РЕШЕНИЕ
№184 10.12.2015
г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Несебърският
районен съд граждански състав на двадесет и трети септември през две хиляди
и петнадесета година
в публично
заседание в следния състав:
Председател: Нина Моллова-
Белчева
секретар Д.Г.
като
разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева
гр.д.№ 1056
по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод исковата молба на О.Н. представлявана от **************
в качеството му на Кмет, против „Е.С.Е.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от ************************. Твърди се,
че ищецът е собственик на имот № 000170 по картата на възстановената
собственост на с. Емона на площ от 62 686 кв.м. След влизане в сила на
кадастралната карта имота бил отразен под номер 27454.30.27 на площ от
64 995 кв.м. За имотът бил съставен акт за частна общинска собственост №
2018/20.07.2014 г. При проверка в отдел „Общинска собственост” към О.Н. се
установило, че за имота имало вписан друг собственик- ответното дружество, придобило
имота по силата на н.а. № 75, т.ХІ, н.д. № 2031/03.08.2012 г. Дружеството го
било закупило от И.В.И. и М.К.И. като на последните имота бил възложен от ЧСИ
Тотко Колев с район на действие- Окръжен съд- Бургас. В постановлението за
възлагане било посочено, че имота бил собственост на длъжника по изп.д. ********************,
за който ищецът, след направена проверка в Службата по вписванията при РС-
Несебър, установил, че няма вписан титул за собственост. След придобиване на
имота от ответното дружество, същият бил разделен на два поземлени имота с
номера 27454.30.48 на площ от 7948 кв.м. и 27454.30.49 на площ от 57 047
кв.м. Ищецът счита, че ответникът не е собственик на имота, тъй като го е
придобил от несобственик. Предвид на това се моли да бъде прието за установено,
че дружеството не е собственик на поземлен имот с идентификатор 27454.30.48 и
поземлен имот с идентификатор 27454.30.49. По делото постъпи нарочна молба с
вх. № 177/13.01.2015 г., с която се заявява, че се оттегля претенцията по
отношение на поземлен имот с идентификатор 27454.30.48 предвид на това, че
ответника се бил разпоредил с имота в полза на В.С.Б. и В.В.В.. Против
последните било образувано гр.д. № 18/2015 г. по описа на РС- Несебър, като в
обстоятелствената част на исковата молба са залегнали същите факти, на които
общината се позовава и по настоящото производство. С определение от 16.01.2015
г. производството по двете дела е обединено като занапред е постановено да се
движи под номера на настоящото дело. Гр.д. № 18/2015 г. е било образувано по
повод претенция на О.Н. против В.С.Б., ЕГН **********,***, и В.В.В., ЕГН **********,***,
по която ищецът, позовавайки се на същите факти и обстоятелства, моли да бъде
прието за установено по отношение на физическите лица, че същите не са
собственици на поземлен имот с идентификатор 27454.30.48. И по двете претенции
се моли да бъдат отменени н.а. № 105, т.ХХІІ, н.д. № 4165/2008 г., н.а. № 75,
т.ХІ, н.д. № 2031/2012 г., н.а. № 82, т.І, рег.№ 637, н.д. № 82/24.01.2013 г.,
трите на нотариус Стоян Ангелов.
Ответното
дружество, в срока по чл.131 от ГПК, депозира писмен отговор, с който заявява,
че предявената претенция е недопустима, тъй като липсвало заявен петитум от
страна на ищеца за установяване правото на собственост на последния и търсената
защита не съответствала на действителното съдържание на материалните и
процесуалните отношения между страните. По отношение на наведените искания от
страна на ищеца за отмяна на нотариалните актове, също се твърди недопустимост
предвид на това, че не се касае за охранителни актове. Оспорва се претенцията и
като неоснователна като се твърди, че постановлението за възлагане на имот
27454.30.27 е влязло в сила и същото легитимира като собственик И.И., считано
от 27.05.2008 г. Възлагането не е било обжалвано, нито оспорено по исков ред,
поради което извършената от ЧСИ продажба била действителна и не може да бъде
оспорена по исков ред. При снабдяването на Илиеви с нотариален акт, нотариуса
бил извършил проверка за собствеността.
Ответниците В.С.Б.
и В.В.В., в срока по чл.131 от ГПК, депозират писмени отговори, с които
заявяват, че оспорват предявената против тях претенция. Считат, че ищецът не е собственик
на имота, тъй като те са носители на това право. Твърдят, че добросъвестно си
придобили идеални части от поземлен имот с идентификатор 27454.30.48 по силата
на покупко- продажба. Заявява се, че посочения в приложения от общината акт за
общинска собственост имот не е идентичен със закупения от тях имот. Заявяват,
че техния праводател И.В.И. е придобил собствеността по силата на постановление
за възлагане, което е било вписано в Службата по вписванията. Като
добросъвестни собственици И.И. и съпругата му М.И. са продали имота на „**************”.
Наред с това се твърди, че имота е бил придобит и на основание 5- годишно
добросъвестно давностно владение, считано от възлагането на имота на техните
праводатели до настоящия момент, през който период никой не е предявявал
претенции.
С
определение от 22.06.2015 г., в производството досежно имот с идентификатор
27454.30.48, съдът е привлякъл в качеството на трети лица- помагачи на страна
на ответниците- физически лица, лицата И.В.И.,
ЕГН **********, М.К.И., ЕГН **********,***, и „Е.С.Е.” ЕООД, ЕИК
*********. По отношение на претенцията относно имот с идентификатор 27454.30.49
дружеството е ответник. От страна на Илиеви е постъпило общо становище, с което
се изразява мнение за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че
постановлението за възлагане е валиден акт, който не е бил оспорен по съдебен
ред посредством обжалването му. Заявява се, че О.Н. не е собственик на имота,
тъй като посочените в акта за общинска собственост основания не са такива,
установяващи право на собственост. Считат, че ответниците- физически лица са
придобили имота на годно правно основание- покупко- продажба, а не на основание
давностно владение. „Е.с.Е.” ЕООД също депозира становище, съдържанието на
което се преповтаря с това по отговора на исковата молба по претенцията досежно
другия имот.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен
материал, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Претенциите
са с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
От страна на
„Е.С.Е.” ЕООД са наведени твърдения за недопустимост на исковете, които не се
споделят от съда. Обстоятелството, че О.Н. не е предявила и положителен
установителен иск досежно процесните имоти не води до недопустимост на
предявените отрицателни установителни искове. Ищецът разполага с правото да избира
каква защита да получи. По отношение на твърденията досежно предявените искове
по чл.537, ал.2 от. ГПК, въпроса дали сочените актове могат да бъдат отменени
по реда на тази норма, е въпрос по съществото на спора, а не по неговата
допустимост. По отношение на твърденията относно представителната власт на
лицето, подписало исковата молба с предмет имот с идентификатор 27454.30.48 за
Кмет на О.Н. съдът намира, че доколкото впоследствие са представени
доказателства, че Кмета на О.Н. потвърждава всички действия на своя заместник,
включително се представя и подписана от Кмета искова молба, следва да се
приеме, че съдът е надлежно сезиран.
От
представеният по делото акт за частна общинска собственост № 2018/20.07.2004 г.
е видно, че имот № 000170, находящ се в землището на с. Емона, начин на трайно
ползване- широколистна гора, категория 4, на площ от 62,696 дка, е актуван за
частна общинска собственост на основание чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, чл.30, ал.2, т.2
от ППЗОС, чл.57, т.2 от ЗОС. Приложено е постановление от 14.05.2008 г.,
съгласно което ЧСИ № 708 с район на действие ОС- Бургас е възложил върху И.В.И.
поземлен имот № 27454.30.27, на площ от 64,985 дка. И. е взискател по делото,
като длъжник е ********************. С н.а. № 105, т.ХІІ, рег. № 14181, н.д. №
4165/13.08.2008 г., нотариус Стоян Ангелов, въз основа на постановлението за
възлагане, е признал И. и съпругата му М.К.И. за собственици на поземлен имот с
идентификатор 27454.30.27, стар идентификатор 170, кв.0, на площ от 64 995
кв.м., находящ се в землището на с. Емона, местност „Шапка”. С н.а. № 75, т.ХІ,
рег.№ 9858, н.д. № 2031/03.08.2012 г. Илиеви са продали на „Е.С.Е.” ЕООД целия
имот, който впоследствие, с н.а. № 82, т.І, рег.№ 637, н.д. № 82/24.01.2013 г.,
е продаден на В.В. и В.Б. при квоти съответно 3/8 и 5/8 ид.ч. за всеки един. От
заключението по изготвената по делото съдебно- техническа експертиза, се
установява, че имот № 000170 е идентичен с имот с идентификатор 27454.30.27,
който впоследствие бил разделен на два имота- 27454.30.48 с площ от 7948 кв.м.
и 27454.30.49 с площ от 57047 кв.м.
Ищецът
твърди, че ответниците не са собственици на процесните два имота, тъй като
длъжникът по изпълнителното дело, по което е постановено възлагането на имота
върху И.И., не е бил собственик на същия. Заявява се отрицателния факт, че в
Службата по вписванията няма запис по партидата на длъжника Бонев. Предвид на това,
че тежестта на доказване в делото е на страната на ответниците, същите следва
да установят с надлежни доказателства, че те, респективно техните праводатели
са собственици на имота. Освен представените и посочени по- горе нотариални
актове, по делото не се ангажираха други доказателства, от които да се установи
на какво правно основание *********** се е легитимирал, съответно ЧСИ е приел,
че същия е собственик на имота. Въпреки липсата на служебно начало, съдът
направи служебна справка в Службата по вписванията, при която се установи, че
действително по партидата на *********** са налични само две записвания-
вписаната искова молба по настоящото дело и вписаното постановление за
възлагане на имота от ЧСИ по образуваното изпълнително дело. Независимо от това
в тежест на ответниците бе да представят доказателства относно правото на
собственост на праводателите си, което не бе сторено по отношение на Бонев. По
делото е представена и изискана от Общинска служба по земеделие- Несебър
информация, че за този имот не е имало реституционни претенции от страна на
бивши собственици по реда на ЗСПЗЗ или ЗВСГЗГФ. Наведено е възражение, че
постановлението за възлагане на имота било влязло в сила, тъй като не било
оспорено по реда на чл.496, ал.3 от ГПК, поради което следвало да се счита, че И.И.
се легитимирал като собственик, считано от 27.05.2008 г., когато същото е
влязло в сила. Съдът не споделя това твърдение. Съгласно константната съдебна
практика публичната продан е деривативен способ за придобиване право на
собственост, поради което купувачът по нея придобива само онези права върху
имота, които длъжникът по изпълнението притежава. Ако продаденият на публичната
продан имот не е бил собственост на длъжника по изпълнението, купувачът по
проданта не става собственик на закупения имот. В този смисъл от особено
значение е да се докаже, че *********** е бил собственик на имота за да се
приеме, че купувачът е придобил собствеността на имота по силата на публичната
продан. Действително в рамките на спор за собственост съдът не може да се
произнася по действителността на влязло в сила постановление за възлагане на
недвижим имот и да прави преценка за допуснати нарушения на закона при
извършване на публичната продан. Вещният ефект на влязлото в сила и неоспорено
по исков ред постановление за възлагане обаче може да бъде отречен, ако се
установи, че длъжникът не е бил собственик на имота. В този смисъл е Решение №
153/12.07.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1317/2013 г., ІІ г.о., постановено по
чл.290 от ГПК, задължително за прилагане от съдилищата, където изрично е
посочено, че стабилитета на публичната продан не важи за продажбата на чужд
недвижим имот. Прието е, че такава публична продан е лишена от вещно-
прехвърлителен ефект. По този начин и като се вземе предвид, че никой не може
да прехвърли повече права от колкото притежава, се налага извода, че И.И. не е
станал собственик на процесния имот, разделен впоследствие на два, респективно
такива не са и последващите приобретатели- ответниците.
От страна на
В.В. и В.Б. са наведени твърдения, че като добросъвестни владелци, са придобили
имота въз основа на повече от 5- годишно давностно владение, приобщавайки към
своето владение и това на праводателите му. Доколкото по делото няма
доказателства, от които да се следва извода, че процесните имоти са собственост
на други физически или юридически лица, или на държавата, по смисъла на чл.25
от ЗСПЗЗ следва да се приеме, че същите са общинска собственост. Съгласно § 1
от Закона за допълнение на Закона за собствеността, давност за придобиване на
имот държавна или общинска собственост, спира да тече, понастоящем до
31.12.2017 г. Налице е законова забрана за придобиване на имот, в случая частна
общинска собственост, на основание давностно владение, поради което и на това
основание не може да се приеме, че ответниците- физически лица са придобили
имота, който са закупили.
С оглед на
така изложеното съдът намира предявените отрицателни установителни искове за
основателни. Що се касае до искането по реда на чл.537, ал.2 от ГПК да се
отменят сочените по- горе нотариални актове, то същото е основателно само по
отношение на констативния нотариален акт, с който И.И. и М. Илиеви са признати
за собственици. Останалите сделки са възмездни, поради което същите не могат да
бъдат отменени по този ред. По отношение на тях не се зачита транслативния им
ефект.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на
сторените по делото разноски ведно с юрисконсултско възнаграждение. Видно от
представените по делото доказателства направените разноски са в общ размер от 486
лв. По отношение на юрисконсултското възнаграждение, същото, изчислено на
основание Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възлиза на сумата от общо 1237 лв., което следва да бъде
разпределено по ответниците, както следва: „**************” следва да заплати
сумата от 890 лв., Вичов В.- 130 лв., В.Б.- 217 лв.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е.С.Е.” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ************************,
че дружеството не е собственик на поземлен
имот с идентификатор 27454.30.49 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Емона, о.Н. м. „Шипка”, на площ от 57047 кв.м., трайно
предназначение на територията- земеделска, начин на трайно ползване-
широколистна гора, при съседи 27454.30.18, 27454.1.141, 27454.30.19,
27454.30.20, 27454.30.31, 27454.30.48, 27454.30.8, 27454.30.9, 27454.30.28,
27454.30.10.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.В.В., ЕГН **********,***,
че същия не е собственик на 3/8 ид.ч.
от поземлен имот с идентификатор 27454.30.48 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Емона, о.Н. м. „Шипка”, на площ от 7948 кв.м.,
трайно предназначение на територията- земеделска, начин на трайно ползване-
широколистна гора, при съседи 27454.30.28, 27454.30.8, 27454.30.49,
27454.30.31, 27454.30.32, 27454.30.6.
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.С.Б., ЕГН **********,***, че същия не е собственик на 5/8 ид.ч. от
27454.30.48 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Емона, о.Н.
м. „Шипка”, на площ от 7948 кв.м., трайно предназначение на територията-
земеделска, начин на трайно ползване- широколистна гора, при съседи 27454.30.28,
27454.30.8, 27454.30.49, 27454.30.31, 27454.30.32, 27454.30.6.
ОТМЕНЯ, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, констативен
нотариален акт № 105, т.ХХІІ, рег.№ 14181, н.д. № 4165/2008 г. на нотариус
Стоян Ангелов с район на действие, като ОТХВЪРЛЯ
искането по отношение на н.а. № 75, т.ХІ, н.д. № 2031/2012 г., н.а. № 82, т.І,
рег.№ 637, н.д. № 82/24.01.2013 г., двата на нотариус Стоян Ангелов.
ОСЪЖДА „Е.С.Е.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ************************, да заплати на О.Н.
представлявана от **************, в качеството му на Кмет, сумата от 890 лв.
/осемстотин и деветдесет лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение по
иска с предмет поземлен имот с идентификатор 27454.30.49, както и сумата от 426
лв. /четиристотин двадесет и шест лева/, представляващи съответната част от
разноските.
ОСЪЖДА В.С.Б., ЕГН **********,***, да заплати на О.Н.
представлявана от **************, в качеството му на Кмет, сумата от 217 лв.
/двеста и седемнадесет лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение по
иска с предмет поземлен имот с идентификатор 27454.30.48, изчислено съобразно
дела на Б., както и сумата от 37,50 лв. /тридесет и седем лева и петдесет
стотинки/, представляващи съответната част от разноските.
ОСЪЖДА В.В.В., ЕГН **********,***, да заплати на О.Н.
представлявана от **************, в качеството му на Кмет, сумата от 130 лв.
/сто и тридесет лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение по иска с
предмет поземлен имот с идентификатор 27454.30.48, изчислено съобразно дела на В.,
както и сумата от 22,50 лв. /двадесет и два лева и петдесет стотинки/,
представляващи съответната част от разноските.
Решението е
постановено при участието на И.В.И.,
ЕГН **********, М.К.И., ЕГН **********,***, и „Е.С.Е.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ************************,
в качеството им на трети лица- помагачи на страната на ответниците В.С.Б. и В.В.В..
Решението
подлежи на обжалване пред ОС- Бургас в двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: