Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 252 Година
2021, 04.08 Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд…………….…………… граждански състав …………………………
На втори юни ….................................................... Година
две хиляди двадесет и първа
В публично заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: ………………………….………
Съдебни
заседатели: ..…………………...……………
Секретар …………..…….. Цветанка Арнаудова .......................…………..……………..
Прокурор ………………………………….……..…..………..………..………………………...
като разгледа докладваното от ………...….….………. Р. Калиманова……………….…
гражданско дело номер ……… 2559 …… по описа за …… 2020 ….… година.
Производството по настоящото дело е с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по повод исковите претенции на Г.В.К., ЕГН **********,
Н.В.К., ЕГН ********** и П.С.К., ЕГН ********** чрез тяхната майка и законен
представител В.К.В., ЕГН **********, всички от с. ***, чрез процесуалния им
представител, със съдебен адрес град Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет. 3
против Застрахователна компания „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище град
София и адрес на управление район Студентски, ул. „Симеоновско шосе“ № 67а за
осъждане на ответното дружество да заплати на всеки един от ищците сумата от по
60000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от тях неимуществени
вреди, изразяващи се в болка и страдание от загубата на Г.С.К., б. ж. с. ***,
настъпила на 28.02.2017 година вследствие на пътнотранспортно произшествие,
причинено при управление на лек автомобил марка „Мерцедес Ц-180“, с рег. № А
9684 ВР от страна на С. Г.К., ведно със законната лихва върху всеки един от
претендираните размери главница, считано от датата на настъпване на
непозволеното увреждане - 28.02.2017 година до тяхното окончателно изплащане. В
подкрепа на отправените искания представят и ангажират доказателства.
Твърди се в исковата молба, по повод на която е
образувано настоящото производство, че на 18.01.2017 година, около 16.40 часа
на главен път 1-6, км. 438, по посока на движение от град Сливен към град
Карнобат, настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с участието на лек
автомобил „Мерцедес - Ц180“, с рег.№ А 9684 ВР, управляван от С. Г.К.. При
инцидента като пътник в посоченото превозно средство пострадал Г.С.К., ЕГН **********,
в резултат на което на 28.02.2017 година настъпила смъртта му. За
произшествието бил съставен констативен протокол с пострадали лица №
282р-426/18.01.2017 година на РУ на МВР - град Карнобат.
Ищците били внуци на пострадалото лице Г.С.К., които
живеели с него в едно домакинство и поддържали ежедневен, непрекъснат контакт.
Баща ими отсъствал често и дълготрайно от дома, като всички грижи при
отглеждането и възпитанието на ищците се осъществявали от майка им В., баба им
и загиналия им дядо Г., който съвместявал грижата и вниманието към внуците си,
замествайки в преките, ежедневни грижи баща им. Твърди се, че между ищците и
пострадалото лице били установени отношения като между дете и родител.
Привързаността им била много силна, като при най-близки родственици.
Пострадалото лице полагало всички усилия да компенсира липсата на мъжко
присъствие от страна на бащата, като от една страна осъществявал силен контрол,
а от друга полагал грижата на благ и мил дядо. Той бил авторитет за децата, на
когото те разчитали в трудни моменти, а отношенията им били сходни с
отношенията между биологичен родител и дете. Загубата за ищците била неизмерима
и неповторима по сила и интензитет, тъй като техният родственик им липсвал в
бита и ежедневието им.
Починалото при произшествието лице се грижило за
прехраната и издръжката на ищците. Те нямало да могат да преодолеят загубата на
дядо си цял живот. Търпените от тях билки и страдания щели да бъдат завинаги, а
празнотата в сърцата им никой и с нищо не можел да запълни. Излагат се
твърдения, че извън безспорната родствена връзка помежду им, ищците били
свързани със загиналия и посредством особена духовна и емоционална близост,
която правела загубата им още по-непреодолима и тежка. Ищците считат, че мъката
им била неизмерима в пари, но поради търпените болка и страдание се пораждал
правния им интерес от предявяването на настоящите претенции.
Исковите си претенции са насочили против посочения от тях
ответник предвид наличието на валиден застрахователен договор по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № BG/22/116002059847 на Застрахователна Компания „Лев Инс“ АД. На
14.01.2020 година те депозирали пред последното застрахователни претенции за
определяне, съответно изплащане на застрахователно обезщетение, но то не
определило, съответно не изплатило такова.
Ответникът по делото, на когото съдът е изпратил препис
от исковата молба и доказателствата към нея в срока по чл. 131 от ГПК е
депозирал писмен отговор, с който е изразил становище по така предявените
против него искови претенции, като ги е оспорил изцяло по основание и размер.
На първо място се позовава на ТР 1/21.06.2018 г. по тълк.
дело № 1/2016 година на ОСНГТК на ВКС, като счита, че в случая не са налице
данни, от които да бъдел направен извод за наличие на изключително близка
връзка между ищците и пострадалото лице. Оспорено е твърдението за настъпили
сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания. Сочи се в
тази връзка, че към момента на смъртта на техния родственик ищците били на
възраст, в която не можели да оценят напълно трайните последствия от загубата
на близък. Въведени са твърдения за липса на съществували между ищците и
пострадалото лице на отношения на общност, привързаност, обич и доверие.
Заявява се, че липсвали данни пострадалият и ищците да живеели в едно домакинство,
нито данни за периодичността и естеството на поддържаните от тях отношения.
Твърди се, че такива изобщо не били поддържани.
Изтъква се в него, че съдебните претенции, предявени след
21.06.2018 година от кръга на лица, посочени в §96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД били
лимитирани в максимален размер от 5000 лева, поради което за горницата над този
максимален размер исковите били неоснователни.
Поради неоснователността на главния иск, за неоснователен
се счита и предявеният акцесорен такъв за заплащане на законната лихва върху
главницата. По отношение на този иск, ответникът се позовава на разпоредбата на
чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и прави и възражение за изтекла давност за периода от
28.02.2017 година до 26.10.2017 година. За началния срок на забавата се излагат съображения, че тя започвала да тече от
момента на подаване на исковата молба, тъй като в молбите на ищците подадени до
ответното дружество за изплащане на обезщетение за нанесени неимуществени
вреди, по които била образувана щета № 0000-1000-01-20-7034 липсвала собствена
банкова сметка на ищците. Оспорва се и размера на претендираните лихви, като се
сочи, че те се дължат на основание чл. 409 от КЗ, но след изтичането на срока
по чл. 405 от същия.
На следващо място, ответното дружество оспорва основателността
на предявената претенция и по-точно описания механизъм на настъпването му и
по-специално настъпването му по причина на виновното и противоправно поведение
на посочените лица.
Въведено е и възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия. Твърди се, че с поведението си последният
бил допринесъл за произшествието, тъй като е бил без предпазен колан.
Претендираното обезщетение се счита за прекомерно и не
отговарящо на критериите за „справедливост“.
Бургаският окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ дава право на увредените
лица да насочат иск за обезщетяване на претърпените от тях вреди пряко срещу
застрахователя, при който деликвентът има застраховка „Гражданска отговорност“.
По този иск ищците следва да установят, че имат вземане за непозволено
увреждане срещу водача на моторното превозно средство /фактическият състав на
което е виновно и противоправно поведение на водача, причинна връзка и вреди
или това са визираните в чл. 45 от ЗЗД условия/ и наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“
между водача и застраховател.
От доказателствата по делото се
установява, че на 18.01.2017 година е настъпило ПТП, с участието на лек автомобил марка „Мерцедес - Ц180”, с
рег. № А 9684 ВР, управляван от С. Г.К., в който се е намирало и пострадалото
лице Г.С.К.. За посоченият автомобил е бил сключен валиден застрахователен договор „Гражданска
отговорност” с ответника - застраховател „Лев Инс“ АД. Образувано е било и досъдебно
производство № 282 ЗМ 13/2017 година по описа на РУ на МВР - Карнобат, което е
прекратено с постановление от 02.10.2018 година на прокурор при Окръжна
прокуратура-Бургас, на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК - поради това, че деецът
е починал. От посоченият документ е видно, че производството е било образувано
срещу неизвестен извършител за извършено деание по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. с
чл. 342, ал. 1 от НК.
С оглед установяване на наведените от страните твърдения
в настоящото производство е допусната и извършена комплесна съдебно-медицинска
и автотехническа експертиза, вещите лица
по която в изготвеното и прието от съда заключение са изследвали и описали
механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие и
причинноследствената връзка между него и смъртта на пострадалото лице Г.С.К.. Според
експертите, местопроизшествието се
намира в прав пътен участък, в района на км. 438, в отсечка между с. Венец и град
Карнобат. Лекият автомобил марка „Мерцедес“, модел „С180“ с рег.№ А 9684 ВР,
управляван от С. Г.К. се е движел в посока към град Карнобат, като на предната
седалка до шофьора е пътувал и пострадалият Г.С.К.. Пътният участък на
местопроизшествието е прав, с лек наклон на спускане, като от двете срани на
пътя е имало натрупан от почистването сняг, а в момента на произшествието е валял
слаб сняг със снегонавявания на места, като пътната настилка е била заледена и
видимостта намалена. Вдясно от пътя се е намирал товарен автомобил марка „Форд
Транзит контек Т200“ с рег. № СА 9775 РХ, а в лявата лента товарен автомобил
марка „Мерцедес“ с влекач и полуремарке, с рег № РВ 0014 ЕВ. Двете превозни
средства са били спрели принудително поради лошите метеорологични условия; били
са с включени аварийни светлини. Шофьорът на катастрофиралия автомобил, в който
е бил пострадалият се е движел със скорост от окло 76,5 км/ч. Започнал е да
занася и да се завърта странично, когато е бил на около 50 метра преди товарния
автомобил „Форд Транзит“. Водачът на автомобила не е успял да го овладее, при което
е последвал силен удар с лявата странична част в предната челна част във
влекача на товарния автомобил „Мерцедес“. След удара лекият автомобил е запазил
въртеливото си движение и след рикошет се е забил в снега от дясната част на
пътя. В резултат на произшествието е починал водачът на лекия автомобил С. К.,
както и пътника в него - пострадалият Г.К. Според заключението на вещото лице,
произшествието е настъпило поради субективни причини, зависещи от водача К.,
отнасящи се до избора на скорост, неправилни действия за управление на
автомобила и неговото овладяване, а също така и поради състоянието на пътя -
променливите климатични условия, непочистена и неопесъчена заледена асфалтова
настилка. Експертите, в частта досежно увлежданията на пострадалия са посочили,
че в деня на инцидента същият е постъпил в „УМБАЛ“ АД в град Бургас с диагноза -
политравма, черепно-мозъчна травма, САХ, мозъчна контузия, мозъчен оток,
контузен бял дроб и остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност. От огледа
и аутопсията на тялото му са установени: контузия на главата, кома със стволори
прояви, тежка аксонална травма на мозъка, политравма, счупване на ребра,
множество фрактури на ребрени дъги двустранно, конузия на бял дроб вляво, малки
плеврални изливи инкапсулирани такива двустранно без пневмоторакс. Посочено е
също така от тях, че на шията има отвор от канюла; сакралната област е
обхваната от декубитус, белите дробове са раздути, като левият е срастнал с
гръдната стена, а плеврата му е покрита с жълто-зеленикава гной, сърдечните
кухини съдържат тъмна кръв и клапанните платна са свободно подвижни. Смъртта е
настъпила на 28.02.2017 година, в резултат на тежка мозъчна травма, довела до
кома, а получените увреждания са в резултат от съприкосновение с твърди тъпи
предмети в автомобила при ПТП.
При съобразяване на обсъдените по-горе писмени
доказателства и най-вече посоченото от вещите лица в депозираното от тях по
делото заключение, които в рамките на своята неоспорена компетентност са дали
пълни и изчерпателни отговори на поставените им въпроси от значение за
настоящия спор, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на
деликтната отговорност на водача на моторното превозно средство - лек автомобил
марка „Мерцедес - Ц180” С. Г.К., чието поведение именно е довело до настъпване на
произшествието. Безспорно е, че същият е осъществил противоправно деяние, като
при налично за него в тази насока задължение не е спазил правилата за движение
и е шофирал с несъобразена с пътната обстановка скорост, при което е загубил
управлението на автомобила. Тези негови действия са довели до настъпилото
пътно-транспортно произшествие, в резултат на което на Г.К. са били нанесени
тежки травми несъвместими с живота. Всичко това сочи на установеност на елементите
на приложимата правна норма, а именно противоправно действие, вреда и причинна
връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди,
както и вина. Последната се предполага до доказване на противното, като в
настоящия процес тази презумпция безспорно не е оборена от ответната страна.
Само за пълнота на изложението е необходимо да се посочи, че не е необходимо
противоправното поведение да е установено с влязла в сила присъда, за да се
ангажира деликтната отговорност за обезвреда.
Ответникът е въвел възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат, поради неполагане на достатъчно грижи
от пострадалия за собствената му безопасност, а именно - бил е без предпазен
колан. При предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу застрахователя, съпричиняването подлежи на доказване от страната,
която го е въвела в процеса, тъй като с позоваването на предпоставките по чл.
51, ал. 2 от ЗЗД тя цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
Именно поради това разрешение на ответника е било указано, че той носи тежестта
да установи наличието на съпричиняване на вредоносния резултат, на което се
позовава в отговора си. Съпричиняването на вредата изисква наличието на пряка
причинна връзка между поведението на увредения и настъпилия вредоносен
резултат. Принос по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД е налице винаги, когато увреденият
с поведението си е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по
този начин и самите вреди. Приносът може да се изрази в действие или
бездействие, но поведението на увредения трябва да води до настъпване на
вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
В настоящия случай е установено, че пострадалият е стоял
на предната седалка до шофьора, но ответникът не е ангажирал никакви
доказателства във връзка с разпределената му доказателствена тежест. Анализът на всички приобщени по делото писмени доказателства,
включително и заключението на вещите лица, изготвили комплексната съдебно-медицинска
и автотехническа експертиза налага извод, че не са извършени от страна на
пострадалия действия, които биха могли да се квалифицират като нарушение
правилата за движение по пътищата и да са в причинна връзка с настъпването на
вредоносния резултат.
При наличието на
валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ, увредените от деликта лица могат да претендират обезщетение
пряко от застрахователя при спазване на изискванията на
чл. 380 от КЗ. От представените по делото доказателства се установява,
че всеки от ищците е депозирал пред застрахователя
претенция за определяне и изплащане на обезщетение. По така подадените
заявления е образувана обща щета, като ответникът с писмо от 24.01.2020 година е
уведомил ищците, че от представените от тях доказателства не се установява основание
за определяне на застрахователно обезщетение.
С Тълкувателно решение №1/26.06.2018 година, постановено
по тълк. дело № 1/2016 година на ОСНГТК е допълнено Постановление №5 от
24.XI.1969 година на Пленума на ВС и Постановление №4 от 26.05.1961 година на
Пленума на ВС, като е допълнен кръгът на лицата, легитимирани да получат обезщетение
за неимуществени вреди, а именно и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение
се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. Правото на най-близките да получат обезщетение
не е прогласено за абсолютно, като се сочи, че не може да бъде реализирано, ако
претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени
вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл. 52 ЗЗД.
Изрично е указано, че за традиционните за българското общество близки отношения
между баби/дядовци и внуци, които се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост,
следва да се установят и конкретни житейски обстоятелства, поради които
привързаността да е станала толкова силна, че смъртта на единият от
родствениците да е причинила на другия болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за тази родствена връзка.
От доказателствения материал е видно, че единствено
ищецът П.С.К. е внук на починалото лице. Въпреки изрично възложената на ищците
доказателствена тежест за установяване на обстоятелството, че е налице
родствена връзка между тях и пострадалия, убедителни доказателства в тази
насока за ищците Г.К. и Н.К. не са ангажирани. От представеното по делото
удостоверение за наследници и актове за раждане е видно, че единствено ищецът П.К.
е в родствена връзка с пострадалото лице. Такава не се установява за останалите
двама ищци, които не фигурират в удостоверението за наследници, а в
удостоверенията им за раждане не е установен произхода им от баща. В
постановеното по делото определение по чл. 140 от ГПК съдът изрично е указал на
ищците също така, че върху тях е доказателствената тежест за установяване на
съществувала трайна и дълбока емоционална връзка между тях и пострадалия и в резултат
на която те търпят от смъртта на последния продължителни болки и страдания,
които е справедливо да бъдат обезщетени.
От събраните по делото гласни доказателства не може да
бъде направен извод, че ищците са имали изключителна като дълбочина житейска и
емоционална връзка със своя дядо, а привързаността им един към друг с времето,
с оглед начина им на живот, възрастта им и жизнения им път да е била толкова
силна, че вследствие на неговата смърт те да са претърпели морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
връзката дядо-внуци. Свидетелите сочат, че пострадалият Г.К. е обичал и се е
грижел за своите внуци, тъй като родният им баща не е полагал необходимите
грижи. Така описаните от свидетелите отношения между ищците и починалия следва
да се квалифицират като естествени и общоприети за този вид родствена връзка и
отговарящи в пълна степен на българската
народопсихология. Трудно мислимо е нещо по-естествено от това дядото да се
радва на своите внуци и те да са привързани към него като към човек от
най-близкия семеен кръг. В тях не се установява нещо изключително и необичайно,
надхвърлящо традиционното за този вид родство, от което да бъде направен извод,
че е създадена дълбока, трайна и особенно близка емоционална връзка, която е
довела до търпени от тях морални болки и страдания от смъртта на дядо им, респективно
тази на лице, което те са възприемали като такъв, което пояснение е необходимо
с оглед казаното по-горе, сравними по интензитет и продължителност с болките и
страданията на най-близките - родители, съпруг, деца. Освен това, към момента
на настъпване на процесното произшествие ищците са били на възраст девет,
съответно четири и седем години. Касае се за една ранна детска възраст, в която
психическото им и емоционално развитие не предполага достатъчно развит
интелект. Безспорно, дори в тази възраст те изпитват чувства като болка,
празнота и страдание, но те са ограничени и несъизмерими като интензитет с тези
на възрастен индивид. Тези именно обстоятелства не са им позволили да разберат
значението на случилото се, съответно да осъзнаят и възприемат тежките последици
от това. Напълно естествено и нормално е ищците да са изживели негативни емоции
от загубата на техния дядо както в деня на неговото погребение, така и в
следващите дни, но скръбта от загубата на близък човек е нормално и естествено
състояние на празнота и липса. В случая, обаче не се установяват конкретни
обстоятелства тя да е от такъв характер, че да обоснове справедливо признаване
на право на обезщетение за неимуществени вреди на същите. Всичко това,
преценено в неговата съвкупност сочи, че не се установява да е била налице и
съществувала такава изключително силна привързаност между покойния и ищците,
съответно последните да се преживели такива болки и страдания от неговата смърт,
които да надхвърлят по интензитет или по времетраене обичайните за това родство,
като за двама от ищците дори не се установява наличието на родствена връзка.
По горните доводи и съображения съдът счита, че от
доказателствения материал в настоящото производство не се установява наличие на
особена близка привързаност, такава трайна, особено близка и дълбока
емоционална връзка с починалия, която да е породила в ищците значителни душевни
болки и страдания. Връзка от вида на сочената от ищците в процеса се
характеризира с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
Това, обаче само по себе си не е достатъчно от гледна точка на справедливостта
да обоснове право на обезщетение по чл. 52 от ЗЗД.
Необходимо е допълнително да са налице и конкретни житейски обстоятелства в
резултат на които привързаността да е станала толкова силна, че смъртта на
единия от родствениците да е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната
родствена връзка. Описаните от свидетелите отношения между ищците и починалия са
естествени и традиционни за тази родствена връзка. В тях не се установява нещо
изключително и необичайно, надхвърлящо традиционното за този вид родство, от
което да бъде направен извод за създадена връзка от вида на посочената по-горе,
станала причини за търпенето от ищците на морални болки и страдания от смъртта
на дядо им, респективно с горното уточнение, лице, което считат такова. Поради
това съдът приема, че принципът на справедливостта не налага включването на
ищците в кръга на най-близките лица, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на Г.С.К..
Предвид неоснователността на главните искове,
неоснователни се явяват и предявените и поддържани акцесорни такива за лихва върху
претендираните размери главница от датата на увреждането до окончателното им плащане.
Поради това така предявените от ищците искови претенции следва да бъдат
отхвърлени.
Независимо от изхода на делото и предоставената с нормата
на чл. 78, ал. 3 от ГПК възможност за това, на ответната страна суми за
съдебно-деловодни разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като в рамките на
настоящото производство същата не е направила искане в тази насока нито с
отговора на исковата молба, нито в рамките на проведените съдебни заседания.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД, Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на Г.В.К., ЕГН **********,
Н.В.К., ЕГН ********** и П.С.К., ЕГН ********** чрез тяхната майка и законен
представител В.К.В., ЕГН **********, всички от с. ***, чрез процесуалния им
представител, със съдебен адрес град Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет. 3
против Застрахователна компания „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище град
София и адрес на управление район Студентски, ул. „Симеоновско шосе“ № 67а за
осъждане на ответното дружество да заплати на всеки един от ищците сумата от по
60000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от тях неимуществени
вреди, изразяващи се в болка и страдание от загубата на Г.С.К., б. ж. с. ***,
настъпила на 28.02.2017 година вследствие на пътнотранспортно произшествие,
причинено при управление на лек автомобил марка „Мерцедес Ц-180“, с рег. № А
9684 ВР от страна на С. Г.К., ведно със законната лихва върху всеки един от
претендираните размери главница, считано от датата на настъпване на
непозволеното увреждане - 28.02.2017 година до тяхното окончателно изплащане.
Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен
съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: