РЕШЕНИЕ
№ 820
гр. Бургас, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело №
20222100500484 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба вх.№ 7693/04.03.2022г. по описа на РС Бургас,
подадена от М. М. К., ЕГН **********, чрез адв. Златина Билянова, съдебен адрес:
гр.Бургас, ул. „Екзарх Йосиф“ № 8, ет.1, против Решение № 278 от 15.02.2022г. постановено
от РС Бургас по гр.д.№ 7322/2021 по описа на същия съд.
С посоченото решение е прекратен гражданския брак, сключен на *** в гр.Бургас, за
което е съставен акт за граждански брак №5/15.01.2015 г. от Община Бургас, между С. С. К.,
ЕГН **********, адрес в ***, и М. М. К., ЕГН **********, адрес в ***, като дълбоко и
непоправимо разстроен. Обявено е, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака има съпругът М. М. К..
Упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете М. М. К.,
ЕГН **********, е предоставено на майката и е постановено местоживеенето на детето да
бъде в дома на същата.
Определен е режим на лични контакти на бащата с детето, както следва: всяка втора
и четвърта събота и неделя от месеца, за времето от 10,00 часа на съботния ден до 17,00 часа
на неделния, с преспиване, както и 30 дни през лятната ваканция, което време не съвпада с
годишния платен отпуск на майката; през четна година детето ще празнува Коледа или
времето от 23.12. до 28.12. включително - с майка си, а Нова Година или времето от 29.12.
до 03.01 включително – с баща си и обратно; бащата ще присъства на рождения ден на сина
1
си, а по споразумение с майката ще провежда и извънредни срещи с него извън установения
режим. За първа седмица от месеца се счита тази седмица, в която за първи път и съботата и
неделята на седмицата попадат в този месец. Следващата седмица съответно е втора
седмица от месеца.
М. М. К., е осъден на основание чл.143 от СК да заплаща на малолетното си дете,
чрез неговата майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 200 лева,
считано от предявяване на иска –19.10.2021 г. до настъпване на законни основания за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава.
Ползването на семейното жилище, находящо се в ***, е предоставено на М. М. К..
Постановено е още след прекратяване на брака съпругата С. С. К. да запази брачното
си фамилно име- К..
М. М. К., е осъден да заплати на С. С. К., сумата от 625 лева – разноски по делото,
както и да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса върху присъдената
издръжка в размер на 288,00 лева и окончателна държавна такса по делото в размер на
50,00 лева.
Въззивната жалба е насочена против решението, в частта относно вината за
разстройството на брака, размера на издръжката и фамилното име на съпругата.
Изложени са оплаквания, че в обжалваните части решението е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Според въззивника районният съд е възприел
неправилно представените писмени и гласни доказателства.
Въззивникът сочи, че по делото не било установено единствено той да носи вина за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака между страните. Твърди, че в
хода на делото било установено, че основната причина за конфликтите в семейството били
истеричните прояви и скандали, предизвикани от съпругата от дребни и незначителни неща,
основно за пари. Установено било, че тя не работи, по цял ден си стояла вкъщи, което
допълнително я изнервяло. Няколко пъти, след скандали от нейна страна тя напускала
семейното жилище, но впоследствие се връщала с молба да оправят отношенията си.
Твърди, че понастоящем С. е заявила, че и след развода ще се върне при него, което според
него води до извод, че решението за развод е взето прибързано и би могло да бъде
преосмислено от нея. Затова намира, че следва да се постанови решение, с което се приеме,
че вина за разстройството на брака имат двамата съпрузи.
По отношение на размера на присъдената издръжка заявява, че същият е завишен и
не е съобразен с неговите финансови възможности, тъй като е безработен, а от друга страна
тази издръжка не отговаряла на нуждите на детето. Ето защо счита, че съдът не е изследвал
нуждите на детето и възможностите на родителите.
Във връзка с фамилното име на въззиваемата, въззивникът сочи, че тя многократно е
заявявала, че не желае да носи тази фамилия, поради и което намира, че същата следва да
възстанови предбрачното си име.
Заявява, че съдът неправилно не е кредитирал показанията на свидетелите С. А. и К.
К.. От показанията на тези свидетели се установявало, че въззивникът не употребява
алкохол, не е агресивен и ревнив, че полага грижи за детето, към което е силно привързан.
2
Изразява становище, че съдът не е следвало да кредитира показанията на свидетелката П.,
които според него са явно пристрастни, а другата свидетелка изобщо нямала контакти със
страните по делото, за да е наясно с отношенията им.
Моли решението в обжалваните части да бъде отменено и да бъде постановено
решение, с което съдът да постанови, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака има С.К., евентуално вината да бъде взаимна, въззиваемата да възстанови
предбрачното си фамилно име, както и да бъде намален размера на издръжката до
минималния такъв. Претендира разноски.
По допустимостта на производството:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има
правен интерес да го обжалва в атакуваните части.
Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Бургаският районен съд е бил сезиран с иск за развод поради разстройство на брака,
предявен от С. С. К. против М. М. К..
В исковата молба се твърди, че от 5.10.2021г. страните са във фактическа раздяла.
Причините за това били системната злоупотреба на ответника с алкохол и това, че редовно и
безпричинно влизал в конфликт с ищцата и малолетното дете на страните, обиждал,
заплашвал и бил болезнено ревнив. Заявява, че винаги търпяла, защото разчитала, че
ответникът ще се вразуми и ще спре да ги заплашва и тормози, поради което не взимала
мерки и не сезирала институциите за кошмара, в който живее. След като тормозът се
превърнал в ежедневие взела категорично решение, че трябва да избяга и да се спаси от
ответника и да подаде молба за развод.
Претендира бракът да бъде прекратен по вина на ответника съпругата, а
упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете да бъде предоставено
на нея, като ответникът заплаща на детето издръжка в размер на 200 лв., ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска.
Желае да запази брачното си фамилно име- К.. Няма претенции за ползването на
семейното жилище.
Ответникът е подал своевременно отговор на исковата молба, с който е оспорил
иска за развод, като намира, че не е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
Оспорва като неверни фактическите твърдения на ищцата, измислени с оглед желанието й
да се разведе с него и да получи родителските права. Твърди, че никога не е осъществявал
тормоз над нея или над детето им, изразяващи се в обиди, заплахи, влизане в безпричинни
конфликти, не е проявявал болезнена ревност. Твърди, че не е агресивна и ревнива личност
и не злоупотребява с алкохол. Заявява, че обича много съпругата си и детето си и некога не
би ги наранил нито с думи, нито с действия.
При условията на евентуалност заявява, че причините за раздялата им са
противоположни на изложените от ищцата. Основната причина за конфликтите им била
именно тя и нейните истерични прояви, скандали, които предизвиквала за дребни и
незначителни неща, основно за пари. Въпреки това намира, че разногласията между двамата
не са непреодолими. Двамата имали свои виждания за живота, включително и за детето,
които се разминавали. Ищцата му поставяла непрекъснато задачи, които той винаги се
стремял да изпълнява, но все не била доволна. Тя не работела и по цял ден седяла вкъщи,
което допълнително я изнервяло, което пораждали конфликти помежду им. Ищцата
3
постоянно изпадала в кризи и го заплашвала със саморазправа, че „ще му се случи случка” и
др. подобни. Няколко пъти си тръгвала от семейното жилище. Първият път бил преди
раждането на детето, когато били разделени за около два- три месеца, вторият- през 2018г.
когато тя отново напуснала жилището им, но той решил да подаде молба за развод, но след
нейна молба я оттеглил. Отново заявява, че решението на ищцата за развод е прибързано и
би могло да бъде преосмислено. Твърди, че се грижи много за детето си, което е привързано
към него и то обича. Въпреки истеричните изблици на ищцата, обидите към него дори пред
детето, ответникът се стремял да запази достойнството и авторитета й пред детето и да
оправдава действията й пред детето, дори когато му вдигала скандали и му повишавала тон,
което се случвало доста често.
Моли, иска за развод да бъде отхвърлен, а при условията на евентуалност- случай,
че бъде уважен, разводът да бъде допуснат по изключителна вина на ищцата. Претендира
родителските права спрямо детето, а в случай, че същите бъдат предоставени на майката,
моли да му бъде определен режим на лични отношения. Претендира ползването на
семейното жилище да бъде предоставено на него. Заявява, че няма претенции относно
фамилното име на съпругата и не възразява тя да продължи да носи неговото фамилно име,
ако желае това.
Страните са ангажирали писмени и гласни доказателства, представен е социален
доклад.
С обжалваното решение районният съд е прекратил брака между страните като
дълбоко и непоправимо разстроен, обявил е, че вина за това има съпругът, предоставил е
упражняването на родителските права спрямо детето М. на майката при съответен режим на
лични отношения между бащата и детето, подробно описан в решението, и е осъдил бащата
да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от 19.10.2021г., ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на забавата. Ползването на семейното
жилище е предоставено на съпруга. Постановил е след прекратяването на брака съпругата да
продължи да носи брачното фамилно име- К..
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта му за развода, родителските
права, режима на лични отношения с детето и местоживеенето на детето, както и ползването
на семейното жилище.
Предмета на въззивната проверка по жалбата на ответника включва вината за
разстройството на брака, издръжката на детето и фамилното име на ищцата.
За да приеме, че вината за разстройството на брака е изцяло на ответника,
районният съд е приел за доказано, че единствено психическият тормоз, който ответникът
упражнявал на съпругата си, основан на болезнено чувство за ревност след употреба на
алкохол, е довело до трайното отчуждение между съпрузите. Районният съд е счел за
недоказани „домогванията” на ответника да установи вина у ищцата. Посочил е, че от
показанията на водените от ответника свидетели не се установява каквото и да е
противобрачно поведение на ищцата, като е счетено за недостоверно изявлението на св.К.,
че ищцата се интересува само от пари.
Като е съобразил обичайните потребности на детето от прана, облекло и др.
подобни за възрастта му, съдът е приел, че претенцията за издръжка на детето в размер на
200 лв. е основателна и доказана, като този размер не е непосилен за бащата, който се
намира в трудоспособна възраст.
Относно фамилното име на ищцата районният съд е посочил, че предвид волята на
съпругата и съгласието на ответника, ищцата следва да запази брачната си фамилия- К..
При служебната проверка на постановеното решение в обжалваните части, съдът
намира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да разгледа спора по
същество.
4
Безспорни са следните обстоятелства: Страните са сключили брак на ***. От брака
си имат едно дете - М., родено на ***г. Живели са съвместно в жилище, находящо се в ***,
собственост на дома на родителите на ответника в ***. Не се спори, че страните са във
фактическа раздяла от 5.10.2021г., непосредствено след скандал, предизвикан от ответника в
магазина, в който работела майката на ищцата. Със съдействието на полицията ищцата взела
своите и на детето вещи от семейното жилище и се установили да живеят в апартамента на
майка й в ***.
Свидетелката П.- майка на ищцата сочи, че неразбирателствата между съпрузите
започнали още след сватбата им. Пет- шест пъти дъщеря й се връщала при родителите си и
после отново се събирала със съпруга си. Когато била бременна в шестия месец, дъщеря им
се обадила да я приберат, защото съпругът й след запой й вдигнал скандал и си тръгнал за
***. Свидетелката се опитала да разговаря тогава със него, но не успяла. След като й
обещал, че всичко ще бъде наред, ищцата се върнала при него. Два дни преди раждането на
детето на страните се наложило свидетелката да подготвя стаята за бебето, а двамата с мъжа
си приготвили и багажа на дъщеря си за родилния дом. Ден преди раждането на сина им
между страните възникнали скандали относно името на детето, тъй като ответникът не бил
съгласен с предварително избраното от двамата име- М., поради което започнал да вдига
скандали. Поводът за окончателната им раздяла бил скандал, който ответникът вдигнал на
ищцата в магазина на майка й. Там бил и мъжът, с който съжителства последната.
Ответникът отишъл във видимо нетрезво състояние след като взел детето от детската
градина. Поводът за поредния скандал бил, че ответникът изпитва болезнена ревност към
съпругата си.
Въпреки, че срещу него била издадена ограничителна заповед, ответникът
денонощно звънял по телефона на съпругата си, включително преди първото съдебното
заседание на районния съд, проведено на 4.02.2022г. Тъй като ищцата включила телефона
на високоговорител, свидетелката чула заплахите, които отправил ответникът към нея- че
ще я очерни пред детето, че ще й го вземе, казвал й, че е най- долната. Свидетелката сочи
още, че многократно ответникът казвал на ищцата, че ще се самоубие, че ще скочи от мост.
Преди две- три години, преди Коледа той отново заплашвал съпругата си, че ако тя се
раздели с него, той ще се отрови и самоубие. Тогава носел шишенце с някаква течност. Това
негово поведение стресирало детето. В тези случаи то отивало до баба си и й казвало, че се
страхува.
Свидетелката Л. сочи, че познава ищцата и семейството й /родителите й/ от 15
години, а с ответника се познава откакто станали приятели със С.. Когато детето се родило,
ответникът не присъствал, тъй като бил пропаднал някъде. Впоследствие непрекъснато
имали кавги и скандали. Свидетелката счита, че ответникът има някакви проблеми, тъй като
съпругата му винаги се прибирала вкъщи под напрежение и се страхувала. Според
свидетелката тези няколко години стрес се отразили на здравето на ищцата на физическо
ниво. Заявява, че ищцата е работила в нейния счетоводен офис по време на годишното
приключване в периода от м.септември 2019г. до януари 2020г. и има впечатление, че
ищцата е работохолик. Същевременно й се наложило да работи под голям стрес, тъй като и
на работното й място ответникът се обаждал да я тормози. Питал къде е, с кого е. За него
нямало значение, че тя е на работа, защото бил болезнено ревнив. Свидетелката сочи също,
че е запозната и със случая от 5.10.2021 г., тъй като майката на ищцата й се обадила око
20.00 ч. вечерта. Тогава С. била в много лошо състояние- шокирана, стресирана,
разочарована. Тази свидетелка сочи също, че от С. знае, че напоследък ответникът отново
започвал първо да моли съпругата си да се прибере при него, продължавал с обещания, а
след това я заплашвал, че ако се разведе с него ще се самоубие и ще я изкара най- долния
човек.
5
Свидетелката К.- майка на ответника заявява, че по време на съвместния живот на
страните е ходила често в дома им, но не е била свидетел на скандали, нагрубявания и други
подобни отношения между двамата. Твърди, че синът й не злоупотребява с алкохол, а пие
като всеки нормален човек. Заявява, че не го е виждала пиян. Според нея причината страните
да се карат и да са в конфликт са парите, тъй като в главата на ищцата имало само пари.
Ищцата искала да се готви само на скара, а не да готви обикновени ястия, поради което
парите на семейството свършвали бързо. Сочи, че синът й работи в строителството- когато
му се обаждат приятели да направи нещо.
Счита, че семейството на страните може да съществува, ако в отношенията им не се
месят други хора. Тази свидетелка твърди, че ищцата е неуравновесен човек- веднъж се
държала по един начин, на следващия ден по друг. Заявява, че в нейно присъствие ищцата е
нагрубявала сина й, като тогава употребила много цинизми по негов адрес. Заявява, че знае,
че ищцата е чупила, късала пердета, което свидетелката счита за ненормално. Тогава
ответникът пуснал молба за развод, но делото било прекратено по молба на С. и те се
събрали отново. Сочи, че не може да отговори дали в нейно присъствие през 2019г. в
нетрезво състояние ответникът е обиждал ищцата. Заявява, че не може да каже дали синът й
е ревнив. Сочи, че М. обича много съпругата си и постоянно й говори за нея.
Свидетелят А. живее в кооперацията, в която се намира семейното жилище на
страните, под техния етаж и е домоуправител. Твърди, че никога не е чувал скандали,
викове и крясъци в тяхното жилище, нито е получавал оплаквания от съседи по подобен
повод. Сочи, че има добро впечатление от семейството на страните, виждал ги да излизат
заедно на разходка и да се прибират. Познава ответникът по-добре, след като му направил
ремонт в дома и тъй като се събирали понякога пред блока да изпия по една бира. Освен
това ползвал услугите на ответника при нужда в кооперацията. Този свидетел няма
впечатление ответникът да злоупотребява с алкохол.
При преценката на свидетелските показания въззивната инстанция приема, че св.П.
и св.К.- първата от които майка на ищцата , а втората- на ответника, са очевидно
заинтересовани от изхода на делото, предвид близката родствена връзка със страните, но
намира, че техните показания следва да се ценят наред с останалите доказателства.
Показанията на останалите свидетели също следва да бъдат ценени, но само за
обстоятелствата, за които имат лични впечатления.
По делото е представено Решение №1468 от 29.11.2021г. по гр.д.№ 7005/21г. на
районен съд- Бургас. В мотивите на същото е посочено, че на 5.10.2021г. около 17.30ч.
ищцата била в магазина, в който работела майка й, когато по телефона й се обадил
ответникът. Понеже телефонът бил на високоговорител, разговорът бил чут и от майката на
ищцата- св.П.. Ответникът попитал ищцата къде се намира, а след като тя му казала, че е при
майка си, той заявил, че го лъже, тъй като около нея било прекалено тихо и предположил, че
сигурно се намира при „тъпкач”. Заявил, че ще отиде при нея, а малко по- късно
действително отишъл в магазина на св.П.. Макар да водел детето със себе си, ответникът
бил във видимо нетрезво състояние. Тъй като там бил и партньорът на св.П., ответникът
попитал дали той е любовник и на ищцата и започнал да го бута. Ищцата се опитала да
вземе детето, което крещяло, плачело и посягало към майка си. Свидетел на случката се
обадил на тел.112, а пристигналите на място служители на МВР придружили ищцата до
семейното жилище, където тя взела багаж и се преместили с детето при св.П.. Свидетелката
П. посочила също, че на 23.09.2021г. дъщеря й отново отишла при нея разтреперана и
разплакана и обяснила, че отново е имала скандал със съпруга си със заплахи, обиди, псувни
и клетви. Предвид декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН от ищцата и показанията на св.П.,
районният съд е наложил мерки за защита на С. и М. К. срещу домашно насилие,
осъществено на 23.09.2021г. и на 5.10.2021г. от М.К., като е задължил последния да се
6
въздържа от извършване на домашно насилие, забранил му е да доближава на по-малко от
30 м. двамата, както и жилището в ***, местоработата на С. и местата за социални контакти
и отдих на двамата за срок от 5 месеца и го е осъдил да заплати глоба в размер на 300 лв. по
сметката на РС- Бургас. Приложена е и заповед за незабавна защита, издадена по гр.д.
№7005/2021г. на БРС, с действие до приключване на производството по гореописаното
дело.
Приложено е и постановление от 24.01.2022г., издадено от прокурор при РП-
Бургас, с което е отказано образуване на наказателно производство /досъдебно
производство/ спрямо ответника за случая на 5.10.2021г. поради това, че не са налице данни
за осъществен състав на престъпление от общ характер. Отказано е и образуване на
досъдебно производство и по оплакването на М.К. срещу Р. С. /партньора на майката на
ищцата/ за противозаконно повреждане на мобилния му телефон на 5.10.2021 г.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства Бургаският окръжен
съд приема, че разстройството на брака е настъпило по вина на двамата съпрузи.
Още след сключването на брака между страните възникнали конфликти, заради
които двамата неколкократно се разделяли. Първите две раздели били още преди раждането
на тяхното дете- веднъж, когато след запой ответникът оставил съпругата си и заминал за
***, а вторият- ден преди раждането на детето, заради спор за името му, по което уж вече
били постигнали съгласие.
Друга причина за влошените отношения между страните е болезнената ревност на
ответника, обстоятелство, което се установява от показанията на водените от ищцата
свидетелки, както и от влязлото в сила решение, с което на ищцата са наложени мерки за
защита срещу осъществено домашно насилие от страна на съпруга й. Изводът за
болезнената ревност на ответника се потвърждава и от непрекъснатите спекулации от негова
страна в присъствието на детето, че ще сложи край на живота си, ако ищцата го напусне.
Не се установяват твърденията в исковата молба, че ответникът системно
злоупотребява с алкохол, тъй като такива данни не се съдържат дори в показанията на
свидетелките, водени от ищцата. Показанията на св. П.- майка на ищцата сочат за два такива
случая- първия, когато ищцата била бременна в шестия месец, а втория- на 5.10.2021г., след
който настъпила окончателната раздяла на страните, след скандал в присъствието на детето,
предизвикан на публично място от ответника, който бил в нетрезво състояние и който
обвинил ищцата в изневяра с партньора на майка й.
Същевременно, установява се от показанията на св. К., че ищцата също провокирала
скандали, най- често за пари, като според съда причината за тях е, че ответникът няма
постоянна работа, а трудовата му ангажираност в строителството е в зависимост от това
дали има конкретни поръчки /по данни на ответника в социалния доклад/. Същевременно
доходите на ищцата са близо до минималната работна заплата /по данни, предоставени от
ищцата на служителите на ДСП/. Свидетелката К. установява, че при скандалите им ищцата
също имала неконтролируеми прояви- чупела, късала пердета, обиждала го с нецензурни
изрази, в резултат на което ответникът подал молба за развод, но впоследствие по
настояване на ищцата двамата отново се събрали.
Според трайната съдебна практика вината за разстройството на брака не може да
бъде степенувана според тежестта на конкретно установените противобрачни прояви,
поради което въззивната инстанция приема, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака между страните имат двамата съпрузи.
Понеже изводите на въззивната инстанция по въпроса за вината не съвпадат с тези
на първоинстанционния съд, обжалваното решение в тази му част следва да бъде отменено,
като се постанови, че вина за разстройството на брака имат двамата съпрузи.
Решението на БРС е правилно и следва да бъде потвърдено в частта за фамилното
7
име на ищцата.
Видно от процесуалното поведение на страните в първоинстанционното
производство, спор по искането на съпругата за запазване на брачното фамилно име не е
имало. Такъв е повдигнат от ответника едва във въззивната жалба, което е недопустимо,
предвид настъпилата преклузия- така чл.266 ГПК.
Освен това следва да се отбележи, че е налице съществена разлика между уредбата
на фамилното име след развода по отменения СК от 1985 г. и тази по действащия Семеен
кодекс от 2009г.
Според чл.103, ал.1 от СК /отм./ след развода съдът може да постанови съпругът да
носи името на другия съпруг, ако последният е съгласен, като в ал.2 е уредено изключение
от това правило- ако единият съпруг е станал известен с името на другия, съдът може да
реши той да продължи да носи същото име.
Действащият СК обаче предвижда в чл.53, че след развода съпругът може да
възстанови предбрачното си фамилно име. От изложеното следва, че принципа в момента е,
че съпругът запазва брачното фамилно име, а по свое желание може да възстанови
фамилното си име. В тази насока е съдебната практика- така например Решение №245 от
17.05.2012г. по гр.д.№1058/2011г. на ВКС, Четвърто гр.отд., както и правната теория- виж
„Семеен Кодекс“, приложен коментар, ИК „Труд и право“ 2015г.
Ето защо претенцията на ищцата за запазване на фамилното име- К. е основателна.
Неоснователна е жалбата в частта, касаеща издръжката на детето.
Районният съд е изследвал правно релевантните обстоятелства- възрастта на детето,
неговите нужди, които са обичайните за възрастта му, както и доходите и възможностите на
двамата родители, поради което правилно е приел, че за месечната издръжка на детето М.
/което е почти на шест години/ е необходима издръжка в размер на 200 лв., а ответникът е в
състояние да я заплаща. Несъстоятелни са доводите във въззивната жалба, че ответникът не
работи. Същият е строител по професия и според въззивната инстанция е в състояние да
реализира месечен доход най- малко в размер на средната работна заплата за страната. Ето
защо, според въззивният съд въззивникът има възможност да осигурява издръжка на сина си
в размер на 200 лв. месечно. Съгласно чл.142, ал.2 СК минималния размер на издръжката е
¼ от размера на минималната работна заплата за страната. Понастоящем същата е в размер
на 710 лв., поради което минимума по закон е 177,50 лв. Процесната издръжка е определена
в размер, близък до този минимум, а освен това въззивната инстанция съобрази
инфлационните процеси в страната, които обосновават по- голяма нужда от издръжка на
детето, поради което решението в тази му част следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл.329, ал.1, изр.2, предл.3 от ГПК
разноските следва да останат за страните така, както са направени. Ищцата е внесла по иска
за развод 25 лв., а ответникът следва да заплати по този иск остатъка до разликата от 50 лв.
/чл.6 т.1 и т.2 от ТДТ, които се събират от съдилищата по ГПК/. По тази причина решението
на БРС следва да се отмени и в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищцата
разноски по делото в размер на 625 лв., а исканията на страните за присъждане на разноски
за въззивното производство са неоснователни и следва да се оставят без уважение.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №278 от 15.02.2022 г. по гр.д.№7322/2021 г. по описа на
8
Бургаския районен съд В ЧАСТТА, с която е прието, че вина за разстройството на брака има
съпругът М.К., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ВИНА за разстройството на брака имат двамата съпрузи- М. М. К. и С. С. К..
ОТМЕНЯ решение №278 от 15.02.2022 г. по гр.д.№7322/2021 г. по описа на
Бургаския районен съд В ЧАСТТА, с която М. М. К. е осъден да заплати на С. С. К.
деловодни разноски за производството по гр.д.№7322/2021г. на БРС в размер на 625 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение №278 от 15.02.2022 г. по гр.д.№7322/2021 г. по описа
на Бургаския районен съд В ЧАСТТА, с която М. М. К. е осъден да заплаща на сина си М М
К. месечна издръжка в размер на 200 лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска.
ПОТВЪРЖДАВА решение №278 от 15.02.2022 г. по гр.д.№7322/2021 г. по описа
на Бургаския районен съд В ЧАСТТА, с която е постановено С. С. К. след прекратяването
на брака да носи фамилното име- К..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на разноски за
въззивната инстанция
Решението не подлежи на касационно обжалване- чл.280, ал.3, т.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9