№ 181
гр. Варна, 02.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на втори февруари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20203100901365 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е молба от Д. ИЛ. Ш., чрез адв.Г.А., за изменение на постановеното
решение №471/30.11.21г. в частта на присъдените разноски.
Насрещната страна ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София, в дадения й
срок за отговор е депозирала такъв, с който счита молбата за неоснователна.
Съдът, след като се запозна с така постъпилата молба, установи следното:
Молбата за изменение на решението в частта на присъдените разноски е
депозирана в срока по чл.248 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Видно от мотивите на решение №471/30.11.21г. по т.д. №1365/20г. на ВОС
съдът е приел, че договореното адв.възнаграждение се явява прекомерно завишено и е
намалил същото до размера от 3720лв с ДДС. Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК предвижда
възможност за съда по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
адв.възнаграждение, но не по-малко от минималния такъв, в случай, когато заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат се явява прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото. В случая делото не се отличава с изключителна фактическа
и правна сложност, а броят на проведените съдебни заседания е отчетен от съда при
определяне на възнаграждението. Що се касае до сочения разход за изготвяне на
застр.претенция, то доколкото тези разноски не са сторени в съдебното производство, то те
не подлежат на присъждане по реда на чл.78 ГПК.
Предвид това, като съобразява, че разноските за адв.възнаграждение и
държ.такса са дължими пропорционално на уважената част от иска, то съдът намира, че
разноските, които следва да се присъдят на ищеца, възлизат на общо 4750,30лв, от които
1
2710,30лв-адв.хонорар и 2040лв-д.т. С оглед изложеното подадената молба се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл.248, ал.3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Д. ИЛ. Ш. за изменение на решение №471/30.11.21г.
по т.д. №1365/20г. на ВОС в частта на присъдените разноски, като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, на осн. чл.248, ал.3 ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2