Решение по дело №14/2024 на Административен съд - Смолян

Номер на акта: 267
Дата: 20 февруари 2024 г. (в сила от 20 февруари 2024 г.)
Съдия: Красимира Селенова
Дело: 20247230700014
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

267

Смолян, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Смолян - II-ри касационен състав, в съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Председател: ДОБРИНКА ГРИБАЧЕВА
Членове: КРАСИМИРА СЕЛЕНОВА
КАЛИНКА МЛАДЕНСКА

При секретар ВЕСЕЛКА ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора НИКОЛИНКА ЧАМОВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА СЕЛЕНОВА кнахд № 20247230600014 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.210 и следващите от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационни жалби на директора на Регионална дирекция по горите - Смолян и на Х. Н. Н. от [населено място] срещу Решение № 47/20.10.2023 г. по а.н.дело № 61/2023 г. на Районен съд гр. Девин, с което е отменено наказателно постановление /НП/ №190/17.05.2023 г. на Директора на РДГ - Смолян и приложен чл. 28 от ЗАНН, като е предупреден касатора, Х. Н. Н., че при извършване на друго нарушение в едногодишен срок от влизане в сила на НП, за това нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

С процесното НП, на Х. Н. Н. от [населено място] на основание чл.84, ал.1 от ЗЛОД е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв., на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД, постановено лишаване от право на ловуване за срок от три години и на основание чл.95, ал.1 от ЗЛОД, отнето в полза на държавата ловно оръжие марка „Браунинг“, калибър 30-06 с №311ZX07376.

В жалбата на Директора на РДГ [населено място] се правят оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, с молба да бъде отменено и да се потвърди наказателното постановление. Конкретно се оспорва наличието на съществено нарушение на административно-процесуалните норми при съставяне на акта и при издаване на наказателното постановление.

В жалбата на Х. Н. Н. се оспорва прилагането на маловажен случай по чл.28 от ЗАНН от въззивния съд, при условие, че съдът е приел да е допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на НП.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател – Директора на РДГ - Смолян не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от гл. юрисконсулт Г. Д., с което се поддържат съображенията, изложени в касационната жалба.

Касационният жалбоподател, Х. Н. Н. не изпраща представител. С писмено становище на процесуален представител, поддържа касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Смолян, счита касационната жалба за основателна по изложените в нея съображения. Поддържа, че решението на РС - Девин е незаконосъобразно и моли да бъде отменено. Счита, че въззивният съд, неправилно е приел, че мястото на нарушението не е конкретизирано. Според представителя на прокуратурата, достатъчно ясно и точно е описано извършеното нарушение. На следващо място, прокурорът дава становище, че неправилно е приложен чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице маловажен случай.

Административен съд - Смолян, в настоящия касационен състав, като взе предвид оплакванията в касационната жалба и след преценка на събраните по делото доказателства, установи следното:

Наказателното постановление, оспорено пред районния съд, е издадено на Х. Н. Н., за това, че ловува като извършва движение извън населено място в поземлен имот в близост до отдел 25, подотдел "б" по горскостопански план на ТП „ДГС Михалково“ от 2012 г., землище на [населено място], общ. Девин, обл. Смолян, с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие и с редовно заверен билет за лов, където e вписан под № 7 в разрешително за групов лов на дива свиня серия ЮЦ № 002359 от 11.11.2022 г. за ловуване на 13.11.2022 г., в предоставен ловностопански район Михалково, с място на ловуване ловище № 1 “Дъбово“ по ловностопански план на ТП „ДГС Михалково“ от 2012 г., но извън определеното място в разрешителното Серия ЮЦ № 002359 от 11.11.2022 г., а именно - ловище № 2 “Старо Осиково“ по ловностопански план на ТП „ДГС Михалково“ от 2012 г., без да е убил или уловил дивеч.

Деянието е квалифицирано, като административно нарушение по чл.84, ал.1, предл.3 във връзка с чл.4,3 ал.3, т.1 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД). На основание чл.84, ал.1 от ЗЛОД е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лв. На основание чл. 94, ал 1 от ЗЛОД е постановено „лишаване от право на ловуване за срок от 3 години“ и на основание чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД е отнето в полза на държавата ловното оръжие, марка „Браунинг“, калибър 30-06 с №311ZX07376.

За да отмени наказателното постановление, районния съд е приел, на първо място, че в акта и в наказателното постановление не е посочено точно мястото на нарушението. Прието е, че не било ясно, как е установено мястото на нарушението, извършено ли е замерване с джипиес устройство и съпоставка с карта. В НП липсвали данни – карти, данни за устройствата, извадки от тях, от които може да се заключи къде е мястото на нарушението. По този повод, позовавайки се на чл.303 от НПК, въззивният съд прави извод, че не е доказано по безспорен начин вмененото във вина на жалбоподателя нарушение.

На следващо място в оспореното решение на въззивния съд е обсъдено приложението на чл.28 от ЗАНН, като е прието, че АНО не е обсъдил възможността за приложение на чл.28 от ЗАНН и като не е приложил посочената норма, АНО е нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно НП. Независимо от приетото за допуснато процесуално нарушение на чл.57 от ЗАНН, въззивния съд е констатирал, че дори да се приеме, че жалбоподателят е осъществил признаците на нарушение по чл.84, ал.1, предл.3 от ЗЛОД, налице е основание за приложение на чл.28 от ЗАНН. Конкретно за разглеждания случай се сочи, че административното нарушение от обективна страна се изразява в ловуване извън определените в разрешителното места, без да е убит или уловен дивеч, единствено под формата на движение извън населено място с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, за което няма данни и не е твърди фактически да е използвано. Прието е също, че липсват данни за установени други нарушения по ЗЛОД и последващото поведение на наказаното лице било насочено към съдействие при извършването на проверката, от което е направен извод, че се касае по-скоро за инцидентна противоправна проява с ниска обществена опасност.

Настоящата касационна инстанция счита, че обжалваното решение е допустимо, а по същество неправилно, както в частта с която е направен извод за допуснато процесуално нарушение, така и в тази, с която е прието да е налице „маловажен случай“ и предупреден касатора на основание чл.28 от ЗАНН.

Според нормата на чл. 84, ал.1 от ЗЛОД: „Който ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но без писмено разрешително за лов, или ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от 50 до 400 лв.“. Като се има предвид, че описанието на мястото следва да бъде индивидуализирано до степен в случая, установяващ такова извън мястото посочено в разрешителното за лов, със сочене на ловище 1“ДЪБОВО“. Предвид изложеното, настоящия състав намира, че същото е конкретизирано в достатъчна степен, за да се установи, къде е извършено нарушението, като описанието в случая е достатъчно, за да конкретизира елементите от обективна страна на вмененото административно нарушение, а именно, че констатираното място на ловуване е извън определеното в разрешителното за лов за конкретния ден. Видно от описанието на мястото на нарушението в НП, същото съдържа всички елементи, изискуеми от фактическия състав на нарушението. Изрично е записано в НП: „Място на извършване на нарушението – Отдел 25, подотдел ,,б“ на ТП „ДГС Михалково“, ловище № 2 „Старо Осиково“, ловностопански район „Михалково“, землище Осиково, общ. Девин, обл. Смолян“, при положение, че с разрешителното за групов лов на дива свиня серия ЮЦ № 002359 от 11.11.2022 г. за ловуване на 13.11.2022 г. е определено място на ловуване ловище № 1 “Дъбово“ по ловностопанския план на ТП „ДГС Михалково“ от 2012 г.

Незаконосъобразен е и извода, че от доказателствата по делото не се установявало, че жалбоподателят се е намирал извън посоченото в разрешителното за групов лов място. От събраните по делото доказателства – свидетелските показания на У., А. и Г. категорично се установява, че ловуването на Н. е в района на ловище „Старо Осиково“, което е различно от посоченото в разрешителното за лов от 13.11.2022 г. - ловище „Дъбово“.

По смисъла на чл. 43, ал.3, т.1 ЗЛОД, ловуване представлява и престоя или движението на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не. От събраните по делото доказателства следва категоричен извод, че вмененото нарушение е доказано.

Предвид изложеното, настоящият състав на касационната инстанция приема, че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП, както неправилно е приел въззивният съд, при което и касационната жалба на Директора на РДГ-Смолян е основателна.

На следващо място, незаконосъобразен е и изводът на въззивния съд за наличие предпоставките на маловажен случай за процесното административно нарушение, който не кореспондира с установеното като незаконосъобразно НП, поради допуснати процесуални нарушения и такива на материалния закон.

Освен това, посочените обстоятелства в решението на РС-Девин – навлизане в друго ловище, липсата на данни за други нарушения по ЗЛОД и последващото поведение на наказаното лице, не обосновават по-ниска степен на обществена опасност на деянието по чл.84, ал.1, предл. 3 от ЗЛОД.

В случая следва да се изходи от разбирането, че ловуването е дейност, свързана с употреба на ловно оръжие, което от своя страна е източник на повишена опасност за живота и здравето на неопределен кръг от хора. Затова обществените отношения, свързани с предоставяне на ловно оръжие и упражняването на ловуване, са строго регламентирани в закона и е наложително да се спазват в обществен интерес. Като е направил обратния извод и е приложил чл.28 от ЗАНН, районният съд е постановил материално незаконосъобразно решение, което на това основание следва да бъде отменено.

По изложените съображения, касационният състав приема, че решението на районния съд като постановено в нарушение на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, ще следва да бъде отменено.

Касационният жалбоподател - Директора на РДГ - Смолян е претендирал разноски и съдът следва да уважи искането и се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. за двете инстанции.

Водим от гореизложеното, Административен съд гр.Смолян, в настоящия касационен състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 47/20.10.2023 г. по а.н.дело № 61/2023 г. на Районен съд - Девин, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ №190/17.05.2023 г. на Директора на РДГ - Смолян и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 190/17.05.2023 г., издадено от Директора на РДГ - Смолян, с което на Х. Н. Н. от [населено място] на основание чл.84, ал.1 от ЗЛОД е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лв., на основание чл. 94, ал 1 от ЗЛОД е постановено лишаване от право на ловуване за срок от 3 години и на основание чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД е отнето в полза на държавата ловно оръжие марка марка „Браунинг“, калибър 30-06 с №311ZX07376, използвано за ловуване при извършване на нарушението.

Осъжда Х. Н. Н. от [населено място] да заплати на Директора на РДГ - Смолян юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. за двете инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: