Р Е Ш Е Н И Е
№І-255
12 .11.2020
година, гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, в публичното заседание на двадесет
и осми октомври през две хиляди и двадесета година, в открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Пламена Върбанова
2.мл.с. Детелина Димова
Прокурора………….
При секретаря Ани Цветанова,
като разгледа докладваното от съдия Пламена
Върбанова въззивно гражданско дело № 1728 по описа за 2020 година на Бургаски
Окръжен съд, за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно
основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на М.В.С. с ЕГН **********
, чрез процесуален представител адвокат Янка Стойкова от АК-Бургас със съдебен адрес:
гр.Карнобат,ул.“Георги Димитров“№6,ет.1,офис 3, против Решение №
78/29.05.2020г., постановено по гр.д.№ 1356/2019г. по описа на РС-Карнобат, с
което ответникът –въззивник С. е осъден да заплати на ищцата-въззиваема К.Г.Д.,
ЕГН:**********, сума от 2000лв., представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди от нападение на притежавано от него овчарско
куче, порода „кангал“, осъществено на 25.10.2019г.,на обществена улица в община
Карнобат, с.Хаджиите, изразяващи се в претърпени от ищцата болки и страдания от
точковидна рана и охлузвания по седалищната част- отляво на тялото, причинени
от ухапване на животно и охлузвания по коляното на десния крак на ищцата,
причинени от падане на земята по време на инцидента, ведно със законната лихва
върху присъденото обезщетение от датата на увреждането- 25.10.2019г. до
окончателното изплащане на сумата;присъдени са разноски в полза на ищцата в
размер на 380 лева.
Във въззивната жалба се
твърди,че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано, постановено в
противоречие на материалния и процесуалния закон; моли се отмяната му и
постановяване на решение, с което иска бъде отхвърлен и се присъдят разноските
на ответника-въззивник в двете съдебни инстанции.При условия на евентуалност се
заявява искане за намаляне на присъденото обезщетение в минимален размер, тъй
като не се доказали болки и страдания със силен интензитет.На първо място се
изтъква, че по делото не били представили годни доказателства за установяване
твърдението на ищцата- че е пострадала от ухапване от куче.Нямало заключение от
съдебно-медицинска експертиза, а единствено съдебно-медицинско удостоверение,
издадено 6 дни след твърдяния инцидент.Това удостоверение обаче било частен
документ и истинността на съдържанието му своевременно било оспорено от
ответника с исковата молба.КРС обаче ценил този документ като официален и
затова погрешно възложил тежестта при оспорването му на ответника,което
представлявало процесуално нарушение.На следващо място се сочи нарушаване от
съда принципа на равенство на страните, като от една страна се твърди, че
ответникът заявил искане за разпит като
свидетели на полицейски служители, които извършили проверка на инцидента, а от
друга страна заявява, че това било становище на ищеца- за нарушаване правото на
защита с несъбиране на тези доказателства по делото. По
административно наказателното производство ответникът написал възражение, че
кучето му било вързано и за инцидента разбрал от полицаите, но съдът неправилно в решението си отразил,
че от обясненията на ответника в административно-наказателната преписка се
потвърждавало ,че неговото куче нанесло вреда на ищеца.Освен това НП не било
влязло в сила, тъй като било образувано АНД № 54/2020г. на КРС.На следващо
място се изтъква, че фактическите изводи на КРС били необосновани, за което се
излагат твърдения и се обсъждат
показанията на разпитани по делото свидетели.Въззивникът сочи, че по делото
останал недоказан факта, пораждащ отговорността му като ответник по делото, тъй
като не било доказано, че куче порода „кангал“, което било златисто-жълто до кафяво на цвят, е ухапало ищцата. Заявено
е доказателствено искане по чл.266,ал.3 ГПК,уважено от БОС – за допускане до разпит
като свидетели на полицейските служители, извършили проверка на случая и
съставили АУАН, които да установят- какво са видели на място, какви кучета има
ответника, къде се намират , дали са били вързани.В проведеното пред БОС
открито съдебно заседание въззивникът се явява лично и с процесуалния му представител,
като поддържа въззивната жалба,моли уважаването й и присъждане на разноските по
делото.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемата, предявен от процесуален
представител адвокат Димитринка
Вълева от БАК, която заявява становище за неоснователност
на въззивната жалба.Изтъква, че районният съд разпределил доказателствената
тежест във връзка с оспорване от ответника на
съдебно-медицинско удостоверение и на СПМ, който не предприел никакви
действия по откритата процедура по оспорване;цитираната от въззивника практика
на ВКС по оспорване на частен документ не била относима по настоящия казус.При
условията на евентуалност и в случай, че
съдът прецени, че тежестта за доказване на
СМУ и СМП е на ищцата , моли за допускане на съдебно-медицинска експертиза,
която след запознаване с материалите по делото да даде заключение- дали е
възможно посочените в двата документа травми да са получени по начина,сочен от
ищцата.На следващо място изтъква, че от страна на ищцата нямало становище за
нарушено право на защита по делото ; искането на ответника за призоваване като
свидетели по делото на полицейските служители, които са посетили инцидента било
направено от ответника, но същият не посочил имената им, въпреки че му били
известни.По искане на въззиваемата е допусната съдебно-медицинска експертиза
със задачи, поставени от въззиваемата страна, което доказателствена искане
впоследствие е оттеглено.
Разгледаните искови претенции са с правно основание чл.50,вр. чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата, т. е. правилността на първоинстанционното
решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания.
При тази служебна проверка,
Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен
акт.
С оглед събраните по делото
доказателства и приложимите разпоредбите на закона, БОС намира от фактическа и правна страна следното:
Ищцата К.Г.Д., чрез адв. Димитринка Вълева от БАК, е предявила иск срещу М.В.С., с която претендира осъждане на
ответника да й заплати сума от 2000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от
ищцата болки и страдания от ухапване по седалищната част- отляво на тялото, от
овчарско куче порода „кангал“, причинено на 25.10.2019г. на улица в община
Карнобат, с.Хаджиите, както и охлузвания по коляното на десния крак, причинени
от падането на земята на ищцата по време на инцидента. Заявява, че ответникът е отговорен за претендираните
вреди като собственик на кучето, което я е нападнало. Ангажира писмени и гласни
доказателства.
В писмен отговор по искавата молба
ответника С., чрез адвокат Янка Стойкова от БАК оспорва иска по основание и по размер.
Изцяло оспорва твърдението на ищцата-
че кучето животното , причинило
инцидента с ищцата на процесната дата , е негово животно.Ангажира писмени и
гласни доказателства.
Районният съд е счел за доказана
исковата претенция както по основание, така и изцяло по размер, с оглед на
което е ,уважил иска.
От представен с исковата молба фиш за спешна медицинска
помощ,ценен от съда като официален
писмен документ по чл.179,ал.1 ГПК, чиято удостоверителна доказателствена сила не е оборена от
ответника-въззивник по делото ,както и
от събраните от районният съд и
въззивната инстанция гласни
доказателства-разпит на свидетели,водени и допуснати до разпит от съда по почин на всяка от страните по
делото, категорично се установява
твърдението на ищцата: че на 25.10.2019г.
била нападната и ухапана от куче
на обществена улица в с.Хаджиите, община Карнобат.От представеното съдебномедицинско удостоверение№305/2019г.,от 30.10.2019г.,
издадено от д-р Янков, орднатор в отделение по съдебна медицина при
УМБАЛ-Бургас, се установява, че при преглед на ищцата на 30.10.2019г. е установена точковидна раничка, охлузване по
седалището , охлузване на коляно.Действително, соченото съдебно-медицинско
удостоверение като медицински документ,
удостоверяващ здравословното състояние на лицето, и издаден по
искане на самото лице, представлява частен документ съгласно чл.180 ГПК, ползва се само
с формална доказателствена сила – че материализираното в него писмено изявление
е направено и че то изхожда от лицето, сочено за негов автор. Затова
оспорването на истинността на такъв документ по реда на чл.193 ГПК се отнася до
оспорването на авторството му, а оспорването на съдържанието му не представлява
оспорване на истинността. При оспорване на истинността на такъв частен
документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, съгласно
чл.193,ал.3,изр.2 ГПК , тежестта за доказване
истинността пада върху страната, която го е представила. Верността на
съдържанието следва да се преценява като това на всеки частен документ
–съвкупно с останалите доказателства по делото/ чл.12 ГПК /.При извършване
преценка на верността на удостоверените
в съдебно-медицинското удостоверение
обстоятелства съдът взе предвид показанията на св. Д. С.,/***** на
ищцата/, свидетелката Г. Г./ без родство със страните/ и свидетеля Ж./
мл.полицейски инспектор в РУ „Полиция“
–Карнобат/ чиито показания съдът цени
като непосредствени,ясни и обективни.От
показанията на тези свидетели категорично се установява обстоятелството, че
ищцата е била ухапана от куче, което
обстоятелство е отразено в посоченото по-горе съдебно медицинско удостоверение;
от показанията на св. Д.С. и Г. Г. безспорно се установява, че в резултат на
нападението на животното тя е паднала на земята, за което обстоятелство
свидетелстват и св. А. М. и св. Ф. М. Следователно, по
категоричен начин по делото е установено настъпването на травматични
увреждания, които са отразени в
оспореното съдебно-медицинско удостоверение, с оглед на което съдът намира за
верни обстоятелствата, отразени в същото съдебно-медицинско удостоверение.
Спорът по делото е за това: дали стопанинът на животното, нападнало ищцата, е ответникът С..
Между страните по делото няма спор, а и това се установява от събраните
гласни доказателства, че въззивникът е
собственик на две кучета порода ,,кангал“-мъжко и женско. От
обясненията на ответника- въззивник, както и то показанията на свидетелите А. М.
и Ф. М./ водени пред районния съд за разпит от ответника/ безспорно се
установява, че женското куче ходело с овцете и било с отрязано ухо, а мъжкото
куче ответникът не изкарвал заедно с
овцете, то било в двора вързано.От показанията на свидетелите Д. С. и Г. Г.
безспорно се установява, че само
ответникът М.С. има такава порода кучета в махалата – порода “кангал“.От показанията на
свид.С. се установява, че след като дъщеря й била нападната от кучето,
свидетелката С. се развикала и ответникът М.С. излязъл от двора и си прибрал
кучето.Между показанията на разпитаните по делото свидетели има противоречие
относно цвета на кучетата на ответника С., но всички са категорични, че става
въпрос за големи кучета, високи колкото канцеларско бюро, порода „кангал“.От
показанията на свидетелката Д. С./***** на ищцата/ се установява, че ищцата
била уплашена, бяла като платно, едва я вкарали в къщи,при идване на полицаите
на място били взети показания, но не и от К., защото тя половин час не можела
да говори, била уплашена и стресирана.От показанията на свидетелката С., *****
на ищцата и непосредствен пряк съсед на ответника М.С. се установява, че кучетата на последния са агресивни, нападали са и друг
път нейни близки/ внук и син/. Същото обстоятелство се установява от приложена
към делото жалба,подадена в
Община-Карнобат от А. Х. А. от
11.05.2017г./л.59 от делото на КРС/, в която
се излагат обстоятелства от 08.05.2017г., на която дата при изкарване от
М.С. около 09.00 часа стадото от овце на паша, едно от кучетата на М.С.
нападнало и удушило кучето на А. Х.
А.
При изложената фактическа
обстановка съдът приема следните правни изводи:
За да е налице фактическият състав на отговорността по чл. 50 ЗЗД и да се
ангажира отговорността на собственика или на лицето, под чийто надзор се
намират вещите, е необходимо да са налице следните елементи – причинени вреди
/имуществени и неимуществени/ от вещи, които вреди да са в причинно-следствена
връзка със състоянието/поведението на съответната вещ.
Съгласно чл. 50 ЗЗД за вредите,
произлезли от вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор
те се намират. За разлика от общата отговорност по чл. 45 ЗЗД, която е за
виновни и противоправни действия или бездействия, отговорността по чл. 50 ЗЗД
не се обуславя от вината на отговарящите (собственикът или надзираващият), а от
връзката между вредите и свойствата на самата вещ. Собственикът на вещта черпи
благоприятните последици от притежанието на вещта, респ.- върху него следва да
бъдат и неблагоприятните последици, настъпили вследствие
състоянието/поведението на вещта. Ако вещта е предадена на друго лице, което да
упражнява надзор върху нея, е налице акт на съгласие, поради което за периода
на време, в който то упражнява надзора, носи и отговорността за вредите
произлезли от нея.
В аспекта на изложеното,
когато се касае за животни, за да се ангажира отговорността на основание чл. 50 ЗЗД, е необходимо да се установи, че ответникът е собственик или лице, под
чийто надзор се намира животното, че са нанесени вреди на ищеца, че животното с
вредоносните си качества е причинило тези вреди.
В случая съдът намира за установено по делото
обстоятелството- че кучето порода „кангал“, нападнало ищцата К.Д. около 09.30 часа на 25.10.2019г. на улица в с.Хаджиите,Община-Карнобат, е на ответника М.С., който извод се налага от
внимателния анализ- поотделно и в тяхната съвкупност, на всички събрани по делото доказателства.Освен това в случая се установи, че самото куче, нападнало ищцата , в деня
на инцидента се е намирало под надзора на ответника, а законодателят е предвидил отговорност и на
лицето, упражняващо надзор над животното,като е без правно значение кое от
двете кучета/ мъжкото или женското/ е нападнало ищцата К.
След като отговорността в подобни
случаи е безвиновна, е без значение дали ответникът не е могъл да предотврати настъпването на вредите. Той
отговаря само защото е собственик и това му качество е водещо и обуславящо, а
отделно: случката е станала в негово присъствие, когато той е имал пряк надзор
върху притежаваното от него домашно животно, които обстоятелства са напълно
достатъчни, за да обусловят абсолютната основателност на иска, насочен срещу
него. Изискуемото „бездействие” във фактическия състав на нормата на чл. 50 от ЗЗД е релевантно само от гледна точка на това: дали собственикът/надзорникът на
вещта, е успял да попречи на
осъществяването на деликта, но след като не го е направил, независимо от
причините за това, той нито може да се освободи от отговорност, нито пък
последната може да бъде намалена.
Относно вида и степента на претърпените
от ищеца вреди се установява следното:
Безспорно е установено от приложените по
делото писмени доказателства: фиш за спешна медицинска помощ от 05.10.2019г.
(л.6 от делото), че медицинският екип е констатирал при осъществения преглед,
ухапване от куче, контузия на коляно.Отразено
е в представеното съдебномедицинско удостоверение№305/2019г.,от 30.10.2019г.,
издадено от д-р Янков, орднатор в отделение по съдебна медицина при
УМБАЛ-Бургас, че при прегледа е установена точковидна раничка, охлузване по
седалището , охлузване на коляно. В
този смисъл са и събраните в първоинстанционното производство гласни
доказателства.
Налице е причинна връзка между
непозволеното увреждане, осъществило се чрез ухапване
от куче и
претърпените от пострадалата вреди, изразили се в предизвиканите от
ухапването телесни увреждания, болки и страдания. Елементите, ангажиращи отговорността на ответника по чл. 50 ЗЗД са
доказани по производството.
Относно
размера на неимуществените вреди:
Размерът на обезщетението на доказаните
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. Във
всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда
обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства,
относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен
начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява
техен паричен еквивалент.
Съгласно трайно установената задължителна практика на ВКС,
намерила израз и в (Решение № 197 от 10.11.2016 г.
по гр.д. № 1845/2016 г. III ГО на ВКС), понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни,
обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да
се вземат предвид от съда при определяне
на обезщетението за неимуществени вреди. При определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди се преценяват вида и тежестта на причинените телесни и
психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически
и душевни болки, други страдания
и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането е
трайно - медицинската прогноза за неговото развитие(Решение № 69 от 18.03.2014 г. на ВКС по гр. д. №
4686/2013 г., IV г. о., ГК).
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени
във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение: с
оглед характера, степента, тежестта и броя на уврежданията, интензивността на
причинените болки и страдания, продължителността на оздравителния процес,
възрастта, физическото и психическо състояние на ищеца, възможностите му за
възстановяване и адаптация, както и икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането.
Това предполага отчитане не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобства - емоционални,
физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен,
но и от субективен фактор : конкретния психо – емоционален статус на пострадалия.
При
определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, следва да се вземат под
внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. На обезщетяване подлежат
неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. Техният
размер се определя според вида, характера и тежестта на увреждането.
Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях
се определя по вътрешно убеждение от съда.
В
случая, видно от показанията на свидетелката Д. С./***** на ищцата/, непосредствено след
инцидента ищцата К. била уплашена, бяла
като платно, едва я вкарали в къщи,при идване на полицаите на място били взети
показания, но не и от К., защото тя половин час не можела да говори, била
уплашена и стресирана.Други данни относно състоянието на ищцата обаче както към момента на инцидента, така и
по-нататък във времето, по делото не са ангажирани.
С оглед
на установеното и за да определи размер
на обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобрази категорично установения по делото висок
интензитет на уплахата и стреса за
ищцата К. непосредствено след внезапното нападение на кучето и неизбежно последващите от това негативни
преживявания непосредствено след
инцидента.
Както
се посочи и по-горе обаче, по делото от
ищцовата страна не са ангажирани доказателства, които да установяват
продължителността на предизвиканите уплаха и стрес, както и настъпил дълбок дискомфорт
в по-нататъшния живот на ищцата,продължил и след изтичане на период от време след инцидента,след който е нормално тежестта
и интензитета на стреса и уплахата вследствие на инцидента да
намалеят.По делото не се ангажираха доказателства за интензивността
на причинените болки и страдания вследствие на
физическите наранявания от нападението на кучето, както и продължителността на оздравителния процес, последващото физическо и психическо състояние на ищцата,възможностите й за
възстановяване и адаптация след причиненото
увреждане.
При установената по делото фактическа обстановка, съблюдавайки
принципа за справедливост при паричното компенсиране на ищцата за неблагоприятните психични
изживявания, емоционални травми и душевен
дискомфорт,както и за това, че неминуемо за определен период от време са били нарушени обичайния й житейски ритъм и
душевно спокойствие, съдът намира, че следва да присъди обезщетение до размера
от 1000 лева.Над тази сума и до претендираната сума от 2000 лева искът е неоснователен като недоказан и следва
да се отхвърли. Районният съд е уважил
предявения иск в пълния претендиран размер от 2000 лева, поради което и над
сумата от 1000 лева първоинстанционното решение следва да се отмени, а
предявеният иск се отхвърли.
На основание чл. 81 ГПК и с оглед резултата по
спора съдът следва да се произнесе по въпроса за разноските на всяка от
страните по делото. От въззиваемата не
са представени доказателства за извършени пред БОС съдебно-деловодни
разноски; видно от материалите по делото, въззивникът е заплатил адв. възнаграждение
за защита пред БОС 200 лева; 40 лева държавна такса и 60 лева депозит за разпит на свидетели. От така извършените
разноски в размер на общо 300 лева въззиваемата следва да му заплати общо 150
лева разноски,извършени пред БОС ; пред районният съд ответникът е извършил
разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, от които ищцата
следва да му възстанови 200 лева ; ищцата е извършила разходи в размер на 390 лева, от които ответникът следва да й
възстанови 195 лева.
Мотивиран от
изложеното Бургаският Окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
Решение № 78/29.05.2020г., постановено по гр.д.№ 1356/2019г. по описа на
РС-Карнобат в
частта, с която М.В.С. от ***, ЕГН:********** е осъден да заплати на К.Г.Д. от ***,ЕГН:********** сумата над 1000
лева/хиляда лева/ до присъдените 2000 /две
хиляди/ лв. обезщетение за
причинени неимуществени вреди от нападение на притежавано от него овчарско
куче, порода „кангал“, осъществено на 25.10.2019г., на обществена улица в
община Карнобат, с.Хаджиите, изразяващи се в претърпени от ищцата болки и страдания
от точковидна рана и охлузвания по седалищната част- отляво на тялото,
причинени от ухапване на животно и охлузвания по коляното на десния крак на
ищцата, причинени от падане на земята по време на инцидента, ведно със
законната лихва над сумата от 1000 лева от датата на увреждането- 25.10.2019г.
до окончателното изплащане на сумата,както
и за присъдени съдебно-деловодни разноски над сумата от 200 лева за
адвокатско възнаграждение за защита пред районния съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на К.Г.Д. от ***,ЕГН:********** против М.В.С. от ***, ЕГН:**********, за осъждане на ответника да
й заплати сумата над 1000 лева до
претендираните 2000 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди от
нападение на притежавано от М.В.С. овчарско куче
порода „кангал“, осъществено на 25.10.2019г., на обществена улица в
община Карнобат, с.Хаджиите, изразяващи се в претърпени от ищцата болки и страдания
от точковидна рана и охлузвания по седалищната част- отляво на тялото,
причинени от ухапване на животно и охлузвания по коляното на десния крак на
ищцата, причинени от падане на земята по време на инцидента, ведно със
законната лихва над сумата от 1000 лева от датата на увреждането- 25.10.2019г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М.В.С. от ***, ЕГН:********** съдебно-деловодни разноски
да заплати на К.Г.Д. от ***,ЕГН:********** съдебно-деловодни
разноски, извършени пред КРС 195 лева/
сто деветдесет и пет лева в размер на 150 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 78/29.05.2020г., постановено по гр.д.№ 1356/2019г. по описа на
РС-Карнобат в останалата му част.
ОСЪЖДА К.Г.Д. от ***,ЕГН:**********
да заплати на М.В.С. от ***, ЕГН:********** съдебно-деловодни разноски, извършени пред БОС в размер на 150
лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/мл.с.