Решение по дело №628/2022 на Районен съд - Ихтиман

МОТИВИ
ПО НАХД № 628/2022 Г. по описа на ИРС, І състав

Районна прокуратура – ,,,, ТО-И. е повдигнала обвинение срещу М. Б. Г., роден на
04.02.2001г. в гр.И., ЕГН **********, живущ в град ,,,,, българин, български гражданин,
неженен, неосъждан, със средно образование, работещ, за това че от неустановена дата през
месец май 2020г. в град ,,,,, в дома си на ул.”,,,” № 15, като пълнолетно лице, без да е
сключил брак, е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16 годишна
възраст, а именно ,,,, - на 14 г. от град ,,, - престъпление по чл.191 ал.1 НК.
С постановление от 17.10.2022 г. и на основание чл. 375 от НПК, ИРП е внесла
материалите по делото в ИРС с предложение на основание чл. 78а НК обвиняемият М. Г. да
бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно
наказание.
В съдебно заседание представителят на РП-,,,, ТО-И. поддържа повдигнатото
обвинение.
Обвиняемият Г. не отрича вината си, като твърди, че много обича Б. и заради това е
заживял с нея, като се грижи за детето си.
Защитникът му адв. Х. Т. пледира за оправдаването на подзащитния му, тъй като
деянието му макар и формално да очертава признаците на престъплението по чл. 191, ал. 1
предвид своята малозначителност не следва да бъде назакзвано.
Съдът след преценка на събраните в хода на досъдебно производство № 50/2021 г. на
РУ-МВР-Костенец поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл. 16 и 18 НПК приема за
установено следното:
Обвиняемият Мрин Б. Г. е роден на 04.02.2001 г. в гр. И., а свидетелката ,,,, е родена
на 29.04.2006 г. в гр. ,,,.
В началото на 2020г. в гр. ,,, М. Г. се запознал с Б. А. Двамата се харесали, известно
време били приятели, но впоследствие решили да заживеят заедно. През месец април 2020г.
А. изявила желанието си да заживее с М. Г. пред родителите си М. Л. и С. С., които
първоначално били против, но впоследствие се съгласили. Родителите на М. Г. - В. К. и Б. Г.
също се съгласили той да заживее с Б..
В началото на месец май 2020г. М. Г., заедно с родителите си В. К. и Б. Г. отишли до
град ,,, и взели от дома й Б. А.
М. Г. и Б. А.заживели като семейство в дома на Г. в град ,,,,, на ул.“,,,“ № 15в. В
резултат от съжителството им на 08.02.2021г. се родила дъщеря им Б.а Г.а.
Фактическите си констатации съдът направи след анализ на доказателствата по делото,
събрани в хода на досъдебното производство и инкорпорирани по реда на чл. 378 НПК –
показанията на свидетелите Р. Г.а, П. Г., В. К., Б. Г., С. К., М. Л., А. А., М. А., Г. К. и П. Г.,
според които М. и Б. живеят в едно домакинство и имат родено дете. Това обстоятелство се
потвърждава и от приложения по делото акт за раждане на детето Б.а Г.а и представения от
Дирекция „Социално подпомагане“ – И. социален доклад.
От така събраните доказателства може да се направи извод, че обвиняемият Г. е
извършил деяние, което очертава признаците на престъпление по чл. 191, ал. 1 НК.
По делото е представено удостоверение, издадено въз основа на акт за граждански брак
1

№ 21 от 16.09.2022 г. на община ,,,,, според което М. Г. на 16.09.2022 г. е сключил брак с Б.
А.
От показанията на св. Б. А. дадени в хода на съдебното следствие се установи, че тя
посещава училище, независимо, че се е омъжила за М. и към настоящия момент очаква
второто си дете.
Обвиняемият М. Б. Г. е роден на 04.02.2001 г. в гр.И., ЕГН **********, живущ в град
,,,,, ул.”,,,” № 15, българин, български гражданин, със средно образование, работещ в „С.“
ЕООД гр. С..
От справката му за съдимост се установява, че Г. не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност, а съобразно справката за криминална проявеност – че не е
регистриран в масивите на МВР за извършени престъпления от общ характер.
С оглед възприетото от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че макар и обвиняемият
Г. с действията си да е осъществил състава на престъпление по чл. 191, ал. 1 НК съдът
следва да го оправдае по повдигнатото обвинение, тъй като деянието му макар и формално
да очертава признаците на състава на престъплението поради своята малозначителност не е
престъпно.
Съгласно разпоредбата на чл. 191, ал. 1 НК пълнолетно лице, което без да е сключило
брак, заживее съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст, се
наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с обществено
порицание. Това престъпление се свързва с установяване на фактическо съжителство между
субекта, който може да е само пълнолетно лице, и пострадалата. Съжителството предполага
трайни отношения между извършителя и пострадалата и обичайно предполага
установяването на съвместен живот в едно домакинство, т.е. изпълнителното деяние би
могло да бъде осъществено само чрез действие.
Родовият обект на защита от това престъпление са обществените отношения, които
възникват по повод правилното физическо, психическо и нравствено развитие на
младежите, чиято обща характеристика се свежда до това, че предвид ниската им възраст и
липсата на социален и житейски опит не могат да формират правно валидна воля за участие
в определени обществени отношения.
В семейната среда преди всичко се формира бъдещата личност. Там следва младият
човек да бъде обезпечен материално и да бъде възпитаван в духа на господстващия морал.
Държавата чрез криминализиране на тези прояви цели именно осигуряването на правилното
нравствено възпитание и нормално полово развитие на подрастващите. Предвид
обстоятелството, че съвместно съжителство обичайно включва и полово общуване, законът
в приема, че съвместното семейно съжителство на ненавършилите 16-годишна възраст лица
от женски пол е обществено неприемливо и в противоречие на установените морални норми
и ценности. Това е така защото тези лица, не са достатъчно физически, психически и
емоционално зрели, така че да създадат свое семейство.
От събраните по делото доказателства се установи, че обвиняемият Г. като пълнолетен
е заживял на съпружески начала с А. от началото на месец май 2020 г. в дома си в гр. ,,,,.
Той установил с пострадалата отношение като тези между съпрузите, като двамата имат
родено общо дете и по този начин формално е осъществил състава на престъплението по чл.
191, ал. 1 НК.
От субективна страна обвиняемият е действал при пряк умисъл – той е знаел, че
2

лицето от женски пол, с което е искал да живее на съпружески начала не е навършило 16-
годишна възраст, но въпреки това е заживял с него.
Всяко престъпление, независимо от обществените отношения, които са засяга, следва
да притежава достатъчна степен на обществена опасност, така че да бъде обществено
оправдано реализирането на наказателната репресия. Действително с разпоредбата на 191,
ал. 1 НК, както бе посочено се защитават важни обществени отношения, свързани със
правилното нравствено, интелектуално и физическо развитие на младежите. Това
обстоятелство е преценено от законодателя при криминализиране на съпружеското
заживяване с лице от женски пол, което не е навършило 16-годишна възраст.
В случая от доказателствата по делото обаче бе установено, че Г. е подходил
отговорно към съжителството си с непълнолетната Б. – той е трудово ангажиран, осигурил е
отлични жилищни условия както за съпругата си, така и за роденото им дете, което е
припознал по надлежния ред. Нещо повече – след навършване на 16-годишна възраст на Б. е
сключил брак с нея след дадено от съда разрешение по реда на чл. 6 СК.
Макар и деянието по чл. 191, ал. 1 НК да е на просто извършване, в случая от него не
са последвали каквито и да е други общественоопасни последици освен формалното
нарушаване на забраната за заживяване на съпружески начала с лице от женски пол, което
не е навършило 16 годишна възраст. Пострадалата продължава своето образование и при
социалното проучване не е установен риск за новороденото им дете.
Съдът отдава извършване на деянието на Г. му на младежката му възраст (той е бил на
19 години), при която има недооценяване на последиците от дадено противоправно
поведение. Не по-малко значимо за вземане на решението за създаването на семейство с
непълнолетната Б. са и ромските обичаи и традиции, в чиято общност се е изградила и
личността на подсъдимия.
Съдът намира за уместно да отбележи, че доскоро Наказателният кодекс познаваше
основание за отпадане на наказателната отговорност по чл. 191, ал. 4 НК, в който бе
предвидено, че деецът не се наказва или наложеното наказание не се изпълнява, ако до
привеждане на присъдата в изпълнение е последвал брак между мъжа и жената. Тази
поощрителна разпоредба бе отменена през 2019 г. (ЗИД НК, обн., ДВ, бр. 16 от 22.02.2019
г.) Липсват убедителни юридически аргументи за отпадането на тази поощрителна норми,
още повече при липса на мотиви към законопроекта. Трудно е да се прецени какви
конкретни цели на наказанието би постигнало осъждането на субект на престъпление по чл.
191, ал. 1 НК, за който тази разпоредба е приложима, след като е последвал брак между
дееца и пострадалата от престъплението.
Тези обстоятелства дават основание съдът да направи извод, че деянието на М. Г.
макар и формално да осъществява признаците от състава на престъплението по чл. 191, ал. 1
НК поради своята малозначителност не е престъпно. След като липсва престъпление,
обвиняемият следва да бъде оправдан на основание чл. 9, ал. 2 НК.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
Районен съдия:
/Р. Йорданова/
3

Номер на акта:	163
Дата:	17 ноември 2022 г.
Съдия:	Радослава Маринова Йорданова

Дело:	20221840200628
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	18 октомври 2022 г.

Решение по дело №628/2022 на Районен съд - Ихтиман

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите