Решение по дело №5/2024 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 35
Дата: 7 март 2024 г.
Съдия: Теодора Василева Василева
Дело: 20243400500005
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Силистра, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тринадесети
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
Членове:Теодора В. Василева

Добринка С. Стоева
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско
дело № 20243400500005 по описа за 2024 година

Предявена е въззивна жалба от Н. Р. Д., с ЕГН **********, чрез адв. С. Дойчева от
СсАК, против решение № 159/24.11.2023 г. по гр.д. № 454/2022 г, по описа на Дуловски
районен съд, в частта,с която съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявените от него искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.2 от КТ, против РПК „Наркооп“, с ЕИК *********, с адрес
на управление: гр. Дулово, ул. „Васил Левски“, № 8, обл. Силистра, представлявана от
председателя Мирчо Д. Енчев, за признаване уволнение, извършено със Заповед №
3/01.09.2022 г. за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „шофьор на лекотоварен автомобил” в РПК „Наркооп“ - Дулово, за
заплащане на обезщетение, на основание чл. 344, ал.1, т.3, вр. чл. 225 ал.1 КТ за оставане без
работа поради уволнение в размер на 7 978.40 лв. за периода от 01.09.2022 г. до 01.03.2023
г., за признаване за трудов стаж, на основание чл.354 от КТ на времето, през което не е
съществувало трудово правоотношение между страните, като неоснователни и недоказани,
както и в частта, с която е присъдил в негова тежест съответни разноски. Жалбоподателят
твърди, че решението на ДРС е неправилно и необосновано, постановено в противоречие на
събраните по делото безспорни доказателства, развил е съображения в тази насока и е
направено искане въззивната инстанция да го отмени и вместо него да постанови друго
решение с което да уважи предявените от него искове, претендира и разноски за процеса. В
с.з. пред тази инстанция се явява лично и с адв. Дойчева, която поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата и по предявените пред районния съд искове РПК „Наркооп“,
с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. Дулово, ул. „Васил Левски“, № 8, обл.
Силистра, представлявана от председателя Мирчо Д. Енчев , чрез адв. Н. Д. от СсАК, като
заявява, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно,
поради което моли да бъде потвърдено, а предявената въззивна жалба да бъде оставена без
уважение. Изложени са подробни аргументи, с които опровергават доводите на въззивника
за отмяна на решението на ДРС, претендира разноски за тази инстанция. В с.з. пред
въззивния съд се явява адв. Д., който поддържа отговора, моли да бъде потвръднето
1
решението на рС в обжалваната част.
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено
следното: Жалбата е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и при спазени изисквания на чл. 258 и сл. ГПК , поради което е допустима.
Настоящият жалбоподател е предявил пред РС искове против РПК „НАРКООП“
гр. Дулово, като моли съда да постанови решение, с което:
1. Да признае уволнението му за незаконно и да отмени Заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение № 03/01.09.2022 г. - чл. 344, ал.1, т.1 от КТ;
2. Да бъде възстановен на заеманата преди уволнението му длъжност - чл.344,
ал.1, т.2 от КТ;
3. Да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на брутното му
трудово възнаграждение от 996.40 лв. /месечно за времето, през което е останал без работа -
чл.344, ал.1, т.3 от КТ, вр. чл.225, ал.1 от КТ.
4. Да признае за трудов стаж времето, през което не е съществувало трудово
правоотношение между страните - чл. 354 от КТ.
5. Да осъди ответника да му заплати обезщетение по чл. 222 от КТ в размер на
брутното му трудово възнаграждение за един месец - 996.40 лв.
Съгласно изнесените в исковата молба обстоятелства и събрани доказателства, е
установено, че ищецът е член-кооператор в ответната кооперация от 1994 г. , като от 2017 г.
е назначен на работа там като шофьор на лекотоварен автомобил, видно от трудов договор
№ 4/06.11.2017 г., сключен, на основание чл. 67, ал.1 от КТ, на пълно работно време - 8 часа
и определено в договора трудово възнаграждение. Със заповед № 3/01.09.2022 г.,връчена му
на 20.09.2022 г. трудовото му правоотношение с ответника било прекратено, на основание
чл. 328, ал.1, т.2, предл. „второ“ КТ - „съкращаване на щата с Решение на УС на „РПК
„Наркооп“ - Дулово от 31.08.2022г.“. Според жалбоподателя, уволнението е
незаконосъобразно, тъй като щатната бройка „шофьор на лекотоварен автомобил“
продължава да съществува реално и не е съкратена, не се премахва, лекотоварният
автомобил се управлява и след неговото уволнение, поради което и решението на
управителния съвет на ответника за съкращаване на щата не е реално, а фиктивно и не може
да бъде основание за освобождаването му от работа по този ред.
Ответникът счита, че жалбата, както и исковите претенции са неоснователни по
следните съображения : Кооперацията като предприятие развива търговска дейност, като за
целта разполага с магазин за хранителни стоки в гр. Дулово, известен като магазин „КООП“.
Тъй като се утвърдила практика голяма част от стоките, които се предлагат в този магазин,
да се доставят с транспорт на търговци, извършващи разносна търговия за тяхна сметка,
трудовите функции на ищеца се свеждали до това един път в седмицата, а понякога и през
седмица да доставя стока от складове в гр. Дулово или гр. Силистра за магазин „КООП“.
След направен финансов анализ на дейността на магазина от Управителния
съвет, се взело решение, съгласно Закона за кооперациите и Устава на РПК“Наркооп“-
Дулово, да бъде съкратена щатната длъжност „шофьор на лекотоварен автомобил“, тъй като
ищецът по никакъв начин не можел да уплътни работното си. Последвала и процесната
Заповед №3/01.09.2022 г., с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца,
настоящ въззивник. .
От приложеното по делото ново щатно разписание, действащо от 01.09.2022 г.,
където има реално намаляване на числения състав на работниците и служителите на РПК
„Наркооп“ - Дулово от 11 на 10 човека,е видно, че не е създавана и не е разкривана някаква
нова длъжност, която да изпълнява или поне да съвместява тази трудова функция. Нуждата
от тази трудова функция за кооперацията е отпаднала от само себе си и щата за тази
длъжност е закрит.
Неоснователно е възражението на ищеца, че трудовата функция на шофьор
2
продължава да се осъществява, поради това, че автомобилът, който му е бил зачислен като
шофьор продължава да се управлява. Видно е от приложените по делото 3 бр.
регистрационни талони на МПС, че кооперацията разполага с три МПС. Съгласно
представените 14 бр. пътни листа се установява, че :
- за периода от 05.09.2022 г. до 08.11.2022 г. лек автомобил „Опел Зафира“, е
управляван само и единствено от председателя на кооперацията, а не от някой друг
работник или служител.
- ползването на автомобила за два месеца е тринадесет пъти /един път
седмично/.
- за целия този период пробегът на автомобила е 1 225 км.
- лек автомобил „Ситроен Берлинго“ бил управляван от лицето Даниела
Стоянова, за което има издадена заповед.
От приетата пред РС ССЕ се установява, че през периода от 13.09.2022 г. до
25.04.2023 г. за лекотоварен автомобил „Фолксваген ЛТ 28“ с рег. № СС 65 85 СА, който е
бил управляван от ищеца, когато е бил в ТПО с кооперацията и е свързан с доставка на
стоки от склад „Лешник“, са издадени 9 бр. пътни листа за водач Мирчо Енев /председател
на РПК „Наркооп“ - Дулово/, които са отчетени в счетоводството на ответника, а общият
пробег на автомобила за този седеммесечен период е 160 км.
При така събраните доказателства, РС правилно е приел, че уволнението на
въззивника е законосъобразно, тъй като е спазена процедурата по съкращение в щата и
уволнение на работника, заемал съкратената бройка . С оглед на събраните доказателства
по делото, няма основание да се приеме, че длъжността е трансформирана или възложена за
изпълнение на друго лице по съвместителство или друга форма на договорно отношение.
Шофирането, освен професия е и умение, което се придобива при лицензионен режим и е
достъпно за по – голямата част от пълнолетните хора, поради което и да се изпълняват тези
функции от лица, заемащи друга длъжност в кооперацията при спазване на законовите
изисквания, не означава, че е създадена такава длъжност, нито пък, фактът, че автомобилът
се управлява без да има щат за шофьор е довод, че не е налице съкращение. При този малък
обем от курсове на автомобила действително е неоправдано стопански да се поддържа
отделна длъжност за управление на автомобила, тъй като се събира незначителен брой
реално отработени часове. При това положение и при положение, че твърдението на ищеца,
че имал договорни отношения за изпълнява и длъжност“поддръжка“ , изобщо не се доказа,
то действително е налице реално съкращение в щата, извършено по законосъобразен начин
и довело до прекратяване на ТПО с ищеца.
Що се отнася до посоченото по – горе твърдение, че е имал договор да
осъществява длъжност „поддръжка“, а няма данни това да е така, то е още един довод за
законосъобразността на уволнението на въззивника. Очевидно, за да уплътни работния ден
на ищеца, ръководството на кооперацията му е възложила и функции по поддръжка, защото
е имал такива умения, подобно на шофьорските, но без да оформя в договор тези му
задължения. Ето защо, няма пречка в редките случаи, когато се управлява автомобила, това
да се извършва от лице със съответна правоспособност и заповед на ръководството на
кооперацията, както и при спазване на законовите изисквания. Що се отнася до твърдението
на ищеца, че автомобилът се управлява от сина на Председателя на кооперацията с пътен
лист , издаден на името на последния, ако е налице такова нарушение, то следва да се
санкционира по административен ред, а не е довод за уважаване на исковите претенции по
настоящото дело.
Неоснователността на исковата претенция по чл.344, ал.1, т.1 КТ,обуславя
неоснователността и на останалите, които са предмет на настоящата жалба и които са
аксесорни спрямо искът за незаконосъобразност на уволнението, поради което и решението
на РС следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Страните претендират разноски по делото, като такива следва да се присъдят
3
само на ответника по жалбата, тъй като решението на въззивния съд изцяло отхвърля
въззивната жалба. Сумата за адв. възнаграждение възлиза на 1700 лв., съгласно списъка с
разноски по чл. 80 ГПК, като е съобразена с броя на исковете и тяхната фактическа и правна
сложност, поради което съдът счита, мче възражението на въззиника за прекомерност на
адв. възнаграждение е неоснователно и не следва да се уважава.
Водим от горното ОС
РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260031 от 03.11.2021г.постановено по гр.д.№ 136 /
2020 г. по описа на Тутраканския районен съд, в частта, с която съдът е ОТХВЪРЛИЛ
предявените от Н. Р. Д., с ЕГН **********, чрез адв. С. Дойчева от СсАК, искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.2 от КТ, против РПК „Наркооп“, с ЕИК *********, с адрес
на управление: гр. Дулово, ул. „Васил Левски“, № 8, обл. Силистра, представлявана от
председателя Мирчо Д. Енчев, за признаване уволнение, извършено със Заповед №
3/01.09.2022 г. за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „шофьор на лекотоварен автомобил” в РПК „Наркооп“ - Дулово, за
заплащане на обезщетение, на основание чл. 344, ал.1, т.3, вр. чл. 225 ал.1 КТ за оставане без
работа поради уволнение в размер на 7 978.40 лв. за периода от 01.09.2022 г. до 01.03.2023
г., за признаване за трудов стаж, на основание чл.354 от КТ на времето, през което не е
съществувало трудово правоотношение между страните, като неоснователни и недоказани,
както и в частта, с която е присъдил в негова тежест съответни разноски.
ОСЪЖДА Н. Р. Д., с ЕГН **********, от с. Черковна, ул. „Седма“, № 57, общ.
Дулово, обл. Силистра, да ЗАПЛАТИ на РПК „Наркооп“, с ЕИК *********, с адрес на
управление: гр. Дулово, ул. „Васил Левски“, № 8, обл. Силистра, сумата от 1 700 /хиляда и
седемстотин/ лева направени разноски по делото за адвокатски хонорар пред тази
инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на РБългария в
едномесечен срок от получаване на съобщение от страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4