Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.Плевен, 11,06,2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти
граждански състав, в публично съдебно заседание
на единадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка
Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№6869 по
описа на съда за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Иск
с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД
Производството
по делото е образувано по ИМ от ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от изпълнителния директор ***,
против И.Н.С., ЕГН **********,***, за признаване за установено спрямо
ответницата на основание чл.422, ал.1 от ГПК неоснователното й обогатяване за
сметка на ищеца, до размера на обедняването, а именно сумата от 1634,87
главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода
м.ноември 2016 г. – м.април 2019 г., и 243,83 лева лихва за забава за периода
31,12,2016 г. – 28,11,2019 г., както и сума за дялово разпределение за периода
м.ноември 2016 г. – м.април 2019 г. в размер на 33,07 лева, 5,60 лева лихва за
забава върху сумата за дялово разпределение за периода 31,12,2016 г. –
28,11,2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 16,12,2019 г. до окончателното
изплащане на сумите. Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №5200/2020 г. по описа на
ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, срещу която е постъпило
възражение от страна на длъжника. Твърди се, че между страните не е подписва
договор за продажба на топлинна енергия /доколкото ответникът е потребител на
ТЕ за стопански нужди/, поради което ответникът се е обогатил неоснователно за
сметка на дружеството и дължи да върне онова, с което се е обогатил
неоснователно до размера на обедняването. Посочва се, че адресът на
топлоснабдения имот е ***, магазин. Твърди се, че сумите за топлинна енергия за
процесния период, са начислявани от ищеца въз основа на изготвяни от “Б.Б.“ ООД
на база прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на
топлинната енергия на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл.71 от Наредба №2/2004 г. за
топлоснабдяването. Твърди се, че имотът е с абонатен номер ***. В
с.з. ищецът не изпраща представител.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез адв.Т.И. от САК, депозира писмен
отговор, в който сочи, че ИМ е нередовна, тъй като не отговаря на чл.128, т.3
от ГПК – на ответника не са връчени преписи от всички приложени към ИМ
доказателства. Твърди се, че ИМ не е редовна, тъй като няма представено
пълномощно на пълномощника, подал молбата, както и доказателства за внесена ДТ.
Сочи се, че е налице неяснота дали сумата се претендира на договорно или
извъндоговорно основание. Твърди се, че претенцията е неоснователна, тъй като
през имота няма преминаващи щранг-лири и монтирани радиатори, и като цяло ТЕ не
е доставяна. Твърди се, че са входирани жалби до ищеца, първата на 21,11,2019
г., за преразглеждане на начислените суми, но отговорът от фирмата за дялово
разпределение се визирало само формирането на сметка за топла вода. Твърди се,
че няма инсталирани уреди за дялово разпределение поради липса на отоплителни
тела. Твърди се, че липсва изпратена покана за заплащане на задълженията,
поради което лихва за забава не се дължи. Възразява се срещу представените с ИМ
доказателства, както и срещу привличането на трето лице-помагач. В
с.з. проц. представител на ответника моли съда да отхвърли иска по
съображенията, изложени в отговора на ИМ. Отново се сочи, че твърденията на
ищеца са недоказани и неоснователни. В писмено становище, с характера на
писмени бележки, депозирани в дадения от съда срок, проц.представител на
ответницата сочи, че претенцията е недоказан и не се установява обогатяване на
ищеца за сметка на ответницата.
Съдът, след като се
съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
На
първо място, неоснователни са доводите на прц.представител на ответницата, че
искът е предявен от лице без представителна власт, с оглед представеното на
л.10 от делото пълномощно.
Искът е предявен в
законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК след връчване на
дадените указания от заповедния съд по ч.гр.д.№5200/2020 г. по описа на ПлРС,
поради което се явява допустим и следва да се разгледа по същество.
От представеното копие
на Общи условия за продажба на ТЕ за стопански нужди от ***на потребители в гр.***се
установяват действащите към процесния период общи условия.
От представеното в
заверено ксерокопие Заявление вх.№Г-29496/21,11,2019 г., подадено от
ответницата, в качеството й на наследник на ***, се установява, че същата е
заявила позоваване на разпоредбата на чл.11 от ЗЗД – изтекла погасителна
давност и е поискала отписване на задължения към аб.№***, възникнали до
м.септември 2016 г.
От представеното
удостоверение за наследници /в заверено ксерокопие/ изх.№14-4103/27,09,2019 г.
на *** се установяа, че същият е починал на 25,06,2014 г., като е оставил за
наследници ***, починала на 12,10,2018 г., и ответницата И.Н.С..
От представеното копие
на нот.акт за покупко-продажба от 13,11,2009 г. се установява, че *** е закупил
недвижим имот – МАГАЗИН, застроен на 47,37 кв.м., находящ се в гр.***, в
сградата на ***, на сутерен, при съседи: югоизток – насип и стълбище, югозапад
– асансьор, общо мазе, коридор и мазе №27 на ***, северозапад – коридор и
външна стена, североизток – улица, заедно с 0,41 % ид.ч. от общите части на
сградата и толкова ид.ч. от правото на строеж върху мястото, представляващо по
доказателствен нот.акт УПИ №I, за магазини, подземни
гаражи и ОЖС от кв.95 по плана на гр.***, при съседи: ***.
От представеното копие
от Акт за разпределяне на отопляеми обеми по проект в жилищна сграда в ***/Приложение
към чл.23, образец №18/, от м.юли 2006 г., се установява, че е определена
кубатура в размер на 74,17 куб.м. за магазина.
От представеното копие
от Идентификация на топлоснабдяван имот – Приложение към чл.23, Образец №23, за
имот в ***, от 17,10,2006 г., се установява отопляемия обем на помещенията и
обстоятелството, че 1 лице ползва топла вода без узаконен водомер.
От представеното копие
от договор №2557 се установява сключването на договор между топлинния
счетоводител „Б.Б.“ ООД и етажнаста собственост на адрес в ***.
От представената
справка по аб.№*** се установяват издадените фактури за процесния имот за
периода ноември 2016 г. – септември 2019 г., като са включени и изравнителните
сметки.
От представеното копие
от Покана за плащане на дължими суми за ТЕ изх.№Г-30480/03,12,2019 г. до
ответницата, се установява, че същата е уведомена за неплатената ТЕ за периода
ноември 2016 г. – април 2019 г.
От представената с
отговора на ИМ Жалба вх.№Г-29440/21,11,2019 г. от ответницата до ищцовото
дружество се установява, че същата е заявила обстоятелството, че в имота няма
преминаващи щранг-лири, а също така има монтиран и плобмиран водомер. Представен
е и отговор по така подадената жалба от 02,12,2019 г. Представен е и отговор на
подадената жалба от дружеството топлинен счетоводител, в който е посочено, че
поради липса на достъп до имота е начислявана енергия за подгряване на вода на
база 1 ползвател, като едва на 04,07,2019 г. е осигурен достъп и е описан
водомера за топла вода.
От представени в
заверен препис фактури за абонат *** /*** – маг.2/ за топлинна енергия
/отопление и подгряване на вода/ за периода ноември 2016 г. – април 2019 г., и
дялово разпределение за периода ноември 2016 г. – ноември 2019 г.
От заключението на ВЛ
по изготвената СТЕ, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно
изготвено, се установява, че действителният отопляем обем на имота е 74,17
куб.м., а делът на имота от ТЕ за сградна инсталация се определя съгласно
т.6.1.1. от Методиката за разпределение на ТЕ в сгради – ЕС, Приложение към
чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването №16-334/06,04,2007 г. Посочено е,
че тъй като не е осигуряван достъп до имота за отчет на водомера за топла вода,
е начислявана служебна консумация на база 140 литра на ден за един ползвател. ВЛ
е посочило, разпределението на ТЕ е извършено съобразно Методиката, а от общите
показания на топломера в АС са приспаднати технологични разходи за АС от
топлофикационното дружество. ВЛ е посочило, че общият топломер е преминал на
държавна проверка съгласно действащата нормативна база. В с.з. ВЛ пояснява, че
имота е търговски магазин и няма отоплителни тела, не преминават и щранг-лири
през имота. ВЛ сочи, че не са необходими данни за всичките имоти, тъй като при
изчисляване дела на сградната инсталация използва данните на конкретния
апартамент.
От заключението на ВЛ
по изслушаната СИЕ, което съдът кредитира с доверие като компетентно изготвено,
се установява, че начислената сума за топлоенергия за периода ноември 2016 г. –
април 2019 г. е в размер на 1634,87 лева, а лихвата за забава за периода
31,12,2016 г. – 28,11,2019 г. е в размер на 243,83 лева. ВЛ е изчислило
дължимата сума за услугата дялово разпределение за периода ноември 2016 г. –
април 2019 г., и същата възлиза на 33,07 лева, лихвата за забава върху тази
сума за периода 31,12,2016 г. – 28,11,2019 г. възлиза на 5,60 лева.
От представените от
третото лице-помагач писмени доказателства се установяват индивидуалните
справки за използвана ТЕ по периоди за процесния период /включващи и данните за
изравнителните сметки/, формуляр за отчет на уредите за дялово разпределение от
04,07,2019 г. и констативен протокол за неизвършен отчет – 2 броя, от 14,06,2017
г. и 15,06,2018 г.
При
така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
На първо място, следва да бъде отбелязано, че не е спорно
по делото и се установява от представените писмени доказателства, че
ответницата, като наследник на ***, е собственик на процесния топлоснабден имот
– магазин №2, намиращ се в на сутерена в ***.
Предвид представените по делото доказателства и доводите на
страните по делото, ПлРС намира, че
ответницата е „небитов клиент“ по смисъла на разпоредбата на §1, т.33а от
ДР на ЗЕ /нова, ДВ бр.54 от 2012 г., в сила от 17,07,2012 г./.
Легалната законова дефиниция за „небитов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди. Съгласно разпоредбата на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, “битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди. От анализа на двете дефинитивни
разпоредби от ДР на ЗЕ, както в отменената редакция на закона (§1, т.42 и
т.43), така и в действащата, следва че законодателят е използвал като критерии при дефиниране и разграничаване на
понятията: вида правен субект (физическо или юридическо
лице); нуждите, за които той
ползва/купува енергия (битови - за домакинството си, или небитови – по арг. на
противното, такива които не задоволяват битови
нужди), като определящи са нуждите, за които се ползва/купува енергия.
Дефинираните с двете обсъждани правни норми легални понятия, обаче не обхващат изчерпателно
всички възможни случаи в практиката.
В случая ответницата е ФЛ, но процесния
топлоснабден имот е търговски обект – магазин – безспорно като такъв обект,
магазинът няма собствени битови
нужди, което сочи на небитово ползване на
топлоенергията.
От горното следва, че ответницата е „небитов
клиент“, спрямо когото е приложима разпоредбата на чл.149, ал.1, т.3 от ЗЕ, която изисква сключването на
писмен договор за продажба на топлинна
енергия между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.
Договорът се сключва при ОУ по чл.298, ал.1, т.2 от ТЗ, които
обаче стават задължителни за страните по
търговската сделка – ако такава
бъде сключена. Разпоредбата на чл.149, ал.1, т.3 от ЗЕ /както
в действаща редакция – изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. –
приложима към процесния период, така и в предишната редакция/ предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва на
основата на писмени договори при общи условия, сключени между производител и
пряко присъединен потребител (клиент –
ред. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г.) на топлинна енергия за стопански нужди.
Предвидената писмена форма е такава за действителност на правоотношението.
Ответницата е „небитов клиент“ по смисъла на §1, т.33а от ДР на ЗЕ, или „потребител
за стопански нужди“ по §1, т.43 от ДР на ЗЕ /изм. и
доп. ДВ, бр. 74 от 2006 г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./ и това обстоятелство е изрично признато в исковата молба и се
извежда по аргумент от противното на нормата на §1,
т.2а от ДР на ЗЕ /нова, ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г./, която определя битовия клиент
като такъв, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, каквито ответницата няма с оглед характера на топлоснабдения имот - магазин.
Ето защо, доказването на наличие на
валидно облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия между страните в настоящото производство е само с доказателства за сключването на договор в изискуемата писмена форма, какъвто не
е бил сключен между ищеца и ответницата. В исковата молба ищецът изрично твърди, че между него и ответницата не е сключен писмен договор за топлоснабдяване, т.е. следва да се
приеме, че липсва възникнало облигационно правоотношение за продажба на
топлинна енергия за небитови нужди.
Тук следва да се посочи
разликата между хипотезата на договор за
търговска продажба на топлинна енергия за
небитови нужди, и хипотезите на договор за търговска продажба на топлинна енергия за битови
нужди, който се счита за сключен и с конклудентни действия – по арг. Чл.150, ал.1 от ЗЕ - т.е.
писмена форма не е предвидена. В този
случай топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от
комисията Общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник
в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите – чл.150, ал.2 от ЗЕ. В този
случай договорната връзка се предполага по силата на закона, тъй като съгласно чл.1543, ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на
топлинна енергия; чл.150 от ЗЕ постановява,
че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие. Това обаче не важи за
възникване на договорното правоотношение с небитовите клиенти, тъй като спрямо
тях не са приложими публикувани ОУ за
продажба на топлинна енергия за битови нужди
по чл.150, ал.1 от ЗЕ, а се
изисква изрично сключването на писмен договор.
С оглед на горното, съдът намира,
че след като страните по настоящето дело – небитов клиент и ***,
не са сключили писмен договор, съгласно изискването на чл.149, ал.1, т.3 от ЗЕ, между тях липсва възникнало валидно
облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия, по силата на което
да бъде ангажирана договорната отговорност
на ответницата за заплащане на претендираните суми. Ето защо, след като не е установен източник на облигационно договорно
отношение между страните, и ако е
ползвана услугата за топлоснабдяване на
процесния имот от ответника, той дължи сумите за
използвана топлинна енергия на основание чл.59 от ЗЗД.
Данните
сочат, че ответницата е собственик на процесния имот –
магазин, установява се и ползването на топлоенергия /за сградна инсталация и енергия за затопляне на вода/ от
изготвената по делото съдебно-техническа експертиза и СИЕ. Неоснователни са възраженията, че през имота не преминават
щранг-лири. Дължимостта
на цената на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат
от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от собствениците и
носителите на вещни права, а следва от факта, че сградната инсталация е обща
част по предназначение, от която никой не може да се откаже и плащането се
извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект. Пълен отказ от ползване на
топлинна енергия в такава сграда може да се извърши само в хипотезата на
чл.153, ал.2 от ЗЕ - чрез прекратяване на топлоснабдяването за отопление на
цялата сграда от абонатната станция, каквато настоящата хипотеза не е. Тъй като
собствениците в етажната собственост получават в имотите си част от топлинната
енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални топлопроводи от сградната
инсталация, то тя се разпределя между тях като топлоенергия, отдадена от
сградната инсталация. По отношение начисленията за подгряване на вода - съгласно чл.69, ал.2 от Наредбата
за толпоснабдяването, изразходваното количество гореща вода от отделните потребители се
определя по водомерите им за гореща вода, а когато такива липсват или са
повредени или не е осигурен достъп за отчитане - при норма за разход на гореща
вода 140 литра
на обитател за едно денонощие на потребление. Съдът
счита, че в процесния случай може да се приеме, че е осъществена
хипотезата
на чл.69,
ал.2 от Наредбата, тъй като са представени доказателства /от ***-
КП за извършен отчет, в който са посочени и имотите, неосигурили достъп –
включително ап.55, за който е посочено във фактурите, че се води на ***–
наследодател на ответницата/ от които се установява, че достъп до магазина
не е осигурен при посещението за отчет, а такъв е осигурен едва на 04,07,2019
г., което е след процесния период. Ето защо, доколкото се събраха
доказателства, че ответницата е търсена за отчет на водомера
в
имота си, но е не е осигурила достъп, съдът намира, че извършеното
разпределение на топлоенергия за БГВ при условията на чл.69, ал.2,
т.2
от Наредбата за топлоснобдяването е правомерно, респективно начислените на
ответницата суми за БГВ за процесния период се явяват
дължими, поради което искът се явява основателен и в тази част,
а именно - досежно начислената на ответника през процесния период сума за БГВ.
Според чл.59, ал.1 от ЗЗД
вън
от горните случаи, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. В случая, искът по чл.422, ал.1 от ЗЗД вр.чл.59, ал.1 от ЗЗД се доказва на първо място в своето основание. Ответницата е собственик на имота, налице е потребена топлинна енергия, но
липсва между страните облигационна връзка, доколкото не е бил подписван писмен
договор за топлоснабдяване. Ищецът не може, поради липсата на писмен договор,
да търси на договорно основание сумите, дължими за изконсумираната енергия. Ето
защо пътят му за защита е искът по чл.59, ал.1 от ЗЗД,
като претендира сумите на плоскостта на неоснователното обогатяване. Такова е
налице – ответникът е потребявал топлинна енергия, не е подписал обаче писмен
договор с ищеца, като по този начин се е обогатил без основание за сметка на
ищеца, който пък се е обеднил, предоставяйки енергията. За да се избегне
неоснователно обогатяване, ответникът трябва да върне на ищеца това, с което се
е обогатил, до размера на обедняването. По тези мотиви искът се доказа по основание и размер.
Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата, като според чл.84, ал.2 от ЗЗД когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В случая вземането на
ищеца произтича от неоснователно обогатяване и задължението не е с определен срок за изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава след покана
от страна на кредитора. Претенцията относно вземане за обезщетение за забава чл.86, ал.1 от ЗЗД би била основателна само за периода от поканата по чл.84, ал.2 от ЗЗД, а не от деня на който е била дължима месечната вноска за топлинна енергия, тъй като в случая нямаме
договорна връзка и разпоредбите на ОУ не могат да намерят приложение,
включително и по отношение на падежите на плащане на задълженията. След като
искът е на плоскостта на неоснователното обогатяване, за да изпадне длъжникът в
забава, трябва да бъде поканен да плати. Ищецът, чиято е доказателствената тежест в процеса да установи, че е отправил
до ответника покана за плащане на
процесните задължения преди завеждане на делото, не ангажирал доказателства в
тази насока, доколкото за представената по делото покана
до ответницата няма данни да е достигнала до нея. Ето защо за
периода преди подаване на исковата молба не се дължи лихва за забава и процесните парични вземания не са възникнали, поради което и претенциите за
двете лихви /за ТЕ и дялово разпределение/ следва
да бъдат отхвърлени изцяло.
Предвид изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в
тежест на ответника следва да бъде възложено заплащането на направените от
ищеца разноски, съразмерно с уважената
част от иска. Ищецът има право на
разноски както следва - за ДТ в размер на
177,04 лева за
държавна такса, 600,00 лева за депозит за
ВЛ /300,00 лева за СТЕ и 300,00 лева за СИЕ/и 100,00 лева за юрк.възнаграждение,
или общо разноски в размер на 877,04 лева. От тях, с оглед уважената част от
претенциите, ответникът следва да му заплати разноски в размер на 763,02 лева.
Ответницата има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Същата е претендирала разноски в исковото производство в размер на 550,00 лева
за адвокатско възнаграждение и 100,00 лева депозит за ВЛ, от които ищецът
следва да й репарира разноски в размер на 84,50 лева.
С
оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство.
Ищецът е направил разноски в размер на 38,35 лева за
държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева, от
които,
с оглед изхода на спора, ответникът следва да му заплати
76,86 лева.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1
от ГПК вр. чл.59 от ЗЗД и чл.86, ал1 от ЗЗД, че И.Н.С., ЕГН **********,***,
ДЪЛЖИ на ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявана от изпълнителния директор ***, сумата от 1634,87 главница,
представляваща стойността на топлинна енергия за периода от м.11.2016 г. до м.04.2019 г.,
консумирана без наличието на правно основание, и както и сума за
дялово разпределение за периода м.ноември 2016 г. – м.април 2019 г. в размер на
33,07 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 16,12,2019 г. до окончателното изплащане на сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№5200/2020 г. на РС Плевен,
като за разликата до претендираната лихва за забава върху главницата за
топлоенергия в размер на 243,83 лева за периода 31,12,2016
г. – 28,11,2019 г., както и за разликата до сумата от 5,60 лева - лихва за
забава върху сумата за дялово разпределение за периода 31,12,2016 г. –
28,11,2019 г., ОТХВЪРЛЯ предавеният иск КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И.Н.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявана от изпълнителния директор ***, направените
разноски в исковото производство в размер на 763,02 лева
съразмерно с частта от вземането, за която се установи, че съществува.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявана от изпълнителния директор ***, ДА
ЗАПЛАТИ на И.Н.С., ЕГН **********,***,
направените разноски в исковото производство съразмерно с
отхвърлената част от иска в размер на 84,50 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И.Н.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявана от изпълнителния директор ***, направените
разноски в заповедното производство /за ДТ и юрисконсултско
възнаграждение/ в размер на 76,86 лева, съразмерно с
частта от вземането, за която се установи, че съществува.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – ***.
Решението може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Плевенски
окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: