№ 16661
гр. София, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110125475 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено
по отношение на „С.в.“ АД, че Е. К. Б. не дължи сумата 1091,70 лева – главница,
представляваща цена за доставка на ВиК услуги за имот ***********, за периода 01.09.2016-
30.06.2018 г. Ищецът Б. твърди, че ответното дружество претендира заплащане на
процесната сума за предоставени услуги, по фактури с номер, дата и стойност, посочени в
искова молба, чиято дължимост оспорва с довод, че ищецът няма качество на потребител на
ВиК услуги и между страните не съществува облигационна връзка; евентуално - не е спазен
редът и условията за отчет; под евентуалност - паричното вземане е погасено по давност, за
което се навежда възражение. Претендира съдебни разноски.
Ответникът признава исковата претенция като погасена по давност. Претендира
съдебни разноски.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по
свое убеждение намира следното:
При предявен отрицателен установителен иск, на основание чл. 154 от ГПК, в
доказателствена тежест на ответника е да установи наличие на договорно отношение за
доставка на ВиК услуги, по което ищецът има качеството потребител, а ответникът е
извършил доставка на стойност претендираното парично вземане, при условията на
евентуалност-наличие на изискуемо парично вземане, за което е изтекла кратката
тригодишна давност, съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, през който период давността не е
спирана и прекъсвана.
Съдът при съвкупна преценка на ангажираните по делото доказателства, намира, че
въпреки дадените указания по реда на чл. 146, ал. 1и ал.2 от ГПК ответникът не установи
пълно и главно наличието на първата материална предпоставка за възникване на
претендираното право, а именно наличие на валидно облигационно отношение с ищеца и
същият има качеството потребител по смисъла на пар. 1, ал. 1, т. 2 б.а от ДР на ЗРВКУ и чл.
1
3 от Наредба №1/2004 г. Ищецът не е нито собственик на имота, нито притежава ограничено
вещно право, с оглед на което да възникне задължение да заплаща за Вик услуги. В този
смисъл не се установи хипотеза, при която ищецът да притежава материална легитимация
по спора. Ето защо предявеният иск подлежи на уважение поради неустановено основание
на претендираното от ответника спорно право – сключен между страните договор.
Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК, ответникът има право на съдебни разноски, когато е
признал е иска и не е дал повод за водене на делото. Макар да е осъществена първата
предпоставка, то в конкретния случай, както съдът е отбелязал в доклада по делото, ищецът
заявява недължимост на паричното вземане поради липса на продажбено правоотношение и
евентуално възражение за изтекла погасителна давност. Второто възражение ще бъде
разгледано и релевантно за изхода на спора, и отговорността за съдебните разноски в
случай, че ответникът докаже, че е титуляр на спорното материално право поради
съществуването на договорна връзка между страните през процесния период, по която е
престирал, или признае иска в цялост. При това положение, ищецът има право на съдебни
разноски за платената държавна такса от 50 лв., а подалия искова молба адвокат -
възнаграждение за преоставена безплатна правна помощ, на основание чл. 38, ал. 2, във вр.
ал.1, т. 2 от ЗА. Възнаграждението се определя от Съда, предвид защитавания материален
интерес, фактическата и правна сложност на делото, и очакваните процесуални действия,
които е било необходимо да бъдат извършени, предвид което в полза на адв. Д. следва да се
пресъди възнаграждение от 400 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Е. К. Б., с ЕГН:**********, не дължи на „С.в.“
АД, с ЕИК: *******, сумата 1091,70 лева, представляваща сбор от суми по Фактури
№№68211147/30.09.2016 г.; 68322747/28.10.2016 г.; 69474153/28.11.2016 г.;
70122883/29.12.2016 г.;70771680/30.01.2017г.;71403959/28.02.2017г.; 72039358/29.03.2017 г.;
72676177/28.04.2017 г.; 73328086/31.05.2017 г.; 73976452/28.06.2017 г.;
74653004/28.07.2017г.;75299833/28.08.2017г.; 75929319/29.09.2017
г.;7659552/27.10.2017г.;77900362/28.12.2017 г.; 80523671/27.04.2018 г.; 81202019/30.05.2018
г.; 81892824/28.06.2018 г., за доставка на ВиК услуги за имот ***********, на основание чл.
124, ал. 1 от ГПК
ОСЪЖДА „С.в.“ АД, с ЕИК: *******, да заплати на Е. К. Б., с ЕГН:**********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 50,00 лева – съдебни разноски.
ОСЪЖДА „С.в.“ АД, с ЕИК: *******, да заплати на адв. С. Й. Д., с ЕГН:**********,
личен № **********, с адрес на упражняване на дейността: ***********, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, във вр. чл. 38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗА, сумата 400,00 лева – адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2