Р Е Ш Е Н И Е
№_________
Варненският
административен съд, двадесет и втори състав, в публичното заседание на
дванадесети юли две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: ЯНКА ГАНЧЕВА
при секретаря Анна Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията Ганчева адм. дело № 1711
на Административен съд - Варна по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по искове
депозирани от Д.В.С. – Т., Б.Т.Т., С.Е.Д., М.К.Д. и Г.Д.Р., чрез адв. М. ***, с
правно основание чл. 256, ал.1 от АПК, вр. чл. 4, ал.1 от ЗОДОВ. В исковата
молба се поддържа, че Д. и Б. са придобили през 2003 г. дворно място с площ от
324 кв.м., находящо се в гр. Варна, ****по плана на гр. Варна. С.Д. е придобил
в общ дял с М.Д. и Г.Р. дворно място, с площ от 372 кв.м., пл. № 290, включен в
парцел ІХ-290, кв. 38 по плана на гр. Варна. Със заповед № Г-355/10.10.1994 г.
на Кмета на Община Варна е одобрен ПУП-ПРЗ за част от кв. 38, с който е изменен
действащия ЗРП на част от 25 подрайон на гр. Варна, в който попадат имотите на
ищците. За ПИ 286, 287, 289 и 290 е обособен общ УПИ VІІІ-286, 287, 289, 290.
Като част от ПИ 290 и ПИ 287 остават в трасето на нопроектирана улична
регулация, като продължение на ****в северна посока. През 1995 г. към УПИ
VІІІ-286, 287, 289, 290 са били
придадени 20 кв.м. общинско място. Със Заповед № Г-72/2000 г. на Кмета на
Община Варна за ПИ 286, 287, 289 и 290 е одобрен ПУП-ПРЗ с отредени нови УПИ
VІІІ за ПИ 285, 287, УПИ Х за ПИ 289 и УПИ ІХ за ПИ 290, без да се променя
уличната регулация. Така в трасето на новопроектираната улична регулация са
попаднали 145 кв.м. от УПИ ІХ-289, 290. В КК нопроектираната улица по влязъл в
сила ПУП от 2004 г. е отразена като съществуващ имот с идентификатор
10135.2553.236. Частите от ПИ 289 и 290, попадащи в трасето на изградената и
ползваща се от години улица, не са отчуждени от собствениците им, респективно
не са били заплатени равностойно. Ищците Т. *** неколкократно за това, че новоизградената улица включва
части от имотите им, както и желанието им да бъде проведено производство по
отчуждаване и заплащане от общината. Получени са отговори от 21.10.2015 г., в който
е посочено, че улицата реално съществува и се ползва по предназначение, но не е
ясно проведена ли е процедура по отчуждаване и получено ли е обезщетение. С
писмо от 30.10.2015 г. от Дирекция „ОСИСД“ при община Варна собствениците на ПИ
са уведомени, че не е установено кой и с какви средства е изградил улицата, че
не е проведена процедура по принудително отчуждаване, не е получено
обезщетение, което според чл. 21 ал.1 от ЗОС трябва да е предварително и
равностойно, то не можело да се заключи, че исканата процедура следва да бъде
провеждана. С писмо от 14.07.2016 г. кметът на район „Приморски“ е удостоверил,
че на посоченото място е установено наличие на улично платно и тротоар, които
се поддържат от общината. С писмо от 28.07.2016 г. собствениците са уведомени,
че улицата се ползва и стопанисва от общината, уточнява се, че процедура по чл.
2, ал.1 от ЗОС се провежда преди започване на строителството. С последващо
писмо от 27.07.2017 г. ищците са уведомени, че в бюджета на общината са
предвидени недостатъчно средства за изплащане на обезщетения за отчуждаване на
имоти. Предвид изложеното ищците считат, че общината е отнела части от имота им
не по установения от закона ред, без да е проведена процедура за това и без да
е заплатено равностойно парично обезщетение. Не е спазена разпоредбата на чл.
21, ал.1 от ЗОС. Налице е бездействие на административния орган, произтичащо
пряко от нормативен акт и същото се изразява в непровеждането на отчуждително
производство по отношение на 145 кв.м. от урегулирания имот на ищците. С това
си бездействие и чрез липсата на предварително и равностойно парично
обезщетение ответникът е в пряко нарушение на материалния закон. Сочи, че е налице фактическо бездействие от
страна на ответника, който като административен орган е бил длъжен да извърши
процедура по отчуждаване на имота на ищците и тяхното обезщетяване преди да
предприеме действия по реализиране на улицата. Налице е неправомерно завземане
на имота на ищците, който не е бил валидно отчужден. В резултат на
неправомерното бездействие на ответника за ищците са настъпили преки
имуществени вреди, представляващи парична равностойност на неправомерно
завзетата фактически от ответника част от имота им. С оглед изложеното моли да
се постанови решение, с което да се установи, че е налице бездействие на Община
Варна за провеждане на процедура по валидно отчуждаване на 145 кв.м. ид.ч. от
УПИ ІХ-289, 290, отреден със заповед № Г-205/2004 г. на зам. кмета на община
Варна ,както и да се осъди ответника да заплати на ищците парично обезщетение
на всеки един от тях, а именно за всеки един от ищците по 1000 лв.,
представляващи част от дължимото им обезщетение за претърпените от тях преки
вреди от бездействието на ответника да отчужди имота на ищците, който е завзела
и да ги обезщети в размер на по 40 000 лв. за всеки един от тях.
С уточняваща молба вх. № 8158/13.07.2020 г.
ищците сочат, че претендираното обезщетение
за период от момента на фактическото завземане на имота от Община Варна,
осъществено след влизане в сила на ПУП-ПРЗ одобрен със Заповед № 205/2004 г.,
но не по-късно от отразяване на имота в КК със заповед от 14.10.2008 г. Уточнено е, че исковете са за защита срещу
неоснователно бездействие. В уточняваща молба вх. № 16481/9.11.2021 г. ищците сочат,
че са съсобственици на УПИ ІХ – 289, 290, с административен адрес: гр. Варна, ****№
19. Реални части от имотите им, около 145 кв.м. са били завзети от ответника и
използвани от него като улица, без да са били обезщетени.
С уточняваща молба депозирана в с.з. на
19.04.2022 г. адв. М. сочи, че към настоящия момент ищците са собственици на
имот с идентификатор 10135.3553.235 по КККР на гр. Варна, образуван от ПИ 289 и
290, ответникът продължава да ползва неправомерно 142 кв.м. от бивш ПИ 290 за
улица, без да е осъществено надлежно отчуждаване, всеки един от ищците
претендира ответникът да му заплати обезщетение в размер на 1000 лв.,
представляващи част от общо дължимите на всеки един от тях по 40 000 лв.
В с.з. ищците на осн. чл. 214 от ГПК, вр.
чл.144 са направили изменение на исковите претенции, както следва: ищецът Р.
претендира да му се заплати обезщетение за претърпени преки вреди от
завземането на ид. части от собствения му ПИ 290, включен в ПИ с идентификатор ****по
КК, като завзетите ид.ч. са включени в ПИ с идентификатор 10135.2553.236, с
предназначение за улица по действащ ПУП-ПРЗ, без да е проведено отчуждително
производство по предвидения в закона ред в размер на 115 650 лв. Ищците С.Д. и М.Д.
претендират ответника да им заплати по
40 000 лв., за всеки един от тях,
обезщетение за претърпени преки вреди от завземането на ид. части от
собствения му ПИ 290, включен в ПИ с идентификатор ****по КК, като завзетите
ид.ч. са включени в ПИ с идентификатор 10135.2553.236, с предназначение за
улица по действащ ПУП-ПРЗ, без да е проведено отчуждително производство по
предвидения в закона ред. Ищците Д.Т. и Б.Т. претендират ответника да им заплати по 40 000 лв., за
всеки един от тях, обезщетение за
претърпени преки вреди от завземането на ид. части от собствения му ПИ 289,
включен в ПИ с идентификатор ****по КК, като завзетите ид.ч. са включени в ПИ с
идентификатор 10135.2553.236, с предназначение за улица по действащ ПУП-ПРЗ,
без да е проведено отчуждително производство по предвидения в закона ред. В
с.з. процесуалния представител на ищците поддържа, че в хода на производството
по безспорен начин е установено, че от имот 290, включен в УПИ ІХ-289, 290, са
завзети 142 кв.м. Проведено е мероприятие по ЗТСУ и ЗУТ, направена е улица за
обществено ползване, без преди това ищците да бъдат обезщетени по надлежния
ред. Действията на ответника са административен произвол, Общината не оспорва
факта, че има изградена улица, но твърди, че не е ясно кой е изградил улицата,
както и че няма пари за обезщетяване на собствениците. От имота на ищците са
завзети 142 кв.м., с приетата по делото СОЕ е установена цената на кв.м. от
този имот, която цена, ако бе проведено производство по обезщетение, Община
Варна би обезщетила собствениците. Моли да се присъдят сторените по делото
разноски. В депозирани писмени бележки
се поддържа, че от събраните по делото доказателства е установено, че е налице
незаконно завземане на части от имотите на ищците. Извършени са фактически действия по
реализиране на благоустройствено мероприятие, прокарване на път в имота на
ищците, т.е. отнети са 142 кв.м. от имот 290, включен в УПИ ІХ289,290, кв. 28
по плана на 25 подрайн, не по установения от закона ред, без проведено
отчуждително производство и без заплащане на равностойно обезщетение.
Неправомерните действия и бездействия на ответника, продължават и към момента,
не са преустановени, съответно вредите за ищците следва да бъдат обезщетени.
Претенцията на ищците е съобразена по размер с заключението на в.л. М.. Налице е бездействие на административен
орган, произтичащо пряко от нормативен акт, изразяващо се в непровеждане на
отчуждително производство по отношение на завзети от него 142 кв.м. от ПИ 290,
при положение, че са налице всички предпоставки за това - влязъл в сила ПУП.
Административния орган е нарушил закона, липсват индиции за предварително
равностойно парично обезщетение или обезщетение в друг равностоен имот. Налице
са действия и бездействия на ответника по отнемане на имот без обезщетение. По
изложените доводи моли да се уважат предявените искове и да се присъдят
сторените по делото разноски.
Ответникът
- Община Варна, чрез процесуалния си
представител в становище с.д. № 17318/2021 г. поддържа, че е налице неяснота в
твърденията на ищците. Твърди се, че реални части от имотите им са били завзети
и са използвани, без да се посочва кой, кога и по какъв начин е завзел тези
реални части. Ответника сочи, че завземане на процесния имот от страна на
Община Варна, изразяващо се в изграждане на общинска инфраструктура не е
осъществявано. Процесния имот осигурява достъп до други имоти, които обслужва, но
няма данни общината да е предприела действия по отчуждаване и възлагане на строителство за изграждане на
път, поради което твърденията за завземане са неоснователни. В депозирани
писмени бележки сочи, че в хода на производството ищците не са доказали, че
имота е "отнет", "завзет", поради което исковите претенции
са неоснователни.
Представителят на Окръжна прокуратура - Варна
поддържа, че исковите претенции са неоснователни. По делото не са събрани
доказателства за наличие на незаконосъобразни действия на ответника. С
уточняваща молба ищците сочат, че претендират обезщетение в резултат на
незаконосъобразни действия на ответника - завземане на част от имота на ищците.
За това завземане не са ангажирани доказателства, не е установено кога, от
кого и по какъв начин е извършено
завземането. От събраните по делото доказателства не може да се направи извод,
че такова завземане е било факт към м.01.2008 г., когато е издадено
удостоверение от кмета на район "Приморски". Вероятно исковата
претенция е погасена по давност.
От
събраните по делото доказателства се установи следното:
С
нотариален акт № 90, том І, рег. № 1702, дело № 33 от 5.06.2003 г. Д.В.С. – Т.
и Б.Т.Т. са придобили равни ид.ч. от следния недвижим имот: дворно място с площ
от 324 кв.м., находящо се в гр. Варна, ****, представляващо УПИ Х, пл.289,
кв.38, по плана на 25 подрайон на гр. Варна. С нотариален акт № 52, том І, рег.
№ 373, дело № 49 от 12.02.2004 г. В.Т. Д.е придобил 10 кв.м. от следния
недвижим имот: дворно място с площ от 324 кв.м., находящо се в гр. Варна, ****,
представляващо УПИ Х, пл.289, кв.38, по плана на 25 подрайон на гр. Варна.
Съгласно договор за доброволна делба от 2000
г., вписана в книгите за вписвания на 20.11.2000 г., том ХІІ, вх. рег. № 12172
и договор за поправка на договор за доброволна делба, от 2.04.2001 г., вписан в
Служба по вписванията – Варна, М.К.Д., С.Е.Д.
и Г.Д.Р. за получили в общ дял при квоти 121/372 за М. и С. Д.и 251/372 за Г.Р.
на следния недвижим имот: дворно място с площ от 355 кв.м., пл. № 290, по КП,
включен в парцел ІХ-290, по РП на кв. 38, по плана на 25 подрайон на гр. Варна,
ул. „*** № 13.
Видно от скица № 15-549873/26.06.2020 г. ПИ
с идентификатор ****е с площ от 531 кв.м., с начин на трайно ползване – ниско
застрояване.
С протокол от 13.11.1995 г. са придадени 20
кв.м. към парцел VІІІ-286, 287, 289, 290 от общинска земя.
Във връзка с депозирано искане от
собствениците на ПИ ****е изготвено писмо от директора на дирекция „ОСИСД“,
изх. № РД12008824ВН-0018/27.07.2012 г., с което са уведомени, че относно искане
за обезщетение за отнета част от 165 кв.м. от собствения им имот за изграждане
на улица, която вече е общинска собственост е разгледана в заседание на
комисията, назначена със заповед на кмета на община Варна. Изготвено е решение
№ 06-32 по протокол № 6/24.07.2012 г. В бюджета на общината са предвидени
крайно недостатъчни средства за изплащане на обезщетения за отчуждаване на имоти
собственост на ФЛ и ЮЛ.
От приложения по делото протокол №
6/24.07.2012 г. на комисия по отчуждаване и обезщетяване по чл. 16 и чл. 205 от ЗУТ е видно, че е взето решение № 06-32, в което е отразено, че в бюджета на
община Варна са предвидени крайно недостатъчни средства за изплащане на
обезщетения.
С писмо изх. № АУ083060ВН-001ВН от 13.08.2013
г. Д.Т. е уведомена, че във връзка с искане от 26.07.2013 г. относно отчуждаване на имот, находящ се в гр.
Варна, ****№ 19, представляващ ПИ с идентификатор ****по КК и КР следва да
представи влязъл в сила ПУП, предвиждащ изграждане на улица.
На 28.09.2015 г. Д.Т. и С.Д. *** за започване
на процедура по отчуждаване на частта от ПИ с идентификатор ****по КК и КР попадаща в трасето на улица „***“.
С писмо изх. № РД12008824ВН-003ВН/21.10.2015
г. Т. и Д. са уведомени, че заявителите са посочили, че е одобрен ПУП със
заповед № Г-205/2004 г., като с удостоверение от 2008 г. жилищна сграда, кафе,
сладкарница и 11 гаража, находящи се в УПИ ІХ-289, 290, на ****№ 19 е въведена
в експлоатация. Не става ясно, след като не е проведена процедура по
отчуждаване и не е получено обезщетение, улицата от кого е изградена и с чии
средства.
С писмо изх. № РД12008824ВН-005ВН/30.10.2015
г., изготвено от директора на дирекция „ОСИСД“ Т. и Д. са уведомени, че не е
установено кой, с какви средства е изградил улицата и не е проведена процедура
по принудително отчуждаване, като в тази връзка не е получено обезщетение,
което според чл. 21, ал.1 от ЗОС, трябва да е предварително и равностойно, то
не може да се заключи, че следва да се провежда исканата процедура.
С писмо рег. № РД12008824ВН-009ВН/21.06.2016
г. са изискани данни от район „Приморски“: заверено копие от ПУП, проверка дали
част от ПИ с идентификатор ****се ползва за тротоар или улица неправомерно,
данни относно спазване на уличната регулация.
Видно от писмо рег. №
РД12008824ВН-004ВН/14.07.2016 г. Т. и Д. са уведомени, че е направена проверка
на място от служители на район „Приморски“, като на място е установено наличие
на улично платно и тротоар. Същите се поддържат от Община варна и са попадали в
списъците за рехабилитация на улици и булеварди. В районната администрация няма
данни кой и с какви средства е провел улицата.
Имот с идентификатор ****се
предполага, че е образуван след влизане в сила на ПРЗ , одобрен със заповед №
Г-205/2004 г. Съгласно заповед № Г-72/2000 г- УПИ съвпада с ПИ с идентификатор ****и
през него не преминава улица.
С писмо рег. № РД12008824ВН-011ВН от
28.07.2016 г. Т. и Д. са уведомени, че
при проверка на служители от районната администрация е установено
наличие на тротоар и улично платно, който се поддържат от общината.
На 28.06.2018 г. Т. и Д. *** за провеждане на
процедура по ЗОС по отчуждаване на част от съсобствения им недвижим имот.
Видно от писмо рег. № РД12008824ВН-015ВН от
6.07.2018 г. Т. и Д. са уведомени, че съгласно чл. 21, ал.1 и чл. 22, ал.1 от ЗОС отчуждаването се извършва преди започване на строителството, поради което
искането им няма да се разгледа.
По депозираната искова молба от ищците е
образувано адм.д. № 693/2020 г. С
определение № 1655/31.07.2020 г. по адм.д. № 693/2020 г. е разделено
производството по субективно съединените частични искове за обезщетение на Д.Т.,
Б.Т.С.Д.,*** за имуществени вреди от по 1000 лв. за всеки и е образувано
настоящото дело.
С определение № 2647/10.12.2020 г. съдът е
оставил без разглеждане субективно съединени искове на Д.В.С.-Т. , Б.Т. Т., С.Е.Д. и Г.Д.Р. , М.К. ***, срещу кмета на община Варна за провеждане на отчуждително производство и
е прекратил производството по адм.д. № 693/2020 г. по описа на АС – Варна. За
да постанови този резултат съдът е приел, че с предявяване на исковете се цели
получаването на равностойно парично обезщетение за частта от съсобствения им
имот, която попада в съществуваща в съседство на тяхната недвижимост улица, на
основание влязъл в сила ПУП-ПРЗ. Изрично в исковата молба се твърди бездействие
по провеждане на отчуждително производство. Именно такова производство
приключва с индивидуален адм. акт по
определяне на равностойно парично обезщетение. Конкретният случай касае бездействие по извършване на правно действие. В обобщение е прието, че субективно съединените искове на ищците са
недопустими, тъй като се иска осъждане на ответника да извърши правни, а не
фактически действия.
С определение № 3220/10.03.2021 г.
постановено по адм.д № 1766/2021 г. по описа на ВАС е оставено в сила
определение № 2647/10.12.2020 г. по адм.д. № 693/2020 г. по описа на АС –
Варна.
С определение № 1669/3.08.2020 г. по адм.д. №
1711/2020 г. е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила
съдебен акт на производството по адм.д. № 693/2020 г. по описа на АС – Варна. С
определение № 712/23.03.2021 г. по адм.д. № 1711/2020 г. е възобновено
производството по делото.
С определение от 19.05.2021 г. е прекратено
производството по адм.д. № 1711/2020 г. по описа на АС – Варна. Съдът е приел,
че предвид нормата на чл. 204 от АПК предварителната отмяна по съдебен или
административен ред на адм. акт, от чието издаване се претендират вреди, е
абсолютна положителна процесуална предпоставка по упражняване правото на иск.
С определение
№ 10208/7.10.2021 г. постановено по адм.д. № 9238/2021 г. на ВАС е
отменено определение от 19.05.2021 г. по адм.д. № 1711/2020 г. по описа на АС –
Варна.
С молба вх. № 18570/16.12.2021 г. ответника
сочи, че по отношение на имотите на ищците или на части от тях не са провеждани
отчуждителни процедури от община Варна.
По делото са приети всички налични ПУП за
имотите на ищците.
Видно от назначената и приета по делото съдебно-техническа
експертиза за имоти 289 и 290, кв.38, по плана на 25 подрайон на гр. Варна са
били действащи във времето следните РП: със Заповед № Г-27/22.06.1992 г. е
изменен застроителния и регулационен план на 25-ти подрайон на гр. Варна.
Съгласно този план се предвижда продължение на ул. „***“, на север от улица „***“
от о.т. 125 до о.т.124, като това продължение отнема площи от ПИ 284, 287 и
290. ЧИЗРП и ЧКЗСП за част от кв. 28 от 25-ти подрайон на гр. Варна, одобрени
със Заповед № Г- 355/10.10.1994 г. на Кмета на община Варна, съгласно същия
имоти № 289 и 290 са включени в парцел VІІІ-286, 287, 289 и 290 от кв. 39 с
предвидена улица /ул. „***“, с ширина 8 м. на изток от о.т. 123 – о.т.124. ИЗРП и КЗСП за част от кв. 38, по плана на
25-ти подрайон на гр. Варна, одобрени със Заповед № Г-207/1.08.1995 г. на Кмета
на община Варна, за парцел ХІ-288, ХІІ-273, ХІІІ-285 и ХІV-274 от кв. 38.
Изменението не засяга имот VІІІ-286, 287, 289, 290 от кв. 28 по предходната
заповед № Г-155/1994 г. Частично изменение на ЗРП за част от кв. 38, парцели
VІ-282, VІІ-283, 284, VІІІ-286, 287, ІХ-290, Х-289 по плана на 25-ти м.р. на
гр. Варна, одобрен със заповед № Г-72/10.08.2000 г. на Кмета на община Варна.
Съгласно същия от парцел VІІІ-286, 287, 289, 290 се отрежда парцел Х-289, а за
имот № 290 се отрежда парцел ІХ-290, за които два парцела се предвижда свързано
застрояване на 2 и 3 етажа плюс гаражи и магазин. Широчината на предвидената
улица „***“ от о.т. 125 до о.т. 124, засягащо имот 290 остава непроменена. ПУП-ПРЗ за УПИ VІІ-286, 287, УПИ VІІІ-286,
287, УПИ ІХ-289, 290 за кв. 38 одобрен със заповед № 205/3.09.2004 г., съгласно
който за имот № 289 и 290 се отрежда ІХ-289, 290, с предвидено свързано
застрояване. Широчината на предвидената улица „***“ остава непроменена.
Последния действа ПУП-ПРЗ за УПИ VІІ-283,284, УПИ VІІІ-286, 287, УПИ ІХ-289,
290 за кв. 38 е този одобрен със Заповед № 205/2004 г. Със заповед №
Г-27/22.06.1992 г. е изменен ЗРП на 25-ти подрайон на гр. Варна. Съгласно този
план се предвижда продължение на ****на север от ул. „***“ от о.т. 125 до о.т.
124, като това продължение отнема площи от ПИ 284, 287 и 290. Така предвиденото продължение на ****остава
ГРАФИЧЕСКИ непроменено в последно действащия план за имотите, одобрен със
заповед № Г-205/2004 г. Във всички изброени устройствени планове, предвиденото
по регулация местоположение на продължението на ****на север от ул. „***“ не се
променя. Отнетата част от имот № 290 за улица – продължение на ****е в размер
на 142 кв.м. изчислена аналитично. На комбинирана скица № 1 площта от 142 кв.м. е означена със зелен фон.
Регулационния статут на ПИ 289 и 290 към момента на фактическото реализиране на
улицата е поземлени имоти в урбанизирана територия с действащ ПУП. Към
заключението е изготвена и комбинирана скица № 2, видно от която ПИ с
идентификатор 10135.2553.236 /очертан с лилави линии/ представляващ ****не
попада в УПИ ІХ-289, 290, от кв. 35
по ПУП-ПРЗ одобрен със заповед № Г-205/3.09.2004 г. На същата комбинирана скица е установено, че
е налице неправилно нанасяне на уличната регулационна линия на ПИ с
идентификатор 10135.2553.314, като улицата навлиза в УПИ ІХ- 289, 290, от кв.
35 по ПУП, като линията на застъпване се заключава между точки 1 и 2.
Припокриващата площ е 30 кв.м. На комбинирана скица № 3 в.л. е отразило имотите
на ищците по делото. В НА № 24/2003 г. е описан имот – УПИ Х-289, собственост
на Д. и Б. Т.. Към датата на съставяне на НА № 24/2003 г. е действащ за района ЧИЗРП за част от
кв.38, парцели VІ-282, VІІ-283, 284, VІІІ-286, 287, ІХ-290 и Х-289 , одобрен
със заповед № Г-72/2000 г., с която заповед е формиран УПИ Х-289. Имота е с
площ от 312 кв.м. по аналитични данни, обозначен с жълт щрих. В договор за доброволна
делба от 16.11.2000 г. е описано дворно място с площ от 355 кв.м.,
представляващо пл. № 286, 287, включен в парцел ІХ-290. Към датата на договора
за доброволна делба действащ за района е ЧИЗРП, одобрен със заповед № Г-72/2000
г. , с която заповед е формиран УПИ ІХ-290, от кв. 38, описан в договора. На
комбинирана скица № 3 УИП ІХ-290 е обозначен с жълт щрих и е с площ от 259
кв.м. по аналитични данни. Съгласно РП одобрен със заповед № Г-72/2000 г. на
Кмета на Община Варна, действал за описаните в документите за собственост на
ищците УПИ Х-289 е с площ от 312 кв.м., а УПИ ІХ-290 е с площ от 259 кв.м.
Отнетата част от имот № 290 за улица – продължение на ****е 142 кв.м. означена
със зелен фон. Уличната регулация на ****пред
имота на ищците не отнема части от имотите описани в НА № 24 от 2003 г. и
договор за делба от 16.11.2000 г.
Процедури по принудително отчуждаване за имотите на ищците не са
провеждани.
По делото е приета и съдебно-оценителна
експертиза, видно от заключението на която пазарната стойност на отнетата част
– 142 кв.м. от имота на ищците, находяща се на ****в гр. Варна е в размер на
171 376.76 лв., като средната стойност на 1 кв.м. е в размер на 1206.88
лв.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица
като обективно и компетентно дадени.
При така установените факти, настоящият
съдебен състав на АС - Варна прави следните правни изводи:
Предмет на разглеждане са предявени искове от
петимата ищци за осъждане на Община Варна да заплати общо сумата от 275 650
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на
незаконосъобразни действия и бездействия на ответника, завземане на част от
поземлените имоти на ищците и реализиране на улица.
Съдът намира предявените искове са допустими
като заведени от надлежни страни – лица с правен интерес от предявяване на
претенциите за обезвреда. Същите касаят твърдения за претърпени имуществени
вреди от незаконосъобразни действия и
бездействия от страна на ответника, довели до имуществени вреди за
ищците.
По отношение допустимостта и реда за
разглеждане на предявените искове за обезщетение, законодателят е предвидил
различни процесуални възможности за реализиране на правото на обезщетение, а
именно след отмяна на административния акт по съответния ред – чл. 204, ал. 1 АПК; при предявяване на претенцията за обезщетение в производството по
оспорване на административния акт – чл. 204, ал. 2 АПК; при установяване на
незаконосъобразността на акт, който е нищожен или оттеглен в производството по
иска за обезщетение – чл. 204, ал. 3 АПК и при установяване на
незаконосъобразността на действието или бездействието от съда, пред който е
предявен искът за обезщетението – чл. 203, ал. 4 АПК. Тъй като в настоящия
случай вредите се претендират от незаконосъобразни действия и бездействия на
ответника, незаконосъобразността им се установява от съда, пред който е
предявен искът за обезщетение – чл. 204, ал. 4 АПК. Съгласно чл. 203, ал. 2 АПК, за неуредените въпроси за имуществената отговорност по ал. 1 се прилагат
разпоредбите на ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК
гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за
вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Идеята е неблагоприятните последици
от евентуално положително за увредения решение да бъдат понесени от бюджета на
това учреждение, в чийто състав са причинителите на вредите. Съдът приема, че
тъй като твърденията са за вреди, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия
на кмета на община Варна, пасивно легитимирана по иска с правно основание чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ е Община Варна. Отговорността по ЗОДОВ е деликтна, като се
отличава от общата деликтна отговорност досежно деликвента, както и досежно
спецификата на причинната връзка - вредите трябва да са причинени при или по
повод упражняване на административна дейност. За противоправността, вината и
вредите приложимият материален закон не установява отклонения от общия състав
на деликтната отговорност.
Съгласно чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и
общините отговарят за вредите на граждани и юридически лица от незаконни
актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност. В настоящия случай се претендира
обезщетение от незаконосъобразни действия и бездействия на ответника.
За успешното провеждане на иска за обезвреда
по реда на специалния закон, е необходимо установяване на следния фактически
състав: 1. незаконосъобразни действия или бездействия на орган или длъжностно
лице при осъществяване на административна дейност, 2. наличие на вреди от тях и
3. причинна връзка между настъпилите вреди и незаконосъобразните действия и
бездействия. Доказателствената тежест за установяване на тези три предпоставки в
тяхната логическа последователност носи ищеца, търсещ присъждане на
обезщетението.
Административната дейност се характеризира с
това, че е с подзаконов характер и правомощията на тези, които я осъществяват
са в изпълнение на нормативен акт.
Съгласно чл.1, ал.1 на ЗОДОВ държавата носи
отговорност, както за незаконните индивидуални административни актове, издадени
от нейните органи, така и за преките действия/бездействия на длъжностните лица,
които изпълняват функции, възложени им с нормативен акт. В чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
законодателят е разграничил дейността по издаване на административните актове и
тази, която е проява на фактическо действие или бездействие. Според чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са
причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността се характеризира като
обективна, безвиновна. Възникването на право на обезщетение в случая предполага
установяване на незаконосъобразни действия /бездействия на служители на
ответника. Незаконността на действието или бездействието ще се определи от
несъобразеността на поведението на длъжностното лице с разпоредбите на
нормативния акт. За да е налице фактическо бездействие, е необходимо да има
неизвършване на такива фактически действия, които административният орган е
длъжен да извърши по силата на закона. Правопораждащият юридически факт за
фактическото действие трябва да е самата правна норма. Ако връзката се опосредява
от властническо волеизявление, тя е косвена, правопораждащият факт ще е
индивидуален или общ административен акт и ще има неизпълнение на
административен акт, а не фактическо бездействие.
Терминът „действие“ е употребен както в чл.7
и чл.120, ал.1 от Конституцията на Република България, така и в чл.203 АПК и
чл.1 ЗОДОВ. Легално определение на термина „действие“, респ. „бездействие“,
липсва в посочените нормативни актове, но под „действие“ следва да се разбира
всяко такова, извършено от държавен орган или длъжностно лице което не е
юридически акт, а тяхна физическа изява, но не произволна, а в изпълнение или
съответно неизпълнение на определена нормативна разпоредба. За да е налице
„бездействие“, то задължително е необходимо да се установи дали този държавен
орган или длъжностно лице от администрацията е било длъжно да извърши дължими
по закон действия. Става въпрос за фактически действия, пряко дължими от норма,
закон. Това има предвид и разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, говорейки за
незаконосъобразно бездействие. В този случай задължението на административния
орган, произтичащо пряко от закона, следва да съответства на прогласено от
същия нормативен акт субективно право на гражданин или организация, като двата
елемента съставляват регламентирано от този нормативен акт административно
правоотношение. Следователно е необходимо наличие на такова административно
правоотношение, при което да е налице защитимо от закона субективно право,
което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо
му действие от страна на административния орган, без да е необходимо издаване
на индивидуален административен акт. Това са основните предпоставки, за да се
установи налице ли е „бездействие“ от страна на съответния административен
орган и дължал ли е той определено действие. Съответно, за незаконосъобразно
действие на администрацията следва да се приеме това фактическо действие, за
което или няма законова база, основа за извършването му или ако има такава, то
е извършено в противоречие с нея.
За правилното решаване на спора е от значение
кои са фактическите незаконни действия/бездействия, намиращи се в причинна
връзка с твърдяните от ищците вреди, къде са регламентирани в нормативен акт
като дължими фактически действия във връзка с управленчески правоотношения.
От събраните по делото доказателства се
установи, че Д. и Б. Т.през 2003 г. са придобили ид.ч. от дворно място с площ
от 324 кв.м., находящо се в гр. Варна, ****, представляващо УПИ Х, пл.289,
кв.38, по плана на 25 подрайон на гр. Варна. М.
Д., С.Д. и Г.Р. през 2000 г. са придобили ид.ч. дворно място с площ от
355 кв.м., пл. № 290, по КП, включен в парцел ІХ-290, по РП на кв. 38, по плана
на 25 подрайон на гр. Варна, ул. „*** № 13.
От приетата и неоспорена по делото СТЕ се
установи, че към момента на придобиване на имотите от ищците уличната регулация
на ул. "***" - преминаваща пред имотите им не отнема части от описаните в НА № 24/2003 г. и договор за
доброволна делба от 2000 г. имоти. От
приложените по делото ПУП и заключението на в.л. се установява, че ул. "***"
е предвидена за изграждане с ИЗРП одобрен през 1992 г., като в последващите
планове не е налице промяна на графичното изображение на улицата. За това, че
улица "***" е била проведена още през 2000 г. явства и отразеното в
договор за доброволна делба от 16.11.2000 г., видно от който като граница на
имота на С.Д., М.Д. и Г.Р. ***.
Ищците сочат, че са претърпели имуществени
вреди в резултат на завземане на части от имотите им от Община Варна, за
изграждане на улица, без да е определено и изплатено парично обезщетение.
Отчуждаването на имоти за нуждите на общината
и определянето на размера на следващото се обезщетение се извършва по реда на
АПК, съгласно глава ХVІІ от ЗУТ.
Съгласно чл. 205 от ЗУТ въз основа на влезли
в сила подробни устройствени планове недвижими имоти - собственост на
юридически и физически лица, могат да бъдат отчуждавани по реда на ЗДС и
ЗОбС за обекти - публична собственост на
държавата и общините за изграждане и реконструкция на транспортната техническа
инфраструктура, преустройство на транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения
- пътища, улици, алеи, площади, надземни и подземни трасета на железопътни и
трамвайни линии и съоръжения към тях, обществени паркинги. Нормата на чл. 206
от ЗУТ сочи, че за изграждане на обектите по чл. 205 се отчуждават недвижими
имоти или части от тях, които се засягат непосредствено от предвиденото
строителство или стават негодни за застрояване или ползване съобразно
устройствените, санитарно-хигиенните и противопожарните правила и нормативи,
както и съобразно изискванията за сигурност и безопасност. Съгласно чл. 21 от
ЗОбС имоти - собственост на физически или на юридически лица, могат да бъдат
отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, които не могат да
бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен
устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска
собственост или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на
обекти от първостепенно значение - публична общинска собственост, за който има
влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, както
и в други случаи, определени със закон, след предварително и равностойно
парично или имотно обезщетение.
Не е спорно между страните, че на място е
реализирана ул. "***", както и че в общинската администрация липсват
данни за обезщетяване на собствениците на ПИ.
От приетата по делото СТЕ е установено, че
улицата минаваща край имота на ищците е предвидена със ИЗРП, одобрен през 1992
г., не се спори между страните, че този план е влязъл в сила. След като е
налице влязъл в сила ПУП, с който е одобрена и улична регулация е следвало да
се определи и обезщетение за имота. В случая това не е сторено.
Съгласно чл. 210 от ЗУТ изготвянето на оценки
и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в
закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от
кмета на общината. Кметът нарежда служебно или въз основа на искане на
заинтересуваните лица определянето на обезщетения или оценка от комисията.
Решението на комисията се съобщава на страните по реда на АПК и подлежи на
обжалване.
Предвид посочената правна регламентация,
настоящия съдебен състав приема, че в производство по чл. 210 от ЗУТ следва да
се установи имат ли ищците право на обезщетение и какъв е неговия размер.
Съдът не споделя доводите на ищците, че са
налице неоснователни бездействия от страна на ответника, защото в случая не се
касае за извършване на фактически действия, а за издаване на административен
акт - заповед за отчуждаване и обезщетяване на имот отреден за улица.
В процесния случай не са налице основания за
ангажиране отговорността на Община Варна за вреди по чл.1, вр. чл. 4 от ЗОДОВ,
тъй като за ищците съществува друг
законов ред за защита на правата им, изключващ реда по ЗОДОВ. Ищците са имали
възможност да оспорят постановените мълчаливи и изрични откази по исканията им
за отчуждаване и обезщетяване. По делото липсват данни ищците да са предприели
този ред на защита. В случая е налице одобрен ПУП и защитата на ищците следва
да се осъществи срещу издадени административни актове, а не срещу фактически
действия и бездействия. Липсата на заповед за определяне на обезщетение за
имота представлява неиздаването на административен акт, което сочи
правоотношение извън хипотезите на чл. 256 и чл. 257 от АПК. В случая е налице влязъл в сила ПУП, приет по
реда на ЗТСУ, от друга страна процедурата по обезщетяване по ЗОбС представлява
административно производство, което се осъществява чрез издаване на
административен акт, който подлежи на оспорване.
Съгласно чл. 8 ал.3 от ЗОДОВ, когато закон
или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага.
По изложените доводи предявените искове са неоснователни и следва да се
отхвърлят. В този смисъл е и трайната практика на ВАС, решения по адм.д. №
9908/2011 г., № 13423/2009 г., №
13253/2013 г., № 3395/2012 г., № 8094/2016 г. и др.
Ищците твърдят вреди от фактическо завземане
на имота. Така наведените твърдения не променят изводите за неоснователност на
иска. С изграждането на улици се извършват действия, които лишават
собствениците от упражняване на правомощието да ползват части от имотите си,
като елемент от състава на вещното право на собственост. С исковата молба се
претендира обезщетение по реда на чл. 4 от ЗОДОВ. Редът за защита по този закон
не е в състояние да замести производството по принудително отчуждаване на имоти
- частна собственост за общински нужди по реда на ЗОбС.
Предвид гореизложеното съдът намира, че не е
доказано по безспорен начин кумулативното наличие на всички елементи от
правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Община Варна
по чл.4 от ЗОДОВ, за претърпени от ищците
имуществени вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с действия
или бездействия на длъжностни лица на ответника, респективно вреди от завземане
на имот, поради което предявените искове се явяват недоказани и неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Г.Д.Р. *** с правно основание чл. 4 от ЗОДОВ,
за сумата от 115 650 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди от незаконосъобразни
действия/бездействия, вреди от завземане на ид.ч. от ПИ 290, без да е проведено
отчуждително производство по предвидения в закона ред.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С.Е.Д. *** с правно основание чл. 4 от ЗОДОВ,
за сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от незаконосъобразни
действия/бездействия, вреди от завземане на ид.ч. от ПИ 290, без да е проведено
отчуждително производство по предвидения в закона ред.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М.К. *** с правно основание чл. 4 от ЗОДОВ,
за сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди от незаконосъобразни
действия/бездействия, вреди от завземане на ид.ч. от ПИ 290, без да е проведено
отчуждително производство по предвидения в закона ред.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Д.В.С. - Т. *** с правно
основание чл. 4 от ЗОДОВ, за сумата от 40 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразни действия/бездействия, вреди
от завземане на ид.ч. от ПИ 289, без да е проведено отчуждително производство
по предвидения в закона ред.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Б.Т.Т. *** с правно основание чл. 4
от ЗОДОВ, за сумата от 40
000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразни действия/бездействия, вреди от
завземане на ид.ч. от ПИ 289, без да е проведено отчуждително производство по
предвидения в закона ред.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните
по реда на чл. 137, вр. чл. 138 ал.1 от АПК.
СЪДИЯ: