Присъда по дело №3947/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 22
Дата: 17 февруари 2022 г. (в сила от 11 юли 2022 г.)
Съдия: Доротея Кехайова
Дело: 20211100203947
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 22
гр. София, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Доротея Кехайова
СъдебниВЛАДИМИР ПЕНЕВ ХАЛКОВ

заседатели:Мария Стоянова Янкова
при участието на секретаря МАРТИНА М. ТРАЙКОВА
и прокурора Ив. Любч. Т.
като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Наказателно дело от общ
характер № 20211100203947 по описа за 2021 година
П Р И С Ъ Д И:

ПРИЗНАВА подсъдимия И.И.М., роден на 1**** г. в гр. София,
българин, български гражданин, неженен, със средно образование, работи
като машинен оператор, осъждан, с адрес по лична карта: гр.София, ж.к. ****
и настоящ адрес с. Стъргел, община Горна Малина, област София, ЕГН
**********, за ВИНОВЕН в това, че на 10.08.2019 г. около 15.15 часа в
междублоковото пространство пред блок 11 между вх. „А“ и вх. „Б“ в ж.к.
„Разсадника - Коньовица“ в гр. София направил опит умишлено да умъртви Б.
П. ИВ. ЕГН **********, като със сгъваем нож му е причинил следните
травматични увреждания: непроникващо прободно-прорезно нараняване на
шията в дясната и половина, пред ръба на големия гръбен мускул; прободно-
порезно нараняване в горната трета на корема /епигастриума/ в дясно с
дължина на кожната рана 3 см, проникващо в коремната кухина с дължина на
раневият канал около 3 см., с нараняване по хода му на четвърти сегмент на
черния дроб, с посока отпред - назад, отгоре на долу и от дясно на ляво;
прободно порезно нараняване в горната трета на корема в ляво, с дължина на
кожната рана - 1 см., проникващо в коремната кухина със засягане в
дълбочина на перитонеума и на голямото було, с дължина на раневият канал 1
см. с перпендикулярен ход на коремната стена; прободно порезно нараняване
на дясната предмишница, като по своята медико биологична характеристика
1
прободно-порезните наранявания в областта на корема, проникващи в
коремната кухина със засягане на черен дроб и голямо було са причинили на
Б. П. ИВ. разстройство на здравето, временно опасно за живота;
нараняванията на предната коремна стена са създали съобщение между
коремната кухина и външната среда и са причинили на Б. П. ИВ. по
съвкупност и поотделно наранявания, проникващи в коремната кухина;
останалите увреждания - в областта на шията и на дясната предмишница са
реализирали медико - биологичният признак временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, при което изпълнителното деяние макар и
довършено не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца
общественоопасни последици, извършителят е действал като непълнолетен,
но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си и деянието е извършено в състояние на силно раздразнение,
което е предизвикано от пострадалия Б. П. ИВ. с насилие - бутане с ръце в
гърдите, при което И.М. е паднал назад на земята, подпирайки се на ръцете си
и с друго противозаконно действие - заплашил е М., „че ще го последва бавна
смърт“, от което е било възможно да настъпят тежки последици за М.,
престъпление по чл. 118, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал.1, предл. 2, вр. чл. 63, ал.
1, т. 3 от НК, поради което и на основание чл. 118, вр. чл. 115, вр. чл. 18,
ал.1, предл. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, вр. чл. 54, ал. 1 от НК ГО
ОСЪЖДА на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ
ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.
На основание чл. 69, ал. 1, вр. чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА
изпълнението на така определеното наказание лишаване от свобода в размер
на две години и шест месеца с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано
от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК ОПРЕДЕЛЯ едно
общо най-тежко наказание на подс. И.И.М. измежду определените му с
настоящата присъда и наказанието, определено му по НОХД № 17238/2020 г.
по описа на СРС, а именно ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА , изпълнението на което на основание чл. 69,
ал. 1, вр. чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъжда подсъдимия И.И.М. /със
снета по делото самоличност/, да заплати в полза на държавата и по сметка на
СДВР направените по делото разноски за експертизи в размер на 3673,60 лв.
/три хиляди шестстотин седемдесет и три лева и шестдесет стотинки/, както и
разноските, направени от частния обвинител Б. П. ИВ. за адвокатско
възнаграждение в размер на 3000 /три хиляди/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 190, ал.2 от НПК подс. И.И.М. /със снета
2
по делото самоличност/ ДА ЗАПЛАТИ и държавна такса в размер на
5.00 (пет) лева при служебно издаване на всеки бр. изпълнителен лист по
сметка на СГС.
Присъдата може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от
днес пред Софийския апелативен съд по реда на Глава XXI от НПК.
ПРИСЪДИ:
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по НОХД № 3947/21г. на СГС, НО, 9 състав

Софийската градска прокуратура е повдигнала обвинение срещу И.И.М. за това,
че на 10.08.2019 г. около 15.15 часа в междублоковото пространство пред блок 11
между вх. „А“ и вх. „Б“ в ж.к. „Разсадника - Коньовица“ в гр. София направил опит
умишлено да умъртви Б. П. ИВ. ЕГН **********, като със сгъваем нож му е причинил
следните травматични увреждания: непроникващо прободно -прорезно нараняване на
шията в дясната й половина, пред ръба на големия гръбен мускул; прободно -порезно
нараняване в горната трета на корема /епигастриума/ в дясно с дължина на кожната
рана 3 см., проникващо в коремната кухина с дължина на раневият канал около 3 см., с
нараняване по хода му на четвърти сегмент на черния дроб, с посока отпред - назад,
отгоре на долу и от дясно на ляво; прободно порезно нараняване в горната трета на
корема в ляво, с дължина на кожната рана – 1 см. проникващо в коремната кухина със
засягане в дълбочина на перитонеума и на голямото було, с дължина на раневият канал
1 см. с перпендикулярен ход на коремната стена; прободно порезно нараняване на
дясната предмишница, като по своята медико биологична характеристика прободно-
порезните наранявания в областта на корема, проникващи в коремната кухина със
засягане на черен дроб и голямо було са причинили на Б. П. ИВ. разстройство на
здравето, временно опасно за живота; нараняванията на предната коремна стена са
създали съобщение между коремната кухина и външната среда и са причинили на Б. П.
ИВ. по съвкупност и поотделно наранявания, проникващи в коремната кухина;
останалите увреждания – в областта на шията и на дясната предмишница са
реализирали медико-биологичният признак временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, при което изпълнителното деяние макар и довършено не са
настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици,
извършителят е действал като непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си и деянието е извършено в
състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия Б. П. ИВ. с
насилие – бутане с ръце в гърдите, при което И.М. е паднал на земята, подпирайки се
на ръцете си и с друго противозаконно действие – заплашил е М., „че ще го последва
бавна смърт“, от което е било възможно да настъпят тежки последици за виновния М.,
престъпление по чл. 118, вр. с чл. 115, вр. с чл. 18, ал. 1, предл. 2, вр. с чл. 63, ал. 1,
т. 3 от НК.
Производството пред настоящата инстанция протече по реда на
диференцираната процедура по глава ХХVІІ от НПК, в нейната разновидност по чл.
371, т. 1 от НПК, при дадено съгласие на страните да не се провежда разпит на всички
свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва
съдържанието на съответните протоколи за разпит и експертни заключения от
досъдебното производство. В съдебно заседание съдът направи констатация, че
съответните действия по разследването са извършени при условията и реда на НПК и
одобри изразеното съгласие, а като последица от това не беше проведен разпит на
свидетелите и експертите, а свидетелските показания и експертните заключения бяха
прочетени по реда на чл. 283 от НПК .
В съдебно заседание представителят на СГП поддържа обвинението
спрямо подс. И.М. за престъплението, за което е ангажирана наказателната му
отговорност чрез внесения в съда обвинителен акт, като намира същото за доказано от
събраните по делото доказателства. В подкрепа на обвинението счита, че са
показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, които се
1
подкрепят от писмените доказателства и доказателствени средства, както и от
заключенията на назначените и изготвени по делото експертизи. Подчертава, че
подсъдимият е нанесъл няколко удара с нож в областта на тялото на И., като при
осъществяване на деянието същият е разбирал свойството и значението на
извършеното и е можел да ръководи постъпките си, въпреки че интелектът му е бил
установен като граничен към лека умствена изостаналост. Пледира на подс. М. да
бъде определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, което да бъде
отложено с 5 годишен изпитателен срок.
Съдът конституира като частен обвинител в наказателното производство
пострадалия Б. П. ИВ.. Повереникът на частния обвинител в лицето на адв. З. прави
искане за признаване на подсъдимия М. за виновен в престъплението, за което е
ангажирана наказателната му отговорност. Счита, че от събраните по делото писмени
доказателства и заключението на изготвената ДНК експертиза по категоричен начин се
установява, че именно подсъдимият на процесната дата е направил опит да убие Б.И..
Пледира за определяне на наказание на подс. И.М. в предвидения в закона максимален
размер за това престъпление, след приложението на редукцията по чл. 63 от НК.
Претендира присъждане на направените по делото от страна частния обвинител
разноски за адвокатско възнаграждение.
Частният обвинител Б.И. поддържа становището на повереника си, без да излага
своя самостоятелна аргументация.
Защитникът на подсъдимия М. в лицето на адв. А. моли съда в случай, че
намери подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение, да му определи наказание при условията на чл. 55, ал. 1, б. „б“
от НК, поради наличие на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства.
Като такива, защитата сочи причините, довели до извършване на деянието, изразяващи
се в противоправно, агресивно поведение на пострадалия, характеризиращо се с висок
интензитет. Счита, че при определяне на наказанието следва да се съобрази забавеното
интелектуално развитие на подсъдимия, младата му възраст, характеризираща се с
необмислени прояви и чистото му съдебно минало. Приема, че следва да бъдат
съобразени и оказаното от подсъдимия съдействие на разследващите органи,
доброволното предаване на оръдието на престъплението, помогнали за бързото
приключване на наказателното производство.
Подсъдимият И.М., в хода на съдебното следствие, се възползва от
предоставеното му от закона право да не депозира обяснения по повдигнатото срещу
него обвинение.
В личната си защита подс. М. поддържа казаното от своя защитник и заявява, че
няма какво да добави. В последната си дума, моли съда при определяне на наказанието
му да бъде приложена разпоредбата на чл. 55, ал. 1, б. „б“ от НК, в случай, че бъде
признат за виновен.
Съдът, като обсъди събрания доказателствен материал по делото по реда на чл.
14 и чл. 18 НПК, и доводите на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:
Подсъдимият И.И.М. е роден на 1**** г. в гр. София, българин, български
гражданин, неженен, със средно образование, работи като машинен оператор, осъждан,
с адрес по лична карта в гр. София, ж.к. **** и настоящ адрес в с. Стъргел, община
2
Горна Малина, област София, ЕГН **********.
Към 2019 г. подс. М. бил ученик в 11 клас в „Професионалната гимназия по
текстил и моден дизайн“ в гр. София. Същият бил с поставена диагноза специфично
разстройство на развитието на училищните умения, поради което и в процеса на своето
образование, е бил подпомаган от ресурсен учител.
Частният обвинител Б.И. живеел от близо 30 години в Република Австрия. При
посещенията си в България той обикновено отсядал в дома на своя дългогодишен
приятел св. Р. Ч..
На 03.08.2019 г. частният обвинител И. пристигнал в България, като отново
отседнал в дома на св. Ч.. Апартаментът на последния се намирал в гр. София, ж.к.
****.
В съседство със св. Ч. живеела св. А.Б.. Домът на последната се намирал на
втория жилищен етаж на ****, ж.к. „Разсадника – Коньовица“. Свидетелката Б. имала
доведена сестра – св. Н.Р., която живеела в Република Германия. На 09.08.2019 г. св. Р.
дошла на гости на своя баща, който живеел на съпружески начала с майката на св. Б.
на горепосочения адрес.
На 10.08.2019 г. около 11:30 часа, св. Р. и св. Б. излезли пред блока, където ги
очаквал подс. И.М., който бил в близки отношения с Б.. Тримата седнали на пейка в
междублоковото пространство пред бл. 11 между вх. „А“ и вх. „Б“ в ж.к. „Разсадника –
Коньовица“. Подсъдимият М. бил облечен със сива тениска и къси дънкови панталони,
като на врата си носел чанта от промазан плат с надпис „Адидас“, в която съхранявал
сгъваем джобен нож, с черна дръжка, чиято дължина на острието била около 7 см.
Последният му бил подарък от св. Б. за рождения ден.
Около 14:30 часа на същата дата, пред блока излязъл и св. Ч., който започнал да
приготвя циментова смес в цимент в розово корито, за да направи замазка на свое
открито мазе и мазе на негова позната. Към 14:50 часа, при него дошъл, за да му прави
компания и пие кафе, частният обвинител И.. Същият се настанил на пейка, съседна на
тази, на която седели подс. М. и свидетелките Р. и Б.. Тримата младежи знаели, че И. е
приятел на св. Ч., който наскоро е пристигнал от чужбина, но не го познавали лично.
Този ден, частният обвинител И. бил облечен с жълта тениска. Направило му
впечатление, че седящите в съседство младежи разговорят като използват нецензурни
изрази и се държат превъзбудено. И. също бил забелязан от подс. М. и двете момичета,
които решили да го включат в техния разговор. Подсъдимият М. и св. Р. предложили
на пострадалия И. да отидат някъде заедно, за да се забавляват, но И. отклонил това
предложение. Докато разговарял с частния обвинител И., подс. М. се смеел като го
наричал „Пинокио“ и „Мата Хари“, а последният му обяснил, че Мата Хари е жена и се
опитал да не обръща внимание на закачките на младежите, но това допълнително
провокирало последните. Към 15:15 часа подс. М. на няколко пъти се обърнал към И.,
наричайки го „жълтурко“, поради цвета на тениската, с която И. бил облечен.
Подразнен от думите на подсъдимия, частният обвинител И. станал от пейката и решил
да отиде да помогне на св. Ч., който продължавал да бърка циментовата смес и да не
обръща внимание на случващото се около него. Подсъдимият М. тръгнал след
пострадалия И., като започнал да го побутва с пръст по гърба, казвайки му „обърни
се“, „защо не говориш с мен“ и отново го нарекъл „жълтурко“. Ядосан от поведението
на подсъдимия, И. се обърнал към него и го бутнал с две ръце в гърдите, от което
последвало падането му на земята. Частният обвинител И. заплашил подсъдимия, че
ако още веднъж го нарече „жълтурко“ ще го последва бавна смърт, след което се
3
обърнал и тръгнал към св. Ч.. Тогава подс. М. станал от земята, насочил се към
пострадалия И. и го изгледал странно, при което И. вдигнал намиращата се в близост
до него метална количка за превоз на строителни материали и замахнал с нея към
подсъдимия, вследствие на което си наранил дясната ръка в областта на китката и
лакътя. В този момент подсъдимият М. изпитал едновременно гняв и страх, породени
от поведението на И., и извадил от висящата на врата му чанта джобния нож, подарен
му от св. Б., който хванал в дясната си ръка. Тогава подс. М. започнал да нанася
последователни удари с държания от него нож, в областта на шията, корема и дясната
предмишница на пострадалия И., който в този момент се намирал пред него.
Свидетелката Б. видяла ножа в ръката на подс. М. и кръвта в областта на корема на
пострадалия И., при което започнала да крещи, казвайки на подс. М.: „Ти нормален ли
си? Наръга човека!“, след което се обърнала с гръб и прегърнала сестра си. Чувайки
тази реплика, св. Ч., се обърнал, като видял, че на пострадалия му тече кръв от корема,
както и възприел стоящия в близост до него М., с нож в ръка. Свидетелят Ч. веднага
качил пострадалия в личния си автомобил и го откарал в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“,
където му била оказана своевременна квалифицирана медицинска помощ.
След като намушкал И., подс. М. се върнал при двете свидетелки и на въпрос на
св. Р. защо го е направил, същият отговорил, че „нещо му е прещракало“. След това
подсъдимият изхвърлил ножа в градинката, намираща се зад пейката, на която по-рано
били седнали. Подсъдимият и двете свидетелки тръгнали към близкия павилион, за да
си купят вода, като по пътя св. Б. попитала М. къде е ножът, с който е наръгал И., на
което последният отвърнал, че го е хвърлил. Тогава Б. казала на подсъдимия веднага да
се върне на мястото на престъплението и да вземе ножа, а последният се съгласил. М.
изтичал обратно до пейката, взел ножа и го прибрал в предния десен джоб на
панталона си. След това тримата си купили вода и се насочили към спирката на
трамвай 11. По пътя подс. М. съблякъл тениската, с която бил облечен и я дал на св. Б.,
която я прибрала в раницата си. Тримата се качили в трамвай 11 от парк „Света
Троица“ в посока Княжево. Докато пътували в трамвая, св. Р. и св. Б. получили
обаждане по телефона от своите родители, като последните им казали веднага да се
прибират. Двете момичета, заедно с подс. М. хванали трамвая в обратна посока.
Междувременно свидетелите И.Ф. и И.Б. – полицейски служители при 03 РУ-
СДВР били уведомени от ОДЧ за постъпил сигнал за намушкано с нож лице в ж.к.
„Разсадника-Коньовица“. Същите пристигнали в 15:30 ч. пред блок 11, където
разговаряли с родителите на двете момичета, както и със св. Ч., който в този момент се
връщал, за да вземе документите на пострадалия. По сигнал за съдействие, подаден от
страна на св. Ф., на мястото на инцидента пристигнали свидетелите И.С. и Н.Ш. –
полицейски служители към 03 РУ-СДВР, които в този ден били дежурни като ПП №
34-1. Последните запазили местопроизшествието, а свидетелите Ф. и Б., заедно с
бащата на св. Р. решили да направят обход на квартала, за да потърсят подсъдимия и
двете свидетелки. Върнали се обратно до местопроизшествието, където срещнали
пристигащите в този момент М., Б. и Р..
Подсъдимият М. бил задържан от полицейските служители и откаран в сградата
на 03 РУ-СДВР. Ножът, с който нанесъл ударите на пострадалия, останал в предния
десен джоб на панталона му, като впоследствие бил иззет от органите на разследването
с протокол за обиск и изземване от 10.08.2019 г. и изпратен за криминалистическо
изследване. Това действие било наблюдавано от св. Веселин Гаврилов и св. П.Н., които
видели, че по ножа имало следи от кръв.
На 10.08.2019 г. на мястото на инцидента в гр. София, ж.к. „Разсадника“, пред
4
бл. 11, между вх. „А“ и вх. „Б“ бил извършен оглед на местопроизшествието, където на
около 7 м. от вх. „А“ в ляво се намерило розово корито с останки от циментова смес.
На около 1.80 см. от ъгъла на блока и на около 70 см. от розовото корито се намерили
следи от червеникаво-кафява материя по тротоарните плочки. На тротоарните плочки,
на около 120 см. от ъгъла на блока, се намерили множество пръски от червеникаво-
кафява материя. На около 200 см. от ъгъла на блока на тротоарните плочки, се
намерило петно от червеникаво-кафява материя с размери 6 см. на 10 см. Били
иззети биологични следи от тях, запечатани в пликове 222402, 222398 и 222401, с
печати 307 НЕКД-СДВР.
На 10.08.2019 г. на подсъдимия М. бил извършен медицински преглед от д-р О.,
съдебен лекар от Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ
„Александровска“ ЕАД, гр. София. По анамнестични данни същият съобщил за
инцидент с непознат мъж, при който бил изблъскан с ръце и паднал върху подлежащия
трен. При извършения му преглед били установени едно кръвонасядане по предната
повърхност на гръдния кош; едно охлузване по лявата странична повърхност на
гръдния кош; едно охлузване по предната повърхност на дясната предмишница; стари
охлузвания по предмишниците двустранно; неправилни и неправилно окръглени ръбци
по предната повърхност на лявата предмишница; стари оперативни ръбци по лявата
подбедрица и по ходилата двустранно. От изготвената и приета по делото съдебно-
медицинска експертиза на подсъдимия е видно, че установените травматични
увреждания - едно кръвонасядане по предната повърхност на гръдния кош; едно
охлузване по лявата странична повърхност на гръдния кош; едно охлузване по
предната повърхност на дясната предмишница се дължат на действието на тъпи и/или
тъпоръбести предмети, по механизма на удари с или върху такива, както и на
тангенциалното им действие, и е възможно да бъдат получени по начина, съобщен от
подсъдимия пред вещото лице, а именно в резултат на блъскането му и падането му
върху терена. Според заключението, подобни травми в своята съвкупност
осъществяват медико-биологичния признак на по-лекия вариант на леката телесна
повреда, а именно болка и страдание. По отношение на констатираните охлузвания по
предмишниците двустранно, експертното заключение установява, че същите се дължат
на действието на твърди тъпи предмети, по механизма на удари с или върху такива,
като морфологичните им характеристики отговарят да са получени в рамките на 5 – 7
денонощия преди съдебно-медицинския преглед. Според вещото лице, предвид
локализацията и морфологичния вид на констатираните неправилни и неправилно
окръглени ръбци по предната повърхност на лявата предмишница на подсъдимия,
може да се направи извод, че описаните ръбци са получени вследствие на местно
действие на висока температура, като са характерни за получаване от запалена цигара.
Според заключението, давността на последните е не по-малка от 7 денонощия преди
съдебномедицинския преглед.
На 10.08.2019 г. св. А.Б. предала на органите на разследването 1 бр. сива тениска
с къс ръкав, за която съобщила, че принадлежи на подс. М. и същата й е била
предадена от него` след инцидента, случил се на 10.08.2019 г.
На 13.08.2019 г. С.П. – медицинска сестра в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“
предала на органите на разследването 1 бр. жълта тениска с надпис на гърба и на
десния ръкав „Алфа“, с надпис в предна горна част отляво „Алфа“ и червеникаво
кафяви зацапвания; 1 бр. тъмносин панталон с бели и сини връзки на колана с надпис
„Live RGY”; 1 бр. бележка, намираща се в задния джоб на панталона с надпис : „****
Бойко ********** М. ЕГН; чифт мъжки чехли № 42 марка „Live RGY“, черни на цвят с
5
кръстосани кожени черни ленти и 1бр. сини мъжки слипове с надпис „Боди спорт“, за
които обяснила, че с тези дрехи е бил облечен пострадалият Б.И. при постъпването си
шокова зала на 10.08.2019 г.
Според заключението на комплексна биологична и съдебномедицинска
експертиза на веществени доказателства чрез ДНК анализ № 41/2019 г.,
установените червеникави и червеникаво- кафеникави материи по острието на ножа,
иззет от подс. М., по тениската, с която същият е бил облечен, по дрехите, с които е
бил облечен пострадалия Б.И., и по тротоарните плочки на мястото на инцидента,
представляват човешка кръв. При проведеното изследване, вещите лица са установили
съвпадение между демонстрираните алели при следите от биологична материя-
човешка кръв по тениската на подсъдимия и клетъчния материал, иззет от дръжката на
ножа, с характеристиките на комбинирания генотип на сравнителния материал от подс.
И.М., т.е. същите произхождат от него. Според експертното заключение вероятността
биологичния материал да е оставен от някой друг, освен от подс. М. е 1 на
131 827 562 819 641 000 000 000. Изследването на следите от човешка кръв по острието
на ножа е установило наличие на смесен генетичен материал от две лица, поне едното,
от които от мъжки пол. При проведен сравнителен анализ е установено съвпадение
между демонстрираните алели при пробата биологичен материал върху острието на
ножа с доминиращи характеристики на ДНК профила на подсъдимия М. и по-слабо
изразен генетичен профил на пострадалия Б.И.. Според заключението, следите от
човешка кръв по дрехите на пострадалия и по тротоарните плочки, са с кръвно-групова
принадлежност АВ/о/ и могат да произхождат от пострадалия И., който е със същата
кръвна група. Откритите следи от човешка кръв по дрехите на пострадалия са с
характер на пропивания, капки, пръски, забърсвания и стичания, чийто мофологичен
комплекс е основание за следните изводи за механогенезата на следообразуването им-
пропиванията, са получени в резултат на попадане и пропиване на течна кръв от
кървящо увреждане/ния; следите с характер на капки от кръв с последващо пропиване
в текстилната материя са получени при изтичане на кръв от кървящо увреждане над
нивото на следовъзприемащата повърхност; единичните пръски от кръв са получени от
попадане на течна кръв при динамично движение на окървавената повърхност,
вследствие на придадена кинетична енергия на кръвта; зацапванията с вид на
забърсване с кръв се дължат на допир и триене на носител с течна кръв повърхност,
при попадане на кръв, контакт и обтриване в следовъзприемащата повърхност;
стичанията от кръв и леко косото стичане, основно по тениската са получени при
натичане на течна кръв при динамично движение основани в изправено положение на
тялото. При изследването на тениската на пострадалия, вещите лица са установили
общо три дефекта на плата, два по предната повърхност и един в дясната раменна
област с „Г- образна форма“. Установените характеристики на дефектите, а именно
гладко прекъсване на нишките на плата, с един остър ъгъл и един „П-образен“ ъгъл
при два от дефектите дава основание за извод, че са причинени от предмет с остър връх
и един режещ ръб, какъвто е ножа, иззет от подсъдимия. Дефектът на плата в дясната
раменна област на същия обект е с два остри ъгъла и гладко прекъснати нишки на
плата, което сочи че е получен при тангенциално действие на режещ ръб, какъвто
елемент има ножът. Последният, в най-широката си част е с ширина 1,4 см., а
прорезите на плата по предната повърхност на жълтата тениска, според заключението
са с дължина съответно 1 и 1,2 см. Изрично е отбелязано, че в областите на посочените
дефекти на плата има засъхнала кръв, което е довело до свиване на плата и съответно
намаляване на действителната дължина на прорезите. Заключението на експертите е,
че посочените два прореза могат да бъдат причинени от изследвания нож. Дефектът в
6
областта на дясното рамо, е причинен вследствие на прорязване на плата при
динамично отклонение или на тялото на пострадалия или при промяна на посоката на
движение на режещия ръб на ножа. Според вещите лица, този прорез също би могъл да
бъде причинен от изследвания нож.
От заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза на
пострадалия Б.И. се установява, че в резултат на инкриминираното деяние са му били
причинени следните травматични увреждания: непроникващо прободно -прорезно
нараняване на шията в дясната й половина, пред ръба на големия гръбен мускул;
прободно -порезно нараняване в горната трета на корема /епигастриума/ в дясно с
дължина на кожната рана 3 см., проникващо в коремната кухина с дължина на
раневият канал около 3 см., с нараняване по хода му на четвърти сегмент на черния
дроб, с посока отпред - назад, отгоре на долу и от дясно на ляво; прободно порезно
нараняване в горната трета на корема в ляво, с дължина на кожната рана – 1 см.
проникващо в коремната кухина със засягане в дълбочина на перитонеума и на
голямото було, с дължина на раневият канал 1 см. с перпендикулярен ход на коремната
стена; прободно порезно нараняване на дясната предмишница. Уврежданията са били
причинени от действието на предмет с остър връх и режещ ръб и могат да бъдат
получени по начина посочен от пострадалия. Прободно порезните наранявания в
областта на корема, проникващи в коремната кухина със засягане на черен дроб и
голямо було са причинили на пострадалия и реализират медико-биологичната
характеристика разстройство на здравето, временно опасно за живота. Нараняванията
на предна коремна стена са създали съобщение между коремната кухина и външната
среда и са причинили на пострадалия по съвкупност и по отделно наранявания,
проникващи в коремната кухина. Останалите увреждания – в областта на шията и на
дясната предмишница са реализирали медико-биологичния признак временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Според експертното заключение, при
пострадалия е установено и непълно счупване на дясна лакътна кост, което е резултат
на действието на твърди тъпи предмети и е причинило на последния трайно
затруднение в движението на десния горен крайник.
Въз основа на заключението на назначената и изготвена комплексна съдебно-
психиатрична и психологична експертиза по отношение на подс. И.М. се установява,
че същият не страда от същинско психично заболяване – психоза, което може да се
приравни на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието в смисъла
на чл. 33 от НК. Няма данни той да е страдал от такова разстройство и в миналото,
включително и към инкриминирания период. Интелектът му е граничен към лека
умствена изостаналост, но при него не е налице последното състояние. При подс. М.
вещите лица не са установили данни за вроден или придобит интелектуален дефицит.
Няма данни и за умствена недоразвитост. Останалите му когнитивни /познавателни/
функции макар и с известни дефицити му позволяват сравнително правилна
ориентация във фактическата обстановка и след преосмисляне разбира смисъла и
значението на извършеното от него и неговите последици. Според експертите, при
подсъдимия е било налице специфично разстройство на развитието на училищните
умения, установено в клинична обстановка, както и специфични разстройства на
развитието на речта и говора, което състояние вече е коригирано. Изрично се
отбелязва в експертното заключение, че тези разстройства в развитието на подс. М. не
са същински психични заболявания и не водят до отпадане на базисните психични
годности. Личността на подсъдимия се е формирала под влияние на посочените
разстройства и носи известни характерови особености, които обаче не оформят
7
същинска личностова дисхармония въпреки затрудненията в социалната адаптация.
Според експертите, в случая не се касае за формиращо се разстройство на личността
/психопатия/. Посочено е, че личността на подсъдимия е хармонично развита с добри
възможности за социална адаптация, поради което вещите лица приемат, че при него не
е налице разстройство на личността (психопатия). При същия няма данни за наличие
на злоупотреба или зависимост към алкохол и други психоактивни вещества. Няма
данни към инкриминирания период да е бил повлиян от такива вещества. Към момента
на инкриминираното деяние при него не се установяват данни за състояние, което
протича с качествени нарушения на съзнанието; същият е могъл да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Вещите лица са
констатирали, че към инкриминирания период, подсъдимият е бил в по-изразено
емоционално състояние, включващо емоции като гняв и страх от поведението на
пострадалия, като състоянието му е било подбудено именно от тези емоции. Това
състояние на фона на непълнолетната възраст и специфични задръжки в развитието на
подсъдимия, както и личностовите му особености, според вещите лица е улеснило в
значителна степен извършването на деянието. Психичното състояние на подсъдимия
му позволява правилно според заключението да възприема фактите, имащи значение за
наказателното производство и да дава достоверни обяснения за тях, ако желае.
По делото е назначена и изготвена допълнителна комплексна съдебно-
психиатрична и психологична експертиза по отношение на подс. И.М., от
заключението на която се установява, че при него е налице специфично разстройство в
развитието на фона на граничен интелект. Констатираните състояния не се
приравняват към разстройство на съзнанието и умствена недоразвитост. Към момента
на инкриминираното деяние при него не се установяват данни за състояние, което
протича с качествени нарушения на съзнанието. Вещите лица са приели, че по време на
инцидента, подс. М. е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да
ги ръководи, но е бил значително улеснен от непълнолетната си възраст, когнитивните
дефицити и по-изразените си характеровите особености, без последните да оформят
личностова дисхармония. Към момента на извършване на деянието, според
заключението същият е бил в състояние на физиологичен афект, което в значителна
степен е улеснило извършването на инкриминираните действия. Отхвърлена е
възможността за наличие на патологичен афект при подсъдимия към момента на
деянието, т.е. краткотрайна силна емоционална реакция, която носи белезите на
психотичност, при която съзнанието е помрачено, афектът завършва с терминален сън
и е налице пълна амнезия за случилото се. В заключение, вещите лица са приели, че
психичното състояние на подсъдимия му позволява правилно да възприема фактите,
имащи значение за наказателното производство и да дава достоверни обяснения за тях,
ако желае.
От заключението на изготвената по делото комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза на пострадалия Б.И. се установява, че същият не страда от
същинско психично заболяване – психоза, което може да се приравни на разстройство
на съзнанието в юридически смисъл. Няма данни той да е страдал от такова
разстройство и в миналото, включително и към инкриминирания период.
Интелектуалното му развитие е в норма, среден вариант за възрастта, образованието и
социалния опит; няма данни за вроден или придобит интелектуален дефицит.
Останалите му когнитивни /познавателни/ процеси са добре развити и му позволяват
правилна ориентация във фактическата обстановка. Личността му е с по-изразени
характерови особености, но в границата на широката норма и не определят личностова
8
дисхармония. При пострадалия е налице добра социална адаптация, поради което
вещите лица приемат, че при него не е налице разстройство на личността (психопатия).
Вещите лица не констатират данни за злоупотреба или зависимост към алкохол и други
психоактивни вещества, като употребата на алкохол е в границите на битовата. Към
момента на инцидента, според заключението пострадалия е бил алкохолно повлиян,
вследствие на поет алкохол – бира от 500мл., но не са констатирани данни за клинично
алкохолно опиване. Вещите лица са приели, че преживения от пострадалия
емоционален стрес при инцидента, не е довел до дистрес, който да затрудни реалната
оценка на случилото се и да повлияе върху неговите свидетелски показания. Няма
данни към този момент същият да е бил в състояние, протичащо с качествени
нарушения в съзнанието. Вещите лица считат, че св. И. е бил правилно ориентиран във
фактическата обстановка, като разказът му за случилото се е хронологично подреден и
пълен. Въпреки стресогенния характер на инцидента, според експертите И. е могъл
правилно да възприема и възпроизвежда факти от действителността, същият притежава
свидетелска годност и може да участва в наказателния процес като свидетел. Вещите
лица са констатирали едностранчиво възприемане и интерпретиране на обективни
събития и факти при пострадалия, липсата на социално развита чувствителност към
проблемите на подрастващите и младите хора, както и неискреност в определени
ситуации с цел защита на собствените си интереси и позиции, което обаче не води до
нарушаване на свидетелската му годност. Психичното състояние на св. И., според
заключението му позволява правилно да възприема фактите имащи значение по
наказателното производство и ако желае да дава достоверни показания за тях.
Въз основа на заключението на комплексната съдебно-психиатрична и
психологична експертиза по отношението св. Н.Р. се установява, че същата не страда
от същинско психично заболяване – психоза, което може да се приравни на
разстройство на съзнанието в юридически смисъл. Няма данни тя да е страдала от
такова разстройство и в миналото, включително и към инкриминирания период.
Вещите лица не са установили данни за специфични задръжки и разстройства в
развитието, характерни за възрастта й. Интелектуалното й развитие е в ниските
граници на нормата за възрастта, образованието и социалния опит, няма данни за
вроден или придобит интелектуален дефицит. Когнитивните процеси при нея са добре
развити за възрастта. Личностовото развитие на св. Р., според експертите не показва
белези на поведенчески разстройства или формираща се дисхармония. Експертното
заключение е, че въпреки малолетната си възраст, св. Р. е могла правилно да възприема
и възпроизвежда фактите от действителността, включително тези от инкриминирания
период. Същата е със запазени базисни психични годности и може да участва като
свидетел във всички фази на наказателното производство.
Видно от заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологична
експертиза на св. А.Б. е, че при нея не се установяват данни за срещащите се в нейната
възраст специфични разстройства и задръжки в развитието, които биха нарушили
психичните й годности. Вещите лица не констатират данни за наличие на същинско
психично заболяване – психоза, което може да се приравни на разстройство на
съзнанието в юридически смисъл. Интелектът й е в граници под средната норма за
възрастта, образованието и социалния й опит. Останалите когнитивни функции са на
добро ниво и позволяват правилна ориентация във фактическата обстановка и
възможност за разбиране смисъла и значението на случващото се. Според
заключението, личността й не носи белезите на дисхармонично развитие, макар че има
известни особености; тя тепърва ще се изгражда; няма данни за поведенчески
9
разстройства, които биха затруднили нейната социална адаптация. При същата няма
данни за наличие на злоупотреба или зависимост към алкохол и други психоактивни
вещества; няма данни към инкриминирания период да е била повлияна от такива
вещества. Експертите са приели, че инцидента представлява травмиращо св. Б.
събитие, което обаче не влияе върху възможността й да възприема и възпроизвежда
фактите. Стресът не е довел до дистрес. Към момента на инкриминираното деяние при
нея не се установяват данни за състояние, което протича с качествени нарушения на
съзнанието; тя е била правилно ориентирана във фактическата обстановка; разказът й
за случилото се е хронологично подреден и пълен. Въпреки непълнолетната си възраст
и стресогенното събитие, според експертното заключение св. Б. може правилно да
възприема и възпроизвежда факти от действителността; същата притежава свидетелска
годност и може да участва в наказателния процес като свидетел.

По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
събраните на досъдебното производство гласни, писмени и веществени доказателства,
приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.283, в хода на
проведеното съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК, а
именно: от показанията, съдържащи се в протоколите за разпит от досъдебното
производство /приобщени на осн. чл. 373, ал. 1, вр. с чл. 283 от НПК/ на свидетелите
Б.И., св. А.Б., св. Р. Ч., св. Н.Р. дадени пред орган на досъдебното производство, както
и тези пред съдия по реда на чл. 223 НПК, св. Г. М.а, св. П.Н., св. И.Ф., св. И.Б., св.
В.Г., св. И.С., св. Н.Ш.; приложените по делото писмени доказателства
и доказателствени средства в това число протокол за оглед на местопроизшествие (т.
1, л. 12 -л. 13 от д.п.), протокол за обиск и изземване (т. 1, л. 98 – л. 99 от д.п.) в едно с
изготвените към тях фотоалбуми (т. 1, л. 14 -л. 18 и л. 100 – 102 от д.п.), приемо-
предавателни протоколи на веществени доказателства (т. 1, л. 123-л.124 и л. 148 от
д.п.), протокол за вземане на образци за сравнително изследване от св. Б.И. (т.1, л.127
от д.п.), протокол за вземане на образци за сравнително изследване от подс. И.М. (т.1,
л. 130 от д.п.), протокол за доброволно предаване от 10.08.2019 г. на дрехите на подс.
И.М. (т.1, л. 131 от д.п.), протокол за доброволно предаване от 13.08.2019 г. на дрехите
на св. Б.И., ведно с фотоалбум към него (т.1, л. 132 -л.140 от д.п.), справка за
непълнолетно лице (т.1, л.143 от д.п.), заповед за задържане по ЗМВР на подс. И.М.
(т.1, л. 172 от д.п.), медицинска документация по отношение на пострадалия Б.И. (т.2,
л. 3 – л. 43 от д.п.), протокол за доброволно предаване от 21.08.2019 г. (т.2, л. 56 от
д.п.), удостоверение за раждане на подсъдимия И.М. (т.2, л. 57 от д.п.),медицинска
документация по отношение на подсъдимия И.М. (т.2, л. 58-л.83 от д.п.), справка за
съдимост на подсъдимия И.М., както и останалите писмени доказателства, приобщени
към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 от НПК; заключенията на
изготвените и приети по делото експертизи, както следва: СМЕ на подс. И.М., СМЕ на
св. Б.И., комплексна биологична и съдебно-медицинска експертиза на веществени
доказателства чрез ДНК анализ, КСППЕ на св. Н.Р., КСППЕ на св. А.Б., КСППЕ на св.
Б.И., КСППЕ на подс. И.М., допълнителна КСППЕ на подс. И.М..
На първо място, настоящият съд намира че така изброените доказателства са
напълно еднопосочни и синхронни по отношение на част от фактите. Така времето и
мястото на инкриминираното деяние, авторството в лицето на подс. М., както и
средството за неговото извършване – нож, се установяват от събраните в хода на
досъдебното производство гласни, писмени и веществени доказателства и експертните
10
заключения по еднозначен, непротиворечив и категоричен начин. Други, обаче, не са
изяснени по безпротиворечив начин, доколкото св. Б. и св. Р. заемат една позиция по
отношение на определени обстоятелства, а пострадалия – друга. Така се открояват две
гледни точни относно обстоятелството какво е било конкретното поведение на ЧО И.
спрямо подсъдимия в инкриминирания ден, предхождащо осъщественото от последния
нападение с нож, което е от значение и с оглед правната квалификация на вмененото на
подс. М., деяние.
При преценката за достоверност на показанията на пострадалия Б.И., съдът
отчете факта, че се касае за непосредствен свидетел-очевидец и активен участник в
събитията, който освен пострадал от престъплението е и конституиран в хода на
производството като страна в процеса /частен обвинител/, целяща благоприятен за нея
изход на делото. Това налага, преценката за достоверност на показанията на
пострадалия И. да е изключително задълбочена и резултат от съпоставка с останалите
ангажирани по делото доказателствени източници, като се отчете процесуалната
насоченост на всеки един свидетел -очевидец на случилото се. Преценявайки в този
смисъл показанията на св. И., съдът ги приема за достоверни в частта, в която
пресъздава личните си възприятия относно предхождащите нападението събития,
свързани с поведението на младежите и в частност на подсъдимото лице при
първоначалния контакт помежду им. Съдът няма основания да се съмнява в
искреността на показанията на св. И., в които той описва поведението на младежите
като превъзбудено, както и конкретно относно обстоятелството, че подс. М. се е
държал неприлично, правел е намеци и е използвал арогантен език. По отношение на
тази категория факти и обстоятелства, пострадалият е депозирал изключително
подробни показания пред органа на досъдебното производство, включително относно
съдържанието на провежданите разговори помежду им и усилията на подсъдимия да го
дразни, наричайки го „Пинокио“, „Мата Хари“ и „Жълтурко“. Тези негови твърдения
намират потвърждение в показанията на св. Р., депозирани пред съдия в хода на
досъдебното производство, която категорично е заявила, че между св. И. и подсъдимия
действително е воден разговор, при който й е направило впечатление, че последният се
смее, макар и да не е възпроизвела конкретни думи, с които пострадалият е бил
наричан от подсъдимия, с изключение на думата „жълтурко“. Така съдът намери за
логичен разказът на св. И., касаещ поведението на подсъдимия и отправените от него
реплики насочени да подразнят пострадалия, като отчете младата възраст на М. и
характеровите особености на последния, отразени в съдържанието на двете КСППЕ,
които правят логично използването на думи от типа, посочен от пострадалото лице.
По-нататък, съдът прие за достоверни и показанията на пострадалия И. в частта,
в която признава, че той пръв е започнал физическия сблъсък с подсъдимия, като го е
блъснал с две ръце в гърдите, в резултат на което последния паднал на земята, тъй като
тези факти намират отражение в показанията на св. Б. и св. Р.. Независимо една от
друга, в показанията си от досъдебното производство двете свидетелки пресъздават по
сходен начин факта на блъскането на подсъдимия от страна на частния обвинител И.,
както и причината предизвикала това ответно поведение на пострадалия, а именно
обстоятелството, че последният е бил наречен от подсъдимия на няколко пъти с думата
„жълтурко“. В действителност, това не се споменава в показанията на пострадалия,
който изяснява единствено, че подс. М. го е дразнел, тъй като е заставал зад гърба му,
потупвайки го с пръст по гърба и казвайки му да се обърне, което е предизвикало и
нервната му реакция, резултирала в изблъскването му на земята. Въпреки това, съдът
се довери на показанията на св. Б. и св. Р., които са споделили пред водещия
11
разследването, а св. Р. и в показанията си, депозирани по реда на чл. 223 от НПК, че са
чули подс. М. да нарича, при това нееднократно пострадалия с думата „жълтурко“,
като и двете свидетелки са категорични, че след произнасянето на тази дума, И. се е
ядосал и е блъснал с ръце подсъдимия, в резултат на което последният паднал на
земята. Причината, подс. М. да използва именно това обръщение по адрес на частния
обвинител И., също е еднопосочно изяснена в показанията на двете свидетелки, а
именно факта, че последният е бил облечен с жълта тениска. Последното
обстоятелство не само, че не се отрича от пострадалия, но намира категорично
потвърждение в протокола за доброволно предаване от 13.08.2019 г. и изготвения към
него фотоалбум. Следва да се отбележи, че макар при описанието на тази част от
конфликтната ситуация, св. И. да не е съобщил, че е бил наречен от подсъдимия по
посочения начин, то впоследствие на въпрос на водещия разследването, същият
изрично е потвърдил, че действително е бил наречен от подсъдимия с думата
„жълтурко“. Ето защо, съпоставяйки показанията на св. И. с тези на св. Р. и св. Б.,
съдът приема, че вследствие на използваната от подсъдимия дума „жълтурко“ по
отношение на И., същият е бил подразнен, емоционален, което е предизвикало и
ответното му поведение. Физическото посегателство върху подсъдимия от страна на
св. И. се установява и от приложената по делото СМЕ, от чието заключение е видно, че
при прегледа на подсъдимия са били установени: едно кръвонасядане по предната
повърхност на гръдния кош; едно охлузване по лявата странична повърхност на
гръдния кош; едно охлузване по предната повърхност на дясната предмишница, които
са му причинили болка и страдание, и които увреждания се дължат на действието на
тъпи и/или тъпоръбести предмети, по механизма на удари с или върху такива, както и
на тангенциалното им действие, и могат да бъдат получени по време и начин, както е
съобщил – в резултат на блъскането му и падането му върху терена; предвид
морфологията на установените увреждания, те съответствали да са получени по време
на процесния инцидент.
Основните различия в показанията на коментираните свидетели, съдът отчете
касателно обстоятелствата, представляващи част от предмета на делото по чл. 102 от
НПК, а именно заканвал ли се е св. И. на подсъдимия, казвайки му че ако още веднъж
го нарече „жълтурко“ ще го последва бавна смърт и замахвал ли е към него с желязната
количка. Тезите, както беше посочено и по-горе в случая са две, като съдът прие за
вярна тази на св. Р. и св. Б.. Съдът прие, че в много по-голяма степен точни и
достоверни се явяват именно показанията на св. Р. и св. Б. във връзка с поведението на
подсъдимия и на св. И. непосредствено преди извършване на инкриминираното деяние
от подсъдимия, в сравнение с тези на самия И., който според настоящия съдебен състав
по време на разпита си на ДП е „спестил“ част от случилото се и най-вече не е разказал
за всички свои действия спрямо подсъдимия. Така св. И. е отрекъл, след като е
изблъскал подсъдимия на земята да му се е заканвал, казвайки му, че ако още веднъж
го нарече „жълтурко“ ще го последва бавна смърт, респ. отрекъл е да е замахвал към
него с желязната количка. Твърдял е единствено, че се е бранил с последната, но
неуспешно, тъй като при опита си да вдигне същата е наранил ръката си. За разлика от
него, св. Р. и св. Б. подробно разказват за поведението и на подсъдимия и на св. И., като
и двете в разпита си от ДП са посочили изрично казаната от св. И. реплика, че ако още
веднъж М. го нарече „жълтурко“ ще го последва бавна смърт, както и че след като
подсъдимият се изправил, И. е замахнал към него с желязната количка. В тази насока е
важно да се отбележи, че и двете свидетелки съобщават идентично съдържание на
фразата, произнесена от И. пред тях, като същата фраза е съобщила св. Р. и в
12
показанията си пред съдия, депозирани по реда на чл. 223 от НПК. Показанията на тези
свидетелки, съдът в основни линии кредитира, като съобрази, че са депозирани
обективно, безпристрастно и добросъвестно, като известните несъответствия и
противоречия между същите съдът отдаде на внезапно развилата се за свидетелите
екстремна ситуация, собствената за всеки от тях гледна точка към произшествието и
начин на възприемане на фактите и обстоятелствата, интересуващи производството. В
този смисъл, съдът не кредитира единствено показанията на св. Р., в частта в която
твърди, че замахването от страна на И. към подсъдимия е било осъществено в момент,
в който същият се е изправял, тъй като видно от показанията на св. Б., а и тези на
пострадалия, които съдът кредитира е, че след като изблъскал подсъдимия, И. се е
обърнал с гръб и се е отдалечил. Тогава именно подсъдимият се е насочил към И. и го
е погледнал странно, по думите на св. Б., а последният е замахнал с количката към
него, изводимо пак от нейните показания. Тези разминавания, обаче, не дават
основание на настоящата инстанция да формира извод, че свидетелите са предубедени
от изхода на делото или че депозират необективни показания. За тези обстоятелства,
св. Р. и св. Б. са разказали още в първия си разпит- вечерта непосредствено след
инкриминираното деяние – в деня на същото, при което възможността за привнасяне
на факти от вън и интерпретиране на събития е изключително малка.
Това според съдът означава, че те не са имали време да подготвят и обмислят своите
показания, респ. да ги „нагласят“, така че да звучат по- убедително и оневиняващо
подсъдимия, респ. да ги „нагласят“ по начин, че да посочат като причина за
възникналия инцидент единствено и само поведението на пострадалия. В тези си
показания, както и в последващите такива пред съдия на ДП, св. Р. е разказала и за
факти и обстоятелства, които определено не са изцяло в полза на подсъдимия, тъй като
не е спестила, както отправените от подсъдимия към пострадалия реплики
-„жълтурко“, при които последния се смеел, респ. не е отрекла факта, че подсъдимият е
наръгал пострадалия с нож в областта на корема, нито е спестила факта, че след самия
инцидент, подсъдимият е изхвърлил оръжието на престъплението – все факти, които
по никакъв начин не ползват особено подс. М., което на свой ред говори за
правдоподобността на нейните изявления. Вярно е, че св. Р. първоначално е посочила в
показанията си, че св. И. е ударил подсъдимия с желязната количка, както и че е видяла
следи по тялото му от такъв удар, но веднага след това сама се е коригирала,
заявявайки, че е видяла само замахване към него, но не и удар. Именно това показва
неподправеност на нейното изложение, без то да е предварително обмислено и не
разстройва качеството й на достоверен свидетел, който през цялото време се придържа
към идентична обстановка и последователност на събитията. Забелязаните от нея следи
от удар по тялото на подсъдимия, съдът намира, че се дължат не на такъв, осъществен с
въпросната количка, а са в резултат на падането на последния на земята, в какъвто
смисъл е и заключението на изготвената по делото СМЕ. Следва да се отбележи, че и
при двата си разпита, свидетелката е изяснила по напълно идентичен начин
обстоятелствата, свързани с конкретните реплики, разменени между участниците в
инкриминираните събития, както и действията на всеки един от тях, като сведенията й
в тази насока са напълно последователни, без констатирани никакви противоречия
между заявеното от нея пред разследващия орган и пред съда, логични и в синхрон със
заявеното от св. Б.. Именно последната е лицето, което с протокол за доброволно
предаване, който протокол съдът възприема като писмено доказателство по делото,
предава на органите на досъдебното производство блузата на подс. М., с която той е
бил облечен по време на извършване на инкриминираното деяние. Последното е още
13
една индиция за съда, че двете свидетелки са съдействали в максимална степен за
изясняване на обективната истина по делото. Двете свидетелки са били разпитани,
включително и при разпита на св. Р. пред съдия по реда на чл. 223 от НПК, при
стриктно спазване на предписанията, визирани в разпоредбата на чл. 140 от НПК, а
именно в присъствието съответно на родител и инспектор ДПС, който е и педагог. Не е
под съмнение и свидетелската годност на св. Р. и св. Б., доколкото същата е проверена
от вещите лица, изготвили комплексните съдебно – психиатрични и психологични
експертизи по отношение на тези свидетели, които съдът също кредитира като
обективни, компетентни, ясни, пълни и точни. Ето защо и въз основа на комплексния
анализ на показанията на св. Р. и св. Б., съдът прие, че св. И. действително се е заканил
на подсъдимия с инкриминираната в обвинителния акт реплика, както и че е замахнал
към него с желязната количка, без при това замахване да е бил осъществен физически
контакт. Спестяването на тези факти в показанията на св. И., според съда е нормално,
доколкото логично е той да се опита да прикрие неизгодните за него факти и
обстоятелства, които биха поставили под съмнение твърденията му, че подсъдимият е
реагирал и извършил инкриминираното деяние изцяло без наличието на какъвто и да е
било повод и мотив, респ. изцяло без да е бил предизвикан по какъвто и да е било
начин от пострадалия. Доколкото обаче това са неизгодни за пострадалия факти и
доколкото, за тях се съдържат данни във всички показания на св. Р., дадени на ДП,
както и в показанията на св. Б., то и съдът прие, че следва да кредитира именно
показанията на посочените свидетелки по тези въпроси, а не показанията на св. И.,
който се опитва да омаловажи своя принос за възникването и развитието на инцидента.
Допълнително, съдът намира за нужно да отбележи, че версията на св. И. за това, че
единствено се е опитвал да се предпази с посочената количка, без да я е вдигал и без да
е замахвал с нея към подсъдимия, се явява неправдоподобна и предвид характера на
констатираното при него непълно счупване на дясна лакътна кост, което травматично
увреждане по мнение на настоящия съдебен състав не би могло да бъде получено по
описания от него начин, а именно единствено при направен опит и то неуспешен да
вдигне последната. Отделно от това, съдът не може да не отчете и данните от
комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза и констатираната при
И. склонност за едностранчиво възприемане и интерпретиране на обективни събития и
факти, а така също и липса на социално развита чувствителност у последния към
проблемите на подрастващите и младите хора, както и склонност да проявява
неискреност в определени ситуации с цел защита на собствените си интереси. В този
смисъл, според съдът именно неразбираемото за св. И. детинското поведение на
младежа е довело до неадекватната на ситуацията реакция на пострадалия, която от
своя страна пък добре корелира и с личностовите особености на последния, отразени
също в съдържанието на комплексната съдебно-психиатрична и психологична
експертиза.
Обстоятелствата на осъщественото от подс. М. нападение с нож по отношение на
пострадалия И., осъществено с цел лишаването му от живот, съдът прие за несъмнено
установени въз основа на комплексен анализ на показанията на самия пострадал, както
и на тези на св. Б., св. Р. и св. Ч.. Като несъмнено достоверни, съдът оцени показанията
на св. И. относно лицето, което го е наранило чрез пробождане с нож и относно
областите на тялото му, в които са нанасяни удари от подсъдимия. Добросъвестно той
споделя, че физическото посегателство над личността му е било осъществено от подс.
М. посредством нож, като уточнява, че ударите са попадали в различни части на
тялото му – корема, ръката и шията. Неговите показания се подкрепят от
констатираните травматични увреждания, описани в медицинската експертиза, които
14
по начин и време могат да бъдат получени по описания начин, както и от обективните
находки по тениската, с която св. И. е бил облечен. По последната категорично са
установени /предмет на изследване на комплексната биологична и съдебномедицинска
експертиза на веществени доказателства чрез ДНК анализ/ наличие на дупки, именно
на местата, където и пострадалия е заявил, че е бил прободен с нож. Показанията на св.
И. са в добра корелативна връзка с тези на св. Р., която описва възприет от нея нанесен
удар от подсъдимия на пострадалия в областта на корема, в резултат на който на
пострадалия му потекла кръв. Същата е категорична, че е видяла ножа в ръката на
подс. М. и последващото негово изваждане от корема на пострадалия, като съобщава,
че ударът е попаднал в областта над пъпа на потърпевшия. Освен това, св. Р. е дала
подробно описание на ножа, който е възприела в ръката на подсъдимия, което напълно
съвпада с отразеното в протокола за обиск и изземване и изготвения към него
фотоалбум. Твърденията на св. Р., че е видяла кръв по корема и тениската на
пострадалия се потвърждават изцяло от обективните находки по делото /тениската на
пострадалия/ и от показанията на св. Б. и св. Ч., което с оглед вида на използваното от
подс. М. оръжие /нож/, е логично. Добросъвестно, св. Р. е признала, че не е възприела
да са били осъществени други удари по отношение на пострадалия, тъй като се е
обърнала и е прегърнала доведената си сестра. Обстоятелствата по държане на нож от
страна на подс. М., по време на инцидента, се потвърждават и от показанията на св. Б..
Макар и да не е посочила изрично, че подсъдимият е наръгал пострадалия, тази
свидетелка без съмнение е заявила, че двамата са били на съвсем близко разстояние
един от друг, че подс. М. е държал нож в дясната си ръка, както и че в следващия
момент пострадалият е започнал да кърви. Въпреки това, съдът прие, че св. Б. е
възприела намушкването на пострадалия от страна на подсъдимия, макар и последната
изрично да не говори за това в показанията си, предвид факта на изречена от нея
реплика към подсъдимия, а именно „Ти нормален ли си? Наръга човека!“. Вярно е, че
изричането на тази реплика е било отречено от свидетелката при разпита й на ДП, но
доказателство за изричането й се съдържа в показанията на св. И., св. Ч. и св. Р..
Независимо един от друг тримата свидетели, са възприели една и съща по съдържание
фраза, произнесена от св. Б. и са я възпроизвели в показанията си от ДП по идентичен
начин. Именно дословната еднопосочност в разказите на тези трима свидетели относно
изречената от св. Б. реплика, мотивира съда да кредитира тяхното твърдение.
Съществено значение по делото имат и показанията на св. Ч., който макар и да не е
пряк очевидец на изследваното деяние коментира, че след като чул изречената от Б.
реплика се обърнал и видял, че пострадалият кърви от корема, както и свидетелства за
намиращия се в непосредствена близост до него М., в чиято ръка е възприел и
процесния нож. Съдът се доверява на показанията на св. Ч. относно причината, поради
която не е наблюдавал процесния инцидент, а именно обстоятелството, че е бъркал
цимент на разстояние от случващото се като кореспондиращи с показанията на всички
останали свидетели- очевидци. Неговите показания по отношение на събитията,
предшестващи инцидента, както и последвалото след това посещение на УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ и състоянието на пострадалия, съответстват на показанията на св. Р. и
св. Б., а и на изложеното от самия И.. Изложената от свидетелите информация до тук
намира опора в съдържанието на изготвените по делото съдебно-медицинска
експертиза на пострадалия, комплексна биологична и съдебномедицинска експертиза
на веществени доказателства чрез ДНК анализ, както и медицинската документация от
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. Данните от съдържанието на комплексната биологична и
съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства чрез ДНК анализ, че по
дръжката на иззетия нож се визуализира наличие на генетичен материал на подс. М., а
15
по острието на ножа биологичен материал /кръв/ на св. И., безспорно кореспондират на
показанията на всички свидетели и способстват за направата на извода за несъмнена
установеност на авторството на деянието и факта, че именно подс. М. е имал контакт с
пострадалия и то такъв, при който е нарушен телесния му интегритет. Разказите на
четиримата свидетели се подкрепят и от протокола за оглед на междублоковото
пространство пред бл. 11 в ж.к. „Разсадника-Коньовица“, в който е описано наличието
на петна от червеникаво-кафява материя в района на случилото се. За последните е
категорично установено посредством заключението на горепосочената експертиза, че
представляват кръв с човешки произход, а кръвногруповата й принадлежност е като
тази на пострадалия - АВ/о/, което с оглед използваното от подсъдимия средство /нож/
и мястото, където са нанасяни ударите /човешко тяло/ прави друг извод невъзможен.
По отношение поведението на подсъдимия непосредствено след инцидента
отново е налице кореспондираща информация, изнесена от свидетелите Р. и Б.. От
показанията на двете свидетелките, съдът придоби информация за тяхното
местонахождение и това на подсъдимия непосредствено след извършване на
инкриминираното деяние, както и относно причината да се върнат отново на мястото
на инцидента. Еднопосочни са показанията на двете свидетелки относно факта на
предаване на блузата, с която подсъдимият е бил облечен по време на инцидента на св.
Б., като последното корелира и с нейните изявления, обективирани в протокола за
доброволно предаване от 10.08.2019 г. Макар и неподкрепени от други източници на
доказателствена информация, съдът приема с доверие показанията на св. Р., че веднага
след деянието, подсъдимият е изхвърлил процесния нож в градинката зад пейката, но
по настояване на св. Б. се е върнал, за да го вземе. Тези изявления се ползват с
доверието на съда, въпреки липсата на твърдения на други лица в този смисъл, тъй
като съдържат неизгодни за подсъдимия факти и обстоятелства, което е основание да
се приеме, че са депозирани добросъвестно от този свидетел.
На следващо място, съдът кредитира изцяло показанията на полицейските
служители Ф., Б., Стоянов и Шамлиев, досежно местонахождението им на
инкриминираната дата, естеството на изпълняваните от тях задължения, както и
предприетите от тях действия по запазване на местопроизшествието, респ. задържане
на подсъдимия. Липсват основания за преценка за заинтересованост, предвид
качеството им на полицейски служители, и то дошли на място непосредствено след
приключване на инцидента. Не се констатира и каквото и да било разминаване между
показанията на посочените свидетели, което да внесе съмнение в обективността,
безпристрастността или добросъвестността им при депозиране на показанията им пред
водещия разследването. Съдът отчете, че в част от показанията на полицейските
служители се съдържат и сведения, дадени от подс. М. при разговор с полицаите, които
по същество представляват признание за извършеното от него престъпление.
Обстоятелството, че техните показания възпроизвеждат изявления на подсъдимия, с
които е признал извършването на инкриминираното деяние, по мнение на съда не ги
прави негоден доказателствен източник, а вторичен такъв, който сам по себе си не е
достатъчен за направата на категорични фактически изводи, а следва да бъде
внимателно съпоставен с останалите доказателства, като по този начин се провери
неговата достоверност. В конкретния случай, предвид вече обсъдените показания на
свидетелите И., Р., Б. и Ч., заключенията на съдебно-медицинска експертиза на
пострадалия, комплексната биологична и съдебномедицинска експертиза на
веществени доказателства чрез ДНК анализ, съдържанието на двата протокола за
оглед, и за обиск и изземване от досъдебното производство, съдът счете, че следва да
16
кредитира показанията на полицейските служители, че подсъдимият М. не е дал
неверни сведения за случилото се на 10.08.2019 г.
Съдът взе предвид и показанията на св. Г. М.а, които съдържат характеристични
данни за подсъдимия М. и от тази гледна точка способстват за изясняване на
обстоятелства по чл.102, т.3 НПК. Съдът не намери основание да се съмнява в нейните
показания, доколкото в същата насока по делото са приложени и множество писмени
доказателства.
Безспорно релевантни към предмета на доказване, според съда, са и протоколът
за оглед на междублоковото пространство пред бл. 11 между вх. „А“ и „Б“ в ж.к.
„Разсадника-Коньовица“ и протоколът за обиск и изземване. Посочените действия по
разследване са извършени съобразно процесуалните правила, а съставените протоколи
отговарят на законовите изисквания. В същото време, резултатите от тях съвпадат със
свидетелските показания и потвърждават приетата по-горе от съда фактология. При
огледа на междублоковото пространство бл. 11 между вх. „А“ и „Б“ в ж.к.
„Разсадника-Коньовица“ са установени множество петна от червеникава материя, като
е иззета и за която в последствие е установено, че представлява човешка кръв, а при
обиска на подсъдимия е иззет като веществено доказателство и процесния нож, за
който е установено, че е средството, използвано от М., за да причини уврежданията на
И., тъй като установената по острието му кръв произхожда именно от пострадалия.
Законосъобразността на въпросния обиск, следва и от показанията на присъствалите
поемни лица – свидетелите Н. и Г., които еднопосочно разказват за възприетото от тях.
Двамата свидетели са изложили в показанията си от ДП пълни и подробни сведения за
начина и мястото на установяване на ножа – в джоба на подсъдимия, за външния му
вид, за факта, че по него е имало следи от червеникава материя, възприета от
свидетелите като кръв. Съдебният състав кредитира изложеното от Н. и Г., което
безспорно способства за проверката относно законосъобразността на извършеното в
хода на досъдебното производство действие по събиране на доказателства, при което
свидетелите са били поемни лица.
Съдът кредитира в цялост заключенията на всички приети по делото
експертизи, които бяха обсъдени и съпоставени с останалите материали по делото,
като намира същите за обективни, изготвени компетентно и отговарящи пълно и точно
на поставените им въпроси.
Съдът счете като относими към предмета на доказване по настоящето дело и
всички събрани писмени и веществени доказателства, поради което и след като не
намери основание да не даде вяра на същите ги кредитира в цялост.

От правна страна:
При така установената фактическа обстановка по делото, съдът намира за
безспорно установено, че с поведението си, подсъдимият И.И.М. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл. 118,
вр. с чл. 115, вр. с чл. 18, ал. 1, предл. 2, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Непосредствен обект на престъплението по чл.115 от НК са обществените
отношения, свързани с неприкосновеността на човешкия живот и без които той не
може да съществува. Убийството е противоправно лишаване от живот на другиго. То е
резултатно престъпление, като резултатът е настъпването на биологичната смърт на
жертвата.
17
Основен признак от обективна страна на деянието, инкриминиран в
диспозицията на законовата разпоредба на чл.115 от НК, съдържаща основния състав
на убийството, е неговото изпълнително деяние, състоящо се в умъртвяване на
другиго- такова въздействие върху организма на пострадалия, което е от естество да
предизвика неговата биологична смърт.
В конкретния случай се установява, че от обективна страна на 10.08.2019г. около
15:15 ч. в междублоковото пространство пред блок 11 между вх. „А“ и вх. „Б“ в ж.к.
„Разсадника - Коньовица“ в гр. София, подсъдимият М. е извършил система от
телодвижения- нанесъл е с нож, който държал четири удара в областта на шията,
корема и дясната предмишница на Б. П. ИВ., причинявайки му непроникващо
прободно -прорезно нараняване на шията в дясната й половина, пред ръба на големия
гръбен мускул; прободно -порезно нараняване в горната трета на корема
/епигастриума/ в дясно с дължина на кожната рана 3 см., проникващо в коремната
кухина с дължина на раневият канал около 3 см., с нараняване по хода му на четвърти
сегмент на черния дроб, с посока отпред - назад, отгоре на долу и от дясно на ляво;
прободно порезно нараняване в горната трета на корема в ляво, с дължина на кожната
рана – 1 см. проникващо в коремната кухина със засягане в дълбочина на перитонеума
и на голямото було, с дължина на раневият канал 1 см. с перпендикулярен ход на
коремната стена; прободно порезно нараняване на дясната предмишница, като по
своята медико биологична характеристика прободно-порезните наранявания в областта
на корема, проникващи в коремната кухина със засягане на черен дроб и голямо було
са причинили на Б. П. ИВ. разстройство на здравето, временно опасно за живота;
нараняванията на предната коремна стена са създали съобщение между коремната
кухина и външната среда и са причинили на Б. П. ИВ. по съвкупност и поотделно
наранявания, проникващи в коремната кухина; останалите увреждания – в областта на
шията и на дясната предмишница са реализирали медико-биологичният признак
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
С оглед установените по делото факти, съдът прие, че от обективна страна
нанесените от подс. М. удари на пострадалия - с нож са били насочени към постигане
на крайния резултат- смъртта на пострадалия, доколкото се касае за множество
наранявания в различни части на тялото на пострадалия, сочещи, че с нанасянето на
всички удари, подсъдимият е целял постигане смъртта на И. - т.е. умъртвяването му,
макар и независимо, че този резултат не е настъпил поради оказаната му своевременна
медицинска помощ. В този смисъл и от обективна страна деянието, чрез което
подсъдимият е направил опит да причини смъртта на пострадалия се изразява не само в
нанесените на същия прободно- порезни наранявания в областта на корема, но и във
всички други удари и наранявания, които му е причинил. Нанесените от подсъдимия
на пострадалия удари с нож в областта на корема и шията на пострадалия сочат, че
всеки един от тях е бил насочен към постигане на крайния резултат- смъртта на
пострадалия, доколкото корема и шията са жизнено важни части от тялото на човека и
причиняването на увреждания в тези области и то по начина, по който това е сторил
подсъдимия, сочат за намеренията на дееца и разкриват с каква насоченост са били
нанесените от него удари. Това е така, доколкото при такива удари в жизнено важна
част от тялото на човека, смъртният изход е не само вероятен и възможен, но и почти
винаги неизбежен. С други думи тези удари на подсъдимия обективно са могли да
причинят смъртта на пострадалия.
Тези обстоятелства по делото дадоха основание на настоящия съдебен състав да
прецени, че с действията си, подсъдимият М. е осъществил от обективна страна
18
всички признаци от състава на престъплението по чл.115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, като
с действията си е направил опит да умъртви – да причини смъртта на Б.И., доколкото
нараняванията, които са му били причинени в областта на корема и шията са в
такива анатомични области, за които е житейски известно, че нараняването им води
до нараняване на жизнено важни органи и тъкани на човека, като в конкретния
случай, така причинените наранявания на пострадалия реално са могли да доведат до
неговата смърт - т.е. до умъртвяването на пострадалия.
С нанасянето на тези удари на св. Б.И. подсъдимият М. се е опитал да
умъртви пострадалия, като в конкретния случай деянието е довършено, но въпреки
това не са настъпили предвидените в закона общественоопасни последици на
престъплението. Или, с деянието си подс. М. е поставил началото на обективен
причинен процес, след завършването на който престъпният резултат обичайно
настъпва, но поради своевременно оказаната високоспециализирана спешна
хирургична помощ на пострадалия целеният от дееца престъпен резултат не е
настъпил, респ. престъплението е останало недовършено. В този смисъл
престъплението на подсъдимия е останало недовършено – той е нанесъл множество
наранявания в жизненоважни области на тялото на пострадалия, но по независещи от
него причини не са настъпили целените от подсъдимия и предвидени в закона
общественоопасни последици на инкриминираното деяние – не е настъпила смъртта на
И., поради проведено своевременно и адекватно медицинско лечение - т.е. касае се
за довършен опит за убийство.
Ето защо в случая не може да се приеме, че подсъдимият е целял единствено да
засегне здравето на пострадалия и да му причини телесна повреда, от която да е могло
да настъпи смъртта на същия. Този извод следва, както от характера и степента на
травмите, но така също и от тяхната локализация. Този извод следва и от цялостното
поведение на подсъдимия по време на самото инкриминирано деяние свързано с
начина на причиняване на телесните увреждания на пострадалия. Видно от
заключението на СМЕ, на пострадалия са причинени не порезни, а прободно-порезни
наранявания, някои от които са с дълбочина 1 см. и 3 см., поради което и същите няма
как да бъде получени в резултат на размахване на ножа от подсъдимия, а могат да
бъдат причини от извършени от него действия с ножа имащи характер
на проникване на ножа спрямо телесната повърхност на пострадалия, което сочи
на пробождане от страна на подсъдимия с ножа в жизнено важни области на тялото
на пострадалия. Същевременно използваното от подс. М. средство за причиняване на
телесните увреждания на пострадалия, а именно - нож, по своя характер е такова
оръжие, че при използването му и при нанасяне на удари с него и то в такива в
жизненоважни части от тялото на пострадалия, е от естество да причини смъртта на
същия. Без значение е в случая, дали ударите са били силни или не, доколкото самият
характер на използваното оръжие, както и областите от тялото, в които са нанесени те,
позволяват ударите и при малка сила да проникнат надълбоко и поради това са от
естество да причинят и тежки увреждания.
От друга страна съдебната практика е категорична, че когато деецът причинява
множество телесни увреждания на пострадалия върху жизнено важни центрове на
тялото на същия, в резултат на което настъпва смъртта му, е налице умисъл за
убийство, а не за причиняване на телесна повреда, несъвместима с живота на
пострадалия. Множеството удари чрез използване на нож като оръжие за причиняване
на телесните повреди, сочи на умисъл за причиняване на смърт на пострадалия.
Съдебната практика е категорична, че когато деецът причинява на пострадалия такива
19
телесни увреждания, от които съзнава, че може да настъпи смъртта на същия и желае
настъпването на този резултат е налице умисъл за лишаване на пострадалия от живот, а
не за причиняване на телесна повреда.
Това даде основание на съда да приеме, че в случая е налице опит за умишлено
убийство по смисъла на чл.115, вр. чл. 18, ал.1 от НК- т.е. опит за умишлено
умъртвяване на пострадалия, а не единствено и само причиняване на телесна увреда на
същия, от която да е било възможно да последва смъртта му. Броят, характерът,
локализацията на нанесените на пострадалия увреждания, както и средството, с което
са причинени, преценени в своята съвкупност налагат извода, че от обективна страна
подсъдимият е направил всичко необходимо, за да лиши от живот пострадалия, като
деянието му е останало недовършено по независещи от дееца причини – оказаната на
пострадалия своевременно и компетентна квалифицирана медицинска помощ, поради
което и не е настъпил желания от него противоправен резултат- смъртта на
пострадалия. В този смисъл от обективна страна се касае за довършено деяние- т.е. за
довършен опит, тъй като е осъществено изцяло изпълнителното деяние на
намисленото престъпление, като в случая единственото, което е могъл да направи
подсъдимият е да предприеме действия, така че да предотврати настъпването на
противоправните последици от деянието си, а такива действия той не е предприел.
Подсъдимият е бил напълно наясно къде точно и в кои области от тялото на
пострадалия е нанесъл ударите, както и какво оръжие е използвал за тази цел, поради
което съдът прие, че в случая от обективна страна действията на подсъдимия следва да
бъдат квалифицирани като опит за умишлено убийство, като според съда в случая е
налице довършен от обективна и субективна страна годен опит за лишаване от живот,
т.к. подсъдимият е направил всичко зависещо от него, за да постигне този резултат, но
той не е настъпил по независещи от него, обективни факти и обстоятелства.
Налице е според съда и причинно- следствената връзка между поведението на
подсъдимия и причинените на пострадалия увреждания, доколкото е безспорно
установено, че констатираните при него наранявания и увреждания са му причинени с
нож, каквито именно действия е извършил подсъдимият спрямо него.
Досежно авторството на инкриминираното деяние от страна на подсъдимия М.
по делото не е налице спор, като са събрани множество и безспорни доказателства, че
именно подсъдимият е лицето нанесло ударите на пострадалия, довели до причиняване
на констатираните при него телесни увреждания, от които целеният резултат - смъртта
му, не е настъпил поради независещи от дееца причини.
Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице. От
заключението на изготвената по делото СППЕ става ясно, че независимо от
непълнолетието си към момента на осъществяване на инкриминираното деяние, подс.
М. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Поради тези съображения подс. М. се явява
годен субект на престъплението.
На следващо място, не се установяват елементите на неизбежна отбрана в
поведението на подсъдимия в конфликта му с пострадалия. Преди всичко, не всяко
противоправно или укоримо поведение представлява нападение по смисъла на чл. 12
НК. Такова е само онова, което реално, непосредствено и неправомерно застрашава
или уврежда конкретни защитени от закона права и интереси другиму. От
доказателствата по делото по несъмнен начин се установява, че преди извършване на
инкриминираното деяние от подсъдимия е бил налице конфликт между него и св. И., и
20
този конфликт е бил не само словесен, но и физически такъв. Този конфликт
действително е провокиран от детинското поведение подсъдимия, който се е опитвал
да дразни пострадалия по всевъзможен начин и най-вече наричайки го „жълтурко“, на
което обаче св. И. не е останал длъжен, а е блъснал подсъдимия с ръце, в резултат на
което последният е получил описаните в СМЕ наранявания. Действително, от страна
на пострадалия И. е имало и отправяне на провокативна реплика към подсъдимия, в
смисъл, че ако още веднъж го нарече по този начин ще го последва бавна смърт. Без
съмнение отправянето на подобна заплаха, респ. блъскането с ръце са противоправни
действия от страна на И. спрямо подсъдимия. Въпреки това обаче, и дори да се счете,
че поведението на св. И. съставлява нападение спрямо подсъдимия, то към момента на
предприемане на „ответната“ реакция от страна на подсъдимия, същото е било
приключило. Това е така, защото с обръщането си и отправянето си в посока към св.
Ч., пострадалият И. ясно е манифестирал намерението си да се оттегли, поради което
не би могло да се говори за неизбежна отбрана. Не може да се окачестви като
противоправно нападение с вложения в закона смисъл на обществена опасност и
последвалото замахване с металната количка от страна на пострадалия към
подсъдимия. От доказателствата по делото се установи, че вследствие на предприетото
замахване, пострадалия е получил непълно счупване на дясна лакътна кост, поради
което и съдът прие, че той е преустановил действията си с количката, веднага след
първото замахване с нея. Касае се за предприето конкретно единично действие, след
което поведението на пострадалия е било преустановено, а не се касае за
непосредствено противоправно нападение, което не е преустановено към момента на
предприемане на действията от страна на подсъдимия. Ето защо и съдът намира, че
нанасянето на удари с нож от страна на подсъдимия спрямо пострадалия не може да
бъде прието за защитна емоционално-волева реакция, израз на правото му на активна
защита, провокирана от съществуваща висока степен на опасност, застрашаваща го, а
се касае до „изпреварваща“ атака, продукт на гнева му от предхождащото поведение на
пострадалия. Липсата на нападение прави безпредметно обсъждането на насочеността
му и адекватността на „защитата“.
Предвид изложеното и съдът счете, че в конкретния случай не са били налице
условията на чл.12, ал.1 от НК по отношение на подс. М., респ. е безпредметно да се
обсъжда приложимостта на привилегирования състав на чл.119 от НК, касаещ
превишаване пределите на неизбежната отбрана.
Настоящата инстанция споделя доводите на представителя на държавното
обвинение, че при така приетата за безспорно установена фактическа обстановка, се
налага изводът, че подс. М. е действал в състояние на силно раздразнение по
смисъла на чл. 118 от НК, което е предизвикано от пострадалия И. с насилие – бутане
с ръце в гърдите, при което подсъдимият е паднал на земята, подпирайки се на ръцете
си и с друго противозаконно действие – заплашил е М., „че ще го последва бавна
смърт“, от което е било възможно да настъпят тежки последици за виновния М..
Безспорно, както бе посочено по-горе, подсъдимият е бил обект на противоправни
действия от страна на пострадалия, които са отприщили агресия у него и са довели до
инкриминираните действия, с които е причинил престъпния резултат. Развитието на
инцидента между пострадалото лице и подсъдимия показва, че пострадалият е бил
този, който пръв е ударил /блъснал/ подсъдимия, след което е отправил към него и
думи със застрашителен потенциал. Блъскането в гърдите, несъмнено представлява
недопустимо посегателство върху телесната неприкосновеност на подсъдимия,
независимо от обстоятелството, че същото е било провокирано от незрялото поведение
21
на подсъдимия. Съгласно практиката на ВС и ВКС достатъчно е да е упражнено едно
брутално физическо блъскане, с което да е манифестирано незачитане към личността,
за да се приеме, че е упражнено физическо насилие, което да доведе до състояние на
силно раздразнение / в т. см. Решение № 48 от 1971г./. Отправянето на вербална
заплаха към подсъдимия „че ще го последва бавна смърт“, по същество представлява
закана за противоправно действие при едно бъдещо поведение на подсъдимия, защото
съдържа манифестиране на решение за неправомерно поведение, от което могат да
настъпят тежки последици за М. и обективно е от естество да предизвика силно
раздразнение у дееца. В тази насока съдът намира, че така установеното поведение на
пострадалия е неправомерно и покрива характеристиките на посоченото в разпоредбата
на чл. 118 НК. На следващо място е необходимо да се установи, че провокативното
поведение на пострадалия е предизвикало у дееца състояние на силно раздразнение, в
което същият е взел решението за извършване на престъплението и е изпълнил това
свое решение. Преценката за наличието, респективно липсата на състояние на силно
раздразнение като следствие от действията на пострадалия (по посочените в закона
начини) е правен въпрос, но тази преценка следва да почива на обективни данни,
установени със съответните доказателствени средства и проверени чрез предвидените
в НПК способи, сред които са експертните заключения. Необходимостта от
професионален психиатричен и психологически анализ при преценката на такова
състояние се обуславя от особеностите на отделния индивид, както с обективни, така и
субективни фактори, с каквито умения и знания съдът не разполага. При преценка
психическото състояние на подсъдимия по време на извършване на инкриминираното
деяние, съдът намира, че следва да кредитира заключението на допълнителната
КСППЕ, като професионално изготвена, даваща много по-обоснован и експертно
издържан отговор на поставените задачи. Същата е обобщила направените медицински
и психологични изследвания на подсъдимия, като е имала на разположение много по-
богат и всеобхватен материал за анализ. Експертите по посочената експертиза дават
категорично и недвусмислено заключение, че по време на извършване на
инкриминираното деяние, подс. М. се е намирал в състояние на физиологичен афект,
предизвикано от поведението на пострадалия. За да обосноват становището си, вещите
лица са описали детайлно разгръщането на картината на физиологичния афект при
подсъдимия с типичните за него симптоми и фази по време на извършване на
инкриминираното деяние и непосредствено след него. От експертното заключение се
установява, че подсъдимият не е имал предварителна негативна нагласа за извършване
на инкриминираното деяние, инцидентът за него е протекъл като детска игра с шеги и
закачки, които са преминали границите на допустимото. Именно преминаването на
тази граница е довело до съответните противоправни действия на пострадалото лице,
които според експертите са предизвикали бурно емоционално състояние у
подсъдимия, довело като резултат до съответните агресивни действия от негова страна.
По време на извършване на деянието, агресивното поведение на подсъдимия е било
мотивирано от ескалиране на чувства с негативен емоционален заряд – страх и гняв,
които според експертите са интензифицирали в степен, която подсъдимият не е могъл
да овладее. Според вещите лица, факторът отключил това емоционално състояние е
замахването с количката от страна на И., което именно е отприщило екстремната
емоционална възбуда у подсъдимия нарушила широтата и яснотата на съзнанието му,
характерна за физиологичния афект, и предпоставила конкретния израз на неговото
престъпно поведение. В тази връзка, съдът отчете и описанието, което самия подсъдим
е дал на емоционалното си състояние в момента на извършване на инкриминираното
деяние, съдържащо се в показанията на св. Р., а именно същият й е заявил, че е наръгал
22
И., защото „нещо му е прещракало“. Също така, от показанията на пострадалия се
установява, че когато е видял кръвта по тениската му, подсъдимият е изглеждал
стъписан и изплашен, което е още една индиция, че мощното емоционално избухване
силно е ограничило способността на М. /без да я изключва/ ясно да съзнава естеството
на своето деяние и да ръководи постъпките си. Констатирани са и типичните за
физиологичния афект вегетативни прояви, изразяващи се в рязко спадане на
агресивността след изчерпване на афекта и съжаление за случилото се след
довършване на престъплението. Отчетени като улесняващи в значителна степен
извършването на деянието, са и непълнолетната възраст на подсъдимия, за която е
характерно, че емоциите се регулират по-трудно и специфичното разстройство в
развитието му. Предвид тези изводи на експертите, съдът приема, че към момента на
извършване на инкриминираното деяние, подс. М. се е намирал в състояние на
физиологичен афект, предизвикано от поведението на пострадалия. За силното
раздразнение възникнало у подсъдимия, според съда е изиграло роля най-вече силното
чувство на страх за живота му, а така също и краткото време през което се е развил
инцидента. То е довело до т.н. тунелно съзнание, при което подсъдимият, без да е
лишен от способността да разбира свойството и значението на своите постъпки, не е
могъл да взема адекватно решение и е бил в състояние, което силно е затруднявало
способността му да схваща ясно значението на своите действия и да ръководи
постъпките си. В това състояние подс. М. е извършил деяние, което никога не
би извършил, ако се е намирал в нормално безафектно психическо състояние.
За пълнота съдът отбелязва, че действително поведението на пострадалия е било
предизвикано от подс. М. с използване на обидни и нецензурни изрази. В случая обаче
съдът прие, че на практически незначителни обиди отправени от непълнолетно лице по
адрес на частния обвинител, последният е отвърнал с относително по-тежко по своя
характер нападение и закана с убийство. Именно те са довели подс. М. до състояние на
силно раздразнение, поради което и не следва да бъде изключена приложимостта на
чл. 118 НК.
С оглед събраните по делото доказателства съдът прие, че
от субективна страна, деянието е осъществено от подсъдимия при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК.
За умисъла на дееца се съди от онова, което е извършено от него в обективната
действителност. В конкретния случай, обективираното от подсъдимия поведение е
нанасянето на удари с нож в жизнено важни области от тялото на пострадалия.
Нанасяйки ударите на пострадалия, подсъдимият е бил напълно наясно, както за това с
какво оръжие прави това, така и в кои части на тялото на пострадалия попадат те.
Всичко това сочи на извода, че същият е бил напълно наясно с извършеното от него,
като в съзнанието му към този момент се съдържат представи, че с деянието си
причинява телесни увреждания, които са несъвместими не само със здравето, но и
с живота на пострадалия. Съдебната практика е категорична, че когато се нанасят
множество или дори и само едно нараняване, но върху жизнено важни центрове на
тялото, тези действия обективират умисъл за причиняване на смърт, а не на телесна
повреда. Съдът приема, че тези представи в съзнанието на подсъдимия са формирани
не само с оглед броя, силата на нанесените удари, както и областите от тялото на
пострадалия, където са били нанесени ударите, но така също и с оглед на естеството на
използваното оръжие- нож. Всички тези факти и обстоятелства сочат, че при нанесени
такива удари, в тези части на тялото, по този начин и с това оръжие, смъртният изход е
неизбежен и единствено поради навременното и адекватно проведеното медицинско
23
лечение не е настъпил, като тези факти и обстоятелства са и житейски добре известни
на всеки човек. Предвид заключението на назначените и изготвени съдебно-
психиатрични експертизи по отношение на подсъдимия, за съда е несъмнено, че макар
и непълнолетен към датата на извършване на инкриминираното деяние, подсъдимият
М. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното, и да ръководи
постъпките си. В този смисъл е безспорно доказана възможността му да формира
обществено укоримо психично отношение към деянието и неговите общественоопасни
последици.
В този смисъл действията на подсъдимия недвусмислено сочат на това, че подс.
М. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и пряко е целял настъпването им.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав прецени, че са налице
всички основания за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия И.М. за
осъществяване на привилегирования състав на престъплението по чл. 118, вр. с чл.
115, вр. с чл. 18, ал. 1, предл. 2, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, доколкото деянието,
извършено от същия проявява всички признаци от обективна и субективна страна на
престъплението с горепосочената правна квалификация.

По вида и размера на наложеното наказание:
За извършеното от подс. И.М. престъпление по чл. 118, вр. с чл. 115, вр. с чл. 18,
ал. 1, предл. 2, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, след дължимата редукция поради неговото
непълнолетие, е предвидено наказание „лишаване от свобода“ за срок до три
години.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия М., съдът
отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелства – чистото съдебно минало
на подсъдимия към момента на извършване на деянието, както и факта, че
престъплението е останало на фазата на опита, като практически не е настъпил
визирания в закона престъпен резултат. Като смекчаващо отговорността
обстоятелство, съдът отчете и обстоятелството, че при него е налице диагнозата
специфично разстройство в развитието, която макар да не представлява същинско
психично заболяване (психоза) и да не се приравнява към „продължително или
краткотрайно разстройство на съзнанието“ в юридическия смисъл, представлява
улесняващ извършването на деянието, фактор. Съдът намира, че нито едно от така
отчетените по делото смекчаващи обстоятелства не е изключително по своя характер, а
съвкупността им не ги прави многобройни по смисъла на чл. 55 НК и при наличието
им и най-лекото предвидено в закона наказание не би се явило несъразмерно тежко, за
да бъде заменено с друго, по-леко по вид. Ето защо в случая съдът прецени, че не са
налице условията на чл. 55, ал.1, т. 2, б. „Б“ от НК, доколкото съдът не съзря други
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. В тази връзка съдът намира
за нужно да отбележи, че непълнолетието на дееца е отчетено от законодателя с оглед
законодателната редукция по чл. 63 от НК, така че няма законово основание същото да
бъде взето предвид отново като смекчаващо обстоятелство. Отделно от това, към
датата на деянието подс. М. е бил навършил седемнадесет години, т.е. бил е в горните
граници на непълнолетието, което не дава основание за проява на допълнително
снизхождение спрямо него. Ето защо, съдът намира доводите на защитата в тази
връзка за неоснователни и не отчете възрастта на дееца като смекчаващо
отговорността му обстоятелство. По същия начин, съдът не намира за основателна и
24
претенцията на защитата като смекчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелство да бъде отчетено противоправното поведение на пострадалия.
Последното несъмнено е обусловило състоянието на силно раздразнение у
подсъдимия, но това е отчетено от законодателя при определяне на санкцията за това
престъпление, поради което и не може допълнително да бъде отчитано от решаващия
съд като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете това, че
подсъдимият е реализирал довършен опит за убийство, чийто резултат не е настъпил
единствено поради своевременно проведеното лечение на пострадалия,
обстоятелството, че именно той е предизвикал първоначалния конфликт с пострадалия,
в опитите си да го дразни, използвайки различни неприлични обръщения по негов
адрес. Като отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът отчете и проявената от
страна на подсъдимия упоритост при извършване на деянието – нанесъл е множество
прободно-порезни рани на пострадалия при това в различни жизненоважни части на
тялото. Като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, съдът отчете и
това, че осъщественото престъпно деяние не е единствена и инцидентна негова проява.
Само четири месеца /17.12.2019г./ след извършения от него опит за убийство на св. И.,
подсъдимият е осъществил друго тежко умишлено престъпление, именно такова по чл.
143, ал. 1 от НК, за което е осъден с влязла в сила присъда. Това, преценено с факта на
настоящето деяние сочи, че се касае за личност с формиращи се във времето престъпни
навици, но и със завишена степен на обществена опасност, който макар и на такава
„крехка“ възраст не се колебае да извършва противообществени прояви. Допълнително
съдът отчете като отегчаващи отговорността обстоятелства, факта, че деянието е било
извършено на публично място, където е можело да бъде наблюдавано от неограничен
брой лица, в светлата част на денонощието и в присъствието на други непълнолетни
(към инкриминирания период) лица.
Предвид изложеното досежно конкретно проявената степен на обществена
опасност на деянието и на неговия извършител, настоящата инстанция прецени, че
следва да определи наказанието на подсъдимия по реда на чл. 54, ал. 1 от НК, при
значителен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Поради тези
съображения и с оглед на целите на специалната и генералната превенция, визирани в
чл.36 от НК и най-вече за да се превъзпита и поправи дееца към спазването на законите
и добрите нрави, съдът наложи на подс. М. наказание „лишаване от свобода” за срок от
две години и шест месеца.
Настоящият състав също така счита, че са налице предпоставките на чл. 66, ал.1
от НК, доколкото подсъдимият е неосъждан към момента на извършване на
престъплението, определеното от съда наказание е в рамките до изискуемия 3-годишен
срок на наказанието „лишаване от свобода“ и най-вече за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително той да
изтърпи наказанието ефективно. Съдът счете, че приложението на чл. 69, ал. 1, вр. чл.
66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години в необходимата степен би
осъществило адекватно и достатъчно интензивно репресивно и възпитателно-
поправително действие върху подсъдимия, поради което прие, че действително не се
налага откъсването му от нормалната социална среда. Съдът счита, че отлагане
изпълнението на така определеното наказание за този период ще бъде един шанс на
подсъдимия за поправяне и превъзпитание.
Ето защо и на основание чл. 69, ал. 1, вр. чл. 66, ал. 1 от НК , съдът отложи
изпълнението на така наложеното на подсъдимия М. наказание „лишаване от свобода“
25
за срок от две години и шест месеца, с изпитателен срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила. Посоченият изпитателен срок, според съда, се явява
достатъчен по продължителност, за да упражни своето превантивно и поправително
въздействие спрямо личността на подсъдимото лице.
Съдът след като отчете, че деянието по настоящето наказателно производство и
това по НОХД № 17238/2020 г., по описа на СРС, са извършени от подсъдимия преди
за всяко едно от тях да има постановена и влязла в сила присъда, прие, че са налице
предпоставките на чл. 25,, ал. 1, вр. чл. 23, ал.1 от НК за определяне на едно общо
наказание на подсъдимия М. за двете престъпления. С оглед на това и на основание чл.
25, ал. 1, вр. с чл.23, ал.1 от НК, съдът определи на подсъдимия М. едно общо, най-
тежко наказание от две години и шест месеца „лишаване от свобода”, изпълнението на
което на основание чл. 69, ал. 1, вр. чл. 66, ал. 1 от НК, съдът отложи с изпитателен
срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди
подсъдимия И.И.М. да заплати разноски по водене на делото в полза на Държавата и
по сметка на СДВР в размер на 3673,60 (три хиляди шестстотин седемдесет и три
лева и шестдесет стотинки) лева, както и разноските направени от частния обвинител
Б. П. ИВ. за адвокатско възнаграждение, в размер на 3000 /три хиляди/ лева. На
основание чл.190 ал.2 от НПК подс. И.М. следва да заплати и по 5 лева за всеки
служебно издаден изпълнителен лист в полза на държавата и по сметка на СГС.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.



Съдия при СГС:














26



27
Съобщи за изтекли лични данни