Решение по дело №626/2020 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 260087
Дата: 21 септември 2020 г. (в сила от 14 април 2021 г.)
Съдия: Павлина Нейчева Паскалева
Дело: 20203230100626
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№_______

 

          

21.09.2020г., гр.Добрич

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

    ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, дванадесети състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети август през две хиляди и двадесета година в състав:

                                           

       ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА

           

    При участието на секретаря ХРИСТИНА Х. разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №626 по описа на ДРС за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на Дирекция "Инспекция по труда", гр. Добрич, представлявана от директора Ангел Петков, с адрес гр.Добрич ул.“Независимост“ №7 ет.5, с която против С.И.Д., ЕГН ********** *** и „Денчев“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Плачи дол, община Добричка, ул.Шеста №15 е предявен иск за обявяване недействителността на трудов договор №5/03.07.2018 г., сключен между „Денчев“ ЕООД, представлявано от С.И.Д. в качеството на  работодател и С.И.Д. в качеството на служител, поради заобикаляне на закона и липса на представителна власт.

В исковата молба се излагат  следните обстоятелства: Във връзка със сигнал вх.№20001138/08.01.2020 г. за неправомерно сключен трудов договор от съдружник и управител на „ДЕНЧЕВ" ЕООД е извършена проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда" със седалище гр. Добрич на „ДЕНЧЕВ" ООД. От извършената проверка се установява, че на 14.08.2018г. с Дружествен договор дружеството се преобразува от „Денчев" ЕООД на „Денчев" ООД, като ЕИК, седалището и адреса на управление се запазват същите. След преглед на представените документи към сигнала, от извършената проверка на място, от извършената служебна справка от регистъра на трудовите договори към ТД на НАП и от служебната справка от Търговския регистър е установено, че е сключен трудов договор №5 от 03.07.2018г. между „Денчев» ЕООД, представлявано от С.И.Д., в качеството на ръководител от една страна и С.И.Д. с ЕГН **********, в качеството си на служител от друга страна, с който тя се назначава на длъжност управител в „Денчев" ЕООД на 8-часов работен ден при основна заплата в размер на 2600 лева. В чл.11, т.12 от Учредителния акт на „Денчев" ЕООД от 23.11.2017г. правото да сключва договори с работниците и служителите на дружеството принадлежи само на собственика на капитала на дружеството и всъщност С.Д. не е имала право да го сключи, т.е. не е имала правомощието да сключва трудови договори от името и за сметка на дружеството и още повече посочения по-горе трудов договор. Самият трудов договор, предоставен от дружеството, не е подписан от С.Д., но е подписан от счетоводителя на дружеството и за същия е подадено Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ в НАП с вх.№08388183019659 на 03.07.2018г. в 15:07:05 часа. Копие на същия, предоставен в хода на проверката от С.Д. има положен подпис на работодател и служител от самата нея. За периода от 03.07.2018г. до 30.11.2019г. надлежно са начислявани и изплащани на С.Д. всички произтичащи от този трудов договор заплати и осигуровки, видно от приложените банкови извлечения. Налична е и служебна бележка за доходи от трудови правоотношения /по чл.45, ал.2, т.1, 2 и 3 от ЗДДФЛ, издадена на С.И.Д. от 23.04.2019г., в уверение на това, че през 2018г. същата е придобила облагаем доход от трудови правоотношения в размер на 19987,55 лева, удържани осигурителни вноски по КСО и ЗЗО в размер на 2582,32 лева, както и авансово удържан данък по чл.42 от ЗДДФЛ в размер на 1740,53 лева, която е подписана лично от работодателя С.Д..

Налични са и заповед №7/02.01.2019г., с която се разрешава на С.И.Д. да ползува платен годишен отпуск /осн. чл.155, ал.4 от КТ/ в размер на 10 дни, подписана от работодател - С.И.Д. и заповед №8/15.01.,2019г., с която се разрешава на С.И.Д. да ползува платен годишен отпуск /осн. Чл.155, ал.4 от КТ/ в размер на 10 дни, подписана от работодател - С.И.Д..

В правната теория и административна практика, се застъпва становището, че отношенията между работодателя и работника са отношения на власт и подчинение, като от една страна работодателя организира, ръководи и управлява трудовия процес, определя вътрешния ред за осъществяване на трудовия процес и упражнява спрямо наетите работници или служители дисциплинарни правомощия. Работникът или служителят е в икономическа и юридическа зависимост от работодателя, като е длъжен да се подчинява на разпорежданията на работодателя, да се съобразява с тях, да ги следва и да ги изпълнява. Недопустимо е сливането на двете правни фигури в едно, едновременно едно лице да представлява работодателя чрез договор за управление и същевременно да е работник или служител. Не е възможно едно и също лице да възлага и изпълнява работата, да извършва оценка на труда и изпълнението, да налага дисциплинарни наказания, да си разрешава ползване на отпуск,   да   прекратява   трудовия   договор   или   да   води   съдебен   спор при незаконосъобразно уволнение. Това е заобикаляне на закона, като по същината си противоречи на основния правен принцип в трудовото право - за възникване на трудовото правоотношение и определяне на двете правни фигури, т.е. на работодателя и на работника/служителя, които са в отношение на власт на подчинение. В тази насока е и административната практика, изразена в писмо изх.№ 92-157 от 23.02.2015г. на Министерството на труда и социалната политика, която Дирекция „Инспекция по труда» със седалище Добрич е длъжна да прилага.

В процесния случай, не е налице хипотезата, сключване на трудов договор между едно физическо лице /от една страна/ и работодател /от друга страна/, който е тьрговско дружество, а е налице хипотезата на сключване на трудов договор „сам със себе си». Съдебната практика сочи, че когато органен представител на търговско дружество, както е и в настоящия случай, договаря от името на дружеството лично със себе си, забраната на чл.38, ал 1, пр.1 от ЗЗД намира приложение /така Решение №91/16.04.2018г, по гр.д. №3513/2017г на BKC, IV т.о./ и се счита, че само на това основание трудовият договор следва да бъде обявен за недействителен. Всъщност наличието на процесния трудов договор е установено след направен вътрешен одит от новия управител на дружеството вьв връзка с решение на ОСС на «Денчев» ООД от 29.11.2019г., с което С.И.Д. е била освободена като съдружник и управител в цитираното дружество. Нещо повече, за да бъде действителен трудовият договор, съгласно разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ същият трябва да бъде сключен в писмена форма и да са положени подписите на двете страни-служител и работодател, с което се потвърждават двете волеизявления на страните за изразено сьгласие по условията, посочени в него. В случая такива не са положени, видно от приложения със сигнала трудов договор, нито от работодателя, нито от работника/служителя, но е подадено уведомление до ТД на НАП и са получени всички, произтичащи от този трудов договор заплати и осигуровки от С.Д..

Ответникът „Денчев“ ООД счита иска за допустим и основателен. Сочи се, че по въпроса относно правния характер на договора за управление е налице постоянна практика на ВКС, формирана с решение №88 от 22.06.2010г. по т. д. №911/2009г. на ВКС, ТК, I т, о., решение №306 от 25.06.2012г. по гр. д. №1387/2011г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение №204 от 28.07.2014г. по гр. д. №983/2014г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение №150 от 29.05.2015г. по гр. д. №5272/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о, която приема, че правоотношението, което възниква по договор за управление на търговско дружество не е трудово, а има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговското право.

Съгласно практиката на Върховния касационен съд, обективирана в решение № 217/10,03.2017 г. по т.д. № 2296/2015 г. на ТК на ВКС, I-во т.отд и решение № 91 от 16.04.2018г. по гр.дело № 3513/2017г„ IV Г. О. НА ВКС: Правоотношението между тьрговското дружество с ограничена отговорност и неговия управител възниква по силата на овластяване - с договор за възлагане на управлението /чл. 141, ал. 7 ТЗ/, който се сключва след решение на Общото събрание и се урежда по правилата на договора за поръчка по ЗЗД. Независимо, че представителната му власт не възниква, нито от разпоредба на закона, нито чрез упълномощаване /чл. 36 ЗЗД/, вътрешните отношения между дружеството и него като физическо лице са отношения между представляван и представител, доколкото управителят действа от името и за сметка на дружеството, като придобива права и поема задължения, възникващи направо за последното, както е в случаите при пълномощие, съгласно разпоредбата на чл. 292, ал. 1 ЗЗД. Сключвайки с представляваното от него дружество облигационна или вещно-прехвърлителна сделка като физическо лице, в тези отношения управителят встъпва като самостоятелен гражданско-правен субект, воден от собствен интерес. Поради това спрямо него са приложими общите граждански разпоредби, включващи и забраната на чл. 38, ал.1 предл.1 ЗЗД да договаря в лично качество с представляваното от него лице. По тези съображения на поставения правен въпрос следва да бьде отговорено, че в случаите на договаряне на органен представитсл на търговско дружество от името на дружеството лично със себе си намира приложение забраната на чл.38, ал.1 предл.1 от ЗЗД. В този смисъл е и практиката на ВКС, отразена както с мотивите на TP № 3/2013 г. на OCГTK на ВКС, така и решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, след постановяването на тьлкувателното решение - решения №№ 217/10.03.2017 г. по т.д. №2296/2015 г. наТК на ВКС, I-во т.отд и 14/27.01.2017 г. по т.д. № 1453/2014 г. на II т.отд на ВКС. Предвид изложеното от правна страна така подписаният трудов договор е недействителен по см. на чл.74 от КТ. Такова правоотношение, между дружеството и управителя е допустимо само по силата на договор за управление и контрол, който само за целите на облагането се приравнява на трудов договор, но не представлява такъв по см. на КТ. Правоотношението, възникващо между управителя и дружеството не покрива характеристиките на трудов договор по чл.66 от КТ.

Ответникът С.И.Д. оспорва допустимостта и основателността на иска. Излагат се съображения, че искът е недопустим доколкото ищецът, независимо че е налице законово основание, няма правен интерес от завеждането му. Искът е недопустим и поради факта, че със Заповед за прекратяване на трудов договор №4/30.11.2019г. трудовото правоотношение между „ДЕНЧЕВ" ООД и С.И.Д. е прекратено.

Искът е и неоснователен защото С.И.Д. е действала съобразно възложените й от дружеството правомощия и дължимата на възложителя добросъвестност. Тя е била задължена от разпоредбите на Търговския закон, като управител да извърши всичко необходимо в интерес на дружеството. Действията по сключване на трудовия договор са били разпоредени, съответно сведени до знанието на едноличния собственик на капитала на „ДЕНЧЕВ" ЕООД Ивелин Денчев Денчев, който е бил и съпруг на ответницата. Сключването на трудовия договор е потвърдено от едноличния собственик на капитала Ивелин Денчев Денчев. Ответницата не е договаряла сама със себе си.  Всички действия са извършени в качеството й на законен представител на третото лице „ДЕНЧЕВ" ЕООД.

 

 

 

 

           Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с  правно основание чл.124, ал.1 ГПК в.вр.чл.74, ал.3 КТ.

Представен е по делото трудов договор №5 от 03.07.2018г., сключен между „Денчев» ЕООД, представлявано от С.И.Д., в качеството на ръководител от една страна и С.И.Д. в качеството си на служител от друга страна. С договора С.Д. е назначена на длъжност управител в „Денчев" ЕООД на 8-часов работен ден при основна заплата в размер на 2600 лева. Към датата на сключване на договора едноличен собственик на капитала на „Денчев" ЕООД е бил Ивелин Денчев Денчев, а управител С.И.Д.. Трудовият договор е прекратен със заповед №4/30.11.2019г.

С Дружествен договор от 14.08.2018г. „Денчев" ЕООД се преобразува в  „Денчев" ООД, като ЕИК, седалището и адреса на управление се запазват същите.

Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като според чл. 74, ал.3 КТ, когато контролен орган или друг компетентен орган прецени, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията, посочени в разпоредбата на чл. 74, ал. 1 КТ, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор. Налице е и правен интерес от предявяването на този иск, въпреки прекратеното понастоящем процесно трудово праовотношение, тъй като за периода на времетраене на трудовия договор служителят има права, свързани със зачитането на осигурителен стаж, ползването на парични обезщетения за временна неработоспособност, безработица и стаж за пенсия.

  Съгласно чл.74, ал.1 КТ трудов договор, който противоречи на закона или колективния трудов договор или ги заобикаля, е недействителен. Противоречие със закона по смисъла на посочената разпоредба е налице, когато индивидуалният трудов договор е сключен в нарушение на императивни разпоредби на закона, касаещи предвидените в КТ хипотези и условия за сключване на трудови договори.

            По силата на  чл. 62, ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма, която е условие за валидността му, и със задължително съдържание в него за обстоятелствата по чл. 66, ал.1 от КТ. За да е налице такъв договор, той трябва да е обективиран в документ, отразяващ съвпадащите волеизявления /уговорки/ на страните по него, което се удостоверява с подписването му от всяка от тях.  По делото е представен процесния трудов договор, подписан от работодател и служител (л.38 по делото). Подписите обективират съгласие по клаузите в договора.

          Съдът не споделя доводите на ищеца, че едно и също лице в случая са работодател и работник, че едно и също лице възлага и изпълнява работата. Процесният трудов  договор е сключен между два различни правни субекта – от една страна е юридическото лице, в качеството му на работодател, а от друга страна е физическото лице, в качеството му на работник. Никога  не е съществувал спор в правната теория и съдебна практика, че дружеството с ограничена отговорност, респ. едноличното такова, е юридическо лице, самостоятелен субект на правото, различен от своите органи на управление, различен от едноличния си собственик на капитала. Ако се възприеме тезата на ищеца, то това означава да се отъждестви юридическото лице с управителя му, което е в противоречие с цялостната уредбата на дружеството, залегнала в ТЗ (чл.113-157 ТЗ).

            Процесният трудов договор е сключен в нарушение на чл.61, ал.1 от КТ, съгласно който трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя. Управителят на ЕООД, съгласно чл.135, ал.1, т.2 от ТЗ е орган на дружеството. При това правоотношението между търговското дружество и неговия управител възниква по силата на овластяване – договор за възлагане на управлението, който се сключва след решение на Общото събрание и се урежда от правилата на договора за поръчка по ЗЗД. Сключването на трудов договор с управителя противоречи на разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ и чл.141, ал.7 от ТЗ. Същият цели и заобякаляне на закона, тъй като за управителя се създава възможност да ползва права, които не би имал при сключване на договор за поръчка – ползване на отпуск, заплащане на допълнително възнаграждение за прослужено време и др. В постоянната си практика ВКС приема, че правоотношението, което възниква по договор за управление на търговско дружество не е трудово, а има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговското право - така решение № 241 от 16.10.2017 г. по гр.д.№ 22/2017 г., IV г. о., решение №306 от 25.06.2012г. по гр. д. №1387/2011г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение №204 от 28.07.2014г. по гр. д. №983/2014г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение №150 от 29.05.2015г. по гр. д. №5272/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о.

          Договорът е сключен и в нарушение на разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗЗД, с която е въведена забрана за договаряне в лично качество с представляваното от лице. В случая ответницата С.Д. в качеството си на управител на „Денчев“ ЕООД е сключила процесния трудов договор от негово име със самата себе си в качеството си на физическо лице. Правоотношението между търговското дружество и неговия управител възниква по силата на овластяване - с договор за възлагане на управлението /чл. 141, ал. 7 ТЗ/, който се сключва след решение на Общото събрание и се урежда по правилата на договора за поръчка по ЗЗД. Независимо, че представителната му власт не възниква нито от разпоредба на закона, нито чрез упълномощаване /чл. 36 ЗЗД/, вътрешните отношения между дружеството и него като физическо лице са отношения между представляван и представител, доколкото управителят действа от името и за сметка на дружеството, като придобива права и поема задължения, възникващи направо за последното, както е в случаите при пълномощие, съгласно разпоредбата на чл.292, ал.1 ЗЗД. Сключвайки с представляваното от него дружество облигационна или вещно-прехвърлителна сделка като физическо лице, в тези отношения управителят встъпва като самостоятелен гражданско-правен субект, воден от собствен интерес. Поради това спрямо него са приложими общите граждански разпоредби, включващи и забраната на чл.38, ал.1, пр.1 от ЗЗД да договаря в лично качество с представляваното от него лице. В този смисъл решение №91/16.04.2018г. по г.д.№3513/207г. на ВКС, ГК,  IV г. о.

С оглед горното, съдът намира предявения иск за основателен и доказан, поради което същият следва да бъде уважен.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на разноски, като се претендират такива за юрисконсултско възнаграждение. На страната следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определеното на основание чл.78, ал.8 ГПК в.вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

На основание чл.84 ГПК, ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, като с оглед изхода от спора, същата следва да се възложи в тежест на ответниците. Предявеният иск е неоценяем, поради което и на основание чл. 3 ТДТГПК, дължимата държавна такса е  в размер на 80 лева.

Водим от горното, Добричкият районен съд

 

Р    Е   Ш   И  :

 

ОБЯВЯВА, на основание чл.74, ал.1 от КТ, по иск на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Добрич, представлявана от директора Ангел Петков, с адрес гр.Добрич ул.“Независимост“ №7 ет.5, предявен срещу С.И.Д., ЕГН ********** *** и „Денчев“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Плачи дол, община Добричка, ул.Шеста №15,  недействителността на трудов договор №5/03.07.2018 г., сключен между „Денчев“ ЕООД, представлявано от С.И.Д. в качеството на  работодател и С.И.Д. в качеството на служител.

ОСЪЖДА С.И.Д., ЕГН ********** *** и „Денчев“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Плачи дол, община Добричка, ул.Шеста №15 да заплатят на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Добрич, представлявана от директора Ангел Петков, с адрес гр.Добрич ул.“Независимост“ №7 ет.5 сторените по делото разноски в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА С.И.Д., ЕГН ********** *** и „Денчев“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Плачи дол, община Добричка, ул.Шеста №15 да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт  по сметка на Районен съд Добрич държавна такса в размер на 80 лв.

            Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ДОС.

                

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: