Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №

Гр. Пловдив, 28.09.2012 година

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХV-ти Граждански състав, в публично заседание на седемнадесети  септември през две хиляди и дванадесета година в следния състав:

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: Ирина Тодорова

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 22739 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правна квалификация чл.128, ал.1 КТ; чл.221, ал.1 КТ и 224, ал.1 КТ и акцесорни по чл.86 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на Я.С.Т., ЕГН ********** ***, срещу “Галатея 2000-Б. и сие” сД, ЕИК *********, адрес: гр.Пловдив, бул.„Александър Стамболийски” № 26, представляван от С. Б..

Ищецът твърди, че е работил в ответното дружество като “Ш” въз основа на ТД №....., сключен на ....... с основна заплата от 447,0лв., но с добавките била в размер на 449,35лв. За м.август получил трудовото си възнаграждение, но за месеците септември и октомври, работодателя не изпълнил задължението си и не му заплатил в срок ТВ. Поради това и пуснал молба за напускане, а Трудовият му договор бил прекратен със Заповед № ...../04.11.2011г. на работодателя на осн. чл.327, т.2 КТ. За трите работни дни от м.11.2011г. не му било заплатено ТВ – дължима сума в размер на 67,05лв. Твърди също при прекратяване на трудовия договор да не са му изплатени и следните суми: 469,35лв. – обезщетение за един месец и 93,87лв. – обезщетение за останал неизползван отпуск. Твърди ответникът да му дължи сумата от общо 1568,97лв., която въпреки многократно провеждани разговори не му била изплатена до момента.  Въз основа на така очертаната обстановка се иска осъждане на ответника да заплати сумата от общо 1568,97лв., представляваща трудови възнаграждения и обезщетения, от която ТВ за месеците септември и октомври от по 449,35лв. и ТВ за ноември от 67,05лв.; 449,35лв. – обезщетение за 1 месец при прекратяване на тр.договор без предизвестие по чл.221 КТ и  93,87лв. – обезщетение за останал неизползван отпуск по чл.224 КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на искова молба до окончателното плащане. Претендира присъждане на разноски за производство.

На основание чл.131 от ГПК молбата е приета за разглеждане, тъй като е родово и местно подсъдна на настоящия съд. Преписи от молбата и приложенията са връчени на ответника с указание да подаде писмен отговор в месечния срок, като са му разяснени и последствията от неподаване на такъв.

В дадения му срок в писмен отговор ответникът оспорва исковете по чл.128 КТ по размер. Твърди да не дължи ТВ за м.август от 213,29лв., тъй като е изплатено изцяло с РКО ******/19.09.2011г. Твърди също, че работната заплата за м.септември дължима на ищеца е в размер на 350,41лв., от която сума е направено частично плащане с РКО в размер на 116,71лв. Твърди също за м.октомври работната заплата на ищеца да е в размер на 350,41лв., а ТВ за м.ноември да е в размер на 47,78лв. Настоява се на това, че общото задължение на ответника към ищеца по трудовия договор да е било в размер на 961,89лв., от която сума е изплатена общо 330лв. Ангажира доказателства.

В о.с.з. ищецът, чрез пълномощника си адв.Б.Н., подържа исковете и е изменил размера на иска по чл.224 КТ, като е увеличен същия на 106,43лв.

В о.с.з. ответникът, не изпраща представител, не взема отношение.

От представения Трудов договор №..../*****г. (л.3), сключен на осн. чл.67, ал. КТ, се установява между страните да е възникнало трудово правоотношение с модалитет срок за изпитване, което е прекратено преди изтичане на шест месечния законово определен срок за изпитване. Установява се също с основния ТД № 25 да е уговорено ОТВ от 447 лв. месечно за пълен работен ден от 7 часа, срок на предизвестие от 30 дни и право на 20 дни основен платен годишен отпуск. Трудовия договор е подписани от двете страни, с което са изразили и воля за сключването му, включително за всички клаузи от него.  От представената Заповед № 49/04.11.2011г. на работодателя “Галатея 2000-Б. и сие” сД (л.4) се  установява със същата по повод подадено Заявление от страна на работника да прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.327, т.2 КТ, считано от същата дата04.11.2011г., на която и е връчена тази заповед срещу подпис на Т.. Това изявление на работника очевидно е достигнало до работодателя при което и като е установил това, трудовия договор на ищеца е прекратен на осн. чл.327, т.2 КТ. В самата Заповед на работодателят не са направени записвания за изплащане на обезщетения по КТ. Така съдът приема за установено по делото, че в периода от 12.08.2011г. до 04.11.2011г. и в процесния период от 01.09.2009г. до 03.11.2011г. ищецът да е работил в ответното дружество по ТД, който е прекратен на 04.11.2011г. на осн. чл.327, т.2 КТ – поради забавяне изплащане на трудови възнаграждения.

По делото е изслушана и приета ССЕ изготвена от в.л. М. М., която съдът кредитира като компетентна и безпристрастна и основана на проверени ведомости за заплати в ответното дружество. Видно от констативно -съобразителна  част на същата на ищеца са начислени брутни трудови възнаграждения по ведомост за заплати на база БТВ от 447,0лв. от което за процесния период, съответно: за м.09.2011г. – 447,0лв. за отработени 20 р.дни; за м.10.2011г. – 447,0лв. за отработени 21р.дни и за м.11.2011г. – 60,95лв. за отработени 3р.дни. А след приспадане на нормативно начислени удръжки са останали за получаване сумите: за м.09.2011г. – 350,41лв. и за м.10.2011г. – 350,41лв. и за м.11.2011г. - 47,78лв., които не са получени тъй като срещу начисленията във ведомости за заплати за тези месеци срещу името на Я. Т. не е положен подпис за получаването им.  В т.1 от заключение по ССЕ е посочено общия размер на неизплатените ТВД на Т. за месеците септември, октомври и ноември 2011г. за е в размер на 748,60лв. в сума за изплащане. А от т.1.2 на ССЕ е видно също, че няма писмени данни подпис във ведомост или друг платежен документ за изплащане на ТВ на ищеца за процесния период от 01.09.2011г. до  04.11.2011г. Видно от заключение по ведомост за заплати в ответното дружество на ищеца няма начислени суми за обезщетения по чл.221 и чл.224 КТ. В т.2 от заключението по ССЕ в.л. М. сочи, че размерът на последното БТВ на Т., по правилото на чл.228 КТ е  това за м.10.2011г. за пълен работен месец от 21р.дни и е в размер на 447,0лв. Видно от т.3.1 и 3.2 от заключението по ССЕ за срока на трудовия договор Т. има право на 5 дни платен годишен отпуск, не е ползвал отпуск и е останал неизползвана такъв при прекратяване на ТВ от 5 раб. дни, а обезщетение по чл.224, ал.1 КТ е в брутен размер на 106,43лв. която не е изплатена на ищеца. По ведомост за заплати ответникът не е начислил на Т. обезщетение по чл.221, ал.1 КТ, а при БТВ в размер на 447,0лв., за срок на предизвестие от 1 месец размерът на обезщетение по чл.221, ал.1 КТ е в брутен размер от 447,0лв., която не е изплатена на ищеца.

Ответникът твърди, че с РКО****/19.09.2011г. е изплатил на Т. дължимото му се трудово възнаграждение за м.август 2011г., като е дължал такова в размер на 213,29лв. Тъй като е изплатил с този РКО сумата от 330лв., то е едновременно е платил и част от дължимото ТВ за м.септември 2011г., а именно 116,71лв. Видно от представения РКО № 3270/19.09.2011г. в него като основание за плащане на сумата от 330 лв. е посочено “работна заплата за м.август 2011г.” Същевременно видно от представения фиш за заплати за м.август 2011г. на Т. е начислена такава в брутен размер от 272,09лв. за 14 р.дни на база БТВ от 447лв. и в сума за получаване - 213,29лв. Във фиша е положен подпис на Т. за получил сумата. Така от една страна се оказва, че ответникът е заплатил на ищеца заплата за м.август 2011г. по два документа – по фиш за заплати начисленото му възнаграждение и по РКО още 330лв. Така или иначе до колкото РКО представлява първичен счетоводен документ, който е посочено да издаден от ответното дружество “Галатея 2000-Б. и сие” сД, но в него няма положен подпис нито на  управител нито на счетоводител, а единствено е положен подпис за получател на сумата – Я. Т., то няма и как да се счете за редовен счетоводен документ, тъй като не отговаря на изискванията на ЗСч.  Същият обаче определено представлява разписка за получаване на посочената в него сума от лицето подписало се за получил, в случая ищецът Я. Т.. Основанието за извършеното плащане е ясно посочено да е  за “работна заплата за м.август 2011г.”  Определено към дата на издаване на този РКО - 19.09.2011г. срокът за изплащане на ТВ за м.август още не бил настъпил, тъй като съгласно чл.12 от трудовия договор срокът за изплащане на трудови възнаграждения е последния работен ден на месеца следващ отработения месец. Независимо от това към 19.09.2011г. за ответника е било възможно да установи размера на задължението си към Т. като заплата за м. август 2011г. Не е изяснено по делото какви са били причините поради които ответникът е изплатил сумата от 330лв., като трудово възнаграждение за м.август 2011г., която определено надхвърля задължението му за заплащане на ТВ начислено по ведомост за заплати, като същевременно не само не съвпада по размер със сумите дължими като заплати за пълен работен месец които са 350,41лв., а е по малка от тях. Ответникът извън твърдението си да дължи на ищеца като заплата за м.август 11г. начислената сумата от 213,29лв. не е изложил никакви обстоятелства, нито е ангажирал доказателства от които да  може да се направи извод, че е дължал точно тази сума изчислена за 14 р.дни, а не за пълния работен месец.   Така или иначе  каквито и да са били те не могат да променят факта, че това плащане представлява такова за “работна заплата за м.август 2011г.”, а ищецът и сам твърди да е получил заплата си за този месец. Предмет на настоящото производство са искове за ТВ за месеците септември, октомври и ноември 2011г. и в този смисъл каквито и да било плащания извършвани с основание  ТВ за м.август излизат извън предмета на настоящия спор, а и ответникът не е направил по надлежен начин възражение за прихващане, в случай че счита да е платил нещо което не е дължал. От друга страна ответникът не е оспорил и заключение по  ССЕ, в което ясно е посочено, че разходно оправдателни документи кастелно заплащане на трудови възнаграждения за процесния период не са представени на вещото лице.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът формира и правните си изводи. Работодателят е изпълнил задължението си по чл.128, т.1 КТ, като е начислил във ведомост за заплати трудовите възнаграждения на ищеца за периода 01.09.2011г. – 03.11.2011г., но не е изпълнил задължението си за заплащане на така начислените ТВ преди завеждане на искова молба, а и до момента не се установява това да е направено. Всъщност страните и не спорят по обстоятелствата относно това дали за процесния период са начислени на ищеца трудови възнаграждения, а само дали са изплатени такива и в какъв размер се дължат. В тази връзка съдът намира, че размера на дължимите от работодателя трудови възнаграждения следва да се съобрази с това, което дължи като сума за изплащане, а не в размер на уговореното с трудовия договор БТВ, тъй като удръжките които работодателят следва да направи за ДОД и ДОО и други предвидени в КСО не са дължими като трудово възнаграждение по смисъла на чл. 128 КТ на работника. Те са публично правно задължение към държавата и следователно размерът им се приспада от общо начисленото на работника брутно трудово възнаграждение. Уговореното трудово възнаграждение е дължимо от работодателя, но до размера на сумата за получаване, и тъй като ответникът е изпълнил задължението си по КТ да начисли трудово възнаграждение на работника, респективно по начислено такова да изчисли и приспадне законово регламентирани удръжки, внасянето на които от името и за сметка на работника е негово задължение по КСО, а са начислени на работника ТВ за процесните месеци септември 2011г., но не са останали неизплатени и до момента. По тези съображения съдът намира иска за неизплатени трудови възнаграждения за частично основателен до размера на сумата от общо 748,60лв. представляваща сбор от ТВ за периода 01.09.2011г.- 03.11.2011г. в сума за изплащане, от която:  350,41лв. за ТВ за м.09.2011г., 350,41лв. за ТВ за м.10.2011г. и 47,78лв. за ТВ за м.10.2011г., която и ще се осъди ответникът да заплати ведно със законната лихва от 07.12.2011г. (датата на депозиране на искова молба в съда явяваща се и дата на поканата), а над тях и до пълните претендирани размери  от общо 1005,75лв., от който 469,35лв. за ТВ м.09.2011г. и 469,35лв. за ТВ м.10.2011г. и 67,05лв. за ТВ м.11.2011г., както и законната лихва върху разликата и исковете са неоснователени и като такива ще се отхвърлят.

По иска по чл.221, ал.1 КТ за заплащане на сумата от 469,35лв., съдът намира следното:  Безспорно е установено по делото, че ответникът е бил в забава за изплащане на трудови възнаграждения на Т., след като и към момента има неизплатени такива за месеците септември и октомври 2011г., а и след като е приел за основателно Заявлението на работника и е прекратил трудовия договор със нарочно издадена за това Заповед № ...../........ и на осн.чл.327, т.2 КТ – поради забавяне изплащане на трудови възнаграждения, с нея това обстоятелство е и признато от ответника. По ведомост за заплати обаче не начислено обезщетение на Т. на основание чл.221, ал.1 КТ. Според неоспореното от ищеца заключение по ССЕ последното начислено БТВ за пълен работен месец преди уволнението и в този смисъл е база за определяне на обезщетенията по КТ, съгласно чл.228 КТ е 447,0лв. Ответникът дължи на ищеца сума за обезщетение по чл.221 КТ в размера на бруто 447,0лв., преди приспадане на нормативно определени удръжки. При което исковете по чл.221, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД са доказани по основание и частично по размер и до размера на сумата от 447,0лв. представляваща брутен размер на обезщетение по чл.221 КТ за срока на предизвестието при прекратяване на ТД на осн. чл. 327, т.2 КТ – поради забавяне изплащане на трудови възнаграждения, която и сума ще се осъди ответникът да заплати на ищеца ведно със законната лихва върху сумата за плащане след приспадане на удръжки, считано от 07.12.2011г. до окончателното плащане, а над този размер и до пълния претендиран такъв от 469,35лв. както и за законната лихва исковете са неоснователни и като такива ще се отхвърлят.

По исковете по чл.224, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 106,43лв. -обезщетени по чл.224 КТ за неизползван отпуск ведно със законната лихва от предявяване на иска 07.12.2011г., съдът намира следното:  Между  Я. Т. и ответното дружество е съществувало безсрочно трудово правоотношение в периода от 12.08.2011г. до 04.11.2011г. Работодателят е изпълнил задължението си по чл.128 а КТ, да издаде заповед за прекратяване на трудовия договор с ищеца. По ведомост за заплати обаче не е начислено обезщетение на основание чл.224, ал.1 КТ. Видно от ССЕ при прекратяване на ТД ищецът е имал право на 5 дни отпуск и са останали 5 дни неизползван платен год. отпуск. За толкова дни ищецът има право на обезщетение по чл.224 КТ, тъй като нормата на този член от КТ относима към 04.11.2011г. гласи “при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Размерът на обезщетението по чл.224, ал.1 КТ за 5 дни отпуск, в брутен размер е 106,43лв. съгласно ССЕ. Безспорно това обезщетение се дължи на работника след прекратяване на трудовия му договор. При така установеното от правна и фактическа страна, съдът намира исковете по чл.224, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД, за доказани по основание, а и по размер в пълния претендиран такъв от 106,43лв., представляваща брутен размер на обезщетени по чл.224 КТ за 5 дни неизползван отпуск, която и сума ще се осъди ответникът да заплати, ведно със ведно със законната лихва върху сумата за плащане след приспадане на удръжки, считано от 07.12.2011г. до окончателното плащане.

При този изход на делото и  на осн. чл.78, ал.1 ГПК ищеца има право на разноски и ще се осъди ответникът да му заплати направените по делото разноски в размер на 277,94лв. по съразмерност с уважената част от исковете,  за адвокатско възнаграждение, при представени доказателства за направени такива от 330лв. Ответникът не е претендирал разноски, и такива не следва да му се присъждат, тъй като съдът не дължи произнасяне по незаявени претенции, в това число и за разноски.

На основание чл.78, ал.6 ГПК, дължимите държавни такси за производството следва да се възложат на ответника, като се осъди същия да заплати на ПРС в полза на Държавата по сметка на съдебната власт - бюджетната сметка на Висш съдебен съвет -държавна такса в размер на 150лв. от по 50лв. минималната по наредбата за всеки от обективно съединените общо 3 иска, както и 60 лв. разноски за ССЕ при изплатени такива 60лв. от БС.

По изложените съображения ПРС, ХVгр. с.,

 

                                                   Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА “Галатея 2000-Б. и сие” сД, ЕИК *********, адрес: гр.Пловдив, бул.„Александър Стамболийски” № 26, представляван от С. . да заплати на Я. С. Т., ЕГН ********** ***, Сумата от 748,60лв. (седемстотин четиридесет и осем лева и 60 ст.),представляваща сбор от ТВ за периода 01.09.2011г.- 03.11.2011г. в сума за изплащане, от която:  350,41лв. за ТВ за м.09.2011г., 350,41лв. за ТВ за м.10.2011г. и 47,78лв. за ТВ за м.10.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 07.12.2011г. до окончателното плащане, като отхвърля исковете по чл.128 КТ и чл.86 ЗЗД  над този размер до пълния претендиран такъв от общо 1005,75лв., от който 469,35лв. за ТВ м.09.2011г. и 469,35лв. за ТВ м.10.2011г. и 67,05лв. за ТВ м.11.2011г., както и законната лихва върху разликата, като неоснователни.

ОСЪЖДА “Галатея 2000-Б. и сие” сД, ЕИК *********, адрес: гр.Пловдив, бул.„Александър Стамболийски” № 26, представляван от С.Б., да заплати на Я. С.Т., ЕГН ********** ***,  Сумата от 477,00лв. (четиристотин седемдесет и седем лева), представляваща брутен размер на неизплатено обезщетение по чл.221, ал.1 КТ, при прекратяване на трудовия договор без предизвестие на осн. чл. 327, т.2 КТ – поради забавяне изплащане на трудови възнаграждения, ведно със законната лихва върху сумата за плащане след приспадане на законово регламентирани удръжки,  считано от 07.12.2011г. до окончателното плащане, като отхвърля иска по чл.221 КТ над този размер и до пълния претендиран такъв от 469,35лв. , както и за законната лихва, като неоснователни

ОСЪЖДА Галатея 2000-Б. и сие” сД, ЕИК *********, адрес: гр.Пловдив, бул.„Александър Стамболийски” № 26, представляван от С.Б., да заплати на Я. С. Т., ЕГН ********** ***,  Сумата от 106,43лв. (сто и шест лева и 43 ст.), представляваща брутен размер на неизплатено обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за останали 5 дни неизползван отпуск ведно със законната лихва върху сумата за плащане след приспадане на законово регламентирани удръжки,  считано от 07.12.2011г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Галатея 2000-Б. и сие” сД, ЕИК *********, адрес: гр.Пловдив, бул.„Александър Стамболийски” № 26, представляван от С.Б., да заплати на Я.С.Т., ЕГН ********** ***, Сумата от 277,94лева (двеста седемдесет и седем лева и 94ст.) разноски за производството, А на ПРС сумата от 150 лева (сто и петдесет лева) - държавна такса, както и Сумата от 60,0лв. (шестдесет лева) разноски за ССЕ, в полза на Държавата по сметка на съдебната власт - бюджетната сметка на Висш съдебен съвет.

 

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от получаване на съобщението, а копие от същото да им се изпрати.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ/ п/

                      ( Валентина Иванова)

Вярно с оригинала!

ИТ