Разпореждане по дело №267/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 85/05.12.2014 г., постановено от А. районен съд по гр.д. № 103 по описа за 2014 г. на същия съд, Н. А. О. е осъдена да преустанови неоснователните си действия, изразяващи се в неправомерно отнемане достъпа на К. К. О. до процесния имот чрез заключване на двете входни врати, като я е осъдил да му предостави достъп до сградата за ползуване съобразно неговия дял от 1/6 идеална част от недвижим имот, представляващ двуетажна жилищна сграда, находяща се в Г., У.О. С. № 7, със застроена площ 58.27 кв.м., построена чрез отстъпено право на строеж върху държавен парцел № ХХХ от квартал № 30, с планоснимачен № 420, с площ на парцела 675 кв.м. по ПУП на Г., при граници на имота: улица "О. С., УПИ ХХI и УПИ ХIХ. Със същото решение в полза на К. К. О. са присъдени разноски в размер на 350 лв.

Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Н. А. О., която го обжалва чрез процесуалния си представител като неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. В жалбата се излагат съображения, че първоинстанционният съд неправилно приел, че ищецът е собственик на 1/6 идеална част от процесния имот. Твърди се, че всички наследници на починалия К. О. наследяват по 1/4 идеална част от наследствената 1/2 идеална част, или по 1/8 идеална част от целия имот. Излагат се съображения, че учреденото право на ползуване по отношение на въззивницата се простира върху целия имот, независимо от притежаваните от въззиваемия идеални части. Със смъртта на съпруга на въззивницата не се погасявало правото на ползуване до 1/2 идеална част от имота въпреки връщане на част от имота в наследствената маса. В случая липсвало неоснователно и противоправно действие, тъй като въззивницата осъществявала едно свое право. Сочи също, че по делото не се събрали достатъчно доказателства, че ответницата се противопоставя на правото на достъп до имота от страна на ищеца и на останалите съсобственици. По отношение на разноските се твърди, че в мотивите си съдът приел, че на ищеца се следват разноски в размер на 150 лв., а в диспозитива били присъдени 350 лв. Моли съда да отмени обжалваното решение на първоинстанционния съд и да реши спора по същество. Претендира разноски. В съдебно заседание въззивницата, представлявана от процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в същата съображения.

Въззиваемият К. К. О. е представил отговор на въззивната жалба на основание чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорва същата като неоснователна. Твърди, че размерът на притежаването от него идеални части от процесния имот бил без значение, тъй като му бил отнет достъпът до целия имот. Сочи, че по отношение на него или наследодателят му нямало учредено право на ползуване върху имота и той не бил страна по дарствената сделка. Възстановената му запазена част от наследството не била обременена с вещни тежести или право на ползуване, което се разпростирало само върху останалата 1/2 идеална част от имота. Частичната отмяна на договора за дарение водела и до частична отмяна на правото на ползуване. Твърди че, притежавал 1/6 идеална част от имота, а останалите съсобственици "голата собственост", поради факта, че върху техните дялове било запазено пожизнено право на ползуване. Неоснователно било твърдението на въззивницата, че не било доказано противопоставяне от нейна страна за ползуване на имота. В частта за разноските била допусната техническа грешка при изписване на сумата. Моли съда да отхвърли жалбата на въззивницата и да остави в сила решението на А. районен съд. Претендира разноски. В съдебно заседание въззиваемият, представляван от процесуалния си представител, оспорва жалбата. Излага съображения, че в случая съдът не следвало да се произнася относно притежаваните от въззиваемия идеални части от процесния имот.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустима, а по съществото разгледана е основателна.

Решението на А. районен съд е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или за обезсилването му като недопустимо.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявен неготорен иск по чл.109, ал.1 от ЗС за преустановяване неоснователните действия, с които се ограничава правото на собственост. Ищецът сочи в исковата молба, че е собственик на 1/6 идеална част от процесния имот, като ответницата не му осигурявала достъп до същия, заключвайки двете входни врати. Ответницата оспорва иска като сочи, че в нейна полза имало учредено право на ползуване върху цялата жилищна сграда. Твърди също, че не била възпрепятствала съсобствениците да имат свободен достъп до имота.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазване правото на ползуване № 57/14.11.2001 г., том I, дело № 100/2011 г. по описа на РС - А., К. О. О. и Н. А. О. дарили на дъщеря си С. К. О.-М. първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, със застроена площ 58.27 кв.м, находяща се в парцел ХХХ, кв.30, пл. № 420 по ПУП на Г., У.О. С., ведно с 1/2 идеална част от дворното място, цялото с площ 675 кв.м., а на дъщеря си С.К.Г. - втори жилищен етаж от същата двуетажна жилищна сграда, със застроена площ 58.27 кв.м, находяща се в парцел ХХХ, кв.30, пл. № 420 по ПУП на Г., У.О. С., ведно с 1/2 идеална част от дворното място, цялото с площ 675 кв.м. Със същия нотариален акт дарителите К. О. О. и Н. А. О. запазили за себе си пожизнено право на ползуване върху целия имот.

С решение № 85/15.04.2014 г., постановено от К.окръжен съд по В.гр.д. № 363 по описа за 2003 г. на същия съд е върнат на основание чл.36, ал.1, изр.1 от ЗН, в наследството, оставено от наследодателя К. О.О., б.ж. на Г., починал на 09.02.2010 г., недвижим имот, представляващ 1/2 идеална част от двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в гр. А., У.О. С. № 7, построена чрез отстъпено право на строеж върху парцел № ХХХ от кв.№ 30, с пл.№ 420 по ПУП на гр. А..

От показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели Т. Ш. и Л. Р. се установява, че при посещенията си в процесният имот входните врати на същия били заключени. Свидетелките С. Г. и С. О.-М. - дъщери на ответницата и сестри на ищеца, посочват, че в процеснната жилищна сграда живее единствено тяхната майка.

При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.109, ал.1 от ЗС е неоснователен и недоказан, а решението на А. районен съд е неправилно и като такова следва да бъде отменено.

Безспорно по делото е, че през 2001 г. родителите на ищеца К. К. О. дарили на двете си дъщери по един етаж от процесната жилищна сграда, като запазили за себе си пожизнено право на ползуване върху целия имот. В последствие с решение № 85/15.04.2014 г., постановено от К. окръжен съд по В.гр.д. № 363 по описа за 2003 г. на същия съд, е върната на основание чл.36, ал.1, изр.1 от ЗН, в наследството, оставено от наследодателя К. О. О., б.ж. на Г., починал на 09.02.2010 г., 1/2 идеална част от процесната двуетажна масивна жилищна сграда. Спорен по делото е въпросът дали връщането на процесния имот в наследствената маса засяга учредено право на ползуване по отношение на въззивницата Н. А. О.. Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.1 от ЗН наследник със запазена част може да иска намаляване на даренията до размера, необходим за попълването на неговата запазена част. Има се предвид безвъзмездна отчуждителна сделка, с която се прехвърля правото на собственост върху вещ. В случая правото на ползуване, учредено в полза на въззивницата, не се засяга от намаляване на дарственото разпореждане, тъй като то не е било предмет на предявения иск по чл.30, ал.1 от ЗН, респ по чл.36, ал.1, изр.1 от ЗН и с решението си съдът не е отменил учреденото право на ползуване, а само дарението на правото на собственост на сестрите на ищеца. На следващо място това право на ползуване не би могло да бъде предмет на иска по чл.30, ал.1 от ЗН, тъй като не е дарение или безвъзмездна сделка. Така, с нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазване правото на ползуване № 57/14.11.2001 г., том I, дело № 100/2011 г. по описа на РС - А., всеки от съпрузите - К. О. О. и Н. А. О., е учредил на другия съпруг право на ползуване в размер на 1/2 идеална част от имота, каквато е притежавал, а в замяна на това и като насрещна престация е получил от другия съпруг неговата идеална част от имота. Т.е., тази сделка, с която съпрузите взаимно са си учредили право на ползуване върху целия имот не е безвъзмездна и в тази връзка не нарушава запазената част на въззиваемия. Ето защо въззивницата Н. А. О. има правото на ползуване върху целия имот, а предявеният иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Като е достигнал до различни от изложените фактически и правни изводи първоинстанционния съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. При този изход на делото в полза на въззивницата следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за двете инстанции в размер на 25 лв., представляващи платена държавна такса за въззивно обжалване. По отношение на разноските за адвокатско възнаграждание, то от представените документи - договори за правна помощ, не се установява договореното възваграждание да е било заплатено. Уговорен е само начинът на плащане, но не е отразено, че е извършено такова. Освен това в представеният пред настоящата инстанция договор за правна помощ не е посочен номер на делото. Поради тази причина претендираните разноски за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат присъждани.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 85/05.12.2014 г., постановено от А.районен съд по гр.д. № 103 по описа за 2014 г. на същия съд, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. К. О. от Г., У.О. С. № 7, с ЕГН * против Н. А. О. от Г., У.О. С. № 7, с ЕГН * иск с правно основание чл.109, ал.1 от ЗС за преустановяване неоснователните действия, с които се ограничава правото на собственост на ищеца, изразяващи се в заключване на двете входни врати на двуетажна жилищна сграда, находяща се в Г., У.О. С. № 7, със застроена площ 58.27 кв.м., построена чрез отстъпено право на строеж върху държавен парцел № ХХХ от квартал № 30, с планоснимачен № 420, с площ на парцела 675 кв.м. по ПУП на Г., при граници на имота: улица "О. С., УПИ ХХI и УПИ ХIХ и предоставяне на достъп до сградата за ползуване в размер на 1/6 идеална част от целия имот, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА К. К. О. от Г., У.О. С. № 7, с ЕГН * да заплати на Н. А. О. от Г., У.О. С. № 7, с ЕГН * направените по делото разноски в размер на 25 лв., представляващи платена държавна такса за въззивно обжалване.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове:1. 2.