ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 33
Ямбол, 10.01.2025 г.
Административният съд - Ямбол - I състав, в закрито заседание в състав:
| Съдия: | ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА |
Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА административно дело № 20257280700004 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Х. Т. Д. от [населено място], област Ямбол, чрез адвокат А. Г. от АК - Ямбол против ЗППАМ № [Наименование]/29.12.2024 г. на М. Р. Р. на длъжност мл. автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ - Ямбол при ОД на МВР, [населено място]. Мярката е наложена за това, че жалбоподателят е управлявал ППС „Ауди А3“ с рег. № [рег. номер] след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено на 28.12.2024 г. в [населено място] с техническо средство Д. Д. тест, отчело положителна проба за употреба на амфетамини; отнето е СУМПС [номер]. Иска се отмяна на заповедта като се твърди, че резултатът от теста е неверен, като се сочи, че от заключението на изготвената във ВМА - София по ДП 795/2022 г. на РУ - Ямбол съдебно-токсикологична експертиза се установява, че в представените биологични проби от лицето не са открити наркотични вещества и досъдебното производство е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК на 02.08.2023 г. Поискано е и спиране на предварителното изпълнение на заповедта и постановяване на разпореждане за връщане на отнетото СУМПС, мотивирани с това, че ще доведат до значителни и трудно поправими вреди и ще засегнат съществено особено важен интерес на жалбоподателя Д. да работи, тъй като с отнемането на СУМПС, необходимо за управление на автомобила, не би могъл да удовлетворява нуждите си от трудови доходи, с които да издържа семейството си. Представен е трудов договор за заеманата от лицето длъжност, за който се твърди, че е свидетелстващ документ досежно обстоятелството, че СУМПС е необходимо за осъществяване на трудовите функции и отнемането ще възпрепятства конституционно признатото на Д. право да полага своите трудови задължения, тъй като ги осъществява посредством личното си МПС. В този смисъл се твърди настъпване на значителни и трудно поправими за жалбоподателя от предварителното изпълнение на постановената ЗППАМ.
Жалбата е редовна от формална страна, делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. С оглед на това искането за спиране предварителното изпълнение ЗППАМ № [Наименование]/29.12.2024 г. на М. Р. Р. на длъжност мл. автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ - Ямбол при ОД на МВР, [населено място], е допустимо за разглеждане по реда на чл. 166, ал. 2 и ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта за налагане на принудителна административна мярка (по аргумент от чл. 172, ал. 6 от Закона за движението по пътищата), може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия, само ако то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда, и то въз основа на нови обстоятелства - такива, които са настъпили след издаване на акта (чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 от АПК). В случая липсват доказателства за настъпване на нови обстоятелства, които да обосновават спиране на предварителното изпълнение. Твърдяното пред съда и представените документи в тази връзка, че жалбоподателят работи по трудов на длъжност „дърводелец,мебелист“, с месторабота в ЕТ „Е. Г.“, [населено място], с утвърдено работно време от 8 часа, са обстоятелства, които са съществували към момента на издаване на заповедта.
Презумпцията по закон е, че предварителното изпълнение на заповедта за налагане на принудителна административна мярка по Закона за движението по пътищата е в полза на обществото. При допуснато предварително изпълнение по силата на закона съдебната практика приема, че се презюмира наличието на поне една от предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК. Допуснатото по силата на закона незабавно изпълнение не е съизмеримо с възможните вреди, които биха настъпили от лишаване на жалбоподателя от СУМПС. Затруднението му при придвижване до работното място и при изпълнение на лични ангажименти, докато се реши въпроса за отговорността му, не е противопоставимо като интензитет на защитения от закона обществен интерес - защита на живота и здравето на гражданите и осигуряване на безопасността на движението по пътищата. В случай, че актът бъде отменен като незаконосъобразен от съда и от него са настъпили вреди, същите подлежат на възстановяване след отмяна на акта.
По изложените съображения съдът приема отправеното с жалбата искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта и постановяване на разпореждане за връщане на отнетото СУМПС, за неоснователно, поради което същото следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 166, ал. 2 и ал. 4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно искането на Х. Т. Д. от [населено място] искане за спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ № [Наименование]/29.12.2024 г., издадена от М. Р. Р. на длъжност мл. автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ - Ямбол при ОД на МВР, [населено място].
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок пред Върховния административен съд.
Препис да се връчи на жалбоподателя и на мл. автоконтрольор при ОДМВР-ЯМБОЛ, Сектор „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“.
| Съдия: | |