РЕШЕНИЕ
№ 1820
гр. Пловдив, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20205330111014 по описа за 2020 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 128 т.2 КТ, чл. 86 ал.1 ЗЗД и чл. 224 КТ.
Ищецът А. К. М. е предявил срещу „Пълдин Авто” ООД, обективно
кумулативно съединени осъдителни иска, както следва: 1) за заплащане на
неизплатено трудово възнаграждение за периода месец юни 2017 г. – месец
февруари 2020 г. в размер на 8827,50 лева, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда – ******* г., до окончателното
изплащане на сумата; 2) за заплащане на обезщетение за забава за
неизплатените трудови възнаграждения в общ размер на 1221,23 лева за
периода 01.07.2017 г. – 12.03.2020 г., и в общ размер на 345,77 лева за
периода 09.04.2020 г. – 27.08.2020 г. – правно основание чл. 86 ал.1 ЗЗД, и 3)
за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019
г. и до февруари 2020 г. за 30 дни в размер на 401,25 лева, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – ***** г.,
до окончателното изплащане на сумата – правно основание чл. 224 ал.1 КТ.
Ищецът посочва, че между страните е действало валидно трудово
1
правоотношение, учредено с трудов договор от ******г., по силата на което
ищецът заемал длъжността „********” при пълно работно време, като било
уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 220 лева. Доколкото
не бил уговорен падеж за изпълнение на задължението, се изтъква, че същото
следвало да бъде изпълнено до последно число на месеца на съответния
месец, за който се отнася. Впоследствие между страните били сключвани
допълнителни споразумения, по силата на които било увеличавано брутното
трудово възнаграждение на ищеца. На ****г. работодателят трудовото
правоотношение, като в допълнителни споразумение обективирал, че същият
ще полага труд на 4-часов работен ден с основно възнаграждение в размер на
200 лева и процент клас 6.30 % или 12.60 лева. Последвало още едно
допълнително споразумение, с което трудовото възнаграждение било
увеличено на 250 лева и процент клас 7 % или 17.50 лева, или последното
трудово възнаграждение възлизало на 267,50 лева. В исковата молба се
излагат твърдения, че ищецът изпълнявал добросъвестно трудовите си
задължения за периода февруари 2006 г. – февруари 2020 г., когато било
прекратено трудовото правоотношение. Ответникът не изпащал последните
години дължимото трудово възнагражднеие, поради което с уведомление
работникът прекратил трудовото правоотношение на ***г. Прекратяването
било констатирано със Заповед № */***** г. с основание чл. 327 ал.1 т.2 КТ.
Излагат се съображения, че работодателят не е изплатил трудовите
възнаграждения за периода юни 2017 г. до февруари 2020 г., за който период
работникът не е подписвал и ведомости за заплатени възнаграждения.
Общият размер на дължимото възнаграждение за посочения период, ищецът
претендира, че възлиза на 8827,50 лева. Същото се претендира ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба
в съда – ***** г., до окончателното изплащане на сумата. Посочва, че по
отношение на ищеца е издадено Решение на ТЕЛК № ***/***** г., с което на
същия бил определен процент намалена работоспособност 72 %. Поради
изложеното се излагат доводи, че на същия се полагат 26 дни платен годишен
отпуск, който не е бил използван. Това обуславя претенция за заплащане на
30 дни платен годишен отпуск за цялата 2019 г. и за периода 01.01.2020 г. –
29.02.2020 г. в общ размер от 401,25 лева. Претендира се и обезщетение за
забава върху дължимите трудови възнаграждения в общ размер на 1221,23
лева за периода 01.07.2020 г. – 12.03.2020 г., и в размер на 345,77 лева за
2
периода 09.04.2020 г. – 27.08.2020 г. Поради изложеното претендира
заплащане на посочените суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на искова молба от
„Пълдин Авто” ООД, в който се признава, че между страните е учредено
валидно трудово правоотношение, считано от ****** г. Излагат се
съображения, че всички претендирани от ищеца суми, дължими като трудови
възнаграждения, са изплатени от работодателя, което било надлежно
осчетоводено от страна на ответника. Възразява се, че от страна на
работодателя са заплащани осигурителни вноски и данък общ доход, поради
което необосновано се претендира разплащане на брутна сума. Излагат се
доводи, че за процесния периода ищецът е предоставил множество болнични
листове за временна неработоспособност, като по всички е изплащано
обезщетение, именно поради обстоятелството, че ищецът няма непрекъснати
осигурителни права. Поради изложеното се излагат съображения, че всички
дължими суми на ищеца са изплатени. Поради изложеното моли исковата
претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Между страните не се спори и от събраните по делото доказателства
– трудов договор от *****г., ведомости за заплати, заповед за прекратяване
на ТПО се установява, че в процесния периода между страните е
съществувало трудово правоотношение по силата на което ищецът заемал
длъжността „*******” при ответника, на пълно работно време.
По делото са представени и приети ведомости за заплати, за периода за
м. юни 2017г. до м.юни 2018г, от м.09.2019г до м.12.2019г, издадени от
ответника. Във ведомостите има положени подписи срещу името на ищеца за
горепосочените месеци. Ищецът е оспорил подписите, положени от негово
име във ведомостите. Във връзка с оспорване подписите, положени от името
на ищеца е допусната съдебно-графологична експертиза. От заключението на
вещото лице С., което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че подписите не са изпълнени от ищеца.
Ето защо съдът намира за недоказано твърдението на ответника, за
което същият носи тежест да установи при условията на пълно и главно
3
доказване, да е заплатил ТВ на ищеца за тези месеци.
За установяване размера на дължимите на ищеца суми по делото е
изслушано заключението на вещото лице С., което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено. От същото и от обясненията на вещото
лице в с.з. се установява, че размерът на дължимото ТВ на ищеца за
процесния период възлиза на 7538,52 лева, при приспадане на
законоустановените данъци и осигуровки остава да се дължи сумата от 6345,
41 лева, като мораторната лихва върху неплатената главница възлиза на
943,92 лева за периода 01.07.2017 г. – 12.03.2020 г. и сумата в размер на
248,54 лева върху неизплатените трудови възнаграждения за периода
09.04.2020 г. – 27.08.2020 г. Установява се, че при прекратяване на ТПО
ищецът е имал право на 23 дни платен годишен отпуск, за който му се дължи
обезщетение от 401,25 лева, за което няма данни да е платено.
В съдебно заседание от *****г. ищцовата страна прави частичен
отказ от предявените искове за разликата над сумите, установени в ССчЕ, до
първоначално предявения им размер, поради което производството в тази
част е прекратено.
При така установените факти от значение на спора съдът достигна до
следните правни изводи:
За да се уважи искът по чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника
да заплати на ищеца неплатеното трудово възнаграждение, е необходимо
ищецът да установи, че през процесния период е работил при ответника,
изпълнявал е трудовите си задължения, както и размера на дължимото
трудово възнаграждение за този период. В тежест на ответната страна е да
установи, че е заплатила същото, респ. че не се дължи на друго основание. От
представените доказателства безспорно се установи, че през процесния
период ищецът е работил в ответното дружество по трудово правоотношение,
че му се е дължало ТВ в общ размер на 6345, 41 лева. Категорично се
установи от заключението на в. л. С., че във ведомостите няма установени
подписи, чиито автор да е ищеца, като в тежест на ответника е при условията
на пълно и главно доказване е да установи, че ТВ на ищеца за този месец е
платено, което изобщо не се установява. Ето защо съдът намира ТВ на ищеца
за процесния перио не е платено и също да се дължи.
4
Претенцията за мораторна лихва върху главницата също се явява
основателна, доколкото се установи от ТД работодателят да изпада в забава
на 1-во число на месеца, следващ месеца полагане на труда, тъй като в
трудовия договор няма изрично уговорен друг падеж на това задължение на
работодателя. Ето защо този иск също ще се уважи.
Претенцията за заплащане на обезщетение по чл. 224 от КТ лева е
изцяло доказана по основание и размер, тъй като се установи ищецът да е
работил по ТПО с ответника, същото да е прекратено, за периода на
съществуване на ТПО да е придобил право на 23 дни ПГО, да не е ползвал
същия, като ответникът не доказва да е заплатил дължимото обезщетение.
Предвид горното исковете следва изцяло да се уважат в предявения
им след изменението размер.
Законна лихва е претендирана и вземанията за главниците са
лихвоносни, като исковата молба има характер на покана. Ето защо такава
следва да бъде присъдена.
С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на
разноските, които са в размер на 2400 лева платено адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати дължимата ДТ върху уважения размер на исковете – 150 лева, от
които 50 лева ДТ по иска по чл. 128, т. 2 от КТ, и 50 лева Дт по иска по чл.
224, ал. 1 от КТ. Същият следва да заплати и направените от бюджета на съда
разноски, както следва – разноски за извършване на съдебно-графологическа
експертиза от бюджета на съда в размер на 240 лева, и 100 лева – разноски за
ССЕ, заплатени от бюджета на съда, общо 340 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Пълдин Авто” ООД с ЕИК **** да заплати на АТ. К.
М., с ЕГН:**********, следните суми: сумата 6345, 41 лева, представляваща
неплатено трудово възнаграждение за периода месец юни 2017 г. – месец
5
февруари 2020 г., сумата от 943,92 лева, представляваща мораторна лихва
върху неизплатените трудови възнаграждения за периода 01.07.2017 г. –
12.03.2020 г. и сумата в размер на 248,54 лева, представляваща мораторна
лихва върху неизплатените трудови възнаграждения за периода 09.04.2020
г. – 27.08.2020 г., както и сумата от 401, 25 лева – обезщетение на осн. чл.
224, ал. 1 от КТ за 23 дни неползван платен годишен отпуск, ведно със
законната лихва върху всяка главница от датата на подаване на исковата
молба - 28.08.2020г. до окончателното плащане на дължимите суми, както и
сумата от 2400 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Пълдин Авто” ООД, с ЕИК ****** да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – гр.
Пловдив сумата от 306 лева – държавна такса върху уважените искове, и
сумата от 340 лева - разноски за съдебно – графологична и съдебно-
счетоводна експертиза от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /П/ Христо Иванов
6