№ 11071
гр. София, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20221110161805 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Т е предявило срещу Н. М. Н., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 49,78 лeвa, представляваща главница за стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.06.2018 г., доставена в имот, находящ се гр. София,
ул. „Граф Игнатиев“ № 9, вх. Б, ет. 2 – надпартерен – трети, апартамент, аб. № 14874, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 28.07.2022 г. до
изплащане на вземането и сумата в размер на 13,74 лева – обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода от 01.10.2019 г. до 20.07.2022 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 40887/2022 г., по
описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на пар.
1, т. 43 от ДР на ЗЕ. Сочи, че съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за стопански нужди, в
изпълнение на която разпоредба между страните е сключен писмен договор при общи
условия за продажба на топлинна енергия. Поддържа, че през процесния период за имота е
доставяна топлинна енергия, поради което ответникът дължи цената за нея, платима
съгласно Общите условия в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката,
след получаване на издадена от ищеца фактура, съгласно чл. 40, ал. 1 ОУ. Поддържа, че
съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ ищцовото дружество е начислявало сумите за топлинна
енергия по прогнозни месечни вноски, като в края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата,
извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата – етажна
собственост по местонахождение на имота.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове. Оспорва между страните да е било налице твърдяното
облигационно правоотношение през исковия период. Релевира и възражение за погасяване
на вземанията поради изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковата
претенция.
1
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД изразява
становище, с което поддържа, че дяловото разпределение за процесния имот е извършено в
съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия между него и ответника, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012
г.) небитов клиент е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна
енергия за небитови нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия,
сключен между топлопреносното предприятие и потребителя – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
небитови нужди, е необходимо между страните да се сключи писмен договор. В този смисъл
е и чл. 1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди,
който предвижда, че продажбата на топлинна енергия от Т на потребители на топлинна
енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач.
В разглеждания случай от неоспорените и приети по делото писмени доказателства –
договор № 35036/14874 от 30.08.2017 г., заявление от ответника за сключване на договор,
декларация от собственика на имота от 30.08.2017 г., се установява, че между страните е бил
сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, като видно от
отбелязванията в договора същият е сключен за срок от 01.08.2017 г. до 01.07.2018 г.
Следователно предявеното от ищеца вземане за главница, което е за периода от 01.05.2018 г.
до 30.06.2018 г., се обхваща от срока на договора. Твърденията на ответника, че имотът е
бил продаден от собственика му, не налагат извод в обратен смисъл, тъй като видно от
представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на процесния имот, същият е
от 11.07.2019 г., т.е. разпореждането с имота е извършено след процесния период. При това
положение и доколкото по делото не са ангажирани доказателства, установяващи
прекратяването на договора, се налага извод, че през исковия период от 01.05.2018 г. до
30.06.2018 г. ответникът е бил клиент на ищеца, поради което между страните е налице
облигационно отношение по продажбата на топлинна енергия. От съдържанието на
договора се установява, че ответникът е запознат с общите условия на ищеца, които се
считат за неразделна част от договора.
При наличието на облигационно отношение, в тежест на клиента за небитови нужди е
да заплаща консумираната топлинна енергия, а установяването на точното количество
топлинна енергия, което е доставено в сградата и в процесния имот е от значение за
доказване размера на иска, но евентуалната недоказаност на размера не може да доведе до
отхвърляне на иска, предвид разпоредбата на чл. 162 ГПК. В разглеждания случай обаче не
се спори относно размера на претендираните за процесния период вземания, а отделно от
това събраните по делото доказателства сочат, че потребеното в процесния имот през
исковия период количество топлинна енергия възлиза на претендираната сума от 49,78 лева.
Другият основен спорен по делото въпрос е дали е налице погасяване на вземанията на
ищеца по давност с оглед наведеното в този смисъл възражение от ответника.
Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело №
3/2011г. задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за
2
периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения с посочен в Общите условя падеж, поради което и по отношение на
тях е приложима давността по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността
започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
/каквото е процесното за главница/, давността тече от деня на падежа. В чл. 40, ал. 1 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди е предвидено, че
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до
20-то число на месеца следващ месеца на доставката, след получаване на фактура.
Следователно давността за най-старото претендирано вземане – за м. май 2018 г., започва да
тече от 21.06.2018 г., като тригодишният период изтича на 21.06.2021 г. Следва да бъде
отчетено обаче обстоятелството, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение (ЗМДВИП) за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 ПЗР на Закона за
изменение на Закона за здравето /обн. ДВ бр. 44/13.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по
време на извънредното положение по ЗМДВИП, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г.
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен
вестник“. Следователно давността за вземането за последния месец от процесния период - за
месец юни 2018 г. изтича на 28.09.2021 г. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният
срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането. В случая заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от който момент с оглед правилото на чл. 422, ал.
1 ГПК се счита предявен и разглежданият иск, е подадено едва на 28.07.2022 г. По делото не
се твърди и не са ангажирани доказателства за спиране или прекъсване на погасителната
давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД. При това положение се налага извод за
погасяване по давност на претендираното вземане за главница, поради което предявеният
иск за сумата от 49,78 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.06.2018 г., се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен
изцяло.
С оглед неоснователността на главния иск и предвид разпоредбата на чл. 119 ЗЗД,
неоснователна се явява и акцесорната претенция за сумата в размер на 13,74 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.10.2019 г. до 20.07.2022
г., поради което и предявеният от ищеца иск за посоченото вземане също следва да бъде
отхвърлен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответникът, но поради липсата на искане и данни за направени такива, разноски не следва да
му бъдат присъждани.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу Н. М. Н., с ЕГН ********** и с адрес гр. София, ул. „Лавеле“
№ 18А, ет. 6, ап. 17, искове с правно основание чл. 422 ГПК, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че Н. М. Н., с ЕГН **********, дължи на Т,
ЕИК ,, сумата в размер на 49,78 лeвa, представляваща главница за стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.06.2018 г., доставена в имот, находящ се гр.
София, ул. „Граф Игнатиев“ № 9, вх. Б, ет. 2 – надпартерен – трети, апартамент, аб. №
14874, ведно със законната лихва от 28.07.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата
в размер на 13,74 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
01.10.2019 г. до 20.07.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 40887/2022 г., по описа на СРС, 74 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца Т
– „Техем Сървисис“ ЕООД.
3
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4