МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №8/23.02.2017г.
по НОХД №1503
описа на РС – Ловеч за 2016 година
Срещу подсъдимия Г.С.П. *** било предявено обвинение за престъпление по чл.196
ал.1 т.2 във вр. с чл.195 ал.1 т.3 пр.1-во във връзка с чл.194 ал.1 от НК за
това, че на
02.06.2016 година, в м. „Бабаковец" край гр. Ловеч, вила № ***, при
условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на преграда здраво направена за
защита на имот - разбиване на катинар на порта, отнел чужди движими вещи 1 брой
медна пръскачка, 2 броя ел. удължители кабели с дължина съответно - 15м /2x2.5
кв. мм/ и 30 м
/ 3x2.5 кв. мм./, и мостов кабел 2x2.5 кв. мм. с дължина 20 м., всичко на обща стойност
186.75 лв., собственост и от владението на И.П.Г. ***, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои.
Представителят на Районна прокуратура поддържа обвинението така, както е
повдигнато, като счита, че заявеното от подсъдимия признание на фактите и
обстоятелствата, отразени в обвинителния акт и изразеното желание да не се
събират доказателства по тези обстоятелства се подкрепят в пълна степен от
установеното в досъдебното производство, поради което моли същият да бъде
признат за виновен в извършване на престъплението, за което е предаден на съд и
по реда на чл.58а от НК да му бъде определено наказание към минимума, предвиден
от закона, с оглед наличието на смекчаващи обстоятелства – заявено
самопризнание и ниската стойност на предмета на престъплението. Съответно, така
определеното към минимума наказание да бъде редуцирано с една трета, като
подсъдимият изтърпи наказанието лишаване от свобода в затвор при първоначален
строг режим. Гражданският иск счита за основателен и доказан по размер и моли
да бъде уважен изцяло така, както е предявен за сумата от 186.75 лева.
Предявен е и граждански иск от пострадалия от
престъплението И.П.Г. за причинените имуществени вреди в размер на 186.75 лева.
Гражданският иск е приет за съвместно разглеждане и молителят е конституиран
като граждански ищец и частен обвинител. В съдебно заседание гражданският ищец
и частен обвинител се присъединява към искането на прокурора за налагане на
наказание. Поддържа и предявения
граждански иск и моли съда да го уважи изцяло.
Подсъдимият Г.С.П.,
редовно призован се явява лично и със служебно назначения му от досъдебното
производство защитник – адвокат Г.Г. от Ловешка адвокатска колегия, като правят
искане за предварително изслушване на страните по реда на чл.371 и следващите
от НПК. Илиев се признава за виновен и признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти. Защитникът му адвокат Г. счита, че делото е
изяснено от фактическа страна. Приема, че фактическата обстановка се установява
от всички доказателства, събрани в досъдебното производство, а също и от
направените обяснения в съдебно заседание от подсъдимия. Заявява, че между
страните в процеса няма спор и относно правната квалификация на деянието -
такава, каквато е посочена в обвинителния акт. Изтъква, че за престъплението се
предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 15 години, поради което моли
съда да определи най-ниското наказание - три години лишаване от свобода, което
по правилата на чл.58а ал.1 от НК да редуцира с една трета и подзащитният му да
изтърпи наказание две години лишаване от свобода, при условията на строг режим,
тъй като такива са изискванията на ЗИНЗС. Обръща внимание, че
самопризнанието на подсъдимия не е
декларативно и не е само, за да се възползва от благоприятна съдебна процедура,
а е направено още в първия разпит като обвиняем в досъдебното производство,
като тези самопризнания значително са допринесли за разкриване на обективната
истина. Изтъква, че подзащитният му изразява съжаление за извършеното от него.
Моли съда да вземе предвид, че стойността на отнетите вещи е ниска и се стига
до обвинение и наказателно дело, само заради личността на подсъдимия, а самата
кражба на отнетото не представлява особена обществена опасност. Признава, че
подсъдимият е осъждан многократно, но евентуално, в негова вреда биха се
преценявали само осъжданията, които не са включени в квалификацията на
деянието. Счита, че единствената причина да извърши деянието е това, че е бил
под въздействието на алкохол, тъй като не го извършва с цел да се
облагодетелства с оглед парите, които е получил от продажбата на вещите. Моли
при постановяване на присъдата да се има предвид и семейното му положение, че
няма подкрепа от семейство. За това счита, че са налице многобройни смекчаващи
вината обстоятелства. Алтернативно прави искане, ако съда на приеме, че са
налице условията за прилагане на чл.55 от НК, да приеме, че при наличието на
тези смекчаващи вината обстоятелства за постигане целите на наказанието по
чл.36 от НК е достатъчно да се определи наказание в минималния размер, което
след това да бъде намалено с една трета. Приема, че гражданският иск се явява
доказан и следва да бъде уважен.
С оглед признаване на вината от
подсъдимия и изразеното от него съгласие, че признава изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се
събират доказателства за тези факти/чл.371,т.2 от НПК/, съдът, след одобряване
на направените от подсъдимия самопризнания, разгледа и реши делото по реда на
съкратеното съдебно следствие.
От събраните по време на досъдебното
производство доказателства, от направеното от подсъдимия самопризнание относно
изложените в обвинителния акт обстоятелства и съгласието му да не се събират
доказателства за тези факти, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Г.С.П. *** и нямал семейство. Имал
завършено основно образование, но поради липса на придобита професия, бил
безработен. Имал постановени множество присъди за периода 1998-2014 година за
извършени престъпления от общ характер, предимно против собствеността, с
налагани и ефективно изтърпявани наказания лишаване от свобода.
Пострадалият
И.П.Г. *** работел като охранител. Притежавал вилен имот № *** в м. „Бабаковец”
край град Ловеч. Обитавал го постоянно от дълги години, като поддържал дворното
място.
На
02.06.2016 година свидетелят Г. бил както обичайно на вилният имот. Около 20.30
часа отишъл до града да пазарува. Върнал се след два часа, вечерял и си легнал.
Събудил се от кучешки лай и станал да провери, но не забелязал нищо
обезпокоително. На сутринта станал около 07.00 часа. Когато излязъл на двора и
тръгнал да храни кокошките, забелязал разхвърляни вещи. Под навеса също било
разхвърляно и след като огледал, установил липса на стара медна пръскачка,
кабели - два броя удължители с дължина съответно -15м /2x2.5 кв. мм/ и 30 м / 3x2.5 кв. мм./, и
мостов кабел 2x2.5 кв. мм. с дължина 20 м.
Г.
установил също, че металната порта от долната страна към дворното място била
със строшен катинар. Липсвали повреди върху оградната мрежа. При тези
обстоятелства заявил за установеното пред полицейските органи, което довело до
посещение от тяхна страна на место. В присъствие на полицейски служители били
забелязани стъпки които насочвали към посоката на движение на лицето проникнало
в имота. Имало също отделни вещи изпаднали по пътя.
В
резултат на проведените полицейски оперативно-издирвателни мероприятия било
констатирана насоченост, че липсващите от имота на Г. вещи са били отнети от подсъдимия
Г.С.П.. Според показанията на свидетелката Б.С.И., работеща като приемник на
битови отпадъци на пункт на „Феникс Инверс” ООД в град Ловеч, на 03.06.2016
година е приела от подсъдимия П. отпадъчни цветни метали, за което били
издадени на негово име с дата 03.06.2016 година Договор за покупко-продажба от
физически лица на битови отпадъци от ИУЕЕО и покупко-изплащателна сметка №
105120. И. е заявила, че П. и друг път е предавал отпадъчни метали, а в случая
донесъл медна пръскачка и други вещи. В съставената документация И. отразила
отпадък от ел. инструменти в количество 4.800 кг при единична цена
6.60 лв. и отпадък от спортни уреди в количество 1.600 кг с единична цена
от 3.81 лв. Общо изплатената сума възлизала на 34.00 лв.
След
установяване на П., при проведените с него беседи от страна на полицейски
орган, същият признал за влизането си в имота на Г. и отнемане на вещите, които
предал в изкупвателният пункт. От страна на полицейски орган спрямо него бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение №2/10.06.2016 година
по реда на чл. 218б от НК за извършено деяние по чл. 194 ал. 3 във вр. с ал. 1
от НК / л. 14/, но при направената справка за съдимост на П., се установило, че
не са налице предпоставките на чл.218б от НК, поради което било образувано и
досъдебното производство.
От
заключенията на съдебната стоково-икономическа и съдебно-техническа експертизи
/л.32-35 и л.38-42/ се установява, че стойността на отнетото от дома на Г.
възлиза на 186.75 лв., а посочените в изкупвателните документи количества
съответстват в тегловно отношение и по вид като съдържание на цветни метали в
отнетите вещи.
При така изяснените фактически обстоятелства се
установява, че с извършеното от него деяние подсъдимият
Г.С.П. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от
състава на престъплението по чл.196 ал.1 т.2 във вр. с чл.195 ал.1 т.3 пр.1-во във връзка с чл.194
ал.1 от НК, а именно: на 02.06.2016 година, в м. „Бабаковец” край град Ловеч, вила
№ ***, при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на преграда, здраво
направена за защита на имот - разбиване на катинар на порта, отнел чужди
движими вещи 1 брой медна пръскачка, 2 броя ел. удължители кабели с дължина
съответно - 15м /2x2.5 кв.мм/ и 30
м /3x2.5 кв.мм./ и мостов кабел 2x2.5 кв.мм. с дължина 20 метра, всичко на обща
стойност 186.75 лева, собственост и от владението на И.П.Г. ***, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Съдът приема, че подсъдимият П. е автор на деянието, за което е предаден
на съд, като съобрази направените пълни самопризнания, писмените доказателства,
заключението на съдебно
техническата – оценителна експертиза и
показанията на разпитаните свидетели в хода на досъдебното производство. Подсъдимият е
осъществил изпълнителното деяние,
чрез действие, като е отнел посочените вещи и се е разпоредил с тях като със
свои чрез предаването им като отпадъци.
Стойността
на предмета на престъплението се установява от изготвената в хода на
досъдебното производство на съдебна стоково-икономическа експертиза.
От
субективна страна подсъдимият е действал виновно, при пряк умисъл по смисъла на
чл.11 ал.2 от НК - съзнавал е общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Този извод на съда се подкрепя от всички събрани по делото доказателства.
Предвид
на изложените обстоятелства, съдът квалифицира деянието, призна подсъдимия за
виновен и го осъди.
Фактическата
обстановка, приета за установена, се изяснява от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, самопризнанията на подсъдимия и заключението
на съдебната стоково-икономическа и съдебно-техническа експертизи.
Причините
за извършване на престъплението следва да се търсят в създадените престъпни
навици и занижения самоконтрол след употреба на алкохол.
При
определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия П., настоящата инстанция
взе предвид от една страна като смекчаващи вината обстоятелства признаването на
вината и критичното отношение към извършеното, както и ниската стойност на
предмета на престъплението, а от друга страна – като отегчаващо вината
обстоятелство – предходните му осъждания за извършени престъпления от общ
характер, които не се включват в квалификацията на деянието като опасен
рецидив, поради което определи наказанието му при
превес на смекчаващите вината обстоятелства в размер на три години лишаване от
свобода. С оглед разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК намали така определеното
наказание лишаване от свобода при условията на чл.58а от НК с една трета, или П.
следва да изтърпи наказание лишаване от свобода в размер на две години при
първоначален строг режим. В тази връзка
съдът не споделя становището на защитника на подсъдимия, че са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, тъй като посочените смекчаващи обстоятелства не
могат да се приемат за многобройни, за да обосноват извод, че и най-лекото
предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко.
Съдът
намира, че така наложеното наказание е справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца
и чрез него ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
Настоящата инстанция прие, че предявеният
от И.П.Г. граждански иск е основателен, тъй като причинената
имуществена вреда произтича именно от извършеното от П. престъпление. Освен
това искът е доказан и по размер с оглед изготвената
в хода на досъдебното производство съдебна стоково-икономическа експертиза,
според която
стойността на отнетите вещи възлиза на 186.75
лева. При тези съображения, съдът уважи предявения граждански иск изцяло.
При
този изход на процеса съдът осъди подсъдимия И.Т.И. да заплати на ОД на МВР - Ловеч сумата от
198.03 лева разноски по делото и на Ловешки районен
съд сумата от 50 лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Тъй
като съдът пропусна да се произнесе за направените разноски в съдебната фаза на
процеса, с определение по чл.306 ал.1 т.4 от НПК постанови П. да заплати на ЛРС
сумата от 20 лева разноски по делото.
Водим
от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :