Р Е Ш Е Н И Е
№
ІІ-64 07.08.2019г.
гр.
Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд гражданска
колегия, втори въззивен състав
На двадесет и пети юни 2019
година
В
публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня
Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар:
Стойка Вълкова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско
дело номер 713 по описа за
2019 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 474/28.02.2019г.,
постановено по гр. дело № 4864/2018г. по описа на Районен съд – Бургас е прието
за установено по отношение на И.Ж.Б., че дължи на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД със седалище гр. София по Договор за паричен заем № 2404129 от
12.10.2015г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, вземането по който е
прехвърлено на ищеца с Договор за цесия, сума в общ размер от 106, 23 лева, представляваща главница, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение на 01.03.2018 година до окончателното й плащане, плащането на които е разпоредено със заповед по чл. 410 от ГПК, постановена по
частно гражданско дело № 1486/2018г. по описа на Бургаски районен съд.
С
цитираното решение е отхвърлен иска, предявен от „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД със седалище гр. София, за приемане за установено по отношение на ответника
И.Ж.Б., че дължи на ищеца по Договор за паричен заем № 2404129 от 12.10.2015г., главница в размер
признатата за дължима сума от 106, 23 лева до пълния претендиран размер
от 619, 23 лева, сумата от 544, 94 лева – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 12.01.2016г. до 10.06.2016г., 45 лева,
представляваща такса разходи, сума в размер от 83, 75 лева, представляващо
обезщетение за забава за периода от 19.10.2016г. до датата на подаване на
заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното й плащане, плащането на които
е разпоредено със заповед по чл.
410 от ГПК, постановена по частно гражданско дело № 1486/2018г. по описа на
Бургаски районен съд.
Против
постановеното решение е депозирана въззивна жалба от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД със седалище гр. София в частта, в която е отхвърлена претенцията
на ищцовото дружество против И.Б. за следните суми – 513 лева, представляваща
главница, сума в размер на 544, 94 лева, представляваща неустойка за
неизпълнение, сума в размер на 45 лева, представляваща такса разходи, сума в
размер на 83, 75 лева, представляваща обезщетение за забава, както и по
отношение на отхвърлената част от направените разноски в заповедното и в
исковото производство. В жалбата се посочва, че първоинстанционният съд е
допуснал процесуално нарушение, като не е съобразил направеното искане от
страна на ищеца за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 238 от ГПК против ответната страна. Посочва се, че съдът е следвало да констатира, че
са налице всички законови предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение и съдът е следвало да се произнесе по това искане или с определение по
чл. 239, ал. 3 от ГПК, с което да го отхвърли, като прецени, че не са налице
предпоставките за постановяването на неприсъствено решение или ако счете, че предпоставките
по чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК са налице, да постанови неприсъствено
решение, с което исковете да бъдат уважени. В жалбата се посочва, че така
осъщественото процесуално нарушение от първоинстанционния съд е оказало влияние
на развитието на съдебното производство и е довело до ограничаване
процесуалните права на ищеца. Алтернативно – в жалбата се посочва, че
постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като действително
съдебната практика предвижда, че съдът следва да следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договори за потребителски кредит, но при прогласяване
недействителността на клаузата, съдът трябва да съобрази определени правила.
Когато обаче констатира наличие на тези обстоятелства, съдът разглеждащ делото
по същество, е длъжен с оглед принципа на състезателност да уведоми страните,
че ще се произнесе по неравноправния характер на клаузите, като им даде
възможност да изразят становище и да ангажират доказателства, а това следва да
стане с доклада по делото, а при пропуск – по всяко време на висящността на
производството пред първата или втората инстанция, а видно от определението на
първоинстанционния съд по делото не се установява първоинстанционния съд да е
уведомил страните, че ще се произнесе по неравноправния характер на клаузата за
неустойката и таксата разходи за събиране на вземания, като не е предоставил
възможност на ищеца да изрази становище е нарушил принципа на състезателност в
гражданския процес. Отделно от това в жалбата се посочва, че съдът не може да
основава решението си на обстоятелство, което ответникът не е заявил като
възражение срещу иска в отговора на исковата молба. Претендира се атакуваното
решение да бъде обезсилено и делото да бъде върнато на друг състав за
произнасяне по искането на ищеца, направено по реда на чл. 238 от ГПК, а в
случай, че въззивната инстанция намери решението за допустимо, то същото да
бъде отменено, тъй като е неправилно и незаконосъобразно и да се произнесе по
същество на спора. Не се отправят искания за събиране на нови доказателства
пред настоящата инстанция.
В съдебно
заседание въззивното дружество не изпраща представител. Депозира писмено
становище, в което посочва, че не отправя възражения по изготвения доклад и
няма да отправя доказателствени искания. Претендира първоинстанционното решение
да бъде отменено и да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с
което предявените искове да бъдат уважени.
Ответната
страна по жалбата – И.Ж.Б. не депозира писмен отговор и не изразява конкретно
становище по основателността на жалбата. Не отправя искания за събиране на нови
доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно
заседание не се явява, не изпраща представител и не взима конкретно становище
по основателността на претенцията.
Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите
на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са няколко обективно съединени иска от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
със седалище гр. София против И.Ж.Б. ***, с които се претендира да бъде прието
за установено по отношение на ответната страна И.Б., че същата дължи на
ищцовото дружество следните суми – 619, 23 лева, представляваща неизплатена
главница по Договор за паричен заем № 2404129/12.10.2015г., сума в размер от
544, 94 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение
за периода от 12.01.2016г. до 10.06.2016г. (падеж на последна погасителна
вноска), сума в размер от 45 лева, представляваща такса разходи, сума в размер
от 83, 75 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 19.10.2016г.
до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението.
Изрично в
исковата молба е посочено, че за претендираните суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 813 от 02.03.2018г.,
постановена по частно гр. дело № 1486/2018г. по описа на Районен съд – Бургас.
С оглед направените по делото
възражения във въззивната жалба, настоящата инстанция, отчитайки трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ, изразена
и в Решение № 232 от 05.01.2017г. постановено по т.д. № 2416/2015г. по описа на
ВКС на РБ приема, че първоинстанционният и въззивният съд следят
служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства,
обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор и оглед на
изложеното с Определение № 1158 от 20.06.2019г., постановено по гр. дело №
713/2019г. по описа на БОС е обявил на страните, че ще произнесе по
неравноправния характер на клаузите за неустойка по Договор за паричен заем от 12.10.2015г.,
сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и И.Ж.Б. и е предоставил възможност на
страните да вземат становище и евентуално да ангажират доказателства във връзка
със служебното произнасянето на съда.
По делото е представен
Договор за паричен заем от 12.10.2015г., от който е видно, че „Изи Асет
Мениджмънт“ АД със седалище гр. София в качеството си на кредитодател е
предоставил на И.Ж.Б. в качеството й на заемател сума в размер на 800 лева,
като заемателят се е задължила да върне предоставената в заем сума на осем
равни месечни вноски с размер на погасителната вноска от 115, 57 лева – общо
сума в размер а 924, 56 лева. Изрично в представения по делото договор е
отразено, че фиксирания годишен лихвен процент по заема е в размер на 40%, а
годишния процент на разходите възлиза на 48, 11%. В
договора – на основание чл. 3, ал. 1 страните са се съгласили да се рефинансира
текущ заем на заемателя със сума в размер на 287, 01 лева, като на основание
ал. 2 от цитираната разпоредба страните са направили изрично изявление за
прихващане на насрещни изискуеми задължения и след извършеното прихващане
заемодателят е изплатил остатъка от заемната сума по този договор.
По делото е безспорно, че
вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД със седалище гр. София в качеството си на
кредитодател е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземанията“ ООД, ведно с
всички привилегии и обезпечения. По делото е безспорно и обстоятелството, че
настоящият ищец в първоинстанционното производство - „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД е правоприемник на „Агенция за събиране на вземанията“ ООД и в
съответствие на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на ответната страна е изпратено
уведомление за извършената цесия с писмо, за което няма данни да е връчено
лично на ответната страна по делото, но същата е получила препис от исковата
молба, ведно с всички приложения към нея, едно от които е именно уведомително
писмо за извършената цесия, изхождащо от стария кредитор „Изи Асет Мениджмънт“
АД със седалище гр. София, лично на дата – 07.08.2018г. (лист 31 от
първоинстанционното производство), поради което и съдът приема, че тя безспорно
е уведомена за прехвърляне на вземането, същото е произвело ефект спрямо нея и
дължимите суми по сключения Договор за заем са изискуеми от страна на новия
кредитор - „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД – ищец в първоинстанционното производство.
На основание чл. 22 от Закона за
потребителския кредит когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. На основание чл. 23 от ЗПК когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по
кредита. С оглед представения по делото Договор за паричен заем съдът
констатира, че в договора е посочен годишния процент на разходите, но не е
посочен как се формира този размер, не са спазени и изискванията на чл. 12, ал.
1, т. 7 от Закона за потребителския кредит – по делото не са представени
условията при които ще се усвоява отпуснатия кредит.
Мотивиран
от изложеното, съдът намира, че сключеният между страните Договор за паричен заем от 12.10.2015г. е недействителен, поради което и
отговорността на ответната страна за заплащане на дължимите суми до договора
следва да се сведе единствено до заплащане на чистата стойност на кредита, но
без да се дължат лихви или други разходи по кредита.
Безспорно
е, че получената от страна на И.Ж.Б. сума възлиза на 800 лева и това е
стойността, която следва да бъде върната на кредитодателя. По делото е
извършена съдебно-икономическа експертиза от 17.01.2019г., от която е видно, че
ответната страна е заплатила три вноски по сключения договор за потребителски
заем в общ размер от 513 лева и с оглед на изложеното, че тя дължи единствено
чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита,
настоящата инстанция намира, че тази сума следва да бъде отнесена единствено
към дължимия кредит в размер на 800 лева, тоест – със сумата от 513 лева се е
погасила част от дължимия кредит и е останала непогасена главница в размер на 287
лева (800 - 513 = 287). По делото няма данни, че сумата от 287 е заплатена,
поради което и съдът намира, че задължението на И.Б. е останало непогасено и
предявеният иск е основателен до размера на тази сума – 287 лева.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че
направените от страна на настоящата инстанция фактически и правни изводи не
съвпадат напълно с тези, които е направил районния съд в атакуваното
първоинстанционно решение, БОС намира, че то следва да бъде отменено в частта,
в която претенцията на ищцовото дружество за заплащане на главница по договора
е отхвърлена за размера над присъдената сума от 106, 23 лева до общо дължимата
сума в размер на 287 лева – тоест – за сума в размер на 180, 23 лева и вместо
него да бъде постановено ново решение по същество на спора, с което ответната
страна – И.Б. да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество още сума в
размер на 180, 23 лева, представляваща остатък от главницата по Договор за
паричен заем 2404129 ат 12.10.2015г., сключен между страните по делото. По
отношение на останалата му част първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено, като на основание чл. 272 от ГПК настоящата инстанция препраща и
към изложените от Районен съд –Бургас мотиви.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за ищцовата страна
съразмерно с уважената претенция. По делото се установява, че направените
разноски в първоинстанционното производство възлизат на сума в размер от 425
лева (държавна такса, възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 100 лева), поради което и следва да бъде присъдена сума
в размер на още 59, 10 лева, съразмерно с уважената част от претенцията. За
въззивното производство направените по делото разноски възлизат на сума в
размер от 187, 50 лева (държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт в размер
на 100 лева), поради което и сумата, която следва да бъде присъдена съразмерно
с уважената част на възззивната жалба възлиза в размер на още 26, 07 лева. На основание т. 12 от Тълкувателно решение 4 от
18.06.2014г. постановено по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на ОСГТК на
ВКС на РБ съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В този смисъл и предвид обстоятелството, че направените в
заповедното производство разноски възлизат на сума в размер от 76 лева и
съобразно уважената част на претенцията, настоящата инстанция следва да присъди
сума в размер на още 10, 56 лева, представляваща направените в частно гр. дело
№ 1486/2018г. по описа на Районен съд – Бургас разноски. В тази връзка – за
прецизност първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, в
която съдът е отхвърлил с изричен диспозитив претендираните разноски от
ищцовата страна и същите да бъдат присъдени съобразно определените от
настоящата инстанция размери.
На основание чл. 280, ал. 3,
т. 1 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, предвид цената на предявените искове.
Мотивиран от горното,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 474/28.02.2019г., постановено по гр. дело №
4864/2018г. по описа на Районен съд – Бургас в частта, в която е отхвърлен иска
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с който се претендира да бъде прието
за установено по отношение на И.Ж.Б., че дължи на ищеца по Договор за паричен
заем № 2404129 от 12.10.2015г. претендирана главница по кредита за сумата над присъдената
сума от 106, 23 (сто и шест лева и двадесест и три стотинки) лева до размера на
287 (двеста осемдесет и седем) лева, както и в частта, в която е отхвърлена
претенцията на ищцовото дружество за заплащане на разноски в пълен размер и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД със седалище гр. София, ЕИК ********* и адрес на управление гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от Н.С.и М.Д., със съдебен адрес - гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 – юрисконсулт Кристина
Вонидова-Милчева, че И.Ж.Б., ЕГН ********** *** дължи на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД със седалище гр. София сума в размер на още 180, 77 (сто и
осемдесет лева и седемдесет и седем стотинки) лева, представляваща главница по
предоставен кредит по Договор за паричен заем № 2404129 от 12.10.2015г.,
сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, вземането по който е прехвърлено на ищеца с
Договор за цесия, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение на 01.03.2018 година до окончателното й плащане, като плащането на сумата е разпоредено със Заповед по чл.
410 от ГПК, постановена по частно гражданско дело № 1486/2018г. по описа на
Районен съд - Бургас.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 474/28.02.2019г., постановено по гр. дело №
4864/2018г. по описа на Районен съд – Бургас в останалата му част.
ОСЪЖДА И.Ж.Б., ЕГН ********** *** да заплати на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД със седалище гр. София, ЕИК ********* и адрес на
управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.
2, офис 4, представлявано от Н.С.и М.Д., със съдебен адрес - гр. София, бул.
„Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 – юрисконсулт
Кристина Вонидова-Милчева сума в размер на още 59, 10 (петдесет и девет лева и
десет стотинки) лева, представляваща направените по делото разноски в
първоинстанционното производство, съразмерно с уважената част на претенцията,
сума в размер на още 26, 07 (двадесет и шест лева и седем стотинки) лева,
представляваща направените по делото разноски пред настоящата инстанция, както
и сума в размер от още 10, 56 (десет лева и петдесет и шест стотинки) лева,
представляваща направените по делото разноски в частно гр. дело № 1486/2018г.
по описа на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Препис от постановеното
решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.