Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
гр. София, 20.05.2019
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, IV-А състав, в публично заседание на двадесет и втори април две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл. с-я
ПАВЕЛ ПАНОВ
при секретаря АНТОАНЕТА
ЛУКАНОВА, като разгледа докладваното от мл. съдия Павел Панов в.гр.дело № 14010
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 255704 от 31.10.2017 г. по гр.д.№ 46468/2016г.
по описа на СРС, 61 с-в, е признато за установено по отношение на Л.В.В. ***,
съществуването на вземането на П.С.В. ***, с ЕГН ********** за сумата
2424,06лв. (две хиляди четиристотин двадесет и четири лв. 06 стотинки),
представляваща разходи за неотложен ремонт на покрива на сградата, съразмерно
притежавания от Л.В.В. дял от общите части на сградата, платени от П.С.В.
вместо Л.В.В., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 29.02.2016г., до окончателното плащане на
сумата, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 07.03.2017г. по ч.гр.д. № 11635 по описа за 2016г. на СРС, 61 с-в,
на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК.
Срещу решението е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответницата. Въззивната жалба е депозирана в
законоустановения двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и е съобразена с
изискванията на чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, поради което
същата се явява допустима. Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението
е недопустимо поради липса на яснота относно процесуалната легитимация на
ищеца. Излага аргументи във връзка с представените от ищеца доказателства.
Сочи, че общото събрание на ЕС не може да създава парични задължения за
етажните собственици. Сочи, че ремонтът не е неотложен. Счита стойността на
ремонта за необобщена. Излага оплаквания, че в съдебно заседание на
24.03.2017г. са представени доказателства, които са преклудирани и неотносими.
Моли съда да обезсили първоинстанционното решение, алтернативно да го отмени и
да отхвърли иска. Претендира разноски.
Въззиваемата страна е получила
препис от въззивната жалба, като в законоустановения срок не е постъпил
отговор.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявен е за разглеждане иск
по чл.422 вр. чл.48 ал.7 от ЗУЕС.
Съгласно разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав
приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е основателно
възражението на въззивника, че исковата молба е нередовна, тъй като настоящият
състав констатира, че в същата ясно е заявено, че лицето претендира сумата като
етажен собственик в качеството си на физическо лице, а не като управител,
представляващ ЕС.
Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми. Доколкото
въззивният съд намира първоинстанционното решение за правилно, на основание
чл.272 от ГПК препраща към мотивите на СРС, като излага и следните свои
аргументи:
Съгласно чл. 48, ал. 7, вр. ал. 6 ЗУЕС, ако етажен
собственик извърши сам необходим ремонт на общите части със собствени средства,
материали и/или труд, и те не бъдат възстановени или прихванати от дължимите от
него вноски с решение на общото събрание, той има право да предяви иск срещу
останалите собственици.
За
основателността на исковата претенция е необходимо да се установи, че ищецът, в
качеството си на етажен собственик, е извършил необходим ремонт, както и че е
понесъл разходите за него за своя сметка, като тези обстоятелства подлежат на
доказване от страна на ищеца. Същият следва да докаже и че ответницата е етажен
собственик, както и обемът на правата ѝ в общите части на сградата. При
установяването им, за отхвърляне на иска ответницата следва да докаже, че е
възстановила или прихванала разходите.
Въззивният
съд не намира за неоснователно възражението на въззивника, че по делото са
приети доказателства, чието представяне е било преклудирано. Въззивният съд
следва да отбележи, че няма проведено открито съдебно заседание на дата
24.03.2017г. пред СРС, както твърди въззивникът. Първото по делото заседание е
проведено на 18.04.2017г. в което заседание са представени и писмени доказателства
от ищеца. Тези доказателства не са преклудирани, доколкото преклузията настъпва
след първото по делото съдебно заседание. Практиката на ВКС е категорична, че в
срока за отговор ответникът е длъжен да изчерпа всички свои възражения, а в
доклада по делото съдът е длъжен да посочи обстоятелствата, от които произтичат
претендираните права и въведените от страните възражения. Когато твърдените от
някоя от страните факти са неконкретни, неясни или си противоречат, съдът
указва на заинтересованата страна да ги изясни конкретизира или да отстрани
противоречията в тях. Едва след като определи правната квалификация на всички
претендирани права и възражения; посочи кои права и кои обстоятелства се
признават и кои обстоятелства не се нуждаят от доказване; кои правнорелевантни
факти подлежат на доказване или опровергаване от ищеца и кои от тях подлежат на
доказване или опровергаване от ответника; след като страните изчерпят
доказателствените си искания във връзка с поставените въпроси, указанията и
доклада; след като съдът е указвал съгласно чл.146, ал. 2 от ГПК за кои от
твърдените от тях факти не сочат доказателства, настъпва преклузията за
страните да твърдят нови факти и обстоятелства и да сочат нови доказателства,
освен при условията на чл.147 от ГПК. Съгласно
чл. 146, ал. 3 ГПК ответникът има право да ангажира доказателства до
изтичане на даденият му от съда срок за становище по доклада (Определение № 538
от 30.11.2018 г. на ВКС по к. гр. д. № 2122/2018 г.). В Определение № 393 от
22.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2304/2016 г., I г. о. е застъпена тезата, че
при изготвен от съда проекто-доклад страната има възможност да посочи
доказателства в първото по делото съдено заседание. В този смисъл настоящият
състав намира, че доказателствата, представени в първото поделото заседание,
проведено на 18.04.2017г., са в срок и за тях не е настъпила преклузия.
Видно
от представения нотариален акт №72, том 1, рег.№2438, дело 59 от 2003г година И.С.е
продала на Л.В. (ответницата) апартамент 2 в процесната сграда. Видно от нотариалния акт, купувачът е станал
собственик и на 19,02% идеални части от общите части на сградата. В този смисъл
съдът намира за доказана първата предпоставка за уважаване на иска, а именно,
че ответницата е етажен собственик, като с нотариалния акт се доказват и
притежаваните от нея идеални части, които са тъждествени като процентно отношение
на тези, посочени от ищеца.
От
представената фактура, подпечатана и подписана от съставителя Д.Б., е видно, че
за ремонта на покрива на сградата е начислена сума в размер на 13 246,22
лева, която е платена, видно от приложения касов бон на лист 13 от делото. На
лист 45 от делото е налична и количествено-стойностна сметка, от която съдът
установява дейностите и материалите, за които е начислена сумата по фактура. В
документа са посочени брой и размер на необходимите метални керемиди, аксесоари
за метални керемиди, улуци и аксесоари за тях, дървен материал и крепежни
елементи, като е калкулиран и подробно описан необходимият труд, който следва
да се положи за извършване на ремонта. Дори ищецът е представил оферти на други
фирми, занимаващи се с ремонт на покриви, от които може да се направи
заключение, че покривът е отремонтиран от юридическото лице, предложило
най-ниската цена. В този смисъл е неоснователно възражението във въззивната
жалба, съответно в отговора на исковата молба, че няма данни дали е правено
прочуване за други оферти, освен приетата, както и какво включва офертата,
предложена от фирмата, ремонтирала покрива на сградата. Нямат опора и твърдението
на въззивника, че по делото няма данни в какво се изразява ремонтът. Още
повече, че от приложеният приемо-предавателен протокол на лист 12 от делото, е
видно, че юридическото лице РУУФ К.ООД е извършило ремонт на покрива на
сградата, в който се намира самостоятелният обект на ответницата.
Не
е основателно и възражението, че ремонтът на покрива не представлява необходим
ремонт по смисъла на ЗУЕС. Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 8 от
ДР на ЗУЕС "необходим ремонт" е дейност за привеждане на сградата, на
общи части, инсталации или части от тях в съответствие с нормативните
изисквания за техническа пригодност на сградата и инсталациите, включително и
покривите, с оглед отстраняване на създадени пречки или неудобства за
нормалното използване на сградата и самостоятелните обекти в нея. Съгласно
чл.38 ал.1 от ЗС при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на
различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е
построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни
стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите,
плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между
таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните
входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения,
главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби,
асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по
естеството си или по предназначение служи за общо ползване. В този смисъл
покривите безспорно са обща част на сградата, като по силата на чл.6 ал.1 т.9
от ЗУЕС собствениците са длъжни да
заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и
основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или
оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване",
съразмерно с притежаваните идеални части.
За уважаването на иска по чл. 48, ал. 7 ЗУЕС е
достатъчно ремонтът да е "необходим" по смисъла на § 1, т. 8 ЗУЕС,
доколкото и без нужда от запазване целостта на цялата сграда, ремонтът следва
да е предприет за отстраняване на създадени пречки или неудобства за нормалното
й използване или на самостоятелните обекти в нея. От друга страна дали ремонтът
е необходим, неотложен или обикновен, е правно заключение от компетентността
единствено на съда, което той сам прави, при анализ на установените факти по
делото. Видно от протокола за проведено общо събрание на 27.05.2015г.,
състоянието на покрива е влошено след обилни валежи от дъжд и градушка. По
делото има и данни, че покривната конструкция е изгнила и има провиснали
елементи. Съдът отчита и факта, че покривът е част от сградата, който е
критичен за нейната защита от атмосферните влияния. Всяко несъответствие с
нормативните и строителни изисквания за тази част на сградата застрашава
нейната цялост, експлоатационна годност и жизнен цикъл. Неподдържането и
несвоевременното отстраняване на дефекти по конструкцията му могат да доведат
до вреди както на самата сграда, така и на самостоятелните обекти в нея. В този
смисъл не могат да се приемат нито като луксозни разноски, нито като полезни такива
вложените в ремонта на покрива средства. Същите са необходим разход за
запазване целостта на сградата, нейната безопасност и съответствие с
нормативните изисквания.
Порази тези съображения настоящият
състав намира, че ремонтът попада в приложното поле на §1, т.8 от ЗУЕС и се
явява необходим, което е и последната предпоставка за уважаване на иска.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи
в условията на пълно и главно доказване, че е извършен необходим ремонт на
покрива на сградата, който се явява нейна обща част, като ремонтът е заплатен
от ищеца с лични средства. По делото се установи и че ответницата е собственик
на самостоятелен обект в сградата, съответно притежава 19,02 % идеални части от
същата. Общата стойност на ремонта е 13 246.22 лева, от които ответницата
дължи пропорционално на притежаваните права 2519.43 лева. Претендирани са обаче
2424,06 лева, които правилно СРС е присъдил.
Поради
съвпадането на изводите на първоинстанционния и на въззивния съд решението
следва да се потвърди.
По
разноските:
При този изход на делото право
на разноски има въззиваемата, страна, която претендира съгласно списък по чл.80
от ГПК, находящ се на лист 14 от делото, 400 лева адвокатски хонорар, която
сума е платена, видно от договор за правна защита и съдействие, находящ се на
лист 12 от делото. Претендираната сума следва да се присъди на страната.
Предвид изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 255704 от 31.10.2017 г. по гр.д.№
46468/2016г. по описа на СРС, 61 с-в, с което е признато за установено по
отношение на Л.В.В. ***, съществуването на вземането на П.С.В. ***, с ЕГН **********
за сумата 2424,06лв. (две хиляди четиристотин двадесет и четири лв. 06
стотинки), представляваща разходи за неотложен ремонт на покрива на сградата,
съразмерно притежавания от Л.В.В. дял от общите части на сградата, платени от П.С.В.
вместо Л.В.В., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 29.02.2016г., до окончателното плащане на
сумата, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 07.03.2017г. по ч.гр.д. № 11635 по описа за 2016г. на СРС, 61 с-в,
на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК.
ОСЪЖДА Л.В.В. ***, да заплати на П.С.В. *** сумата от 400 лева, представляваща разноски
пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.