№ 376
гр. Русе, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Татяна Черкезова
Николинка Чокоева
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско
дело № 20214500500676 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
АТ. ТР. ТР. е обжалвал решение № 260550/23.07.2021 г. на Русенския районен съд по
гр. д. № 5117/2018 г., с което е отхвърлен искът му за унищожаване на договор за покупко-
продажба на земеделски земи в с. С., сключен между него и ответника Г. АЛ. Д. поради
заплашване от трето лице. Излага оплаквания за неправилност на решението поради
нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли да се отмени решението на
районния съд и да се уважи искът му. Претендира разноски за двете инстанции.
Ответникът Г. АЛ. Д. счита жалбата за неоснователна. Претендира разноски.
Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена е от страна по спора, в законния
срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя се явява
основателна.
По делото не е спорно, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №
158/08.09.2015 г., том V, рег. № 11639, дело № 463/2015 г. на помощник-нотариус по
заместване при русенския нотариус С.М., акт № 62, том 31, дело № 6131/2015 г., вх. рег. №
11818/2015 г., вх. рег. № 11606 на Служба по вписванията – Русе, ищецът АТ. ТР. ТР. е
продал на ответника Г. АЛ. Д. следните собствени недвижими имоти: 1. имот № 033011,
намиращ се в землището на с. С., общ. Русе, местността "К.", ЕКАТТЕ 66158, с площ 27.839
дка, начин на трайно ползване – НИВА, трета категория при неполивни условия, при
граници и съседи: имот № 033075 – нива, имот № 033086 – нива, имот № 033025 – нива,
1
имот № 033012 и имот № 000284 – полски път; 2. имот № 044011, намиращ се в землището
на с. С., общ. Русе, местността "К.", ЕКАТТЕ 66158, с площ 11.280 дка, начин на трайно
ползване – НИВА, трета категория при неполивни условия, при граници и съседи: имот №
000292 – полски път, имот № 000236 – полски път, имот № 044020 – нива и имот № 044012,
общо за сумата 16000 лв, заплатена напълно по банков път на продавача.
Не е спорно, че преди продажбата в дома на ищеца дошли бригада майстори, които да
направят саниране на жилището му, за което сключили писмен договор (л.16) от 06.09.2015
г. с договорено възнаграждение 1200 лева.
Разпитаният по делото свидетел Х.Б. – помощник-нотариус по заместване при нотариус
С.М. установява, че познава ответника Д. като клиент на нотариалната кантора отпреди
процесната сделка, а продавача Т. - по повод съставяне на констативен нотариален акт за
собственост на недвижими имоти по давност (л. 13), които след това станали предмет на
сделката с ответника. Документите за сделката били донесени в офиса от лице от ромски
произход на име В., който се държал нахално, прекъснал работата му. Когато свидетелят го
изгонил от офиса, В. му дал телефона си да разговаря с някого. Оказало се, че това е
ответникът Д., който искал да закупи на следващия ден земеделски земи за 16 000 лева и
помолил нотариуса да погледне донесените от В. документи. Свидетелят ги прегледал и
подготвил нотариалния акт. В уговорения час на следващия ден страните се явили.
Продавачът бил спокоен, държал се нормално, но освен страните по сделката, се явил и В.,
който искал да влезе. Свидетелят го отпратил да чака навън, защото не е страна по сделката.
Не е спорно, а видно от писмените доказателства по делото - л.71, 93 и л.20-23 се
установява, че ответникът е превел парите от 16 000 лева за покупко-продажбата по банков
път по сметката на ищеца – продавач.
По делото е разпитан и свидетелят Р.Т. Т. – брат на ищеца, който дава показания, че му е
известна извършената продажба на земеделски земи, като посредник по сделката е бил В.
В.ов - ром, брат на другите лица от ромски произход, които са били в апартамента на
ищеца. От брат си знае, че това са лицата С. и А., които са преспали в дома на ищеца и са
взели папките с нотариалните актове, а на следващия ден са го закарали да извади скици в
поземлената служба. Брат му е бил объркан и не е разсъждавал трезво, защото е воден
навсякъде от тези роми, почти като арестант, не му разрешавали да разговаря нито със
съседи, нито по телефона. Заплашвали са го с нож, вилица, че ще убият брат му и него и
никой няма да им потърси сметка. Заплашили са го, за да тегли пари и да продаде земята. На
тези заплахи ответникът Д. не е присъствал. С. и А. не са го пускали никъде сам, возили са
го с тяхната кола, принудили са го да подпише нотариалния акт, той е бил объркан и нищо
друго освен, че е подписвал, не си спомня. Нощта преди сделката С. и А. са спали в
апартамента му, а после са го закарали при нотариуса, имало и друг човек с тях. От брат си
свидетелят знае, че той е бил много изплашен заради заканите за убийство. Оттогава ищецът
не бил същият човек, а здравословно станал развалина. Известно му е, че С. и А. са
нахълтали в дома на брат му в неделя и са разбутали обяда му на масата, като го принудили
да подпише договор за саниране на жилището му. Ищецът живеел сам, без семейство, бил
2
възрастен и дребен мъж – около 1.60 м, нямало как да им се възпротиви.
Свидетелят А. В.ов установява, че той и С. В.ов са правили ремонт – саниране отвън на
балкона на жилището на ищеца и боядисване вътре на таван през 2015 г. – 2016 г., като
оттогава познават А.Т.. Не са го заплашвали и не знае нищо за продажбата на ниви. Заявява,
че е брат на В. В.ов.
В. В.ов също е разпитан като свидетел, но отрича да познава ищеца, изнася данни, че е
приятел с ответника Д. от 20-25 години.
По делото е разпитан и свидетелят В.Р.А. - управител на клон на "Алфа Банк" в гр. Русе, ул.
„Плиска“ до м. май 2016 г. Спомня си за по-специфичен случай от м. септември 2015 г., тъй
като давал и показания в полицията. Тогава възрастен господин искал да изтегли доста
голяма сума в брой, без разумно обяснение за какво му е. Стандартна процедура било тогава
да се разпита клиентът, особено ако е по-възрастен, за какво му е необходима сумата.
Касиерката го попитала, но им направило впечатление, че в този клон него познават, не е
бил техен клиент, а е доста възрастен и сам. По същото време от друг банков клон на ул.
"Борисова" се обадил управителят и попитал дали при тях е идвал възрастен господин да
тегли голяма сума пари, а поведението му било съмнително, затова подали сигнал до Първо
РУ. Уточнява, че във връзка с телефонните измами са имали регулярни посещения от
полицията, за да получат информация за теглене на по-големи парични суми. В банката
пристигнали представители на полицията. Впечатленията на свидетеля са, че ищецът не бил
притеснен, а ядосан, че го бавят.
По-различни впечатления от състоянието на ищеца имат полицейските служители, които са
разпитани като свидетели във въззивното производство. И Я.Т. Г., и С.А. П. - разузнаватели
в сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ при ОДМР Русе към 2015 г., при
посещението си в банковия клон, са възприели ищеца като видимо притеснен, уплашен,
устата му треперела, обърнал се към тях с думите: „Помогнете ми!“. Разказал им, че сумата
от 10 000 лева искал да изтегли, за да се разплати с лицата, които извършвали ремонт в дома
му, чакали го близо до банката в паркиран автомобил. Заедно с полицейските служители
отишли до л. а. „Мерцедес“, където лицата, правили ремонт чакали ищеца. Заедно отишли и
до апартамента, видели, че ремонтът е повърхностен, не струвал 9000 лв. Ищецът им платил
200 лв. за боядисването, другите пари внесъл обратно в сметката си и всички си тръгнали.
През следващите дни Т. подал жалба, като проверката по нея била извършена от св. П..
Последната установява, че тогава станало ясно, че са давани много пари от ищеца на лицата
от ремонта, защото научили, че разполага със средства, заплашвали го и го принудили да им
ги даде, както и да продава земи около 40 дка в с. С. за 16000 лева. В продължение на 4-5
дни те били непрекъснато с него и не е имало момент, когато да остане сам, дори нощували
в жилището му. От ответника Д. свидетелката научила, че за продажбата на земите го
намерил В. В.ов, а от разпечатката на телефонните разговори установила, че има проведени
няколко на датата на сделката между В. и Д.. Посредникът по сделката бил В., а другите
лица от ромски произход С. и А. били негови роднини. При разпита им С. и А. отрекли
както да са заплашвали ищеца, така и всички негови твърдения, дори и тези, че са го водили
3
до гр. Варна, но когато св. П. направила разпечатки, наистина на същата дата - на телефона
на единия, доколкото си спомня - на А. са били регистрирани варненски клетки.
Събраните гласни доказателствени средства се кредитират изцяло от съда, тъй като са в
логическа последователност, кореспондиращи и взаимнодопълващи се помежду си,
съответстват и на представените писмени доказателства. Показанията на Р. Т. – брат на
ответника се преценяват от аспекта на възможната заинтересованост на свидетеля предвид
близката му родствена връзка с ищеца и също се ценят от съда, тъй като съответстват на
всички други доказателства по делото. Единственото обстоятелство, което се различава у
възприятията на отделните свидетели е относно състоянието на ищеца в банката. Съдът
кредитира показанията на полицейските служители, защото ищецът, когато е видял
униформата и разбрал длъжността им, ги е помолил за помощ, т. е. освен визуалните
възприятия на свидетелите, че е треперещ, страхуващ се човек, са имали и вербален контакт
с молба за помощ, докато управителят на банката е възможно погрешно да е възприел страха
на ищеца като гняв.
Спорният момент в процеса е дали за продажбата на земеделските земи ищецът е бил
принуден да я извърши поради заплашване от трети лица.
Предявеният иск е по чл.27 вр. чл.30 от ЗЗД. Ищецът следва да докаже, че волята му при
извършената продажба е опорочена поради заплашване. Заплашването е основание за
унищожаване на сделката, когато едната страна е била принудена от другата чрез
възбуждане на основателен страх, който да е оказал влияние върху нея при подписване на
договора. То може да бъде насочено срещу живота, здравето, честта, достойнството,
имуществото на заплашеното лице или на близките му. При заплашването увреденият
съзнава естеството на сделката, но я сключва, за да избегне последици, които счита за по-
неблагоприятни. Страхът е субективна категория, която трябва да се преценява винаги с
оглед личността и конкретната обстановка; категоризирането на действията, с които
заплашващият си служи се извършва обективно, но критерият относно това дали е
предизвикан основателен страх, трябва да е конкретен и субективен, защото се преценява
поведението на конкретното лице и порокът в неговото волеизявление, т. е. трябва да се
установи дали без поведението на заплашващия, лицето би сключило сделката. За
установяване на факта на заплаха ищецът е ангажирал гласни доказателства, които
разкриват множество косвени данни за наличието на заплашване, тъй като свидетелите
нямат преки и непосредствени впечатления от извършено заплашване, но наличните
косвени доказателства са достатъчни да установят изложените от ищеца твърдения.
Житейски обяснимо е при заплашване да не са налице преки доказателства за това, но
съвкупната преценка на многобройните косвени такива водят до несъмнен извод, че
заплашване е било осъществено. В този смисъл съдът прецени показанията на полицейските
служители относно възприетия от тях страх и молбата за помощ от ищеца в банката след
продажбата на земите, фактът, че ремонтната бригада го е чакала в близост до банката,
видът на ремонта – повърхностен, неструващ 10 000 лева, още повече че възнаграждението
за тези СМР съгласно договора за строително-монтажни работи е договорено на 1200 лв.;
4
отричането на майсторите, че са били във Варна, което е опровергано от проверката на
разследващите органи, че по същото време по разпечатките са били в гр. Варна и
съответстващо напълно на изложеното от ищеца. Съдът съобрази и отричането на третите за
сделката лица, че В. В.ов е посредничил за продажбата на земите, което се опровергава от
факта, че същият е брат на единия от ремонтната група – св. А. В.ов, а доказателства, че той
е посредничил се съдържат и в показанията на помощник-нотариуса (В. е занесъл
документите в офиса, а на следващия ден е искал да влезе и да присъства на прехвърлянето
на земите, но е оставен да чака отвън) и на полицейските служители (че по разпечатките от
телефони В. е разговарял с купувача Д. деня преди и на датата на продажбата). Косвено
доказателство за заплашване са и показанията на брата на ищеца, който е възприел А.Т. като
силно стресиран, изглеждащ като бит, както и обстоятелството, че в продължение на
няколко дни не е бил оставян сам, групата се е настанила в дома му и го е съпровождала
навсякъде, без да му даде възможност да се обади дори на брат си, теглил е суми през този
период, установено от извлечението от банковата му сметка на л.20-23, то което е видно, че
на датата преди сделката - 07.09.2015 г. ищецът е изтеглил наличната сума от 4820 лв.
Съвкупната преценка води до извод, че са отправени заплахи за убийство на ищеца и на
брат му от третите за сделката лица А., С. и др., правили ремонт в дома на ищеца и тези
заплахи са били насочени към А.Т.. С оглед числеността на тези лица – няколко на брой, от
ромски произход, обстоятелството, че са се настанили се в дома на възрастния мъж - 75 г.,
както и предвид личностовата характеристика на заплашвания – възрастен, объркан, живеещ
сам, дребен на ръст човек, са предизвикали страхови представи, под чието въздействие
ищецът е сключил сделката. Личността на ищеца, претендиращ унищожаемостта на
договора в хипотезата на чл. 30 ЗЗД, се явява правно релевантно обстоятелство, което
обосновава възможността при конкретната обстановка да са формирани у него страхови
представи. Ноторно известна характеристика на възрастните хора, особено живеещите сами,
са психическа уязвимост, емоционална неустойчивост, които в случая са относими към
фактическия състав на заплашването. При конкретната преценка дали е осъществена
заплаха по смисъла на чл. 30 ЗЗД, съдът отчита както личността на ищеца, така и косвените
доказателства за заплашване, поради което приема, че волята на страната – продавач по
сделката е опорочена поради страхови представи, създадени от действия на трети лица и
счита, че без тези действия атакуваната сделка не би била сключена, същата е опорочена
поради което подлежи на унищожаване.
Като е достигнал до различни от тези изводи, районният съд е постановил неправилно
решение, поради което следва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото ответникът дължи на ищеца разноските за двете инстанции.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260550/23.07.2021 г. по гр. д. № 5117/2018 г. по описа на Русенския
5
районен съд и вместо него постановява:
УНИЩОЖАВА на основание чл.27 вр. чл.30 от ЗЗД договор за покупко-продажба на
недвижими имоти, с който АТ. ТР. ТР. продал на Г. АЛ. Д. следните собствени недвижими
имоти: 1. имот № 033011, намиращ се в землището на с. С., общ. Русе, местността "К.",
ЕКАТТЕ 66158, с площ 27.839 дка, начин на трайно ползване – НИВА, трета категория при
неполивни условия, при граници и съседи: имот № 033075 – нива, имот № 033086 – нива,
имот № 033025 – нива, имот № 033012 и имот № 000284 – полски път; 2. имот № 044011,
намиращ се в землището на с. С., общ. Русе, местността "К.", ЕКАТТЕ 66158, с площ 11.280
дка, начин на трайно ползване – НИВА, трета категория при неполивни условия, при
граници и съседи: имот № 000292 – полски път, имот № 000236 – полски път, имот №
044020 – нива и имот № 044012, договор, сключен между страните с нотариален акт №
158/08.09.2015 г., том V, рег. № 11639, дело № 463/2015 г. на помощник-нотариус по
заместване при русенския нотариус С.М., акт № 62, том 31, дело № 6131/2015 г., вх. рег. №
11818/2015 г., вх. рег. № 11606 на Служба по вписванията – Русе, като сключен поради
заплашване.
ОСЪЖДА Г. АЛ. Д., ЕГН ********** да заплати на АТ. ТР. ТР., ЕГН ********** сумата
от 2 527 лв. – деловодни разноски за двете инстанции.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6