Решение по дело №399/2023 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 323
Дата: 15 февруари 2024 г.
Съдия: Красимир Томов Георгиев
Дело: 20237080700399
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ 323

гр. Враца, 15.02.2024 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДВРАЦА, втори състав, в публично заседание на 15.01.2024 г. /петнадесети януари две хиляди двадесет и четвърта година/, в състав:

                                                                 

АДМ. СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря Даниела МОНОВА, без участие на прокурор, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ адм. дело № 399 по описа на АдмС Враца за 2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 44, вр. чл. 22, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МКС/ и чл. 220, ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, във връзка с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.      

Образувано е по ЖАЛБА на  „Р.2.“ ЕООД ***, с * П.Г.П., чрез * Г.Г. от АК-***, против РЕШЕНИЕ № 32-181400/15.05.2023 г. на Директора на ТД „Митница“ – Варна, с което е извършена промяна на декларираната митническа стойност на 6 бр. употребявани катастрофирали леки автомобили, внесени със 6 бр. митнически декларации – от 25.11.2019 г., от 26.11.2019г., от 23.07.2020г., от 06.04.2020г., от 20.12.2019г. и от 20.12.2019г., със съответно определено допълнително държавно вземане за доплащане, ведно с дължимата лихва за забава.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореният  акт. Твърди се, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на действащите правила на административното производство, решението е абсолютно необосновано и постановено при неправилно прилагане на относи-мия материален закон. Сочи се, че декларираната митническа стойност на внесените автомобили напълно съответства на всички представени търговски, транспортни и други документи, касаещи всяка една от доставките, докато митническите органи са базирали съмненията си, а в последствие са пре-остойностили внесения автомобил не по първични счетоводни документи, а по косвени доказателства и предположения. По този начин, митническите органи грубо са нарушили разпоредбата на чл. 140, nap. 1 и пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията. Твърди се, че неправилно не е бил използван и резервният метод по чл. 144, пар. 1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 във връзка с чл. 74, пар. 3 от МКС, който метод позволява „разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл.74, пар. 2 от Кодекса“, както и че промяната в декларираната договорна стойност на автомобилите не може да бъде извършена на база данните от т.нар. износни декларации (EEI), с мотив, че същите представляват резервен метод по чл. 144, пар. 2 от РИ 2015/2447 във връзка с чл. 74, пар. 3 от МКС. Иска се отмяна на оспореното решение и присъждане на сторените по делото разноски.

Пред съда жалбата се поддържа от пълномощника по изложените в нея съображения, представят се и допълнително писмени бележки.

Ответникът – Директора на ТД Митница Варна, чрез пълномощник – ** Т.К., в представено по делото Становище вх. № 2883/19.09.2023 г. /л.344-349/ излага подробни аргументи за неоснователност и недоказаност на жалбата, а оспореното решение намира за правилно и законосъобразно, за което релевира доводи. Иска се оставяне без уважение на жалбата и потвърждаване на решението. Претендират се разноски и се прави възражения за прекомерност на разноските на ответника - адвокатското възнаграждение.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред адм. орган административна преписка Допълнително от ответника са представени документи към преписката. От жалбоподателя са представени в с.з. преведени документи от преписката.

Съдът, след като се запозна с доводите на страните, доказателствата в административната преписка и допълнително представените от страните, след служебна проверка съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

На 25.11.2019г. в ТД Митници Варна е приета Митническа декларация /МД/ с MRN 19BG002002020170R2/25.U.2019r. с вносител „Р.2.“ ЕООД за режим „допускане за свободно обращение“ стока “пътнически автомобил - катастрофирал, марка: BMW модел 435xi тип бензин, цвят бял, бр.места 5 дата п.рег. 16-12-2016, раб.обем 2979, мощност 225 kw/din товаронос. 500, двигател неоткрит, шаси WBA4B3C50GG344446”, с код по ТАРИК **********, условие на доставка СРТ ***, 1762,00 кг. бруто, държава на износ ***, деклариран произход EU, с обща фактурна стойност 2300 USD, с условие на доставка СРТ ***. Износител и продавач на стоката е американското дружество G.A.E. LLC, US. Декларираната митническа стойност е в размер на 4044,25 лв., определена съгласно разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., коригирана съгласно разпоредбите на чл. 71, nap. 1, буква д) от Регламент (ЕС) № 952/2013. Декларираната фактурна стойност е в размер на 2300 (1900$ + 400$ транспортни разходи до Р. България. Към митническата декларация за допускане за свободно обращение са приложени: документ за продажба без номер от 21.08.2019г., талон за превозното средство, линеен коносамент HLCUBSC1909BWBJ0 с получател FREELINE (спедитор), спедиторски коносамент IMP/3135/10/19L3 от FREELINE към „Р.2.“ ЕООД, снимков материал, документи за платени държавни вземания.

На 26.11.2019 г. „Р.2.“ ЕООД декларира с МД с MRN 19BG00200 2020213R0/26.11.2019 r. пред в ТД Митници Варна режим „допускане за свободно обращение“ стока “пътнически автомобил - катастрофирал, марка: BMW модел 335 xi тип бензин, цвят син, бр.места 5 дата п.рег. 30-11-2014, раб.обем 2979, мощност 225 kw/din товаронос. 500, двигател неоткрит, шаси WBA3B9C56EP458589”, с код по ТАРИК **********, условие на доставка СРТ ***, 1683,00 кг. бруто, държава на износ ***, деклариран произход EU, с обща фактурна стойност 1800 USD, условие на доставка СРТ ***. Износител и продавач на стоката е американското дружество G. A.E. LLC, US. Декларираната митническа стойност е в размер на 3165,07 лв., определена съгласно разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, коригирана съгласно разпоредбите на чл. 71, nap. 1, буква д) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Декларираната фактурна стойност е в размер на 1800 (1400$ + 400$ транспортни разходи до Р. България.Към митническата декларация за допускане за свободно обращение са приложени: документ за продажба без номер от 05.09.2019г., талон за превозното средство, линеен коносамент HLCUBSC1909BHDS4 с получател FREELINE (спедитор), спедиторски коносамент IMP/3134/10/19L1 от FREELINE към „Р.2.“ ЕООД, снимков материал, документи за платени държавни вземания.

На 23.07.2020г. „Р.2.“ ЕООД декларира с МД с MRN 20BG00200 2033314R3/23.07.2020r. пред ТД Митници Варна режим „допускане за свободно обращение“ стока “употребяван автомобил - катастрофирал Mapxa:BMW модел:3351 тип:бензин първа рег:22/12/2015 цвят:бял р.обем: 2979 мощност: 225.0 kw/din бр.места:5 д- тел:неоткрит шаси: WBA3A9G53FNS66802”, с код по ТАРИК **********, условие на доставка СРТ ***, 1612,00 кг бруто, държава на износ ***, деклариран произход EU, с обща фактурна стойност 1800 USD, при курс за 1 щатски долар - 1.74130 лв., условие на доставка СРТ ***. Износител и продавач на стоката е американското дружество G.A.E. LLC, US. Декларираната митническа стойност е в размер на 3134,34 лв., определена съгласно разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, коригирана съгласно разпоредбите на чл. 71, nap. 1, буква д) от Регламент (ЕС) № 952/2013. Декларираната фактурна стойност е в размер на 1800 (1400$ + 400$ транспортни разходи до Р. България. Към митническата декларация за допускане за свободно обращение са приложени: документ за продажба без номер от 06.04.2020г., талон за превозното средство, линеен коносамент HLCUBSC200690896 с получател FREELINE (спедитор), спедиторски коносамент IMP/2028/06/20L2 от FREELINE към „Р.2.“ ЕООД, снимков материал, документи за платени държавни вземания.

На 06.04.2020г. „Р.2.“ ЕООД декларира с МД с MRN 20BG00200 2027582R4/06.04.2020r. пред ТД Митници Варна режим „допускане за свободно обращение“ стока “употребяван автомобил - катастрофирал Mapкa:BMW модел: 640 xi, тип: бензин първа per: 18/12/2014 цвят: бял р. обем: 2979 мощност:235.0 kw/din бр.места:4 д- тел:неоткрит шаси: WBA6B8C55ED452811”, с код по ТАРИК **********, условие на доставка СРТ ***, 1901,00 кг бруто, държава на износ ***, деклариран произход EU, с обща фактурна стойност 2100 USD, при курс за 1 щатски долар - 1.78876 лв., условие на доставка СРТ ***. Износител и продавач на стоката е американското дружество G. A.E. LLC, US. Декларираната митническа стойност е в размер на 3756,40 лв., определена съгласно разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, коригирана съгласно разпоредбите на чл. 71, nap. 1, буква д) от Регламент (ЕС) № 952/2013. Декларираната фактурна стойност е в размер на 2100 (1700$ + 400$ транспортни разходи до Р. България). Към митническата декларация за допускане за свободно обращение са приложени: документ за продажба без номер от 13.01.2020г., талон за превозното средство, линеен коносамент HLCUBSC200282362 с получател РЯЕЕЕПЧЕ(спедитор), спедиторски коносамент IMP/0551/02/20L2 от FREELINE към „Р.2.“ ЕООД, снимков материал, документи за платени държавни вземания.

На 20.12.2019 г. „Р.2.“ ЕООД декларира пред ТД Митници Варна с МД с MRN 19BG002002021865R8/20.12.2019r. при режим „допускане за свободно обращение“ стока “пътнически автомобил - катастрофирал, марка: BMW модел 535 xi тип бензин, цвят бял, бр. места 5 дата п. рег. 20-11-2014, раб. обем 2979, мощност 225 kwdin  товаронос. 500, двигател неоткрит, шаси WBA5B3C57ED531704”, е код по ТАРИК **********, 1885,00 кг бруто, държава на износ ***, деклариран произход EU, е обща фактурна стойност 2000 USD, при курс за 1 щатски долар - 1.76854 лв., условие на доставка СРТ ***. Износител и продавач на стоката е американското дружество G.A.E. LLC, US. Декларираната митническа стойност е в размер на 3537,08 лв., определена съгласно разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, коригирана съгласно разпоредбите начл. 71, nap. 1, буква д) от Регламент (ЕС) №952/2013. Декларираната фактурна стойност е в размер на 2000 (1600$ + 400$ транспортни разходи до Р. България) Към митническата декларация за допускане за свободно обращение са приложени: документ за продажба без номер от 19.09.2019 г., талон за превозното средство, линеен коносамент HLCUBSC1910BGCR0 с получател FREELINE (спедитор), спедиторски коносамент IMP/3164/10/19L3 от FREELINE към „Р.2.“ ЕООД, снимков материал, документи за платени държавни вземания.

На 20.12.2019 г. „Р.2.“ ЕООД декларира пред ТД Митници Варна с МД с MRN 19BG002002021872R5/20.12.2019 r. при режим „допускане за свободно обращение“ стока “пътнически автомобил - катастрофирал, марка: BMW модел 335 i тип бензин, цвят син, бр. места 5 дата п.рег. 28-11-2014, раб. обем 2979, мощност 225 kwdin товаронос. 500, двигател неоткрит, шаси WBA3A9C55EF478843”, с код по ТАРИК **********, 1608,00 кг бруто, държава на износ ***, деклариран произход EU, с обща фактурна стойност 1700 USD, при курс за 1 щатски долар - 1.76854 лв., условие на доставка СРТ ***. Износител и продавач на стоката е американското дружество G.A.E. LLC, US. Декларираната митническа стойност е в размер на 3006,52 лв., определена съгласно разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, коригирана съгласно разпоредбите на чл. 71, nap. 1, буква д) от Регламент (ЕС) № 952/2013. Декларираната фактурна стойност е в размер на 1700 (1300$ + 400$ транспортни разходи до Р. България. Към митническата декларация за допускане за свободно обращение са приложени: документ за продажба без номер от 24.09.2019г., талон за превозното средство, линеен коносамент HLCUBSC1910BGBH5 с получател FREELINE (спедитор), спедиторски коносамент IMP/3165/10/19L3 от FREELINE към „Р.2.“ ЕООД, снимков материал, документи за платени държавни вземания.

Налице е приложена към адм. преписка кореспонденция между ТД Митници Варна и американски митнически органи.

С Писмо с peг. № 32-234177/13.07.2022 г. /л.40/, ТД Митници Варна е уведомила жалбоподателя, че за нуждите на допълнителна проверка на МД и поради съмнения относно декларираната митническа стойност на посочените по-горе шест автомобила, в 7-дневен срок от получаване на писмото е поискано да представи допълнителни документи и информация.

С второ писмо с peг. № 32-324067/27.09.2022 г. /л.3235 гръб/ на Директора на ТД Митница Варна, жалбоподателя е информиран, че предстои издаване на Решение с което ще се определи нов размер на митническата стойност по МД, като са предоставени мотивите, на които ще се основава решението, с което ще бъде постановен неблагоприятен резултат и е определен 30-дневен срок от датата на получаването му за предоставяне на становище. Писмото е получено на 03.01.2023г. /л.18/.

Със Становище /л.38/ до ТД Митници Варна, жалбоподателят, чрез пълномощник * Г.Г., е възразил относно издаване на негативно решение за определяне на нова митническа стойност, като е изложил обосновани съображения затова.

Като е приел допълнително представените  от жалбоподателя документи за неубедителни, а аргументите в становището за неоснователни, позовавайки се на допълнителна проверка по линия на международното сътрудничество във връзка с отправено искане до Департамента на САЩ по вътрешна сигурност за предоставяне на информация и документи за автомобили, изнесени от САЩ и допуснати за свободно обръщение в България, за които има съмнения, че са декларирани на занижена митническа стойност, Директора на ТД Митница Варна е постановил оспореното Решение № 32-181400/15.05.2023 г. /л.11-19/, с което е отказано да се приеме митническата стойност на декларираните стоки по митнически декларации с MRN 19BG002002020170R2/25.11.2019r., 19BG 002002020213R0/26.11.2019r.,19BG002002021865R8/20.12.2019r.,19BG002002021872R5/20.12.2019r., 20BG002002027582R4/06.04.20г.

На основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във връзка с налични данни в Съюза, констатирани в предоставената информация в рамките на административното сътрудничество, таблици с данни и износна декларация от американските митнически власти е определена нова митническа стойност, както следва:

            по МД с MRN 19BG002002020170R2/25.11.2019r. „лек автомобил употребяван с повреди марка: BMW 435xi, с шаси № WBA4B3C50GG344446, митническата стойност е в размер на 8084,99 лв. (4198 USD х 1,75837 лв. за 1 USD + 400 USD х 1,75837лв. транспорт до Р. България;

по МД с 19BG002002020213R0/26.11.2019r. „лек автомобил употребяван с повреди марка: BMW МОД:335 xi, с шаси № WBA3B9C56EP458589, митническата стойност е в размер на 19693,74 лв. (10800 USD х 1,75837 лв. за 1 USD + 400 USD х 1,75837 лв. транспорт до Р.България;

по МД е MRN 20BG002002033314R3/23.07.2020r. „лек автомобил употребяван с повреди марка: BMW;MC^:335i, с шаси №: WBA3A9G 53FNS66802, митническата стойност е в размер на 17413,00 лв. (9600 USD х 1,74130 лв. за 1 USD + 400 USD х 1,74130 лв. транспорт до Р. България;

по МД с MRN 20ВС002002027582И4/06.04.2020г._„лек автомобил употребяван с повреди марка: BMW; МОД:640х1, с шаси № : WBA6B8C55 ED452811, митническата стойност е в размер на 26631,06 лв. (14488 USD х 1,78876лв. за I USD + 400 USD х 1,78876лв. транспорт до Р. България;

по МД с MRN 19BG002002021865R8/20.12.2019r. „лек автомобил употребяван с повреди марка: BMW; МОД:535х1, с шаси №: WBA5B3C57 ED531704, митническата стойност е в размер на 19565,36 лв. (10663 USD х 1,76854 лв. за 1 USD + 400 USD х 1,76854 лв. транспорт до Р. България и

по МД с MRN 19BG002002021872R5/20.12.2019r. „лек автомобил употребяван с повреди марка: BMW модел 335 i тип бензин, шаси № WBA3A9C55EF478843, митническата стойност е в размер на 6610,80 лв. (3338 USD х 1,76854 лв. за 1 USD + 400 USD х 1,76854 лв. транспорт до Р. България.

Определени са допълнително дължими суми за досъбиране, мито и ДДС, в общ размер от 24 753.69 лв., съответно: 1 293.03 лв., 5 289.16 лв., 4 569.18 лв., 7 319.89 лв., 5 129.05 лв. и 1 153.38 лв. по горните митнически декларации.

Пред съда от страните се представиха преводи на писма относно кореспонденцията между митнически органи  на САЩ и ответника /л.66-71 и л.74-81/  и преводи от други документи от преписката.

При така установената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, в законоустановения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок и отговоря на изискванията за форма и съдържание, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

В настоящият случай оспорения акт е издаден от Директора на ТД Митница Варна в рамките на неговата компетентност, в изискуемата писмена форма. Съгласно чл. 101, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. размерът на дължимите вносни или износни мита се определя от митническите органи, отговорни за мястото, където възниква или се счита, че възниква митническото задължение съгласно чл. 87, веднага щом тези органи разполагат с необхо-димата информация, а по дефиницията, дадена в чл. 5, т. 39 от същия Регламент, "решение" означава всеки акт на митническите органи, отнасящ се до митническото законодателство, с който се извършва произнасяне по конкретен случай, и който има правни последици за съответното лице. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. от своя страна указва, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22, § 4, § 5, § 6 и § 7, чл. 23, § 3 и чл. 26, чл. 27 и чл. 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи без съответното лице да е подало предварително заявление, какъвто е и настоящият случай. Съобразно разписаното в чл. 19, ал. 7 от ЗМ за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително заявление, се издават от Директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго. Няма допуснати нарушения по чл.146 т.1 и т.2 от АПК.

Спазена е и регламентираната в нормативната база процедура, без да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, касаещи процедурата за извършване на последващ контрол на декларирането, залегнала както в ЗМ, така и в относимата към случая нормативна уредба, съдържаща специфични правила за издаване на административен акт от категорията на настоящия. Уведомен е жалбоподателя за извършване на допълнителна проверка, като са изискани от същия допълнителни документи. Уведомен е и за предстоящо определяне на нова митническа стойност на стоката, със съответните мотиви затова, като му е дадена възможност за възражения. Възражението е обсъдено в оспореното решение.  Съгласно чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ за целите на прилагане на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 след вдигане на стоките митническите органи имат право да извършват последващ контрол чрез проверка на точността и пълнотата на информацията в декларациите и придружаващите документи. В случая е налице хипотезата именно на последващ контрол на декларирането по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ. В конкретния казус митническият орган е извършил последващ контрол на подадената митническа декларация по чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, тъй като е взел предвид както представените от получателя на стоката доказателства при подаването й, така и събраната допълнителна информация с цел установяване истинността на данните от декларацията и законосъобразността на действията при поставяне на стоките под режим "допускане за свободно обращение". Няма допуснато съществено нарушение по смисъла на  чл.146 т. 3 от АПК.

Оспореното решение е незаконосъобразно, тъй като е издадено в противоречие с материалноправни разпоредби, което е основание за отмяната му съобразно чл. 146, ал. 1, т. 4 АПК, по следните съображения:

Когато митническата стойност не може да се определи съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, на основание разпоредбата на чл. 74, § 3 от Регламента, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите на  общите разпоредби на Споразумението за прилагане на чл. VII  от Общото споразумение за митата и търговията и Глава трета „Стойност на стоките за митнически цели“ от Регламент (ЕС) 952/2013.

Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности, като на основание чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, когато не може да се определи митническата стойност на стоката по § 1 на същия член се използват други подходящи методи за определяне на митническата стойност.

При определяне на митническата стойност на автомобил, следва да се отчете и износването при всеки отделен случай, като процентът на корекцията е в зависимост от вида на автомобила, различието в екстрите и мощност, датата на първоначалната регистрация и би могъл да се определи при извършване на експертна оценка, след което на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 да се определи нова митническа стойност. Митническата стойност по този метод може да се базира на цени на нови или употребявани автомобили към момента на деклариране, като се коригира със сума, която да отразява състоянието на автомобила.

Правилното и законосъобразното определяне на митническата стойност е от съществено значение за определянето на размера на задълженията. При всички случай органът е длъжен да изложи мотиви, в които да посочи установените от него факти и правни основания, въз основа на които се издава административния акт.

Митническият орган следва да установи и мотивира наличието на основания, които да доведат до неприемане на митническата стойност. В тази връзка „основателно съмнение“ е съмнение, което се основава на обективно съществуващ факт, но не и на невъзможността на митническия орган да събере необходимата информация.

В конкретният случай митническите органи не са изпълнили задълже-нието си да обосноват наличието на "основателни съмнения" по смисъла на разпоредбата на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447. Според дадената там регламентация именно в тежест на митническия орган е да докаже възникналите у него основателни съмнения, че декларираната стойност е по-ниска от други идентични стоки, които са внесени приблизително по същото време. Видно от съдържанието на оспореното решение, митническата стойност на процесните автомобили е определена, като отново е приложен чл. 70 от Регламента, но при завишаване на стойността, поради възприетото от органа становище, че действително платената не представлява реално платената цена. Митническите органи не оспорват, че договорната цена на внесените автомобили е тази по договора, но на база събраните допълнителни доказателства при проверката приемат, че цената за всеки е занижена. В тази връзка следва да се отбележи, че това е допустимо единствено, когато се прилагат вторичните методи и резервният метод за остойностяване на стоката за митнически цели, посочени съответно в чл. 74, § 2 и § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., което очевидно не е предприето в случая от митническите органи. В този смисъл налице е нарушение на законовите разпоредби относно реда и начина, по който следва да бъде определена митническата стойност. Изложеното обосновава извод, че декларираната митническа стойност към датата на приемане на МД е договорната стойност и решението, с което не е приета митническата стойност по декларацията и е определена нова при липса на безспорна обосновка, е незаконосъобразно поради противоречието му с материално-правните разпоредби на закона.

Основателни се явяват възраженията на жалбоподателя „Р.2.“ ЕООД, че определянето на новата митническа стойност за процесните автомобили е необосновано и незаконосъобразно. Същото се базира на получена информация за стойност на автомобилите, декларирана при износ от ***, която не дава яснота дали се касае за продажна цена или за декларирана себестойност на тези автомобили, дали става въпрос за реално платена цена, като в справката жалбоподателя не е посочен като получател или страна по покупката и посочената стойност не може да се приеме за договорена и платена от същия. Към въпросната информация не са представени фактури и доказателства за плащане. От една страна се твърди от ответника, че определянето на новата митническа стойност е извършено на основание чл.74 §3 от МКС, т.е. на база на други, т.н. „резервни“ методи, като по същество е използван метода, регламентиран в чл.70 от МКС – метод на договорна стойност на внасяните стоки, използвана е „стойността“ декларирана при износ, която американските митнически власти твърдят, че е декларирана на база продажната фактура, т.е. договорената стойност на автомобила. От друга страна, ако се приеме, че е използван действително резервен метод по чл.74 §3 от МКС, то при всички положения са нарушени забраните, съдържащи се в чл.144 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията и по-специално – забраната за използване на по-високата от двете възможни стойности – стойността, декларирана при износа и тази, декларирана при вноса на автомобила. Определянето на новата митническа стойност на база получена електронна информация за износ на автомобилите от САЩ е неправилно, доколкото посочената информация няма по-голяма тежест от информацията, съдържаща се във вносните митнически декларации в България, още повече, че пред българските митническа власти са представени и фактурите за покупка на автомобилите, представляващи доказателство за извършеното плащане на доставената цена, доколкото в справката от американските митнически власти липсват такива доказателства.

Основателни се явяват и възраженията на жалбоподателя, че не е спазено правилото на чл.74 § 1 от МКС, съгласно което, в случай, че митническата стойност е отхвърлена от митническите органи и не може да се определи по основния метод, поради липса на данни за това, митническите органи са били длъжни да приложат следващите методи, изброени в § 2  и § 3 на чл.74  което не е направено. В оспореното решение са изложени твърдения за неприложимостта на метода по чл.74 § 2 б. “а“ и „б“ от МКС – метод на идентични и метод на сходни стоки, както и реда по чл.74 § 3 базиращ се на разумно гъвкаво прилагане на горните два метода, които твърдения не са доказани. В решението се сочи, че била направена справка в МИСЗА /Митническа информационна система ЗА/, но по делото липсват доказателства в тази насока. Не са спазени правилата за осъществяване на последващия контрол, регламентиран в разпоредбите на чл.84а – чл.84м от ЗМ. Извършените запитвания до американските митнически власти, както и анализи, и проверката на поучената информация е следвало да бъдат извършени от компетентните органи, предвидени в чл.84б от ЗМ, след издаване на заповед по чл.84в от ЗМ, и при спазване на всички останали специфични законови правила и процедури за осъществяване на последващия контрол.

Терминът "основателни съмнения" е дефиниран в Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, като неговото проявление следва да се установява във всеки отделен случай съобразно конкретно установените факти и обстоятелства. Следователно, за да се пристъпи към вторичните методи за определяне на митническата стойност, административният орган трябва да изложи аргументи защо не могат да намерят приложение правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. В този смисъл, точно и ясно трябва да бъдат разписани основанията, поради които митническата стойност не може да бъде определена по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., както и основанията за избор на съответния заместващ метод, по който се определя митническата стойност.

В тази връзка в чл. 140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности в случаите, когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Относимо към тълкуването на тази норма е даденото такова в Решение на СЕС по дело С-291/15 г., в което съдът приема, че за да определят митническата стойност, митническите органи могат да не вземат предвид декларираната цена на внесените стоки и могат да прибегнат до вторични методи за определяне на митническата стойност на внесените стоки и по-специално продажната цена на идентични стоки, ако съмненията им относно договорната стойност на стоките продължат, след като са поискали предоставяне на цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения.

Видно от обжалваното решение ответника е обосновал своите основателни съмнения, единствено и само на данни, съдържащи се в представената Electronic Export Information. Така представените декларации за износ, в които е декларирана стойността на въпросните автомобили и въз основа на които митническите органи са приели, че именно това е действителната стойност на същите, не могат да бъдат обвързващи за оспорващото дружество, доколкото няма данни същите да отразяват реално сключен договор между G.A.E. и фирма "Р.2." ЕООД за закупуване на автомобили по посочените цени, както и липсват доказателства за плащане на въпросните цени. Дружеството не е посочено в представената електронна информация за износ, нито като получател, нито като страна по покупката, респективно посочената стойност не може да се приеме за договорена и платена от него. В случая няма  и представени договори или фактури, както и липсват каквито и да било доказателства дали е платена или не декларираната стойност. Точно обратното, дружеството има сключен договор с G.A.E. за закупуването на автомобили на цени по вносните декларации, както и доказателства за плащането и осчетоводяването на въпросните цени.

По отношение на Електронна износна информация, в частта, касаеща стойността на процесните МПС е извършено оспорване и открито производство по чл.193 ГПК вр. чл.144 АПК, като от страна на ответника не бяха представени и ангажирани доказателства за достоверността на обявената в нея стойност за процесните автомобили.

Административният орган без да оспорва автентичността на представените фактури/договори за придобиване на стоката, е приел, че е възникнало основание за отхвърляне на декларираната митническа стойност в същите. От страна на административния орган не е посочена причина за незачитане на данните за платените сум по тях, при условие, че не се отрича автентичността. Доколкото административният орган не е оспорил фактурите, то настоящият състав приема, че по делото не е спорно извършването на сделка с предмет процесните леки автомобили,  не са спорни и страните по сделката в качеството им на продавач и купувач, а единственият спорен елемент е продажната цена на автомобила.

Безспорно митническата стойност е договорната стойност на стоките, поради което е необходимо да се изследва само и единствено действителната воля на страните по покупко-продажбата, още повече, че оспорващият е представил своевременно на митническите органи документи, които доказват цената на стоката.

Органът се позовава на представената информация от Департамента на *** по вътрешна сигурност, чрез аташе към Службата на *** по митници и гранична защита, а именно електронна информация за износ (Electronic Export Information) - еквивалент на европейска митническа декларация за износ. Същата е приета като доказателство по делото, като има приложен и превод на български език. Настоящият състав счита, че посочената декларация от една страна не представлява официален документ по смисъла на чл.84д от ЗМ, а от друга – стойността, посочена в Electronic Export Information съществено се различава от установената в административното производство.

В обобщение на изложеното и доколкото износните митнически декларации, подадени пред американските митнически власти при износа и вносните митнически декларации, подадени пред българските митнически власти при вноса на автомобилите, имат абсолютно еднаква правна стойност, включително и еднаква доказателствена тежест, няма никаква причина и аргумент за това, българските митнически власти да отхвърлят декларираното при вноса в България и да приемат стойността при износа на автомобилите от ***. В митническите декларации автомобилите са описани като „употребявани“ без да има данни за щети, но въпреки това стоката е вдигната от митницата, без да е извършван оглед от специалист, който да определи дали декларираната митническа стойност съответства на покупната цена. След като митническите органи са имали съмнения, относно декларираната митническа стойност, същите е следвало да положат усилия да установяват каква е действителната продажна цена на автомобила, включително и чрез събиране на информация от трети лица, съответно да докажат, че отразената  в  договора  стойност не е реално платената или подлежаща на плащане цена.  Извършената проверка по реда на международното сътрудничество, според настоящият съдебен състав не е установила по безспорен начин посочените от органа нови продажни цени, тъй като са налице противоречия с останалите събрани по делото доказателства. 

Доколкото новата митническа стойност на стоките е незаконосъобразно определена, то такива са и определените допълнителни задължения за мито и ДДС на стоките, за които са подадени митнически декларации, както и лихвата върху определените суми, поради което обжалваното решение следва да се отмени изцяло. В случая жалбата се явява напълно основателна.

В горния смисъл е и съдебната практика на административните съдилища, в т.ч. и на ВАС /Решение № 1348/07.02.2024г. по адм.д. № 7625/ 2023г. на Първо отделение на ВАС и др./.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК ответната страна дължи да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски.

Заявените разноски са общо 3 230 лв., включващи платена д.т. от 50 лв.  /л.3-4/ и възнаграждение за адвокат от общо 3 180 лв., за което са представени доказателства /л.333-338/. Процесуалният представител на ответника е напра-вил своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграж-дение. Предвид обжалвания материален интерес /24 753.69 лв./, фактическата и правна сложност на делото и с оглед чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграж-дения, заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение съдът приема, че е прекомерно и в случая се дължи сумата от 2 650 лв. за адвокатско възнаграждение /при минимално по наредбата 2 627.83 лв./  и 50 лв. д.т.  или общо разноски в размер на сумата от 2 700 лв. /две хиляди и седемстотин лева/.

Водим от горното и на осн. чл. 172, ал. 2,  от АПК, Адм. съд Враца 

 

 

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

             

 

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 32-181400/15.05.2023 г. на Директора на ТД „Митница“ – Варна при Агенция "Митници".

ОСЪЖДА ТД Митница - Варна при Агенция „Митници“ да заплати на „Р.2.“ ЕООД, ***, ЕИК *********, направените по делото разноски в общ размер на 2 700 лв., като ОТХВЪРЛЯ до пълния претендиран размер - до сумата от 3 230 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, чрез АдмС Враца,  пред ВАС в 14 /четиринадесет/ – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

 

 

 

 

 

АДМ. СЪДИЯ: