Р
Е Ш Е
Н И Е № 2845
гр. Бургас, 04.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. с., в публично съдебно заседание на девети октомври
през две хиляди и деветнадесета година, с
Председател:
Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 2114 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искове по чл.203, ал.3 от
ЗОВСРБ /отм./, чл.194, ал.3, вр. с чл.214, ал.1, т.3 от ЗОВСРБ, и по чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от П.А.Г. от гр.Бургас против Военно
формирование № 32890 – Б, като част от структурата на МО на Р България.
Ищецът твърди, че на 16.04.1991г. е постъпил на военна служба, като ”Старшина на машинисти и
газотурбинисти – I степен”, а
впоследствие е бил повишаван в звание и пре-назначаван на различни длъжности, в
Поделение № 22480 – Бургас на ВМС към МО, което
няма самостоятелен военнопощенски номер и
банкова сметка, ***/влиза в състава на ответното военно формирование. Сочи, че
със Заповед № ЛС-01-7/03.02.2015г. на Командира на ВМС е бил прекратен
договорът му, бил е освободен от длъжност и воен-на
служба, и зачислен в запаса, а със Заповед
№ ЛС-01-9/23.02.2015г. на Командира на по-деление
е бил отчислен от списъчния състав, считано от 24.02.2015г., и са му били изпла-тени
обезщетения по чл.199, чл.227, ал.1 и ал.5 от ЗОВСРБ. Излага съображения, че за пе-риода от 01.01.2002г. до 24.02.2015г. е положил общо 3 264 часа/408 дни извънреден труд, представляващ фактически отработено, над месечната
продължителност, служебно време, вследствие на
неизползваните почивки за носени дежурства. Моли Съда да постанови ре-шение, с което да осъди ответника да му заплати
дължимото възнаграждение, общо 10 594. 02 лв., ведно със законната лихва и обезщетения за забавено плащане за
периода от 01.03. 2002г. до 31.03.2015г. в общ размер от 11 216.57 лв., както и деловодните разноски.
Ответникът оспорва исковете. Излага съображения, че положените от ищеца дежур-ства са били компенсирани с почивки, които е ползвал по график. Твърди и че
Г. е получавал допълнително
възнаграждение – по чл.214, ал.1, т.1 от ЗОВСРБ, поради
което претенцията му за повторно плащане се явява неоснователна. Направил е и възражение за изтекла погасителна давност за задълженията,
възникнали преди 01.04.2012г., съответно за лихвите. Иска от Съда да отхвърли претенциите. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказател-ства, намира следното:
На 16.04.1991г. Г. е бил назначен
на първа сержантска длъжност ”Старшина на машинисти и газотурбинисти” със
звание ”Старшина I степен” в Поделение № 22480
– Б, на ВМС към МО. След
2 години е бил повишен в звание ”Главен
старшина” и пре-назначен на длъжност ”Старшина на
моторна група”. През 1994г. е бил повишен в звание
”Мичман” и поради липса на кадрова обезпеченост е изпълнявал офицерска длъжност
”Ко-мандир на електромеханична бойна част”. През 1996г.
е бил назначен на длъжност ”Стар-шина
на електромеханична бойна част”. През 2004г. е
бил повишен в звание ”Офицерски кандидат” и преназначен на длъжност ”Старшина
на електромеханична секция в сектор ”Технически”” на
фрегата. Служебното му
правоотношение е било прекратено
със
Заповед № ЛС-01-7/03.02.2015г. на Командира на ВМС, а със Заповед №
ЛС-01-9/23.02.2015г. на Командира на поделение е бил отчислен от списъчния състав,
считано от 24.02.2015г.
Безспорно, също така, е, че ВФ № 22480 не е разпоредител с бюджетни кредити, по-ради което
дължимите на ищеца трудови възнаграждения по време на службата, както и
обезщетенията при прекратяването на служебното правоотношение, са му били изплащани
от ответното ВФ № 32890. Предвид това и съобразно разпоредбата
на чл.27, ал.2, изр.2 от ГПК, последното е процесуално легитимирано да отговаря
по предявените по делото иско-ве.
Съгласно чл.203, ал.1
и ал.2 от ЗОВСРБ /отм. 12.05.2009г./, седмичната продължи-телност на
служебното време на кадровите военнослужещи е 40 часа, а общата такава в де-нонощие
не може да надвишава с повече от ½ максималната продължителност на
работно-то време.
Ал.3 на същата разпоредба пък предвижда, че
в случаите на
превишаване на продъл-жителността на служебното време, извън посочената в ал.2,
се отдава писмена заповед на командира или началника при условия, определени в Правилник за кадровата военна служ-ба,
и на кадровия военнослужещ се заплаща възнаграждение за извънреден
труд в размер, определен от Министерския съвет.
Съгласно чл.158, ал.2
от ПКВС /отм. от 12.06.2009г./ извънреден е трудът, с който се
превишава продължителността на служебното време, определена в чл.203, ал.2
от ЗОВСРБ /отм./ и е положен над определената месечна
продължителност на служебното време, опре-делена по реда на чл.152, ал.6 от
Правилника, а именно – месечната
продължителност на служебното време в часове се определя на базата на работните
дни за календарния месец и нормалната продължителност на служебното време.
Съгласно чл.7 от Заповед № ОХ-313
от 08.05.2001г. на Министъра на отбраната фак-тически отработеното служебно
време над месечната продължителност на служебното вре-ме по чл.152, ал.6
от ПКВС /отм./ се отчита като извънреден труд, а в чл.26.1 от същата
е посочен и методът за определяне размера на възнаграждението, на основание чл.158 от
ПКВС.
Съгласно чл.3, ал.1,
т.3 от Наредбата за определяне размера на възнаграждението за извънреден труд
на кадровите военнослужещи, приета с ПМС № 74 от 23.03.2001г.,
въз-награждението за всеки час извънреден труд, положен от кадровите
военнослужещи при условията и по реда на чл.159 от
ПКВС, се определя на базата на основното месечно възна-граждение,
определено по реда на чл.224, ал.2,
вр. с ал.3 от
ЗОВСРБ /отм./, с оглед катего-рията на кадровия военнослужещ. В чл.4
е посочен конкретният, увеличен размер в про-центи на възнаграждението за
извънредния труд – в зависимост
от деня, в който е поло-жен, т. е. дали се касае за работен ден, почивен ден,
официален празник и сумирано отчи-тане на работното време.
По отношение на
останалата част от исковия период, от 12.05.2009г. до 24.02.2015г., приложение намира разпоредбата на
чл.195 от
действащия ЗОВСРБ – военнослужещите
могат да бъдат назначавани за носене на дежурства при условията и по реда,
определени с уставите на въоръжените сили и с други нормативни и
административни актове, издадени от министъра на отбраната. Максималната
продължителност на дежурството не може да превишава 24 часа, а общо за един
месец – 168 часа, като времето за
дежурство е служебно време.
Съгласно чл.194, ал.3
от ЗОВСРБ, в случаите на превишаване общата продължител-ност на
служебното време по ал.2, на военнослужещия се заплаща допълнително възна-граждение
по чл.214, ал.1,
т.3 от същия закон.
В Решение № 165 от 02.06.2016г. по гр. дело №
6064/2015г. на ВКС, IV г. о., се сочи, че в отменения ЗОВСРБ и
в специалните актове по приложението му, както и в действа-щия закон, не са уредени случаите на положен труд над нормалната
му до увеличена про-дължителност на служебното време, но некомпенсиран с
намалено работно време до деня на прекратяване на правоотношението по договора
за кадровата военна служба. Дадено е и тълкуване на правните норми, във връзка
с полагането на труд от кадровите военнослуже-щи над нормалната, до увеличената
съгласно чл.152, ал.2
от ПКВС /отм./ продължителност на служебното време, в границите по чл.152, ал. 5,
вр. ал.6 от ПКВС
/отм./ и над нея, вклю-чително чл.203, ал.3
от ЗОВСРБ /отм./, чл.158
и чл.159 от ПКВС
/отм./, при дежурство по график. Посочено е, че съгласно чл.152, ал.4,
т.5 от ПКВС /отм./ за положен труд над нор-малната, но в границите
на увеличената продължителност на служебното време, каквато е службата при
дежурство до 24 часа, се дължи компенсация чрез осигуряване ползването на
намалено работно време в рамките на общата продължителност на служебното време
за месеца. Прието е, че е налице непълнота, която следва да бъде преодоляна чрез
прилагане на разпоредби, отнасящи се до подобни случаи, каквато е тази на чл.136а, ал.5
от КТ – при прекратяване на служебното правоотношение преди
компенсирането с почивки, разликата до нормалната продължителност на работното
време се заплаща като извънреден труд, и с оглед принципната забрана в трудовото законодателство
работодателят да замества с па-рична престация, дължимата на работника/служителя
почивка, освен при прекратяване на трудовото правоотношение, когато вече е
невъзможно ползването й да се
осъществи при него. А дължимата парична компенсация е различна от допълнителното възнаграждение
за специфични условия по чл.204, ал.4, вр. с чл.226, ал.1 от ЗОВСРБ /отм./.
Фактически отработеното удължено
работно време подлежи на установяване от ищ-цовата страна с всички
доказателствени средства, като в тежест на ответника е доказването на
положителния факт, че я е компенсирал с дължимата почивка.
В тази връзка по делото е
допуснато извършването на ССЕ. Вещото лице е констати-рало, че за част от процесния период част
от положените дежурства са компенсирани с по-чивки. Нарядите, за които няма
данни за ползването на компенсации, както и тези, за кои-то липсват такива коя
компенсация конкретно кой наряд компенсира, поради което са ком-пенсирани най-старите,
за процесния период 01.01.2002г. – 24.02.2015г. възлизат на
общо 3 264 часа. Дължимото за тях обезщетение е в размер на 10 594.02 лв.
Предвид горното, следва да се приема, че като не е
ползвал почивките си за посоче-ния брой часове ищецът е превишил месечната
продължителност на определеното му слу-жебно време, като прослуженото от него при
прекратяването на служебното правоотноше-ние се приравнява и има характер на
извънреден труд. Предявеният иск е основателен и ответникът следва да бъде
осъден да му заплати тази сума.
Възражението за погасяване на вземането по давност е
неоснователно – правото на военнослужещия да претендира обезщетение за
положения от него извънреден труд от но-сенето на дежурства се поражда едва при
прекратяването на служебното правоотношение, доколкото до този момент
съществува възможност за компенсирането му чрез почивки. В случая от 24.02.2015г. до датата на подаване на исковата
молба в съда – 01.04.2015г., пред-виденият
в чл.358, ал.1, т.3 от КТ тригодишен срок не е бил изтекъл.
Лишено от житейска логика и юридическа аргументация се
явява възприетото в част от практиката на съдилищата становище, че за случаи
като процесния приложение по ана-логия следвало да намери изр.2 от ал.4 на
чл.136а от КТ. Налична е
специална нормативна уредба в сферата на отбраната, а именно – цитираната
по-горе разпоредба на чл.152, ал.4,
т.5 от ПКВС /отм./, както и чл.10, т.5, чл.18, ал.4, чл.26-28 от
Наредба №
Н-18/19.12.2012г., респективно: т.10.5,
т.19.2, т.26-29 от Заповед № 296 от 19.05.2011г., което
предполага, че военнослужещият не би могъл да заяви ползване на намалено
работно време и да реализи-ра такова едно свое право без да има предварително
издадена съответна заповед на коман-дира му за това в рамките на същия месец или
по-изключение – в следващия, а и няма как да защити подобно притезание по съдебен,
исков ред.
При това положение настоящият съдебен състав считат, че давност по отношение на
процесните вземания, съобразно обсъдената нормативна уредба, до прекратяването
на слу-жебното правоотношение не тече – нито в хипотезите на чл.358 от КТ, нито
в тези – по чл. 110 и сл. от ЗЗД.
Изхождайки от правната природа на правото на
работника/служителя да ползва на-малено работно време, респективно – почивки, а
именно – за определено време той е осво-боден от задължението си да престира
работна сила по трудовото правоотношение с рабо-тодателя с цел нейното
възстановяване, следва да се направи извод, че същото е идентично по съдържание
с това – на платения годишен отпуск. Считано от 01.07.2010г. в КТ се пред-види
погасяването на правото на ползване на платения годишен отпуск с изтичане на
две години от края на тази, за която се полага. Per argumentum a fortiori тази
давност следва да се отнесе съответно и към правото на компенсация с намалено
работно време без да засяга придобитото вече такова до горната дата. Или в случая
би могла да се приложи за периода от 01.07.2010г. до 31.12.2012г. Тук обаче следва
да се отчетат решенията на СЕС, съгласно които правото на отпуск, респективно
на почивки, не може да бъде изгубено, т. е. погасено по давност, когато
работодателят не е осигурил възможност на работника/служителя да го ползва, в
конкретния казус – военнослужещият не би могъл да заяви и да ползва намалено работно време по
реда на чл.136а, ал.4, изр.2 от КТ, без да има предварително издадена за-повед
на командира му за това, съображения за което бяха изложени по-горе.
Както беше посочено вече, задължението на ответника да
заплати на ищеца парично обезщетение е станало изискуемо към датата на прекратяването
на служебното правоотно-шение, поради което той дължи 103.10 лв. мораторна лихва за периода 25.02.2015г. – 31. 03.2015г. За разликата
над тази сума до пълния предявен размер от 11 216.57 лв., както и за времето от 01.03.2002г. до 24.02.2015г.,
претенцията следва да се отхвърли, като неоснова-телна.
Върху главницата се дължи и законната лихва – от датата
на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по де-лото – 588.55 лв. за платено
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете, а по сметка
на РС Бургас, съответно – 473.76
лв. за ДТ и 288.39 лв. за ССЕ.
Ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените разноски по де-лото – 458.59 лв. за
ССЕ и 152.86 лв. юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с от-хвърлената част
от исковете.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Военно
формирование № 32890–Бургас, като част от структурата на
МО на Р България, да заплати на П.А.Г., ЕГН: **********, съдебен адрес: ***, чрез адв. М.П., сумата 10 594.02 лв. – неизплатено
възнаграждение за положен в периода от 01.01.2002г. до 24.02.2015г., общо 3 264
часа, извънреден труд, представляващ
фактически отработеното, над месечната про-дължителност, служебно време, вследствие
на неизползваните почивки за носени дежурст-ва, ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.04.2015г. до
окончателното пла-щане, сумата 103.10 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 25.02.2015г. до 31.03.2015г., както и сумата 588.55 лв. – разноски по
делото за платено адвокатско възна-граждение, като за разликата до пълния предявен размер на мораторната лихва – 11 216.57 лв., включая и за времето от 01.03.2002г. до 24.02.2015г., ОТХВЪРЛЯ претенцията, като
неоснователна.
ОСЪЖДА П.А.Г. да
заплати на ВФ № 32890 – Бургас, като част от
структурата на МО на Р България, направените по делото разноски: 458.59 лв. за ССЕ и 152.86 лв. юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Военно формирование № 32890–Бургас,
като част от структурата на МО на Р България, да заплати по сметка на РС Бургас сумите
473.76 лв. за ДТ и 288.39 лв. за ССЕ.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в
двуседмичен срок от връчване-то му на страните.
Съдия:
/п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.