Определение по дело №30180/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 19828
Дата: 6 август 2022 г. (в сила от 6 август 2022 г.)
Съдия: Валерия Родопова Диева
Дело: 20221110130180
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19828
гр. София, 06.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20221110130180 по описа за 2022 година
намери следното:

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът e представил относими и необходими писмени доказателства, чието приемане
е допустимо.
Доказателственото искане за изслушване на САТЕ с посочени в исковата молба и
отговора на исковата молба задачи е основателно и следва да бъде уважено.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-автотехническа експертиза по задачата,
поставена в исковата молба, и задачата, поставена в отговора на исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й., специалност: транспортна техника и технологии;
оценител на МПС.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на САТЕ в размер на 260 лева, от които 130 лв.,
вносими от ищеца по сметка на СРС в едноседмичен срок от съобщението и 130 лв.,
вносими от ответника по сметка на СРС в едноседмичен срок от съобщението.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 20.10.2022 г., 10:30 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от
отговора.
1
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба, като им разяснява, че по този начин
ще уредят по-бързо спора между тях, а при приключване на делото със спогодба половината
от внесената държавна такса подлежи на връщане на ищеца съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 9 ГПК.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както следва:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ от ЗАД „А. срещу „З..
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено
застраховане по застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, на 19.11.2020 г., в гр. П., в
причинна връзка с което са причинени щети на застрахования при него автомобил; твърди,
че щетите са на стойност 2597.11 лв., както и че е сторил ликвидационни разноски в размер
на 15 лв., като поддържа да е изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно
обезщетение. Твърди ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на
делинквента, спрямо когото в полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното
обезщетение и разноски за определянето му в размер на 15 лв. Твърди че ответникът, след
като бил поканен, бил заплатил само сумата от 529.46 лв. и останал задължен за сумата от
2082.63 лв. Ето защо, моли за уважаване на предявения иск, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът „З. оспорва иска по размер. Счита, че размерът на иска не отговаря на
действителните стойности за единица труд към датата на настъпване на събитието. Твърди,
че с изплащане на сумата 529.46 лв. е погасил изцяло дължимата сума, вкл. и 15 лв. –
ликвидационни разноски. Ето защо моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
В тежест на ищеца е да докаже, че в срока на застрахователното покритие на договора
за имуществено застраховане и вследствие виновно и противоправно поведение на водача
на застрахованото при ответника по застраховка гражданска отговорност МПС, е настъпило
конкретното събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение в размер на действителните вреди.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже, че е погасил
претендираното вземане в случай че твърди такова, както и да обори презумпцията за вина
по отношение на застрахования от него водач, за което не сочи доказателства.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 вр. чл. 153
ГПК безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че на
19.11.2020 г., в гр. П. е настъпило ПТП между описаните в исковата молба МПС-та по вина
на водача на автомобила, застрахован при ответника, че ищецът е заплатил като
застрахователно обезщетение сума в размер на 2612.09 лв. с включени ликвидационни
разноски, че към датата на ПТП ищецът е бил застраховател по имуществена застраховка на
увредения автомобил, а ответникът е застраховател по „Гражданска отговорност” на
автомобила, управляван от делинквента, че ответникът е получил изпратена от ищеца
2
покана за доброволно плащане и е заплатил сумата от 529.46 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3