РЕШЕНИЕ
№…………../......05.2012 г., гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание на единадесети април през две хиляди и дванадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
При участието на секретаря Х.А., като разгледа
докладваното от съдията Терзийска т.д. 2875/2011
г. по описа на ВОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано след Решение №
119/20.07.2010 г. на ВАпС по възз.т.д. № 263/2010 г. по описа на същия съд, с
което е обезсилено решение № 61/19.02.2010 г. на ВОС по т.д. № 1250/2009 г. и
делото върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на предявения иск.
Подадена е
искова молба от „ИСА” ООД– гр. Добрич, ЕИК
*********, срещу „ДАНИЕЛ” ЕООД - гр.
Варна, ЕИК *********. Предявени са искове с правно основание чл. 79 ал.1 вр. чл. 266 ал.1 от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца на сумата 176
148.90 лева, дължимо възнаграждение по договор за СМР от 21.07.2006г., ведно
със законната лихва, считано от датата на завеждането на иска до окончателно
изплащане на сумата.
Ищецът „ИСА” ООД –
гр. Добрич твърди в исковата молба, че между страните - търговски дружества, е
сключен договор за изграждане в груб строеж на стопанска сграда с гаражи и
основи на жилищна сграда. В изпълнение на задълженията си по договора ищецът е
извършил СМР, установени с Констативен протокол за установяване състоянието на
строежа, съставен на 27.03.2008г. Общата сума на извършени, съответно актувани
и незаплатени СМР възлиза на сумата 201325.84 лева, от която следва да се
приспадне полученият аванс съобразно т. ІІ.3 от договора в размер на 25176.94
лева или към момента на подаване на исковата молба ответникът дължи сумата
176 148.90 лв. Сочи се също, че ответникът е направил едностранно
изявление за разваляне на договора, с нотариална покана от 12.05.2008г.,
наведени са доводи, че ответникът не е имал качеството на изправна страна по
договора към момента на отправяне на нотариалната покана, съответно не е имал
правото да развали договора с едностранно изявление, тъй като е бил в забава по
отношение дължими плащания на извършени СМР, установени със съответните актове
и подписани от лицето, осъществяващо инвеститорски контрол. Ищецът, въз основа
на твърденията, че е изправната страна по договора, прави изявление за
развалянето му поради неизпълнение, и претендира заплащане извършените СМР по
договор от 21.07.2006 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждането на иска до окончателно изплащане на задължението. Претендира се и
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Ответникът „ДАНИЕЛ” ЕООД - гр. Варна изразява
становище чрез предоставената му за това възможност по реда на чл. 367 ГПК – с
писмен отговор. Предявените искове се оспорват по основание и размер. Твърденията на ответника са в следния смисъл: изпълнителят е в забава по
отношение на срока за изпълнение на договора, а отделно от това качеството на
извършената работа и вложените материали са довели до негодност на обекта и
необходимост от влагане на значителна сума от възложителя за почти пълна
реконструкция на сградата; приложените към исковата молба актове не са
подписани от представител на възложителя и не са съставени съобразно
изискванията на закона; представените „документи за разход” не са годни
доказателства за твърденията, тъй като не е ясен обектът, за който са
направени.
В съдебно заседание исковете се поддържат от процесуален
представител на ищеца на изложените основания и при идентично становище по
същество на спора. Претендира присъждане на разноски. В писмена защита
акцентира върху клаузата по т.ІІ.7 от договора, а именно уведомяване на
възложителя от строителя при необходимост от допълнителни необходими СМР, чието
заплащане се извършва по реда на основния договор, а стойността се установява с
подробна ведомост и акт обр. 19. Твърди, че е безспорно и развалянето на
договора, поради което и нито една от страните не може да претендира изпълнение
на задълженията от другата занапред. Твърди, че предмет на иска са последно извършените,
изброени в исковата молба СМР, а по отношение на предходните има приемане и
заплащане на дължимата стойност. След като касателно тях няма възражение за
явни недостатъци, преклудирана е възможността на възложителя да реализира
отговорност на изпълнителя за посочените некачествено извършени СМР. Твърди
също така, че доказателство за изпълнените СМР, предмет на претенцията е и
Костативен протокол за установяване състоянието на строежа от 27.03.2008 г.,
който е съставен по предвидения в Наредба № 3/2003 г. на МРРБ за съставяне на
актове и протоколи по време на строителството, а отсъствието на надлежно
поканена страна да се яви за съставяне на протокола не е основание з обявяване
акта за недействителен. Ответникът е знаел за съставянето на протокола, не се е
противопоставил веднага след узнаването. Отделно за акт № 8А сочи, че е налице
частично неплащане за сумата от 3317.37 лева, респективно за отразените по него
СМР е налице конклудентно признаване на извършването и приемането им. Относно
твърдението на ответника за нищожност на разпоредбата на раздел ІІІт.8 от
договора, поради липса на конкретика, моли да не се обсъжда като все пак сочи,
че липсват каквито и да са основания от изброените по чл. 26 от ЗЗД.
Твърденията на ответника за некачествено строителство остават недоказани, а ако
строежа не е довършен, то това е по причина, за която ответникът отговаря –
неплащане на изпълнени СМР. Моли да се кредитират СТЕ с частичните възражения
относно некачествено изпълнение на отделни СМР, което се дължи не на
поведението на строителя, а на атмосферните влияния. На тези и други основания
моли за уважаване на исковите претенции.
Становището на процесуалния представител на ответника в
съдебно заседание е за неоснователност на предявените искове. В писмена защита
счита исковете за неоснователни. Твърди, че ищецът не доказва да е изправна
страна по договора, изграденото е с отклонение и негодно за ползване по
предназначение, уговорената между страните сума е изцяло платена. Не претендира
разноски.
Съдът, след съвкупен анализ на доказателствения материал
по делото, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 21.07.2006 г. между страните по спора е
възникнала облигационно правната връзка по договор за СМР с предмет: ответното дружество възлага на ищцовото да изгради
стопанска сграда с гаражи в груб строеж: конструкции, покрив /без хидро и
топлоизолация и полагащите се към нея поли, олуци и други от поцинкована
ламарина или ПВЦ материали, които са включени в част архитектура/ и тухлена
зидария, свързване с ВиК системата – изграждане на външен водопровод и
канализация на жилищната и стопанска сграда, на външно ел.захранване за
жилищната и стопанската сграда, както и изграждане на основите на жилищната
сграда.
На неустановени дати през 2007 г. и 2008 г., но безспорно
към 27.03.2008 г. са съставени протоколи бр. 19
за установяване на извършени СМР както следва: акт обр. 8а на стойност
49317.73 лева ведно с количествена сметка от 02.02.2007; Акт № 9а за установяване на извършени СМР на стойност 14473.47 лева ведно с количествена
сметка; Акт № 10 за установяване на извършени СМР на стойност 80760.04 лева,
ведно с количествена сметка; Акт № 11 за установяване
на извършени СМР на стойност 60477.56
лева, ведно с количествена сметка от 20.03.2008г.; Акт № 1а за установяване на извършени СМР на стойност 3360.95 лева,
ведно с количествена сметка; Акт № 2 за установяване
на извършени СМР на стойност 23357.02
лева, ведно с количествена сметка; Акт № 1 външен водопровод за
установяване на извършени СМР на стойност 3388.98
лева, ведно с подробна ведомост;
Акт № 1а за установяване на извършени СМР на
стойност 1376.09 лева; Акт № 1 за установяване на извършени СМР на
стойност 10813.30 лева.
На 27.03.2008 г. е съставен Констативен протокол за
установяване състоянието на строежа при спиране строителството /обр. 10 по
Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството/, неподписан от възложителя. Същият е нарочно уведомен за
съставянето на протокола, а от своя страна възложителят писмено е уведомил
комисията за невъзможността си да присъства на срещата с искане да се отложи за
друга дата и час /доказателство л. 57 към първоначално образуваното дело в
ДОС/. В констативния протокол е отразено, че устно поръчаните СМР са изпълнени
/предмет на спорните актове/.
На 12.05.2008 г. е изпратена нотариална покана от
ответника до ищеца за разваляне на договора по вина на последния – забава в
строителството и изключително некачествено изпълнение на СМР /л. 60 по
първоначално образуваното дело/.
С исковата молба ищецът счита, че договорът следва
да се счита развален по вина на възложителя поради неплащане на дължими суми.
СТЕ съдът ще подложи на обсъждане при разглеждане
въпроса за изпълнението на СМР, обема СМР, дали попадат в приложното поле на
договора или са извън него и какви са последиците от това.
Как следва да се разреши конкретният спор:
Претенцията е за заплащане на СМР, изпълнени по
договор за СМР. При горното първият въпрос, на който следва да се даде отговор
е кое от изпълнените, претендирани за заплащане СМР е част от договора, кое не
е част от договора и доколко устното възлагане на допълнителни СМР при
възражението на ответника за изискване на писмена форма по ЗУТ и
противопоставяне от възлагане води до право на изпълнителя на договорно основание
да претендира тези СМР /които не са част от договора/. Следващият въпрос е
относно развалянето на облигационно правната връзка, характера на това
разваляне, чия е вината, доколко има значение за разрешаване на казуса. Не на последно място - качествено или не са
изпълнени претендираните за заплащане СМР, има ли актувани сред процесните, а
неизпълнени СМР, как се отразява на изхода от спора /т.е. дължимостта на
сумите/ възражението на ответника за некачествено изпълнение на СМР.
По въпроса за ценообразуването на отделните видове
СМР нито една от страните не повдига спор, респективно не е указвана тежест на
доказване, поради което и при извод за доказаност на претенцията по основание,
съдът ще приеме за доказан и размера.
По първия въпрос: съгласно чл. 160 ал.2 от ЗУТ
взаимоотношенията между участниците в строителството се уреждат с писмени
договори. Противно на становището на ответника за форма на действителност,
изискването е за доказване съществуването на облигационно правната връзка между
страните. Съгласно чл. 164 от ГПК е изключено установяване с гласни
доказателства на изменение на писмени съглашения между страни, които са
участвали в съставянето ми. Ответникът се е противопоставил на искането на
ищеца за установяване възлагането на допълнителни СМР посредством разпит на
свидетели. При горното, всички СМР, които съгласно СТЕ са извън предмета на
договора, конкретизиран по-горе във фактологията, при условие, че се оспорва
възлагане на извършването им следва да се приеме, че са изпълнени на извън
договорно основание и не може да се претендира присъждане на суми по заявения
иск. Съгласно СТЕ част от актуваните СМР
по акт обр. 10, а именно разбиване на тухлена зидария, вътрешна мазилка,
мазилка по страници на отвори, гипсова мазилка по тавани, настилка от теракот,
облицовка от фаянсови плочи, фаянсов фриз, ПВЦ лайсни за фаянс, фибран
/топлоизолация/ по фасади, направа на покрив – 12 см и 16 см. Фибран са извън
предмета на договора. Акт обр. 19 с № 10 е едностранно подписан само от
изпълнителя, възложителят възразява по възлагане на такива СМР. Единствено
двустранното му подписване би доказало противното. Липсва иск на гестора или
претенция за присъждане на сумите на осн. чл. 59 от ЗЗД. В този смисъл
изпълненото е на извъндоговорно основание и в тази част искът е неоснователен
като съдът по-долу ще конкретизира размера на претенцията, която ще се
отхвърли.
Обстоятелството, че е подписан акт обр. 10 при
спиране строителството от 27.03.2008 г. по никакъв начин не прави тези СМР
изпълнени на договорно основание при липса на доказано възлагане. Идентично е и
становището във връзка с изложеното в допълнителната искова молба от ищеца, че
ведомостите към неподписаните от възложителя актове, за остойностяване били
подписани от инвеститорския контрол, който бил представител на възложителя. На
договорно основание заплащане на СМР извън договора, за които няма писмено
възлагане, изпълнителят не може да търси. Отделен е въпросът, че част от
изпълнените на извън договорно основание СМР са изцяло некачествени, при
неспазване на технологията в строителството /например замазки и шпакловки преди
липсваща хидро и топлоизолация/, но това тук няма значение.
Всички останали СМР, предмет на актуване от
изпълнителя в спорните актове обр. 19 следва да се счетат за част от предмета
на договора и основанието за заплащането им е именно чл. 266 ал.1 от ЗЗД.
По развалянето на облигационно правната връзка:
твърдението на ищеца е за разваляне на договора по негова инициатива и по вина
на възложителя, поради забава в заплащането на СМР. Твърдението на ответника е
за разваляне на договора по негова инициатива и по вина на изпълнителя, поради
некачествено изпълнени СМР и забава в строителството.
При договорите за строителство развалянето е
всъщност прекратяване занапред на облигационно правната връзка. Съдът счита, че
договорът е прекратен по вина на ищеца, поради безспорно установеното от
многобройните експертизи, изпълнени в производството по делото за некачествено
извършени СМР. Поканата от ответника до ищеца за прекратяване на договора е
достигнала до адресата на 12.05.2008 г., считано от която дата и договорът
следва да се приеме за прекратен за в бъдеще.
Прекратяването на договора не освобождава страните
да изпълнят задължения, произтичащи и възникнали по време на действие на
договора. Всички процесни СМР, които са част от договора са изпълнени най-късно
към 27.03.2008 г. когато е съставен акт обр. 10 при спиране на строителството,
следователно и в рамките на действащ договор. Твърдението на ответника за
недействителност на акт обр. 10, поради това, че не е съставен съобразно
правилата на Наредба № 3/2003 г. не се споделя. Ответникът е уведомен за съставяне
на акта, а невъзможността му да се яви и липсата на подпис не е основание за
недействителност съгласно чл. 5 ал.4 от Наредбата.
В контекста на изложеното дотук, тези СМР от
процесните, за които се установи /по-долу/, че са изпълнени ще подлежат на заплащане,
т.е. тук вината за разваляне на договора е ирелевантна. Ирелевантни в
конкретния случай са и всички възражения на възложителя за некачествено
изпълнени СМР, доколкото не са скрепени с насрещни претенции по чл. 265 ал.1 от ЗЗД /възражение за прихващане или насрещен иск за заплащане разходи по
поправка; искане за намаление на възнаграждението и други/. След като липсват
такива изявления от ответника, изпълнените СМР подлежат на заплащане, а правата
при констатирани недостатъци възложителят може да реализира в самостоятелно
производство. За пълнота, не е налице и твърдяната от ответника пълна негодност
на работата за нейното предназначение /чл. 265 ал.2 от ЗЗД/, доколкото всички
СТЕ сочат на възможност сградата да се експлоатира след съответни поправки в
компрометираните части. Не е основание за отказ да се заплати извършеното и
очевидното неспазване на изисквания за съставяне на протоколи за скрити работи.
Последното има значение към гаранционната отговорност на изпълнителя за
недостатъци, каквато в настоящото производство от ответника не се претендира.
По това кои от претендираните в актове обр. 19,
които са част от договора подлежат на заплащане: по акт обр. 8а ищецът претендира сума от 3317.73 лева,
остатък от общо отразената в акта. Този акт е единственият двустранно подписан,
а предвид и частичното плащане съдът приема, че възложителят е приел работата и
дължи остатъкът.
По акт обр. 19 № 9а експертът сочи изпълнение на
посочените там СМР, поради което и сумите се дължат в цялост, т.е. 14473.47 лева.
Касателно акт обр. 19 № 10 не следва да се признават позиции 3 и 4, поради
неяснота от необходимостта на разбиване на тухлена зидария; както и тези СМР,
извън предмета на договора, за които липсва възлагане, респективно дължимата
сума е в размер на 25395.18 лева /служебно изчислена от съда по оставащите
позиции/. Не следва да се признават СМР по акт обр. 19 № 1 ЕЛ. поради липса на
количествена сметка и невъзможност да се установи изпълненото, поради кражба на
част от количеството за сумата от 10813.30 лева. Признават се и изпълнените СМР
по акт обр. 19 № 11 за сумата от 60477.56 лева, акт обр.19 № 1а ВиК за сумата
от 3360.95 лева, акт обр.19 № 2 ВиК за
сумата от 23357.02 лева, акт обр. 19 № 1 външен водопровод за сумата от 3388.98
лева, акт обр. 19 1а ел. Заземяване на стойност 1376.09 лева.
Или общата стойност, до която следва да се присъдят
суми за изпълнени от ищеца СМР възлиза на 135146.98 лева, а след приспадане на
аванса от 25176.94 лева, искът е основателен до размера от 109970.04 лева.
Предвид възприетите изводи, СТЕ макар допустими са
неотносими в частта относно констатираните недостатъци, поради което и не са
предмет на разглеждане.
По разноските.
При този изход от спора разноски се следват на
двете страни. От ответника не се прави искане за присъждане на разноски при
настоящото разглеждане на делото, но такова е направено при предходното
разглеждане на спора, поради което и следва да се зачете. Общо направените
разноски са в размер на 355 лева, респективно следващите се при материален
интерес в отхвърлителната част 66178.86 лева са в размер на 133.37 лева. Няма
представен списък по чл. 80 от ГПК.
На ищеца се полагат разноски върху уважен
материален интерес от 109970.04 лева. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.
Доказателства за извършени разходи са представени за заплащане на държавната
такса за първа инстанция в размер на 7046 лева, за въззивно обжалване в размер
на 3322.98 лева и за експертиза при настоящото разглеждане на делото за 200
лева. Или общо 10568.98 лева, респективно се следват 6598.23 лева. Или по
компенсация ответникът следва да заплати за разноски на ищеца сумата от 6464.86
лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДАНИЕЛ” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, бул. „Цар
Освободител” № 36 да заплати на „ИСА” ООД, ЕИК *********, гр. Добрич, ул.
„Методи Кусевич” № 4 сумата от 109970.04 лева, дължима по прекратен договор за
СМР от 21.07.2006г., ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждането на иска до окончателно изплащане на
сумата, на осн. чл. 266 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, както и сумата от 6464.86
лева, разноски за настоящата инстанция и за производството по възз.т.д. №
263/2010 г. по описа на ВАпС, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК, по компенсация.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от
„ИСА” ООД, ЕИК *********, гр.
Добрич, ул. „Методи Кусевич” № 4 против „ДАНИЕЛ” ЕООД, ЕИК *********, гр.
Варна, бул. „Цар Освободител” № 36 иск с правно основание чл. 266 ал.1 от ЗЗД
за горницата над уваженият размер от 109970.04 лева до претендираните 176148.90
лева, като неоснователен.
Решението може да се обжалва пред Варненския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: