РЕШЕНИЕ
№ 1436
гр. Пловдив, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от И. Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело
№ 20235300501262 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Некст лоджистикс“ЕООД
против решение № 3292/12.10.2022г. по гр.д.№ 2173/2022г. на ПдРС, ХІХ гр.с., с което
предявените от жалбоподателя искове против „Де лукс груп“ООД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата 3240 лева- остатък от неизплатено възнаграждение за доставени
транспортни услуги, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба-
16.02.2022г., до окончателното плащане, както и сумата от 53,22 лв. - обезщетение за забава
за периода 11.12.2021 г. -16.02.2022 г. са отхвърлени. В жалбата се сочи, че обжалваното
решение е неправилно и незаконосъобразно, не е съобразено със събраните доказателства, а
също така, че макар „Де лукс груп“ООД да са станали причина за завеждане на делото,
първоинстанционният съд е отказал да присъди направените от жалбоподателя съдебни
разноски.
От въззиваемата страна „Де лукс груп“ООД не е подаден отговор на въззивната
жалба.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
По гр.д.№ 2173/2022г. на ПдРС, ХІХ гр.с. са предявени обективно съединени искове
по чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 372. ал. 1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД от „Некст лоджистикс” ЕООД против
„Де лукс груп“ ООД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 3240 лева-
остатък от неизплатено възнаграждение за предоставени транспортни услуги, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба от 16.02.2022г. до окончателното
плащане, както и сумата от 53,22 лева обезщетение за забава за периода 11.12.2021г.-
16.02.2022г. В исковата молба се твърди, че между страните са налице трайни търговски
отношения свързани с извършване на транспортни услуги. По пет заявки по телефона през
периода 16.11.2021г.- 10.12.2021г. „Некст лоджистикс” ЕООД извършили превоз на стоки
1
на ответника в страната, за които били издадени пет фактури, а именно фактури №№
**********/17.11.2021г., **********/22.11.2021г., **********/06.12.2021г.,
**********/06.12.2021г. и **********/14.12.2021г., на стойност съответно 720 лева, 720
лева, 660 лева, 480 лева и 660 лева, с включен ДДС. Дължимото възнаграждение не било
платено в срок, нито следва отправената от превозвача до възложителя писмена покана.
С подадения от „Де лукс груп“ ООД отговор на исковата молба исковете са оспорени
като неоснователни с твърдението за извършено на 23.03.2022 г. плащане на главниците. С
молба от „Некст лоджистикс” ЕООД за насроченото първото по първоинстанционното дело
публично съдебно заседание са потвърдени извършените плащания на главницата, но като
се твърди, че дължимите суми са преведени в хода на съдебното производство, се поддържа
твърдението за наличие на забава.
От приетите по делото на ПдРС писмени доказателства- фактури и товарителници се
установява, че възложени от въззиваемата страна транспортни услуги са осъществени от
жалбоподателя през периода 17.11.2021г.- 13.12.2021г., като дължимото възнаграждение е в
общ размер от 3240 лева с включен ДДС. Безспорно е, а и от приетите по
първоинстанционното дело платежни нареждания пряко се установява, че от възложителя по
договорите за превоз са извършени две плащания на 23.03.2022г. и 15.02.2022г. в размер
съответно от 2100 лева и 1140 лева или общо 3240 лева, покриващи изцяло претендираната
главница. Ето защо, решението на ПдРС в частта, с която е отхвърлен искът за присъждане
на същата ще следва да бъде потвърдено.
Спорен е въпросът относно падежа на задълженията за заплащане на
възнагражденията по горепосочените фактури. В исковата молба са посочени следните
падежи: по фактура № **********/17.11.2021г.- 10.12.2021г., по фактура №
**********/22.11.2021г.- 21.12.2021г., по фактура № **********/06.12.2021г.- 19.12.2021г.,
по фактура № **********/06.12.2021г.- 19.12.2021г. и по фактура №
**********/14.12.2021г.- 26.12.2021г.. Прави впечатление, че сроковете за плащане спрямо
датите на издаване на фактурите са различни- от около две седмици до близо един месец. В
самите фактури е записан падеж за плащане в дни, последващи датите на издаване на
фактурите. Налице е и текст „Плащане“, срещу който е записано „Плащане след ЧМР“. ЧМР
е международна товарителница за автомобилен транспорт. Очевидно, че се има предвид
товарителница. Към фактура № **********/17.11.2021г. е приложена товарителница от
същата дата; към фактура № **********/22.11.2021г.- товарителница от 19.11.2021г.; към
фактура № **********/06.12.2021г.- товарителница от 04.12.2021г.; към фактура №
**********/06.12.2021г.- товарителница от 08.12.2021г.; и към фактура №
**********/14.12.2021г.- товарителница от 13.12.2021г.. От приетото по настоящето дело
заключение о ССЕ, изготвено от вещи лице Т. Ш. се установява, че и петте фактури са
осчетоводени от „Де лукс груп“ ООД в дневника за покупки на дружеството за месец
декември 2021г.. В счетоводството на жалбоподателя първите две фактури са отразени в
дневника за продажбите за месец ноември 2021г., а останалите три- за месец декември.
От гореизложеното става ясно, че не са налице данни за това между страните да е бил
договорен конкретен срок за плащане на възнаграждението за извършените транспортни
услуги- определен срок в дни / календарни или работни/ или седмици, считано от датите на
издаване на фактурите или от датите на товарителниците или от датите на предоставянето
им на възложителя. Тексът във фактурите „Плащане след ЧМР“ може да се тълкува както в
смисъл, че плащане се дължи след предаване на товарителниците на възложителя, така и в
смисъл, че срокът за плащане започва да тече от издаване на товарителниците, който момент
съвпада с осъществяване на услугите. Съгласно чл. 372, ал.1 от ТЗ, товародателят дължи
плащане на възнаграждението на превозвача при сключването на договора, освен ако е
уговорено друго. В случая не се установява при сключване на договорите за превоз да е
уговорен друг момент за плащане. От друга страна обаче с изпратената от жалбоподателя до
въззиваемата страна покана за доброволно изпълнение е даден 7- дневен срок за заплащане
на сумата от 3240 лева- не и на лихви за забавено плащане. Липсват доказателства за това,
дали поканата е достигнала до „Де лукс груп“ ООД преди 31.03.2022г.- датата на връчване
2
на същото дружество на преписи от исковата молба и приложенията към нея, но
определеният от жалбоподателя 7- дневен срок за плащане, дори преди това да е бил
приложим законоустановеният срок, го обвързва и няма основание той да претендира лихви
за забавено плащане за период преди изтичането му. Ето защо, обжалваното решение ще
следва да бъде потвърдено изцяло, като направените от жалбоподателя съдебни разноски
останат в негова тежест.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 3292/12.10.2022г. по гр.д.№ 2173/2022г. на
ПдРС, ХІХ гр.с., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя „Некст
лоджистикс”ЕООД искове против „Де лукс груп“ООД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата 3240 лева- остатък от неизплатено възнаграждение за доставени
транспортни услуги, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба-
16.02.2022 г., до окончателното плащане, както и сумата от 53,22 лв. - обезщетение за забава
за периода 11.12.2021 г. -16.02.2022г..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3