Решение по дело №32/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба, подадена от „ОКСИМ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Градежница, обл. Ловеч, [улица], представлявано от управителя С. К. О., чрез пълномощника адв. Б. Л. от АК гр. Ловеч, против Решение № 86/19.11.2024г., постановено по АНД № 203/2024г. по описа на Районен съд гр. Тетевен. По изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт се иска отмяната му, както и отмяна на Наказателно постановление № Р-005827/25.06.2024г. на Директора на РД гр. Русе при Комисия за защита на потребителите. Претендира се присъждане на разноски по делото.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от упълномощения процесуален представител – адв. Б. Л. от АК гр. Ловеч, която поддържа касационната жалба и по същество излага подробни аргументи за основателност на същата с искане за отмяна на решението на първоинстанционният съд и отмяна на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски по делото по представен списък на разноските, а именно 600 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответникът по делото Директор на РД гр. Русе към КЗП, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Представено е писмено становище от ответника, чрез юрисконсулт Р. М., в което са изложени подробни аргументи за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение. Направено е възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение, както и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Ловеч – прокурор Светла Иванова изразява становище за основателност на касационната жалба и счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което следва касационната жалба да бъде уважена, а решението на Районен съд гр. Тетевен и потвърденото с него наказателно постановление да бъдат отменени.

Административен съд гр. Ловеч, втори касационен състав, прецени събраните по делото доказателства, съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

В съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Производството пред Районен съд гр. Тетевен е образувано по жалба на „ОКСИМ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Градежница, обл. Ловеч, [улица], представлявано от управителя С. К. О. против Наказателно постановление № Р-005827/25.06.2024г., издадено от Директора на РД гр. Русе при Комисия за защита на потребителите, с което на дружеството на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за туризма /ЗТ/ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000 лева за извършено нарушение по чл. 114, т. 1 от ЗТ.

От приложените по делото доказателства се установява, че на 08.05.2024г. е била извършена проверка от служители на КЗП, РД гр. Русе, в заведение за хранене и развлечения, находящо се в с. Градежница, община Тетевен, област Ловеч, [улица]. Съставен е бил Констативен протокол № К-2740082 от 08.05.2024г., в който са отразени констатациите от проверката, една от които е, че заведението няма постоянно или временно удостоверение за категоризация. На 06.06.2024г. е извършена проверка на документи, при която управителят на „ОКСИМ“ ООД - С. К. О. е представил Временно удостоверение за категоризация на обекта № 18 от 29.05.2024 година. На същата дата 06.06.2024г. е бил съставен АУАН № 005827 от К. С. И. – главен инспектор в КЗП, обл. Ловеч, в присъствие на свидетеля Г. П. Б., против „ОКСИМ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Градежница, обл. Ловеч, [улица], представлявано от управителя С. К. О., за това, че към датата на проверката – 08.05.2024г. търговецът е предоставял туристически услуги в некатегоризиран туристически обект – нарушение по чл. 114, т. 1 от ЗТ.

На 25.06.2024г. е издадено Наказателно постановление № Р-005827/25.06.2024г. от Директора на РД гр. Русе при Комисия за защита на потребителите, с което на „ОКСИМ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Градежница, обл. Ловеч, [улица], представлявано от управителя С. К. О., на основание чл. 206, ал. 1 от ЗТ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000 лева за извършено нарушение по чл. 114, т. 1 от ЗТ.

При така установеното от фактическа страна, районният съд приел, че от формална страна АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, като съставени от компетентни лица, в законоустановените срокове, както и че съдържат изискуемите по ЗАНН реквизити, а също и че са издадени при спазване на процесуалните правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая.

Първоинстанционният съд не е споделил възраженията и доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за допуснати в хода на административнонаказателното производство по издаване на обжалваното наказателно постановление съществени нарушения на процесуалните правила, приел е, че нарушението е безспорно доказано и правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството. Обсъдил е също така и въпроса за маловажност на нарушението и приложението на чл. 28 от ЗАНН, като е стигнал до извода, че то не може да се определи като маловажно. Поради тези съображения първоинстанционният съд не е уважил жалбата и е потвърдил наказателното постановление.

Настоящият касационен състав намира решението на Районен съд гр. Тетевен за неправилно, а наведените с касационната жалба доводи в този смисъл за основателни.

Съдът неправилно е приел, че при издаване на обжалваното НП не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство. Това производство е било образувано със съставянето на АУАН, съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН. В чл. 42, ал. 1 от ЗАНН са посочени задължителните реквизити на АУАН, които следва да са налице, за да бъде акта законосъобразен и годен да доведе до издаването на наказателно постановление, с което административнонаказателното производство да приключи. В конкретният случай в съставеният АУАН № 005827 от 06.06.2024г. не са посочени нито мястото на извършване на нарушението, с посочване на точен адрес на заведението, нито е посочена вида на туристическата услуга, която се предоставя от „ОКСИМ“ ООД без наличието на удостоверение за категоризация. Правилно е изложеното в касационната жалба, че едва в наказателното постановление е отразено, че дружеството осъществява туристическа дейност „ресторантьорство“ и обектът, в който се осъществява тази дейност се намира на адрес: с. Градежница, община Тетевен, област Ловеч, [улица]. Горното представлява нарушение и то от категорията на съществените, тъй като не са налице задължителни реквизити на АУАН по чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗАНН. Посочените нарушения не са такива, които биха могли да се санират по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН с издаване на наказателно постановление. Категорично това е довело до нарушаване правото на защитата на наказаното лице, тъй като липсата на място на извършване на нарушението и прецизно и изчерпателно описание на същото с всичките му съставомерни признаци и липсата на задължителни реквизити на АУАН са му попречили да осъществи своята защита в пълен обем още от съставянето на АУАН и започналото административнонаказателно производство срещу него. Така констатираните пороци на АУАН водят до незаконосъобразност на издаденото Наказателно постановление № Р-005827/25.06.2024г. на Директора на РД гр. Русе при Комисия за защита на потребителите.

Освен това настоящата касационна инстанция намира за неправилен извода на първоинстанционният съд, че не са налице предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН. В §1, т. 4 от ДР на ЗАНН е дадено определение за „маловажен случай“. От доказателствата по делото се установява, че след извършената проверка на място, жалбоподателят е подал заявление за издаване на удостоверение за категоризация на обекта. Временно удостоверение за открита процедура по категоризация № 18 от 29.05.2024г. е било издадено от Кмета на О. Т. още преди съставяне на АУАН, като същото е било представено на актосъставителя К. С. И., видно от приложеният по делото Протокол за проверка на документи № К-0133719 от 06.06.2024 година. Предвид така положените усилия от страна на дружеството-жалбоподател нарушението да бъде преустановено и от същото да не настъпят вредни последици, както и предвид обстоятелството, че нарушението е първо за дружеството, са били налице условията за приемане на нарушението за маловажно.

Предвид изложеното касационната жалба се явява основателна, а решението на първоинстанционният съд, с което е потвърдено обжалваното наказателно постановление, е неправилно и следва да бъде отменено, както и да бъде отменено Наказателно постановление № Р-005827/25.06.2024г. на Директора на РД гр. Русе при Комисия за защита на потребителите, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство.

При този изход на делото и предвид своевременно направеното искане от адв. Л. за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по представен списък на разноските, ще следва това искане да бъде уважено като основателно. Ще следва на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН да бъде осъдена Комисията за защита на потребителите, представлявана от председателя, в чиято структура е органа издал обжалваното НП, да заплати на „ОКСИМ“ ООД, ЕИК: *********, сума в размер 600.00 лева, представляваща реално направени разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, съгласно Пълномощно и Договор за правна защита и съдействие от 24.02.2025 година. Въпреки възражението от страна на процесуалният представител на ответника за прекомерност на претендираните разноски, съдът счита, че не следва да бъде намаляван размера на разноските. Независимо, че делото е разгледано в едно съдебно заседание, адвокатското възнаграждение е малко над минималния размер, предвиден в чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, а и се претендира такова само за касационната инстанция.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд гр. Ловеч, втори касационен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 86/19.11.2024г., постановено по АНД № 203/2024г. по описа на Районен съд гр. Тетевен, с което е потвърдено Наказателно постановление № Р-005827/25.06.2024г., издадено от Ц. Х. Х. - Директора в РД гр. Русе при Комисия за защита на потребителите.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Р-005827/25.06.2024г., издадено от Ц. Х. Х. - Директора в РД гр. Русе при Комисия за защита на потребителите, с което на „ОКСИМ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Градежница, обл. Ловеч, [улица], представлявано от управителя С. К. О., е наложено на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за туризма административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000.00 - хиляда лева, за нарушение на чл. 114, т. 1 от ЗТ.

ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите, с адрес гр. София 1000, [улица], представлявана от председателя, да заплати на „ОКСИМ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Градежница, обл. Ловеч, [улица], представлявано от управителя С. К. О., сумата 600.00 – шестотин лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.