№ 15810
гр. София, 19.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20211110161289 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД срещу В. Х. К. и И. Х. Б. за осъждането им да платят разделно, по ½ част всеки един от
тях, от следните суми : сумата от 4662,83 лева – цена за доставена топлинна енергия до имот на
адрес : гр. София, общ. „К*** аб. № 251004, за периода м.05.2018г. – м.04.2020г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба (27.10.2021г.) до окончателното плащане, сумата от
701,35 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за
периода 15.09.2019г. – 12.10.2021г., сумата от 39,01 лева – цена за извършена услуга дялово
разпределение за периода м.09.2018г. – м.03.2020г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба (27.10.2021г.) до окончателното плащане и сумата от 8,74 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 31.10.2018г. – 12.10.2021г.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на доставена топлинна енергия за посочения
имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на
топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по
системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Teхем Сървисис“ ЕООД.
Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните
уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане
на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.
Ответниците са подали отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорват
исковете. Оспорват да имат качеството на клиенти на топлинна енергия спрямо процесния имот. Не
били събрани доказателства соченият наследодател – Х. К., да е бил собственик на процесния имот.
Отделно от това нямало доказателства ответниците да са приели наследството на Х. К.. Оспорват
исковете и като недоказани по размер. Правят възражение за изтекла погасителна давност съгласно
чл.111, б.“в“ ЗЗД по отношение на всички предявени вземания.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Teхем Сървисис“ ЕООД, е взело становище, че
дяловото разпределение е извършено съобразно законовите изисквания.
1
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху посочената главница :
В тежест на ищеца е да докаже, че ответниците са собственици или носители на вещно право
на ползване върху процесния имот или на друго основание са сключили договор за доставка на ТЕ
с ищеца, респ. че са наследници на такова лице, че през процесния период ищецът е доставял
топлинна енергия в процесния имот и стойността на доставената ТЕ.
По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за
битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и
всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване,
е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно
решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
От приетата като доказателство по делото данъчна декларация се установява, че процесният
имот е деклариран от Й. С. К. като придобит по наследство. От удостоверение за наследници с изх.
№ 1553/30.03.2023г. на СО – район „Красна поляна“ (л.124 – гръб) се установява, че Й. С. К. е
починала на 13.03.2015г. и е оставила за свои наследници Х. Радков К. (съпруг) и ответниците –
деца на починалата – В. Х. К. и И. Х. Б.. От удостоверение за наследници с изх. № 243/17.01.2022г.
от СО – район „Красна поляна“ се установява, че Х. Радков К. е починал на 19.09.2018г. и е оставил
за свои наследници децата си – ответниците по делото В. Х. К. и И. Х. Б..
Съдът приема, че с подадената данъчна декларация Й. К. е признала, че е собственик на
процесния имот на основание наследствено правоприемство, което признание не се опровергава от
останалите доказателства по делото. По делото няма данни и твърдения приживе Й. К. да се е
разпореждала с правото си на собственост върху процесния имот или на друго основание да е
загубила вещните си права върху имота, поради което съдът приема, че до своята смърт Й. К. е била
собственик на имота. По делото няма данни и твърдения ответниците да се отказали от
наследството на майка си и/или на баща си и като се има предвид че приемането на наследството
може и да се извърши и чрез конкудентни действия (чл.49, ал.2 ЗН) съдът приема, че в случая
наследството е било прието от ответниците. След смъртта на Й. К. имотът е преминал в
наследството на съпруга й Х. К. и двете й деца – ответниците по делото В. Х. К. и И. Х. Б., а след
смъртта на Х. К. собствеността върху имота е принадлежала само на ответниците при равни квоти
– чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН. От изложеното следва, че от началото на процесния период Х. К. и
ответниците по делото – В. К. и И. Б., а след настъпилата през процесния период смърт на Х. К.
само ответниците по делото, са имали качеството на клиенти на ТЕ за битови нужди - арг. чл.153,
ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ. При това посочените собственици на имота, от една страна, и ищеца
– от друга, са обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за продажба на
топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното
предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през
процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на
КЕВР.
Не е спорно, а и от приетото заключение по съдебно – техническа експертиза, се установява, че
в сградата - етажна собственост, в която се намира имотът, разпределението на топлинна енергия
става по системата на дялово разпределение съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния период е
извършвано от третото лице - помагач. Установява се още, че консумираната топлинна енергия е
заплащана чрез месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една
изравнителна вноска в кР. на отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума за
топлинна енергия се формира от ищеца - продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен
дял (съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен
период). След отчет на средствата за дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото
разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита разликата между прогнозното и
действително потребеното количество топлоенергия и продавачът изготвя фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Така
2
за съответния отчетен период се отчита реално доставеното количество топлинна енергия и
съобразно начислените до този момент суми по прогнозна консумация се определя сума за
доплащане или сума за възстановяване на купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през
процесния период.
Според заключението на вещото лице през процесния период в имота е ползвана и
начислявана ТЕ за отопление на имот и ТЕ, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия
за битово горещо водоснабдяване. ТЕ за отопление на имот е определяно съобразно реален отчет на
монтираните и незатапени радиатори в жилището. В помещението баня е имало 1 бр. щранг лира,
на която липсва техническа възможност за монтаж на измервателно устройство и чиято отдадена
ТЕ се определя по изчислителен път. ТЕ за битово горещо водоснабдяване е отчитана въз основа на
показанията на 1 бр. технически изправен и сертифициран водомер за топла вода. ТЕ, отдадена от
сградната инсталация, е определяна съгласно нормативните изисквания.
Според заключението на вещото лице стойността на реално потребеното количество
топлоенергия за процесния период е в размер на сумата от 3902,46 лева, формирана като сбор
между фактурираните задължения за периода по прогнозна консумация в размер на 3740,15 лева и
резултатът от изравнителните сметки за периода, който е сума за доплащане в размер на 162,31
лева.
Плащане на задълженията не се твърдят и не се установяват.
През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен
да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните
задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в
който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния
период е издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон,
то за процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на задълженията за цена за
топлинна енергия. Определен от съда на основание чл.162 ГПК, размерът на обезщетението за
забава в размер на законната лихва през процесния период върху главницата възлиза на сумата от
663,08 лева.
По възражението за погасителна давност:
Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични плащания
по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим тригодишният
давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№ 3/2011г., ОСГТК на
ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а
ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД. За процесния период са действали Общи
условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, и съгласно уговорения срок за
плащане на задълженията, следва, че изискуемостта на вземането за цена за топлинна енергия
възниква след изтичане на 45 дни, считано от кР. на месеца, за който се отнася плащането, от който
момент започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД.
Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 ОУ за целия отчетен период,
в която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми въз основа на
прилаганата система на плащане - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, няма отношение към началния момент на
3
погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да се дължи месечно - чл.32
ОУ, а не за отчетен период.
Делото е заведено с подаване на исковата молба на 27.10.2021г., поради което погасени по
давност са вземанията за периода м.05.2018г. – м.08.2018г., вкл. Непогасеното по давност вземане
за периода м.09.2018г. – м.04.2020г. възлиза на сумата от 3623,50 лева, определено съгласно
заключението на вещото лице.
На основание чл.119 ЗЗД следва да се приеме за погасено по давност и акцесорното вземане
върху погасената по давност главница, поради което непогасеният размер на акцесорното вземане
възлиза на сумата от 604,33 лева, определено от съда на основание чл.162 ГПК.
От горното следва, че искът за главницата следва да се уважи до сумата от 3623,50 лева за
периода м.09.2018г. – м.04.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер и за остатъка от
периода. Искът за акцесорното вземане следва да се уважи до сумата от 604,33 лева и да се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер. За тези вземания ответниците отговарят при
равни квоти – по ½ част всеки един от тях.
По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху нея:
Клиентът на ТЕ е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение -
чл.22, ал.1 и чл.36 ОУ, действащи през процесния период. Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената за
услугата дялово разпределение се формира от цената за обслужване на партидата на купувача,
включваща изготвяне на изравнителна сметка, както и от цената за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на купувача. Уговорено е още, че редът и начина за
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача и се обявява по подходящ
начина на купувача - чл.36, ал.2 ОУ, действали към процесния период. По делото от страна на
ищеца, който носи тежестта да докаже претенцията си, не са ангажирани доказателства относно
цената на посочените компоненти, които формират цената на услугата дялово разпределение. При
това на основание чл.162 ГПК съдът счита, че цената за услугата дялово разпределение за
процесния период възлиза на претендираната сума.
Погасено по давност е вземането за цена за услуга дялово разпределение за м.09.2018г. на
основание чл.111, б.“в“ ЗЗД предвид датата на предявяване на иска – 27.10.2021г., когато течението
на давността се прекъсва – чл.116, б.“б“ ЗЗД. Размерът на непогасеното по давност вземане за
периода м.10.2018г. – м.03.2020г. възлиза на сумата от 36,84 лева, определено от съда на основание
чл.162 ГПК.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение,
доколкото клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не бяха
представени по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентите на ТЕ да са били канени да платят
сумата за дялово разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД. Поради това не се
доказа клиентите на ТЕ да са изпаднали в забава за плащането на цената за дялово разпределение
преди завеждане на делото.
Предвид горното искът за главното вземане следва да се уважи до сумата от 36,84 лева за
периода м.10.2018г. – м.03.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер и за остатъка от
периода. За това вземане ответниците отговарят при равни квоти – по ½ част всеки един от тях.
Искът за акцесорното вземане следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
Ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете, като от пълния
размер на разноските от 671,47 лева съгласно списък по чл.80 ГПК, вкл. и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в минимален размер от 100 лева съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр.
чл.25, ал.1 НЗПП поради невисоката правна и фактическа сложност на делото, на ищеца се следват
разноски в размер на 491,91 лева.
На адв. Р. Н., предоставила безплатна правна помощ на ответниците, видно от
4
представените договори за правна защита и съдействие, от адв. възнаграждение, определено от
съда в пълен размер от 841,19 лева съгласно чл.7, ал.2, т.2 НМРАВ, съразмерно с отхвърлената част
от исковете на основание чл.38, ал.2 ЗА й се следва адвокатско възнаграждение в размер на 224,95
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Х. К., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, бул. „Патриарх Евтимий“
№ 45, ет. – партер, офис 1 – адв. Н., и И. Х. Б., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, бул.
„Патриарх Евтимий“ № 45, ет. – партер, офис 1 – адв. Н., да платят на “Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, разделно, по ½ част всеки един от
тях от следните суми : сумата от 3623,50 лева – цена за доставена топлинна енергия за периода
м.09.2018г. – м.04.2020г., вкл., до топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, общ. „К***
аб. № 251004, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (27.10.2021г.) до
окончателното плащане, сумата от 604,33 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху последната главница за периода 15.09.2019г. – 12.10.2021г., сумата от 36,84 лева – цена за
извършена услуга дялово разпределение за периода м.10.2018г. – м.03.2020г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба (27.10.2021г.) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за цена за доставена топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 4662,83 лева
и за периода м.05.2018г. – м.08.2018г., вкл., иска за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху цена за доставена топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 701,35
лева, иска за цена за услуга дялово разпределение за разликата до пълния предявен размер от 39,01
лева и за м.09.2018г. и изцяло иска за сумата от 8,74 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху цена за услуга дялово разпределение за период на забавата 31.10.2018г. –
12.10.2021г.
ОСЪЖДА В. Х. К., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, бул. „Патриарх Евтимий“
№ 45, ет. – партер, офис 1 – адв. Н., и И. Х. Б., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, бул.
„Патриарх Евтимий“ № 45, ет. – партер, офис 1 – адв. Н., да платят на “Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 491,91 лева - разноски.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б да плати на адв. Р. Б. Н., член на САК, адрес на
упражняване на дейността : гр. София, бул. „Патриарх Евтимий“ № 45, ет. – партер, офис 1, на
основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 224,95 лева – адвокатско възнаграждение.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка :
IBAN : BG48SOMB 9130 1011 2533 02, BIC : SOMBBGSF, „Общинска банка” АД, ФЦ „Красно
село”.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице - помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Проф.
Г.Павлов“ № 3.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5