№ 291
гр. София , 01.02.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
първи февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно частно
гражданско дело № 20211000500091 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Чл.274,ал.1,т.1 и следв. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Главстройремонт“ЕООД срещу Определение от
30.11.2020г. по гр.д.№ 4490/2019г. на СГС, ГО, 27с-в, с което се връща исковата молба и се
прекратява производството по делото, като недопустимо.
Жалбоподателят счита, че определението е неправилно по съображения изложени в
частната жалба, поради което моли въззивният съд да го отмени и да върне делото на
първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия.
Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и представените
доказателства намира за установено следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана
по същество тя е неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от
„Главстройремонт“ЕООД срещу Н. Н. Н., с която са предявени следните искове: иск с
правно основание чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД за обявяване на нищожността на Допълнително
споразумение от 16.05.2016г. към Договор за покупко-продажба на недвижим имот от
24.07.2014г., поради липсата на основание, а в условията на евентуалност - иск с правно
основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД за обявяване на нищожността на клаузата за неустойка по
чл.3 от Допълнително споразумение от 16.05.2016г. към Договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 24.07.2014г., поради противоречие с добрите нрави. В последващи
уточняващи молби ищецът е посочил, че е предявил и иск с правно основание чл.124 ал.4
изр.1 от ГПК, предвид направеното от него оспорване на посочената в споразумението дата,
като твърди, че споразумението е от 16.11.2016г., а не както е записано в него.
1
За да постанови обжалваното определение с което е прекратил производството по
делото като недопустимо първостепенният съд се е мотивирал, че вземайки предвид
изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и уточненията към нея, както и
наличието на служебно събрани доказателства за предмета на образувано друго дело в СГС,
по което страни са тези по настоящото дело, макар в различно процесуално качество, както
и че същото има за предмет искови претенции във връзка със същото Допълнително
споразумение от 16.05.2016г. към Договор за покупко-продажба на недвижим имот от
24.07.2014г., е намерил, че за ищеца „Главстройремонт“ЕООД липсвал правен интерес от
предявяване на исковете, за разглеждането на които е образувано настоящото дело.
Мотивирал се е също така, че за ищеца е имало възможност по повод упражняване на
правозащитните си възражения срещу предявения от него осъдителен иск по гр.д. №
2525/2017г. на СГС да оспори валидността на неустоечната клауза, произтичаща от
Допълнителното споразумение от 16.05.2016г. към Договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 24.07.2014г., респ. дори и да не е упражнил това си възражение навреме
в отговора на исковата молба, тъй като се касаело за приложението на императивна норма,
по този въпрос съдът разглеждащ спора следвало и служебно да се произнесе по въпроса
дали допълнителното споразумение или отделни клаузи от него са сключени в нарушение на
добрите нрави.
Настоящият съдебен състав намира обжалваното определение за правилно, като
въззивният съд споделя изцяло мотивите на обжалваното определение , поради което и на
осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Наведените във въззивната жалба доводи и
възражения повтарят част от същите аргументи, които вече са били изтъкнати в
производството пред първостепенния съд, на които в обжалваното определение е даден
подробен отговор. Независимо от това следва да се добави и следното:
Отводът за висящ правен спор по чл. 126, ал.1 ГПК е основателен само при наличието
на пълен субективен и обективен идентитет между делата. Със забраната да се образува
второ дело по същия правен спор се изключва възможността за постановяване на различни
решения – антиципира се отвода за пресъдено нещо. Субективен идентитет е налице, когато
двете дела са между същите страни – противопоставените субекти на материалното
правоотношение, които са ищецът и ответникът и които ще бъдат обвързани от силата на
пресъдено нещо, а обективен при пълно съвпадане на предмета на делата; при пълна
идентичност на спорното материално право, претендирано или отричано от ищеца.
Обективен идентитет е налице и когато в едно от делата се иска установяването на
определено право, а с второто се претендира да се установи, че това право не съществува.
Липсва обективен идентитет, когато предмет на едно от делата е правоотношение, което е
преюдициално спрямо предмета на второто дело, какъвто е именно и настоящия случай. Ето
защо и в този случай основателно би следвало да се постави и въпроса за наличието на
условие за спиране на обусловеното дело на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК.
2
В настоящия случай правилни са изводите на първостепенния съд, че възможността
ищецът по настоящото дело да оспори валидността на Допълнителното споразумение от
16.05.2016г. към Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.07.2014г. е имал
още с отговора на исковата молба по гр.дело № 2525/2017г. на СГС, I-16 състав, образувано
преди настоящото дело, тъй като по същото дружеството се явява ответник, разполагащ с
правото да релевира възраженията си за нищожност на допълнителното споразумение или
на неустоечната клауза по него. Дори да е пропуснал срока да го стори, доколкото
нищожността на договора е най-тежката гражданскоправна санкция, а основанията за
нищожност обслужват публичен интерес и са уредени в императивни правни норми, съдът е
длъжен да следи служебно за наличието на основание за нищожност на договора, вкл. за
това дали договора или някои от клаузите в него не са сключени в нарушение на добрите
нрави.
Правилно съдът се е позовал и на съществуващата съдебна практика- конкретно на
решение № 378/28.07.2010г., постановено по гр.дело № 148/2009г. на ВКС, IV г.о., съгласно
което при предявен иск, вземането по който произтича от материално правоотношение/ в
настоящия случая това е образуваното преди настоящото гр.дело № 2527/2017г., което е с
предмет осъдителната искова претенция на ответника, произтичаща от същото
допълнително споразумение/, решението по това дело ще се ползва със сила на пресъдено
нещо и по отношение на съществуването на материалното правоотношение и неговата
действителност/което оспорване пък е предмет на настоящото производство/, тъй като
същото е включено в предмета на делото. Поради горното, дори да липсва изричен
диспозитив, установяващ неговата действителност, решението се ползва със сила на
пресъдено нещо и по отношение на съществуването на това правоотношение.
Предвид изложеното по-горе и поради съвпадане изводите на двете съдебни
инстанции частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното
определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 30.11.2020г. по гр.д.№ 4490/2019г. на СГС, ГО,
27с-в, с което се връща исковата молба и се прекратява като недопустимо производството по
делото.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок
от съобщаването му на жалбоподателя.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4