№ 463
гр. С.З. , 15.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на
петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501570 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл. 413, ал.2 от Граждански
процесуален кодекс / ГПК/.
Настоящото въззивно дело е образувано по повод постъпила частна
жалба от „ П.К.Б.” ЕООД, ЕИК: ****** със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „ *********, представлявано от законните си представители
С.Н.Н., Ц.Г.С. и Я.К.Ч.- управители на дружеството, чрез юрк. Т.К. против
Разпореждане № 1662/30.07.2021 г., постановено по ч.гр.д.№ 3582/2021 г. по
описа на Старозагорски районен съд в частта му, с която е отхвърлено
заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл.410 от ГПК и изпълнителен лист за сумата от 66,71 лв.
представляващо непогасено договорно възнаграждение , дължимо за периода
от 25.10.2020 г. до 25.05.2021 г.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност на
Разпореждането в обжалваната му част, поради постановяването му при
неправилно приложение на разпоредбите на заповедното производство и при
превишаване правомощията на съда.
Излага подробни съображения в жалбата си и цитира съдебна практика
в подкрепа на становището си. С оглед на това моли настоящия въззивен съд
да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови издаване на заповед за
1
изпълнение за процесното вземане. Претендира присъждане на разноски в
размер на 15,00 лв. – държавна такса и 50, 00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
взе предвид материалите от първоинстанционното дело, намери за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление на
„П.К.Б.” ЕООД , ЕИК: ****** със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. ********* за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Т. ХР. Д. от
гр. С.З., ул. „ ********** за сумата от 947,85 лева, от които 418,59 лв. –
главница; 66,71 лв. – договорно възнаграждение, дължимо за периода от
25.10.2020 г. до 25.05.2021 г.; 105,00 лв. – неплатено възнаграждение за
закупена и използвана допълнителна услуга Фаст , дължимо до 25.05.2021 г.;
285,82 лв. – неплатено възнаграждение за закупена и използвана
допълнителна услуга Ф. , дължимо до 25.05.2021 г. ; 56, 69 лв. – лихва за
забава от датата на изпадане на длъжника в забава – 26.07.2020 г. до
25.05.2021 г.; законна лихва в размер на 15,04 лв. от 25.05.2021 г. до
27.07.2021 г. и законна лихва от датата на входиране на заявлението в съда –
28.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането. Направено е искане
за присъждане на разноски, направени пред заповедния съд в размер на 25,00
лв. – държавна такса и 150,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Посочено е в заявлението, че вземането произтича от договор за
потребителски кредит №40000352693, сключен на 22.06.2020 г. между
длъжника Т. ХР. Д. и „П.К.Б.” ЕООД – гр. С., като длъжникът се е възползвал
от възможността да закупи пакет от допълнителни услуги, по силата на което
същият дължал възнаграждение, което ставало изискуемо с подписването на
споразумението. По силата на сключения договор , заявителят „ П.К.Б.”
ЕООД е изпълнил точно и в срок задължението си като превежда по
посочената от длъжника банкова сметка заемна сума, а последният от своя
страна поема задължение да върне сумата за срок от 11 медеца с месечна
вноска по погасителния план в размер на 115,66 лв., дължимо за периода от
25.10.2020 г. до 25.05.2021 г.
2
Относно възнаграждението за пакета от допълнителни услуги , страните
се съгласили то да бъде разсрочено за срока на договора на равни месечни
вноски и добавено към месечните вноски за погасяване на самия кредит, като
непогасеното възнаграждение било в общ размер на 390,82 лв.
Съгласно общите условия към договора за потребителския кредит,
длъжникът дължал на дружеството договорно възнаграждение за изтегления
кредит, което било предварително определено в самия договор и било
разсрочено във времето като следвало да бъде погасено от клиента в рамките
на погасителния план. Договорното задължение възлизало в размер на 66,71
лева.
Длъжникът не изпълнил задължението си по договора, като направил
само три погасителни вноски и изпаднал в забава съгласно погасителния план
към договора, като падежът на последната по ред вноска бил на 25.05.2021 г.
Тъй като погасителния план е изтекъл и е налице неизпълнение на
задълженията от страна на Т.Д., за дружеството „ П.К.Б.” ЕООД бил налице
правен интерес да потърси неплатените и падежирали вноски по договора за
потребителски кредит.
С обжалваната част на Разпореждането, заповедният съд е отхвърлил
заявлението в частта, с която „ П.К.Б.” ЕООД е поискало издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумите от 105,00 лв. – неплатено
възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга Фаст; 285,82
лв. – неплатено възнаграждение за закупена и използвана допълнителна
услуга Ф. и за въпросното вземане в размер на 66,71 лв. – договорно
възнаграждение за периода от 25.10.2020 г. до 25.05.2021 г.
Издадена била Заповед за изпълнение № 1120/30.07.2021 г. по
гражданско дело №3582 по описа за 2021 г. на Районен съд – С.З., с която
било разпоредено длъжникът Т. ХР. Д. да заплати на заявителя „ П.К.Б.”
ЕООД – гр. С. всички останали вземания, които дружеството претендира
както и в негова полза били присъдени направените в заповедното
производство разноски.
При така установените обстоятелства , съдът направи следните
правни изводи:
3
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално -
легитимирано лице, в предвидения от закона срок за обжалване, срещу
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна поради следните
съображения на съда:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението
трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.
127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и т.2 от ГПК, да не противоречи на закона или
добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да
има постоянен адрес или седалище на територията на Република Б. и да е с
обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република Б. –
чл.411, ал.2 от ГПК.
В конкретния случай въззивният съд приема, че не са налице пречките
по чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, тъй като искането за присъждане на сумата
от 66,70 лв. – непогасено договорно възнаграждение представлява акцесорно
плащане и същата е заявена от жалбоподателя надлежно с процесното
заявление, като е уточнен и периодът от 25.10.2020 г. до 25.05.2021 г. Също
така съдът не е изложил ясни конкретни мотиви, защо приема, че тази
претенция на жалбоподателя следва да се отхвърли. Също така конкретната
сума се дължи на общо основание като задължение към неплатената главница
като в подкрепа на този аргумент са следните съждения:
Спрямо договорът за паричен заем, във връзка с който е възникнало
това акцесорно плащане, а именно договорното възнаграждение, което е
определено предварително в договора между страните и е обект на заповедта
за изпълнение, е приложим Законът за потребителския кредит / ЗПК/.
Нормите на закона следва да бъдат съобразени служебно от съда. Също така
следва да бъде посочено, че съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК , съдът е
задължен служебно да извърши проверка , дали искането не противоречи на
закона и добрите нрави. В настоящия случай такова противоречие не е
налице.
4
Във връзка с това, не може да се приеме за правилен обжалваният
съдебен акт в частта , с която е отхвърлено вземането за договорно
възнаграждение. Правилата на поведение на субектите на конкретното
договорно правоотношение се уреждат от специалния закон, който беше
посочен по-горе. В разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК е предвидено, че
годишният процент на разходите ( ГПР) не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република Б.. Така
въведеното законово ограничение е насочено към избягване възлагането на
несъразмерни тежести върху икономическата по-слабата страна –
потребителя, от страна на търговеца, който има възможност да се възползва
от по-неблагоприятното положение на кредитополучателя. Поради това, с
нормата на чл. 19, ал.4 ЗПК е установена горна граница на годишния лихвен
процент на разходите за потребителските кредити и това е 5-кратния размер
на законната лихва, доколкото в ГПР на кредита се включват общите разходи
за потребителя, в това число лихви, възнаграждения и т.н. Тук следва да се
има предвид, че законодателят е възприел като законов критерий ГПР, като е
отчел, че размерът на договорената възнаградителна лихва не винаги е
меродавен, поради което и за да бъде избегната злоупотреба, в закона като
критерий и предвиден максимален размер на ГПР и това е пределът, до който
може да се зачете като непротиворечащо на морала и добрите нрави общото
оскъпяване на кредита. В конкретния случай, уговореният лихвен процент е
40,90 %, при ГПР от 48,03 %., тоест договореният процент отговаря на
законовото изискване да не надвишава петкратния размер на законната лихва
по смисъла на чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което същият е в допустимата
граница. След като уговорения в договора годишен процент на разходите ,
който включва в себе си и годишния лихвен процент по кредита, не
надвишава пет пъти законната лихва, то законовото изискване на чл.19, ал.4
от ЗПК е спазено, поради което не е налице противоречие на искането със
закона или добрите нрави. С оглед на тези съображения, изводът на районния
съд, с което е отхвърлил вземането за договорно възнаграждение в размер на
66,71 лв., дължимо за периода от 25.10.2020 г. до 25.10.2021 г. се явява
неправилно.
Ето защо настоящата инстанция намира, че районният съд неправилно е
5
отказал издаване на заповед за изпълнение в тази част, поради което същото
следва да бъде отменено, като заявлението се уважи в частта за
претендираното договорно възнаграждение.
Относно искането на жалбоподателя за присъждането на направените
пред настоящата съдебна инстанция разноски не следва да бъде уважено, тъй
като производството е едностранно и се развива без участието на длъжника.
Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и ал.2 от ГПК,
Старозагорският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 1662/30.07.2021 г., постановено по ч.гр.д.
№ 3582 по описа за 2021 г. на Районен съд – С.З. , в частта му, с която
заповедният съд е отхвърлил заявлението на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК: ****** със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „******** , представлявано от
законните си представители С.Н.Н., Ц.Г.С. и Я.К.Ч. – управители срещу
длъжника Т. ХР. Д., ЕГН: ********** от гр. С.З., ул. „ Св. Св. Кирил и
Методий” № 3, вх. А, ет.11, ап. 112 за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Т. ХР. Д. от гр.
С.З. относно договорно възнаграждение в размер на 66,71 лв. за периода от
25.10.2020 г. до 25.10.2021 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПОРЕЖДА ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК и изпълнителен лист в полза на „
П.К.Б.” ЕООД, ЕИК: ****** със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„ ********, представлявано от законните си представители С.Н.Н., Ц.Г.С. и
Я.К.Ч. – управители срещу Т. ХР. Д. , ЕГН: ********** от гр. С.З., ул. „
************* за претендираната сума от 66,71 лв., представляваща
непогасеното договорно възнаграждение, дължимо за периода от 25.05.2020 г.
до 25.10.2021 г.
ВРЪЩА делото на Районен съд – С.З. за фактическото издаване на
горепосочената Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.
410 от ГПК.
6
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7