Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1933 09.12.2019г. Град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На двадесет и пети ноември Година
2019
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Биляна Миткова
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №08759 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Франция, рег.№********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, с ЕИК:********* и седалище/ адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София, сгр.14, срещу Г.З. Г.– Д., с ЕГН:********** и адрес:г***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.415, вр. чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1054,78 лв., представляваща главница по револвиращ кредит на основание Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***от ***., сумата 268,10 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.04.2017 г. до 10.11.2017г., сумата 53,54 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 10.11.2017г. до 11.05.2018г., ведно със законната лихва върху размера на главницата от 1054,78 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 30.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №2838/31.05.2018г. по ч.г.д.№03648/2018г. на ПРС.
При условията на евентуално отхвърляне на установителните искове поради липсата на предсрочна изискуемост са предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1054,78 лв., представляваща главница по револвиращ кредит на основание Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***от ***., сумата 268,10 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.04.2017 г. до 10.11.2017г., сумата 53,54 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 10.11.2017г. до 11.05.2018г., ведно със законната лихва върху размера на главницата от 1054,78 лв., считано от датата на подаване на исковата молба –11.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
В законоустановения срок ответникът Г.З. Г.– Д., чрез своя особен представител адв. Г., е подал отговор, с който иска отхвърлянето на исковете като неоснователни. Ответникът оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца, като твърди, че не подписвал процесния договор за кредит, не е получавал кредитна карта, нито е ползвал суми от кредитната карта. Ответникът оспорва предсрочната изискуемост да е обявена по надлежния ред, като твърди, че същата не му е съобщена. Ответникът твърди, че е налице съществено разминаване между претендираните суми в настоящето производство и сумите по приложения договор. Ответникът твърди, че процесният договор за кредит е нищожен поради противоречието му с императивни разпоредби на ЗПК.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да се произнесе по съществото на делото.
По основателността:
Съгласно чл.12 от Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***от ***., сключен между страните по делото, кредиторът може да предостави на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000лева. Посочено е, че кредиторът ще издаде и достави картата на кредитополучателя след проучване на изпълнението на задълженията по договора за кредит на кредитополучателя. Уговорено е, че всички задължения свързани с ползването на кредитната карта ще възникнат след активирането от кредитополучателя на издадената кредитна карта. Съгласно чл.15 договорът за револвиращ кредит е безсрочен, като срокът на валидност на кредитната карта се определя от кредитора и е различен от срока на договора за револвиращ потребителски кредит. Кредитният лимит на картата бил едностранно определен от кредитора, а за ползването на кредитния лимит кредитополучателят следвало да заплаща годишна лихва върху усвоената част от кредитния лимит за срока на ползването му.
Видно от Приложение към процесния договор кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1000лева, издава кредитна карта MasterCatd при годишен лихвен процент 35 % и годишен процент на разходите 44.90%. В чл.13 е уговорено, че месечните погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението най-малко в минимален размер съгласно тарифа „лимити“. В нея е посочено, че при усвоен кредитен лимит от 0 до 1000 лева минималната погасителна вноска е 60лева, а от 1000-2000 лева минималната погасителна вноска е в размер на 120лева.
По делото е приета като доказателство и товарителница на „МиБМ Експрес“ ООД /стр. 29 от делото/, от която се установява, че до ответника е изпратена пратка, съдържаща „документи“ и че същата е получена от ответника на 23.12.2016г.
Приложено е и месечно извлечение от кредитна карта с отчетен период 16.09.2017год.-13.10.2017год. за дължима сума в размер на 1322,88лева и срок за плащане 01.11.2017год.
С покана, за която няма данни да е получена от ответника, последната е поканена в седмодневен срок, считано от получаване на настоящото уведомление, да заплати дължащите се по сключен револвиращ кредит сума в размер на 1324,64лева, от които 1054,78лева главница, 268,10лева договорна лихва и 1,76лева обезщетение за забава.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът излага следните правни изводи:
Уважаването на предявения иск изисква да бъде установено по делото наличието на валидно облигационно отношение между страните по процесния договор, като ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс„ С.А. е изпълнило задълженията си за предоставяне на уговорената сума на ответника точно, наличието на възникнало в полза на „БНП Парила Пърсънъл Файненс“ С.А. изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на претендираните суми на соченото основание, размера на дължимата от ответника сума за главница, забавата на ответника да изпълни задълженията си в срок.
Доколкото процесния договор е сключен на ***., то за същия са приложими разпоредбите на ЗПК (обн. ДВ, бр.18 от 05.03.2010г., в редакцията си от ДВ, бр.61 от 25.07.2014г.) Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК, който е приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита (т. 9); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т. 10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т. 11).
Съдът намира, че предвид съдържанието на сключения договор за потребителски кредит между "БНП Париба Пъръсънъл Файненс" ЕАД и ответника, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7, 8, 10 и 11 от ЗПК, а именно:
В случая е видно, че в процесния догово, в частта му относно отпускане на револвиращ кредит и издаване на кредитна карта, а именно клаузите от т.12 до т.21 вкл., липсва конкретно посочване на елементите от същественото съдържание на този вид договори. В него не е посочен конкретно общия размер на отпуснатия кредит, лихвения процент на кредита, ГПР по кредита, дължимите такси, размер на минимална месечна вноска и т.н., каквото е изискването по Закона за потребителския кредит. Тези детайли се съдържат в приложението по т.21 от договора, което е подписано единствено от кредитора и доколкото върху него липсва подпис на кредитополучателя, то се счита че последният не е изявявал насрещна воля за приемането им. В т.14 от процесния договор е предвидено, че чрез въвеждането на ПИН ще се потвърждава от кредитополучателя извършване на трансакции, но съдът намира, че това не следва да се тълкува като съгласие за приемане на неизвестни към датата на подписване на договора условия за предоставяне на кредит. Към момента на подписване на договора приложението не е било изготвено, поради което ответникът не може да се счита обвързан от него. Неподписването на предложението води до неспазване изискванията на чл.11, ал.1, т.27 от ЗПК и влече след себе си липсата на съвпадащи между страните волеизявления по съществените елементи от състава на договора за револвиращ кредит. Оттук и следва, че не е налице договорна обвързаност между страните при условията и параметрите, посочени в Приложението към договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта и ищецът не може да претендира изпълнение по нея, респективно последиците от неизпълнението.
Изследвайки съдържанието на договора сключен между страните по делото, съдът намира, че потребителският договор е недействителен, поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В процесния договор са посочени като абсолютни стойности лихвения процент по заема и ГПР, първият 35 %, а вторият 44.90 %, без да е изрично разписана методиката на формиране на годишния лихвен процент на разходите по кредита.
Съгласно разпоредбите на ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. дължими на последните за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Следователно, в посочената величина следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
В процесния договор за кредит такава липсва яснота относно посочените по-горе обстоятелства. Посочен е лихвен процент по заема /фиксиран/, както и годишно оскъпяване по заема, но се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика,налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. По този начин, съставните елементи, както бе посочено по-горе, стават неизвестни и на практика се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса.
Липсва яснота и относно това какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото в тарифата към заема освен лихвения процент са предвидени и такси за администриране на просрочени вноски, месечни такси за обслужване, такси за теглене на пари в брой от банкомат, за справки за разполагаем лимит в банкомат. Предвид на това, не би могло да се заключи, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато договорът за кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, то същият е недействителен. В този случай потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихви или други разходи по кредита- чл.23 от ЗПК. В случая чистата стойност на кредита би се дължала при наличие на действителен договор за револвиращ потребителски кредит, какъвто не се доказва по делото. Ето защо, предявеният иск за установяване на съществуването на парични вземания, произтичащи от договорна връзка между страните, породена от договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Отхвърлянето на главния иск предпоставя произнасяне по евентуално предявения иск, който по идентични на вече изложените по-горе съображения, също се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
В горния смисъл е и Решение №431/21.11.2019г. по в.г.д.№526/2019г. на Пернишкия окръжен съд, постановено по аналогичен правен спор.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Франция, рег.№********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, с ЕИК:********* и седалище/ адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София, сгр.14, срещу Г.З. Г.– Д., с ЕГН:********** и адрес:г***, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1054,78 лв., представляваща главница по револвиращ кредит на основание Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***от ***., сумата 268,10 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.04.2017 г. до 10.11.2017г., сумата 53,54 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 10.11.2017г. до 11.05.2018г., ведно със законната лихва върху размера на главницата от 1054,78 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 30.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №2838/31.05.2018г. по ч.г.д.№03648/2018г. на ПРС.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Франция, рег.№********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, с ЕИК:********* и седалище/ адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София, сгр.14, срещу Г.З. Г.– Д., с ЕГН:********** и адрес:г***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1054,78 лв., представляваща главница по револвиращ кредит на основание Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***от ***., сумата 268,10 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.04.2017 г. до 10.11.2017г., сумата 53,54 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 10.11.2017г. до 11.05.2018г., ведно със законната лихва върху размера на главницата от 1054,78 лв., считано от датата на подаване на исковата молба –11.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Решението е постановено при участието на “Кардиф животозастраховане”- С.А., Франция- чрез “Кардиф животозастраховане”- клон България с ЕИК:********* и “Кардиф общо застраховане” С.А., Франция- чрез “Кардиф общо застраховане”- клон България с ЕИК:*********, и двете дружества със седалище и адрес на управление:гр.София, р-н „Средец“, ул.“Хр. Белчев“, №29, ет.1-3, в качеството им на трети лица- помагачи на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№03648/2018г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен
съдия: