РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Пловдив, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско
дело № 20225000500518 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Й.Н.Т. в качеството му на ЕТ с
фирма „Д.-Й.Т.“ против Решение № 127/ 10.05.2022 г. по гр. д. № 38/2021 г. на
ОС – С., с което е отхвърлен предявения против В.п.к."Н." иск с правно
основание чл. 59 ЗЗД да му заплати обезщетение под формата на наем в
размер на 56 025 лв., с която сума кооперацията се е обогатила без основание
в резултат на ползването на 83 кв. м. реални части от поземлен имот
№************* по кадастралната карта и кадастралния регистър на к.к. П.,
община Ч., върху който е разположена сграда с идентификационен номер
№***************, находяща се в същия имот, в периода 09.08.2019 г. до
22.12.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 09.02.2021 г. до
окончателното им плащане.
В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност и
необоснованост на решението, като се оспорва извода на окръжния съд, че не
е придобил поземления имот по давност. Поддържа, че са налице
1
предпоставките на чл. 59 ЗЗД за уважаване на предявения иск, поради което
иска да се отмени решението, вместо което се постанови ново, с което
ответникът бъде осъден да заплати претендираната сума.
С Решение № 249 /23.08.2022 г. съдът е оставил без уважение молбата
на основание чл. 247 ГПК на ЕТ „Д.-Й.Т.“ в диспозитива на Решение № 127/
10.05.2022 г. по гр. д. № 38/ 2021 г. вместо израза „идентификатор
№***************“ да се чете „идентификатор №***************“
Против така постановеното решение в тази негова част е постъпила
въззивна жалба от Й.Н.Т. в качеството му на ЕТ с фирма „Д.-Й.Т.“, с която
излага доводи за основателност на молбата за поправка на очевидна
фактическа грешка и иска да се уважи.
С Определение № 393/ 23.08.2022 г. съдът е оставил без уважение
молбата на Й.Н.Т. в качеството му на ЕТ с фирма „Д.-Й.Т.“ за изменение на
Решение № 127/ 10.05.2022 г. в частта на разноските чрез намаляване на
присъдените на ответника В.п.к."Н." разноски от 2100 на 840 лв.
Против така постановеното определение Й.Н.Т. в качеството си на ЕТ с
фирма „Д.-Й.Т.“ е подал частна жалба, с която иска то да се отмени, вместо
което се постанови друго, с което да се уважи молбата за изменение на
решението в частта за разноските.
Въззиваемият В.п.к."Н." чрез пълномощника си счита жалбите за
неоснователни.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е
допустима.
Й.Н.Т. в качеството си на ЕТ с фирма „Д.-Й.Т.“ е предявил против
В.п.к."Н." – Ч. иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата заплащане на
сумата от 56 025 лв., с която се е обогатила неоснователно от ползването без
основание в периода 09.08.2019 г. до 22.12.2020 г. на 83 кв. м. реални части от
поземлен имот №************* по кадастралната карта и кадастралния
регистър на гр. Ч., община Ч., върху които е разположена сграда с
2
идентификационен номер №***************.
От доказателствата по делото се установява, че с НА № ***, том *, рег.
№ ****, д № ***/14.12.2016 г. на нотариус Х.Д. – рег. №***, ЕТ „Д.-Й.Т.“,
представляван от Й.Т.Н. е признат за собственик въз основа на придобивна
давност на поземлен имот с идентификатор №*************, с площ от 199
кв. м. по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр.Ч., който имот се
намира в местността П., с предназначение урбанизирана територия, начин на
трайно ползване ниско застрояване /до 10м./, ведно с построената в имота
сграда с идентификатор №***************, със застроена площ от 26 кв. м.,
едноетажна, с предназначение друг вид обществена сграда.
От представената Скица №**-******* 17.12.2020 г. е видно, че в имот с
идентификатор *********** са построени две сгради: сграда *************
със застроена площ 83 кв. м. и сграда ************ със застроена площ 26
кв. м.
С Покана с вх.№ 14/14.10.2019 г. ищецът Й.Т. уведомил ВПК „Н.“, че
след като кооперацията счита сграда ************* за своя, която се намира
в имота му без правно основание, кооперацията следва да му заплаща месечна
наемна цена в размер на 1500 лв.
С Решение № 10031/20.09.2020 г. по гр. д. № 17/ 2020 г. на PC - Ч.
Й.Н.Т. в качеството си на ЕТ с фирма „Д.-Й.Т.“ е осъден по предявен иск с
правно основание чл. 75 ЗС да предаде на ВПК „Н.“ фактическата власт върху
сграда с ид. №*************** по КККР на гр. Ч..
С Разпореждане от 04.12.2020 г. по изп. д. №***/ 2020 г. на ЧСИ №*** –
П.М. е насрочен за 05.01.2021 г. въвод във владение на взискателя ВПК „Н.“
на намиращата се във фактическата власт на ЕТ „Д.-Й.Т.“ сграда с
идентификатор №**************
С НА № **, том *, дело № ***/1994 г. на РС - Ч. РПК „Н.“ – Ч. е
призната за собственик постройка (масивна сграда), представляваща
павилион със застроена площ от 77 кв. м., построен в неурегулирано място в
КК „П.“ на пътя срещу хотел „О.“.
С Договор за наем от 13.04.1995 г. РПК „Н.“ е предоставила на ЕТ „Д.-
Й.Т.“ ползването на описания имот за срок от 3 години. Впоследствие между
страните са сключени няколко договора за отдаване под наем на имота,
3
последният от които е от 01.03.2007 г., чийто срок е продължен до 01.03.2013
г. С Анекс от 09.08.2016 г. действието на договора е продължено до
09.08.2019 г.
Не е спорно по делото, че в изпълнение на сключения на 22.05.1995 г.
анекс към договора за наем от 13.04.1995 г. наемателят ЕТ „Д.-Й.Т.“ е
извършил цялостно преустройство и реконструкция на наетия обект
павилион, като го е трансформирал от метална сглобяема конструкция върху
бетонова площадка в двуетажна масивна сграда №***************,
представляваща заведение за обществено хранене /ресторант/ върху 83 кв.м.,
като наред с това е изградил допълнителен обект (магазин) с №*************
върху 26 кв.м.
Видно от Фактура № 7381/ 19.07.2019 г. ЕТ „Д.-Й.Т.“ е заплатил на ВПК
„Н.“ наем за месец юли в размер на 895 лв.
Според назначената в първата инстанция съдебно - икономическа
експертиза пазарната месечна наемна цена на 1 кв. м. площ на имот с
идентификационен №************* е 12. 50 лв., като за периода 09.08.2016
г. до 09.02.2021 г. наемната цена е в размер на 56 025 лв. Средномесечната
пазарна цена на 1 кв. м. от сграда с идентификатор №*************** е 15
лв., за 1 месец пазарната цена на 83 кв. м. е 1 245 лв., а за периода 09.08.2019
г. - 22.12.2020 г. – 20 501 лв.
При тези данни съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 59
ЗЗД за уважаване на предявения иск. Вземането по чл. 59 ЗЗД е обусловено от
следните кумулативно предвидени предпоставки: обедняване на ищеца,
обогатяване на ответника, връзка между обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника, липса на правно основание за обогатяване на
ответника и липса на друга възможност за обеднилия се да се защити. Когато
се претендира обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот,
правото на обезщетение за собственика е обусловено от неоснователното му
ползване от трето лице. В този случай обогатяването на неоснователно
ползващия имота се изразява в спестените средства за наем на имота, а
обедняването на собственика – в пропуснатата възможност за получаване на
наем от него.
В случая претенцията на ищеца се основава на твърденията, че
процесната сграда *************, чийто собственик е ответната кооперация,
4
е разположена върху 83 кв. м. от притежавания от него имот ***********, от
ползването на която част е лишен неоснователно. Самото притежание на
сграда в чужд имот не представлява противоправно поведение, което да
обоснове отговорността по чл. 59 ЗЗД. Притежанието на сграда отделно от
земята е възможно в хипотезата на реализирано право на строеж (чл. 63, ал. 1
ЗС), прехвърляне на сградата отделно от земята (чл. 63, ал. 2 ЗС), при делба
или придобиване по давност на сградата или терена поотделно. В тези случаи
в отклонение от общото правило на чл. 92 ЗС, че собственикът на земята е
собственик на всичко построено върху нея, притежателят на сградата я държи
в чужд имот на правно основание – учреденото му или придобито право на
строеж. Собственикът на земята следва да търпи това законно правно
положение и не може да иска обезщетение от собственика на сградата за това,
че я държи в неговия имот. Възможно е едно лице да построи сграда в чужд
имот без да му е учредено право на строеж, в която хипотеза по силата на
приращението собственикът на земята става собственик и на построеното. В
този случай също не може да се приеме, че собственикът на земята е лишен
неоснователно от ползването на терена под сградата, тъй като върху тази част
е възникнал нов обект на собственост, който е негово притежание. За
лишаване от ползване може да се говори само ако построилият сградата се
намира във фактическа власт на същата без съгласието на собственика на
земята.
В настоящия случай ищецът се легитимира като собственик на терена с
НА № ***, том *, рег. № ****, д № ***/14.12.2016 г., чийто легитимиращ
ефект не е оспорен от ответника. Съгласно разясненията, съдържащи се в ТР
№ 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК, констативният
нотариален акт по чл. 587 ГПК /както и нотариалният акт за сделка/
притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги
задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. Тъй
като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор,
то нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на
правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има
правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик и което носи
тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право. В
случая, доколкото ответникът не оспорва собствеността на ищеца върху
поземления имот, то окръжният съд не е имал основание да отрече
5
легитимиращият му ефект и да приеме, че не е негов собственик.
От друга страна ищецът не оспорва, че ответната кооперация е
собственик на процесната сграда с идентификатор **************, но
извежда претенцията си за обезщетение по чл. 59 ЗЗД от твърденията, че я
държи неоснователно в неговия имот. Както се отбеляза по - горе, правото на
собственост върху сграда, построена в чужд имот, включва в съдържанието
си и правото да се държи в имота, от което следва, че собственикът на земята
не е лишен неоснователно от ползването му в тази част. Доводите във
въззивната жалба, че изградената от ищеца двуетажна масивна сграда
************* представлява нов обект, различен от павилиона, предмет на
НА № **, том *, дело № ***/1994 г., който е имал характера на преместваемо
съоръжение, са без правно значение при положение, че ищецът не оспорва
собствеността на кооперацията върху нея. Предвид изложеното, като е приел,
че не са налице предпоставките на чл. 59 ЗЗД и е отхвърлил предявения иск,
окръжният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се
потвърди.
По Въззивна жалба вх. № 3083/ 12.09.2022 г. против Решение № 249
/23.08.2022 г.:
Жалбата е основателна. Очевидна фактическа грешка е налице при
несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно
изразяване. В случая първоинстанционният съд е сезиран с иск по чл. 59 ЗЗД
за неоснователно обогатяване на ответника от разполагането на
притежаваната от него сграда ************* върху имота на ищеца. Въпреки
изложените съображения за неоснователност на исковата претенция
окръжният съд е описал неточно процесния имот в диспозитива на съдебното
решение като имот с идентификатор ************* вместо *************.
Обстоятелството, че имотът погрешно е описан по този начин в петитума на
исковата молба (*************) не изключва наличието на очевидна
фактическа грешка в съдебното решение, чиито диспозитив следва да
съответства на формулираното искане за защита, което се извлича от
цялостното съдържание на исковата молба. По тези съображения
постановеното по реда на чл. 247 ГПК решение следва да се отмени, вместо
което се постанови ново, с което се допусне поправка на очевидна грешка
чрез посочване точния идентификатор на имота - ************* вместо
6
*************.
По Частна жалба вх. № 3080/ 12.09.2022 г. против Определение № 393/
23.08.2022 г.:
Частната жалба е неоснователна. Й.Н.Т. е предявил против В.п.к."Н." –
Ч. при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.
109 ЗС и по чл. 59 ЗЗД. За процесуално представителство по делото
ответникът е заплатил на адв. А. С. адвокатско възнаграждение в размер на
2100 лв., от които 700 лв. по иска по чл. 109 ЗС и 1400 лв. по иска по чл. 59
ЗЗД. С Определение № 204/ 12.07.2021 г. съдът е прекратил производството
по иска по чл. 109 ЗС. Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на
разноски и при отхвърляне на иска, които могат да бъдат присъдени или с
определението за прекратяване, или с решението по иска, производството по
отношение на който не е прекратено. В този смисъл окръжният съд правилно
е включил в общия размер на разноските и заплатеното по иска по чл. 109 ЗС
адвокатско възнаграждение. Допуснатата в мотивите на съдебното решение
фактическа грешка при изчисляването им, която обаче не е възпроизведена в
диспозитива, в който разноските са точно посочени, не е основание за
поправка на очевидна фактическа грешка.
По разноските:
С оглед неоснователността на основната жалба въззивникът Й.Н.Т.
следва да заплати на ответника по жалбата В.п.к."Н." – Ч. направените във
въззивната инстанция разноски за адвокат в размер на 2300 лв.
Мотивиран от горното, съдът
[M1]
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 249 /23.08.2022 г. по гр. д. № 38/2021 г. на ОС –
С. в частта, в която е оставена без уважение молбата на основание чл. 247
ГПК на ЕТ „Д.-Й.Т.“ в диспозитива на Решение № 127/ 10.05.2022 г. по гр. д.
№ 38/ 2021 г. вместо израза „идентификатор №***************“ да се чете
„идентификатор №***************“, вместо което постановява:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №
127/ 10.05.2022 г. по гр. д. № 38/ 2021 г. на ОС - С., като в диспозитива на
7
решението вместо израза „идентификатор №***************“ да се чете
„идентификатор №**************“.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 127/ 10.05.2022 г. по гр. д. № 38/2021 г.
на ОС – С..
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 393/ 23.08.2022 г. по гр. д. №
38/2021 г. на ОС – С..
ОСЪЖДА Й.Н.Т. да заплати на В.п.к."Н." – Ч. разноски за въззивната
инстанция в размер на 2300 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8