№ 4984
гр. София, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20241110208234 по описа за 2024 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 93 с-в, в публично
заседание на девети октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря К.Михайлова, като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 8234 по описа за 2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Р. Р. срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
23-4332-021600/ 12.09.2023г., издадено от началник група в СДВР, отдел „ПП“-СДВР, с което
на К. Р. Р., ЕГН-********** е наложено адм.наказание-Глоба в размер на 400 лева, на
основание чл. 638, ал. 3 от КЗ за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.
В съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован не се явява, изпраща
процесуален представител-адв. *** Н. от САК, който пледира за отмяна на НП по
съображенията, изложени в жалбата. В жалбата се моли за отмяна на процесното НП с довод
за допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се присъждане на направените от
жалбоподателя разноски за адвокат.
Въззиваемата страна, редовно призована-изпраща представител-гл.юрк.*** която
пледира за потвърждаване на НП поради осъществен състав на нарушение. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с
материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
На 08.06.2023 г. старши полицай при СДВР-акт. Т. Т. съставил на жалбопадетеля К.
1
Р. Р. съставен АУАН № 893279, в който било отразено, че на същата дата 08.06.23г., около
08:45ч. в гр. София, на бул.“Т. Александров“ с посока на движение от ул. "Одрин“ към
бул.“К.Величков“ е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка ***
регистриран на ***., без задължителна застраховка "Гражданска отговорност"на
автомобилистите.
В АУАН било прието, че с описаното ж-лят е извършил нарушение на чл. 483, ал.
1, т. 1 от КЗ. Актът бил подписан от жалбоподателя без възражения.
Въз основа на акта било издадено обжалбаваното НП, с което при идентична
фактическа обосновка на соченото нарушение и било прието, че е налице нарушение на чл.
638, ал. 3 от КЗ.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните доказателствени
материали: гласните доказателства-показанията на акт. Т. Т., както и въз основа на
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. По делото е приобщено
като писмено доказателство –копие на полица за сключена гражданска отговорност на
процесното МПС, от която се установява, че на дата 08.06.2023г. л.а“*** с рег. № *** е имал
сключена застраховка“ГО“, действаща от 09:28ч.
Събраната доказателствената съвкупност е единна и непротиворечива, поради
което не следва да се съотнасят събраните доказателства и обсъждат поотделно по реда
на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК.
Въз основа на така установените факти, съдът се ангажира със следните правни
изводи:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена е от легитимно лице, в
рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу обжалваем
(подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт.
По същество, жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
В хода на служебната проверка съдът констатира, че са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на административно –
наказателното производство и до ограничаване правото на защита на нарушителя.
На първо място следва да се отбележи, че че посоченото в АУАН и в НП
нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя К.
Р. не бе доказано в хода на проведеното съдебно следствие. Акт. Т.Т., след предявяване на
АУАН по реда на чл. 284 от НПК посочи единствено, че е съставил предявения му АУАН, но
не даде никакви данни за извършената проверка, водача на лекия автомобил и направените
констатации за извършено нарушение. Поради това съдът прие, че от събраните по делото
гласни доказателства, не се доказва безспорно фактическата обстановка, изложена в АУАН и
НП. Следва да се отбележи, че съставеният АУАН има презумптивна доказателствена
стойност и констатациите в акта за установяване на административно нарушение се считат
за установени до доказване на противното, но в случая чрез допустимите от закона
доказателства, в хода на съдебното следствие по делото не се установи безспорно
административното нарушение, вменено на жалбоподателя и обстоятелствата, при които
същото е извършено. В подкрепа на изложеното е обстоятелството, че доколкото в
ЗАНН липсва изрична разпоредба по този въпрос, а чл. 84 от НПК препраща към
разпоредбите на НПК, в случая е приложима нормата на чл. 16 от НПК и посоченият за
нарушител се счита за невиновен до доказване на противното.
Наред с това съдът констатира и наличието на съществени процесуални нарушения при
2
съставянето на АУАН. В съставения АУАН фактическите констатации за управление на
МПС-л.а „*** с рег. № *** без сключена задължителна застраховка“ГО“ на автомобилистите
са получили правна квалификация по смисъла на чл. 483, ал.1, т. 1 от КЗ. Нормата на чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ императивно ангажира всяко лице, което притежава моторно превозно
средство, регистрирано на територията на РБ със сключването на договор за застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. В издаденото НП АНО е пренесъл изцяло
фактическите констатации, изложени в облстоятелствената част на АУАН, като е приел, че
водачът К. Р. е осъществил състава на нарушението по смисъла на чл. 638, ал.3 от КЗ.
Разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ предвижда, че лице, което не е собственик и управлява
моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.
В случая е приложена докладна записка от старши полицай П.Н. до Началника на 03 РУ-
СДВР, в която е описано , че неправилно в съставения АУАН № 893279 е отразена правната
квалификация на нарушение по смисъла на чл. 483, ал.1, т. 1 от КЗ, като следва да се счита
това за техническа грешка и да бъде прието, че правилната квилификация на нарушението е
по чл. 683, ал. 1, т . 1 от КЗ. На първо място нито ЗАНН, нито НПК предвиждат такава
възможност за коригиране на съставения акт като писмено доказателство, удостоверяващо
началото на административно-наказателното производство.На следващо, предвид
формалния характер на административнонаказателното производство всяко действие,
засягащо правата на нарушителя, за да има процесуална стойност, следва да е извършено и
удостоверено по предвидения ред. Така установените обстоятелства мотивират заключение,
че е следвало АНО в издаденото НП да изложи изцяло констатациите от проверката като
анализира допуснатото в АУАН нарушение и съответно обоснове въведената промяна в
правната квалификация на деянието. С пропуска си в тази насока и като е издал НП при
съществени нарушения на разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗАНН, АНО е допуснал
груби процесуални нарушения, довели до неяснота на административното обвинение,
повдигнато на жалбоподателя и съществено е ограничил правото му на защита.
По изложените съображения и съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
При този изход на производството право на разноски има жалбоподателят, като в случая
такива претендира адв. *** Н. от САК на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, като същото
следва да бъде уважено и следва да му бъдат присъдени разноски в размер на сумата от 400
лв. Константна е практиката на ВКС, че при присъждането на адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по реда на чл. 38 от ЗА съдът е длъжен да съобрази
начисляването на ДДС върху същото, тъй като не се касае за свободно договаряне между
страните по правоотношението, а за служебно определяне на възнаграждението от съда.
Правните услуги, предмет на представения по делото договор, съставляват облагаема
безвъзмездна доставка, като за изискването за начисляване на ДДС, съобразно §2а от ДР на
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е без правно
3
значение дали възнаграждението за процесуалното представителство е предварително
заплатено от страната, или е определено по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. В случая
проц.представител-адв. Н. е ангажирал доказателства, че е регистриран по ЗДДС субект,
поради което настоящият съдебен състав намира, че са налице основания да му бъде
присъдена допълнително сумата от 80 лева, представляваща ДДС върху определеното в
условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-4332-021600/ 12.09.2023г.,
издадено от началник група в СДВР, отдел „ПП“-СДВР, с което на К. Р. Р., ЕГН-**********
е наложено адм.наказание-Глоба в размер на 400 лева, на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ за
нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на адвокат *** Н. от САК сумата от 480 (четиристотин
и осемдесет) лева с включено ДДС разноски за адвокатска защита.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4