№ 3477
гр. София, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б.М.
при участието на секретаря И.Т.Т.
като разгледа докладваното от Б.М. Гражданско дело № 20231110112023 по
описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.411 от КЗ от ‚‚ЗД Е.‘‘ АД срещу
‚‚ДЖ.З.‘‘ АД за сумата от 435.14 лв, представляваща регресна претенция по
платено от ‚‚ЗД Е.‘‘ АД обезщетение по застраховка „Каско“, ведно със
законна лихва върху главницата от подаването на исковата молба до
окончателното плащане на задълЖ.ето.
В исковата молба са излоЖ. съобраЖ.я, че на 08.06.2022г., в района
на гр. София, на площад ‚‚Руски паметник‘‘, е настъпило пътно-транспортно
произшествие, причинено от водача на МПС с рег.№ *********, в следствие
на което са нанесени вреди на МПС марка ‚‚Н‘‘, модел ‚‚К‘‘, с рег. № ******.
Подържа че за настъпилото ПТП е съставен Двустранен протокол от
08.06.2022 г, видно от който водачът на МПС с рег. № ********* не спазва
необходимата дистанция от движещото се пред него МПС с рег. № ****** и
настъпва удар в задна част на МПС с рег. № ********, вследствие на което са
възникнали материални щети. Подържа се, че между ЗД ‚‚Е‘‘ АД и
собственика на увредения лек автомобил с рег. № ******** има сключен
застрахователен договор за застраховка ‚‚Каско на МПС‘‘ №
*********/11.04.2022 г., валиден към датата на процесното ПТП. Във връзка с
настъпилото застрахователно събитие към ЗД ‚‚ Е‘‘ АД е предявена
претенция под № *********/09.06.2022 г. за изплащане на застрахователно
обезщетение по посочената застрахователна полица. ИзлоЖ. са твърдения,
че в полза на застрахованото лице е било издадено възлагателно писмо за
отстраняване на уврежданията от външен изпълнител. Въз основа на
изготвени протоколи за оглед на имуществените вреди от 09.06.2022 г. и
1
20.07.2022 г. е определено обезщетение в размер на 1150,84 лв., изплатено
изцяло по сметка на сервиза, извършил ремонта и предоставил заместващия
автомобил. Излага доводи, че с изплащане на застрахователното обезщетение
е встъпил в правата на застрахования срещу ответното дружество, с което
причинителя на вредата, има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. Към момента на реализиране на ПТП,
гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована по
застраховка ‚‚Гражданска отговорност ‘‘ на автомобилистите, сключена със
‚‚ЗЕАД БВИГ ‘‘ ЕАД. На основание чл.411 КЗ ‚‚ЗД Е‘‘ АД има право на
регрес срещу застрахователя на виновния водач за платеното от дружеството
застрахователно обезщетение, в размер на 1150,84 лв., както и обичайните
разноски за неговото определяне в размер на 15 лв.ИзлоЖ. са съобраЖ.я, че
ответникът е поканен да заплати дължимата сумата с регресна покана, като
последният е одобрил да се изплати част от претендираното обезщетение в
размер на 730,70 лв. Ответникът е заплатил одобрената част от обезщетението
на 23.11.2022г. като за остатъка от 435,14 лв. е останало неизплатено.
Ответникът „ДЖ.З. ‘‘АД е представил писмен отговор в срок, с който
оспорва по основание и размер предявения иск.
Поддържа, че платеното обезщетение е значително завишено и липсва
причинно-следствена връзка между всички вреди обезщетени от ищцовото
дружество по застрахованото МПС и процесното ПТП. Твърди че размера на
претендираното обезщетение не съответства на реално претърпените от
увреденото лице имуществени вреди. Сочи, че извънсъдебно е платена сума в
размер на 730,70 лв., с което е изпълнило задълЖ.ята си. Оспорва и
претенцията за законната лихва. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
С определение от 27.07.2023г. е прието за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване, че вследствие на виновното и противоправното
поведение на водач на МПС, застрахован при ответника, е настъпило ПТП, че
в изпълнение на договорното си задълЖ.е ищецът е заплатил на увреденото
лице застрахователно обезщетение в размер на 1150,84 лева и е направил
ликвидационни разноски в размер на 15 лева, че ответното дружество е
заплатило по процесната щета регресна претенция в размер на 730,70 лева.
Между страните се спори относно размера на настъпилите в причинно-
следствена връзка с ПТП вреди, както и дали платеното от ищеца
застрахователно обезщетение е прекомерно.
За установяване механизма на ПТП, по отношение на който е налице
спор между страните, са събрани гласни доказателства и е приета авто-
техническа експертиза.От нея се установява, че стойността на щетите по лек
автомобил ‚‚Н‘‘, модел ‚‚К‘‘, с рег. № ****** по средни пазарни цени към
2
датата на настъпване на ПТП възлиза на 1393,80 лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице и приема, че
действителната стойност на вредите е по-висока от заплатената от ищеца,
основаваща се на фактура, издадена от сервиз, който е извършил ремонта на
автомобила. Механизма на настъпване на процесното ПТП се установява и от
събраните по делото гласни доказателства.
Въз основа на изложеното от фактическа страна се налага изводът, че са
налице елементите от фактическия състав на чл.411 КЗ. Съгласно
разпоредбата с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу
лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач
на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задълЖ.е ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. В случая
посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти, включени във
фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, са безспорни
между страните. За осъществяването им свидетелстват и събраните писмени
доказателства /застрахователна полица, протокол за ПТП, платежно
нареждане и др. /, както и извършеното от ответника плащане.
Посоченият механизъм на ПТП се установява по безспорен начин и от
приетото по делото и неоспорено заключение на САТЕ, което съдът
кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено.
Ето защо, при съвкупната преценка на представените доказателства,
съдът намира за доказано, че процесното събитие е настъпило по описания в
констативния протокол механизъм и е налице причинно – следствена връзка
между него и претърпените от увредения лек автомобил, застрахован при
ищеца, вреди. В срока на застрахователно покритие по застраховка
"Гражданска отговорност", застраховател по която е ответникът,
застрахованият водач на лек автомобил с рег. №********* , виновно е
предизвикал ПТП, в причинна връзка с което са нанесени щети на
застрахован при ищеца за този риск по имуществена застраховка лек
автомобил марка с рег. №3322СВ, като ищецът е платил застрахователно
обезщетение в размер от 1150,84 лв. Следователно правопораждащият
регресното вземане на ищеца фактически състав по чл.411 КЗ е изпълнен във
всичките си елементи, поради което предявеният иск е доказан в своето
основание. При определяне на стойността на дължимото регресно вземане,
съдът намира че следва да вземе предвид стойността изяснена в
заключението на САТЕ на необходимия за възстановяването на увреденото
МПС ремонт по средни пазарни цени към датата на настъпване на събитието.
Съгласно чл.411 КЗ вземането по регреса включва и обичайните разноски за
определяне на застрахователното обезщетение, които са в размер от 15 лв.
3
Следователно вземането на ищеца по регреса е в общ размер от 435,14 лв, до
размера на която сума искът следва да бъде уважен.
Предвид изхода на спора ответникът дължи на ищеца на основание
чл.78 ал.1 ГПК направените по делото разноски в размер на 550 лв /държавна
такса и възнаграждение за вещо лице/, както и юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78 ал.8 от ГПК в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ‚‚ДЖ.З.‘‘ АД с ЕИК ****** да заплати на ‚‚ЗД Е.‘‘ с ЕИК
******* на основание чл. 411 КЗ сумата от 435.14 лева представляваща
регресна претенция по платено от ‚‚ЗД Е.‘‘ обезщетение по застраховка
„Каско“, ведно със законна лихва от 07.03.2023г. до окончателното плащане,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените разноски по делото в размер на
650 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4