№68
гр. Силистра, 30.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският окръжен
съд, в закрито заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Василева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Добринка Стоева
2. Огнян Маладжиков
като
разгледа докладваното от младши съдия Маладжиков в.гр.д. № 218 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 435, ал. 3 от ГПК
Образувано е по жалба от „Интер-трейд“ ЕООД с ЕИК ********* – длъжник по
изп.д.№ 71 / 2015 г. по описа на СИС при Дуловския районен съд, срещу
Постановление от 13.03.2020 г. за възлагане върху „Ахи белла“ ЕООД с ЕИК
********* на недвижим имот: 970,75 / 1674 кв.м.ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 24030.501.9080, част от поземлен имот със стар идентификатор
24030.501.1328, заедно със самостоятелен обект в сграда с идентификатор
24030.501.9080.1.29 със ЗП 447,02 кв.м., с предназначение магазин за хранителни
стоки, стар идентификатор 24030.501.1328.1.29 за сумата от 124 611,84 лева
с ДДС.
В жалбата си длъжникът поддържа оплакванията, че наддаването на
публичната продан не е извършено надлежно, защото задатъкът не е внесен от
лицето, което е участвало на търга; а заради занижената оценка на имота, той не
е възложен по най-високата предложена цена.
Постъпило е писмено възражение от купувача, комуто е възложен процесният
имот. Оспорва основателността на жалбата. Моли да се потвърди постановлението
за възлагане.
Няма постъпили възражения от взискателите „ОББ“ АД и РПК „Наркооп“.
В обясненията си държавният съдебен изпълнител излага подробни мотиви на
предприетите изпълнителни действия по отношение на имота. Счита жалбата за
неоснователна.
Съдът намира от фактическа страна следното:
Принудителното изпълнение върху процесния имот е протекло безуспешно
няколко пъти. След всяка поред втора продан (втора 19.02.2017-19.01.2017,
четвърта 14.02-2019-14.03.2019 г.) съдебният изпълнител е назначавал вещо лице,
което да направи актуална оценка на имота. Последната оценка с вх.№ 2054 /
23.04.2019 г. е възприета от държавния съдебен изпълнител в Постановление за
определяне на цена на публична продан от 17.07.2019 г. Постановлението е
връчено на жалбоподателя чрез залепяне на съобщение на 05.08.2019 г., но
писмена жалба срещу оценката не е постъпила, няма приложена такава по делото,
не се и твърди от него да е депозирал писмена жалба срещу оценката.
Имотът е оценен от вещото лице за 171 000 лв, определената начална цена
от съдебния изпълнител по чл. 485, ал. 4 от ГПК е 136 800 лева (80% от
оценката). Тази продан, пета поред, но явяваща се първа след последната оценка,
е обявена за нестанала с Протокол на ДСИ от 12.12.2019 г. Следващата продан, на
която е купен имотът, е започнала с обявена цена 123 120 лева,
представляваща 90 % от началната цена по нестаналата продан. Определената цена
е в съответствие с чл. 494, ал. 2 от ГПК.
При подаване на документите за търга А А Ч, в качеството си на управител
на купувача „Ахи белла“ ЕООД, е представил документ за внесен задатък в размер
на 10 % от началната цена – 12 312 лева, но като наредител и задължено лице в
документа е посочено неговото име – на управителя и едноличен собственик на
капитала А А Ч. С последваща декларация по изпълнителното дело той, в
качеството си на управител, потвърждава действията си по внасяне на задатъка,
като извършени от името и за сметка на търговското дружество.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима. С нея се изтъкват двата порока, които са
предпоставки да се допусне обжалването на възлагателното постановление:
наддаването не е извършено надлежно и имуществото не е възложено по
най-високата предложена цена.
Изрично в тълкувателните мотиви на т. 8 от Тълкувателно решение № 2 /
2013 от 26.06.2015 г. по т.д.№ 2 / 2013 г. на ВКС, ОСГТК е посочено, че
оценката на имуществото не е част от наддаването, поради което тя излиза вън от
предмета на проверка при обжалване на постановлението за възлагане. Затова
макар жалбата да е допустима, понеже се изтъква, че имуществото не е възложено
по най-високата предложена цена, то изтъкнатият довод за занижена оценка на
имота не може да се ползва за обосноваване на нейната основателност и да доведе
до отмяна на постановлението за възлагане. В допълнение дори оценката да беше
част от предмета на проверката по жалба срещу възлагателното постановление,
жалбата пак би била неоснователна. Оценките на вещите лица се оспорват по реда
на чл. 485, ал. 2 от ГПК. Независимо какво е становището на държавния съдебен
изпълнител, ако жалбоподателят е считал, че има право на жалба срещу оценката
на имота, следвало е да го упражни писмено в едноседмичния срок от съобщаването
на оценката. Като не го е сторил, без правно значение се явява недоказаното му
твърдение, че след като е бил уведомен за изготвянето на оценката, е посетил
канцеларията на СИС, за да изрази несъгласието си с нея.
В т. 8 от Тълкувателно решение № 2 / 2013 от 26.06.2015 г. по т.д.№ 2 /
2013 г. на ВКС, ОСГТК е посочено, че действията на наддавачите във връзка с
подадените тайни наддавателни предложения са част от наддаването и надлежното
им извършване подлежи на проверка по жалба срещу постановлението за възлагане.
Внасянето на задатък в размер на 10 на сто върху началната цена е изискване на
чл. 489, ал. 1 от ГПК и представлява действие на наддавача във връзка с
подаденото от него тайно наддавателно предложение. Жалбоподателят има право да
се позове на нарушение свързано с внасянето на задатъка, ако например такъв не
е внесен или не е внесен в пълния му размер. В случая задатъкът е внесен в
законния размер от 10 % = 12 312 лева, върху началната цена, която е
123 120 лева. А това че в платежния документ погрешно е посочено
задълженото лице, не опорочава надлежното изпълнение на изискването по чл. 489,
ал. 1 от ГПК. Фактът, че Ахмед Али Чайлък е приложил процесното платежно
нареждане към останалите документи за търга, има двояко значение.
Първо, това действие недвусмислено показва, че физическото лице е
действало в качеството си на управител на юридическото лице. Със самото
депозиране на документите за търга в съда управителят е ратифицирал действията
си по внасянето на задатъка, като да са извършени от името и за сметка на
търговското дружество. Не е било необходимо да се депозира нарочна декларация в
този смисъл. Въпреки това наличието ѝ затвърждава извода, че държавният
съдебен изпълнител правилно е приел вносната бележка за задатъка, в изпълнение
на задължението на наддавача по чл. 489, ал. 1 от ГПК.
Второ, от самия документ е видно, че физическото лице, платило задатъка
със свои средства, не е изпаднало в грешка по чл. 56 от ЗЗД. Грешката по този
текст на закона изисква платецът на чуждия дълг да счита, че плаща свое
задължение. Очевидно случаят не е такъв, щом основанието за трансакцията е
„ДЕПОЗИТ ЗА ТЪРГ“ и всички останали документи са от името на дружеството
наддавач. Самият платец също не твърди да е изпаднал в заблуда относно титулярството
на задължението, нищо че неговата личност е посочена като задължено лице в
документа. Никое доказателство няма абсолютен характер. Щом от съвкупната
преценка на всички относими доказателства се доказва, че не се касае за грешка
по чл. 56 от ЗЗД, значи става въпрос за плащане на чуждо задължение по чл. 73
от ЗЗД, което е допустимо от закона действие.
Жалбата на длъжника по изпълнителното дело срещу постановлението за
възлагане се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без
уважение.
Водим от
горното, Силистренският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата на „Интер-трейд“ ЕООД с ЕИК ********* против Постановление за
възлагане на недвижим имот, издадено на 13.03.2020 г. по изп.дело № 71 / 2015
г. на СИС при Дуловския районен съд.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.