Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…. 14.10.2019
г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на деветнадесети септември две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ И.
Секретар: Нина Кънчева
като
разгледа докладваното от съдията Женя И.
гр. дело № 1979 по описа за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание
чл.226 , ал. 1 от КЗ (отм.) и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата Г.Т.Д. твърди, че е потребител на застрахователна услуга по
смисъла на §1, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (отм.) по силата на
валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите от деликвента Г.И.Б., с ЕГН **********, с ответното
застрахователно дружество.
Ищцата твърди още, че е внучка на починалия Георги Тодоров Димитров.
Позовава се на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на
ВКС, откъде извежда правото си на обезщетение за неимуществени вреди. Твърди,
че били изключително близки с дядо си. Между тях съществували чувства на обич и
привързаност, дядото се е грижил за нея като за своя дъщеря. Макар да не са
живели в едно домакинство, ищцата често ходила на гости на дядо си, както и
последният често посещавал внучката си. Г.Д. изпитвала любов и уважение към
своя дядо, който бащински се грижил за
нея и помагал в отглеждането и
възпитанието й. Отношенията им с починалия са били изключително близки, били са
много привързани един към друг. Скръбта на Г.Д. била неизмерима и й причинила неимоверни
страдания. Ищцата много трудно преживявала загубата на един от най-близките си
хора. Преди трагичния инцидент ищцата всекидневно общувала с дядо си и
разчитала на неговата подкрепа в различни житейски ситуации. Връзката между
ищцата и Георги Димитров била изключително силна и внезапната смърт на
последния се отразила изключително негативно на психиката на ищцата. Същата
претърпяла и търпи и към момента негативни преживявания, психически дискомфорт,
страдания и мъка от загубата на толкова близък за нея човек. Това било
нормалното, житейски оправдано състояние на едно задружно и сплотено семейство.
Поради посочените причини, напълно разбираемо било, че Г.Д. все още страда от
загубата на дядо си. Тя нарушила обичайния й начин на живот.
Предвид изложеното и тъй като ищцата не е получила каквото и да било
обезщетение във връзка с процесния инцидент нито от ответника, нито от
делинквента, за нея бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Ищцата твърди, че на 30.10.2015 г., около 15:47 часа, на път І-5, км.
231+800, в землището на гр. Стара Загора, е възникнало ПТП, при което л.а. „БМВ
320 И” с рег. № А 8674 KB, управляван от водача Г.И.Б., се движил по път І-5 в
посока север-юг. В същото време от крайпътна отбивка, намираща се отдясно по
посоката на движение на л.а. „БМВ 320 И”, л.а. „Опел Астра” с рег. № СТ 1734
АХ, управляван от водача Георги Тодоров Димитров, предприел навлизане в платното за движение на
път І-5. Виждайки излизащия на пътя л.а. „Опел Астра”, водачът на л.а. „БМВ” Г.Б.
не задействал спирачната система на автомобила, а предприел маневра да
заобиколи отляво на посоката си на движение навлезлия в неговата пътна лента
автомобил и насочил л.а. „БМВ” в лентата за насрещно движение. Между двата
автомобила настъпил сблъсък, при който те изпаднали в безконтролно аварийно
движение и напуснали платното за движение. При настъпилото ПТП водачът на л.а.
„БМВ” причинил по непредпазливост травми в областта на таза и главата на водача
на л.а. „Опел” Георги Димитров.
Видно от Фиш за спешна медицинска помощ № 0145438 от 30.10.2015 г.,
издаден от ЦСМП - Стара Загора, след инцидента Георги Тодоров Димитров бил
откаран от екип на спешната помощ в Спешен травматологичен кабинет на УМБАЛ
„Проф. д-р Стоян Киркович” АД - Стара Загора. Пострадалият веднага бил приет за
лечение в Клиниката по ортопедия и травматология на болницата. Въпреки
назначеното лечение, на 31.10.2015 г. около 19:40 часа, била регистрирана
смъртта на пострадалия в болничното заведение.
От съставения във връзка с инцидента Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица и от представената справка в електронния сайт на Гаранционен
фонд се установявало, че към датата на ПТП за посоченото по-горе МПС,
управлявано от водача Г.Б., е имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите в „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД по
застрахователна полица № BG/07/115002616025, валидна от 22.10.2015 г. до
21.10.2016 г. (прекратена на 05.02.2016 г.).
С Присъда № 4 от 30.01.2018 г. по НОХД № 286/2017 г. по описа на ОС -
Стара Загора съдът признал подсъдимия Г.Б. за виновен в това, че на 30.10.2015
г., около 15:47 часа, на път І-5, км. 231+800, в землището на гр. Стара Загора,
при управление на МПС - л.а. „БМВ 320 И” с рег. № А 8674 KB, без да има
необходимата правоспособност да управлява МПС, нарушил правилата за движение по
пътищата, предвидени в ЗДвП, а именно: чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП - „Водачите
са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението” - след като видял МПС л.а. „Опел Астра” с рег. № СТ
1734 АХ, който представлява опасност, не намалил скоростта и не спрял, и чл.150
от ЗДвП - „Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по
пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от
правоспособен водач,...” - управлявал л.а. „БМВ 320 И” с рег. № А 8674 KB без
необходимата правоспособност и по непредпазливост причинил смъртта на Георги
Тодоров Димитров, с ЕГН **********,***, като водач на л.а. „Опел Астра” с рег.
№ СТ 1734 АХ, поради което на основание чл.343, ал.З, пр. предпоследно, б. „б”,
пр.1, вр. с чл.343, ал.1, б. „в”, вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.54 от НК,
подсъдимият бил осъден на пет години лишаване от свобода при първоначален ”общ”
режим. Г.Б. бил признат за невинен и оправдан по обвинението за допуснати
нарушения и на чл.15, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.25, ал.1 от ЗДвП. Така
постановената присъда по НОХД № 286/2017г. по описа на ОС - Стара Загора била
обжалвана от подсъдимия и било образувано ВНОХД № 342/2018 г. по описа на
Апелативен съд - Пловдив. С Решение № 286 от 03.12.2018 г., влязло в законна
сила, въззивният съд изменил присъдата, постановена от ОС - Стара Загора, като
намалил наложеното на Г.Б. наказание от пет на четири години лишаване от
свобода за престъпление по чл.343, ал.3, пр. предпоследно, б. „б”, пр.1 от НК,
и приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража, считано
от 11.10.2018 г. като същото следвало да се зачете за изтърпяна част от
наказанието лишаване от свобода. В останалата й част присъдата на
първоинстанционния съд била потвърдена.
Ищцата се позовава на чл.300 от ГПК и на задължителността на присъдата
за гражданския съд. Със задължителна за гражданския съд сила било доказано
доказано виновното и противоправно поведение на Г.И.Б., вследствие на което
настъпила смъртта на дядото на ищцата. Претендиралите от ищцата неимуществени
вреди - душевни болки и страдания били в пряка и непосредствена причинна връзка
с ПТП от 30.10.2015 г. Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението следвало да бъде
определено съобразно принципа на справедливостта. На първо място, в
съответствие с този принцип, справедливото обезщетяване на неимуществените
вреди изисквало да се определи точен паричен еквивалент на болките, страданията
и другите морални вреди, които били претърпени, са търпими понастоящем и за в
бъдеще. Размерът на иска зависел винаги от действителните щети, които във всеки
конкретен случай се установявали като се вземат предвид характерът на деянието,
степента на увреждането, степента на вината, последиците от деянието и всички
други индивидуализиращи обстоятелства. От друга страна, в законовия критерий за
обезщетяване на неимуществените вреди „по справедливост” винаги намирало
отражение обществената оценка за значението на засегнатите неимуществени
ценности. Обезщетението се дължало за конкретни и доказани морални болки и
страдания, претърпени от ищцата.
Искането на ищцата до съда е (след допуснато изменение на размера на
предявения иск с протоколно определение от 19.09.2019г.) е да постанови
решение, с което да осъди ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Искър”,
п.к. 1592, бул. „Христофор Колумб” № 43, представлявано от Димитър Стоянов
Димитров - прокурист, Румяна Гешева Бетова, Петър В. Аврамов, Йоанна Цветанова
Цонева и Евгени Светославов Игнатов, да заплати на Г.Т.Д., с ЕГН **********, с
постоянен адрес:***, в качеството й на внучка на Георги Тодоров Димитров, с ЕГН
**********,*** Загора, сумата от 10 000 лв. (десет хиляди лева), представляваща
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди - болки и страдания,
вследствие на ПТП, настъпило на 30.10.2015 г., при което е починал дядо й -
Георги Тодоров Димитров, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.10.2015
г. - датата на непозволеното увреждане, до окончателното й изплащане.Претендира
разноски.
Моли присъдените й суми да бъдат изплатени по служебна банкова сметка ***.39
от Закона за адвокатурата в „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, с IBAN: ***, с
титуляр адв. Ж.С.З., каквото право е дадено на пълномощника с адвокатското
пълномощно.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът „Застрахователно
дружество Евроинс” АД е подал отговор на исковата молба, в който взема
становище, че предявените искове са допустими, но изцяло неоснователни.
Ответникът не оспорва наличието на валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите под формата на застрахователна
полица № 07115002616025/21.10.2015 г., със срок на действие от 22.10.2015 г. до
21.10.2016 г. за лек автомобил „БМВ 320” с рег. № А 8674 КВ, управляван по
време на процесното ПТП от Г.И.Б..
Оспорва основателността на исковете по следните съображения:
За да бъде ангажирана договорната отговорност на застрахователя по
задължителната застраховка „ГО” на сочения за виновен за настъпване на
процесното ПТП водач на л.а. „БМВ 320”, било необходимо ищцата да проведе
главно и пълно доказване на всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл.45 от ЗЗД, а именно: от обективна страна - противоправно
деяние, неговото авторство, вреди, които са пряка и непосредствена последица от
това деяние и техния размер и от субективна страна - вина.
На първо място, имайки предвид представената по делото и влязла в сила
Присъда № 4 от 30.01.2018 г. на Окръжен съд - Стара Загора, по НОХД № 286/2017
г., както и нормата на чл.300 от ГПК, не оспорва вината на водача Г. Илиев Б..
Прави обаче възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на починалия. Не можело да се игнорира обстоятелството, че същият е
навлезнал в платното за движение, без да даде предимство на движещият се по
пътно платно лек автомобил, управляван от подсъдимия, а според показаният на
св. Р.Г. дори и без да включи ляв пътепоказател. Не било без значение
обстоятелството, че в бързината да направи маневрата се е наложило първият
преминаващ автомобил да използва и звуков сигнал, за да предупреди пострадалия,
който веднага след това е потеглил. В същата посока следвало да се преценява и
казаното от свидетелката, че тя е възприела автомобила на подсъдимия, следващ
първия преминал покарай тях от достатъчно разстояние и дори е извикала „чакай”
към пострадалия. Всичко това водило до извода на голяма степен на съпричиняване
от страна на пострадалия, което следвало по-съществено да се отчете, като
смекчаващо отговорността обстоятелство при определяне размера на санкцията.”
Позовава се на разпоредбата на чл. 51 ЗЗД. Водачът на л.а. „Опел Астра”
Георги Димитров предприел маневра за навлизане от крайпътна територия на главен
път без да се съобрази с движещия се пътя с предимство л.а. „БМВ 320”, като
отнел предимството на същия. Пострадалият не билоценил правилно скоростта на
движение на л.а. „БМВ 320” (която е разрешена и съобразена за конкретните пътни
условия), не го изчакал да премине, а изключително рисково и неразумно, в
противоречие с правилата за движение по пътищата, е предприел навлизане в
неговата лента за движение и е пресякъл траекторията му. От страна на
пострадалия било налице нарушение на чл.37,ал.3 от ЗДвП - „Водачът на пътно
превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия, като двор,
предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да
пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път.”
Счита, че по този начин пострадалият сам се бил поставил в предвидима
опасност. Счита, че в процесния случай приносът на пострадалия бил в
изключително висока степен и следва да бъде оценен от съда на 90 %.
Оспорва наличието на претърпени вреди от страна на ищцата и на
причинно-следствена връзка между настъпилото събитие и твърдените вреди.
Съгласно TP № 1/2016 г. следвало да бъде доказана изключително дълбока и силна
привързаност, духовна и емоционална близост между починалото лице и
претендиращият застрахователно обезщетение, което представлявало изключение от
обичайната такава при подобен род взаимоотношения. Следователно, въпреки че
ищцата попадала в кръга на материално легитимираните лица да търси обезщетение
за претърпените от нея неимуществени вреди - емоционални болки и страдания, във
връзка със смъртта на нейния дядо, в случая липсвали каквито и да било
доказателства в тази посока извън твърденията, изложени в исковата молба. Без
да се подценяват болките и страданията на ищцата, претърпени от загубата на
нейния дядо, то в случая не можело да се приеме, че била налице твърдяната изключителна и дълбока
емоционална привързаност между претендиращото лице и пострадалия от ПТП.
Загубата на близък човек като дядо обичайно предизвиквала отрицателни
преживявания у внуците му, но по настоящия казус отсъствали доказателства, че
тези негативни емоции, претърпени болки и страдания били по-дълбоки и
интензивни от обичайните за подобни случаи и че били основание за аргументиране
на изключение от правилото, че обезщетение се дължи на лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V. 1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969 г.В
производството, при условията на пълно и главно доказване, следвало да се
установяло наличието на съществувала приживе трайна и непрекъсната духовна
връзка между пострадалия и неговите наследници. Оспорва заявените с исковата
молба твърдения относно емоционалното състояние на ищцата вследствие на
застрахователното събитие. Към настоящия момент тези обстоятелства все още не
били доказани.
На следващо място, възразява срещу претендираната законна лихва от
датата на застрахователното събитие 30.10.2015 г. Твърди, че тази претенция
била погасена по давност, позовава се на кратката тригодишна давност съгласно
чл.111, буква „в” от Закона за задълженията и договорите - „С изтичане на
тригодишна давност се погасяват: вземанията за наем, за лихви и за други
периодични плащания.Претендира направените разноски.”
В съдебно заседание, процесуалният представител на ищцата заявява, че поддържа
иска за присъждане на обезщетение съобразно допуснатото увеличение на размера
му от 10 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането,
като депозира по делото писмено становище, в което доразвива доводите, изложени
в исковата молба за основателност на исковите претенции.
В съдебно заседание ответното дружество, чрез процесуалния си
представител, оспорва исковете, като неоснователни, като депозира писмено становище, в което доразвива изложените в
отговора съображения за това.
В съдебно заседание третото лице – помагач на страната на ответника Г.И.Б. заявява, че не оспорва
исковата молба.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
С влязлото в законна сила понастоящем съдебно решение № 286 от
03.12.2018г. по ВНОХД № 342/2018 г. по описа на АС – Пловдив е изменена само в
частта относно наложеното наказание, а в останалата част е потвърдена присъда №
4/30.01.2018г. по НОХД №286/2017г. по описа на ОС – Стара Загора, с която подсъдимият
Г.И.Б. е признат за виновен в това, че на 30.10.2015 г., около 15:47 часа, на
път І-5, км. 231+800, в землището на гр. Стара Загора, при управление на МПС -
л.а. „БМВ 320 И” с рег. № А 8674 KB, без да има необходимата правоспособност да
управлява МПС, нарушил правилата за движение по пътищата, предвидени в ЗДвП, а
именно: чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да намалят скоростта и
в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението” -като
след като видял МПС - л.а. „Опел Астра” с рег. № СТ 1734 АХ, който представлява
опасност, не намалил скоростта и не спрял, и чл.150 от ЗДвП - „Всяко пътно
превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за
обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач,...” -
управлявал л.а. „БМВ 320 И” с рег. № А 8674 KB без необходимата правоспособност
и по непредпазливост причинил смъртта на Георги Тодоров Димитров, с ЕГН **********,***,
като водач на л.а. „Опел Астра” с рег. № СТ 1734 АХ – престъпление по чл.343,
ал.3, пр. предпоследно, б. „б”, пр.1, вр. с чл.343, ал.1, б. „в”, вр. с чл.342,
ал.1 от НК и му е му е наложено наказание „лишаване от свобода“, като съдът е признал
за невинен Г.Б. и го оправдал по обвинението за допуснати нарушения и на чл.15,
ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.25, ал.1 от ЗДвП.
За изясняване на обстоятелствата относно механизма на ПТП – то, с оглед
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, е допусната
съдебна автотехническа експертиза, съгласно заключението по която произшествието е настъпило на път I-5, км 231+800, в
землището на гр. Стара Загора, на праволинеен, равнинен пътен участък, със
запазена асфалтова настилка, с налична надлъжна пътна маркировка, разделяща
платното за движение на две ленти, в условията на дневна светлина, слънчево
време и сухо асфалтово покритие, като водачите и на двата автомобила са имали
възможност да се възприемат взаимно от достатъчно голямо разстояние преди да
настъпи удара. Към момента на удара
лекият автомобил „Опел Астра“ бил позициониран косо на оста на пътя, насочен на
югоизток. Същият бил разположен частично в двете пътни ленти – предната част в
източната, а задната му част в западната пътна лента.За лекия автомобил „БМВ“
ударът бил челен кос, обособен в позицията на десен фар с последващи деформации
по целите му предни състави. След удара автомобилът продължил движението си по
предварителната му насоченост косо наляво, като напуснал платното за движение
заедно с автомобил „Опел Астра“, „увличайки” го със себе си поради по-голямото
му количество на движение. В
резултат на реализирания удар двата автомобила изпаднали в безконтролно
аварийно движение, изразяващо се в напускане на платното за движение и са
преустановили движението си в затревената площ. Според вещото лице водачът на
лекия автомобил „Опел Астра“ е имал техническа възможност да предотврати
процесното ПТП, като пропусне приближаващия към отбивката лек автомобил „БМВ“ и
се включи в движението след неговото
преминаване, а водачът на лек автомобил „БМВ“ е имал техническа възможност да
предотврати ПТП – то, тъй като в момента, когато л.а. „Опел Астра“ се е включил
в движението, е бил извън опасната му зона за спиране, като е било необходимо и
достатъчно само да намали скоростта, освен това е можел да продължи да се движи
в попътната си лента, а той е навлязъл в лентата за насрещно движение, без да е
било необходимо. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, което е
отговорило пълно и точно на поставените въпроси, като същото кореспондира със
събраните по делото писмени доказателства. Що касае възражението на
процесуалния представител на ответника, че същото не следва да бъде кредитирано
в частта, в която вещото лице е посочило, че водачът на л.а. „БМВ“ е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на ПТП – то, тъй като експертът е нямал
такъв зададен въпрос, същото е неоснователно. От една страна, самият ответник е
поставил задача на вещото лице да посочи техническите причини за ПТП – то и в
отговора за на този въпрос имплицитно се съдържа и отговора за възможността за
предотвратяване на ПТП – то, изведен по – долу в заключението като самостоятелен
отговор. От друга страна, кои правила за движение са нарушени от водача на л.а.
„БМВ“ са установени с влязла в законна сила присъда, така че гражданският съд е
обвързан от нея.
Видно от представеното
по делото удостоверение за родствени връзки, ищцата Г.Т.Д. е внучка на
починалия при ПТП – то Георги Тодоров Димитров.
За претърпените от
ищцата болки и страдания, вследствие загубата на дядо си, са разпитани
свидетелите Живка Николаева Д. (майка на ищцата) и Н.М.С. (техен съсед), от
чиито показния се установява, че ищцата и сестра й са отгледани от малки от
дядо си (починалия) и баба си, тъй като родителите им живеели и работили в
чужбина. Свидетелката Д. изнася още по – голяма конкретика относно това, като
уточнява, че Г. е била едва на 6 години, когато е оставена от нея при баба й и
дядо й и че тя (свидетелката) се е върнала през 2015г. в България. И двамата
свидетели разказват за изключително топли и близки отношения между дядото и Г.,
на когото тя била кръстена, като дядо й я наричал „мой човек“. Когато Г. отишла
да учи в средно училище в гр. Стара Загора, основно той бил този, който оставал
при нея в апартамента в гр. Стара Загора, за да не бъде сама, като св. С. казва,
че от наблюденията му, като техен съсед в гр. Стара Загора, си личало, че
дядото има афинитет към точно тази си внучка и че тя била „специална“ за него. Това
личало от погледа му, от отношението, което демонстрирал към нея. В свободното
време Г., заедно с дядо си, ходили на разходки на Аязмото, играели на топка на
двора и имали много общи занимания. Свидетелите разказват също така, че дядото
обещал на Г. да й купи лек автомобил по случай навършването на 18 годишна
възраст през януари 2016г., но не успял да стори това поради кончината си през
октомври 2015г. И двамата свидетели казват, че смъртта на Георги била шок за Г.,
тя изпаднала в депресия, като св. С. казва, че избягвала да излиза от дома си,
станала по – мрачна, затворила се в себе си, а свидетелката Д. - че детето й дори искало да си сложи край на
живота, толкова тежко преживяла загубата и че и сега често й казвала, че й
липсвали съветите на дядо й. Съдът кредитира напълно показанията на тези двама
свидетели, отчитайки възможната заинтересованост по реда на чл. 172 ГПК на
показанията на св. Д., тъй като показанията са им еднопосочни и взаимодопълващи
се и пресъздават техни преки и непосредствени впечатления. Отделно от това, по
делото не се събраха доказателства, които да оборват или да поставят под
съмнение достоверността на техните
показания. По изложените съображения съдът намира за неоснователно и голословно
възражението на процесуалния представител на ответното дружество за
некредитиране на показанията.
По делото не е спорно,
че по време на процесното ПТП по отношение на управлявания от Г.И.Б. л.а. „БМВ 320 И” с рег. № А 8674 KB, е
действал валиден застрахователен договор по задължителна застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите, със застраховател „ЗД
Евроинс“ АД, сключен със застрахователна полица № BG/07/115002616025,
валидна от 22.10.2015 г. до 21.10.2016 г. (л. 55 от делото).
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
Съгласно § 22 ПЗР на КЗ /в
сила от 01.01.2016 г./ за застрахователните договори, сключени преди влизането
в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за
застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на
този кодекс. В случая с оглед данните, че застрахователния договор е бил
сключен на 22.10.2015г., т.е. при действието на отменения КЗ и липса на данни
за друго уговорено, следва приложимостта на отменения КЗ по настоящото
производство / определение № 2852/10.08.2016 г. по ч. гр. д. № 3690/2016 г. на
САС, определение № 3302/04.10.2016 г. по ч. гр. д. № 4222/2016 г. на САС,
решение № 367 от 06.02.2017 г. по гр. д.
№ 11387 /
За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.
1 от КЗ (отм.), е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В случая наличието на
валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП, по силата
на което „ЗД ЕВРОИНС“ АД е поело задължение да обезщети увредените при използването
на застрахования автомобил трети лица, не е спорно обстоятелство по делото.
Съгласно разрешенията, дадени в ТР № 5 от 05.04.2006г.
по т.д. № 5/2005г. на ОСГК и ОСТК на ВКС, ако подсъдимият бъде признат за
виновен с присъда (както е в случая), споразумение или с решение за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, актовете на наказателния съд съгласно чл. 413 НПК и чл. 300 ГПК са
задължителни за гражданския съд.Следователно в гражданския процес е изключена
свободната преценка относно осъществяването или неосъществяването на фактите,
които съставляват елементи от престъпния състав, който е установен с влязла в
сила присъда, респ. споразумение или решение.
Следователно в случая със задължителна за настоящия
съдебен състав сила е установено виновното и противоправно поведение на водача на л.а. „БМВ 320 И” с рег. № А 8674 KB
Г.И.Б., който е нарушил чл.20, ал.2,
изр.2 от ЗДвП и чл.150 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на
Георги Тодоров Димитров (дядото на ищцата).
Съгласно тълкувателно решение 1/2016г. от 21.06.2018г.
по тълк. д. 1/2016г. на ОС на НГТК материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък
са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969
г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия
и действително претърпени от смъртта му вреди. Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови
братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество
семейни отношения бабите, дядовците и внуците са част от най-близкия родствен и
семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае
право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. Именно
в случая се установиха по безспорен начин точно такива житейски обстоятелства
по делото – ищцата е била отгледана от дядо си и баба си, като преимуществено
грижите за нея са били полагани именно от дядо й, който я е придружавал, докато
тя е била ученичка в средно училище в гр. Стара Загора и заедно с него са живели
в апартамента в града. Тя е била кръстена на него и са имали много сила
емоционална и близка връзка помежду си. Тази връзка, установима от свидетелските
показания по делото, си има и своето житейско и логично обяснение, предвид
факта, че от 6 годишна възраст ищцата е живяла при баба си и дядо си и че дядо
й е бил неотлъчно до нея, докато родителите й дълги години са работили в
чужбина. Отделно от това, по делото се установи по безспорен начин колко тежко
ищцата е преживяла загубата на дядо си, щом се е стигнало до това да иска да
посегне и на собствения си живот. Така че неоснователни са възраженията на
процесуалния представител на ответника за липса на доказателства за претърпени
болки и страдания по – големи от обичайните при загуба на дядо. Точно обратното
– случаят е типичен пример кога тези болки и страдания са по – големи от
обичайните, защото дядото е бил човекът, който е заместил родителите на Г. в
непосредствените грижи за нея и са живели в едно домакинство заедно, като той е
бил нейният стожер и съветник. В случая е налице и традиционния сантимент за
българското общество, когато внучката (респ.внука) е кръстена на дядото (респ. на
бабата).
Предвид гореизложеното, съдът намира, че по безспорен
начин се доказаха предпоставките на чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) за ангажиране на
отговорността на застрахователя в случая.
Що касае размера на иска за неимуществени вреди, съдът
намира следното:
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат
надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно.
Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид
от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства
са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които
е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Като изходи от
обстоятелствата, при които е причинена смъртта на Георги Тодоров Димитров (ПТП),
от родствената му връзка с ищцата (дядо и внучка) и от установените по делото
силни по интензитет и продължителност болки и страдания от загубата, причинени
на внучка му, отгледана от него, кръстена на него, със силна емоционална връзка
помежду им, живели заедно дълги години в едно домакинство, съдът приема, че справедливото
обезщетение по чл. 52 ЗЗД следва да бъде определено на 30 000 лева. Съдът не
възприема за основателно възражението на ответника, че е налице лимит на
обезщетението от 5000 лева по чл. 493а КЗ във връзка с § 96КЗ. Разпоредбата на §
96КЗ противоречи на чл.1 §2 от Втора директива 84/5/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на
държавите членки, свързани със застраховките „Гражданска отговорност“ при
използването на моторни превозни средства (МПС). С решение от 24.10.2013
г. по дело С-277/12 на Съда на Европейския съюз е прието, че член 3,
параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора
директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна
уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при
използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за
неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на
гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила
при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е
по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5.
По отношение на
възражението за съпричиняване, направено от ответното дружество, съдът намира
следното: От заключението по съдебната автотехническа експертиза по делото следва
извода за наличие на съпричиняване, тъй като Георги Тодоров Димитров, като
водач на лек автомобил „Опел Астра“ не е пропуснал приближаващия се към
отбивката и движещ се по път с предимство л.а. „БМВ“, при условие, че е имал
видимост и имал техническа възможност за това – т.е. е нарушил правилото на
чл.37, ал.3 ЗДвП. Нещо повече, съгласно заключението на САТЕ, ако не беше
сторил това нарушение, а беше изчакал преминаването на другия автомобил, който
се е движил по пътя с предимство, нямаше да настъпи ПТП (виж л.102-103 от
делото). Така че неоснователен е довода на процесуалния представител на ищцата
за липса на такова съпричиняване. Безспорно водачът на другия автомобил – л.а.
„БМВ“ Г.И.Б. също е нарушил правилата за движение по пътищата (бил е
неправоспособен водач и виждайки л.а. „Опел Астра“ не е намалил скоростта и не
е спрял, като е имал техническа възможност за това – нарушения по чл. 20, ал.2
и чл. 150 ЗДвП), за което е осъден и с влязла в сила присъда, но това не е
основание да се отрече обективния принос за настъпване на вредоносния резултат
и от водача на „Опел Астра“, в каквато насока са съображенията на процесуалния
представител на ищцата. Напротив, това съпричиняване е било констатирано и от
наказателните състави, разглеждащи наказателното дело и именно това е послужило
като мотив на Апелативен съд – Пловдив да намали наложеното наказание на
подсъдимия (виж л. 49 от делото, стр. 10 от мотивите). И доколкото пак според
заключението на САТЕ по настоящото дело и двамата водачи са имали равни
технически възможности да предотвратят ПТП – то, а не са го сторили,
нарушавайки правила за движение по пътищата, то съдът прима съпричиняване от 50
%. Няма как да бъде игнориран факта, че именно водачът на лекия автомобил „БМВ“
се е движил по път с предимство и че ако починалият водач на „Опел Астра“ не бе
навлязъл в неговата пътна лента, разчитайки на това, че водачът на лекия
автомобил „БМВ“ е далеч, вижда го и ще намали скоростта, нямаше да настъпи ПТП.
Оттук се поставя
въпроса дали определеното от настоящия съдебен състав 50 % съпричиняване следва
да се приспадне от определеното по – горе като справедливо обезщетение по чл.
52 ЗЗД в размер на 30 000 лева или от претендирания от ищцата размер от 10
000 лева. Изрично по този въпрос е било е допуснато касационно обжалване и с
решение № 63 от 08.07.2019г. по т.д. № 2013/2018г. на ВКС, I т.о. е прието, че при прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
редукцията на обезщетението следва да се прилага към размера, за който искът би
бил основателен, ако не би се наложило намаляването му, поради допринасянето на
вредата, а не към претендирания. Претендираният размер има правното значение на
горна граница с оглед забраната за присъждане plus petitum, но не и решаващо значение при преценката на
действителния размер на претърпяната вреда, който се определя от съда в
мотивите на съдебното решение, които не се ползват със сила на пресъдено нещо.
Дължимият размер е този, до който е намален действителният след прилагането на
чл. 51, ал.2 ЗЗД, но не повече от претендирания. От примерите, дадени в това
съдебно решение, за извършване на изчисленията и от обсъждането на въпроса за
редукцията в мотивната част на други съдебни актове на ВКС (напр. решение
166/13.01.2012 г. по т.д. 43/2011г. на ВКС, IV т.о. ) следва извода, че в мотивната част на
съдебното решение съдът определя действителния размер на обезщетението по чл.
52 ЗЗД, което би репарирало неимуществената вреда, като „размерът на заявената
претенция не съставлява решаващ фактор при преценката относно действителния
размер на вредата, подлежаща на обезщетяване“. Именно от този размер следва да
бъде извършена редукцията по чл. 51, ал.2 ЗЗД. А претендираният размер има
решаващо значение само единствено с оглед забраната за присъждане с диспозитива
на решението на обезщетение, надхвърлящо заявения петитум с исковата молба.
Настоящият съдебен състав възприема тези постановки на ВКС и счита, че така
даденото разрешение на поставения въпрос е по – справедливо и в унисон с изискването на чл. 52 ЗЗД как се
определя обезщетението, а именно че то зависи от обективни фактори, а не от
субективната оценка на ищеца, като по
този начин в най – оптимална степен би се постигнало уеднаквяване на съдебната
практика при присъждане на обезщетения в аналогични случаи, като разбира се -
се съблюдава забраната за свръх петитум, но това вече касае единствено и само
диспозитива на съдебното решение.
Ето защо, като намали
действителния размер на обезщетението, определен по – горе на 30 000 лева, с 50
% - определеният от съда процент на съпричиняване, се получава сумата от
15 000 лева. Доколкото обаче ищцата е претендирила по – ниско по размер
обезщетение в размер на 10000 лева, с оглед диспозитивното начало в гражданския
процес и забраната за plus petitum, то
съдът намира, че следва да присъди в полза на ищцата обезщетение от 10 000
лева, колкото е заявения от нея размер (след допуснатото от съда по искане на същата
увеличение на размера на иска).
Що касае другия спорен
между страните въпрос за лихвите, съдът намира следното: При прекия иск, с
който увреденият претендира обезщетение направо от застрахователя по отменения
КЗ (приложим в случая) лихвите върху обезщетенията за имуществените и
неимуществените вреди се дължат съгласно общото правило при непозволеното
увреждане /чл. 84, ал. 3 ЗЗД/- от деня на увреждането, както и съгласно
предвидената за това възможност в разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. 1-во от КЗ /отм./. В
този смисъл е трайната съдебна практика –
напр. Решение № 220 от 23.03.2009 г. на САС по гр. д. № 2530/2008 г., ГК; Решение
№ 78 от 16.09.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск за обезщетение по чл. 226, ал.
1 КЗ (отм.) следва да бъде уважен в претендирания му размер от 10 000 лева
- обезщетение за неимуществени вреди -
болки и страдания, вследствие смъртта на Георги Тодоров Димитров, настъпила на
30.10.2015 г. в резултат ПТП в гр. Стара Загора, причинено от Г.И.Б., при управление на л.а. „БМВ 320 И”
с рег. № А 8674 KB, застрахован по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите, сключен
със застрахователна полица № BG/07/115002616025, валидна от 22.10.2015
г. до 21.10.2016 г., със застраховател
„ ЗД БУЛ ИНС”АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.04.2016г.
до изплащането й, като искането за присъждане на законна лихва от 30.10.2015 г.
до 04.04.2016 г. следва да бъде отхвърлено като неоснователно, поради изтекла
погасителна давност.
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати разноските за процесуално представителство на ищцата за един адвокат в
размер на 830 лева (л.97от делото). Неоснователно е възражението на ответника
по чл. 78, ал.5 ГПК – адвокатското възнаграждение е в минимален размер съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответното застрахователно дружество следва да заплати в полза на Държавата
по Бюджета на съдебната власт сумата от 400 лева – дължима държавна такса по
делото.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление град София, район Искър, п.к. 1592, бул. „Христофор Колумб“
43, да заплати на
Г.Т.Д., ЕГН: **********,***,
сумата в размер на 10 000 лева - обезщетение по чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) за неимуществени вреди - болки и страдания,
вследствие смъртта на дядо й Георги Тодоров Димитров, настъпила на 30.10.2015
г. в резултат ПТП в гр. Стара Загора, причинено от Г.И.Б., при управление на л.а. „БМВ 320 И” с рег. № А 8674 KB, застрахован
по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите, сключен със застрахователна полица №
BG/07/115002616025, валидна от 22.10.2015 г. до 21.10.2016 г., със застраховател „ ЗД БУЛ ИНС”АД,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 04.04.2016г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва за периода от 30.10.2015 г. до 04.04.2016 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление град София, район Искър, п.к. 1592, бул. „Христофор Колумб“
43, да заплати на Г.Т.Д., ЕГН: **********,***, сумата в размер на 830 лева – разноски за процесуално
представителство в настоящото производство.
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление град София, район Искър, п.к. 1592, бул. „Христофор Колумб“
43, да заплати в полза на Държавата,
по Бюджета на съдебната власт, сумата в
размер на 400 лева – дължима държавна такса за разглеждане на исковете по
делото.
Присъдените суми могат да бъдат
заплатени по следната посочена в исковата молба служебна банкова сметка ***.39
от Закона за адвокатурата в „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, с IBAN: ***, с
титуляр адв. Ж.С.З., съгласно адвокатското пълномощно.
Решението
е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ответника, а именно Г.И.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***.
Решението може да бъде обжалвано
пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: