Решение по дело №6650/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4311
Дата: 26 септември 2023 г.
Съдия: Петрослав Волев Кънев
Дело: 20231110206650
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 4311
гр. София, 26.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20231110206650 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от ЕТ „НИКИ - НИКОЛАЙ КОЛЕВ -
СТЕФКА КОЛЕВА“, ЕИК против електронен фиш за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси
по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който за нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2500
лева на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на издадения електронен фиш. Твърдят се редица
допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон в хода на
административнонаказателното производство. Пледира се, че не били описани ясно
мястото и начинът на извършване на нарушението, не бил спазен срокът в ЗАНН за
издаване на електронния фиш и същият бил издаден от некомпетентен орган.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се
представлява. Постъпила е молба от адв. Х. – процесуален представител на
жалбоподателя, в която посочва, че поддържала жалбата, като моли да бъдат приети
представените с нея писмени доказателства. Излага подробни аргументи за отмяна на
1
издадения електронен фиш. Претендира разноски, за които представя списък, като при
евентуално потвърждаване на електронния фиш, моли юрисконсултското
възнаграждение да е в минимален размер, ако бъде присъдено такова.
За АНО, редовно уведомен, не се явява представител в съдебно заседание.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения:
атакуваният електронен фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, жалбата е
подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и
производството по нея е редовно образувано пред РС-София.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 16.02.2021 г. в 09:49 часа пътно превозно средство с peг. № , вид влекач,
марка и модел „СКАНИЯ Р 500 ЛА 4Х2 МНА“, с технически допустима максимална
маса 19 тона, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой
оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40 тона, било
засечено по път А-6, км 50+427, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не била заплатена дължимата пътна
такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата (ЗП), тъй като за превозното
средство нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването. Нарушението било установено с устройство № 10181, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП,
намиращо се на път А-6, км 50+427.
Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетия автомобил,
впоследствие бил издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ обжалваният
понастоящем електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона
за пътищата № **********, с който за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на
жалбоподателя ЕТ „НИКИ - НИКОЛАЙ КОЛЕВ - СТЕФКА КОЛЕВА“, в качеството
му на собственик на заснетото МПС, е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 2500 лева на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179,
ал.3б от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които
преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни фактически изводи.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
електронния фиш, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно
разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.314, ал.1 от НПК, намира следното:
2
Според чл.179, ал.3б от ЗДвП подлежи на административно наказание
собственикът на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, а според чл.179, ал.3
от ЗДвП на административно наказание подлежи водач, който управлява ППС по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена
такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. Това означава, че чл.179, ал.3 от ЗДвП и чл.179, ал.3б от
ЗДвП имат различно съдържание и са насочени към различни адресати. Доколкото
чл.189ж, ал.1 от ЗДвП препраща само към чл.179, ал.3 от ЗДвП, то за вмененото на ЕТ
„НИКИ - НИКОЛАЙ КОЛЕВ - СТЕФКА КОЛЕВА“ нарушение по чл.102, ал.2, вр.
чл.179, ал.3б от ЗДвП не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш. В
случая за ангажиране на административнонаказателната отговорност на собственика на
ППС от категорията на чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена
дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП и е приложим чл.179, ал.3б от ЗДвП, е
следвало да се изпълни процедурата по чл.189е, ал.1 и сл. от ЗДвП – съставяне на акт
за установяване на административно нарушение и издаване на наказателно
постановление, а не електронен фиш. Според настоящия съдебен състав редакцията на
чл.189ж, ал.1 от ЗДвП дава възможност на наказващия орган да издаде електронен фиш
само за нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната
система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, но това не означава, че е недопустимо издаването на
АУАН и НП за нарушенията по чл.179, ал.3 от ЗДвП. Доводи за това се съдържат в
нормите на чл.167а, ал.4 от ЗДвП и чл.189е, ал.1 от ЗДвП. Съдебният състав не счита,
че нормата на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП позволява да се издава електронен фиш за
нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДвП, тъй като за това обстоятелство съществува
специална норма (чл.189ж, ал.1 от ЗДвП), която сочи, че електронен фиш може да се
издава само за нарушения по чл.179, ал.3 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.189ж, ал.7 от
ЗДвП е насочена към това чрез препращане към чл.189, ал.10 от ЗДвП да посочи кога
влиза в сила електронният фиш. Предвид на това в случая незаконосъобразно е бил
издаден електронен фиш за установеното нарушение, вместо да бъде спазена общата
процедура по ЗАНН чрез съставяне на АУАН и издаване на НП, което от своя страна
води до незаконосъобразност на обжалвания акт и е основание за отмяната му.
Освен това не се доказва и мястото на извършване на нарушението. В издадения
електронен фиш се твърди, че превозното средство с регистрационен № ВТ 4262 КК се
е движило без заплатена пътна такса по път А-6, км 50+427, включен в обхвата на
платената пътна мрежа. В същото време на съда е служебно известно от други
еднотипни дела, че към месец септември 2022 г. на път А-6 „Европа“ няма километър
50+427. Тогава се поставя логичният въпрос, след като към месец септември 2022 г. на
път А-6 „Европа“ няма изграден километър 50+427, то как година и половина по-рано
на 16.02.2021 г. е имало такъв километър 50+427, където се твърди да е било
извършено и заснето нарушението. Абсурдно е към месец септември 2022 г. да се
3
твърди, че няма такъв километър, а в издадения електронен фиш това да е посоченото
място на нарушението със заявката, че този километър е включен в обхвата на
платената пътна мрежа. След като на път А-6 „Европа“ няма изграден километър
50+427, то съдът приема за недоказано посоченото в електронния фиш място на
извършване на нарушението. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция
- Решение № 4438 от 05.07.2023 г., постановено по КНАХД № 3117/2023 г. по описа на
АССГ, XIII касационен състав.
На последно място съдът намира, че е налице неяснота и при самото описание
на нарушението, тъй като не става ясно какъв е бил размерът на дължимата пътна такса
и как е бил определен този размер. Според чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата – „за
преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база
изминато разстояние: такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни
средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно
превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен
участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните
тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите
такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти
такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите
характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията
на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се
определя за всеки отделен път или пътен участък“. В случая не е ясна формулата, по
която е изчислена дължимата такса и какво е било взето предвид при определянето й –
товароносимост, брой оси, екологични характеристики на превозното средство, какви
са били техническите характеристики на пътя или пътния участък и т.н., за да се
направи преценка дали правилно е била определена и в крайна сметка какъв е бил
размерът й. Тези обстоятелства никъде не са посочени в съставения електронен фиш,
което пък съществено нарушава правото на защита на наказаното лице и възможността
му да разбере какъв размер на таксата се твърди да не е заплатило и как е бил
определен този размер. Посочената неяснота при описанието в крайна сметка
препятства и съда да извърши дължимия съдебен контрол за законосъобразност на
издадения електронен фиш във връзка с тези обстоятелства и евентуалното
приложение на чл.28 от ЗАНН. В този смисъл отново е цитираното по-горе Решение №
4438 от 05.07.2023 г., постановено по КНАХД № 3117/2023 г. по описа на АССГ, XIII
касационен състав.
С оглед всичко изложено до тук, електронният фиш се явява незаконосъобразен
и следва да бъде отменен.
Предвид изхода на делото, то основателно е искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски. Съгласно
4
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както
и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс, а според ал.2 на същия член, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
Наказващият орган не е направил възражение за прекомерност на поисканите от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение. Според цитираната
нормативна уредба - чл.36 от Закона за адвокатурата, вр. чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2
от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, то възнаграждението на адвоката в случая не може да е по-малко от
550 лева. Въз основа на представените доказателства става ясно, че жалбоподателят е
заплатил в брой на адвокат П. Х. уговорената сума в договора за правна защита и
съдействие в размер на 550 лева в деня на подписване на договора – 11.04.2023 г.
Съдът намира, че не следва да се редуцира размерът на така заплатеното адвокатското
възнаграждение, което с оглед представените доказателства досежно реалното му
заплащане, не надхвърля размера на минималното възнаграждение, дължимо съгласно
Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения, а и няма направено
възражение за прекомерност. С оглед изложеното до тук и предвид изхода на делото,
на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева, съобразно
представения договор за правна защита и доказателствата за реалното заплащане на
уговореното възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона
за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за
нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на ЕТ „НИКИ
- НИКОЛАЙ КОЛЕВ - СТЕФКА КОЛЕВА“, ЕИК е наложена имуществена санкция в
размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179,
ал.3б от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК Агенция
„Пътна инфраструктура“ – гр. София (АПИ) да заплати на ЕТ „НИКИ - НИКОЛАЙ
КОЛЕВ - СТЕФКА КОЛЕВА“, ЕИК сумата от 550 /петстотин и петдесет/ лева,
5
представляваща разноски в производството за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6