№ 1438
гр. София, 17.11.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Милен Михайлов
Членове:Атанас Н. Атанасов
Кристина Гюрова
като разгледа докладваното от Кристина Гюрова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100604256 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХII НПК, вр. чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК.
Образувано е по жалба, с вх. № 21046947/29.09.2021 г., подадена от адв. С.Д.,
упълномощен защитник на подсъдимия ХР. Д. Б., срещу определение от 18.08.2021 г.,
постановено по НОХД № 2938/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 2 състав, в частта, с която съдът, в производство по реда на чл. 306, ал. 1, т.
4 НПК, е осъдил, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимия да заплати в полза на
частния обвинител М.Р.Р., направените по делото разноски за повереник, в размер на
800 лв.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
атакувания акт. Твърди се, че частният обвинител не е направил искане за присъждане
на разноските по делото нито в молбата си за конституиране като частен обвинител,
нито пък в хода на съдебното следствие или съдебните прения, пострадалият или
неговият повереник са претендирали заплащане на сторените от тях разноски.
Поддържа се, че отправеното такова искане в молбата на пострадалия за конституиране
му като граждански ищец по делото, не следва да се взема предвид, тъй като същата не
е била уважена, и по делото М.Р. е участвал единствено в качеството си на частен
обвинител. Сочи се, че частният обвинител може да отправи искане за присъждане на
разноските по делото до произнасянето на присъдата, но не и след влизането й в сила, в
който смисъл се излага, че предвид несвоевременно отправеното искане за заплащане
на сторените от частния обвинител разноски, респ. липсата на такова искане въобще,
атакуваното определение на районния съд се явява неправилно и незаконосъобразно, и
като такова следва да бъде отменено, а претенцията на М.Р. за заплащане на сторените
в съдебното производство разноски следва да бъде оставена без уважение. В подкрепа
1
на доводите си за неоснователното възлагане в негова тежест на разноските по делото,
сторени от частния обвинител, жалбоподателят сочи, и че в приложения договор за
правна защита и съдействие, сключен между М.Р. и адв. П.М., е налице неяснота за
какво точно е заплатено адвокатското възнаграждение, тъй като не може да се разбере
каква част от този хонорар е заплатена за участието на адв. М. като повереник на
частния обвинител, и каква част за предоставяне на правна помощ за конституирането
и участието в процеса на Р. като граждански ищец. В тази насока се твърди, че в
договора е отразено, че пострадалият е заплатил на адв. М. сумата от 800 лв. за защита
като граждански ищец и частен обвинител в производството, но доколкото съдът е
отказал да конституира Р. като граждански ищец, то за последния не съществува
възможност да претендира осъждане на подсъдимия за заплащане на направените
разноски за адвокатска защита по отношение на предявяването на гражданския иск и
впоследствие предоставяне на адвокатска правна помощ в това му качество. Ето защо
се иска от въззивния съд отмяна на атакуваното определение, алтернативно неговото
изменение и възлагане в полза на частния обвинител разноски за адвокат в размер на
400 лв., което съставлява половината от заплатената от Р. сума за адвокатско
възнаграждение. На последно място, в жалбата се прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, претендирано от частния обвинител по делото, с
искане същото да бъде редуцирано до минимално предвидения размер на
възнаграждението, предвиден в НМРАВ.
Препис от частната жалба е изпратен и връчен на М.Р.Р.. Депозиран е писмен
отговор, в който се моли жалбата да бъде оставена без уважение и потвърждаване на
определението като правилно и законосъобразно.
Софийски градски съд, след като се запозна с доводите в частната жалба и
доказателствата по делото, намира от фактическа страна следното:
Производството по НОХД № 2938/2021 г. по описа на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 2 състав, е образувано по внесен в Софийски районен съд
обвинителен акт против ХР. Д. Б. за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал.
1 НК.
С присъда от 06.07.2021 г., постановена по НОХД № 2938/2021 г. по описа по
СРС, Наказателно отделение, 2 състав, влязла в сила на 22.07.2021 г., съдът е признал
подсъдимия ХР. Д. Б. за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК, като на основание чл. 131, ал.
1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 НК му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от десет месеца, чието изпълнение, на основание чл. 66,
ал. 1 НК, е било отложено за срок от три години. С присъдата съдът, на основание чл.
189, ал. 3 НК, е осъдил подсъдимия ХР. Д. Б. да заплати по сметка на СДВР
направените по делото разноски, в размер на 271,66 лв., за извършени в хода на
досъдебното производство експертизи.
С определение от 18.08.2021 г. постановено по НОХД № 2938/2021 г. по описа
на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 2 състав, по реда на чл. 306, ал. 1, т.
2
4 НПК, предмет на обжалване в настоящото производство, на основание чл. 189, ал. 3
НПК, в тежест на подсъдимия ХР. Д. Б. е възложено заплащането на направените от
частния обвинител М.Р.Р. разноски по делото, в размер на 800 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение. Районният съд е приел, че доколкото в конкретния случай
наказателното производство по делото е финализирано с влязъл в сила съдебен акт, с
който подсъдимият е признат за виновен и му е наложено наказание за извършено от
него престъпление от общ характер, то, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, разноските,
сторени от частния обвинител за адвокатско възнаграждение, следва да бъдат
възложени в тежест на подсъдимия Б.. Посочил е, че за участието на повереника в
съдебната фаза по делото е договорено и изплатено в брой от доверителя му
възнаграждение, в размер на 800,00 лв., за което се е позовал на представения по
делото договор за правна защита и съдействие от 14.05.2021 г. Контролираният съд е
мотивирал, че доколкото разходът е действително направен, а претенцията за неговото
възлагане в тежест на подсъдимия е формулирана още с молбата за конституиране в
качеството на частен обвинител в процеса, предвид разпоредбата на 189, ал. 3 НПК
подсъдимият Б. следва да заплати на частния обвинител сумата от 800,00 лева, тъй като
същата представлява разходи, сторени от частния обвинител за поддържане наред с
прокурора на обвинителната теза срещу привлеченото към отговорност лице.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира следното от
правна страна:
Частната жалба е подадена от процесуално - легитимирана страна, в срока по чл.
342, ал. 1 НПК, в надлежна писмена форма, срещу подлежащ на обжалване акт,
съгласно чл. 306, ал. 3 НПК, поради което въззивният състав я намира за допустима.
Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Аргументите на съда в
тази насока са следните:
Съгласно императивното изискване на чл. 189, ал. 3 НПК, когато подсъдимият
бъде признат за виновен, той бива осъден да заплати разноските по делото,
включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения
защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец,
ако са направили такова искане.
Воден от разпоредбата на закона, първостепенният съд законосъобразно е
осъдил подсъдимия да заплати в полза на частния обвинител сумата от 800 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното
производство. В настоящия случай наказателното производство е приключило в
окончателен съдебен акт, влязъл в законна сила, с който подсъдимият е признат за
виновен по повдигнатото му обвинение, и при този изход на спора всички
действително направени разноски по делото се възлагат в негова тежест, като не е
предвидена възможност за намаляване или освобождаване от разноски. Ето защо са
налице са всички предпоставки предвидени в закона: от една страна, подсъдимият е
признат за виновен по повдигнатото му обвинение с влязла в сила присъда, а от друга
страна – частният обвинител е бил представляван от адвокат, на когото съгласно
представения договор за правна защита и съдействие, е заплатено възнаграждение в
размер на 800 лв. С оглед представения договор за правна защита и съдействие, в
който е отразено, че уговореният адвокатски хонорар е заплатен изцяло в брой, което
има характер на разписка, съдът намира, че е доказано заплащането им.
Неоснователни са оплакванията изложени в жалбата, че подсъдимият не дължи
заплащане на направените разноски, тъй частният обвинител не е поискал
3
своевременно присъждане в негова полза на сторените по делото разноски. В
конкретния случай, още с молбата си за конституиране като граждански ищец
пострадалият е претендирал присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение
по делото, като без значение е обстоятелството дали впоследствие гражданският иск е
приет за съвместно разглеждане в наказателното производство или не, доколкото
искането за разноски е надлежно формулирано и отправено до съда. Следва да се
посочи, и че към молбата за конституиране на пострадалия като частен обвинител по
делото, е приложено пълномощно в полза на адв. М., ведно с договор за правна защита
и съдействие, сключен с последната, с посочен начин на плащане на възнаграждението
в брой, от което несъмнено следва, че пострадалият е сторил разходи за наемането на
квалифицирана правна помощ. Въззивният съдебен състав намира за нужно да
отбележи, че дори и да не бе направено искане за присъждане на разноски по делото, то
съдът отново следва да вземе отношение по този въпрос и да се произнесе с крайния си
акт, а ако пропусне да стори това, както е и в процесната хипотеза – с определение по
реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК. Финализирането на наказателното производство
задължително предпоставя и въпроса за разноските направени по делото и коя от
страните следва да ги заплати. Предвид това, че производството по делото е
приключило с окончателен съдебен акт, който е влязъл в законна сила, то е
необходимо произнасяне и по въпроса в тежест на кого следва да бъдат възложени
разноските по делото. В настоящата хипотеза наказателното производство е
завършило, с влязъл в законна сила на 22.07.2021 г. съдебен акт, и с него подсъдимият
е признат за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12
вр. чл. 130, ал. 1 НК. С оглед на това и предвид изричното законодателно
разпореждане на чл. 189, ал. 3 НПК, разноските по делото следва да се възложат в
тежест на подсъдимия, както правилно е приел и контролираният съд.
Не се споделя и другият релевиран от жалбоподателя довод, че не следва да се
присъждат направените от частния обвинител разноски пред първия съд, доколкото в
договора за правна помощ било уговорено възнаграждение от 800 лв. за процесуално
представителство и защита – като граждански ищец и частен обвинител в
производството, но пострадалият Р. е участвал в производството единствено като
частен обвинител, а и от клаузите на договора не ставало ясно как е точно е се отнася
общата сума от 800 лв. към предвидената защита и по двете процесуални качества,
съответно как е заплатена. Съдът намира, че така уговорената в договора за правна
защита и съдействие от 14.05.2021 г., сума от 800 лв., която като общо посочена за
защита в 2 процесуални качества - като частен обвинител и граждански ищец, без
разбиването й на отделни суми, предвидени за оказана правна помощ по съответното
процесуално качество, е за предоставяне на адвокатска помощ на пострадалия по
цялото наказателно производство, имащо за предмет повдигнатото обвинение по чл.
131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК, и по което както бе посочено подсъдимият е
признат за виновен с влязъл в сила съдебен акт. Ирелевантно е обстоятелството, че
молбата на пострадалия за конституирането му като граждански ищец не е била
уважена, доколкото участието на пострадалия в другото процесуално качество – като
4
частен обвинител, е реализирано в процеса, а и защото отхвърлянето на искането му да
участва като страна в производството било като частен обвинител, било като
граждански ищец, не може да се вмени в негова вина, при положение, че
добросъвестно е било заплатено възнаграждение за защита по цялото дело. Предвид
договореното оказване на процесуално представителство и защита по НОХД №
2938/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 2 състав, без
значение от качеството, което пострадалият ще има в съдебната фаза на процеса, както
и съобразявайки изхода на делото и императивния характер на разпоредбата на чл. 189,
ал. 3 НПК, предвиждаща, в случай на осъдителна присъда, възлагането в тежест на
подсъдимия на разноските по делото, включ. на тези сторени от частния обвинител,
съдът счита, че в полза на пострадалия следва да бъде присъден пълният размер на
поисканата сума за заплатено адвокатско възнаграждение от 800 лв.
На последно място и във връзка с направеното от подсъдимия възражение за
прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, въззивният съд счита за необходимо
да посочи, че разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, предоставяща възможност за
присъждане в по-нисък размер от претендираните от страната разноски за адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност, с оглед действителната фактическа и правна
сложност на делото, не се прилага по аналогия в наказателното производство. В
разпоредбите на чл. 187-190 НПК се съдържа изрична регламентация на разноските в
наказателното производство, като не е предвидена възможност за тяхното намаляване
или за прилагане по аналогия на разпоредби на ГПК.
Всичко гореизложено мотивира въззивният съд да приеме, че като е осъдил
подсъдимия да заплати в полза на частния обвинител разноските, сторени от последния
за адвокатско възнаграждение по делото, в общ размер от 800 лв., СРС е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 18.08.2021 г., постановено по НОХД №
2938/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 2 състав, в
частта, с която съдът, в производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, е осъдил, на
основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимия ХР. Д. Б. да заплати в полза на частния
обвинител М.Р.Р., направените по делото разноски за повереник, в размер на 800 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5