Р Е Ш Е Н И Е
№ 18.06.2019г. гр.Харманли
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийски
районен съд
граждански състав
на двадесет и втори май две хиляди
и деветнадесета година
в публично съдебно заседание в следния състав:
Районен съдия: Ива Гогова
секретар: Катя Кавръкова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1106/2018г. по описа на РС-Харманли и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание
по чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по искова молба
на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК:..., със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Христо Г. Данов”№.. против Т.К.С.,
ЕГН:********** ***, в която се сочи, че ищецът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд -
Харманли за вземанията си към ответника в размер на 198.91 лв. По входираните
документи било образувано ЧГД №531/2018г., по което била издадена заповед за
изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК.
Твърди се,
че ищецът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, в качеството си на краен
снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавало
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Действащите общи условия през процесния период били Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и
влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия същите
влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия били публикувани
на сайта на дружеството. По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия ищцовото
дружество поело задължение да снабдява с електрическа енергия следния обект, на
ответника: обект с ИТН: 1645901, находящ се в с.Смирненци, като бил открит
клиентски номер **********.
Ответникът от
своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се задължил да заплаща
всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в
сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно
чл. 27, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът
дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен
ден.
В изпълнение на
задълженията си по общите условия ЕВН България Електроснабдяване ЕАД доставило
на обекта на ответника за периода 04.01.2016г. - 03.05.2016г. електроенергия на
обща стойност 163.53 лв., която до този момент не била заплатена. Поради забава
в заплащане на горепосочената главница ответникът дължал законна лихва в общ
размер от 35.38 лв. за периода 26.03.2016г. - 29.05.2018г. Законна лихва за
забава се дължала по всяка една фактура отделно за период от датата на падежа
на същата до датата на образуване на настоящото производство. Срокът за плащане
на фактурата бил посочен в същата. Издадените фактури, техният падеж и период,
както и размерът и периодът на дължимата лихва за забава, били подробно описани
в приложения препис - извлечение от клиентската сметка на ответника.
С оглед на
гореизложеното моли да се установи със сила на присъдено нещо съществуването на
вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД към Т.С., както следва: 163.53 лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на
потребителя електрическа енергия за периода 04.01.2016г. - 03.05.2016г.;
35.38
лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода
26.03.2016г. -29.05.2018г., ведно със законната лихва върху горепосочената
главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда - 30.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и за
присъждане на присъдените в заповедта за изпълнение по ЧГД 531/2018г. разноски
в размер на 175 лв. Претендира и за разноските по исковото производство, а
именно държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В
законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на адв.Ю.С., назначена за особен представител на
ответника С., в който заявява, че счита иска за допустим, като подаден от
активно легитимирана страна, за която е налице правен интерес от предявяването
му, в предвидения от закона срок.
Оспорвам изцяло предявените от „ЕВН България
Електроснабдяване”
ЕАД срещу Т.К.С. обективно съединени искове по
основание и по размер. Счита същите за неоснователни и недоказани. Счита, че
така изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения и приложените
към исковата молба фактури, сами по себе си не доказвали, че е налице
неизпълнение от страна на ответника, изразяващо се в неплащане на консумирана
от обекта на потребителя електрическа енергия за посочения период. Не
установявали и началния момент на неизпълнението и не доказвали размера на
предявените искове.
С оглед изложеното счита, че
предявените обективно съединени искове са недоказани, както по основание, така
и по размер, поради което моли да се постанови решение, с което да се отхвърлят
изцяло.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
„ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД в качеството си на краен снабдител за консумирана електрическа енергия и
предоставени мрежови услуги до обект с ИТН 1645901,
находящ се в с.Смирненци, обл.Хасково, е издал процесните
приложени по делото фактури за задължения в общ размер на 198.91 лв.,
представляващи стойността на консумираната за процесния обект електрическа
енергия и предоставени мрежови услуги за периода 04.01.2016г. - 03.05.2016г. За същия период и суми е представено и препис
– извлечение от сметка за клиентски номер **********, ИТН:1645901. Приложени по делото са и
Общите условия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г.
Видно
от приложено и ч.гр.д. №531/2018г. по описа на
РС-Харманли, по което е издадена Заповед №325 от 04.06.2018г. за сумата от
163.53 лв. – главница, 35.38 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода
от 26.03.2016г. до 29.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението на 21.06.2018г. до пълното й изплащане,
както и за разноските по делото в размер на 25 лв. за държ.такса и 50 лв. юрк.възнаграждение.
От заключението по
съдебно-техническата експертиза се установява, че процесният обект на
потребление с ИТН:1645901
за периода от 04.01.2016г. - 03.05.2016г.
е бил присъединен към електроснабдителната мрежа, като през този период за този
обект са били предоставяни мрежови услуги. Съгл. заключението общият размер на
доставеното количество ел.енергия за процесния период е 798 квч. Вещото лице е
посочило още, че в обекта на ответника през процесния период е монтирано
средство за техническо измерване, което е със спазени срокове за периодична
метрологична проверка. Съгл. експертизата налице е съответствие между
отчетеното и фактурираното количество електричество за периода от 04.01.2016г.
- 03.05.2016г.
По
делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по
която се установява, че процесните фактури са осчетоводени правилно и съгл. изискванията на ЗС
и приложимите счетоводни стандарти за съответния период, за който се отнасят.
Според вещото лице фактурираното количество енергия е изчислено правилно и
съобразно действащите цени. Съгласно заключението главницата за периода 04.01.2016г.-03.05.2016г. възлиза на
163.53 лв., а
размерът на дължимото обезщетение за забава върху отделните главници по всяка
от фактурите възлиза на сумата от общо 35.38 лв. за периода 26.03.2016г.
до 29.05.2018г.
Вещото лице е отразило още, че по процесните фактури не са извършвани плащания.
Заключението
и на двете вещи лица по съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертиза
се възприемат от съда като изготвени обективно, съобразно поставените задачи и
от компетентни вещи лица.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявените кумулативно
обективно съединени положителни установителни искове по чл.422 от ГПК за установяване на парични вземания са
допустими, като е налице правен
интерес от предявяването им, което се доказа и от приложеното ч.гр.д.№531/2018г. по описа на РС-Харманли, по което има издадена
срещу ответника Заповед №325
от 04.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за процесните описани по-горе суми.
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, за което
кредиторът е уведомен редовно и исковете по чл.422 от ГПК са предявени в рамките на
преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
В хода на производството по предявения
иск по чл.422 от ГПК следва да се докаже възникването на задължението на
ответника, размера на същото, основанието за пораждането му и качеството
на изправна страна
на ищеца чрез установяване точно изпълнение на насрещните си
задъжения.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване чрез установяване на
плащане в уговорения
срок на дължимите суми или съответно
доказване на правопогасяващите или правоизключващите си възражения.
Настоящият съдебен състав намира
за доказано наличието на облигацинна връзка между ищеца „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД и
отв.С., по силата на която ищецът, в
качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за
енергетиката, е продавал
електрическа енергия на ответника
С. при публично известни общи условия, одобрени с Решение на
ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г., за които не е нужно изричното им приемане съгл. ал.4 на
същата разпоредба. Ответникът С. също така като потребител
на крайния снабдител е
използвал разпределителната
мрежа,
към която
е бил присъединен процесният обект с ИТН: 1645901, при
публично известни общи условия, които също обвързват потребителя, без да е нужно изричното им
писмено приемане съгл. чл.104а, ал.1
и ал.4 от ЗЕ. Действащите общи
условия през процесния период са
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
Електроснабдяване”
ЕАД и Общите условия на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД,
одобрени с решения
на ДКЕВР. Същите са надлежно
публикувани на 27.05.2008г., видно от
приложените по делото доказателства и съответно
са влезли
в сила съгласно
чл.35, ал.1 от общите условия „ЕВН
България Електроснабдяване”
ЕАД, чл.65, ал.1 от ОУ на „ЕВН
България Електроразпределение” АД и чл.98а, ал.4 и чл.104а от ЗЕ.
Общите
условия са публикувани на сайта на дружеството https://www.evn.bg, а
в случая са и приложени по делото. Няма данни по делото ответникът да е предлагал специални
условия на ищцовото дружество по реда и в срока, указан в чл.98а, ал.5 от ЗЕ, и
съответно между тях да има сключени допълнителни писмени споразумения в тази
връзка. Поради изложеното съдът
приема, че ответникът Марков е обвързан и за него са приложими ОУ на „ЕВН
България Електроснабдяване”
ЕАД и „ЕВН България
Електроразпределение” АД.
Горните обстоятелства се потвърдиха
и от заключението по съдебно-техническата експертиза, съгласно което
процесният обект на потребление с ИТН: 1645901
за периода от 04.01.2016г. -
03.05.2016г.
е бил присъединен към електроснабдителната мрежа, като общият размер на
доставеното количество ел.енергия за процесния период е 798 квч. Също така, съгл. заключението, е налице съответствие
между отчетеното и фактурираното количество електричество за процесния период 04.01.2016г.
- 03.05.2016г.
Предвид гореизложеното съдът счита
за безспорно установени задълженията на ответника С. за заплащане стойността на
консумирана ел.енергия за обект с ИТН №1645901, находящ се в с.Смирненци, обл.Хасково. По
несъмнен начин е доказан и размерът на същите от приетите като доказателства 4
броя фактури, съгласно които общият размер на дължимата от ответника сума
възлиза на 163.53 лв. – главница и 35.38 лв. – лихви за забава за
периода 26.03.2016г. до 29.05.2018г. Размерът на задълженията на
ответника се потвърди и от неоспореното заключение по съдебно-счетоводна експертиза,
съгласно което
процесните фактури са осчетоводени правилно и съгл. изискванията на ЗС и
приложимите счетоводни стандарти, както и фактурираното количество енергия е
изчислено правилно и съобразно действащите цени. Съгласно заключението
главницата за периода 04.01.2016г. - 03.05.2016г. възлиза на 163.53 лв., а размерът на дължимото обезщетение
за забава върху отделните главници по всяка от фактурите възлиза на сумата от
общо 35.38 лв. за периода 26.03.2016г. до
29.05.2018г.,
които суми са и претендирани от ищеца и които му се дължат на основание чл.79
ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД предвид неизпълнението в срок на задълженията на
ответника за заплащане стойността на ползваната ел.енергиия.
Поради изложените съображения следва да се
уважи така предявените искове по чл.422 от ГПК по отношение на главницата в
размер на 163.53
лв., лихвата
за забава в размер на 35.38 лв. за
периода 26.03.2016г. до
29.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК на 30.05.2018г. до окончателно изплащане на вземането.
С оглед указанията
дадени в т.11г от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът в настоящото производство следва с
отделен осъдителен диспозитив да се произнесе и по разноските в заповедното
производство, като разпредели отговорността за същите съобразно уважената част
на иска, доколкото тези разноски не се включват в предмета на установителния
иск по чл.422 от ГПК, а представляват законна последиците
от уважаването, респективно отхвърлянето на иска. Предвид
това и с оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, в полза
на ищеца следва да се присъдят и разноските в заповедното производство в размер
на 75.00
лв. за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение.
За процесулано представителство в
настоящото производство на ищеца се дължи и юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определи в размер на 100 лв. съгл. чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
С оглед изхода на делото в полза на
ищеца съгл. чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се присъдят и направените в
настоящото исково производство разноски в размер на общо 825.00 лв. за държавна
такса, възнаграждения за вещи лица и особен представител, както и юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от
горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, по отношение на ответника Т.К.С., ЕГН:**********
*** съществуването
на вземането на ищеца „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр.Пловдив, ул."Христо
Г.Данов"№.,
представлявано от Ж. П. С., М. М. М.а-Д. - членове на съвета на директорите, за сумата от
163.53 лв., представляваща стойността на електрическа енергия за периода от 04.01.2016г.
- 03.05.2016г.
за обект с ИТН №1645901, находящ се в с.Смирненци,
общ.Харманли, обл.Хасково, и за сумата от общо 35.38 лв., представляваща лихва за забава за
периода от
26.03.2016г. до 29.05.2018г., ведно със законна лихва
върху главницата
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда на 30.05.2018г.
до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена Заповед №325 от
04.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№531/2018г. по описа на РС-Харманли.
ОСЪЖДА ответника Т.К.С., ЕГН:**********
***, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, да заплати на ищеца „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: .,
със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул."Христо Г.Данов"№37, представлявано от Ж. П. С., М. М. М.-Дьорфлер - членове на съвета на директорите,
направените по настоящото гр.д.№1106/2018г. по
описа на РС-Харманли разноски в
размер на общо 825.00 лв. за държавна такса,
възнаграждения за вещи лица и
за особен представител и за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ответника Т.К.С., ЕГН:**********
***, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, да заплати на
ищеца „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление в гр.Пловдив, ул."Христо
Г.Данов"№.,
представлявано от Ж. П.а Ст.а, Ми. М. М.-Д. - членове на съвета на директорите,
направените в заповедното производство по ч.гр.д.№531/2018г. по
описа на РС-Харманли разноски в размер на общо 75.00
лв.
за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ:
|
|