Р Е Ш Е Н И Е
№ 1001
гр.Русе, 22.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на тринадесети март през две
хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Председател: ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
Членове: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
ДИАНА КАЛОЯНОВА
при секретаря Мария Станчева
и с участието на прокурора Радослав Градев, като разгледа докладваното от съдия
Йосифов к.а.н.д. № 41 по описа на съда за 2024 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е касационно
по чл.63в от ЗАНН, вр.чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба от В.В.К. ***
Търново против решение № 170 от 02.11.2023 г., постановено по АНД № 311/2023 г.
по описа на Районен съд – Бяла, в частта, с която е потвърдено наказателно
постановление (НП) № 38-0005408 от 26.06.2023
г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ (РД АА) -
Русе към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” (ИА АА). С
обжалваната част по т.3 на наказателното постановление, за нарушение по чл.139, ал.1, т.1, вр. чл.101, ал.4 от ЗДвП във
вр. приложение № 5, част I, т.1.1.14, б. „а“, изр. 2 от Наредба №
Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС и на основание чл.179, ал.6, т.3 от ЗДвП, на
касатора е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лева. В
жалбата се излагат оплаквания, че решението на първата съдебна инстанция, в
обжалваната му част, е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на съдебния акт в
оспорената му част и съответно отмяна и на наказателното постановление по т.3.
Ответникът
по касационната жалба – директорът на РД АА – Русе не се явява и не изпраща
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила
съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
От фактическа страна първата съдебна инстанция е приела,
че при извършена проверка на 27.04.2023 г., на второкласен път II-51, област Бяла, село Лом Черковна, в центъра на
селото до библиотеката, посока Попово – Бяла, контролен орган, служител на РД
АА – Русе, установил, че водачът В.В.К. управлява описания в НП товарен
автомобил – влекач с прикачено към него полуремарке, собственост на „Магтранс
2020“ ЕООД, извършващо международни превози на товари по маршрут Р България –
Търговище до Р Сърбия – Белград. При извършване на визуална проверка на влекача
контролният орган констатирал, че същият е технически неизправен поради спукан
спирачен диск на първата управляема ос отляво като пукнатината е по радиуса на
диска. Неизправността е оценена като „опасна“, след извършената визуална проверка
по метод 2 на елемент 1.1.14, с посочена причина за неизправност по б.„а“, изр.
2 оценка графа 6 от приложение № 5 към чл.31, ал.1 от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. на МТИТС. За тази констатация е изготвен и снимков материал,
приложен към административнонаказателната преписка. За нарушението, квалифицирано
по чл.139, ал.1, т.1, вр.чл.101, ал.4 от ЗДвП, вр. приложение № 5, част I, т.1.1.14, б. „а“, изр. 2 от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. на МТИТС, срещу водача бил съставен АУАН. Последният бил подписан
от К. с възражението, че дискът не е спукан, а има „теч от водата“. Въз основа
на съставения акт е издадено и НП, с което по т.3 на водача е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева на основание чл.179,
ал.6, т.3 от ЗДвП.
С частично оспореното решение, постановено по АНД №
311/2023 г. по описа на РС - Бяла, районният съд e потвърдил обжалваното пред
него наказателно постановление, издадено от директора на РД АА – Русе, по т.3.
За да достигне до този правен резултат, контролираната инстанция е формирала
извод за това, че процесното нарушение е правилно установено и безспорно
доказано. В мотивите на съдебно решение, в оспорената му част, съдът е дал
подробен отговор на всички наведени от страна на жалбоподателя възражения
досежно твърдяната от К. незаконосъобразност на НП по т.3. Касационната
инстанция споделя тези мотиви, като на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК,
вр.чл.63в от ЗАНН намира, че не е необходимо да ги преповтаря. РС - Бяла e
изяснил фактическата обстановка след анализ на събраните по делото писмени,
веществени и гласни доказателства. Съставомерността на деянието на водача на товарния
автомобил е установена по безспорен начин, съобразно доказателствата по делото.
Не са налице и съществени процесуални нарушения, които биха довели до друг
изход на делото или до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
За пълнота на настоящото изложение и с оглед
наведените от страна на касатора доводи за неправилност на съдебния акт в
оспорената му част, съдът, в настоящия си състав, счита, че следва да посочи и
следните правни съображения, относими към настоящия спор.
Разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП въвежда
задължение за движещите се по пътната мрежа ППС да бъдат технически изправни.
Законодателят е предвидил в санкционната норма на чл.179, ал.6, т.3 от ЗДвП
наказание за водач, който управлява технически неизправно моторно превозно
средство - глоба в размер на 500 лева при констатирани опасни неизправности.
Такава опасна неизправност несъмнено представлява констатираният при
извършената от контролния орган визуална проверка спукан спирачен диск на първа
управляема ос отляво като пукнатината е по радиуса на диска, съгласно приложение
№ 5, част I, т. 1.1.14, б. „а“, изр. 2 към чл.31,
ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС. Съгласно приложение № 5, част
I, т.1.1.14, б. „а“, изр. 2 към чл.31, ал.1 от Наредба
№ Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, изправността на „оборудването на спирачната
уредба“, по-конкретно „спирачни барабани, спирачни дискове“ се оценява чрез
препоръчителен визуален метод на проверка. Констатираната неизправност,
попадаща в обхвата на възможните неизправности по приложение № 5, част I, т. 1.1.14, б. „а“, изр. 2 към чл.31, ал.1 от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, се изразява в това, че „барабанът или
дискът е прекомерно износен, прекомерно надраскан, напукан, несигурно закрепен
или счупен“ и се оценява именно като „опасна“. В случая, с оглед приобщения към
делото снимков материал, несъмнено спуканият спирачен диск на първа управляема
ос отляво, при който пукнатината е по радиуса на диска, надхвърля значително
посоченото минимално изискване за „напукан“ диск, при което напълно правилно и обосновано
както актосъставителят, така и АНО, а впоследствие и въззивният съд са
квалифицирали така констатираната неизправност като „опасна“. Легални
дефиниции на понятията „незначителни неизправности“, „значителни неизправности“
и „опасни неизправности“ са дадени съответно в разпоредбите на § 6, т.71-т.73
от ДР на ЗДвП. „Незначителни
неизправности“, включително
при укрепването на товара, това са откритите по време на проверка
неизправности, които са без значителни последствия за безопасността на
превозното средство или без значително въздействие върху околната среда, както
и други незначителни несъответствия; „значителни неизправности“,
включително при укрепването на товара, това са откритите по време на проверка
неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или
да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други
участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия,
а съответно „опасни неизправности“, включително при
укрепването на товара, това са откритите по време на проверка неизправности,
които представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на движението по
пътищата или имат въздействие върху околната среда. Безспорно констатираната
неизправност попада в обхвата на това понятие, тъй като спуканият спирачен диск на първа управляема ос
отляво, при който пукнатината е по радиуса на диска, чието наличие се
установява от показанията на актосъставителя Михаела Михайлова-Димитрова и предявената
на свидетеля снимка на л.17 от прекратеното поради местна неподсъдност АНД №
1773/2023 г. по описа на РС – Русе, създава реална и постоянна опасност от
настъпване на ПТП и засягане живота и здравето не само на водача, но и на
другите участници в движението, в резултат на евентуално цялостно спукване на
спирачния диск и загуба на възможността на товарния автомобил да използва спирачната
уредба.
Действително
приложима
в случая досежно компетентността на служителите с контролни функции в ИА „Автомобилна
администрация“ да извършват проверки на пътя за установяване техническото
състояние на превозните средства, както и досежно реда и начина на извършване
на тези проверки, е Наредба № Н-14 от 27.08.2009 г. за начина на провеждане, обхвата и
организацията на контролните проверки на пътя и в предприятията и за
класифицирането на превозвачите и на лицата, извършващи превози за собствена
сметка, издадена
на основание чл.91а, ал.11 от ЗАвПр. Именно тази наредба, а не сочената в
наказателното постановление Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства,
урежда начина на
провеждане, обхвата и организацията на контролни проверки на пътя,
осъществявани от ИА „Автомобилна администрация“. Това е така, тъй като
случаят касае именно извършване на такава крайпътна техническа проверка, при
която компетентният контролен орган – служител на РД АА – Русе констатира
неизправност на МПС, управлявано от касатора.
Непосочването на
приложимата наредба обаче не представлява неправилно приложение на материалния
закон, нито съществено нарушение на процесуалните правила – чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН в извънсъдебната фаза на административнонаказателното производство чрез
непосочване на нарушените законови разпоредби. Това е така, тъй като за
определяне на вида неизправност и степента на опасност на тази неизправност в разпоредбата
на чл.14в, ал.1 от Наредба
№ Н-14 от 27.08.2009 г. се препраща именно към Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., която е посочена
в НП. Цитираната разпоредба на чл.14в,
ал.1 от Наредба № Н-14
от 27.08.2009 г. гласи, че за всеки подлежащ на проверка елемент от т.17 в приложение № 1
към чл.14, ал.1 по време на крайпътната техническа проверка се използва
списъкът с възможни неизправности и тяхната степен на сериозност, посочени в
част I от приложение № 5 към Наредба № Н-32 от 2011 г. за периодичните прегледи
за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (ал.1).
Неизправностите, открити по време на крайпътни технически проверки, се
категоризират в една от групите, посочени в част I от приложение № 5 към
Наредба № Н-32 от 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства (ал.2).
Освен това и
естеството на самата установена неизправност е описана в двете наредби по
идентичен начин: „Прекомерно износен, корозирал, надраскан или пукнат,
ненадежден или напукан барабан или диск“ (арг. от приложение № 1а, елемент
„Спирачни барабани, спирачни дискове“, метод „визуална проверка“, буква „а“ към
чл.14а, ал.1 от Наредба
№ Н-14 от 27.08.2009 г.), съответно „Барабанът или дискът е прекомерно износен, прекомерно
надраскан, напукан, несигурно закрепен или счупен“ (арг. от приложение № 5, част I, т.1.1.14, б. „а“, изр. 2 към чл.31, ал.1 от Наредба
№ Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС), като и в двата случая предвиденият от подзаконовите нормативни актове
препоръчителен метод за установяване на неизправността е чрез визуална
проверка. В т.II „Изисквания към проверката“ от приложение № 1а към чл.14а, ал.1 от Наредба № Н-14 от
27.08.2009 г. изрично
е посочено, че крайпътните
технически проверки могат да обхващат изброените по-долу елементи, един от
които е именно този по т.1 „спирачно оборудване“, по-конкретно по т.1.1.14 „спирачни
барабани, спирачни дискове“, като се използват посочените методи, който по
отношение проверката изправността на този елемент е „визуална проверка“.
Според чл.14а, ал.1 от Наредба № Н-14
от 27.08.2009г., проверките на елементи 1 (спирачно оборудване) и 8, определени
в т.17 (техническо състояние) от приложение № 1 към чл. 14, ал. 1, се извършват
по правилата на приложение № 1а. Съответно ал.2 гласи, че проверките на
останалите елементи, извън посочените в ал.1, определени в т.17 от приложение №
1 към чл.14, ал.1, се извършват в съответствие с изискванията на приложение № 5
към чл.31, ал.1 от Наредба № Н-32 от 2011 г. за периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (ДВ, бр. 104
от 2011 г.). Така, съгласно приложение № 1а „Правила за преглед или проверка на
спирачното оборудване и вредно въздействие по време на крайпътна техническа
проверка“ към чл.14а, ал.1 от Наредба № Н-14 от 27.08.2009 г., техническото
състояние на елемента по т.1.1.14. „спирачни барабани, спирачни дискове“ се
установява именно чрез визуална проверка като едни от възможните неизправности са
по буква а) „прекомерно износен, корозирал, надраскан или пукнат, ненадежден
или напукан барабан или диск“.
В случая като неизправности са
посочени недостатъци, които е обективно възможно да бъдат установени при
визуална проверка, а именно по б. „а“ – „Прекомерно износен, корозирал, надраскан или пукнат, ненадежден или
напукан барабан или диск“.
А както беше посочено и по-горе в настоящото изложение, съгласно разпоредбата
на чл.14в, ал.1 от Наредба № Н-14 от 27.08.2009 г. при извършване на крайпътна
техническа проверка за техническото състояние на превозното средство
контролният орган използва списъкът с възможни неизправности и тяхната степен на сериозност,
посочени в част I от приложение № 5 към Наредба № Н-32 от 2011 г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства.
Неоснователно е
и възражението, че неизправността не може да бъде установена от служителите на
ИА „Автомобилна администрация“. Разпоредбата на чл.9, ал.1 от Наредба № Н-14 от
27.08.2009 г. изрично предвижда, че непосредственото извършване на контролните
проверки се осъществява от именно от служителите на ИА АА с контролни функции.
На следващо място, разпоредбата на § 25 от ДР на ЗИДЗДвП
(ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) гласи, че този закон въвежда изискванията на Директива 2014/45/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
от 3 април 2014 г. относно периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на моторните превозни средства и техните ремаркета и за отмяна на Директива 2009/40/ЕО (ОВ, L 127/51 от 29 април 2014 г.) и
на Директива 2014/47/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
от 3 април 2014 г. относно крайпътната техническа проверка на изправността на
търговски превозни средства, които се движат на територията на Съюза, и за
отмяна на Директива 2000/30/ЕО (ОВ, L 127/134 от 29 април 2014 г.).
В § 2 от
ДР от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства също е посочено, че
наредбата въвежда изисквания на
Директива 2014/45/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014г.
относно периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на
моторните превозни средства и техните ремаркета и за отмяна на Директива № 2009/40/ЕО
(ОВ, L 127, 29.04.2014 г.). Съображение
3-то от преамбюла на Директива 2014/45/ЕС
на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година относно
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на моторните
превозни средства и техните ремаркета и за отмяна на Директива 2009/40/ЕО
гласи, че прегледите за проверка на
техническата изправност са част от по-широк режим, замислен така, че да
гарантира, че превозните средства се поддържат в безопасно и приемливо спрямо
околната среда състояние по време на използването им. Този режим следва да
обхваща периодични прегледи за проверка на техническата изправност на превозните
средства и крайпътните технически проверки на превозните средства, използвани
за автомобилни превози с търговска цел, както и да предвиди процедури за
регистрация на превозните средства, даващи възможност за временно прекратяване
на разрешението превозното средство да се използва за движение по пътищата,
когато превозното средство представлява непосредствен риск за пътната
безопасност. Периодичните прегледи следва да бъдат основният инструмент за
гарантиране на техническата изправност. Крайпътните технически проверки на
търговските превозни средства следва само да допълват периодичните прегледи.
Съгласно правната
норма на чл.10 от Директива № 2014/47/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 3 април 2014 година относно крайпътната техническа
проверка на изправността на търговски превозни средства, които се движат на
територията на Съюза, и за отмяна на Директива 2000/30/ЕО 1. държавите-членки гарантират, че избраните съгласно чл.9
превозни средства се подлагат на първоначална крайпътна техническа проверка. При всяка първоначална крайпътна
техническа проверка на превозно средство проверяващият: а) проверява последното удостоверение за техническа изправност и
доклада от крайпътната техническа проверка, ако има такива, които се съхраняват
в превозното средство, или електронно доказателство за тях, съгласно чл.7, § 1;
б) извършва визуална оценка на техническото състояние на превозното средство; в) може да извърши визуална оценка на
обезопасяването на товара на превозното средство в съответствие с чл.13; г) може да извърши технически проверки
по всеки метод, сметнат за подходящ. Тези технически проверки могат да се
извършват единствено с цел да се обоснове решение за подлагане на превозното
средство на по-подробна крайпътна техническа проверка или да се отправи искане
за незабавно отстраняване на неизправностите в съответствие с чл.14, § 1. Проверяващият проверява дали
неизправности, посочени в доклада от предишната крайпътна техническа проверка,
са отстранени. 2. въз основа на
резултата от първоначалната проверка проверяващият преценява дали превозното
средство или ремаркето му следва да бъдат подложени на по-подробна крайпътна
проверка. 3. по-подробната крайпътна
техническа проверка обхваща тези елементи, изброени в приложение II, които се
считат за необходими и от значение, като взема предвид по-специално
безопасността на спирачките, гумите, колелата, шасито и вредното въздействие,
както и препоръчителните методи, приложими за проверка на тези елементи. 4. когато удостоверението за
техническа изправност или докладът от крайпътна проверка показват, че на един
от изброените в приложение II елементи е извършена проверка в течение на
предходните три месеца, проверяващият не проверява този елемент, освен ако
такава проверка е оправдана поради очевидна неизправност.
Съгласно приложение
II “Обхват
на крайпътната техническа проверка“ към Директива № 2014/47/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 3 април 2014 година, 1. „спирачно
оборудване“, 1.1. „механично състояние и функциониране“, елемент по 1.1.14 „спирачни
барабани, спирачни дискове“, чрез приложим метод „визуална проверка“ се
установява по буква а), изречение
второ „вид/причина за неизправност на превозното средство“ - „прекомерно
надраскан, пукнат, ненадежден или напукан
барабан или диск“ като този вид неизправност е оценена като „опасна“.
Следователно
описаната по-горе приложима национална законодателна уредба напълно съответства
на духа и буквата на съюзното законодателство.
На следващо
място съгласно правната норма на чл.14 от Наредба № Н-14 от 27.08.2009 г. за
начина на провеждане, обхвата и организацията на контролните проверки на пътя и
в предприятията и за класифицирането на превозвачите и на лицата, извършващи
превози за собствена сметка, контролните проверки на пътя включват няколко или
всички елементи, посочени в приложение № 1 (ал.1). Така, съгласно т.17 от приложение
№ 1 „елементи на проверката на пътя“ към чл.14, ал.1 от Наредба № Н-14 от
27.08.2009 г., един от елементите на проверката на пътя е техническото
състояние на превозното средство, когато нормативните актове, посочени в чл.8,
определят изисквания спрямо него, включително изисквания за годност, ако има
такива, като се проверяват един, няколко или всички от следните елементи:
спирачно оборудване (1). Проверките по ал.1 задължително включват елементите,
посочени в приложение № 2, като под т.8 от това приложение е включена и
визуалната оценка на техническото състояние на превозното средство (ал.2).
Резултатите от контролните проверки на пътя се отразяват в протокол от крайпътна
техническа проверка по образец съгласно приложение № 3, а при проверка на пътно
превозно средство, превозващо опасен товар - и в контролен лист по образец
съгласно приложение № 4. Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
съхранява протоколите от извършените крайпътни технически проверки в срок не
по-малко от 36 месеца от съставянето им (ал.3). Копие от протокола от крайпътна
техническа проверка се връчва на водача на провереното превозно средство срещу
подпис и се съхранява на борда на превозното средство, а при превози на опасни
товари - и копие от контролния лист (ал.4).
Действително по
делото няма протокол от крайпътна проверка, представляващ приложение № 3 към чл.14,
ал.3 от Наредба № Н-14 от 27.08.2009 г., но това обстоятелство също не
представлява процесуално нарушение в извънсъдебната фаза на производството, тъй
като неговото съставяне не е предвидено в производството по ЗАНН и при
евентуалното му наличие, като официален удостоверителен документ, той би имал само
доказателствено значение. В случая, независимо от липсата на протокол от
крайпътна проверка, наличието на опасна неизправност на управляваното от
касатора превозно средство се установява от приложената фотоснимка и
показанията на разпитания по делото свидетел, в лицето на актосъставителя.
Неоснователно е
и възражението, че водачът не може да бъде субект на вмененото му нарушение.
Разпоредбата на чл.179, ал.6, т.3 от ЗДвП изрично предвижда, че отговорността
се носи от този, който управлява технически неизправното ППС.
В заключение
следва да се обобщи, че компетентни да извършват контролни проверки на пътя
досежно техническото състояние на превозните средства се явяват именно
служители на ИА АА с вменени контролни функции. Проверката на спирачното оборудване
и в частност на спирачни барабани, спирачни дискове се извършва по правилата на
приложение № 1а към чл.14а, ал.1 от Наредба № Н-14 от 27.08.2009 г., т.е. чрез
използване на регламентирания визуален метод на проверка, който именно е
използван и в настоящия случай. По отношение на констатирана възможна
неизправност и нейната степен на сериозност (оценка на неизправността) се
прилага приложение № 5 към чл.31, ал.1 от Наредба № Н-32
от 16.12.2011 г. на МТИТС, което посочва възможните причини за неизправностите,
както и възможните оценки на тези неизправности – „незначителна“, „значителна“
и „опасна“. Именно последните обстоятелства се явяват и признаци от обективна
страна от фактическия състав на процесното нарушение, поради което и
посочването в АУАН и издаденото въз основа на него НП единствено на относимите
разпоредби от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС и приложение № 5 към
нея, без да е цитирана и Наредба № Н-14 от 27.08.2009 г. и приложение №
1а към нея досежно приложимия метод на проверка, не съставлява неправилно
приложение на материалния закон, нито съществено нарушение на административнопроизводствените
правила на извънсъдебната фаза на производството. Този пропуск не води до
различни от приетите правни изводи, нито до нарушаване/ограничаване правото на
защита на нарушителя, като за него е било напълно ясно какво точно нарушение му
е вменено и за какво точно деяние е ангажирана административнонаказателната му
отговорност.
Решението на въззивната инстанция, в оспорената му
част, е допустимо, валидно и правилно като постановено в съответствие със
закона, поради което следва да бъде оставено в сила.
Така
мотивиран и на основание чл.221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 170 от 02.11.2023 г., постановено по АНД № 311/2023
г. по описа на Районен съд – Бяла в обжалваната
част, с която е потвърдена т.3 от наказателно постановление № 38-0005408 от 26.06.2023 г. на директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Русе, с което на В.В.К., с ЕГН **********,***, за нарушение на
чл.139, ал.1, т.1, вр.чл.101, ал.4 от ЗДвП във вр. с приложение № 5, част I, т.1.1.14, б. „а“, изр. 2 от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. на МТИТС и на основание чл.179, ал.6, т.3 от ЗДвП, е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 500 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: