Р Е
Ш Е Н
И Е № …...
Гр. София, 15.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д
А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети
март през две хиляди и деветнадесета година
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска Мл.
съдия : Боряна П.
при
секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 11684
по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 258 и
сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ищеца КТ „П.“, чрез
представителя му, срещу решение № 139667/07.06.2017 г. на Софийския районен
съд, 71 с - в по гр. д. № 68171/2014 г., с което са отхвърлени, предявените
от Конфедерация на труда „П.“ срещу Агенция по заетостта, БУЛСТАТ ******, искове
за установяване недължимост на сумата от 341 345, 16 лв. и за присъждане, на
основание чл. 258 и сл. ЗЗД във вр с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, на сумата от 5 000 лв. (частичен размер от общ размер от 341 345,
16 лв.) - част от стойността на
неправомерно наложената финансова корекция от Агенцията по заетостта по
договора за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG
051РО 001 - 2.1.04 от 18.11.2009 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 10.12.2014 г. до окончателното
плащане и ищецът е осъден за заплащане на разноски.
В жалбата се излагат
съображения за незаконосъобразност и неправилност на решението и
постановяването му в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и
необоснованост. Поддържа се, че съдът не е обсъдил събрания по делото
доказателствен материал в цялост, като не се е произнесъл по всички спорни
въпроси между страните, а именно - по всички основания за налагане на финансова
корекция на ищеца КТ „П.“, основаващи се на погрешни констатации и вменяване на
чужда вина на ищеца, което прави финансовата корекция неправомерна. В одитният
доклад неправилно е прието, че има само една оферта. Ищецът е доказал и видно
от тръжната документация по делото, са подадени оферти от четири фирми, три от
които по обособена позиция 1 – от „М.А.“ ООД, ДЗЗД Н.М.и „Т.К.“ ООД, както и
една по позиция 2 – от „Евроквалификационен център“ АД. Твърди се, че ищецът е
доказал, че критериите по поръчката не са рестриктивни, като предвид обема на
поръчката, те са гаранция за капацитета на изпълнителя. Поддържа се, че
изискването за установен обем на оборот за предходните години е стандартен
критерии за този вид поръчки и установява финансовата стабилност и капацитет на
кандидата. Изискванията поставени от КТ „П.“ като възложител са в съответствие
с действащата редакция на Постановление № 55
на МС. Съдът не е разгледал оспорванията на основанията за налагане на
финансова корекция, направени от ищеца. Неправилно съдът е приел, че липсата на
публикация в Официалния вестник на ЕС е нередовност от страна на бенифициента и
договарящият орган - АЗ правилно е наложил финансовата корекция. Поддържа се,
че непубликуването на обявата в Официалния вестник на ЕС, в съответствие с
Директива 18/2004 г. е бележка,
отправена от Одиторския орган към държавата, а не към бенефициента КТ „П.“, тъй
като директивата не е била транспонирана към момента в българското законодателство.
За това не е съществувала техническа възможност и достъп на лицата до
публикуване на обява. Твърди се, че КТ „П.“
е изпълнила задълженията си по чл. 14, ал. 2 от ПМС № 55 да обяви процедурата
чрез публикуване на обява в най – малко един ежедневник, на своята интернет
страница и да изпрати обявата за публикуване на интернет страницата на
Управляващия орган. Обявата съдържа необходимата по норматив информация. По
делото е представено писмо от зам. министъра на МТСП – управляващия орган към
момента и от директора на ГД ЕФМП АЗ, в което е прието, че непубликуването на
обява за избор на подизпълнител от КТ „П.“ в Европейски ежедневник е неотносимо
към наложената корекция. Въпреки това указание АЗ е наложила финансова корекция
и на това основание, без да го изключи. Твърди се още, че в договора между АЗ и КТ „П.“, Приложение №
1, не са изброени европейските актове, които следва да бъдат спазени при
изпълнението на договора, нито е споменат Регламент 1605/2002 г. Агенцията по
заетостта (АЗ) не оспорва неоснователността на налагането на финансовата
корекция, а се мотивира със задължения да наложи такава съобразно Одитния
доклад. По тези съображения моли да се отмени решението и предявените
искове да се уважат изцяло. Претендира разноски, съгласно списък.
Ответникът по жалбата - въззиваемата страна Агенция по
заетостта, чрез представителя си, оспорва жалбата като неоснователна, в писмен
отговор по реда на чл. 263 ГПК. Според ответника СРС е счел правилно в
решението, че липсата на публикация за откритата процедура за подбор на
изпълнител в Официалния вестник на ЕС при провеждане на процедурата за подбор
на изпълнител, е нередовност от страна
на бенифициента КТ „П.“, довела до нарушаване на правилата за прозрачност и
равно третиране на процедурата по подбор, установени в чл. 89 от Регламент (ЕО)
1604/2002 Съвета - отм. с чл. 102 от Регламент (ЕС ЕВРАТОМ) № 966/2012 на
Европейския парламент и Съвета. Позовава се на обстоятелството, че
„нередовност“ е всяко нарушение на общностното право, произтичащо от действие
или бездействие на стопански субект, което има или би имало за последица
нанасянето на вреда на общия бюджет на ЕС, като отчете неоправдан разход в този
бюджет. Съдът основателно е приел, че Договарящият орган правилно е наложил
финансова корекция, като нейният размер е правилно определен по регламентите,
които се прилагат спрямо разходите, свързани с изпълнението на оперативните
програми, съфинансирани от структурните инструменти не ЕС, ЕЗФР на селските
райони и Европейския фонд за рибарство. Неясно защо ищецът се позовава само на
българското законодателство ПМС № 55/12.03.2007 г., но не и на европейското.
Ответникът поддържа, че в случая е приложим Регламент (ЕО, ЕВРАТО) № 1605/2002
на Съвета, приложим за общия бюджет на Европейските общности, който препраща
към Директива 18/2004 г. Поддържа се, че Регламентите на ЕК са с предимство и
по – висока степен на абстрактност от Директивите. Тъй като по регламент в
Официалния вестник на ЕС се обявяват обществени поръчки на стойност над
162 000 евро без ДДС, а процесната поръчка е на стойност
1 514 748 лв. без ДДС, тя е следвало да се обяви. Твърди се, че
финансовата корекция е наложена законосъобразно, при спазване на разпоредбите
на българското законодателство и клаузите на договора за предоставяне на БФП. Излага
доводи, че управляващият орган има не само право, но и задължение да наложи финансова
корекция, по препоръка на контролните или одитни органи, във връзка с
установени нередовности по съответната оперативна програма. Позовава са на чл.
2, ал. 1, т. 2 и чл. 5 от Методологията за определяне на финансови корекции,
като поддържа, че наличието на вреди от нарушенията не е сред предпоставките за
налагане на корекции. Констатирането на самото нарушение е основание за такава
корекция. Тъй като Одитната комисия е установила нередовности във връзка с
проведената процедура, довели до липса на прозрачност и равно третиране и до
ограничаване на подбора до няколко компании, АЗ правомерно е наложила финансова
корекция по Оперативната програма. Моли да се потвърди решението, с което
исковете са отхвърлени. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство. Не възразява по разноските на насрещната страна.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото
по реда на въззивната проверка, приема за установено следното:
Районният съд се е произнесъл иск
за установяване недължимост на сумата от 341 345, 16 лв. и иск за осъждане на
ответника да заплати на основание чл. 258 и сл. ЗЗД във вр с чл. 79, ал. 1 ЗЗД
сумата от 5 000 лв. (частичен размер от
341 345, 16 лв.) - част от неправомерно наложената финансова корекция от
Агенцията по заетостта по договора за директно предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ № BG 051РО 001-2.1.04 от 18.11.2009 г.
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по
допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. Съдът следи служебно и за прилагане на императивните
материалноправни норми.
По пътя на посочената проверка и доколкото с решението
исковете са отхвърлени изцяло, настоящият състав намира, че решението е
валидно, но недопустимо постановено.
Съображенията за такъв извод са следните :
Въззивният съд е длъжен да изведе правната
квалификация на иска, с разглеждането на който е сезиран, съобразно заявените
фактически твърдения за обстоятелствата, на които се основава спорното
материално субективно право, индивидуализирано и чрез формулираното искане за
защита, посредством собствената си преценка за приложимо право (материален
закон). Така той дава свое собствено разрешение на спора, като се произнася по
основателността на иска, съобразно приетата за правилна правна квалификация.
Поради
неяснотата на исковата молба относно изложените твърдения, че се иска установяване на
неправомерно налагане на финансова корекция в определен размер и произнасянето
на СРС по иск за установяване недължимост на сумата от
341 345,
16
лв. като финансова корекция по изпълнението на договора за безвъзмездна
финансова помощ, предоставена на ищеца, с определение от 17.07.2018 г.
възззивният състав е дал указания на ищеца, по смисъла на чл. 129, ал. 2 ГПК, да
изложи фактически твърдения дали иска самостоятелно установяване недължимост на
сумата от 341 345, 16 лв. - представляваща
цялата сума на финансовата корекция, наложена върху верифицираните от ответника
преки и непреки разходи, във връзка с изпълнението на договора за директно
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG 051Р0001 - 2.1.04 от 18.11.2009
г. или твърди единствено, че
финансовата корекция по същество е неправомерна и не следва да му се начислява,
като част от обстоятелствата относими към установяване предмета на осъдителния
иск - за връщане на сума от 5 000 лв. (частично от 341 345, 16 лв.), квалифициран от СРС по чл.
79, ал. 1 ЗЗД.
С молба от
12.10.2018 г. ищецът изрично е направил уточнение, че иска установяване
недължимост на сумата от 341 345, 16 лв. представляваща цялата сума на
финансовата корекция, наложена на КТ „П.“ от Агенцията по заетостта във връзка
с изпълнението на договора за директно предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ № BG 051РО
001 - 2.1.04 от 18.11.2009 г. и е изложил, че сумата е заплатена от него.
Като съобрази
изричното уточнение на предявените искове, въззивният съд намира, че на първо
място ищецът е заявил отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от
341 345, 16 лв., представляваща стойността на
наложена от ответника - Агенцията по заетостта финансова корекция, която сума е
била заплатена от ищеца, като бенефициент по посочения по - горе договор за
безвъзмездна финансова помощ № BG 051РО
001 - 2.1.04 от 18.11.2009 г., с платежни нареждания от 08, 21 и 26.04.2016 г., които са приложени към
молбата уточнение от 12.10.2018 г., както е приел и СРС, видно от диспозитива
на решението му.
На второ място е заявен частичен
иск за връщане на сумата от 5 000 лв. (част от цялата сума от 341 345, 16
лв.), която вече е заплатена от ищеца като финансова корекция, за която
се твърди, че не се дължи - т. е. заплатена е без правно основание.
С оглед направените от ищеца
уточнения
въззивният съд приема, че правната квалификация на исковете е по чл. 124, ал. 1 ГПК - отрицателен установителен за недължимост на цялата сума по финансовата
корекция от 341 345, 16 лв. и частичен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД - за връщане на част
от сумата в размер на 5 000 лв. (частично от 341 345, 16 лв.) поради нейната
недължимост.
При това положение, съгласно нормата на чл. чл. 104,
т. 4 ГПК относно родовата подсъдност на
споровете с цена на иска над 25 000 лв., какъвто представлява първия
заявен отрицателен установителен иск (арг. от чл. 69, ал. 1 ГПК), СРС не е бил
родово компетентен да се произнесе по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съгласно чл. 119, ал. 1 ГПК
възраженията за родова подсъдност могат да се правят до приключване производството
във въззивната инстанция, както и да се повдигат служебно от съда.
Доколкото СРС се е произнесъл по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК извън родовата си компетентност, в тази част решението подлежи на
обезсилване на основание чл. 270, ал. 3, изр. 2 ГПК, а делото на прекратяване.
По изричното разпореждане на процесуалния закон, иска с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК е родово подсъден и следва да се разгледа по общия ред от СГС.
Такъв извод се налага от съдържанието пар. 10, ал. 3 на ПЗР на Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), обн. ДВ бр.
10/22.12.2015 г. - в
сила от 25.12.2015 г. Според посочената норма, образуваните до влизане в сила на този закон
гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови
корекции на ръководителя на управляващия орган се извършват по досегашния ред. Следователно, към датата на влизане в
сила на ЗУСЕСИФ - 25.12.2015 г. е допустим исковият
гражданскоправен ред за защита срещу изявления за финансови корекции на
ръководителя на управляващия орган и този ред следва да се прилага и след тази
дата относно висящите искови производства.
Доколкото процесният спор е по ИМ заведена в съда
на 10.12.2014 г., то същият попада в
горната категория и спрямо него е приложима разпоредбата на пар. 10, ал. 3ПЗР на ЗУСЕСИФ (в този смисъл определение №
501/17.10.2016 г. по ч. т. д. № 1872/2016 г. на ІІ т. о. на ВКС, определение № 299 от 19.06.2017 г. по ч. т. д. №
235/2017 г., т. к., І ТО на ВКС,
постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, решение
№ 206 от 06.12.2017 г. по т. д. № 791/2017 г., т. к., І
т. о. на ВКС)
По втория иск - за връщане на част от недължимо
платената сума на финансовата корекция, настоящият състав намира, че съдът се е
произнесъл по иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 258 ЗЗД - за
реално изпълнение на задължения на ответника към ищеца, с какъвто не е бил сезиран.
Съгласно трайната практика на съдилищата по въпроса, когато
в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет,
за който не е бил сезиран, когато е определил предмета на делото въз основа на
обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е недопустимо,
тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Приема се, че съдът е длъжен
да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на
изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните и
прецени всички правнорелевентни факти, от които произтича спорното право.
Тъй като СРС се е произнесъл по иск за реално договорно
изпълнение по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 258 ЗЗД, с какъвто не е сезиран, вместо
по иск за възстановяване на неоснователно обогатяване – по чл. 55, ал. 1 ЗЗД,
какъвто е бил предявен, атакуваното решение е недопустимо и в тази част и
следва да се обезсили на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК, а делото да се върне
на друг състав на СРС за произнасяне по предявения иск. Доколкото спора за
недължимостта на сумата по финансовата корекция е преюдициален по отношение на иска
за връщане на част от сумата по корекцията по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, при връщане на
делото СРС следва да прецени предпоставките за спиране на производството по чл.
229, ал. 1, т. 4 ГПК.
На следващо място, съгласно чл. 118,
ал. 2 ГПК ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на
компетентния съд, пред който делото ще се смята висящо от момента на подаване
на исковата молба. За да се запазят извършените в производството пред СРС
процесуални действия, настоящият състав намира, че след изтичане на срока за оспорване
на настоящото решение, по първия
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, копие от цялото дело - в това число от исковата молба, отговора на
исковата молба, писмените доказателства, квитанции за такси и депозити,
протоколите от проведеното производство пред СРС, следва да се докладва служебно за
образуване на ново производство и разглеждането му от СГС, ГО, заедно с копие
от решението по настоящото производство.
По разноските : Въпросът за разноските в
производството ще подлежи на разрешаване при приключване на спора по същество,
каквото не е налице към момента. В хипотезата на чл. 270, ал. 3, изр. 2 или 3 ГПК липсва
постановен съдебен акт от естество да приключи производството. Само при такъв приключващ
съдебен акт има основание за присъждане на разноски съобразно правилата на чл.
78 ГПК.
Така мотивиран съдът
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА, на основание чл. 270, ал.
3, изр. 2 ГПК, решение № 139667/07.06.2017
г. на СРС, 71 с - в по гр. д. № 68171/2014 г. в частта, в която е ОТХВЪРЛЕН предявения
от Конфедерация на труда „П.“ срещу Агенция по заетостта, БУЛСТАТ ******, иск
за установяване недължимост на сумата от 341 345, 16 лв. - стойност на неправомерно
наложената финансова корекция от Агенцията по заетостта по договора за директно
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ Ns BG 051Р0001-2.1.04
от 18.11.2009 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -
10.12.2014 г. до окончателното плащане и ПРЕКРАТЯВА
производството в тази част.
СЛЕД ИЗТИЧАНЕ СРОКА ЗА ОБЖАЛВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО, ДА СЕ ИЗГОТВИ СЛУЖЕБНО КОПИЕ ОТ ЦЯЛОТО ДЕЛО - в това число от исковата молба, отговора на
исковата молба, писмените доказателства, квитанции за такси и депозити,
протоколите от проведеното производство пред СРС, и да се докладва служебно за образуване
на ново производство пред СГС, ГО, заедно с копие от решението по настоящото производство.
ОБЕЗСИЛВА, на основание чл. 270, ал.
3, изр. 3 ГПК, решение № 139667/07.06.2017 г. на
Софийския районен съд, 71 с - в по гр. д. № 68171/2014 г. и в частта, в която е
ОТХВЪРЛЕН, предявения
от Конфедерация на труда „П.“ срещу Агенция по заетостта, БУЛСТАТ ******, иск с
правно основание чл. 258 и сл. ЗЗД във вр с чл. 79, ал. 1 ЗЗД - за заплащане на
сумата от 5 000 лв. (частичен размер от общ размер от 341 345, 16 лв.) -
като част от стойността на неправомерно наложената финансова корекция от
Агенцията по заетостта по договора за директно предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ № BG 051РО
001 - 2.1.04 от 18.11.2009 г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба - 10.12.2014 г. до окончателното плащане и
ВРЪЩА делото на СРС за произнасяне от друг състав
по предявения иск, съобразно мотивите на решението.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от получаване на съобщенията
до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.