Определение по дело №349/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 1723
Дата: 7 май 2013 г.
Съдия: Миглена Йовкова
Дело: 20131200500349
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 16 април 2013 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Определение № 467

Номер

467

Година

22.8.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

08.22

Година

2011

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Иванка Вачкова

дело

номер

20114100500924

по описа за

2011

година

Производство по чл.278 ГПК ,вр.чл.78,ал.7 от ГПК

С определение № 1455 от 18.07.2011 год. по Гр.д. № 122 по описа за 2008 год. Великотърновският районен съд е осъдил Г. Х. Ч. да заплати на Национално бюро за правна помощ – гр.София ,сумата от .. лева възнаграждение за адвоката,предоставил правна помощ на страната.

Против това определение е постъпила частна жалба от Г. Х. Ч..Жали се определението в осъдителната част.Навеждат се доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт.Твърди се ,че не следва да заплаща разноски на Бюрото за правна помощ,т.к. счита,че предоставената правна помощ не била в „нужните обем и качество”.На следващо място страдал от заболяване,което го инвалидазирало и не бил в състояние да заработва парични средства като нает или самонает.Представя доказателства за здравословното си състояние и размера на получаваната пенсия.

Прави се искане за отмяна на обжалвания съдебен акт.

Въззивният съд като взе предвид наведените оплаквания и събраните доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо определение по смисъла на чл. 274,ал.1,т.2 от ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството е по чл.78,ал.7 ГПК

Пред Великотърновският районен съд е висящо дело за делба на наследствени земеделски земи на наследниците на Х. А. Ч.,б.ж. на с.А.,по което Г. Х. Ч. е ответник.Последният е предявил насрещен иск срещу останалите съделители и е поискал съдът да отхвърли иска за делба и да го признае за собственик на делбените имоти с твърдение за изтекла в негова полза придобивна давност.Районният съд е отхвърлил иска като неоснователен.По реда на въззивното обжалване,въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния.Пред районният съд ищецът,сега частен жалбоподател Г. Ч. е поискал съдът да му предостави правна помощ,за което е представил документи.Съдът му е предоставил правна помощ изразяваща се в процесуално представителство и страната е била представлявана от адвокат.Адвокатът е участвал във всички съдебни заседания.Изготвил е въззивна и касационни жалби.Въззивният съд следва да отбележи,че адвокат Б.е изготвила подробна касационна жалба и изложение към нея,представила е съдебна практика.При служебната проверка ВКС е преценил,че решението на въззивния съд е правилно,че не са налице наведените оплаквания за нарушения на чл.280 ГПК и не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение. По тези съображения оплакванията на страната са неоснователни.Пред настоящата инстанция жалбоподателят е представил доказателства за здравословното си състояние и за размера на получаваната пенсия.Тези доказателства не следва да се вземат предвид,т.к. същите са били представени при исканата правна помощ и са били основание за отпускането й.

По чл.78,ал.7 ГПК,ако претенцията на лицето получило правна помощ бъде уважена,изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ съразмерно с уважената част от иска.В случаите на осъдително решение страната,получила правна помощ,дължи разноски съразмерно с отхвърлената част.В цитирания текст е уредено производство на съдебна администрация,която се развива на основание чл.78,ал.7 ГПК по молба на националното бюро за правна помощ –София,което не е страна в процеса.В настоящия случай искът на Г. Ч.,сега частен жалбоподател е отхвърлен като неоснователен,поради което дължи на Бюрото за правна помощ направените разноски за адвокат ,определени с решение № ВТ -46- 19791/2010 от 06.04.2010 год.

По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Въззивният съд намира определението на пъ­вата инстанция за правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.278 ГПК въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1455 от 18.07.2011 год. по гр.д. № 122 по описа за 2008 год. на Великотърновския районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател : Членове :

Определение

2

13FAED691ED2C9FBC22578F400369706