№ 439
гр. Варна, 02.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на втори юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ерна Якова-Павлова
Съдия:Иваничка Д. Славкова
СъдебниГалина Стоянова Илиева
заседатели:Агнес Г.а Керанова
Ана Стаматова Василева
при участието на секретаря Николета Н. Николова
и прокурора В. М. Р. Д. Ив. Ив. Д. Ив. Ив. Г. Н. М. Д. Ив. Ив. В. М. Р.
Сложи за разглеждане докладваното от Ерна Якова-Павлова Наказателно
дело от общ характер № 20203100201037 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИТЕ:
ПОДСЪДИМИЯТ Р. М. П. – редовно призован, явява се лично и с адв. А.А.,
редовно упълномощен.
ПОДСЪДИМИЯТ К. М. М. - редовно призован, явява се лично и с адв. В.Ц. и адв.
Р.Ж., редовно упълномощени.
ПРЕДОВАЧ Р. Р. Р. - редовно призована, явява се лично.
ВЕЩО ЛИЦЕ Д. Й. Й. - редовно призован, явява се лично.
ПРОКУРОРЪТ: Не са налице процесуални пречки за даване ход на делото.
АДВ.А.: Моля да дадете ход на делото.
АДВ.Ц.: Да се даде ход на делото.
АДВ.Ж.: Да се даде ход на делото.
ПОДС.М.: Да се гледа делото.
ПОДС.П.: Да се гледа делото.
1
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ОТ
ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
На основание чл.282 от НПК СЪДЪТ ПРОЧИТА заключението на съдебно-
оценителна експертиза за установяване на стойността на всяко едно от инкриминираните
вещества, изготвена от вещото лице Д. Й. Й..
ПРИСТЪПВА към снемане самоличността на вещото лице
Д. Й. Й. – на 65 години, женен, неосъждан, български гражданин, с висше
образование, без родство със страните.
СЪДЪТ предупреди, вещото лице за отговорността по чл. 291 НК, и същият обещава
да даде вярно заключение.
В.л. Д.Й.: Поддържам заключението.
На въпроси на адв. А.
В.л. Й.: На страница 2 от експертизата, в точка 1, втори абзац, РМК средна цена за
литър – вземал съм „средна цена“, тъй като може би всички знаете, че при различните
разфасовки цената е различна. При 2,5 литра цената е по-висока, при 20 литра цената е по-
ниска и затова съм дал средна цена за литър.
Предлаганата разфасовка е до 20 литра, затова и така съм го написал.
На въпроси на подс. М.
В.л. Й.: Това са местата, до които успях да достигна, да взема цени. От Китай не са
ми предложили и нямаше и в Интернет.
Страните заявиха, че нямат въпроси към вещото лице.
Съдът намира, че съдебно-оценителната експертиза за установяване на стойността на
всяко едно от инкриминираните вещества, изготвена от в.л. Д. Й. Й. следва да бъде
приобщена към делото и в този смисъл
О П Р Е Д Е Л И :
2
ПРИЕМА И ПРИЛАГА заключението по изготвената съдебно-оценителна
експертиза с входящ № 12194/23.05.2022 год.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице Д. Й. Й. за изготвяне на заключението
и за изслушване в размер на 305.60 /триста и пет и 0,60/ лева. /изд.р.к.о./
Съдът ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на подсъдимите да дадат обяснения по делото.
Подс. П.: Бях в България за първи път през 2016 година. Това е потвърдено от ДАНС,
а не както прокуратурата твърди през 2015 година. Бях тук, за да търся големи проекти за
инвестиции, за китайски инвеститори и с помощта на г-н К.М. намерих голям проект в
Бургас.
Бях предоставил доказателства за това на съда, а именно договора за покупка. Но
това доказателство изчезна по вина на прокуратурата. К. ми обеща голяма сума пари, както
той самият потвърди няколко пъти. Всъщност моето минало и информацията от
нидерландската полиция допринесоха за това да се създаде една невярна представа за мен, и
затова какво действително се е случило.
Никога не съм правил бизнес с К. и не съм имал намерения да го правя. Моето име се
посочва 54 пъти в обвинителния акт.
Ще спомена само една част от тези пъти. За по-голямата част от тези случаи, за 50 от
тези случая, аз нямам никакъв източник на информация, не знам откъде са дошли.
Обвиненията в обвинителния акт не са съставени за мен, обвиненията са съставени за друго
лице. Още на първото заседание пред съда, аз казах това и посочих това.
Ако вземем първоначалната, оригиналната формулировка на обвинителния акт на
прокурор Р., аз мога да го покажа. Ако вземете оригиналната формулировка на обвинението,
там може да се види датата, на която то е било променено и може да се види за кого
оригинално е било написано. Първоначално е било написано за друг човек, после е било
подменено. В обвинението се среща толкова често моето име, т.е. всички тези случаи не
касаят мен, нямат връзка с моето име.
Например на стр. 2, ред 32 пише, че: „П. се премести в Испания под натиска на
нидерландската полиция.“ това не е вярно и няма никакъв източник на информация, на
който да се основава това твърдение.
На стр. 2, ред 39: „П. е запознат с транспорта и вътрешно- общностните доставки“ -
това не е вярно и няма причина, която да обосновава това твърдение.
На стр. 3, ред 5: „П. се запознал с М. посредством криминални лица“ - това също не е
вярно и няма нито едно доказателство, което да обосновава това твърдение.
На стр. 3, ред 16: „П. помолил М. да организира нещо“ - това не е вярно и няма
никакви доказателства, които да обосновават това твърдение. На стр. 3, ред 3: „П. говорил за
опаковането на стоката“ - това също не е вярно. Страница 4, ред 34: „М. получавал
3
информация от П.“ – това не е вярно и няма никакво доказателство, което да обосновава
това твърдение.
Страница 3, ред 38: „П. замесил М. и заминал от България през 2015 год.“ – това не е
вярно, тъй като аз първи път бях в България през 2016 год. и няма абсолютно никакви
доказателства, които да обосновават това твърдение.
Страница 5, ред 19: „М. докладвал за пробния контейнер на П.“ – това не е вярно и
няма абсолютно никакви доказателства, които да обосновават това твърдение.
Моля прокурорът да ме прекъсне ако греша.
Следващият пример е много важен на стр. 5, ред 11: „П. потвърдил изпращането по
кораб на контейнер с 4 200 литра РМК“ - това не е вярно, и няма никакви доказателства,
дори няма индикация за доказателство, че това твърдение може да бъде вярно. Как за Бога
може да ме обвинявате в подобно нещо?
Предишните твърдения, които изброих току-що са взети от въздуха, но това си е
директна лъжа. Продължавам на стр. 6, ред 13: „М. стана нервен, заради въпросите на П.“ -
това не е вярно и няма доказателства, които да обосновават това твърдение.
Страница 6, ред 25: „П. стана неспокоен заради нидерландската полиция“ - това не е
вярно и няма никакви доказателства, нито дори индикации за доказателства, че това
твърдение може да е вярно.
Страница 6, ред 33: „П. е знаел, че веществото АРАА не е нелегално“ - това не е
вярно и няма никакво основание, което да обяснява това твърдение.
Последното твърдение е също много важно на страница 6, ред 36: „П. организира
изпращането по море на веществото АРАА 7 525 килограма“ – няма абсолютно никакви
доказателства и няма индикация за доказателства, никой не го твърди и никой не го доказва,
че това твърдение може да бъде вярно.
Защо тези неща са в обвинителния акт, защо са записани там? Това е директна лъжа.
Страница 7, ред 35: „М. проверил тези 7 525 килограма АРАА, заради П.“ – няма
абсолютно никакви доказателства, че моето име трябва да фигурира в това твърдение.
Никъде в цялото дело не може да се намери доказателства за това нещо, това просто не е
вярно.
Страница 7, ред 35: „П. загубил пари от контейнера с 4 200 литра РМК“ – това не е
вярно, няма никакъв източник на информация или доказателства, че това може да бъде
вярно. И това е само един малък списък от всички споменавания на моето име, за които няма
абсолютно никакъв източник на информация за доказателства, че е вярно.
Това просто не е вярно и още от първия ден на съдебните заседания, аз помолих да се
представи, да се покаже оригиналния обвинителен акт в електронен вид, на компютъра,
където с три кликове на мишката може да се види, чие име първоначално е стояло в този акт
и как е било променено.
4
Текстът на обвинението представлява един евентуален, възможен сценарий -
обвинението е изфабрикувано и няма абсолютно никаква истина в него.
Считам, че прокуратурата се е възползвала или е използвала погрешно своята
позиция, злоупотребила е с позицията си и е използвала рутинната дейност на съда. Не съм
виновен по нито едно от обвиненията, просто не съм го направил. Единственото вярно нещо
в обвинителния акт е датата ми на раждане.
На въпроси на прокурора
Подс. П.: На 7.06.2018 год. бях в София, бяхме арестувани. Преди това бяхме на
среща с г-н М. и г-н К.. Говорихме си за какво ли не, аз съм виждал г-н К. може би три пъти
в целия си живот.
При първата ни среща той ми обеща да ми преведе много, много пари, а в
последващите ни срещи, той ми говореше какво ли не и искаше всякакви неща от мене, аз
просто казвах „да“.
На тази конкретна среща говорихме за какво ли не. Погледнете записа по делото.
Този господин К. ме питаше за всичко. И е възможно наистина да съм се съгласявал с
него, но този господин от самото начало ми предлагаше да ми превежда пари.
Тази среща е представена в грешна светлина и е описана погрешно.
Наистина не си спомням какво точно ме е питал, той ме пита 20 пъти някакви
въпроси и аз му казах 20 пъти „да“ и не само при тази среща, на всички срещи. Какво се
случва като дадеш близалка на дете? Имаше провокации от страна на К..
На въпроси на адв. А.
Подс. П.: К. искаше да ми преведе пари, защото той искаше да инвестира в Хонг
Конг и искаше да получи възвращаемост от тази инвестиция.
Той искаше да инвестира в инвестиционен фонд в Хонг Конг. М.К. искаше да
прехвърли едни пари от Лондон в Хонг Конг, а аз самият имам фирма и банкова сметка в
Хонг Конг.
И аз мога да получа тези пари и след това да ги реинвестирам. Аз останах с
впечатлението, че тези пари са крадени, но нямам доказателства за това, просто имам такова
впечатление. И това е всъщност основната тема, по която аз въобще съм си говорил с К. три
пъти в живота си.
Именно този човек е вносителят на всички тези стоки и контейнери, и той и
прокурорът използват неговите разговори, за да създадат грешна картина, грешна представа.
Аз съм жертва на това.
Не съм предоставял устройства за криптиран чат на никого, сложете ме на детектор
на лъжата, сложете ме на камера, която анализира топлината, отговорът ми е „не“, това е
5
просто една лъжа.
През 2016 година не съм се срещал с К.М. и Л.А.. Не съм провеждал разговори с К.М.
за транспорт на прекурсори. Не, не, и не.
Точно това име на Рене Уитенбогард - точно това е човекът, който първоначално
беше вписан в оригиналния обвинителен акт, и чието име беше променено с моето име.
Това е човекът, който е организирал всичко това. Аз не познавам този човек, аз го познавам
сега от случая.
На въпроси на съда
Подс. П.: Имам 4 деца, една дъщеря на 22 години; син на 20 години; дъщеря на 6
години и син на 3 години.
Двете ми по-големи деца живеят в Ибиса- Испания, а другите две по- малки деца в
Чехия.
Преди година и половина голямата ми дъщеря почти загина при злополука, три
месеца лежа в интензивното.
Другите пъти, през които съм се срещал с К. – не си спомням кога са били.
Извинете ме, но искам да разкажа още за семейното ми положение – докато аз бях
тук, майка ми получи деменция. През първите три години много се влоши нейното
състояние, тя не живее у дома, живее в дом. Майка ми не може вече да разпознава хора,
психически е много зле. Тя е в Нидерландия.
Подс. М.: Уважаеми окръжни съдии, преди да започна моята пледоария, бих искал да
благодаря на съдебния състав затова, че ми разрешихте достъп до медицински грижи.
Съгласно чл. 55 чл. 4 от НПК, чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека
на съда в Страсбург относно правото на справедлив съдебен процес и Европейска директива
2010/64 на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 год. аз имам право на превод
на всички документи на моя роден език – нидерландския.
Европейската директива не може да бъде интерпретирана по друг начин, това е мое
основно право. Държавите от Европейския съюз трябва да го разбират, че заподозрените или
обвиняемите, които не разбират езика на наказателния процес ще получат писмен превод на
всички документи по делото, които са релевантни и съществени. В нито един от съдебните
протоколи аз не съм се отказал от това мое право. Апелативният съдия Павлина Д.а също е
упоменала това в нейната обосновка от 21.09.2021 година, а съдия Попов даже прекрати
делото по тази причина на 10.11.2020 година и мотивира решението си както следва,
цитирам: „При евентуално ново предявяване на материалите от досъдебното производство,
следва тези документи да бъдат в превод на разбираем за него език“ - край на цитата.
Документите са ми връчени и предявени отново за трети път, настоящият съдебен състав
също отказа документите да бъдат преведени и като алтернатива предложи да представя
6
списък с избрани документи, които желая да бъдат преведени. Аз направих това, но нямаше
никаква реакция! В резултат на това аз днес все още не съм наясно срещу какво трябва да се
защитавам.
От страна на прокуратурата бяха извършени обиски на моите офиси, на личния ми
апартамент и на банковия ми сейф в Бургас. Резултатът беше отрицателен, нямаше
индикации за криминална дейност, бяха извършени обиски на моите работни терени във
Виноград и Орловец от полицията във Велико Търново. Резултатът – няма криминална
дейност.
Беше водено международно разследване от прокурор Р. с Европейска заповед за
разследване, извършено от Белгийското и Нидерландското правосъдие от 2-ри май 2017
година до 30-ти април 2018 година включително – наблюдение, телефонни записи и
финансово разследване. Резултатът е на страници 1270 - 1273 – няма криминална дейност.
Отново задавам въпроса – срещу какво трябва да се защитавам? По време на своите
показания пред съдиите К. заяви, че никога не е получавал документи или пълномощни от
К.М.. Той заяви, че К. не е знаел какво има в контейнерите.
Въпреки твърденията на прокурора в обвинителния акт, след 3 противоречиви
показания по време на съдебните заседания от страна на М.К. и П.Т., все пак стана ясно кои
лица са отговорни за всички криминални деяния, които са описани в обвинителния акт. От
страна на Прокуратурата няма представено нито едно доказателство, че именно аз съм карал
тези лица да извършат криминалните деяния, нито едно доказателство!
Те самите заявяват от кого са били подстрекавани – фирми за внос, плащания,
складове и транспорт – всичко извършено от М.К. и съгласно всички техни показания - по
поръчение на и със съдействието на Българската Държавна агенция за национална сигурност
- ДАНС! По време на показанията си пред съдия Попов на 30.03.2021 година, М.К. заявява
повече от 30 пъти, че той е извършвал своите проучвания и действия по поръчение на и след
съгласуване с ДАНС. По време на неговите показания пред настоящия съдебен състав на
29.06.2021 година, М.К. заявява повече от 13 пъти, че той е извършвал всичките си действия
по това наказателно дело по поръчение на ДАНС. Тайният свидетел на ДАНС също
потвърждава това във всичките си показания. Той заявява: „Получих информация от К.
/Знам това от К./, К. ми показа снимките след посещението си в Нидерландия и т.н.“ Това е
съвсем ясно доказателство как и от кого са подстрекавани лицата! М.К. е извършвал
международни действия по разследването в други страни-членки на Европейския съюз по
поръчение на ДАНС, и то без позволението на съответните страни-членки на Европейския
съюз, което е строго забранено съгласно законодателството на ЕС. В качеството си на бивш
полицай М.К. е извършвал съдебни следствени действия и действия по разследването по
отношение на прекурсорите АРАА и АРААН.
Българското законодателство постановява съвсем ясно в член 118, алинея 2 от НПК,
че който е извършвал съдебни следствени действия и действия по разследването не може да
бъде свидетел!
7
Ако се вземат под внимание всички свидетелски показания – П.Т., който полага
фалшива клетва; Т.И., която като спедитор освобождава контейнер без да има пълномощно
на името на П.Т.; Л.Д., на която пристрастната прокуратура пропуска да съобщи, че има
право да откаже да дава показания въз основа на договора ни за съвместно съжителство;
тайният свидетел на Българската Държавна агенция за национална сигурност, който е
получил цялата си информация единствено от М.К. – кое от тези доказателства би могло да
бъде прието за истина от Вас като съдия, който трябва да провери всички твърдения в
обвинителния акт?
Постоянно се говори за дело за наркотици, въпреки, че са конфискувани единствено и
само прекурсори, както сами имахте възможност да установите по време на посещението в
митническите офиси.
При положение, че в обвинителния акт прокурорът описва М.К. и П.Т. като
загрижени граждани, които не носят наказателна отговорност в рамките на непряко
съучастие, то в това наказателно дело може да се установи единствено и само
пристрастност, което е също и причината, поради която прокурор Р. основателно беше
отведена от настоящия съдебен състав съгласно закона.
При условие, че по време на отвода на колегата прокурор Р., заместващият
прокурор, госпожа Д.И., направи следното изявление пред настоящия съдебен състав –
цитирам: “Тогава адвокатите на обвиняемия могат да поискат също и моя отвод, тъй като аз
също съм пристрастна” – в такъв случай изобщо няма какво да обсъждаме, а със сигурност
можем да установим, че се търси единствено доказателство за вина, но не и доказателство за
възможна невинност, въпреки, че това също е задача на прокурора!
Как иначе може да се обясни факта, че не е направена нито една експертиза на
конфискуваните комуникационни устройства, като телефони, компютри и USB устройства
/флашки/?
Почитаеми съдии, в обвинителния си акт прокуратурата ме обвинява във факти,
които аз не съм извършил. Затова Ви моля да прекратите това дело!
На въпроси на Прокурора
Подс. М.: На 7.06.2018 год. аз бях с П. и К.. Бяхме в София и бяхме арестувани – аз,
господин П. и господин К. от полицейска група. За разговора – почти не съм участвал в
него, наистина не знам за какво са си говорили. Вие имате запис, прочетете там.
Да, наистина бях там, но не си спомням нищо от разговора. Ако имах превод на
нидерландски език на този запис щях да кажа кое е вярно.
На въпроси на адв. Ж.
Подс. М.: Благодарение на позволението на съда, аз се погрижих за своето здравето.
На първо място успях да балансирам хранителния си режим спрямо диабета, който имам.
8
Ходя на невро-терапия, трябва да ходя още от 3 до 6 месеца на тази невро-терапия, тя
е за болките, които изпитвам.
В момента си правя зъбите, ходя на зъболекар, също така посещавам всяка седмица
уролог, имам проблеми с левия бъбрек и с пикочния мехур, всъщност в простата имам
туморни маркери и в следващите 6 месеца трябва да ходя всяка седмица на контролни
прегледи. Това всичко не би било възможно - без вашето позволение.
Заради пандемията от корона-вирус загубих по-голямата ми сестра. Заради моя арест
дъщеря ми също имаше проблеми, в момента тя се развежда, много й е трудно, тъй като тя
трябва да се грижи за малкото си дете, за моя внук.
Моята дъщеря ме подкрепя изцяло, но става все по-трудно, защото това продължава
4 години.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към подсъдимите.
Прокурорът: Нямам искания за събиране на нови доказателства, да се приключи
съдебното следствие.
Адв. А.: Да се приключи съдебното следствие, нямам искания по доказателствата.
Адв. Ц.: Да се приключи съдебното следствие, нямам искания по доказателствата.
Адв. Ж.: Да се приключи съдебното следствие, нямам искания по доказателствата.
На основание чл.283 от НПК председателят на състава прочита протоколите за оглед
и останалите, приложени към Досъдебното производство доказателства.
На основание чл.284 от НПК се предявиха веществените доказателства по делото.
С оглед становищата на страните, че нямат искания за извършване на нови
следствени действия, на основание чл.286, ал.2 от НПК председателят обяви съдебното
следствие за приключено.
На основание чл. 291 от НПК, съдът
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Прокурорът: Уважаеми окръжни съдии, уважаеми съдебни заседатели, аз поддържам
възведените с обвинителния акт обвинения срещу двамата подсъдими. Считам, че същите
9
бяха доказани по безспорен и категоричен начин в хода на съдебно следствие.
От целия събран доказателствен материал, включващ- писмени документи,
свидетелски показания, заключенията по изготвените експертизи, протоколи от извършени
процесуално-следствени действия, изпълнените съдебни поръчки по линия на
международното правно сътрудничество и веществени доказателствени средства по
експлоатирани специални разузнавателни средства, се установи фактическа обстановка
идентична с тази в обвинителния акт.
Ще се спра съвсем накратко на основните елементи от състава на престъплението и
свързаните с тях доказателства.
На първо място предмета на престъплението, в случая прекурсорите и материалите за
производство на наркотични вещества, следва да бъдат пренесени през границата на
страната без съответното „надлежно разрешение", съгласно чл.7 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите. В Наредба №1 от 2008 год. на министъра на
икономиката и енергетиката за контрол на прекурсорите на наркотични вещества, е посочен
реда за внос, износа и реекспорта на прекурсори на наркотични вещества. Разрешението за
внос на такива вещества в Република България се издава от Междуведомствената комисия за
контрол на прекурсорите към Министъра на икономиката. Това разрешение е различно от
разрешението на митниците и трябва да предхожда значително във времево отношение
самия внос и самото преминаване на товара през границата на страната. Безспорно по
делото е доказано, че при вноса на инкриминираните 3 контейнера, такова разрешително не
само, че не е предоставено, такова изобщо не е било искано и съответно издавано, като
всъщност и товарът не е деклариран реално, с оглед неговото съдържание по вид и
количество.
Контрабандата като престъпление е довършена, когато товарите са преминали входен
гранично-пропускателен контрол, извършен от служители на „Гранична полиция" и
осъществен на борда на корабите, с които контейнерите са били превозени през морската
граница на Република България. И в трите случая са извършени действия по разрешаване на
„свободна практика" т.е. разрешение за кораба и неговия екипаж да влезе в пристанището и
да предприеме товарно-разтоварни и всякакви други операции съгласно Наредба №7 от 2001
год., издадена от Министерството на транспорта, Наредба за граничните контролно-
пропускателни пунктове на Министерски съвет и Наредба №1-11 от 2005 год. за охраната на
морския участък от държавната граница на Р. България. И след разтоварването на
контейнерите същите преминават под надзора на митническите органи за временно
съхранение до учредяване на митнически режим и за извършване на митнически проверки.
Тук искам да наблегна на някои специфики при внасянето през морска граница на
територията на Република България на стоки от трети страни (т.е. не от Европейския Съюз),
както е в настоящите три случая. Документите, удостоверяващи вида и количеството на
стоката се предоставят на митническите власти няколко дни преди фактическото
преминаване на кораба, превозващ контейнерите през морската държавна граница.
Получателят на товара трябва да ги предостави на митническите органи чрез
10
посредничеството на митнически агент, който ги входира в митницата. В този момент се
декларира вид и количество на стоката, подава се така наречената ДВС - декларация за
временно складиране. В декларацията за временно складиране относно трите
инкриминирани контейнера реалното им съдържание не е отразено, посочен е единствено
прикриващият товар. Тази декларация поставя стоката на временно съхранение под
митнически надзор, докато бъде уточнен точният тарифен код на стоката и учреден,
заявения от получателя митнически режим върху нея — внос, транзит, реекспорт и т.н. Тук
следва да се отбележи, че след разтоварването на стоката и в трите случая на Пристанище
Варна Запад, физически тя е поставена в склад на митницата за временно складиране. Тези
складове не представляват т.нар. „свободна зона", в която стоката все още не се смята за
влязла на територията на Република България. И това е така най-малкото защото на
територията на Пристанище Варна и Митница Варна не съществува „свободна зона" по
смисъла на Закона за митниците. Съставът изисква преминаването на държавната граница
на товара, което става по реда описан по-горе. Учредяването на различни митнически
режими по отношение на стоката, не влияе на статута й „преминала държавната граница".
Това е и особеността на разликата на ал. 2 и ал. З на чл. 242 от НК с ал.1 на същия текст.
При обвинението по ал. 3 не се изисква знание и разрешение на митническите органи.
Необходимо е инкриминираният товар да премине границата и за същия да липсва
разрешение от посочените по-горе държавни органи. В настоящия случай, всички деяния,
включени в продължаваната престъпна дейност, се явяват довършени, тъй като са минали
държавната граница и липсва разрешение за това.
Защо пренесените вещества представляват прекурсори и материал за производство на
наркотични вещества? Категоричен отговор в тази връзка дават физико-химичните
експертизи. При първата доставка от 29.01.2017 година в контейнера се съдържа
прекурсорът РМК - 999 туби с общо количество 4 297,5 литра. Според изготвената
експертиза на Централната митническа лаборатория (т.З, л.396-397), веществото е с висока
степен на чистота. РМК представлява прекурсор за производство на наркотични вещества
по смисъла на Закона за контрола върху наркотичните вещества и прекурсорите и на
европейските регламенти в тази връзка. Видно от Физико-химичната експертиза на
Нидерландския Институт за съдебни експертизи към Министерството на сигурността и
правосъдието на Кралство Нидерландия, приложен в т. 4, лист 518-522 и л. 534-538 от
досъдебното производство, предоставените за изследване проби /светло-жълта, мазна
течност от туби с вместимост 5 литра/, иззети с протокол за претърсване на склад, намиращ
се на адрес в град Схийдам, Кралство Нидерландия от 15 май 2017 година се съдържа
веществото пиперонил метил кетон - РМК - прекурсор, включен в Приложение 1 от
Регламент (ЕО) № 273/2004 година на Европейския Парламент и на Съвета относно
прекурсорите на наркотични вещества и на Регламент (ЕО) № 111/2005 година на Съвета за
определяне на правила за мониторинг на търговията с прекурсори на наркотични вещества
между Общността и трети страни. Веществото РМК няма легална употреба и единственото
му предназначение е като суровина за производство на метамфетамин и свързани с него
11
съединения.
При втората доставка от 30.05.2017 година според протокола за претърсване и
изземване и изготвената от Централно митническо управление експертиза е установено, че
съдържащото се в 350 броя кашона вещество с тегло 7525 кг., от декларираните по
документи пред Митница - Варна 485 броя с тегло 10427,5 кг. стеаринова киселина,
всъщност представляват веществото алфа-фенилацето-ацетамид - АРАА. Веществото АРАА
не представлява наркотично вещество и не представлява прекурсор по смисъла на
термините и разпоредбите на Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, тъй като не присъства, към момента на деянието, в списъците с наркотични
вещества и в списъците с прекурсори за производство на наркотични вещества, съгласно
споменатите по-горе регламенти.
АРАА представлява материал за производство на прекурсора РМК, следователно се
разглежда като материал за производство на наркотичните вещества амфетамин и
метамфетамин, съгласно годишния отчет на Международния съвет за контрол върху
наркотиците към Организацията на обединените нации за 2016 година и Европейския доклад
за наркотиците за 2018 год. на Европейския мониторинг център за наркотици и наркомании
към Европейската комисия /страница 29 „химикалът АРАА (алфа-фенилацетоацетамид),
лесно може да се преобразува в 1-фенилпропан-2-он (РМК)"/.
Въз основа на публикуван от Европейската комисия „Списък за доброволно
наблюдение на вещества, които не са класифицирани" е констатирано, че веществото АРАА
няма известна легална употреба и попада в категория В) „Вещества без известна легална
употреба и търговия, извън тази за ограничени изследователски и лабораторни аналитични
цели". Именно въз основа на този мониторинг, впоследствие, на 62-та сесия през месец март
2019 година е взето решение от Комисията за упойващи вещества към ООН, то да бъде
включено в списъците към Конвенцията на ООН за борба срещу незаконния трафик на
упойващи и психотропни вещества от 1988 г. Позицията на ЕС, която е задължителна за
всички страни-членки, заедно с обяснителния меморандум на български език, в който е
посочено защо трябва това вещество да бъде включено в списъците с прекурсори, също е
представено по делото.
Защо Прокуратурата смята, че това е материал за производство на наркотични
вещества?
Материалите за производство на наркотични вещества са естествени или синтетични
вещества, употребявани при това производство. За да бъде едно вещество материал по
смисъла на чл. 242, ал.З от НК, е достатъчно то да може да послужи по какъвто и да е начин
и на какъвто и да е етап за производството на наркотични вещества и да е било
предназначено за производство на такова вещество. А веществото АРАА е основна съставка
на амфетамино- производните наркотични вещества. Обстоятелството, че това вещество е
било предназначено за производство на наркотични вещества /освен посочените доводи и в
представения по делото меморандум на Съвета на Европа/, се доказва от осъществената, на
основание чл. 10а от Закона за специалните разузнавателни средства „контролирана
12
доставка", при приключването на която, в склад в Кралство Нидерландия са били открити
голямо количество прекурсор метиламин и други помощни средства за производство на
синтетични наркотици. В докладите по изпълнените Европейски заповеди за разследване,
съответно от Кралство Испания и Кралство Нидерландия, на които бяха подадени адреси за
доставки на тези вещества, станали известни в хода на разследването, също са установени
общо 3 такива лаборатории. Тоест прикрити дестинации, за които са били насочени
прекурсорите представляват лаборатории за производство на наркотични вещества.
Материалите от тези изпълнени поръчки се съдържат в том VII по делото.
При третата доставка от 16.03.2018 година чрез претърсване и изземване на стоката в
контейнера и заключението на физико-химичната експертиза, било потвърдено наличието
на 4 400 килограма прекурсор - APAAN, директен прекурсор за производство на
амфетамини. Веществото АПААН /APAAN/ представлява прекурсор за производство на
наркотични вещества по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите и на европейските регламенти в тази връзка.
По отношение на квалифициращото обстоятелство „особено големи размери" -
същото е налице, тъй като към датата на довършване на деянието - 16.03.2018 година
минималната работна заплата за страната е била 510 лева, което умножено по 140 пъти, води
до стойност - 71 400 лв.
Независимо по кой метод ще бъде изчислена стойността на инкриминирания товар -
дали по приетата в днешно съдебно заседание експертиза, дали по цените предоставени от
холандската полиция чрез Евроджъст или ще се кредитира съдебно-оценителната
експертиза от досъдебното производство или тази по НОХД № 1354/2018 г., при всяка една
от тях, стойността на инкриминираните товари значително и в пъти надхвърля тази, която се
изисква по закон, за да е налице признака „особено големи размери". Все пак следва да бъде
отчетено обстоятелството, че тези вещества нямат легална употреба в България и
единственото им предназначение е за производство на наркотични вещества. И няма как да
не се отчете фактът, че при влагането им в производство на наркотични вещества от тях
могат да се получат метамфетамин и амфетамин на стойност над 225 000 000 лева или над 9
000 000 еднократни дози. И така кратката хронология на събитията е следната: В периода от
26.01.2017 година до 16.03.2018 година през границата на Република България преминават 3
контейнера съдържащи прекурсорите –ПМК /РМК/ и АПААН и материал за производство
на наркотични вещества - АПАА, а именно:
Първият контейнер пристига на Пристанище Варна - Запад от Република Виетнам на
29.01.2017 година. По документи той транспортира 14 400 литра течност за почистване на
прозорци, поставена в бели пластмасови туби от по 5 литра, опаковани в 720 броя кашони.
Впоследствие чрез способ в Закона за специалните разузнавателни средства „контролирана
доставка" товарът е проконтролиран до град Ротердам, Кралство Нидерландия, където на
15.05.2017 год. е бил задържан от нидерландските власти. След извършване на процесуално-
следствени действия от нидерландската полиция и прокуратура, чрез изпълнена молба за
правна помощ, е потвърдено и приобщено като доказателство по делото, че в контейнера
13
освен неустановена течност, използвана за прикриващ товар, се съдържат и 4297,5 литра
прекурсор - РМК. Като получател на стоката била посочена фирмата „Силекс трейдинг"
ЕООД на свидетеля А.Т., за която свидетеля Т. съобщил на подсъдимия М., че по негово
указание е намерил и разполага с пълномощно, като му предоставил и необходимите за
осъществяване на митнически внос данни за тази фирма. След отказа на свидетеля Т. да
съдейства за освобождаването на товара от Митницата, подс. М. осигурява изготвянето на
пълномощно и документите, необходими за освобождаването на товара. При извършения
оглед на местопроизшествие е установено, че кашоните, съдържащи прекурсор са
маркирани с червен туш и съдържат туби с жълтеникава течност, различаваща се по цвят и
мирис от другите туби със синя на цвят течност, като на всички туби били поставени
етикети - „течност за чистачки". Това обстоятелство е констатирано и от присъстващата на
място спедиторка - свидетеля Т.И. и от митническия служител - свидетеля К..
Вторият контейнер пристига на Пристанище Варна - Запад на 30.05.2017 година. В
него се съдържат 7 525 кг. АРАА, а по документи контейнерът транспортира 10 427,5 кг.
стеаринова киселина, с доставчик китайска компания. Като получател на стоката била
посочена фирма „Голфстрийм" ООД, за която свидетелят К. предварително съобщил на
подсъдимия М., че разполага с пълномощно и му предоставил, необходимите за
осъществяване на митнически внос данни за тази фирма.
След пристигането на товара на Пристанище Варна-Запад и освобождаването му от
митническите власти, по отношение на контейнера и неговото съдържание, на основание чл.
10а от Закона за специалните разузнавателни средства, била осъществена „контролирана
доставка" до разтоварването му в складовата база в село Локорско, община Нови Искър,
област София. При извършения впоследствие оглед, е установено, че 350 броя кашони от
общо 485 броя кашони, разтоварени от контейнера в склада, са с различен цвят и размери.
От тези 350 броя кашони били иззети проби с цел определяне вида и количеството на
веществото, което се съдържа в тях, което както посочих по-горе, чрез Физико-химична
експертиза е установено като материал за производство на наркотично вещество - АРАА.
За трети път на 16.03.2018 година на Пристанище Варна -Запад пристига моторен
кораб „Люсиен", от който след извършена проверка от служители на „Гранична полиция",
бил разтоварен контейнер от Виетнам. Като получател на стоката била посочена фирма
„БАО БАО интернешънъл" ЕООД, данните за която свидетелят К. дал преди това на
подсъдимия П.. Според документите, стоката била 15 624 кг. стеаринова киселина,
разпределена в 620 броя колети. След обявяване на стоката пред Митница - Варна, била
извършена щателна митническа проверка /ЩМП/. При тестване на стоката с полеви тестове,
част от веществата реагирали на АПААН /APAAN/. Впоследствие, чрез претърсване и
изземване на стоката в контейнера и в резултат на заключението на Физико-химичната
експертиза, било потвърдено наличието на 4 400 килограма прекурсор - APAAN, който
представлява директен прекурсор за производство на амфетамини. Било констатирано също
така, че върху чувалите, които съдържат това вещество, са залепени различни по размер
етикети. Самото вещество се отличавало по цвят и характерен силен мирис от прикриващия
14
товар, който е със стеаринова киселина, поради което и видимо било очевидно, че са взети
предпазни мерки тази миризма да не бъде доловена от граничните и митнически власти,
чрез поставяне на силикон от вътрешната страна на контейнера, а от външната страна на
контейнера отдушниците били залепени с тиксо, това се потвърждава от разпита на
свидетеля С..
Това са фактите, които са безспорно и категорично установени, чрез надлежно
събрани и проверени доказателства.
Защо на база тези доказателства прокуратурата е повдигнала обвинение именно на
подсъдимите - М. и П.? На първо място, са писмените доказателства - приложените по
делото митнически документи, от които е видно, че при декларирането на стоките са
ползвани такива с невярно съдържание, тъй като транспортираните в контейнерите вещества
не отговарят по вид и количество на тези, които впоследствие са установени при
извършените огледи, претърсвания и изземвания, а съдържат прекурсори и материали за
производство на наркотични вещества, като последното обстоятелство е доказано със
заключенията на приобщените по делото Физико-химични експертизи.
На второ място са показанията на всички, без изключение свидетели по делото, които
взаимно са логични, последователни и взаимосвързани.
Тези писмени доказателства и свидетелски показания се подкрепят и от приложените
по делото веществени доказателствени средства по експлоатирани специални
разузнавателни средства - записи на разговорите на подсъдимите при срещите им, както и
разговори проведени с други свидетели по делото, разговори проведени във връзка с
„контролираните доставки" - до Нидерландия, и до склада в село Локорско, област София.
Също така са налице и от свалените съобщения от електронните устройства - марка „BQ“
тъй наречените „китайски кучета", иззети при задържането на двамата подсъдими, от които
е видно, че с тях се обсъждат именно бъдещите доставки.
Всички тези доказателства се подкрепят и от получените по линия на
международното правно сътрудничество - изпълнените молби за правна помощ и
Европейски заповеди за разследване и в най-голяма степен от тези от тях, при които
властите в Нидерландия и Испания установяват наличието на нелегални лаборатории за
производство на наркотични вещества на адресите, на които е било доставено веществото
АПАА - в Ноотдорп, Нидерландия на адрес посочен в дадените лично от подсъдимия М.
етикети на свидетелят К. и на адрес, на който е трябвало да бъде доставено веществото
АПААН /подаден лично от подс. П. на свид. К. адрес в Испания/. Подсъдимият К.М. е
известен на ДАНС и партньорските служби от ЕС, като участник в канал за контрабанда на
прекурсори още от юни 2016 год., тоест преди осъществяване още на първия внос с РМК –
това е видно от разпита на защитен свидетел №1. Още тогава има данни, че той има
партньор в тази дейност, но доказателства, че това е подсъдимият Р. П. са събрани на по-
късен етап от разследването, вече след съдействието на свидетеля К. и осъществените
между тях лични срещи, документирани чрез експлоатиране на специални разузнавателни
средства /СРС/. Впоследствие първоначално получената информация за подс. М. е
15
потвърдена от партньорските служби на ЕС през септември 2016 година, покрай засечена от
Митницата в град Кьолн, Р. Германия пратка с пре-прекурсор за производство на
синтетични наркотици. Като получател на стоката била посочена фирмата „........." в град
Бургас, в която подсъдимият бил съдружник със свидетеля Л.А..
Безспорно е доказано, че между двамата подсъдими е имало предварителна договорка
за разпределението на ролите им при осъществяване на задружната им престъпна дейност,
както и последващо съгласуване на действията им по движението на контрабандните товари
от изпращането им от различни страни в Азия до други страни в Европа, през границата на
Република България. Това обстоятелство се доказва от разпита на свидетеля А., която
разказва за проведена среща между двамата подсъдими, състояла през лятото на 2015 год.
във вила в град Каблешково, в която междувременно подсъдимият М. и свидетелят А. се
били преместили да живеят. На тази среща, свидетелят А. разказва, че е чула подс. Р. П. да
обяснява на подсъдимия М., че на територията на Кралство Нидерландия контролира
нелегални лаборатории за производство на синтетични наркотици, които работят с пълен
капацитет, както и че има достатъчно връзки и контакти с „производители" на синтетични
прекурсори от страни в Азия. От своя страна подсъдимият М. го уверил, че има достатъчно
връзки на пристанищата в Република България, „че е много силен и може да вкара всичко".
При проведеното разпознаване на лица, свидетелят А. категорично е разпознала
подсъдимият П., като лицето „Р.", за което твърди, че е присъствал във вилата им и за
разговорите, за които тя свидетелства. Позовавам се на показанията на свидетеля А., дадени
пред съдия в хода на досъдебното производство, които бяха прочетени и приобщени в хода
на съдебното следствие, тъй като считам същите за най-достоверни, дадени в период много
по-близък до периода на извършване на престъплението и в спокойна за свидетелката среда.
Тези показания на свидетеля А. за връзката между двамата подсъдими са подкрепени от
свидетелските показания на свидетелите П.Т., М.К., защитен свидетел №1, частично от
показанията на свидетеля Ж.К. и разбира се в най-голяма степен от експлоатираните СРС,
както и от изпълнените съдебни поръчки от властите на Нидерландия и Испания, при които
на адресите, посочени от подсъдимите са открити нелегални лаборатории за производство
на амфетамин и метамфетамин.
За авторството на подс. М. в извършеното престъпление и за неговата роля в
осъществяването му, в хода на наказателното производство са събрани достатъчно по обем
доказателства. От разпитите на свидетелите П.Т., С.К., А.Т., М.К. и защитен свидетел №1 е
видно, че именно подсъдимият М. е човекът, който отговаря за преминаването на
контрабандните товари през границата на Република България, последващото прегрупиране
на стоката само в такава, съдържаща прекурсори и материали за производство на
наркотични вещества и последващото им транспортиране до страни от ЕС. Именно подс. М.
дава указания да бъдат намирани т.н. „кухи", но действащи фирми, чрез които да бъде
осъществен вносът, той намира лицата, които да декларират фактически товара пред
Митницата, той им дава лично парите, които трябва да бъдат внесени като митнически
сборове и данъци и накрая той е човекът, който дава указания по какъв начин да бъде
16
опакована впоследствие контрабандната стока и съответно как и къде да бъде
транспортирана. Тези показания на свидетелите се подкрепят изцяло от приложените по
делото веществени доказателствени средства /ВДС/ от експлоатирани СРС. В разговори
проведени от подс. М. на 12.05.2017 год. е видно, че същият на първо място винаги знае
количеството прекурсор или материал за производство на наркотични вещества, който ще се
съдържа в изпращания товар, както и какъв ще бъде прикриващият товар, знае и откъде
тръгва, откъде ще премине и къде се намира в момента товарът, както и други подробности
по маркирането на товара. Обстоятелството, че подсъдимият М. знае точното количество
прекурсор се потвърждава и от свидетеля К., който разказва, че при съобщаване за
количеството прекурсор и объркване от негова страна само с един кашон, подсъдимият го
поправя с точност, като впоследствие това се потвърждава и при допълнителното
преброяване на стоката. Знае и за задържането от правоохранителните власти на Кралство
Нидерландия на товара с РМК и се чуди защо няма информация за случая. За тези „арести"
той съобщава и на свидетеля К. в разговор от 01.06.2017 год., в който му казва, че и Р. знае
за тях. Пита го и „спомняш ли си Р.?". От показанията на свидетеля К. е видно, че
действително в началото на 2017 г. в Кралство Белгия е присъствал на среща между
подсъдимите М. и П., а после му съобщава, че „и той говори с китайците!"
Всъщност името на подсъдимия П. - Р., се споменава многократно в проведените
разговори от подс. М. и освен във връзка с инкриминирания товар с РМК, задържан в
Нидерландия и във връзка с другите осъществени доставки, а и в планираните от
подсъдимите бъдещи такива. В разговор със свидетеля К., проведен на 12.05.2017 год., на
въпрос на свидетеля „Би ли могъл да видиш Р. сега за другите неща", подс. М. отговаря: „Да.
Той чака!"
По отношение участието на подс. М. в контрабандния канал и неговата роля по
логистичната подкрепа на територията на Република България безспорно следва да се има
предвид записа, осъществен в условията на „контролирана доставка" в склада в село
Локорско от 19.06.2017 година, където лично подс. М. проверява „стоката". Според
показанията на свидетеля К., подсъдимият М. му обяснил, че се налага лично да покаже коя
е инкриминираната стока и кое е т.н. „тапа" /прикриващият товар/, тъй като бил уверен, че
стоката е много добре пакетирана и трябвало да има някакви кодове, за да се отличи от
прикриващия товар. След като се уверява, че липсвали такива кодове, а чувалите се
отличавали единствено по цвят и големина на етикетите, той дава нареждане как да бъде
прегрупирана, като бъдат отделени чувалите, съдържащи АПАА от прикриващия товар със
стеаринова киселина, поставени на палети и застопорени със стреч-фолио. В изпълнение на
тези указания, в периода 22-23.06.2017 година в склада пристига свидетеля К., който носи и
етикети, дадени му от подс. М. /на които е посочен адрес в град Ноотдорп, Нидерландия/ и
се заема с прегрупирането и залепването на етикетите. Изготвеният по делото видеозапис е
достатъчно красноречив, като тези ВДС се подкрепят и от показанията на свидетеля М.К.,
защитен свидетел №1 и свидетеля Ж.К..
Разбира се по-голяма конкретика, а оттук и доказателства за общност на умисъла
17
между двамата подсъдими, а най-вече и доказателства за авторството на подс. П., се добиват
както от свалените съобщения от електронните им устройства - марка BQ, така и от записите
на срещите им със свидетеля М.К. на 18.04.2018 год. и особено на срещата, непосредствено
преди задържането им на 07.06.2018 год. /на която има и видеозапис/. Изключително
подробно и конкретно във всеки един от тези два разговора се съдържат преки доказателства
за участието на всеки един от двамата подсъдими в инкриминираната дейност - как и с кого
се договарят товарите, какви количества и с какъв прикриващ товар ще тръгнат и от къде, за
къде ще бъдат впоследствие транспортирани, посочват се фирмите получатели и всички
съпътстващи подробности. Доказателствата от тези СРС се потвърждават от свидетелските
показания на свидетеля М.К., защитен свидетел №1, свид. Ж.К. и частично от показанията
на другите свидетели, тъй като всъщност двамата подсъдими са били изключително
конспиративни в контактите си и допускът до информацията за тези доставки е бил силно
ограничен. Важен факт е и, че адресът, на който би трябвало да бъде доставено веществото
APAAN е подаден лично от подс. П. на свидетеля К. и това е адрес в Испания, на който
испанските власти впоследствие установяват, че се помещава нарколаборатория.
Относно фирмата „БАО БАО интернешънъл" ЕООД, която съобразно
придружаващите товара документи е фирмата - получател на товара. Данните за тази фирма
свидетелят К. е дал лично преди това само на подсъдимия П.. Това сочи, че единственият
човек, който има възможност да предостави тези данни на фирмата - изпращач е подс. П..
Подсъдимият П., видно от показанията на св. М.К. е човекът, с когото той провежда
7-8 срещи в присъствието и на подс. Миделдоп, от които 2 осъществени в България, а
останалите в чужбина. Внимание от срещите в чужбина заслужава тази, проведена в град
Ротердам. На тази среща отново са тримата - свидетеля и двамата подсъдими. В хода на
разговорите между тях, подс. П. пита свидетеля К. дали може „по същата схема да бъдат
доставяни количества кокаин", като му показва и мостри на течен кокаин, обяснява му как
ще бъде маскиран и, че ще дойде от Перу. На същата тази среща, подсъдимият М. дава на
свидетеля К., електронното устройство „bq acuarius", за което му обяснил, че е закупено от
подсъдимия П. и че занапред всички комуникации ще се осъществяват през тези
криптиращи устройства. Това са специални устройства, наподобяващи мобилните, но без
сим карти и комуникацията не минава през мобилни оператори, а директно чрез интернет,
до който се достъпва от свободни wi-fi мрежи тип win. До този момент, контактите на
свидетеля К. с подсъдимия П. са били чрез посредничеството на подс. М., а от този момент
нататък, вече и единствено само с тези устройства, а впоследствие и чрез лични срещи
между свидетеля К. и подс. П..
Така посочените факти, се установяват от показанията на свидетеля К., които изцяло
се подкрепят от показанията на защитен свидетел № 1, както и от съдържанието на чата,
фиксиран от служителите на ДАТО при експлоатацията на специалните разузнавателни
средства.
С оглед изложения анализ, считам, че участието на всеки един от подсъдимите във
възведеното им обвинение за престъпление по чл. 242, ал.4, вр. ал. 3, вр. чл. 26, ал.1 от НК
18
е доказано. Доказано е и разпределението на ролите в осъществяването на тази съвместна,
задружна контрабандна дейност, като ролята на подсъдимия П. безспорно е договарянето и
заплащането на контрабандния товар, както и приемането му в нелегалните лаборатории в
страни от Европейския съюз, а на подс. М. - осигуряване на логистична подкрепа на
територията на Република България, а именно преминаването на товара през Пристанищата
в страната, последващото прегрупиране на стоката и изпращането й към посочените от
подс. П. и контролирани от него нелегални лаборатории.
От субективна страна деянието е осъществено от двамата подсъдими при пряк
умисъл.
По отношение на обстоятелството защо престъплението е осъществено с участието
на наказателно-неотговорни лица, мотивите са изложени в Oбвинителния aкт, поради което
няма да ги преповтарям. Но искам само отново да отбележа, че нормална практика е както
вече посочих, получателят на товара да контактува с митническите органи чрез митнически
агент. В нашия случай, двамата подсъдими са предоставили целия контакт с митниците по
декларирането на стоката, учредяването на режима и другите формалности на свидетеля Т.
и К.. Необходимата информация и документация като коносамент, пакинг лист, фактури и
други е предоставяна на свидетелите от обвиняемите, а тяхната роля е била да ги
предоставят на митницата, за да извършват действията по освобождаване на товарите, а
впоследствие по указания на подсъдимите да извършват и логистиката по транспортирането
им до крайните точки на получаване. Именно и за това двамата свидетели се явяват
посредствени извършители - те са изпълнявали преките нареждания на П. и М., без да знаят
действителното съдържание на стоката. Относно индивидуализацията на наказанието: и по
отношение и на двамата подсъдими смекчаващи отговорността обстоятелства - липсват.
Продължителността на делото в съдебната му фаза, не е по вина на прокуратурата и предвид
спецификата на делото не се намираме в хипотезата на разглеждане на делото извън
разумния срок, за да може това обстоятелство да бъде прието като смекчаващо
отговорността.
Здравословното състояние на подсъдимия М. също не следва да бъде приемано като
смекчаващо, тъй като неговите здравословни проблеми, както беше посочено в изготвените
съдебно-медицински експертизи по делото, са хронични и с давност отпреди задържането
му, което очевидно не му е попречило да върши престъпления.
По същите причини, семейното положение на подс. П. също не се явява смекчаващо,
тъй като то не го е възпряло да върши престъпления и съответно не следва сега да се
възползва от него, за да получи по-ниско наказание.
За сметка на това са налице многобройни отегчаващи отговорността обстоятелства и
за двамата подсъдими - голямото количество прекурсори и материал за производство на
наркотични вещества - общо 16 222, 5 кг., чийто размер многократно надвишава критерия
„особено големи размери"; продължителния период от време, през който подсъдимите са
осъществявали тази престъпна дейност; трансграничния характер, при който се засягат
интересите и на други страни от ЕС; наличието на предумисъл за осъществяване на
19
деянията; множеството осъждания на двамата подсъдими в страни от ЕС, включително и за
трафик на наркотични вещества; проявената комбинативност, системност и упоритост при
осъществяването на тази престъпна дейност, включително чрез въвличането в нея и на
български граждани, както и използването на неистински документи, с цел да бъдат
заблудени митническите власти при осъществения внос на товарите в Република България.
Считам, че като отегчаващо отговорността обстоятелство може да бъде отчетено и по
делото са налице доказателства в тази връзка за планирания внос на голямо количество
кокаин, който не се е осъществил единствено поради арестуването на двамата подсъдими и
че за основата на цялата престъпна дейност подсъдимите ползват Република България и
нейни български граждани. Считам, че всички неща до тук следва да бъдат отчетени като
отегчаващи отговорността обстоятелства, да не се отчита наличието на смекчаващи
обстоятелства.
Предвид всичко това, предлагам да наложите и за двамата подсъдими наказания в
предвидените от закона максимуми, както на лишаване от свобода в размер на 20 години,
които да бъдат изтърпяни при първоначален строг режим, така и на кумулативно
предвиденото наказание „Глоба", в размер на 300 000 лв.
Моля, да възложите на подсъдимите и направените по делото разноски по равно,
които да се заплатят на Окръжна прокуратура -Варна, Митница Варна и Областна Дирекция
на МВР-Варна в размери, посочени в Oбвинителния aкт, както и направените в съдебната
фаза разноски.
Моля и да потвърдите взетите спрямо двамата подсъдими мерки за неотклонение.
Относно веществените доказателства, подробно описани в приложението на
Oбвинителния aкт - предметът на престъплението прекурсорите и материалите, следва да
бъдат отнети в полза на държавата и унищожени, а останалите веществени доказателства,
следва да бъдат отнети в полза на Държавата.
Адв. А.: Уважаеми окръжни съдии, уважаеми съдебни заседатели, считам, че от
проведеното съдебно следствие за разлика от представителя на държавното обвинение, и
най-вече от събраните писмени и гласни доказателства до настоящия момент по делото не
можа, а и не следва да се направи обоснован, категоричен и еднозначен извод, че моят
подзащитен Р. М. П. е автор на деянията, за които е бил предаден на съд, като основанията
ми за това са следните.
Поглеждайки участниците в настоящия съдебен процес може би аз съм единственият,
който съм от началото на воденото ДП, респективно следващите съдебни такива. След
провеждане на близо 4-годишно разследване до настоящия момент за първи път днес чух, че
по делото са налице свалени чатове или свалени съобщения от тъй наречените китайски
телефони, марка „BQ“ или както прокуратурата се изрази „китайски кучета“.
След запознаване с материалите по ДП, пак казвам – 4 години ги четем и ги
предъвкваме, след провеждането на може би на 40 или 50 съдебни заседания пред различни
съдебни състави такива доказателства по делото не са налични. В днешно съдебно заседание
20
прокуратурата двукратно се базира на наличието на такива чатове. Ако прокуратурата има
данни за наличието на такива доказателства, които обаче не са били представени по делото,
меко казано това от една страна е некоректно, да не кажем, че говорим вече и за беззаконие.
По делото касателно тези телефони единствено свидетелят М.К. е включил някакъв
негов телефон, не мога да кажа какъв, дали е криптиращ или не, негов телефон, в чиято
памет са били налични 6 контакта, посочени с някакви прякори, като свид. К. посочва че зад
два от тях, според него се криели Р. П. и К.М..
Първо услужливо мълчи кои са останалите 4 контакта, кои са лицата, които се крият
зад тях и второ видно от протоколите за оглед на веществени доказателства - по делото няма
установени, няма фиксирани, няма запазени каквито и да е било текстови съобщения. Дори
този псевдо-свидетел при предходно разглеждане на делото пред друг съдебен състав,
защото пред Вас говореше друго, беше завил, че нямал фиксирани такива съобщения,
защото се унищожавали прекалено бързо и той не е успявал да ги съхрани, да ги копира и
така нататък. В днешно съдебно заседание за първи път чух за наличието на такива
доказателства.
Ако такива са налични, съжалявам, но на този етап на наказателното производство
прокуратурата не може да се базира на такива доказателства, които не са били представени
на страните, най-вече на почитаемия съд.
Продължава да се говори, че лицата били многократно осъждани. Касателно моя
подзащитен - да, безспорно лицето някъде, някога си из европейските страни е бил осъждан,
но към момента на извършване на деянието лицето е било реабилитирано видно и от
изисканите от предходен съдебен състав справки. Многопочитаемият съдебен състав
положи огромни, неимоверни усилия да оправи пропуските на държавното обвинение
касателно тези експертизи, установяващи инкриминираните вещи. Четири съдебни
експертизи, почитаемият съдебен състав назначава, назначава и назначава, за да свърши
работата на обвинението.
Обвинителният акт така, както е внесен - в съдържанието на същия е посочено, че
двамата подсъдими действали чрез наказателно-неотговорните лица. Слушах внимателно
пледоарията на представителя на държавното обвинение днес, аз с учудване установих, че
вече не говорим за наказателно-неотговорни лица, а говорим за посредствени извършители.
Не мога да разбера кое се е променило и как се е променило и как е формирана тази
нова фигура, която ми се струва, че би следвало да бъде от ден 1-ви по този начин, но
историята мълчи.
Обвинението се опитва да ни вменява, че декларираните вещества налични в трите
контейнера били различни от установеното съдържание. Аз лично не мога да си обясня и до
настоящия момент каква връзка имат и двамата подсъдими с декларирането на товарите от
страна на фирмите получатели - един установен и един скрит от страна на прокуратурата.
Пълномощниците установени, лицата които са подавали документите установени и в
следващия момент да се твърди, че две лица, говори се за подсъдимите, които нямат
21
абсолютно никаква връзка с тези търговски длъжности, да носят отговорност за това, което е
било декларирано пред митническите органи.
Дори пълномощните, визирам - Ж.К. и Т. при техните разпити и пред почитаемия
съдебен състав и пред предходни състави не са заявявали, че К.М. или Р. М. П. са им казали
да декларират нещо различно от това, което е било в контейнера.
Говори се, че свидетелката Л.А., чрез нейните свидетелски показания била
документирана в много голяма степен престъпната дейност на двамата подсъдими, в
частност говоря за Р. П..
Прокуратурата продължава да твърди, че през 2015 год. Р. П. бил в Република
България и бил посетил вилата, в която живеят К.М. и А..
Това твърдение изцяло противоречи от една страна на разпита на свидетеля с тайна
самоличност № 2, служителят на ДАНС, който категорично заяви, че след направена
справка от негова страна е установено, че П. за първи път е посетил България през 2016 год.,
а не през 2015 година, както чухме днес.
Първо ще се спра върху Обвинителния акт, който както е известно, трябва да
очертава рамките на обвинението в наказателния процес, и в който трябва да са посочени
всички факти и обстоятелства, върху които следва да се гради и крепи обвинението – но ще
се спра само и единствено върху няколко обстоятелства от съдържанието му, за част от
които прокуратурата в днешно съдебно заседание спомена съвсем мимоходом, прескочи или
неглижира. Считаме, а и неколкократно сме заявявали в хода на процеса, че обвинителният
акт /ОА/ не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК, предвид обстоятелството, че и на
двамата подсъдими са повдигнати обвинения с приложението на чл. 20, ал.2 и на чл. 26, ал. 1
от НК без обаче в обстоятелствената част на ОА да са били налични такива обстоятелства.
Приложението на чл. 20 от НК изисква общност на умисъла и най-вече
конкретизиране на действията, които да са извършени от съучастниците и то в качеството на
съизвършители. В ОА за този квалификационен признак има само едно единствено
изречение – на първа страница на акта е посочено, че „двете лица действали като
съизвършители“, без никакви по-нататъшни конкретни действия. Тази форма на съучастие
също трябва да бъде конкретизирана съобразно критериите на всяко едно деяние. И към
настоящия момент лицата са предадени на съд за извършени три деяния, което обуславя
естествено приложението на чл. 26 от НК, но по отношение евентуалното
съизвършителство, обвинителният акт продължава да мълчи. Тайно се надявах, че след като
актовносителят беше отведен от почитаемия съдебен състав настоящият прокурор,
многоуважаем от мен, си мислих, че ще промени обвинението, но към настоящия момент
това не се случи, така, че се придържаме към така, както е внесен ОА. Не е посочено дали е
налице предварителен сговор на лицата или същите са действали, както казах под формата
на съизвършителство. Едно изречение, хвърлено в нищото и до там. Липсва в съдържанието
на ОА дори едно конкретно действие, което Р. М. П. да е извършил във връзка с вмененото
му като обвинение.
22
По отношение обстоятелствата изнесени в ОА: на страница 2 от същия е посочено, че
Р. П. чрез общи познати осъществил контакт с К.М. - кои са тези хора, съществуват ли
въобще, по какъв начин е станало това, къде, кога – ОА мълчи. Та нали според НПК би
следвало да бъдат конкретизирани всички действия на всеки един от подсъдимите вменени
като престъпление?
„Подсъдимият Р. П. се бил похвалил, че контролирал лаборатории в Холандия“ - пред
кого, къде се е случило това, как е обективирано това – ОА мълчи. В днешно съдебно
заседание прокуратурата отново посочи, че това се е случило през 2015 година във вилата на
К. и Л. Да, обаче към 2015 година Р. П. не е бил в България. И това не са твърдения на, да
кажем сериозните свидетели, а това е твърдение на защитения свидетел от ДАНС. Така, че и
този довод на прокуратурата е изцяло бламиран точно от разпита на този свидетел –
защитен свидетел № 2. Безспорно ще имате изключително трудната задача да отграничите
кое е вярно и кое не от проведените разпити на свидетелите, тъй като в голямата си част те
са противоречиви и взаимноизключващи се.
На следващо място – „Р. П. съобщил на К.М., че бил договорил контейнер с ПМК“ –
това било според ОА отново в този разговор, който бил воден пред Л. Да, но свидетелката
на първо място към момента на провеждане на разпитите и първоначалните в хода на
воденото ДП, както и сама заяви е била изключително тежко наркозависима, същата е била
на лечение в клиника. Към него момент същата е имала висящо наказателно производство
от страна на прокуратура – Варна, респективно Районен съд – Варна, по което същата е
осъдена и, по което търпеше присъда включително и при последния разпит пред почитаемия
съдебен състав. Тази свидетелка пред Вас категорично заяви, че са живеели към онзи
момент с М. на семейни начала, никой не й е бил разяснявал правата по чл. 119 НПК, и след
като й бяха разяснени от Вас същата се позова на тях. Така, че да се коментират в каквато и
да е връзка нейни свидетелски показания към настоящия момент е меко казано – некоректно,
тъй като същите не носят никаква годна процесуална стойност.
Откъде прокуратурата е достигнала към онзи момент, към момента на внасянето на
обвинителния акт към такава фактическа обстановка, която е описана в съдържанието на
същия. Дали въобще актосъставителят си е била направила труда да се запознае с всички
събрани доказателства към онзи момент или просто защото е трябвало да се внесе ОА за
това. Ясно ни е на всички - кой и защо преждевременно е получавал хвалби и награди във
връзка с това водено ДП, само не знам ако се наложи да се връщат наградите тогава кой ще
ги връща, но това е една друга тема.
Продължавам с ОА: „К.М. и Р. П. поддържали комуникация с висока степен на
конспиративност“ – чрез тези прословути устройства с криптиращи чатове. Как тогава
прокуратурата е наясно, че изобщо се касае за такива устройства, предвид съдържанието на
протоколите за оглед вътре в делото, че някакви мобилни апарати, не са могли да бъдат
включени и/или разкодирани. По-точно бил е включен само 1 от тях - този на свид. М.К., без
обаче от това включване да е произтекло нещо което да допринесе за разкриване на
обективната истина - дори напротив. И да се твърди, че това били устройства с висока
23
степен на криптиращ чат, че именно с тези устройства подсъдимите и псевдо-свидетелят
М.К. поддържали комуникация, меко казано е в разрез със събраните доказателства. Още
повече прокуратурата днес няколко пъти пита за датата на задържане 7.06.2018 година и
сега искам да Ви обърна вниманието на тази дата. Още повече, че в момента на задържането
на лицата от 7.06.2018 год. от наличните по делото протоколи за оглед, претърсване и
изземване, както личен обиск на моя подзащитен, така и на лекия автомобил, в който са
били няма намерен такъв телефон в моя подзащитен. Има намерени други телефони, които
са по делото, за които въобще не коментираме. Такъв телефон в П. няма видно от
протоколите и как тогава да приемем този довод за чиста монета, че лицата поддържали
такава комуникация с тези криптиращи устройства, за които казах, че даже не знам дали са
криптиращи или не са. И дотук ще спра със съдържанието на ОА, който в основната си част
представлява едно художествено произведение достойно за Айзък Азимов и той би му
завидял.
На страница 9 в ОА, абзац пред-последен прокурорът, който го е внесъл и е посочил
и затова с този абзац е лъснало безсилието на прокуратурата, цитирам: „Предвид
възприетите от обвиняемите законово-допустима защитна позиция изразяваща се в отказ да
дават обяснения, конкретни факти относно личния пример на всеки един от тях за
осъществената престъпна дейност не могат да бъдат посочени“, значи прокуратурата сама
посочва, че не може да докаже това, което подсъдимите били правили в инкриминирания
период. Съжалявам, но аз такава пародия на обвинителен акт за 15 години не съм виждал. И
преминавам вече към свидетелите, а именно към този псевдо-свидетел – М.К. – за когото
продължавам да не разбирам наказателно-неотговорен ли е или посредствен извършител.
Тъй като само той говори за тези устройства, за тези телефони, той изрично заяви по
предходно дело пред съдия Попов, че не е можел да записва или по някакъв начин да
удостоверява съдържанието на чатовете между него и другите контакти в телефона му,
поради обстоятелството, че тези съобщения изчезвали твърде бързо. От ДП следва същото,
пред Вас при провеждане на четвърти разпит с изваждане от началото на досъдебното
производство за първи път К. заяви, че бил ги фиксирал тези съобщения и ги бил предавал.
Къде ги е предавал, на кого ги е предавал? Както казах във всичките материали, които са
пред Вас такива неща няма. Най-нормално и най-лесно е щом това лице е било доносник,
извинете ме - свидетел на службите, тази комуникация да е била фиксирана и тогава нямаше
да коментираме въобще тези телефони.
Същият даде пред Вас изключително вътрешно-противоречиви, недостоверни и
видимо нагодени показания относно изнесеното като фактическа обстановка като
свидетелските в кавички показания на този свидетел изцяло противоречат на свидетелските
показания на свидетел с тайна самоличност № 2.
И за Вас ще е изключително трудно, когато пишете мотивите, уважаеми окръжни
съдии, да се мотивирате защо и в каква степен ще кредитирате показанията, до каква степен
другите им противоречат и т.н., защото М.К. и свидетел № 2, свидетелските им показания са
тотално и коренно противоположни. Ако дадете вяра на единия, трябва да бламирате изцяло
24
другия и обратно. А обвинителният акт се крепи на свидетелските показания на двамата.
Това лице - М.К., считаме, че би следвало да се третира само и единствено като
провокатор към извършване на престъплението. И тази наша гледна точка се базира на част
от СРС-тата по делото, в които същият неколкократно е запитвал К.М.: „Р. няма ли да даде
нещо, да направи нещо, Р. няма ли да изпрати нещо и т.н.“ Безспорно е, факти които са
обективирани. Няма как и това е причината, поради която твърдим, че няма способ, по който
този свидетел К. да бъде скрит под фигурата на наказателно-неотговорното лице.
Свидетелите К., Т., С., Матиканов - категорично заявиха пред Вас, че не познават и
никога не са виждали моя подзащитен Р. П..
По отношение на свидетеля Л.А. – в съдържанието на протокол от съдебно заседание
от 28.06.2021 г. лист 20: „За Р. П. за първи път чух в Митницата, когато разследващият
полицай ме пита дали го познавам“. Само това изречение изцяло показва каква е била в
действителност фактическата обстановка. После тя пред Вас обясни, как е объркала
идентичността на това лице с някакъв по-рус и по-млад човек, който в действителност е бил
на гости във вилата им през 2016 г., като не го е чувала да говори с К. за каквито и да било
наркотици, контрабанда или фабрики. Въпреки, че се беше позовала към него момент на
правата си по чл. 119 НПК същата обясни, че при първоначалните си разпити по ДП и пред
разпита пред съдия веднага препращам към прокуратурата, същата е заявила тези неща,
защото към онзи момент е била наранена според нея от К.М..
Отношенията им са били влошени, тя си мислела, че той й изневерявал, заради това
го била подслушвала и т.н. Подробно обяснение защо го е казала тогава така по този начин.
И въпреки всичко базирайки се на своите права обективирани в НПК нейните показания не
носят от този момент, а и преди това никаква годна процесуална стойност.
На изрично поставен въпрос от прокурора дали е била търсена от някого, от
подсъдимите, притеснявана по някакъв начин или заплашвана преди съдебно заседание от
28.06.2021 год. свидетелката заяви категорично: „не“.
Но държавното обвинение услужливо не посочва друго обстоятелство, че преди
разпита на тази свидетелка пред предходен съдебен състав, мисля, че беше пред съдия
Попов, тази свидетелка изчакваше реда си в кабинета на прокуратурата, в тази сграда на 3-я
етаж, което беше установено от защитата, което беше заявено и лично от нея при разпита.
Но затова нещо разбира се държавното обвинение мълчи.
Свидетелката А. категорично заяви пред Вас, че е виждала в дома си един друг
холандец, не моя подзащитен със свидетеля П.Т. на тази среща т.е. показанията й в тази част
категорично противоречат и бламират изнесеното в обстоятелствената част на ОА.
Препратка към свидетеля П.Т., който също го заявява това нещо, че се е срещал във
вилата на К. и на Л с друг холандец, не с Р. М. П.. Свидетелят Т. от 28.06.2021 год. заявява
пред вас: “Аз не знам кое е лицето Р. М. П.. Аз не говоря холандски, но мога да го различа
като език“. Видно от ОА свидетелят Т. присъствал на срещи, на които се е водил разговор на
холандски език между К. и Р. П. и там бил чувал страшни истории. Да, но сега изреченията
25
пред вас, които същият обясни, че нито го разбира, нито знае, нито е присъствал на такива
срещи, а само и единствено може да разграничи този език. И чрез този пореден свидетел
обвинението така, както е повдигнато и спрямо двамата подсъдими е разбито на пух и прах.
Т. заявява: „Това, че веднъж говоря за Рене Уитенбогард, а веднъж за Р. П. - нямам спомен
за името“ – обективирано в протокола от 28.06.2021 год.
По отношение разпита на свидетеля с тайна самоличност № 2 проведен на 29.06.2021
г.: „после стана ясно, че Р. М. П. има нает офис в Хонг Конг, който го използва като
логистично място, с което се е свързал с китайски граждани, занимаващи се с наркотици“
Как, откъде и по какъв начин е получена тази информация - липсват доказателства в
материалите. Същият заяви само „От холандската полиция“ – но въпреки всичко, дори да е
така, по делото няма каквито и да е било документи официални или те са скрити, за които
всички знаем, че са налице, но не са дадени от прокуратурата. Имало ли е такъв отговор,
има ли такава кореспонденция, има ли дадена такава информация?
Единственото писмо, което се намира в материалите по ДП е, че отказват каквото и
да е съдействие на българската прокуратура. Дори касателно тази контролирана доставка, за
която малко по-късно ще взема отношение.
Така, че да се твърди, че въз основа на получена такава информация, да може и да
има, сигурно, не знаем, може само да гадаем. Но би следвало да коментираме само факти и
обстоятелства, които са обективирани в делото. Този свидетел в същото съдебно заседание
изнесе едно обстоятелство, на което и към настоящия момент аз лично не мога да намеря
отговор, същият заявява, че: „Към Ноотдорп заминаха няколко пратки от около 1 тон“ - ОА
мълчи по този въпрос. Това е касателно предполагам второто обвинение. Никъде няма
такива писмени доказателства. Само и единствено този свидетел при четвъртия му разпит
пред Вас заяви това обстоятелство. Какво е заминало, има ли връзка с нашите подсъдими, в
частност с Р. М. П., или този свидетел просто е започнал да обяснява в действителност
какво се е случило или тези негови свидетелски показания са изолирани в този разпит
проведен на 29.06.2021 год. и противоречи на всичко друго, което той каза до настоящия
момент или просто това, което той тогава е заявил действително отговаря на обективната
истина, а всичко друго съобщено преди това от него е лъжа.
Само това обстоятелство трябва да ви накара съвсем критично да погледнете в цялост
на неговите свидетелски показания и да си изберете съответно на кое да вярвате. В този
протокол от 29.06.2021 год. на стр. 14 е посочено пак за този свидетел: „парите на М.К. му
бяха дадени от Р. П. в Холандия“. На тази среща обаче, тя не е била обективирана по
никакъв начин. На тази среща няма сложени СРС-та. Тези данни, тези факти, които изнася
този свидетел с тайна самоличност № 2 не лежат на никакви доказателства по делото. Само
единствено голословни приказки.
М.К. пред Вас заяви, че само К.М. му е плащал режийните разноски, за самолетни
билети и т.н. Свидетелят с тайна самоличност заявява, че Р. П. е давал на М.К. парите - сега
последно, аз наистина се обърках, не знам кой на кого е давал.
26
Ако приемете тези свидетелски показания на М.К. за достоверни в тази им част, би
следвало да приемете всички негови показания в останалата им част, които пък изцяло
противоречат на показанията на свидетеля с тайна самоличност № 2, респективно е
обратното.
По отношение на изготвените физико-химични експертизи от вещите лица И. и М. - в
съдебно заседание от 08.04.2019 год. - подробно обясниха начина на синтез за производство
на синтетични наркотици, но категорично и двете заявиха, че химическото вещество АПАА
не съдържа крайния продукт, а се явява суровина за производство на прекурсори. Но също
така заявиха, че всяко едно химично вещество би могло да претърпи съответна
трансформация и никой не може да каже дали след трансформацията на това вещество
новият продукт за какво би могъл да бъде използван. Прокуратурата в днешно съдебно
заседание така съвсем смело твърди, че няма легална употреба на нито едно от тези
вещества. Напротив има. Дори тези вещи лица в съдебна зала го обясниха, че АРАА се
използва при направата на ароматни свещи, пластмаси и други.
В тази връзка е налице достатъчно константна практика на ВКС. И тъй като
минаваме вече към разглеждането на веществата едно по едно - въз основа на събраните по
делото писмени документи касателно това вещество препрекурсор АРАА - към периода на
обвинението, това вещество не представлява наркотично такова и не представлява
прекурсор по смисъла на ЗКНВП тъй като не присъства и в списъците на прекурсори и
препрекурсори съгласно Регламенти № 273/2004 г. и Регламент № 111/2005 г. на ЕС, не е
било включено в забранителен такъв т.е. това вещество АРАА изобщо не е било
криминализирано и изобщо не би следвало да е в състава на обвинението. Тъй като към
момента на извършване на деянията то не е било инкриминирано. При предходно
разглеждане на делото пред друг съдебен състав прокурор Р. сама посочи и представи в
съдебно заседание цитираната нормативна уредба, но удобно забрави или премълча по-
скоро от коя дата е тя - 28.02.2019 г., доста след инкриминирания период т.е. обвинението му
в тази му част е несъставомерно.
В тази част на обвинението и 2-та подсъдими считаме, че следва да бъдат оправдани,
не само поради липса на доказателства, а и поради липса на състав на престъпление.
По отношение доставката или „импорта“ на контейнера от дата 16.03.2018г.
касателно веществото АРААN - аз считам, че тук изобщо не можем да говорим или да
приемем, че е налице осъществена доставка. Съгласно действащото Законодателство на
Република България и в частност Закона за Митниците и Закона за данъка върху добавената
стойност след пристигане на стока извън ЕС, от изпращача се подава Обобщена Декларация
за въвеждане на стоката и стоката би следвало да се въведе т.е. да се подсигури
законосъобразното преминаване през митническата граница на ЕС, която обаче в настоящия
случай не е морската граница, както твърди представителя на държавното обвинение, а е
тъй наречената свободна зона, за която ни беше обяснено, че свободна зона на територията
на пристанище Варна няма. Напротив има. И свободната зона на пристанище Варна се
намира в митнически пункт Девня, там където изначално точно по тази причина е бил
27
закаран този контейнер, където е престоял един продължителен период от време. И едва
постфактум е бил върнат на мястото, където проведохме изнесено съдебно заседание. В
настоящия случай стоката влиза в пристанище Варна, постъпила е в свободна зона, която
свободна зона всъщност представлява обособена част от митническата територия на ЕС, в
която несъюзните стоки се считат за намиращи се извън територия на ЕС, както и на
Република България. В тази свободна зона принципно тези стоки могат да престоят за не
повече от 90 дни и ако не се реекспортират се отнемат в полза на държавата. В настоящия
случай по обективни причини е станало нещо съвсем различно, но да говорим за довършен
импорт на този контейнер към момента на задържането на лицата противоречи на Закона за
митниците. Съгласно Митническия Закон на РБ - където много добре е изложено кога се
счита за довършен вноса на несъюзна стока на територията на Република България и ЕС -
става ясно, че касателно този контейнер не е осъществена доставка по смисъла на Закона,
респективно това води защитата до извод, че обвинението в тази му част е несъставомерно
тъй като не е осъществено пренасянето на стоката през границите на ЕС и Република
България и съответно няма осъществен състав на престъплението по чл. 242 от НК, не само
касателно моя подзащитен, а и спрямо другото подсъдимо лице К.М..
От приетите и приобщени по делото 6 броя към настоящия момент съдебно-
оценителни експертизи - аз ще Ви помоля да кредитирате само тази последната, изготвена от
вещото лице Й., предвид факта, че другите бяха необосновани, а и не даваха отговор на
поставените им задачи от една страна, а от друга даваха оценка на евентуалното количество
наркотично вещество, което би могло да се произведе от тези прекурсори, без да имат
такава задача, а и без подсъдимите да имат обвинение за контрабанда на такива вещества.
Аз лично считам, че двете експертизи на вещото лице Й., които той даде особено тази
в днешно съдебно заседание са компетентни и отговориха изцяло на поставените въпроси.
От събраните по делото доказателства, считаме, че липсват каквито и да било
събрани такива, които да подкрепят изцяло тезата, че деянието, което е вменено на моя
подзащитен изобщо е било извършено от една страна, а от друга още по-малко има данни
то да е било извършено в условията на последователно съизвършителство, така както е
посочила прокуратурата в ОА на стр. 11.
Липсват данни по делото за постигнат преди началото на изпълнението на
престъплението предварителен общ умисъл. В тази връзка както казах в началото на
пледоарията си е налице само едно изречение в началните редове на обвинителния акт, че
двамата подсъдими били решили да вършат престъплението контрабанда. Къде е било
обективирано, кога, въобще обективирано ли е, ОА мълчи гръмовно. И за да се опита
актосъставителят да обвърже специално това свое твърдение, в ОА беше посочено в тази
връзка специално - едно Съдебно Решение № 212/09.07.1996 г. по н.д № 626/1995 год., което
обаче аз проверих и това посочено Решение в ОА касае съвсем различни престъпления,
съвсем различни факти и обстоятелства, в това Решение въобще не се коментира наличието
на предварителен умисъл. Липсват каквито и да са били данни и доказателства, че Р. П. е
съпричастен на първо място с организирането, със закупуването, с транспортирането и
28
импортирането на посочените в обвинението вещества.
Липсват каквито и да е било доказателства относно съпричастността на Р. П. към
т.нар контрабанда на контейнер № 1 и 2. Веществото в контейнер номер 2 изразих
становище към момента на обвинението не е било инкриминирано и там въобще няма състав
на извършено престъпление, поради което двамата следва да бъдат оправдани. Обвинението
по отношение на П. касателно евентуално негово хипотетично участие в извършване на
престъплението по чл. 242 НК касателно контейнери 1 и 2 не намират абсолютно никаква
опора върху събраните доказателства, а лежат единствено и само върху свидетелските
показания на М.К., но по никакъв друг начин не е обективирано. Няма свидетели, няма СРС,
няма ВДС, няма абсолютно нищо.
Още повече по отношение на РМК е извършена т.нар. контролирана доставка до
територията на Нидерландия, което само по себе си елиминира и бламира наличието на
обществена опасност на деянието. Точно предвид тази контролирана доставка, ако беше
оставено дали К.М. е собственик на фирмите, да си извършват сами доставката тогава
щяхме да бъдем изправени категорично пред такава фигура.
И за да не пропусна още едно обстоятелство касателно наличието на противоречия
между съдържанието и диспозитива на ОА на стр. 15 в съдържанието на ОА е посочено, че:
„подсъдимите искали да пренесат през границата на страната…“ която от 1.01.2007 год. се
явява вътрешна на ЕС „…съответните инкриминирани вещества“ – няма как да бъдат
внесени и пренесени по-скоро през вътрешна граница тези вещества при положение, тука
отварям скоба за третия контейнер, че този контейнер все още не е бил влязъл на
територията на ЕС, респективно на територията на Република България.
По отношение на първия и втория контейнер, съответните вещества не са ни били
предявявани. Първият доколко са налични доказателства по делото е унищожен в
Нидерландия, а вторият е безследно изчезнал – няма данни какво се е случило с него.
Защитата предполага, че съдържанието на втория контейнер е продадено от М.К., но това
остава наше предположение, безспорно, че не се знае съдбата му.
От тези два контейнера са били иззети контролни проби, на които са били извършени
съответните изследвания. Считам, че за прецизност би следвало двамата подсъдими и П. и
М. да бъдат обвинени ако държавното обвинение естествено реши и прецени, да бъдат
обвинени само и единствено за теглото на тези проби – защото другите не са ни предявени,
не знаем какво е имало вътре. В тази връзка са налице няколко Решения, вече нови от 2020
год. на Върховен касационен съд, които третират точно идентични случаи за контрабанда на
Аерогара София, аз мисля, че са едно или две откакто съм ги предал при разглеждане на
предходно съдебно заседание.
В днешно съдебно заседание Р. П. даде подробни обяснения относно изнесеното в
ОА и изнесе неговата гледна точка за всички тези факти и обстоятелства, като считам, че
това, което той днес изложи пред Вас изцяло кореспондира с показанията на свидетелите с
изключение на този псевдо-свидетел М.К..
29
Дори това, което е заявил свидетелят с тайна самоличност № 2 относно годината, в
която за първи път Р. П. е пристигнал в България и т.н. изцяло кореспондира на заявеното
днес от П. и е безспорно потвърдено по делото.
Никой от разпитаните свидетели до настоящия момент по делото не каза, че е
говорил, коментирал, организирал или че по някакъв начин Р. П. е съпричастен с това, което
му е вменено като обвинение, пак казвам изключвам свидетеля М.К.. Единствено и само
неговите свидетелски показания са противоположни на дадените обяснения, но аз ще ви
помоля, при вземане на вашето решение много внимателно да прецените и да кредитирате
показанията на К. и на останалите свидетели.
От събраните писмени и гласни доказателства по делото аз лично изразявам
становище, че същите по никакъв начин не могат да подкрепят изнесената теза на
обвинението, че Р. М. П. е автор на това, за което е бил предаден на съд. Считам, че
обвинението не е доказано по несъмнен, безспорен и категоричен начин и тъй като е
ноторно известно, че една присъда, особено осъдителна би следвало да лежи и почива върху
солидни и безпротиворечиви доказателства, а не върху твърдения неподкрепени с
доказателства и голословни твърдения – визирам показанията на свидетеля К., аз ще ви
помоля съобразно правомощията ви и на основание чл. 304 от НПК да признаете
подзащитния ми Р. М. П. ми за НЕВИНОВЕН по така възведеното му обвинение и да го
оправдаете изцяло.
Макар и да съм убеден, че сте добре запознати със съдебната практика, ще си позволя
да посоча едно от многото Решения на ВКС, а именно № 174 от 10.10.2017 г. по наказателно
дело № 656/2017г., с което законодателят изрично е забранил осъждане, което се основава
само на показания от ДП, които са единствената основа на обвинителната теза, без никакви
други преки доказателства.
В условията на алтернативност, все пак ако не приемете нашите доводи относно
евентуалното оправдаване изцяло на Р. П., аз ще ви моля при определяне на наказанието
същото да бъде при приложението на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, тъй като това, което днес заяви
представителят на държавното обвинение, че не били налице такива обстоятелства,
безспорно са налични, най-вече с оглед дадените обяснения от подс. П. днес пред Вас
касателно неговото семейно положение, наличие на 4 деца, тежко болен родител, за всички
тези обстоятелства в делото са налични писмени доказателства.
В този смисъл моля за вашето произнасяне.
СЪДЪТ дава 1 /един/ час почивка.
Съдебното заседание продължи в 13:16 часа в присъствието на всички страни и
на преводача.
Адв. Ц.: Уважаеми госпожи окръжни съдии, уважаеми съдебни заседатели, това не е
30
никак проста нашата функция, която изпълняваме, тъй като всичко това което няколко
години се наложи да обсъждаме и пред вашия състав и пред други, ето днеска, че трябва в
рамките на не знам колко време – ще бъда максимално стегнат да Ви предложа моето
виждане и да ви помоля да се съобразите с него.
От една страна Ви моля нито едно от моите изказвания, части от тях фрагменти, да
не бъдат възприемани като някакви упреци или като форма на неуважение към колегите ми
от страна на тъй нар. държавно обвинение.
Няма да ви вкарвам в някакви политически теми, на прага на реформа сме, която ще
промени нещата и тогава се надявам, че ще доживея момента, в който действително ще мога
да се боря с едни истински тези, с едни истински аргументи и становища, и няма да ми се
налага да се държа по този начин и да уточнявам първо пред Вас условностите на моето
изказване, за да не бъда грешно разбран, тогава когато без да искам изпадна в патос, а имам
основание за това и ви моля да бъда разбран правилно.
Преди малко чух пледоарията на уважаемата колега, много си мислих, че тя ще
направи това, което според мен е крайно необходимо по това дело.
Обвинението крещи да бъде най-малкото изменено, за да бъдат спазени изискванията
на закона и ние да знаем точно какво става, за да можем да защитим нашия клиент.
То трябваше да бъде изменено най-малкото защото не предметът, а обектът на
претендираното престъпление се оказа, че е със стойност, която спадна от 225 млн. на 3,9
млн. лева и то при приблизителни посочвания, цена на обекта на престъплението, което се
твърди, че моят подзащитен следва да носи по него обвинение.
Моля да не се съобразявате със всякакви такива предложения за съжаление чух и от
колегата от защитата някакви такива предположения, че може да допуснете нещо такова да
се случи. Ето пред Вас има няколко експертизи, най-малкото имат три различни заглавия,
но се отнасят за едно и също нещо – това е за този наркотик, какво е и каква е неговата цена,
за да могат да се носят отговорностите, тъй както се изисква. Не, съдът не е казино. Вие
имате пред себе си точно определена стойност, по която трябва да напишете вашата присъда
и тя по мое виждане е някъде около 3,900 000 лева. 225 милиона лева изчезнаха и се стопиха
още на първата инстанция по решението, което беше отменено, те бяха заменени от съда с
цифрата, която много добре знаете, а след това имаше още няколко определения на тази
стойност, за предпоследното – вие знаете моя коментар, то не заслужава моето внимание,
това не беше експертиза.
Така че обвинението, какъвто и да е ОА с неговите хиляди особености се спря на
деяние, което има квалификация по чл. 242, ал. 1 от НК и тежките състави по него и
стойност, която ви даде видяхте все едно, че ще играем покер, да си изберете най-
подходящата за вашето решение.
По мое мнение обвинението е изключително деконструирано, колегата А. преди
малко ви каза и ви предложи да оправдаете включително и нашия подзащитен, защото няма
състав на престъпление такова, каквото е записано в ОА и такова, каквото се поддържаше и
31
до днес пред вас.
Това не е случайно, това, което ви се предлага, това не се прави само тука в град
Варна и точно пред вашия състав. То, че се прави в град Варна прави се в град Варна и след
малко ще ви дам пример с един друг прецедент, за да аргументирам теза по това дело, но
такива дела с толкова объркани квалификации има достатъчно в България, просто защото
прокуратурата работи по този начин. И някак си твърде лесно се замазват границите на чл.
242 НК с квалификации, които са след чл. 354 НК и нататък и неща, които засягат
контрабандата, казано по друг начин се омесват в някакъв почти кулинарен съд, за да си
представим нещо достатъчно мъгляво, с което ние трябва да се борим и ние се борим със
способите, които на нас ни позволява т.нар насрещно доказване, това са нашите
възможности на българските адвокати и приветствам това, което преди малко ви каза
колегата А., че вие направихте не малко, този мармалад или конфитюр от квалификации и
фактологии да бъде наместен дотам докъдето може.
И както забелязахте ние спряхме да искаме каквото и да е повече, съобразяваме се с
нещата такива, каквито са и търсим справедливост за това, което ни се поднася, като нещо
което трябва да формира и очаквам от вас правните изводи на база на най-необходимите
фактологически изводи.
Тези деяния свързани с наркотиците, прекурсорите и препрекурсорите се гледат
навсякъде, но в този случай е интересното, че въпреки той е наситен с твърдения, които
касаят квалификации до чл. 354 и следващите и само за това бяха представени множество
доказателствени средства, които имат стойност, на която след малко ще се спра, те губят
своето начало по отношение на квалификацията за която ОА е на вашето внимание, по
който вие трябва да произнесете вашата присъда, след като формирате убеждението си.
Но в случая е интересно, че както към нашия подзащитен, така и към неговия
съпроцесник се търси нещо, за да удовлетвори една наказателна претенция, която всъщност
стои в изпълнително деяние, което е осъществено след контрабандата, защото на много
места по това дело се говори, както от свидетели, така и от техни квазифигури, така и се
обобщават нещата от страна на прокуратурата, че моят клиент се е занимавал с неща, които
стават след като тези продукти са преминали през българската граница и там всъщност
приключва осъществяването на изпълнителното деяние на тези три акта на контрабандата.
Защото на К.М. му се приписват, че той има някакви организаторски функции,
свързани с логистика на запад, за другия подс. П. са се опитали да вмъкнат малко по на
запад нещата до Испания и когато се говори вече за пренесени през българската граница
продукти в техния вид, който даже можахме да видим част от тях как изглеждат, как ухаят и
изобщо за какво става връзка благодарение на предявяването на доказателствата, което
позволихте. Тези вещества след това се отправят в някакви посоки, които не са и в
България. Има 2 контейнера, единият е особено характерен, той е пътуващ контейнер - това
е някаква контролирана пратка, която от България влиза в Румъния, моля вие да прецените
доколко тази пратка може да бъде свързана с някакви правила, които да осигуряват нейната
надежност по отношение на контрола и по отношение на нейното наличие, след като е
32
преминала от Румъния и тази пратка с въпросния контейнер отива до Бенелюкс, до
нидерландски град и там се случва нещо, което ние нямаме в момента никаква информация
какъв е крайният резултат, но е станало много отдавна известно, че в тази пратка е твърде
възможно обектът на престъплението, обекта на този транш от тези вещества да не е
същият. Най-малкото количеството на тази пратка, на този пътуващ контейнер е с около
700-900 кг. по-малък.
И аз така ви говоря най-общо, защото не мога да Ви говоря по никакъв начин
конкретно, тъй като няма никакви доказателства за тези общо взето изместени неща, тъй
като те са преминали българската граница.
И е прав колегата А., когато ви предложи, че следва да се концентрира доколкото
нашият подзащитен в неговата теза и него ден би бил отговорен за това, което ние имаме
като някаква даденост, безспорна и която стои на границата на митницата в района, и по
отношение на другите проби, които касаят другите вещества.
Какво е точно тяхното количество обаче ние в този момент не можем да определим,
но ако става дума за чл. 242, ал.1 от НК, аз не виждам по какъв начин ще се изградят мотиви
за останалите количества и на каква стойност те ще бъдат определяни.
И поради тази причина аз не мога и в момента да възприема как когато се искаха 20
години „Лишаване от свобода“ за моя подзащитен за това нещо се правиха обосновки в
рамките на до 20 минути.
Прокурорът се опита да направи обсъждане на доказателствата. На това обсъждане аз
не мога да противопоставя нищо, не защото това е било осъществено, а защото всъщност
няма такова реално обсъждане на доказателствата.
Имаше, съобщаване на факти, които са изяснени – това са вещества, начинът да бъдат
преработени, вследствие на някакви технологии да достигнат до амфетамините.
Ако се приемат обаче най-общо всички тези постановки и тези по отношение на
трите вещества – ПМК, АППА, АППАН няма как да продължи да бъде ценено обвинението,
то трябва да бъде отхвърлено по отношение на това, което се нарича АППА.
По времето на твърдяното осъществяване на престъплението това вещество, то е пре-
прекурсор не е бил в надлежния списък, те са два, по надлежния и този, който е в
Организацията на обединените нации.
А ориентировъчният е този, който се съставя от Европейската Комисия, в нито един
от тези документи и списъци, те са един регламент и един списък към него, след малко ще
съобщя номерацията, и съответният документ на ООН, АППА-то го няма, има някакви
ориентации, че към момента той се зачитал за пре-прекурсор, но към този момент, за който
се твърди, че било извършено престъплението контрабанда, неговият внос или каквото и да
е действие пред митницата, не е бил забранен. Защо там е имало някакви етикети, които са
били поставени и опаковката е била такава и такава, първо аз не знам какво означава всичко
това и второ как може да пренебрегне очевидния факт, че деяние по отношение на АППА
33
към момента на повдигане на обвинение и е водена голяма част от процеса не е било
инкриминирано. По-нататък прокурорът се спря на хронологията, доста от нещата, които
бяха подредени в този раздел в нейната реч за мен са неверни.
Пак ще се спра на това, което ви казах, че се премества, обосновавам се с ТР №
1/21.01.2015 год. по н.д. № 1/2014 год. на ОСНК на ВКС, изпълнителното деяние на чл. 242,
ал.1 от НК е пренасянето на стоки през границата на страната, това твърди самият върховен
съд и той подчертава и изрично правя цитат по въпросния прецедент: че става дума за
фактическо пренасяне през граничната линия. От обективна страна поведението е
престъпление, когато пренасянето е без знанието и разрешението на митниците. Този
признак е изпълнен, когато деецът не обяви по съответния ред на митническите органи за
пренасянето на стоки, което той е длъжен да направи по силата на правна норма, предвидена
извън наказателното законодателство. Това ви го казвам, защото самата норма тука в това
решение, върховният съд е приел, характерът на тази норма е бланкетен и тя трябва да има
отношение, когато е нарушена конкретна разпоредба извън наказателното право, в случая
трябва да е нарушена митническа разпоредба.
ВКС издава това ТР след като е бил запознат с друг много важен правен документ, а
това е Регламент № 273 от 2004 год., като важното от този Регламент и това, на което искам
да спра конкретно вниманието ви е, че се въвеждат именно там в регламента на
Европейската комисия понятието, че тези деяния – могат да бъдат извършени единствено от
оператор.
Когато върховният съд произнася това ТР и има предвид и въпросния регламент има
предвид и другата част от законодателството, която има значение предвид на бланкетния
характер на чл. 242 НК, което се задава в тълкувателното решение именно, че в Република
България е в сила закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и наредба
№ 1 от 18.04.2008 год., където конкретно се определя кои са операторите, какъв е редът и
основанията за издаване на разрешение.
Моят подзащитен К.М. няма и не може да бъде свързан с понятието „оператор“ по
никой от компонентите и по въведените дефиниции на понятието „оператор“, който да касае
такъв тип контрабанда.
Операторите са известни и те освен, че са трима покрай тях има помагачи във всеки
един от трите транша, не помагачи, а свързани с тях лица, извинявайте за израза, но дори в
този обемен кръг, който се създава от твърдяните 3 транша, няма как да свържем нито едно
действие с това, че К.М. е отговорен за нещо свързано с тази контрабанда.
Операторите са трима, първият от операторите се нарича АЛ. СТ. Т., който има
връзка с 4 297,5 литра ПМК и е свързан със собствеността на „Силекс трейдинг“ ООД, както
и свързан с дейностите, които са ни известни на един странен субект по това дело г-н Т..
А.Т. освен с това, че открива тази сесия от 3 пратки, се появява като име в
международното сътрудничество, които ние в един акт, който прокуратурата получава от
24.04.2017 год. от Белгия се изписват имената на няколко заподозрени лица, сред които е и
34
г-н Т..
Събитията покрай това ПМК, както преди малко казах, са много богати и са свързани
с въпроси, по които мога да говоря за липса на юрисдикция на варненски съд по тях, липса
на юрисдикция на български съд по тях, тъй като те просто са в една неизвестност и не
касаят правосъдието на тази държава.
Вторият оператор се нарича С. Т. Т. и той е свързан с дружеството „Голф стрийм“
ООД и с материала АППА като тука се намесва друго лице със странен статут също така г-н
Томасян, който има упълномощаване по този случай и също би могло да бъде свързан с
операторска дейност по този внос.
Най-интересният оператор за мен специално се нарича Пабло К., той е свързан с
фирма „БАО БАО Интернешънъл“ ООД и с 640 кг. АПААН, което при това е лице, което
българското правосъдие не е успяло да разпита и няма никакви данни, а фирмата му е
поднесена в тази цялата „логистика“ от друго интересно за процеса лице – уважаемия г-н К..
Та ако някой говори за контрабанда аз моля контрабандата да бъде свързвана в кръга
на лицата, за които преди малко говорих и не споделих с Вас изцяло техния списък.
Списъкът е интересен освен с тези, които изпълняват чисто технически функции, и с
това, че във въпросното писмо от 24.04.2017 год. са споменати изрично наказателно-
неотговорния М.К., другият наказателно неотговорен г-н Т., както и други двама, които са с
още по-странен статут в това производство – Ж К., С.К., към тях да прибавим г-н Т., за
който преди малко говорих, някой си Карел Бахчеван, но когато говорим за тях е интересно,
че след като партньорите на разследващите български служби, ако разбира се такова
партньорство в случая може да бъде твърдяно и поддържано, се сочат като заподозрени
лица, носят известни съмнения и то да бъдат съобщени тези съмнения не са голословни,
точно този кръг от лица се прегръща от обвинението и се представя по начин, по който тези
същите господа излизат извън кръга на подозренията на българската прокуратура, за
службите няма да ви говоря.
В правния мир съществува едно решение, с което ви предлагам да се съобразите
също, защото пред-предпоследната експертиза чухме интересни неща за характера, както и
как може да бъде възприет фактически и физиологично, както АПАА-то, така и АПААН-ът.
Има Решение на съда на Европейския съюз с номер C-369/2013 год., в което е
определено, че АПААН-ът в периода, в който решението разглежда съответния казус не е
инкриминиран материал и не е бил включен в разширения списък по регламент № 273, за
който преди малко споменах от 2004 год.
Всичко това го свързвам, защото аз ви съобщавам прецедент на Европейския съд.
Разбира се, чухме заключения на вещите лица, които твърдяха, че АПААН-ът, както е бил
включен към оня период на претендираните престъпления, така и заслужава внимание във
вашата присъда.
Когато ви говоря за характера на тези вещества, за АПААН-ът в момента ви
представих един изричен акцент, на който моля да обърнете внимание, с колегата Ж. имахме
35
възможност да поднесем на Върховния съд искане за задаване на преюдициален въпрос към
Европейския съд твърде близко до искането, за което сме занимавали съставите, които
гледаха това дело.
Но си позволявам и ще ви кажа негова идентификация, искам да обърна внимание не
заради друго, а защото има свързан момент с казуса, по който пледирам. По това искане
Върховният съд отправи своето запитване - става дума за наказателно дело № 918/2021 год.
на пето наказателно отделение и вече има образувано дело, по което се чакат нашите
писмени защити.
Дело с идентификация: C-174/22 (PPU) въпросът, който ще разглежда Европейският
съд е именно свързан с това дали едно определено вещество, към което всеки би могъл има
досег и разбирам от българското правосъдие конкретно от съд на Варна, като такъв би
могъл да бъде разглеждан именно като пре-прекурсор и съответно да бъде носена
отговорност за това, което е било вършено с него.
До тука темата е по чл. 354 и следващите и правя го изрично, но го правя по
отношение на тези характеристики, които се дават на веществата по приети траншове.
Ако към Пабло К. никой не прояви интерес странно е, че някак си бе забравен и г-н
Т..
Да изключим политическия момент засега, но стои въпроса, че става дума за лица,
управляващи фирми с нищожен капитал и за които фирми г-н К. твърди, че е доставял за
дейността, която е свързана с това обвинение. Но интересното в случая е връзката на ДАНС
с г-н К., така и очевидния руски произход на двете замесени лица. И това всичкото е
свързано с реминисценции, които този казус носи през цялото време, защото той е бил
поднесен по начина, по който ви казах по отношение на лица, които нямат нищо общо с
дейността, която контрабандата е фиксирала по отношение на операторите и се поднася
през призмата на показанията на други лица, изключвам свидетел №2, за които имаме данни
от партньорски на българската държава институции, че са заподозрени в конкретно дейност
свързана с наркотици.
По това дело пак се връщам на пледоарията на прокурора по отношение на
доказателствата за които тя твърди, че били в някаква форма на безпротиворечие и се
свързват много лесно и плавно със ситуациите, които ОА ни занимава. Всъщност по това
дело още преди да се включим по него, са били внесени абсолютно всички възможни видове
доказателства, с които българското право разполага, доказателствени средства, способи за
набавяне на доказателства.
Ще започна с писмените доказателства - в митническите документи няма да откриете
никаква следа за моя подзащитен. Нито едно от писмените доказателства, които се намират в
това дело нямат също така никаква връзка с него. В делото откриваме модерният кръг от
доказателствени средства – т.нар. СРС.
Прави Ви ли Ви впечатление, уважаеми госпожи съдии, че и днес никой не ги
коментира, какво ви беше казано във връзка с тях. Нима някои ви каза нещо за някакъв
36
конкретен разговор, който е извършен точно кога и как и касае точно нещо, което е
свързано с ОА. Казаха ли ви, че г-н К. има негови записи, точно в тези СРС-та и има точно
две дати, в които те съществуват, самият описва колко е вещ, в своите изказвания, записани
в тези доказателствени средства във всичко, което е свързано с боравенето с тези материали.
Когато говорим за СРС веднага ще ги свържем с Веществените доказателства, с които
те са свързани. Това са техническите пособия – телефони, видяхме два компютъра, видяхме
тези странните криптиращи устройства, но какво свързано с тези неща – с чатове, с
разговори, ви беше поднесено, за да може да се крепи теза, свързана с контрабандната
дейност на К.М.? Нищо!
Големият куп с дискове, които и ние имахме възможност да видим обемната
писменина, създадена от техни записи, също ви беше поднесена като аргумент за
контрабандата, за която искат 20 години престой в затвора на моя подзащитен.
По отношение на тези криптиращи устройства има 2 изключително важни неща – че
никой не е открил до този момент, какво всъщност от тях се е излъчвало, това ви го казвам
неслучайно, защото вие сами знаете, че нещо може би сходно като тези устройства и
благодарение на работата на тези съюзни институции, за които се черпят аргументи, за
взаимоотношения с тях, тези хора, които работят в тези институции са заловили и
криптирайки ги множество от хората, към които е било насочено тяхното внимание. И тези
дела все още продължават. Предполагам, че опитът ви на съдии, някъде имате тази
информация, това беше официално съобщено в България и аз оттам го знам.
Другият факт, свързан с тези криптиращи устройства, е именно криптиращо
устройство, от което се черпят най-много аргументи, за да се засили тайнствеността на това
и да се акцентира, че благодарение на тях са ставали незаконни дейности, които имат връзка
с контрабандата, с логистиката и т.н.
Самият г-н К. не предава своето устройство тогава, когато моят подзащитен е бил
арестуван и привлечен към наказателна отговорност, а го предава няколко месеца по–късно
и имахме възможност точно пред Вас да ни бъде предявен и съответно вие да се запознаете
заедно с нас подробно със съдържанието на протокола за доброволно предаване на
въпросното устройство. Стана ясно, че г-н К. е забравил да предаде на българското
правосъдие сим-картата на това устройство, и това септември месец 2018 год.
Интересното е твърденията на свидетел № 2, които за мен са необясними - самият К.
е бил приканван от моя подзащитен да си плаща абонамента, за компютрите и телефоните
колко са, за какво е служел, в каква връзка е свързан с ОА, с обвинението и т.н. за
компютрите ние нищо не знаем.
Така, че тези веществени доказателства, както и свързаните с тях може би както се
предполага, че можем да гадаем и това е достатъчно да направим връзката и да се носи
отговорност за това СРС-та, е за нас липса на годно доказателство, за нас е сбор от
доказателства в насипен вид, които не вършат работа на обвинението, за да претендира
такова тежко осъждане. Без съмнение, когато говорим за деконструкцията на ОА, но и
37
винаги по това дело трябва да се има предвид този списък от лица, които ни се предложиха
от 24.04.2017 год. от Бенелюкс, като две от тях са обявени за наказателно неотговорни –
М.К. и П.Т..
Аз не познавам по българското право никаква форма, в която подобни компоненти, в
каквато и да е композиция могат да бъдат включени и то в диспозитива на обвинението,
нито Костадин К., нито П.Т. са невменяеми, имат някакви функции от дипломацията, или
пък нещо, което законът „екс леге“ да ги определя като наказателно-неотговорни.
Ако имаше някаква друга възможност тя трябваше да бъде съобщена, второ за нея да
има установени доказателства, да има ясни, фактологически и правни връзки, от които ние
да съдим защо и по какъв начин тези двамата, за които в Белгия и в Холандия се смятат за
заподозрени, при нас служат като наказателно-неотговорни. Аз няма да се подигравам с
никого, преди малко ви помолих да не бъда възприеман така, но откъде произлиза всичко
това, аз не виждам логиката, няколко години се занимавам с това дело.
Колкото и американски филми да съм гледал, там е ясно защо един човек го крият,
как го правят и защо, това по българският закон го няма.
Не може на човек, на който е дадена възможност да говори пряко и да уличава някого
говоря за тях двамата най-вече, по отношение на моя подзащитен само заради това, че той
ще говори и ще дава показания, за чиято стойност е друг въпрос как ги квалифицираме, той
да бъде считан за наказателно неотговорен. Те са нито ненормални, нито хора с имунитет, а
защо останалите, за които преди малко ви казах от онзи списък, защо и те получават някакви
привилегии, защо правосъдието не се обръща към тях, след като е ясно, че попълват
документи, явяват се, разменят се по агенциите, внасят се в митниците, някои от тях носят и
нотариална заверка, защо тези лица за разлика от моя подзащитен, за когото няма никакви
данни, че се занимава с контрабанда са останали извън интереса на българското правосъдие.
Всякакви предположения, които можем да правим в тази насока с нито едно от тях не искам
да товаря вашето внимание, и да създавам някакви тежести в убеждението ви и за вашите
изводи.
По отношение на дейността, която К. извършва лично, няма как да се остави място за
съмнение, че не е установено по никакъв начин как с какви възможности и по каква причина
той плаща митнически сборове с равностойност на 6, 900 евро, за да освободи чужд товар и
каква е връзката на тези пари с М., има ли по това дело някакъв документ, някакво сведение,
нещо от което вие да правите някакъв извод, че тези пари, с които е платен митническият
сбор не са лични средства на г-н К., а са му били предадени дали от П., дали от г-н К.М. –
това е друг въпрос, но няма такива доказателства и няма такъв СРС запис.
Очевидна е дейността на г-н К. при наемането на складове и особено този в
Локорско, и каква е връзката на моя подзащитен точно с тази дейност осигуряване на място,
където да бъдат съхранявани тези стоки, и ако е ясно защо се фиксират усилия на служби, на
разследващи по отношение на стоките, които стоят в тези складове, говоря за Варненско и
Локорско. Защото по отношение на тези именно количества не се предприемат за Локорско
38
около година, доколкото не се лъжа никакви каквито и да е процесуални действия. Какви
данни има за моя подзащитен и точно за складирането на тази стока в това село край София?
Той е отишъл един единствен път, вероятно е бил сниман, но няма никаква негова
активност по отношение на тези пакети, за които има данни, че са били преопаковани от
другиго, за които има грижа и г-н К..
Тези времеви разлики имат значение и по отношение на товара, който пътува в
контейнера, който е бил изнесен до Бенелюкс. Господин К. също има там посещение, целта
на тези посещения по никакъв начин не може да остане безинтересна, за да бъде граден
извод срещу моя клиент.
Стоенето в Нидерландия, в Белгия или в Люксембург или където и да е там на
двамата - на К. и на К.М. не означава извършена контрабанда, за каквото и да става дума,
по какъвто и начин да се свързват стоки, услуги, разговори и т.н.
Когато говорих за К., няма как да не насоча вниманието ви и към другия наказателно-
неотговорен г-н Т.. Спомняте ли си уважеми съдии и съдебни заседатели, колко уклончив и
колко противоречив беше разпита проведен от Вас? Колко неистини каза този човек и каква
е именно неговата връзка с контрабандата и включително с това, което може да бъде
свързано с К.М.? Някакви абсурдни твърдения за запознанства и стоене по заведения и т.н.,
но в случая с г-н П.Т. има един интересен факт, с който аз ще премина към един друг много
интересен свидетел.
Той е намесен в първия транш, когато иде реч за ПМК-то е интересно това, че
въпросният материал прекурсор или нещо друго, е бил установен не вследствие на
дейността на българските служби, а вследствие на една старателна работа на българските
митничари. Вследствие на една случайна проба се установява наличието на този
подготвителен материал, отговорният за това митнически служител дава показания няколко
дни по–късно и това е първото действие, с което започва досъдебното производство.
Няма абсолютно никакви данни, че службите имат принос в разкриването и изобщо
достигането до истините с наличието и попадането на българската граница на въпросния
прекурсор. Г-н К. възлага на свои подчинени - старши инспектори в митницата и те
извършват всичко необходимо след което с въпросния контейнер се върши това, което ви е
известно.
Защо ви заговорих за това, казах ви, че е свързано с анализа на доказателствата – моля
да обърнете внимание как по повод точно на това установяване се появява интереса на
ДАНС към тези три транша на материали, за които се твърдят, че са обект на контрабанда,
свързана с моя клиент. Тогава по някакъв начин, когато г-н К. вече е давал показания ДАНС
е била информирана и са били ангажирани за някакъв вид дейност, свързана с въпросния
прекурсор.
Тогава се осигурява и това движение на контейнера както и всичко свързано с
неговото наблюдение. Но защо се появява този защитен свидетел № 2, след като без
съмнение за мен, той се е занимавал с функция на разследване. Той е вършил всичко по това
39
дело, той самият говори в своите показания, които е депозирал няколко пъти по делото, че
всъщност всичко свързано с това дело има връзка с неговата активност, ако той е имал
някакви насочващи функции, а той е извършвал само оперативна работа, ако той само е
комуникирал с К. и тогава неговото присъствие по делото като свидетел за мен би било
недопустимо. Ако той е следвало да ви каже нещо важно и по това ние да имаме възможност
да градим някакви конкретни доводи, за да защитим нашия клиент К.М., няма пречка
въпросният господин да се изправи без да бъде скриван.
Има един друг въпрос, който си задаваме: какво има общо ДАНС с контрабандата?
Аргументите, които ще ви кажа накратко са свързани с неща, които преди малко ви
казах – ако от Бенелюкс пристигат данни за няколко човека, които са заподозрени и в
Бенелюкс, а както и свидетел № 2, аз говоря, че е контактувал със служби от Обединеното
кралство по други поводи, каква връзка има тази агенция с дейностите по разкриване на
обстоятелства, айде не е разследване, защото разследването на ДАНС е забранено по чл.
194а от НПК и то при положение, че в тази дейност са намесени повече от 2 лица. Двама
губят възможност да са наказателно отговорни, а другите от тях някак си се покриват.
Доколкото като юрист схващам нещата, в случая би било много по- полезно със
случая да се занимава ГДБОП и това дело да е на вниманието на едни институции, които
вече закриха. Когато му зададох въпрос чрез Вас разбира се какви са основанията ДАНС да
се занимава със случая – той отговори с една разпоредба по чл. 15 от Закона за Митниците.
В тази разпоредба аз не открих основания ДАНС да има нещо общо с въпросната
контрабанда. Въпросният свидетел е бил крайно необходим на прокуратурата според мен, за
да могат с него да се правят модулации, когато е необходимо и без да имаме възможности
ефективно да се защитим да се внасят твърдения в свидетелските показания и да се запълват
празнотите на обвинението.
И то по отношение на внесени показания на такъв кръг свидетели, за които ви
говорих и то по отношение на показания, които са променени няколко пъти. Както по
отношение на възникване на съмненията по отношение на К.М., както и по отношение на
други детайли, които не беше позволено да бъдат разкрити при разпита, защото този
свидетел твърдеше, че била организирана и някаква акция по ликвидирането на свидетели
във връзка с това дело.
Когато същият човек говори за сътрудничество със силовите служби няма как служба
на контра-разузнаването да има отношение с разузнавателни служби, които имат
полицейски характер и какво е всъщност това, за което той ми говори?
Свидетелските показания, макар и прегледани по същия начин няма как да бъде
избегнат обзора на тези, които дава Л.
Това, което всъщност тези показания представляват на правен език се нарича “nihil,
nihil”. Тази дама е имала някаква форма на конкубинат, която не е много ясна, но включва и
вид обвързване с брачен договор, те са съжителствали и когато са започнали да работят с нея
при разследването по делото, тя не е била предупредена, че може да се въздържа от
40
свидетелски показания. Нейните показания нямат никаква стойност, за да могат да бъдат
включвани в общия куп на разследването. И това, което ми остава да разгледам са всички
усилия, които Прокуратурата е направила в този кръг на т.нар. международно
сътрудничество.
В Белгия и Холандия при опитите за получаване на правна помощ прокуратурата не
установява абсолютно нищо, което да има значение за това дело.
Със съдия-следователя Мунк, мисля, че такъв му е статутът, прекратява преписката,
тъй като при проведените подслушвания и всичко, което е направил по това дело той или
съответните служби не са довели до установяването на каквото и да е свързано с интереса на
българските власти. Преди това, във връзка с пътуванията на въпросния контейнер се
получават данни за ареста на 10 човека. Каква е връзката на този арест, каква е съдбата на
арестуваните лица, какви са отношенията по повод на това дело, остават извън
възможностите да бъдем информирани, за да можем да имаме аргументи да се защитим.
Прихванатите преводи – това са средствата, които имаме на разположение по
доказателствата, са единствено по отношение на близките на К.. Два пъти са предавани суми
от порядъка на 400 евро на същата тази Л, и има някакви данни за отношенията със сестра
му. Нищо повече и никаква връзка с никаква логистика, която може да бъде търсена в
случая.
Функцията на свидетеля К. може твърде лесно да бъде подведена под един известен
европейски прецедент – това е делото „Милиние“ с диспозитивите му в параграфи между 37
и 41. Европейският съд е определил, че когато определеният информатор дава съдебно
показания срещу друго лице е задължително да се провери и да се установи дали този
информатор, лицето К., няма някакви скрити мотиви, това от негова страна.
А в същите параграфи откриваме задължение и към институциите на тази страна,
които приемат тези показания дали разпитващите, разследващите или за каквито и да става
дума органи, не създават чрез приемането на подобни показания отношения, които законът
да няма възможност да ги цени, да го подбужда, да дава показания под угрозата на по-тежко
наказване, на някакви заплахи, изобщо да бъде създаден и към него някакъв скрит мотив,
който следва да бъде установен в един достатъчно дълъг период от време назад.
Намирам за много подходящо именно от статута на свид. К. свързан със статута за
който ви говорих - № 2, да бъдат гледани през тази призма, защото пред мен и пред Вас стои
необичайното му качество - той е наказателно неотговорен и аз не мога да си обясня защо. В
заключение ще Ви кажа, считам, че по това, което успях да ви поднеса не намирам за
съставомерно по отношение на К.М. това, което се поддържа и до последния момент за
престъпление по чл. 242, ал. 1 от НК и то с тежките състави.
И ви моля в тази връзка да го оправдаете. Аз няма да си позволява да правя нито
алтернативни, нито евентуални искания, защото считам, че няма никакви основания на този
човек да се търси отговорност точно за това, което се претендира или ако се претендира за
нещо подобно, което вие трябва да направите труда да преквалифицирате, за което ви
41
говорих, че се правят такива опити за примеси, няма как този човек да бъде държан
отговорен, да се твърди, че нямало нито едно смекчаващо отговорността обстоятелство и да
се твърдят отегчаващи отговорността обстоятелства, които аз до този момент в своята
практика не съм чувал, ето защо ви моля да го оправдаете.
СЪДЪТ дава 15 /петнадесет/ минути почивка.
Съдебното заседание продължи в 15:00 ч. в присъствието на всички страни и на
преводача.
Адв. Ж.: Уважаеми окръжни съдии, уважаеми съдебни заседатели, считам, че К. М.
М. е невиновен по така повдигнатото и поддържано обвинение от началото до настоящия
момент.
Аз за разлика от прокуратурата не считам, че обвинението е доказано по безспорен и
категоричен начин, а напротив поддържам така изразеното становище на моите колеги
прежде говорящи.
Считам, че действително по това дело са извършени огромен обем
съдопроизводствени и други процесуално-следствени действия. Действително са били
събрани различни по вид доказателства, но в своята съвкупност те не излагат безспорните и
релевантни факти, от които да се установи, че престъплението, така както е описано в
обстоятелствената част в унисон със заключителната част на ОА, е извършено от нашия
подзащитен К.М. и от Р. П..
Такава съпричастност на нашия подзащитен от материалите по делото не се извлича.
Аз няма да се правя на оригинален, тъй като съм седмият адвокат, който пледира по това
дело, лично аз за втори път, а някои колеги са пледирали и по три пъти.
Освен това няма как да е категорично доказано едно обвинение, което се проточва
във времето вече 5-та година, като немаловажен е фактът, че по същото това дело са
участвали почти всички под една или друга форма съдии във Варненския окръжен съд.
Фактологията е ясна, такава, каквато се съдържа в кориците по делото, анализът,
който направи моят колега Ц. също е ясен, аз рискувам да изпадна в положението да бъда
досаден, с оглед напредващото време и поради факта, че съм последен в изказванията си.
Ще акцентирам само върху някои моменти.
Действително свидетелите образно казано, условно можем да ги разделим на няколко
групи, като изключим свидетелите, които са митнически служители, които са си вършили
работата, много интересни фигури са управителите на фирмите – С. Т. Т. и Пабло К.,
респективно това са управителите на фирмите, в този смисъл задължени лица, които са
длъжни да регистрират съответния внос.
През цялото досъдебно производство и в съдебното производство ние тези лица не
42
можахме в условията на устност и непосредственост да разберем тяхната теза. Видно от
материалите по делото, че свид. Т. никога не е бил намиран на адреса, а на адреса, където се
е помещавала фирмата се е помещавало заведение за хранене, което към момента не работи.
Свидетелят Пабло К., така отбелязан в материалите по делото не се явява, по справки
на МВР не е установен на никакъв деклариран от него адрес. Освен това същото лице няма
данни да е получавал статут на пребиваване в страната. Само от тези факти възникват много
въпроси, които и към настоящия момент, няма как да ги намерим във форма на отговори
било в ОА, нито в хода на съдебното следствие.
Л. Д. АНГ. е изключително противоречив свидетел, който в един момент на делото
имала отношения с нашия подзащитен К.М., впоследствие в резултат на влошени
взаимоотношения обръща своите тези и в самия ход, както на ДП, така и на съдебно такова
сменя няколко пъти показанията си, но същата сподели пред Вас, че всичко, което знае по
случая го е чула от пресата и никакви подробности не знае.
По отношение на свид. П.Т., употребява следните глаголи: „той се натресе,
присламчи се, мъчи се да ни продава, искаше да се вмести в бизнес, нещо такова, на
8.04.2019 год. съм разпитана по делото, качиха ме горе…“ на въпрос явно „къде горе?“ тя
отговаря: „горе пред кабинета“, каквото и да значи това, като споделя, че контактите й с
К.М. са до 2016 год. и категорично заявява, че не познава лицето М.К., в тази връзка на
Вашето внимание ще бъде как ще цените разказа на нейните показания като свидетел. Както
споменах митническите служители са ясни, но особено внимание ще акцентирам върху
разпита на свидетеля Михаил А. К., който е централна фигура и заедно със свидетел № 2 са
двата кита, върху които се крепи обвинението от страна на прокуратурата. Това е класическа
сглобка, тъй като в разпитите на двете лица, едното засекретено, има крещящи
противоречия.
Свидетелят М. Р. К. разказва, че се е запознал с К. през 2016 година в Кранево
посредством П.Т., това е другото наказателно-неотговорно лице поне такава фигура е
възведена от обвинителния акт.
Но за мое учудване и за учудване на колегите, ние днеска за първи път чухме, че тази
фигура престана да съществува, а се появи фигурата на посредствените извършители.
Свидетелят М. Р. К. споделя много интересни неща в областта на т.нар. оперативно-
издирвателна дейност, той едва ли не, е човекът, който под формата на буден граждански ум
и съвест е конструирал цялото дело и в резултат на неговите гигантски усилия, това дело е
видяло бял свят и е обективирано да се занимаваме ние с него вече повече от три години.
Той каза, че контактувал с двама човека от ДАНС като това е станало през месец септември
след края на 20то число. Лично според мен това не кореспондира с хронологията по делото
с оглед на обективираните фактически действия, които лично свидетелят М.К. е извършвал
във връзка с вноса на инкриминираните вещества.
Начинът на свързване с органите и службите, и точно това понятие „службите“ го
използват както свидетели, така и органите на ДП, така и митническите служители, а така и
43
някои съдебни състави, което е много характерно последно време по повечето дела, които
протичат в българската наказателно-правна система. Респективно тези служители на ДАНС
след като той е споделил какво е правил и какво възнамерява да прави са му казали „да
продължава по схемата“, това са думи, стилистика, от протокол за разпит на свидетеля М. Р.
К..
По-интересното от цялото това изложение е, че „всичките ми действия…“ казва той
„…бяха съгласувани с него“, кой е този „него“, това дали е защитен свидетел № 2 или са
други служители на ДАНС, това не е изяснено и това ще остане една загадка до края на
делото, което още на досъдебното производство има наченки за други замесени служители
на ДАНС, които включително са получавали веществени доказателства и дипломатически
пратки, но това ще го установим малко по-нататък.
Свидетелят К. казва и твърди, че ДАНС са му дали фирмата, докато от протокола за
разпит на защитен свидетел на наши въпроси защитеният свидетел № 2 казва: „К. имаше
единствено ангажимент да ми предоставя информация, но не съм му възлагал конкретни
задачи или да съм го провокирал за това.“
Продължавам с изказвания на свид. К. който казва, че: „собствениците на фирми не
са били запознати, те отдавна не са били в България“ когато става дума за официалните
справки, същият той е имал вътрешно пълномощно, пътувал е до Холандия, но това било по
поръчение на ДАНС, в заключение казва, че: “Категорично се установява поръчка и задача,
всичко с моето пътуване е било съгласувано с агенти на ДАНС“; „… аз работих с агент на
ДАНС, който решаваше всички въпроси т.е. всичко беше съгласувано с него“.
И тука има едно изречение, което подлежи на добър анализ, защото свидетелят К.
казва, че имал информация, че много служби следят този контейнер. Аз това не си го
измислям, а това го извличам от протокола за разпит. Откъде К. знае, че много служби
следят даден контейнер ако не е служител или приравнен служител, или служител на
прикритие към тази специализирана служба, която е оторизирана да работи за сигурността
на страната.
За сглобката се разбира също така и от друго изречение: „К. разбираше какво има в
контейнера в последния момент, какво е количеството, даже винаги имаше изненади. Как
тогава под фигурата на посредствен извършител т.е. наказателно-неотговорното лице
отговорността се прехвърля върху отговорното лице в случая К.М., който е разбирал в
последния момент и даже винаги се е изненадвал какво има в контейнера, цитирам
протокол от с.з. от 30.03.2021 год. лист 22.
И приключвам с последното изречение, което също прави голямо впечатление: „Аз,
за да предоставя тази фирма, без да имам права и пълномощно, съм съгласувал всичко с
ДАНС и те ми казаха: Дай тази фирма“.
Отново ще се върна на протокола за разпит на свидетел с тайна самоличност, който
отрича това нещо. Аз не виждам как в последваща аналитична дейност това противоречие
може да бъде изгладено, тъй като според нашето процесуално законодателство фигурата на
44
свидетел с тайна самоличност не може да бъде подлагана на очна ставка, ние затова и не сме
искали.
Друг е въпросът какво е налагало този служител да бъде дълбоко законспириран, при
положение, че самият той каза, че е служител на ДАНС, а щом е служител на ДАНС, той е
протекциониран от самия закон за ДАНС. В самия закон за ДАНС има множество норми,
които дават права, респективно задължения и по никакъв начин аз лично поне вече от 10-15
съдебни заседания не виждам каква беше причината той да бъде засекретен. В това
отношение, също така ви предлагам задълбочен анализ на всички разпити на този свидетел
с идентификационен номер 2/2018 година, като е видно, че същият този служител работи за
държавна агенция и в това качество получава както опосредена, така и оперативна
информация, а най-вече досежно това дело информацията от свидетеля К., който пък
респективно той го ръководи като агент или като шпионин това остава неизяснено.
Отново в разпита на защитен свидетел на въпроса, дали дейността на свидетеля К. е
приравнена на такава на агент на прикритие, свидетел номер 2 казва, че той е бил обикновен
гражданин, който съдейства. Аз досега в моята практика вече съм на 55 години, от 20
години се занимавам с криминален контингент, съм виждал много лица, които съдействат,
но такъв бонус за пръв път виждам - някой да е съдействал и да бъде наказателно
неотговорен и то за силно криминализирани, синхронизирани действия.
Извинявам се много ако не съм прав, защото вашият опит е огромен в сравнение с
моя като човек, който се явява в съдебна зала, но лично аз това не го разбирам още по-малко,
защото няма логическо обяснение в самия обвинителен акт.
В самия обвинителен акт, тъй като не беше изменен, нито обстоятелствената част,
нито беше редуцирана по някакъв начин стойността на инкриминираните вещи, има точно
седем реда, с които прокуратурата оневинява престъпно според мен, лица които са
извършили престъпления.
Отново ще цитирам протокола за разпит на защитения свидетел, който казва: „ние
имаме задача единствено да опазим границата, т.е. да опазим нашето пристанище“, какво
налага тогава тази дългосрочна комбинация оперативна и реализация да се разположи във
времето от 2 години, да се пропускат контейнери, те да се придружават с коли с буркани, да
минават през няколко страни в Европа и на всичкото отгоре нашият подзащитен да няма
никаква съпричастност на това действие, нито той е организирал, нито той е заплащал, нито
той е сглобявал, нито той е измислял, нито той е координирал някакви действия, които да
имат логично обяснение и които поне нас да ни убедят, а не да се пънем като магаре на мост
при положение, че ако обвинението действително беше доказано по категоричен начин.
Какъвто и да е М.К., за мен той не е адекватен свидетел, както колегите се изразиха
той е квази-свидетел, той е в кавички свидетел.
В това отношение има много международни дела и международна практика на съда в
Люксембург, колегата цитира делото: „Милиние“, където се казва, че: „при положение, че е
бил използван частен информатор“ такъв ли е К.? Щом се обажда и прокуратурата го
45
таксува като частен информатор, „…целият фактически състав следва да бъде изследван
назад във времето до самото начало на престъпното деяние, без значение на кой етап се е
намесила Държавата, в противен случай остава неясно какви са допустимите граници на
провокативните действия.“
Аз считам, че има провокация, провокация от самото начало - от внедряването на П.Т.
до препредаването му от службите на М.К., за да бъде сглобена тази комбинация и
респективно прокуратурата да се ползва т.е. прокуратурата е използвана от службите, за да
може да конструира такова обвинение, за да бъдат обвинени по безумен начин тези две лица
при положение, че други 5 лица остават абсолютно ненаказани. На какво основание? Чужди
партньорски служби в официални документи и кореспонденции на които се позовава самият
агент на ДАНС казва кои са лицата. От материалите по делото е видно, също така кои
вещества са предмет и влизат в изпълнителното деяние за контрабанда.
Веществото АПАА, което е предмет на обвинение въобще не е било включено т.е
вторият контейнер. Защо се разводнява това дело?
Защо когато са получили сигналите още от самото начало, партньорските служби
всичко това се пре-предава като една приказва в обвинителния акт, като оперативна
информация без никаква доказателствена стойност. Какво е това – „чужди партньорски
служби“, евфемизъм, кои са тези чужди партньорски служби, къде е обективиран този
сигнал, че К.М. получил във фирмата си прекурсори, вместо почистващи препарати. Ами
защо не са го хванали? За да се стигне в крайна сметка до такова тежко обвинение, че има
особено тежки последици. Как ще има особено тежки последици, когато деянието е под
контрола на службите, когато всичко е конструирано от службите, когато всичко е
организирано, проведено и реализирано от друг човек и този човек е бил М.К., той активно
си е предложил услугите и активно е действал и е оперирал с чужди фирми. Никъде не са
фиксирани по никакъв начин волеизявления на представители на тези фирми, както казах
по-горе Пабло К. и С.Т.. Към делото не са приобщени пълномощни, които на всичкото
отгоре са били заверявани и нотариално. Тези пълномощни определят и кръга на
представителната власт. Нито едно доказателство няма за предоставяне на парични суми от
страна на К.М., освен евфемистичните послания на квази-свидетеля.
Самият защитен свидетел казва: „…аз съм чувал от К. за суми“. При положение, че
трима-четирима агенти на ДАНС са се занимавали с този случай от самото начало, как със
силите и възможностите и с неограничените ресурси на тази служба, при използване на
целия ресурс на ДАТО те не са обективирали един нокът, едно нищожно доказателство,
една среща да е документирана – предаване на пари, транзакцията е уловена.
Единствено твърдение, че К.М. е разполагал физически с пари, каквото и да значи
това, къде ги е крил тези пари? Тази контрабанда от 400 милиона, както твърдеше
прокуратурата в началото, как се е финансирала, откъде ги е взел физически тези пари, а
още по-шокиращо е, че не К. е финансистът според обвинението, а П. е финансистът на тази
организация.
46
Колегата цитира тълкувателно решение № 1/21.01.2015 год. по тълкувателно дело №
1/2014 година на Върховния касационен съд, там е казано, посочена е нормата на чл. 242
НК, същата е бланкетна.
В празнотите й тя следва да се запълва с нормите извън наказателното право. Ако
приемем, че е извършител, както се твърди, е К.М. на тази контрабанда, тогава къде са
описаните действия на преките извършители? С какво със съвети, логистика, направление,
помощ, предлагане на помощ, тогава защо прокуратурата вместо да се възползва да образува
дело за организирана престъпна група, където в цялост може да се разгледа и както
обвинението, но така и ще се разгледа и цялостно защитата.
Как ние да гадаем какво има предвид прокуратурата, като едва днеска сменя термина
от един с друг – от наказателно-неотговорен на съизвършител. Ако е съизвършител тогава в
диспозитива трябва да бъде вписано какво точно представлява това съизвършителство. Има
крещящ дисбаланс между обстоятелствена част и диспозитив. Едно е да си наказателно-
неотговорен, което както и да го мислим, не може да си го обясним, и друго е да си
посредствен извършител. Тогава трябва да е описано, а респективно ние да сме го прочели и
едва тогава да пледираме да знаем за какво защитаваме този човек. Категорично от
обвинението трябва да отпадне и обвинението за това вещество, което цитирах АПАА,
предмет на обвинението на втория контейнер. Очевидно е, че то не е инкриминирано към
периода, за който се отнася обвинението.
Всичко това води до еднозначния извод, че при внасянето на АПАА от който и да е
дали от К.М. или от Р. П. в съучастие, във форма на общност на умисъла с други лица, те са
неотговорни. Защото и самият служител на ДАНС казва, че към този период всичко е било
нормално и по този начин това е било част от мотивировката, той да ръководи агента, като
му казва спокойно: „това вещество не е инкриминирано“, тогава защо прокуратурата го
включва в ОА?
Аз не мога да си отговоря, под формата на шега, но за да набъбне обвинението, за да
може по вестниците да излезе, че са хванали контрабанда за 400 милиона. Това е самата
истина. И този балон, който се поддържа по това дело се крепи именно на тези бомбастични
размери, които се обявиха по медиите, и с които се появиха снимки на високопоставени
представители на държавното обвинение. Ако това е справедлив процес, аз не вярвам, че
български съд може да допусне несправедлив процес, защото в контекста на това, че сме
член на Европейския съюз всеки един гражданин има право на справедлив процес. При нас
точно обратното мисля, че в хода на досъдебното производство има множество процесуални
нарушения, които водят до еднозначния извод, че е нарушено правото на К.М. за справедлив
процес. Прокуратурата както се опита да ви обясни адвокат В.Ц. е все още орган на
съдебната власт, и той трябва да се води от основните принципи на наказателния процес –
безпристрастност.
Аз никъде не видях безпристрастност, напротив. Двамата прокурори, участвали по
делото не се появяват, появи се трети прокурор, който може би бере срама на своите колеги.
Защото един прокурор, да се изкаже в съдебна зала в 22-ра година, страна-членка на ЕС и да
47
каже, че е пристрастна, защото обратното е шизофренично е несправедлив процес.
Несправедлив е процесът, защото множество материали включително на митническите
служители са извършвани преди да бъде образувано досъдебното производство.
Досъдебното производство, да не забравяме, е образувано 10 дни след откриването по
метода на оценка на риска на първия контейнер. Тези скрити действия не виждам как може
да бъдат валидирани освен ако в подходящия момент делото не беше върнато за ново
разследване, където да се изчистят тези моменти, да се прецизира обвинението, а не в
момента да въртим около едно и също от самото начало. Колкото и думи да са и томове
дори да изложа пред Вас, пак ще се върнем на диспозитива на обвинението. Как може да се
обосновава умисъл при положение, че извършителите са наказателно-неотговорни и са
свидетели? Как ще установяваме ние това?
Има смесване на процесуални фигури, конкретиката я знаят именно тези свидетели,
които са извършвали вноса, които са се занимавали с фирмите и документите, те знаят
конкретиката и механизма.
Но когато тези свидетели са пристрастни, те не са обективни и няма как вие да ги
цените и няма как да бъде това основа на справедливостта, защото те са предубедени
свидетели.
А са предубедени, защото някой им е обещал, че няма да бъдат наказани за
собствените им неправомерни действия. Никъде в обвинителния акт не е описано какво
точно е направил К.М., освен че е бил следен, фотографиран, подслушван, ходил до
Холандия, срещнал се с М.К.. Аз четох веществени доказателствени средства, там се говори
за таратор, за какво да си поръчват за храна, нищо конкретно.
Единствено активната фигура, която се чува и която е обективирана във вдс-то е
М.К.. М.К. знае как се готви наркотика, прекурсорите, М.К. знае целия синтез. М.К. знае как
да борави и е описан механизма да борави с криптиращи устройства, ако останем на другите
доказателства в обвинителния акт и в хода на съдебното следствие не се събра нищо. В тази
връзка тъй като действително колегата каза всичко, и рискувам да преповтарям, ще мина
към изказаното от прокуратурата, че отегчаващо вината обстоятелство е намерението на
някого да вкарва кокаин.
Нямало смекчаващи обстоятелства, напротив има много отегчаващи. Отегчаващо
обстоятелство е, че някой има намерение да вкарва кокаин, защо има някакво намерение,
защото служителят на ДАНС казал или еди кой си. Къде са доказателствата, никъде ги няма!
Мисля, че това е абсолютно несериозно. Също така не беше коментирана и редукцията на
големите размери, която е съществена.
Да, действително пак сме в параметрите на първоначално възведеното обвинение, но
много съществена редукция на тези параметри, което трябва да се постави една голяма
удивителна за дълбок размисъл.
В заключение, тъй като прокурорът се позова, че е било доказано дори
разпределението на ролите, аз лично не чух как са разпределени ролите.
48
Ако от така нахвърляния обвинителен акт може нещо ние да си представим, да го
оставим на плод на въображението, при това разпределение на ролите, така е, но аз лично
считам, че по никакъв начин не става ясно кой, как, по какъв начин е допринесъл за
осъществяване на изпълнителното деяние. Наказание 20 години „лишаване от свобода“ е
много голямо. Но това наказание би трябвало да е справедливо, когато отговаря на
доказателствения материал и да не забравяме, че ако всичко беше много лесно, тези хора
досега щяха да бъдат осъдени и най-вероятно щяха да излежават присъдите си.
Самият факт, че толкова години го влачим това дело, а да не забравям, че тези 4
години те бяха в затвора, аз до голяма степен считам, че целите на неналожено наказание,
където се говори за индивидуална и генерална превенция до голяма степен са изпълнени и
рискът за тях е силно редуциран. В този смисъл да се иска 20 години „лишаване от свобода“
за мен не кореспондира със справедливостта в процеса, с един от основните принципи, че
наказанието трябва да бъде законоустановено и да бъде справедливо.
Не може един съд, макар че делото е било при прокурора 10 години, прокурорът на
всичкото отгоре без да съобрази всякакви обстоятелства дори да излязат хипотетично
пренасяне на наркотици да иска 20 години, за мен това е несериозно при положение, че
лично за мен, вие си имате съвест, вие може да цените кои са смекчаващи – има ли ги или ги
няма. К.М. е лице в напреднала възраст, 4 години е бил в условия на изолация, намира се в
чужда държава с чужди нрави, за него този процес, както за нас е труден, за него е 10 пъти
по-труден, защото той е лишен от лингвистична оценка на всички тези материали. Може би
той възприема 1/10 от всичко това, което става в залата. Считам, че трябва винаги да се
взема предвид здравословния статус и семейно положение, и в тази връзка ви моля за
справедлива присъда. Благодаря.
Подсъдимият П. /право на лична защита/: Аз нямам нищо общо с обвинението.
Желая да бъда оправдан по тези обвинения.
Ставаше дума за контейнери 1, 2 и 3. За контейнер 1, нямам никаква връзка с него,
дори К. го казва. За контейнер 2 също. За контейнер 3 единственият човек, който казва нещо
за моето участие в цялата организация това е К.. Той го каза на това заседание без каквото и
да е било доказателство. Необходимо е прокуратурата да гледа по-критично на нещата,
затова ви моля и вие да бъдете критични. Цялото дело е привидно, скалъпено. Направете го
за българската държава и за бъдещото. Аз не мога да обясня на моите близки какво се
случва по това дело, защо все още съм тук и съм изправен пред Вас. Невинен съм по
обвинението, моля да ме освободите. Благодаря.
Подсъдимият М. /право на лична защита/: Обвинението се базира единствено и
само на показанията на К.. Пристрастната прокуратура ме обвинява в Обвинителния Акт във
факти, които действително не съм извършил. Затова ви моля да отхвърлите това обвинение.
СЪДЪТ на основание чл. 297 от НПК дава ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимите:
49
Подсъдимият П.: Невинен съм.
Подсъдимият М.: Моята последна дума е много проста - действията, които извърши
К. не са законни съгласно чл. 118, ал. 2 НПК, моля да не вземате предвид казаното от
свидетеля К..
Съдът на основание чл. 55, ал. 4 от НПК относно предоставяне на писмен превод на
двамата подсъдими на присъдата и мотивите запитва подсъдимите желаят ли
предоставянето на писмен превод на присъдата и на мотивите от български език на
нидерландски език.
Подс. М.: Бих искал писмен превод на присъдата и мотивите и моля преводът да не е
машинен.
Подс. П.: Бих искал писмен превод на присъдата и мотивите на нидерландски език и
моля преводът да не е машинен.
Съдът след като взе предвид становищата на двамата подсъдими и разпоредбите на
чл. 55, ал. 4 от НПК намира, че следва да бъде извършен писмен превод от български език на
нидерландски език на присъдата и на мотивите след тяхното изготвяне по настоящото дело,
поради което и
ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕН ПИСМЕН ПРЕВОД от български език на нидерландски
език на присъдата и на мотивите по настоящото дело след изготвянето им, като преписи от
същите ДА БЪДАТ ИЗПРАТЕНИ на подсъдимите К. М. М. и Р. М. П..
СЪДЪТ обяви, че ще обяви присъда си на 03.06.2022 г. в 13.15 ч., за която дата и час,
явилите се страни са уведомени от днес.
ДА СЕ УВЕДОМИ ОСИН, СЕКТОР „ПРОБАЦИЯ” гр. Бургас за необходимостта
К. М. М. да се яви в съдебно заседание на 3.06.2022 год. от 13:15 часа.
На преводача ДА СЕ ИЗПЛАТИ сумата от 240 /двеста и четиридесет/ лева за
извършения превод в днешно съдебно заседание /изд.РКО/.
Препис от настоящия протокол след изготвянето му ДА БЪДЕ ИЗПРАТЕН В
ПРЕВОД на подсъдимите К. М. и Р. П.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, приключило в 15.45 ч.
50
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
51