Присъда по дело №1146/2021 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 21
Дата: 29 септември 2021 г. (в сила от 15 октомври 2021 г.)
Съдия: Диана Кирилова Георгиева
Дело: 20213630201146
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 1 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 21
гр. *****, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *****, II-РИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана К. Георгиева
СъдебниДарина Радославова
заседатели:Стаменова
Милен Дочев Беджев
при участието на секретаря Валерия П. Илиева
и прокурора Емилия Янчева
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Наказателно дело от общ
характер № 20213630201146 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият ЗЛ. Д. В., роден на 02.05.2000г. в гр. *****, живущ в гр. *****,
ул. Х.Г. № 3, вх.2, ет.5, ап.31, български гражданин, със средно образование, неженен,
работещ, осъждан, с ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата в периода от 26.08.2019г. до средата на
месец септември 2019г. в гр. *****, с цел да набави за себе си имотна облага, спомогнал
бъде отчуждена чрез продажба на трето лице, чужда движима вещ – LCD телевизор
„Samsung Smart VE32F6100“ на стойност 500 лева, собственост на Г. Й. СТ., за която вещ
той предполагал, че е придобита от И.Я.И. чрез извършване на престъпление, а именно
кражба, поради което и на основание чл.215, ал.1 от НК във връзка с чл.58а, ал.4 от НК във
връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК
ГО ОСЪЖДА на ШЕСТ месеца “Лишаване от свобода”.
На основание чл.66,ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението за срок от Три години.

ПРИЗНАВА подсъдимият ЗЛ. Д. В. за
ВИНОВЕН в това, че на 01.10.2019г. в гр. ***** направил опит да отнеме чужди
движими вещи – спортна раница, 1 бутилка водка „Смирноф“, 1 бутилка уиски „Балантайс“,
1
бутилка френски коняк „Арманяк“, 1 бутилка бяло вино „Изба Варна“, повреден
/неработещ/ таблет от владението на ЕЛ. ГР. Т. и усилвател за китара „Артек“ заедно със
зарядно устройство за същия усилвател от владението на КР. Т. Т. и отнел чужди движими
вещи – сумата от 30 лева и метално джобно ножче, тип пеперуда от владението на КР. Т. Т.,
всичко на обща стойност 220 лева без съгласието на лицата и с намерение противозаконно
да ги присвои, като опитът останал недовършен по независещи от волята на дееца, причини,
поради което и на основание чл.194, ал.1, НК във връзка с чл.18, ал.1 НК във връзка с чл.58а,
ал.4 НК във връзка с чл.55, ал.1,т.2, б.“б“ НК
ГО ОСЪЖДА на „ПРОБАЦИЯ”, която да се изпълни чрез следните пробационни мерки:
Задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност два пъти седмично за срок от
ЕДНА година и
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА година.


На основание чл.23,ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ едно общо наказание на ЗЛ. Д. В. в размер
на най-тежкото, а именно ШЕСТ месеца “Лишаване от свобода”.
На основание чл.66,ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението определеното общо наказание
за срок от Три години.

ОСЪЖДА ЗЛ. Д. В. от гр. ***** да заплати на Г. Й. СТ., от гр. *****, ул. П. №32, вх.3,
ет.1, ап.17 сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинените й
имуществени вреди в резултат на деянието по чл.215, ал.1 от НК, като изцяло уважен приет
граждански иск.

На основание чл.2 от Тарифа за държавните такси осъжда ЗЛ. Д. В. да заплати държавна
такса върху размера на уважения граждански иск в размер на 50 /петдесет/ лева.
На основание чл.53,ал.1,б.“а“ от НК отнема в полза на държавата приложените по делото
веществени доказателства – пластмасова бутилка с прозрачна течност в нея /вода“ и парче
от жълта латексова ръкавица, което след влизане в сила на присъдата следва да бъдат
унищожени.
На основание чл.189,ал.3 от НПК осъжда подсъдимият ЗЛ. Д. В. от гр. *****, с ЕГН
********** да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД МВР, направените деловодни
разноски в размер на 140,16 /сто и четиридесет лв. и шестнадесет ст./ лева и 5 /пет/ лева за
издаване на изпълнителен лист.


Присъдата подлежи на жалба и протест в 15 – дневен срок от днес пред *****ски
окръжен съд.
Председател: _______________________
2
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Подсъдимият ЗЛ. Д. В. е предаден на съд по обвинение за престъпления по: 1. чл.215, ал.1
от НК за това, че на неустановена дата в периода от 26.08.2019г. до средата на месец
септември 2019г. в гр. Шумен с цел да набави за себе си имотна облага спомогнал да бъде
отчуждена чрез продажба на трето лице, чужда движима вещ – LCD телевизор „Samsung
Smart VE32F6100“ на стойност 500 лева, собственост на Г. Й. СТ., за която вещ той
предполагал, че е придобита от И.Я. чрез извършване на престъпление – кражба и 2. по
чл.194, ал.1 НК във връзка с чл.18, ал.1 НК за това, че на 01.10.2019г. в гр. Шумен направил
опит да отнеме чужди движими вещи – спортна раница, 1 бутилка водка „Смирноф“, 1
бутилка уиски „Балантайс“, бутилка френски коняк „Арманяк“, 1 бутилка бяло вино „Изба
Варна“, повреден /неработещ/ таблет от владението на ЕЛ. ГР. Т. и усилвател за китара
„Артек“ заедно със зарядно устройство за същия усилвател от владението на КР. Т. Т. и
отнел чужди движими вещи – сумата от 30 лева и метално джобно ножче, тип пеперуда от
владението на КР. Т. Т., всичко на обща стойност 220 лева без съгласието на лицата и с
намерение противозаконно да ги присвои, като опитът останал недовършен по независещи
от волята на дееца, причини.
Пострадалото лице Г. Й. СТ. предяви граждански иск срещу подсъдимия З.В. за
причинените й от деянието по чл.215, ал.1 НК, имуществени вреди в размер на 1 000 лева.
Съдът прие за съвместно разглеждане в наказателното производство, предявения гражданск
иск за сумата от 500 лева /съгласно обвинението/ и конституира пострадалото лице Г.С.
като граждански ищец.
В съдебно заседание, представителят на ШРП поддържа изцяло, така повдигнатите
обвинения, като предлага на съда, да признае подсъдимия В. за виновен в извършването на
посочените в обвинителния акт, престъпления и да му определи наказание при
приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като за деянието, наказуемо по чл.215, ал.1 от НК му
наложи наказание „лишаване от свобода“ под предвиденият минимум, а именно за срок от 6
месеца, чието изпълнение да бъде отложено за срок от три години на основание чл.66, ал.1
НК. За опита за кражба, представителят на ШРП предлага на съда на основание чл.55,
ал.1,т.2, б.“б“ НК да замени наказанието „лишаване от свобода“ с „пробация“, която да се
изпълни чрез първите две пробационни мерки за срок от една година. Представителят на
районна прокуратура Шумен счита, че с настоящата присъда следва да бъде определено
едно общо наказание на основание чл.23 НК в размер на най-тежкото от двете. По
отношение на приетият за съвместно разглеждане в наказателното производство,
граждански иск от пострадалата Г. Й. СТ., представителя на прокуратура предлага на съда
да бъде уважен в приетия му размер.
Подсъдимият ЗЛ. Д. В. се признава за виновен в извършването на всяко от деянията,
посочени в обвинителния акт, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената му
част, за които не желае да се събират доказателства и съда като съобрази, че
самопризнанието му се подкрепя от събраните в досъдебното производство, доказателства
бе даден ход на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК – чл.371, т.2. Назначеният служебен
защитник на подс. З.В. моли съда след като признае подзащитния му за виновен и да вземе
предвид многобройните смекчаващи вината, обстоятелства, да определи наказанията му на
основание чл.58а НК във връзка с чл.55 от НК и изказва съгласие с предложените от
обвинението, размери. По отношение на приетия граждански, предлага да бъде уважен
изцяло, така както е приет. В последната си дума подсъдимия
В. изразява съжаление.
След преценка на събраните по делото, доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна, следното: През лятото и
есента на 2019г., подсъдимият ЗЛ. Д. В. живеел в гр. Шумен, бил ученик и с чисто съдебно
минало. През този период той контактувал с широк кръг свои връстници. С някои от тях,
какъвто бил свидетеля И.И., подсъдимия се намирал в приятелски отношения, а с други,
каквито били свидетелите И.М., К.Т. и В. Т. – продс. В. само се познавал.
1
През м. август 2019г. подс. З.В. узнал, че между свидетелите И.И. и И.М. бил възникнал
конфликт. Подсъдмият започнал да забелязва, че през този период свидетелят И. търси
конфронтация със свидетеля И.М. и неговите приятели К.Т. и В. Т. и заявява намерение да
им отмъсти. Междувременно на 26.08.2019г. всички членове на семейството на свидетеля
М. напуснали гр. Шумен и до 01.09.2019г. включително, отсъствали от града. На
неустановена дата през този период свидетелят И.И. извършил кражба от жилището на
семейството на свидетеля М., находящо се на адрес - гр. Шумен, ул. Преслав № 32, вх.3, ет.
1, ап.17, като разбил вратата на терасата и отнел от владението на пострадалата Г. Й. СТ.
(майка на свидетеля И.М.) следните вещи : LCD телевизор „Самсунг Смарт VE32F6100“,
плейстейшън игра PS 3, таблет „Huawei Mediapad І110 4 G" със СИМ карта, ключ с
дистанционно за л. а. „Пежо 308“, суббуферна тонколона от ДВД „Сони“, мобилен
телефонен апарат „Нокиа Ц5“ и прожектор с електрошок. Към момента на извършване на
деянието подс. З.В. не знаел, че от жилището, обитавано, ползвано и стопанисвано от
семейството на свидетеля И.М., е била извършена кражба. Той узнал за това по време на
среща, проведена между него и свидетеля И.И., която се състояла на неустановена дата в
периода от 26.08.2019г. до средата на м. септември 2019г. и на която свидетелят И.
предоставил на обвиняемия откраднатия от дома на семейството на свидетеля М., LCD
телевизор „Самсунг Смарт VE32F6100“, за да се разпореди обвиняемият с него. Преди
срещата свидетелят И.И. се обадил по телефона на подсъдимия и пожелал двамата да се
срещнат. Срещата се стояла в гр. Шумен, на ул. Селиолу. Свидетелят И. пристигнал на
уговореното място с управлявания от него лек автомобил. Той слязъл от превозното
средство, отворил капака на багажника и показал на подс. В. намиращия се в багажника
LCD телевизор „Самсунг Смарт VE32F6100“. После свидетелят И.И. обяснил на
подсъдимия, че свидетелят И.М. живее в апартамент, находящ се в близост до мястото на
срещата им и от този апартамент е била извършена кражба, докато семейството е отсъствало
от града. Свидетелят И. предложил на подс. В. да се разпореди с телевизора, който се
намирал в багажника на автомобила, като задържи за себе си паричните средства, които би
могъл да получи при продажбата му. От всичко, което научил по време на този разговор,
подс. В. предположил, че предлагания му LCD телевизор „Самсунг Смарт VE32F6100“ е бил
откраднат от дома на семейството на свидетеля И.М.. Въпреки това той се съгласил да вземе
и да продаде придобития чрез кражба телевизор и да задържи получената при продажбата
му парична сума за себе си. Подсъдимият З.В. взел от багажника на автомобила, управляван
от свидетеля И.И. LCD телевизора „Самсунг Смарт VE32F6100“ и го отнесъл в дома си.
Няколко дни по - късно отнесъл телевизора в заложна къща в гр. Шумен и го заложил, за да
получи в заем парична сума от 50 лв. Подсъдимият повече не потърсил телевизора в
заложната къща, а получената сума изхарчил за собствени нужди.
През м. септември 2019г. свидетелят И.И. разказал на подс. З.В., че в жилището на
свидетелите К. и В. Т.и, които били приятели на свидетеля И.М., има скъпи вещи, които
могат да бъдат откраднати в периодите от време през деня, когато обитателите на жилището
не са в дома си. Свидетелят И. информирал подсъдимия, че жилището се намира на адрес в
гр. Шумен, ул. Осми март № 13а, ет.1, ап. 4. След като получил тази информация подс. З.В.
решил да извърши на 01.10.2019г. кражба от жилището, в което живеели свидетелите К. и
В. Т.и със семейството им. За да реализира намерението си, на 01.10.2019г. подсъдимият
посетил заведение за обществено хранене, разположено в близост до апартамента, от където
имал намерение да извърши кражбата. Заедно с него в заведението се намирал и свидетелят
Б.А., който обаче не бил запознат с плановете му. По време на престоя си в заведението,
подсъдимият наблюдавал сградата, в която се намирало жилището, ползвано и обитавано от
семейството на свидетелите К. и В. Т.и. След като подс. В. видял, че двамата братя един
след друг напуснали сградата и отишли на училище, той се придвижил до задната страна на
жилищния блок, оставил слънчевите си очила на земята и се качил на терасата на жилището.
От там проникнал в апартамента. В едно от помещенията подсъдимият намерил спортна
2
раница, 1 бутилка водка „Смирноф“, 1 бутилка уиски „Балантайс“, бутилка френски коняк
„Арманяк“, 1 бутилка бяло вино „Изба Варна“, повреден (неработещ) таблет. Тези вещи
били собственост на ЕЛ. ГР. Т. (майка на К. и В. Т.и). Подсъдимият взел бутилките с
алкохол и таблета и ги поставил в раницата. Той изнесъл раницата с поставените в нея вещи
на терасата, от където смятал да ги вземе със себе си, когато напусне жилището. В едно от
помещенията подсъдимият намерил сумата от 30 лв., джобно ножче - тип „Пеперуда“ и
усилвател за китара ,Артек“ заедно със зарядно устройство. Паричната сума и вещите били
собственост на пострадалия К.Т.. Подс. В. взел сумата от 30 лв. и ножа и ги сложил в джоба
си, а усилвателят за китара заедно със зарядното устройство изнесъл на терасата с намерение
да ги вземе, когато напуска жилището. Докато подсъдимият В. разглеждал имуществото в
апартамента, в жилището неочаквано се завърнал свидетелят В. Г. Г.. Той бил придружен от
баща си - свидетелят Г. И. Г.. Последният позвънил на входната врата на апартамента. След
като никой не отворил, свидетелят В. Г. отключил вратата на жилището. Подсъдимият чул,
че някой влиза в апартамента, изплашил се и незабавно напуснал жилището през терасата,
от където бил влязъл по - рано. Бързайки да избяга от мястото, подсъдимият изоставил
приготвената раница с вещите в нея и усилвателя със зарядното. Той не взел и слънчевите
си очила, които бил оставил под терасата на жилището. Подс. В. отнесъл със себе си само
сумата от 30 лв. и джобното ножче тип „Пеперуда“, които били в джоба му.
След като установили, че от жилището е извършена кражба и са приготвени вещи, които да
бъдат отнети, свидетелите К. и В. Т.и огледали пространството под терасата и намерили там
очилата на подсъдимия и бутилка с прозрачна течност нея (вода), а на терасата - парче от
жълта латексова ръкавица. За тези вещи пострадалата Е.Т. предположила, че са собственост
на извършителя на деянието и ги предала в полицията.
След разкриване на деянието подсъдимият върнал отнетия от владението на пострадалия
К.Т. джобен нож - тип „Пеперуда“. Ножът бил върнат на пострадалия.
От назначената по делото оценителна експертиза е видно, че стойността на LCD телевизор
„Самсунг Смарт VE32F6100“ е 500 лева, а стойността на вещите, които подсъдимият отнел
и направил опит да отнеме от жилището на семейството на братята К. и В. Т.и – възлиза на
190 лева.
С постановление от 18.06.2021г. на наблюдаващия прокурор досъдебното производство е
било разделено като наказателното производство досежно извършената кражба от дома на
семейството на свидетеля И.М. било отделено в самостоятелно ДП, вх. № 2245/21 г.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на събраните в
хода на досъдебното производство доказателства, присъединени на основание чл.283 от
НПК. Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава и от самопризнанието на
подсъдимия. Съдът приема за установено и доказано мястото и времето на извършване на
деянието, авторството на подсъдимия, както и неговата вина. Съдът намира, че събраните и
обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи
се и водят до извод, непораждащ съмнение във вътрешното убеждение на съда и
обосновават решението му.
От така установеното по-горе фактическо положение съдът прие, че с деянието си
подсъдимия З.В. е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъпление по чл.215, ал.1 от НК, поради следното:
- Обект на престъплението – обществените отношения, гарантиращи нормалните
условия за упражняване правото на собственост и разпореждането с имущество;
- Субект на престъплението – пълнолетно, наказателно отговорно лице, които не се намира
в състояние на невменяемост;
От обективна страна – с цел да набави за себе си имотна облага спомогнал да бъде
отчуждена чрез залагане в заложна къща – чужда движима вещ LCD телевизор
„Самсунг Смарт VE32F6100“, за която предполагал, че са придобита от И.Я. И. чрез
престъпление – кражба. Подсъдимият В. взел и съхранявал няколко дни в дома си
3
откраднатия телевизор, след което го заложил в заложна къща и взетите 50 лева
похарчил, с цел да облагодетелства себе си;
От субективна страна – деянието е извършено виновно, с пряко насочен умисъл за
укриване и разпореждане с чуждата вещ, която предполагал, че е придобита от И.И.
чрез престъпление, като деецът е съзнавал противообществения характер на деянието
си и е целял настъпването на общественоопасните последици.
От така установеното фактическо положение и след като прецени всички
доказателства, релевантни за делото, поединично и в тяхната съвкупност съдът прие, че
подсъдимият ЗЛ. Д. В. е осъществил от обективна и субективна страна и състава на
престъпление по чл.194, ал.1 от НК във връзка с чл.18, ал.1 от НК, поради следното:
Обект на престъплението – обществените отношения, осигуряващи и гарантиращи
нормалните условия за упражняване правото на собственост;
Субект на престъплението – пълнолетно лице, което не се намира в състояние на
невменяемост;
От обективна страна – отнемане на сумата от 30 лева и метално джобно ножче, тип
пеперуда и опит за отнемане на чужди движими вещи – спортна раница, 1 бутилка
водка „Смирноф“, 1 бутилка уиски „Балантайс“, бутилка френски коняк „Арманяк“, 1
бутилка бяло вино „Изба Варна“, повреден /неработещ/ таблет и усилвател за китара
„Артек“ заедно със зарядно устройство за същия усилвател, които не са нито
собствени, нито във владение на подсъдимия. Изпълнителното деяние се изразява в
прекратяване на фактическата власт върху две от вещите от страна на собственика и
установяване на фактическа власт от страна на подсъдимия, без съгласието на свид.
К.Т.. Квалификацията е във връзка с чл.18, ал.1 от НК предвид факта, че голямата част
от вещите не са били отнети от подс. В., тъй като близки на собствениците позвънили
и влезли в апартамента, т. е. опитът останал недовършен по независещи от волята му,
причини.
От субективна страна – отнемането и опита за отнемане е с пряко насочен умисъл,
като деецът е съзнавал противообществения характер на деянието и е целял
настъпването на общественоопасните последици.
При определяне на наказанието по отношение на подсъдимия З.В., съдът прецени:
Степента на обществена опасност на деянието, която съда счита за висока. Степента на
обществена опасност на дееца – от данните за личността му – със средно образование,
неженен, работещ, неосъждан към датата на деянията, които съда преценява като добри.
Съдът намира, че в инкриминирания случай са налице следните смекчаващи вината
обстоятелства:
пълно самопризнание и изказано съжаление за извършеното, подсъдимият съдейства
за разкриване на обективната истина и не препятства процеса, изрази желание да
възстанови материалните щети и към настоящия момент няма други наказателни
производства срещу него.
Отегчаващи вината обстоятелства – не се установиха.
За деянието, наказуемо по чл.215, ал.1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“
от една до шест години. Съдът счита, че справедливо и съответно на извършеното ще бъде
да определи наказанието при наличието на многобройни смекчаващи вината, обстоятелства
с приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като определи наказание „лишаване от свобода“
под предвидения минимум, а именно за срок от ШЕСТ месеца. За постигане целите на
самото наказание и най-вече за поправянето на подсъдимия З.В., съда намира, че не е
наложително да изтърпи наказанието „лишаване от свобода“, а изпълнението му следва да
4
бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от Три години. Така определения
размер на наказанието, съдът счита за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената
опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и
превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен
това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.

За деянието, наказуемо по чл.194, ал.1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“
до осем години. Съдът счита, че справедливо и съответно на извършеното ще бъде да
определи наказанието при наличието на многобройни смекчаващи вината, обстоятелства с
приложението на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, като замени наказанието “лишаване от
свобода”, предвид липсата на определен в закона минимум със наказание “пробация”. За
постигане целите на самото наказание и най-вече за поправянето на подсъдимият З.В., съда
намира, че изпълнението, следва да бъде чрез първите две пробационни мерки –
задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от Една година. Така
определения размер на наказанието, съдът счита за справедлив и съответстващ на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе
поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на
осъдената.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определи едно общо наказание, като наложи най-
тежкото, а именно ШЕСТ месеца „лишаване от свобода“, чието изпълнение отложи за срок
от ТРИ години на основание чл.66, ал.1 от НК.
По отношение на приетият за съвместно разглеждане граждански иск от пострадалото лице
Г. Й. СТ. от гр. Шумен съдът намира, че същият е допустим и напълно основателен по
следните съображения: При обсъждане на гражданският иск съдът прецени обстоятелството,
че се претендира гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние –
вещно укривателство, имуществени вреди. Изходно положение е правилото, според което се
дължи обезщетение за вредите, които са пряка и непосредствена последица от деянието
/чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимия ЗЛ. Д. В., в
резултат на което са възникнали вредите от деянието му и тези вреди са в причинна връзка с
определена, обективирана, съзнателна човешка проява. Съдът счита че е справедливо така
претендираният граждански иск да бъде уважен изцяло, поради което осъди подсъдимия В.
да заплати на Г. Й. СТ. сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за
причинените й имуществени вреди. Законна лихва от датата на деяниято не е поискана от
гражданския ищец, поради което съда не я присъди.
На основание чл.2 от Тарифа за държавните такси, съдът възложи на подсъдимия З.В.
държавна такса върху размера на уважения граждански иск.
На основание чл.189,ал.3 от НПК, съдът възложи на подсъдимия ЗЛ. Д. В. направените
деловодни разноски в размер на 140,16 /сто и четиридесет лв. и шестнадесет ст./ лева и 5
/пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист.

В този смисъл съдът се произнесе с присъдата си.

5
Съобщи за изтекли лични данни