Р Е
Ш Е Н
И Е № 229
гр.Кюстендил 29.10.2018год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен
съд, в открито съдебното заседание, проведено на двадесет
и седми септември две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА МУХТИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА БОГДАНОВА
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при участието на секретаря М. С., като разгледа докладваното
от съдия М. Богданова в.гр.д.№229 по описа за 2018 г. на КнОС, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба,
подадена от адв. В.Т., пълномощник на А.И.И., ЕГН **********, съдебен адрес: ***,
офис-партер против Решение, постановено на 26.02.2018г. по гр.д.№2069/2017г. по
описа на Районен съд Дупница.
С
оспорвания първоинстанционен съдебен акт съдът е признал за установено по отношение на А.И.И.,
с ЕГН **********,***, че дължи на „* ЕАД, ЕИК **, със съдебен адрес:***, сумите
по ч.гр.д.№1494/17г. на ДРС: ***лв. главница по договор за потребителски кредит
от 10.03.2014г., ведно с договорна лихва *лв. за период 23.08.2014г. –
31.07.2017г. и * законна лихва. Осъдил е А.И.И. да заплати на „* ЕАД **** лева
деловодни разноски и по сметка на ДРС – *лева д. такса.
Въззивникът
И. обжалва съдебното решение на районната инстанция изцяло като постановено в
нарушение на материалния закон и в разрез със съдебната практика. Излагат се
доводи, че изводите на районния съд са напълно погрешни и това е довело до
постановяване на неправилен съдебен акт.
Основните оплаквания на въззивника са следните – оспорва дължимостта на
процесната сума, тъй като е налице плащане, подкрепено с писмени доказателства;
твърди, че никога не е бил уведомяван за извършената цесия; оспорва настъпилата
предсрочна изискуемост на вземането; счита процесния договор за потребителски
кредит за нищожен, тъй като е в противоречие с клаузите на чл.10 и чл.11 от ЗПК; оспорва начисления лихвен процент по договора като неправомерно завишен и
в противоречие с добрите нрави; оспорва начисления ГПР в размер на
628,48%. По всяко едно от оплакванията
въззивникът развива подробни аргументи. Иска да бъде отменено решението на РС
Дупница и да бъде отхвърлен предявения иск. Претендира сторените в производството
разноски.
По реда на чл. 263 ГПК не е постъпил отговор
на въззивната жалба от страна на ответника по същата.
След като обсъди събраните по
делото доказателства и доводите на страните, Окръжният съд намира за установено
от фактическа и правна страна, следното:
Жалбата е подадена в законния
срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима
и подлежи на разглеждане. Разгледана по същество е основателна. Съображенията в
тази насока са следните:
По делото е безспорно установено,
че по заявление на "* ЕАД гр. С., в качеството на правоприемник на "********"
ЕАД гр.С. е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1494/2017г. по
описа на ДнРС с предмет вземането по предявените установителни искове срещу А.И.И..
Същият е оспорил вземанията, предмет на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК,
като е подал в срок възражение по чл.414 ГПК. На 15.09.2017г. заявителят е
уведомен за постъпилото възражение и е предявил процесните искове в
законоустановеният срок.
Установено е също така, че
ответникът А.И.И. е сключил с "********" ЕАД на 10.03.2014г. Договор
за потребителски кредит №* По силата на сключения договор кредиторът се е
задължил да предостави на кредитополучателя под формата на заем парична сума в
размер на ****лева. Усвояването на сумата е удостоверено с подписа на
кредитополучателя. Към договора е приложен Погасителен план, от който е видно,
че кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до
13.03.2015г. на ** броя равни седмични вноски, всяка от които по *** лева.
първата погасителна вноска е с падеж 21.03.2014г. уговорено е, че погасителните
вноски, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка,
покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и
определена добавка, съставляваща печалба на кредитора, като лихвения процент е
фиксиран за срока на Договора и е в размер на 208.69%. годишния процент на
разходите е фиксиран на 628.48%. общата стойност на задължението на
кредитополучателя по процесния договор възлиза на **** лева., размера на
уговорената договорна лихва възлиза на ** лева. В Общите условия към договора
за потребителски кредит, при забава в плащането на месечна погасителна вноска,
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва върху всяка забавена вноска, като общия размер на лихвата за забава по
процесния кредит възлиза на ** лева. До момента на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК длъжника е погасил сума в
размер на ** лева.
Видно от Договор за продажба на
вземания, сключен на 13.01.2015 г. "********" ЕАД е прехвърлило на „***“
АД свои вземания, към които спада и процесното. „***“ АД от своя страна
прехвърля вземанията си, включително и процесното към ищцовото дружество
„Агенция за събиране на вземания“ с Анекс №2 от 08.04.2016г. към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015г. За извършените цесии
длъжника И. е уведомен с уведомителни писма, видно от Обратна разписка към
товарителница №67385677.
С решението си първоинстанционният съд е
признал за установено съществуването на вземането на ищеца " Агенция за
събиране на везмания" ЕАД спрямо въззивника А.И.И. за сумите по
ч.гр.д.№1494/17г. на ДРС: 1192,81лв. главница по договор за потребителски
кредит от 10.03.2014г., ведно с договорна лихва ***лв. за период 23.08.2014г. –
31.07.2017г. **лв. законна лихва, като не е уважил направените възражения за
ненадлежно обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, нищожност клаузите
на договора за кредит, както и относно неравноправност на клаузата за основния
лихвен процент и годишния процент на разходите.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Установителните искове по реда на
чл. 422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок в резултат от
своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо
за предмет същите вземания.
Между страните по делото са
възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл.9 и сл ЗПК.
Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане.
На първо място въззивника въвежда
възражение за ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита. Процесният договор
за потребителски кредит е с последна вноска с падеж 13.03.2015г., към който
момент всички неиздължени вноски са станали изискуеми, т.е. към датата на
депозиране на исковата молба в съда, а именно 10.10.2017г. няма вноски, чийто
падеж да не е настъпил и съответно да не са станали изискуеми, за да се
обосновава необходимост кредита да бъде
обявен за предсрочно изискуем.
Не се споделя и довода за
ненадлежно уведомяване на длъжника за цедирането на задължението му по
процесния договор за потребителски кредит. Видно от Обратна разписка към
товарителница №67385677 е, че до длъжника са адресирани и лично получени от
същия Уведомителни писма с изх.№УПЦ – С – БНПМ1/CASH – 10626068 и изх.№ УПЦ – С – БНПМ2/CASH – 10626068. От съдържанието на
същите писма е видно, че те целят уведомяване на длъжника за извършената цесия.
Уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от новия
кредитор. Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал.
3 и ал. 4 от ЗЗД действие. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма
правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като
негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите
на чл.99 ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. По делото са представени пълномощни в тази
насока.
Настоящия състав на въззивната
инстанция обаче споделя довода на въззивника за нищожност на процесния договор
за потребителски кредит.
От събраните по делото доказателства се
установява, че по – голяма част от императивно определеното съдържание на
договора е изпълнено, но не всички реквизити по чл.11 ал.1 ЗПК са налице. Така
например в процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с
посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР на
заема. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на
разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посочения в договора ГПР от 628.48% /. В този порядък следва да се посочи, че
съобразно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената
величина като глобален израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които
длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В
конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно посочените
обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по заема – 208.69 %, /който е
фиксиран/, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по
договора. По делото е останал неизяснен въпросът дали и тези суми са с фиксиран
размер във всяка погасителна вноска или първо се заплащат таксата за обслужване
на кредита и лихвата и едва тогава се изплаща главницата. Тези данни имат
съществено значение за изчисляване на дължимите лихви и разноски по обслужване
на кредита, тъй като за база за изчислението им ще служи неизплатената част от
главницата. Дори и да се приеме, че за кредитополучателя е изначално ясно какъв
е процентът на оскъпяване на кредита, това не освобождава кредитодателя от
задължението, вменено му с императивна правна норма от ЗПК, да информира своя
съконтрагент за условията за заплащане на месечната погасителна вноска и за
това каква част от главницата ще бъде платена с всяка месечна вноска и каква
част представлява т.нар. „оскъпяване“ на кредита.
В договора и ОУ не се съдържа и
задължителната информация по чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК за наличието или липсата
на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да
бъде упражнено и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл.29 ал. 4 и 6 ЗПК, както и за размера на лихвения процент на
ден.
Кредитното правоотношение е
недействително и на още едно самостоятелно основание. Законодателят с нормата
на чл.10 ал.1 от ЗПК изисква договорът да бъде сключен по ясен и разбираем
начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от
страните. В настоящият случай представените по делото Договор за кредит и ОУ са
сключени в противоречие с цитираното законово изискване. Не всички елементи на
договора са представени с размер шрифт не по-малък от 12, което по силата на
чл.22 от ЗПК прави договора недействителен.
По гореизложените съображения,
кредитното правоотношение между страните се явява недействително на основание
чл.22 вр. чл.10 ал.1 и чл.11 ал. 1 т.6, т.9а, т.10 и т.11 ЗПК и като такова не
е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици.
С оглед нормата на чл.23 ЗПК,
който намира приложение към спора, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита, т.е. длъжникът дължи да
възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс.
Чистата стойност на кредита е в размер на ** лева, като съобразно договора и
изложеното от ищцовото дружество общият размер на плащанията на длъжника по
процесния договор възлиза на *** лева. При
тези данни се приема, че задължението на длъжника по процесния договор е
напълно погасено, което обстоятелство предполага предявените установителни
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съгласно т.13 от ТР № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, при отхвърляне изцяло или частично на иска с правно основание
чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист
не подлежат на обезсилване.
С оглед изхода на правния спор
следва да бъдат присъдени в тежест на ответната страна направените от въззивния
жалбоподател разноски по делото, възлизащи на * лева за заплатено адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения,
Кюстендилският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №89 от 26.02.2018г. по гр.д.№2069/2017г. на Районен съд – гр. Дупница и вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „*********“
ЕАД, ЕИК ****, със съдебен адрес:*** установителни искове по чл.422 вр. чл.415 ГПК, за сумата от *** лв. от които главница *лева, договорна лихва *лева и
законна лихва за забава в размер на ** лева за периода от 23.08.2014г. до
датата на подаване на заявлението в съда 31.07.2017г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№1494/2017г.
по описа на Районен съд – Дупница, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „*
ЕАД, ЕИК **, със съдебен адрес:*** да заплати на А.И.И., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, офис-партер сумата от * лева деловодни разноски пред
настоящата инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение, * лева сторени
разноски пред районния съд за заплатено адвокатско възнаграждение и сумата от **
лева, сторени разноски в заповедното производство за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
2.