Р Е Ш Е Н И Е
гр.София.
2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XIII
въззивен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди
и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д. СТОИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Д. БОРИСОВА
мл.с.
РУМЕНА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Д.Т. и в присъствието на прокурора
Чавдар Пастованов, като разгледа докладваното от съдия Борисова внохд № 4909 по
описа за
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
Образувано е по жалба на адвокат Л.Ф., служебен
защитник на подсъдимия Л.Г.К. срещу присъда от 06.12.2012г. постановена по НОХД
№903/2012г. по описа на СРС, НО, 14 състав, с която подсъдимият Л.Г.К. е
признат за виновен в извършено престъпление по чл.206, ал.1 от НК за това, че
на 17.03.2008г. в гр.София противозаконно присвоил чужда движима вещ – електрическа
Z – образна мобилна вишка тип „Ремарке”, производство Genie Indusrties (Terex
Corporation), модел ТZ 34/20 на стойност 23 734,39 /двадесет и три хиляди
седемстотин тридесет и четири лева и тридесет и девет стотинки/, собственост на
„Е.К.” АД, която владеел по силата на сключен договор за наем на 04.01.2008г., за
което при условията на чл.58а, ал.1, вр. с чл.54 от НК му е наложено наказание
„Лишаване от свобода” за срок от девет месеца. Първоинстанционния съд е
постановил така наложеното наказание да бъде изтърпяно при първоначален „Строг”
режим, в затвор. С присъдата е уважен на основание чл.45 от ЗЗД и предявения
граждански иск от ощетеното юридическо лице „Е.К.” АД за сумата от 23734,39
лева, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното
изплащане на сумата. Подсъдимият К. е осъден да заплати направените по делото
разноски, както и сумата от 5,00 лева за служебно издаване на един брой
изпълнителен лист.
С
депозираната жалба се моли за отмяна на атакувания съдебен акт. Жалбоподателя
заявява, че съобразно материалите по делото, приемането на гражданския иск за
съвместно разглеждане от съда е процесуално нарушение. Твърди, че приобщените документи към делото, които
са събрани на досъдебното производство нямат доказателствена стойност, т.к. са
незаверени копия. Също така оспорва и извършеното процесуално следствено
действие разпознаване. Според служебният защитник направеното самопризнание от
страна на подсъдимия К. не е било съгласувано с него и е било направено само от
съображения за разглеждане на делото по съкратената процедура. Заявява, че
направеното самопризнание е ирелевантно, т.к. е неподкрепено от доказателствата
събрани по делото.
С жалбата
не се иска събиране на нови доказателства.
С определение
постановено по реда на чл.327, ал.4 от НПК, въззивния съдебен състав е приел,
че за правилното решаване на делото следва да бъде проведено въззивно съдебно
следствие, с оглед наведените в жалбата доводи и възражения от страна на
процесуалния представител на подсъдимия. Предвид на това въззивния съд е
изискал от Началника на 07 РУ”П” СДВР оригиналите на договор за наем № R 8005 от 04.01.2008г. и
Приложение №1 към договора; Приемо-предавателен протокол от 04.01.2008г. и
фактура №**********/04.01.2008г., които са посочени като събрани писмени
доказателства в хода на досъдебното производство и са описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Въззивния съд на следващо място е
допуснал и назначил съдебно графическа експертиза на изисканите писмени
документи, при следните въпроси: 1. Оригинални ли са следните документи -
договор за наем № R 8005 от 04.01.2008г. и Приложение №1 към договора;
Приемо-предавателен протокол от 04.01.2008г. и фактура №**********/04.01.2008г.;
2. Подписът положен в договор за наем № R 8005 от 04.01.2008г. на мястото
„Наемател: Р. ЕООД Пълномощник Л.К.; в Приложение №1 към договора; в
Приемо-предавателен протокол от 04.01.2008г. и фактура №**********/04.01.2008г.
изхожда ли от подсъдимия Л.Г.К.; 3. Изписаният ръкописно текст „Л.Г.К.” в
Приемо-предавателен протокол от 04.01.2008г., изписан ли е от подсъдимия Л.Г.К..
Съдебното производство пред въззивния съд е проведено
по реда на чл.269, ал.3 от НПК, в отсъствие на подсъдимия Л.Г.К..
В хода на съдебното следствие подсъдимия К. е
упълномощил защитници – адвокат М. и адвокат Д., които да го представляват,
като се е отказал от назначения му в хода на първоинстанционното производство
служебен защитник адвокат Ф.. Процесуалният представител на подсъдимия К.,
адвокат М. моли да бъде постановено решение, с което подсъдимия бъде признат за
невиновен. Твърди, че събраните по делото доказателства са абсолютно
недостатъчни, за да бъде признат подсъдимият за виновен за извършване на
инкриминираното деяние, в което е обвинен, а също така и, че извършеното от
него деяние е несъставомерно. Според защитата, за да бъде осъществен състава на
престъплението по чл.206, ал.1 от НК следва от обективна страна да е налице
следното - деецът да има фактическа власт върху една конкретна движима вещ, на
някакво правно основание да я владее или да я пази; вещта да е чужда за него;
дееца да е извършил противозаконно разпоредително действие с вещта, която
владее или пази. Посочва, че в хода на досъдебното и съдебно производство
липсват, каквито и да е било доказателства, които да сочат категорична дата за
извършване на инкриминираното деяние, а единствено е посочена датата на
последната нотариална покана, която е изпратена от „Е.К.” АД – 17.03.2008г.
Заявява, че с изключение на изисканите от въззивния съд писмени документи в
оригинал и приложени по делото, останалия писмен материал е в ксерокопие приложен
в хода на досъдебното производство и не са надлежно заверени, поради което
същите нямат никаква доказателствена стойност. Според защитата, описаните в
обстоятелствената част на обвинителния акт твърдения и възпроизведени
впоследствие от първоинстанционния съд в присъдата са бланкетни. Твърди, че
обстоятелствата описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно,
че подсъдимият е сключил договор за наем, същият бил надлежно упълномощен да
сключи този договор и че са били изпращани покани до него от „Е.К.“ АД за
връщане на тази вещ, не са установени и пред двете съдебни инстанции по делото,
чрез събраните доказателства. Защитата заявява, че приложените по делото три
броя нотариални покани не са отправени до подсъдимия К., а до свидетеля М.Н.В.,
който е управител на „Р.” ЕООД, от името на което дружество подсъдимия е
представил незаверено копие на нотариално пълномощно, чиито оригинал не е
намерен и не е представен по делото. Защитата се позовава и на проведеното
процесуално следствено действие разпознаване, при което свидетеля И.Т. не
разпознава никое от лицата поставени за разпознаване, както и на показанията на
свидетелката С., която не посочва подсъдимия К., за извършител на процесното
деяние. Навеждат се доводи, че свидетеля В. не е знаел, че подсъдимия К. е
сключил договора с „Е.К.” АД и не е давал съгласие от страна на дружеството за
сключване на такъв договор, както и че този свидетел няма копие от пълномощното
и такова не се представя и от гражданския ищец, а в случая е налице едно
облигационно отношение за вещ, която не е на ниска стойност и за която е
сключен договор за наем. Защитата заявява, че не оспорва наличието на този
договор, но в случая е допусната от въззивната инстанция и изготвена съдебно
графическа експертиза, в заключението на която вещото лице посочва, че
подписите вероятно са на подсъдимия К., докато в договора подписа е само един.
Посочва, че по делото не са събрани никакви доказателства от които да е видно,
че пострадалото дружество е предприело предвидените в договора за наем
гражданско правни действия. Твърди, че фактът, че подсъдимият К. в хода на
първоинстанционното производство се е възползвал от правото си на съкратено
съдебно следствие, че е признал фактите описани в обстоятелствата част на
обвинителния акт, не изключват предвиденото в закона и установено в практиката
правило, че подсъдимият и неговите самопризнания, не са единствено
доказателство по делото. По изложените съображения се моли за постановяване на
присъда, с която подсъдимия К. бъде оправдан, както и да бъде отхвърлен
предявеният граждански иск по това производство.
В хода на съдебните прения пред въззивния съд,
представителят на държавното обвинение моли първоинстанционната присъда да бъде
потвърдена изцяло. Заявява, че при проведеното съкратено съдебно следствие
подсъдимия е направил самопризнание, което се подкрепя с доказателствата
събрани в хода на досъдебното производство. На следващо място според прокурора,
чрез проведеното въззивно съдебно следствие в хода на което е прието експертно
заключение, се е потвърдило по категоричен начин, че подсъдимия противоправно е
присвоил инкриминираната вещ на годно правно основание, поради което той е
упражнявал фактическа власт върху предоставената му вещ. По този начин
държавния обвинител намира, че са осъществени всички признаци от обективната и
субективна страна на вменения на подсъдимия К. престъпен състав. Прокурорът
счита определеното наказание за съответстващо с установените отегчаващите и
смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства.
Процесуалният представител на гражданския ищец „Е.К.“
АД, юрисконсулт Захариева, моли въззивния съд да остави без уважение жалбата на
подсъдимия, ведно със законните последици от това.
В хода на съдебно производство пред въззивния съд,
подсъдимия Л.К. е нередовно призован и не се явява. Въззивният съд е положил
максимални усилия за неговото установява както на територията на Република
България, така и на територията на други държави, за които е имал данни по
делото, че подсъдимия К. може да се намира. В резултат на извършената
процесуална дейност по установяване на подсъдимия и с цел неговото редовно
призоваване, въззивният съд е го е обявил за местно, общодържавно и
международно издирване, но в резултат на проведените оперативно издирвателни
мероприятия от компетентните за това органи, в тази насока същия не е
установен. По делото се съдържат данни, че подсъдимия К. въпреки указанията на
съда към различни органи и обявяването му за мащабно издирване, същия е
преминал през ГКПП Връшка чука на Република България на 05.01.2015г. /л.141 от
въззивното съдебно производство/ като му е снето обяснение, но не е уведомен за
датата на съдебното заседание пред въззивния съд. Предвид на изложеното
подсъдимия К., не се явява по делото пред въззивния съд и не се възползва от
правото си на последна дума, съгласно процесуално правната разпоредба на
чл.333, ал.2 от НПК.
Въззивният съд, като взе предвид доводите и възраженията
на страните направени пред двете съдебни инстанции, доказателствата по делото и
след като извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда по реда на
чл.314 от НПК намери, че контролираната съдебна инстанция в изпълнение на
основните принципи заложени в разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.18 от НПК е
установила правилно възприетата от нея фактическа обстановка. Това районния съд
е сторил възоснова на вътрешното си съдийско убеждение и на събраните по делото
гласни и писмени доказателствени средства и писмени доказателства.
За да постанови присъдата си, контролираната съдебна
инстанция е провела прецизно съдебно следствие по глава двадесет и седем от
НПК, а именно по чл.371, т.2 от НПК, по искане на подсъдимия К.. При прилагане на диференцираната процедура
районния съд е разяснил по реда на чл.372, ал.1 от НПК, правата на
подсъдимия по чл.371 от НПК и го е уведомил, че съответните доказателства
събрани в хода на досъдебното производство и направеното от него самопризнание
по чл.371, т.2 от НПК, ще се ползват при постановяване на присъдата. След
разясняване на правата на подсъдимият К., последния е признал всички факти
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се
събират доказателства за тези факти. Районният съд, с протоколно определение по
реда на чл.372, ал.4 от НПК е обявил, че при постановяване на присъдата, ще
ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите,
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Тук е мястото да се
посочи, че липсата на съгласуване на изявлението на подсъдимото лице с неговия
процесуален представител, което се изразява в направеното от това лице
самопризнание по чл.371, т.2 от НПК, не е процесуално нарушение, както и не
води до нарушаване или ограничаване правото на защита на подсъдимия. Този акт
представлява личната воля на подсъдимия за по-бързото приключване на
наказателното производство и при провеждане на диференцираната процедура по
чл.371, т.2 от НПК, законодателят не е предвидил налично съгласие от страна на
защитника на подсъдимия и държавния обвинител. Единственото законодателно
решение намерило израз при провеждане на посочената процедура е подсъдимия да
има процесуален представител – служебен или упълномощен. Ето защо в тази връзка,
направено във въззивната жалба твърдение, че липсва такова съгласуване със
защитника от страна на подсъдимия е неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение.
В конкретният случай, правилно и
законосъобразно районния съд е установил, че събраните доказателства в хода на
досъдебното производство изцяло подкрепят самопризнанието на подсъдимия К.,
което е относимо към описаните факти в обстоятелствената част на обвинителния
акт и по мнение на въззивния съд, поради което по реда на чл.283 от НПК са
приобщени към доказателствата по делото. Правилно в случая е установена и
възприета фактическата обстановка по делото от районния съд, възоснова на
законосъобразно събраните доказателства в хода на досъдебното производство,
които впоследствие са приетите в хода на съдебното следствие и подкрепят
самопризнанието на подсъдимия К.. В настоящият случай при провеждане на
въззивното съдебно следствие, съдът е изискал писмени документи в оригинал,
които са били представени от ощетеното юридическо лице „Е.К.” АД, а
впоследствие по отношение установяване на тяхната автентичност и оригинал е
допусната и назначена съдебно графическа експертиза. Заключението по така
допусната съдебно графическа експертиза е изслушано в хода на въззивното
съдебно следствие, като вещото лице е отговорило пълно, обективно и
безпристрастно на поставените му въпроси, вследствие на което заключението не е
оспорено от страните и въззивния съд го е приобщил към доказателствената
съвкупност по реда на чл.282 от НПК. В своето заключение вещото лице е
посочило, че вероятно подписите в следните документи - Договор за наем с № R
8005 от 04.01.2008г. сключен между „Е.К.” АД, като Наемодател и Р. ЕООД, като
наемател, на мястото за „НАЕМАТЕЛ:Р. ЕООД Пълномощник:Л.К.” и в Приложение №1
към Договор за наем с № R 8005 от 04.01.2008г. на мястото за „НАЕМАТЕЛ:Р. ЕООД
Пълномощник:Л.К.”, са положени от Л.Г.К.. Вещото лице на следващо място е
посочило, че вероятно подписите в Приемо-предавателен протокол от 04.01.2008г.
съгласно Договор за наем с № R 8005 от 04.01.2008г., на мястото срещу №1 „Л.Г.К.”
и „Приел:”Р.” ЕООД Л.Г.К. и на мястото „Приел Л.Г.” във фактура с
№**********/04.01.2008г. за сумата от 1008,65 лева издадена от „Е.к.” АД на „Р.”
ЕООД, са положени от Л.Г.К.. На последно място в експертното заключение,
експерта е посочил, че ръкописно изписаните имена „Л.Г.К.” срещу №1 и за
„Приел: Р. ЕООД” в Приемо-предавателен протокол
от 04.01.2008г. съгласно Договор за наем с № R 8005 от 04.01.2008г. са
изпълнени от Л.Г.К..
Правилно и законосъобразно районния съд
е възприел фактическата обстановка по делото позовавайки се на приетите по реда
на чл.283 от НПК, писмени и гласни доказателствени средства и писмени
доказателства, които са събрани в хода на досъдебното производство по делото, а
именно: показанията на свидетелите Ж.Т.,
С.Ц., Г.Б., Т.Ц., В. Г., А.А., протоколи за разпознаване на лице и фотоалбуми
изготвени към тях, справка за съдимост на подсъдимия и характеристика. Въззивният
съд изцяло споделя така установената фактическа обстановка от първоинстанционния
съд и не намира основания за нейното изменение. Към така събраната доказателствена съвкупност въззивния съд
приобщи по реда на чл.283 от НПК и оригиналите на договор за наем № R 8005 от 04.01.2008г. и
Приложение №1 към договора; Приемо-предавателен протокол от 04.01.2008г. и
фактура №**********/04.01.2008г.; справка от нотариус М.Ш. и заключението на
изготвената съдебно графическа експертиза, както и застрахователен договор №
**********/04.01.2008г. и удостоверение изх. № 2913/1/11.05.2015г. издадено от
застрахователно дружество „Евроинс” АД.
В конкретния случай въззивния съд в
изпълнение на своите правомощия по ч.313, чл.314, ал.1 и чл.315 от НПК е провел
въззивно съдебно следствие, като е допуснал на основание чл.327, ал.4 от НПК и е
събрал доказателства независимо, че първоинстанционното съдебно производство е
приключило по диференцираната процедура на чл.371, т.2 на глава двадесет и
седма от НПК. Въззивния съд съобразявайки особената процедура на съкратеното
съдебно следствие, което е проведено от районния съд, е съобразил на следващо
място своята процесуална дейност и с поставените към него ограничения в чл.316
от НПК и т.8 от Тълкувателно решение №1 от 06.04.2009г. по т.д. № 1/2008г. на ОСНК на ВКС. При това положение
настоящия съд, независимо от събраните доказателства, в кръга на своята
въззивна проверка не намира основание за корекция във възприетата от първата
съдебна инстанция фактическа обстановка. Напротив, чрез приобщените
доказателства в хода на въззивното съдебно следствие, единствено се постига
по-пълно изясняване на фактите от обективна и субективна страна, описани в обстоятелствената
част на обвинителния акт, поради което същите са относими и съвместими на свой
ред с тези описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. По този начин
фактологията очертана в обвинителния акт, който е внесен от прокурора и
възоснова на която е направил самопризнание подсъдимия К., не се изменя. Това е
така, защото подсъдимия К. е признал, че посредством ползвано от него
пълномощно, издадено му от свидетеля В., в качеството на управител на „Р.”
ЕООД, бил упълномощен да представлява дружеството, като сключва договори с
други дружества и в случая е сключил, като наемател договор за наем № R 8005 от
04.01.2008г. на електрическа Z – образна мобилна вишка тип „Ремарке”,
производство Genie Indusrties (Terex Corporation), модел ТZ 34/20, както и е
подписал Приложение №1 към договора; Приемо-предавателен протокол от
04.01.2008г. и фактура №**********/04.01.2008г. Пълномощното било нотариално
заверено на 07.11.2007г. под регистрационен номер 13756 от нотариус М.Ш.,
вписана под № 042 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие
СРС.
С оглед на всички събрани по делото доказателства в
хода на досъдебното производство и приобщените в хода на съдебното следствие
пред двете съдебни инстанции се установява, че те подкрепят самопризнанието на
подсъдимия К., поради което в тази насока, процесуалната дейност на първата
съдебна инстанция е правилна и законосъобразна. Ето защо правилно е установена
и приета фактическата обстановка, а именно:
Подсъдимият Л.Г.К. е на 42г., роден е на ***г***,
българин, български гражданин, със средно образование, разведен, осъждан, с постоянен
адрес ***, с ЕГН **********. Същият е с обременено съдебно минало.
На
04.01.2008год. в гр.С.между „Е.К.”АД
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.П.Я. - изпълнителен
директор от една страна в качеството на наемодател и от друга „Р.” ЕООД със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.Н.В., чрез пълномощника
му подсъдимия Л.Г.К., в качеството на наемател бил сключен договор за наем № R
8005 от 04.01.2008г. за електрическа Z -образна мобилна вишка тип „Ремарке”,
производство Genie Indusrties (Terex Corporation), модел ТZ 34/20, сериен номер
№ ТZ 3406-620, произведена 2006г., с работна височина
Съгласно заключението на съдебно-оценителната
експертиза, пазарната стойност на присвоената мобилна вишка към датата на
извършване на деянието е 23734,39 лева (двадесет и три хиляди седемстотин
тридесет и четири лева и тридесет и девет стотинки).
Съдът намира за неоснователни направените от защитата
възражения, относно твърдението й, че в заключението си вещото лице, е
посочило, че подписите вероятно са положени от подсъдимия. Това експертно
заключение не противоречи на събрания по делото доказателствен материал, а
единствено изяснява въпроса относно авторството на деянието, което несъмнено се
установява, че касае подсъдимия К.. Именно в тази насока, в хода на въззивното
съдебно следствие вещото лице при изслушване на експертизата е посочило своите
експертни съображения, за да възприеме този резултат и да посочи, че подписите
в изследваните от него документи вероятно са положени от подсъдимия. Вещото
лице в хода на въззивното съдебно следствие е разяснило, че поради установените
от него преобладаващи съвпадения, но и някои различия в транскрибиращите знаци
е приело посоченото от него, че подписите вероятно са положени от подсъдимия,
т.к. съществуват и обективни различия. Докато по отношение на ръкописните
текстове, там са установени само съвпадения, поради което и отговорът е
категоричен. От друга страна вещото лице сочи, че самите изследвани подписи са
с изключително проста безбуквена транскрипция и съдържат малко идентификационни
признаци. Независимо от това вещото лице изразява категоричното си становище,
че едно и също лице е положило подписите в процесните писмени доказателства - приемно-предавателен
протокол и договор за наем.
Ето защо и след проведеното въззивно съдебно следствие
фактите относими към предмета на доказване по делото, очертани с внесения
обвинителен акт, се установяват и изясняват по един категоричен, несъмнен и
безпротиворечив начин за нуждите на наказателното производство, чрез събраните
доказателства и подкрепят самопризнанието на подсъдимия.
Въззивната съдебна инстанция, намира за правилни и
законосъобразни и направените от първата съдебна инстанция правни изводи. Въз
основа на възприетата фактическа обстановка правилно районния съд е преценил,
че подсъдимият Л.Г.К. е осъществил както от обективна, така и от субективна
страна състава на престъплението по чл.206, ал.1 от НК, за което му е
повдигнато обвинение от Софийска районна прокуратура.
За да е налице осъществено деяние по квалификацията за
престъпление по чл.206, ал.1 от НК, следва да са реализирани обективните и
субективни му признаци, а именно подсъдимият да е упражнявал фактическата власт
върху веща предмет на престъпление към датата посочена в обвинителния акт –
17.03.2008г., като я владее или пази и която вещ в последствие да е присвои
противозаконно. Изпълнителното деяние при обсебването се изразява във външно
проявената промяна на отношението на дееца по отношение на процесната движима
вещ, която той владее или пази за сметка на собственика на годно основание
/устно или писмено/, която промяна да е изразена в противозаконното
разпореждане с вещта, в свой личен интерес или в интерес на другиго и чрез
който акт на имуществено разпореждане, дееца обективира новото си намерение да третира
предмета на посегателството, като свой. Състава на престъплението изисква,
незаконно обогатяване на дееца или друго лице и тази последица да се обхваща от
умисъла на дееца, т.е. у дееца следва да е налице съзнанието, че той владее и
държи вещта за сметка на собственика и въпреки това, извършва акт на
имуществено разпореждане с нея в свой или чужд личен интерес, чрез който акт
именно да обективира новото си намерение, да третира предмета на
посегателството, като свой упражнявайки фактическа власт върху веща.
В настоящият случай по делото се установи, че
подсъдимия е реализирал всички обективни признаци от състава на изпълнителното
деяние на престъплението, а именно същия е владеел процесната вещ на годно
правно основание – процесния договор за наем от 04.01.2008г. до момента, в
който се е разпоредил с нея в чужд интерес - вишката заедно с оборудването,
били откарани в неизвестна посока, а впоследствие подсъдимия се и разпоредил с
тях.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вина - пряк умисъл. Подсъдимият К. е съзнавал,
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал те да настъпят. Всичките му действия,
извършени в логична последователност показват, че той е съзнавал, че отнема
чужда движима вещ, без съгласието на нейния собственик, като действията на
подсъдимия показват и намерението му противозаконно да присвои отнетата вещ.
Подсъдимият К. е съзнавал, че предмета на престъплението е чужда движима вещ,
че той я владее и пази на правно основание, че се разпорежда с нея, без да
притежава такова правомощие и това той прави в свой или чужд интерес. От друга
страна по делото ясно личи наличието на умисъл у подсъдимия К., който се е
укрил и не е желаел да осъществи контакт с наемодателя „Е.К.” АД, въпреки
многобройните опити по най-различен начин от страна на търговското дружество да
осъществи контакт с него. Умисъла на следващо място се изразява и в
невъзможността да бъде открито седалището на „Р.” ЕООД, което е дружеството, посочено
лично от подсъдимия, в изготвените документи за наем и от което той е
представил пълномощно, че го представлява. В подкрепа на последното, следва да
бъдат взети и показанията на свидетеля В., който изрично заявява в своите
показания, че не е упълномощавал подсъдимия К. да сключва договор за наем за
процесната вещ, независимо от даденото му пълномощно.
С оглед изхода на делото, районния съд законосъобразно
е преценил наличието на всички предпоставки по чл.45, ал.1 от ЗЗД, вследствие
на което е уважил и предявения граждански иск от „Е.К.” АД изцяло за сумата от
23 734,39 лева, като доказан и основателен. Това е така, защото съгласно
чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
За да бъде уважен иска с правно основание чл.45 от ЗЗД, следва да са налице
следните две предпоставки: да има вреди от непозволено увреждане и те да са
причинени виновно другиму, като вината от непозволено увреждане се предполага
до доказване на противното. В настоящия случай тези предпоставки са налице.
По безспорен начин се доказва в хода на
съдебното производство причинно-следствената връзка между противоправното и
виновно поведение на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат за ощетеното юридическо
лице. В тази връзка следва да бъде оставено без уважение искането на защитата,
за отхвърляне, като неоснователен на гражданския иск, защото по делото пред
въззивния съд се представя и застрахователен договор № **********/04.01.2008г.
по който обаче не е изплащано и застрахователно обезщетение съгласно
удостоверение изх. №2913/1/11.05.2015г. Последното обаче е неотносимо към
предмета на делото и не променя крайния извод относно обстоятелството, че
гражданския иск се явява доказан и основателен в пълния си предявен размер, за
което и районния съд го е уважил.
На последно място, при спазване на разпоредбата на
чл.373, ал.2 от НПК, както и с оглед на това, че производството се е развило по
реда на чл.371, т.2 от НПК, районния съд е определил вида и размера на
наказанието наложено на подсъдимия К. при условията на чл.58а, ал.1 от НК. В
конкретния случай, единственото смекчаващо отговорността обстоятелство отчетено
от районния съд е изминалия период от време от извършване на престъплението до
постановяване на съдебния акт. Действително срока на провеждане на едно
наказателно производство винаги се отчита, като смекчаващо обстоятелство, стига
обаче това забавяне да не е по вина на подсъдимото лице. В конкретният случай,
от материалите по делото, не може да се изведе извод, че приключването на
наказателното производство се дължи на забавени действия на органите на
досъдебното производство, защото процесуалното поведение на подсъдимия е било
достатъчно укоримо в случая и то във всички етапи от наказателното
производство. Ето защо въззивния съд не намира за правилно, така отчетеното от
районния съд смекчаващо вината обстоятелство, в който смисъл е и практиката на
ЕСПЧ. Правилно са отчетени отегчаващите вината обстоятелства за подсъдимия, а
именно обремененото му съдебно минало, като към това въззивния съд счита, че
следва да бъдат добавени некритичното отношение на дееца към извършеното от
него, високата стойност на инкриминираната вещ, както липсата на добросъвестно
процесуално поведение от негова страна, предвид извършените от въззивния съд
действия по неговото установяване и за които същия е бил наясно, но не се е
явил в съдебна зала. Ето защо при това положение, не са налице изключителни или
многобройни смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимия К., за да се определи
размер на наложеното от районния съд наказание „Лишаване от свобода” в размер
от девет месеца дори и при условията на чл.58а, ал.1 от НК. Доколкото обаче,
делото пред въззивния съд е образувано по жалба на процесуален представител на
подсъдимия, а не по протест на прокурора, то е налице и забрана за въззивния
съд да влоши положението на подсъдимия, към когото районния съд е бил доста
снизходителен предвид извършената от него противоправна дейност. При това
положение присъда на районния съд и в частта на определеното и наложено
наказание „Лишаване от свобода” в размер на девет месеца на подсъдимия Л.Г.К., което
е постановено да бъде изтърпяно при първоначален „Строг” режим, в затвор на
основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС, следва да бъде потвърдена, като правилна и
законосъобразна.
С оглед изхода на делото, в тежест на подсъдимия Л.К.
следва да бъдат възложени не само направените разноски пред първоинстанционния
съд, но и направените разноски пред въззивния съд. Ето защо на основание
чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимия К. следва да бъде осъден да заплати разноските
направени пред въззивния съд, представляващи изплатено възнаграждение на вещото
лице, за изготвената от него и приета по делото съдебно графическа експертиза,
в размер на 264,38 лева и 90,00 лева разноски по делото, а също така и сумата
от 5,00 лева за служебно издаване на един брой изпълнителен лист.
При осъществената в цялост служебна проверка на
обжалваната присъда, въззивния съд не констатира неправилно приложение на
материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила или
необоснованост, даващи основание за изменение или отмяна на първоинстанционната
присъда, поради което същата следва да бъде потвърдена изцяло, а жалбата
оставена без уважение, като неоснователна.
С оглед изложеното и на основание чл.338 във вр. с
чл.334, т.6 от НПК, Софийски Градски съд, НО, ХIII въззивен състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
присъда от 06.12.2012г., постановена по НОХД № 903/2012 г., по описа на СРС,
НО, 14 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Л.Г.К.
ЕГН ********** да заплати направените по делото пред въззивния съд разноски в
размер на 354,38 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.190, ал.2 от НПК подсъдимия Л.Г.К.
ЕГН ********** да заплати и сумата от 5,00 лева за служебно издаване на един
брой изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.