Решение по дело №1093/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                            07.08.2020 година                      Град Стара Загора

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД         ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 08.07.                                                                                              2020 година

В публичното заседание в следния състав:     

                 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА

                                                                             ТРИФОН МИНЧЕВ

                                                    

Секретар: ДИАНА ИВАНОВА  

като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА

в.т.д. № 1093 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Обжалвано е решение № 1601/20.11.2019г., постановено по гр.д. №1147/2019г. по описа на Районен съд – гр. Стара Загора, в частта с която е отхвърлен предявеният иск от „П. К.Б.“ ЕООД  против М.Г.М. за признаване на установено, че М.Г.М. дължи на „П. К.Б.“ ЕООД  договорна лихва в размер на 65, 20 лв. 

         Въззивникът „П. К.Б.“ ЕООД  излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на постановеното решение в обжалваната част. Посочена е съдебна практика във въззивната жалба и е коментирана във връзка с настоящото производство. Развити са подробни съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се отмени решението на РС в обжалваната част и да се постанови друго, с което да се уважат изцяло исковите претенции. Претендират се разноските пред двете инстанции.

 В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия М.Г.М., чрез особеният представител, с който се взима становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са съображения по направените във въззивната жалба оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и правилно.

Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.

Ищецът „П. К.Б.“ ЕООД  моли съда да признае за установено по отношение на М.Г.М., че същият дължи на „П. К.Б.“ ЕООД  вземане по договор за потребителски кредит № *********/18.09.2017 г. за сума в общ размер на 695,53 лв.

С молба /л. 87 - 89 от делото/ ищецът изяснява, че от общата претендирана в исковата молба сума от 695,53 лв. - главницата е в размер на 300,00 лв., договорната лихва е в размер на 65,20 лв. за периода 21.10.2017 г. – 20.08.2018 г. и цената на пакета допълнителни услуги е в размер на 330,33 лв. 

 В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответника, който счита  предявеният иск е неоснователен.

 

Безспорно е установено, че между страните по делото е сключен  договор за потребителски паричен кредит № **********/18.09.2017 г., ведно с приложените към него Общи условия на кредитора, по силата на който ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 300 лв., с начин на усвояване – превод по сметка на клиента и начин на връщане: 11 месечни вноски, всяка от които по 33,20 лв., /първата с падеж 20.10.2017 г./ с краен срок на погасяване – 20.08.2018 г. От същия договор се установява, че дължимата възнаградителна лихва е в размер на 65,20 лв.

По делото е представено и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от дата 18.09.2017 г., с което страните по него са се съгласили срещу предоставянето на услуги от ищеца, посочени от т. 1 до т.5 в споразумението, ответникът да дължи сума в размер на 330,33 лв.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 3793/2018 г. по описа на Старозагорски районен съд, съдът е издал в полза на „П. К.Б.“ ЕООД  срещу М.Г.М. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: сумата от 695,53 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит №**********/18.09.2017 г.; сумата от 30,00 лв. такса за извънсъдебно събиране на вземането и сумата от 5,80 лв. - обезщетение за забава за периода от 21.10.2017 г. до 03.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.07.2018 г. до окончателно плащане на вземането, Тъй като длъжникът не бил открит на известните адреси, съобщението до него е било приложено по делото, на основание чл. 47, ал. 5 и ал. 6 ГПК и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящия иск за установяване единствено на вземането по заповедта за главница в размер на 695, 53 лв.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

   Безспорно е установено, че по силата на сключения между страните договор за потребителски кредит № *********/18.09.2017 г. „П. К.Б.“ ЕООД  е предоставил на М.Г.М. уговорената заемна сума в размер на 300 лв., като заемополучателят дължи връщане на предоставената му в заем сума от 300 лв. на 11месечни вноски при заплащане на лихва, съобразно уговорен годишен лихвен процент от 41, 17 %, дневен лихвен процент 0, 11% и ГПР - 49, 89 %. Към момента е настъпил крайният срок на договора, тъй като същият е сключен за срок от 11 месеца, като последната вноска е дължима на 20.08.2018 г.

Предвид отправеното възражение от страна на ответника за противоречие на договора с разпоредбите на ЗПК и с оглед трайната съдебна практика на ВКС по искове за изпълнение на договорни задължения, съдът намира, че е налице основание за проверка на договора относно наличие на неравноправни клаузи във вреда на потребителя.

 Съгласно разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 1 ЗПК, договорът  следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В процесния договор кредиторът е посочил единствено абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР, без да е разписана ясна методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 49, 89 %/. Посочената годишна фиксирана лихва от 41, 17 % не е ясно как точно участва в него. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Целта на чл. 11, т. 10 от ЗПК е потребителят да получи пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това, следва се приеме, че е налице нарушение на ЗПК по отношение на съществен елемент на договора, което води до недействителност не само на тази клауза, но и до недействителност на целия договор, съобразно чл. 22 от ЗПК. Съобразно с това и разпоредбата на чл. 23 от ЗПК на връщане подлежи само чистата стойност на кредита, без да се дължат лихви или други разходи по него, съгласно изложените по-горе мотиви.

 

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р   Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1601/20.11.2019г., постановено по гр.д. №1147/2019г. по описа на Районен съд – гр. Стара Загора в обжалваната част.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:      

 

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                     

 

                                                                                      2.