Р Е Ш Е Н И Е
№ 206/7.4.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – VІІ административен състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи
март, две хиляди двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИЯ ХУБЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина
Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
Мария Хубчева
|
|
|
по адм. дело № 1019 по
описа на съда за 2022 год. |
||
Производството е по реда на чл. 145 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 405 от Кодекса на
труда (КТ).
Образувано е по жалбата на „КРИС“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Мильо войвода“ № 2, представлявано от
Изпълнителния директор Б. Й., срещу Протокол за извършена проверка № 2226896 от
16.09.2022 год. на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик потвърден с Решение
от 21.10.2022 год. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“ гр. София.
В жалбата се твърди, че обжалваните задължителни
предписания са издадени в противоречие с материалноправните и процесуалноправните
разпоредби. Излага съображения по същество на обжалваните предписания. Моли
съда да постанови решение, с което да се отменят постановените принудителни
административни мерки, отразени в Протокол № 2226896 от 16.09.2022 год., за извършена проверка, съставен от Дирекция „Инспекция по труда” гр.
Пазарджик потвърден с Решение от 21.10.2022 год. на Изпълнителния директор
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, като незаконосъобразни.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
адв. М. и адв. Х., които по изложени съображения молят съда да постанови
решение, с което да уважи жалбата и отмени оспорения индивидуален
административен акт. Претендират направените по делото разноски, за което
прилагат списък на разноски по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
Ответникът по жалбата – Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Пазарджик, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. По делото с вх. № 9942 от 08.12.2022 год. е постъпило писмено становище от старши
юрисконсулт Ш., в което моли съда да постанови решение, с което да потвърди издадените
принудителни административни мерки като законосъобразни. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Предмет на оспорване е Протокол № 2226896 от 16.09.2022 год.,
за извършена проверка съставен от Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пазарджик, в
който е отразена проверка по спазване на Закона за здравословни и безопасни
условия на труд (ЗЗБУТ) и разпоредбите на трудовото законодателство, извършена в
периода от 29.07.2022 год. до 16.08.2022 год. в обект за контрол шивашки цех в гр.
Пазарджик, ул. „Мильо Войвода“ № 2. При проверката са констатирани следните
нарушения:
1. За месец октомври 2021 год., работодателят
не е осигурил минимална работна заплата на В. Т. Д. в нарушение на чл. 244, т.
1 от КТ и във връзка с член единствен от ПМС № 331 от 26.11.2020 год. на Министерски
съвет за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, в сила
от 01.01.2021 год.
2. За месец октомври 2021 год., работодателят
не е осигурил минимална работна заплата на Т. Е. Ш. в нарушение на чл. 244, т.
1 от КТ и във връзка с член единствен от ПМС № 331 от 26.11.2020 г. на Министерски
съвет за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, в сила
от 01.01.2021 год.
В резултат на тези констатации, както и за предотвратяване
и отстраняване на констатираните нарушения и вредните последици от тях на
основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ са дадени следните преписания:
По т. 1 за месец октомври 2021 год., работодателят да доплати
разликата до минимална работна заплата на В. Т. Д. в съответствие с чл. 244, т.
1 от КТ и във връзка с член единствен от ПМС № 331 от 26.11.2020 год. на Министерски
съвет за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, в сила
от 01.01.2021 год. За изпълнение на предписанието е даден срок до 29.09.2022 год.
По т. 2 за месец октомври 2021 год., работодателят да доплати
разликата до минимална работна заплата на Т. Е. Ш. в съответствие с чл. 244, т.
1 от КТ и във връзка с член единствен от ПМС № 331 от 26.11.2020 год. на Министерски
съвет за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, в сила
от 01.01.2021 год. За изпълнение на предписанието е даден срок до 29.09.2022 год.
В законоустановения срок е подадена жалба с вх. № 22107507
от 13.10.2022 год., пред административния орган – Изпълнителен
директор на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, с
която работодателят е поискал отмяна на всички два броя предписания от Протокол
за извършена проверка № 2226896 от 16.09.2022 год., връчен на 29.09.2022 год.
Разглеждайки подадената жалба, горестоящият административен орган се е
произнесъл с решение от 21.10.2022 год., с което я е приел за неоснователна.
В законоустановения срок „Крис“ АД, ЕИК *********, гр. Пазарджик
е упражнил и правото си на жалба пред Административен съд Пазарджик – жалба с
вх. № 8859 от 07.11.2022 год.
По делото е приета
съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът възприема като
компетентно изготвено и в съответствие със събраните по делото писмени
доказателства. В отговор на поставените въпроси вещото лице е отговорило, че през
процесния период в дружеството жалбоподател са действали Вътрешни правила за
работна заплата в „Крис“ АД гр. Пазарджик, утвърдени от изпълнителния директор
на 13.01.2020 год., според които системата на заплащане е повременна, при която
дължимото трудово възнаграждение се определя според времетраенето (продължителността
на труда) и сделна система, при която дължимото трудово възнаграждение се определя
според изработеното, въз основа на трудова норма и разценка за единица продукция,
съгласно Номенклатура с разработена и утвърдена разценка на операциите. В чл.6 от Вътрешните правила е записано, че при сделна
система на заплащане на труда, основната заплата е в размер на договорената, но
не по-малка от MP3 за страната, при 100% изпълнение на трудовите норми. Посочено
е, че във връзка със спецификата на извършваната основна производствена дейност,
в дружеството се ползва Номенклатура на операциите, които се извършват. В тази
номенклатура на всяка операция е присвоен уникален код, посочено е
времетраенето ѝ в часове – наречено
нормовреме и е посочена разценката ѝ в лева. Посочени са
шифри, които касаят групи на операции. Разценките на операциите се актуализират
при промяна както на минималната работна
заплата, така и при промени на договорените цени. Съгласно вътрешните правила
за работните заплати, разценката на операциите е завишена съответно като: за
детските модели със 120%, за серии до 50 броя със 150 %, а за сложни модели с
50 %. Според вещото лице, организацията на работния процес включва изработване на
технология на съответния модел и създаване на технологична работна карта за конкретната
поръчка и модел. Изработването им се извършва от технолог в дружеството. В технологичната
карта се описват всички операции, които следва да бъдат изпълнени за определен брой
изделия. Организацията и ръководеното на производствения процес се извършва от бригадири.
Технологът и бригадирът на всяка една бригада извършват разпределение на всички
операции по работници. При приключване на съответната поръчка, всеки един работник
попълва в технологичната карта броя на ушитите детайли или извършени операции срещу
името си (персоналния номер) и кода на операцията. В края на всеки един месец данните
от технологичните карти се обработват и сводират от отдел ТРЗ и се изчислява заработката
на всеки един работник.
На следващо място в
експертизата са посочени конкретни данни за работниците, които в процесния
период – за месец октомври 2021 год. са заработили и получили трудово
възнаграждение по-ниско от минималната работна заплата за страната. В протокола
на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, под Предписание № 1 е посочена
работничката Т. Е. Ш.. Видно от данните в таблицата
е, че лицето е отработило 158,28 часа при работно време от пълна заетост 168 часа
(21 работни дни за месец октомври 2021год., 8 часов работен ден). За отработените
часове полагащото се трудово възнаграждение, изчислено на база минимална
работна заплата (MP3) за страната 650 лв. е в размер на 625.26 лв. В заключението е посочено,
че нормовремето за извършването
на една операция „нарязва гайка“ е определено на 0.087 минути. Изследването на разценката
се извършва по следният начин - 650лв. (MP3) се разделя на броя работни в месеца
– 21 р.д. и се получава заплата на база MP3 за един ден в размер на
30.********** лв. В един работен ден от 8 часа по 60 минути има 480 работни минути.
Заплатата за един ден от 30.********** лв. се разделя на броя на минутите за един
работен ден и се получава трудовото възнаграждение на база MP3 за една минута =
0.064484127лв./мин. Така полученото трудово възнаграждение за 1 минута се умножава
по нормовремето и се получава разценката = 0.087мин*0.064484127лв/мин:= 0.0057лв.
Така за всяка една операция аналогично на база MP3 в размер на 650 лв. са изчислени
и приложени всички разценки за всяка една извършена конкретна операция/манупулация.
Според вещото лице работничката е направила 144 бр. от операцията „нарязва гайка"
или е заработила 0.82лв = 144бр* 0.0057лв. Времето за което общо е направила тези
144 бр. е 0.12 часа. Видно от заключението
на вещото лице е, че работничката В. Т. Д., посочена под Предписание № 2 е отработило
129.87ч мин при работно време от пълна заетост 168 часа (21 работни дни за месец
октомври 2021 г*8 часов работен ден). За отработените часове полагащото се трудово
възнаграждение, изчислено на база MP3 за страната 650 лв. е в размер на 510.91 лв.
В заключението е посочено, че три работнички са изпълнили възложените им норми през
целия проверяван период и са получили трудово възнаграждение в размер над
минималната работна заплата за страната.
Като свидетели по
делото са разпитани лицата П. И. и Н. Ф., чиито показания съдът възприема като
непротиворечиви, последователни и съответстващи на събраните по делото писмени
доказателства. В отговор на поставените въпроси свидетелите заявяват, че работят
в дружеството като технолози и поради това са длъжни да разработят първо
модела, който ще бъде пуснат на пазара и после го разпределят на отделни
манипулации спрямо работничките и оттам вече се изчислява по колко ризи на
човек се пада. Споделят пред съда, че са длъжни да покажат, да дадат за деня
какво ще изработи съответната работничка, като се дава манипулацията, съответно
код и разценката, като последните са раздробени до такава степен, че
работничката да може да достигне минималната работна заплата.
Свидетелката П. И.
заявява, че самата работничка си сумира бройките и по този начин в края на деня
за какво е работила. Отчита се пред съответния технолог какви операции е успяла
да извърши и колко на брой са те, след което, като се събере целия този труд,
се занася горе в ТРЗ, предава се на касиера изчислител и той също прави
изчисления. Посочва, че ако има грешка, се извършва задължително проверка и се
извършва корекция. Споделя пред съда, че всяка една от шивачките, която има
някакво съмнение, че не ѝ е добре изчислено, или има грешка, или тя е
забравила от предния ден нещо, може и има достъп до номенклатурата с
разценките, и да отиде в ТРЗ-то, където ще ѝ бъде направена справка. В
заключение посочва, че технологичната карта винаги я е имало и че не може да се
работи по друг начин.
Свидетелката Ф. заяви
пред съда, че първо се разработва моделът, който ще бъде пуснат за
производство. Прави се разчет кой какво ще работи и след това се правят
бройките по този модел, колко трябва да бъдат за деня, след което се разпределя
моделът на отделни манипулации спрямо жените и оттам вече се изчислява по колко
ризи се пада на човек, за да се знаят по брой хора. Посочва, че всеки си има
манипулация, код и разценка. Всяка работничка сама си пише бройките в
бележките, кодовете и разценките са дадени от технолога, който наблюдава да не
се превишават бройките, спрямо наряда и когато има такова превишаване се
извършва регулиране при изчислителката.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна
страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от лице имащо
правен интерес от обжалването и в законоустановения срок. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 404, ал.
1, т. 1 от КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство,
на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда,
както и органите по чл. 400 и чл. 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните
организации могат да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията
ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията
на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба,
включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите
и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този
кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални
предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на
недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда.
В посочената разпоредба
законодателят императивно е указал, че компетентни да дават задължителни предписания
са контролните органи на инспекцията по труда. Съгласно чл. 21, ал. 1 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ при и по повод изпълнение
на служебните си задължения инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени
в Кодекса на труда, в Закона за здравословни и безопасни условия на труд, в Закона
за насърчаване на заетостта, в Закона за държавния служител и в други нормативни
актове, които възлагат контрол на Агенцията. По делото няма спор относно качеството
на лицата, издали задължителните предписания – контролен орган на Инспекцията
по труда. По тази причина съдът намира, че процесните задължителни предписания са
дадени от компетентен контролен орган.
Точка първа на чл.
404, ал. 1 от КТ указва, че за предотвратяване и преустановяване на нарушенията
на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните
последици от тях, контролните органи на инспекцията по труда могат да дават задължителни
предписания на работодателите. Словесното и логическо тълкуване на словосъчетанието
„задължителни предписания“ недвусмислено изяснява вложената от законодателя воля
тези предписания да бъдат давани в писмена форма, която съдът приема като необходима
форма за тяхната действителност. Акцентът, поставен върху задължителността на предписанията,
както и целта, с която се дават – за предотвратяване и преустановяване на нарушенията
на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните
последици от тях, несъмнено изисква писмена форма, както по отношение връчването
на нарушителя, така и по отношение контрола по изпълнението им. Тоест същите следва
да бъдат материализирани, така че работодателят да узнае и разбере съдържанието
им, а в случай на неизпълнение, органът да посочи кое и какво от конкретно предписаното
не е изпълнено в конкретно определения срок. Предвид горното съдът приема, че процесното
задължително предписание, дадено с Протокол № 222689 от 16.09.2022 год., е в предвидената
от закона писмена форма, с оглед чл. 59, ал. 2 от АПК.
Видно от разпоредбата
на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, за да приложи принудителната административна мярка
– даване на задължителни предписания за предотвратяване и преустановяване на нарушенията
на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните
последици от тях, компетентният контролен орган следва да установи, че с деянията
си (действия или бездействия) конкретен работодател ще наруши или вече е нарушил
правни норми, уреждащи трудовите отношения между работник или служител и работодателя. В разглеждания случай, от установената фактическа обстановка става ясно, че
процесната ПАМ (потвърдена с Решение от 21.10.2022 год.) е наложена на работодателя
„Крис“ АД, тъй като при осъществена проверка е констатирано, че дружеството не е
изпълнило задължението си по чл. 244, т. 1 от КТ във връзка с член единствен от
ПМС № 37 от 24.03.2022 год. на Министерски съвет за определяне нов размер на
минималната работна заплата за страната, да осигури минимална работна заплата
на работничките, изчерпателно посочени в т. 1 до т. 2 от административния акт.
Спорен между страните
е въпросът за начина на определяне на трудовото възнаграждение (по повременна или
по сделна система), който има значение и за действително дължимия размер на последното.
Видно от текстовете на двустранно подписаните трудови договори между работниците
и дружеството, в раздел „Възнаграждение“ е договорено основно трудово сделно
възнаграждение. Съгласно разпоредбите на чл. 247, ал. 1 и 2 от КТ, размерът на трудовото
възнаграждение се определя според времетраенето на работата или според изработеното,
като трудовото възнаграждение за единица изработка (трудова норма) се уговаря между
работника или служителя и работодателя и не може да бъде по-малко от предвиденото
в колективния трудов договор. Така формулирани, тези разпоредби допускат определяне
на трудовото възнаграждение според изработеното (сделна система), но за целта е
необходимо да са уговорени изрично трудова норма и т. нар. „разценка“ на трудовата
норма (възнаграждението за единица изработка). В случая такива са уговорени във
„Вътрешни правила за работната заплата в „Крис“ АД от 13.01.2020 г., както и разценки
за различните видове дейности в предприятието, с които работниците са били запознати.
Въз основа на тези документи, приложени като доказателства по делото, може да се
направи извод, как са определени конкретните трудови норми за длъжността на работниците,
какви са тези норми и каква е цената на единица изработена продукция.
С оглед на горното, като
приема, че в предприятието на жалбоподателя се е прилагала сделна форма на заплащане,
съдът счита за правилно заключението на вещото лице, при който са взети предвид
съответните норми за съответните видове дейности на база утвърдени разценки и след
проверка на данните по изготвяните общи и индивидуални работни карти, в които работниците
са попълвали данните за извършените от тях по количество и вид процеси, са изчислени
съответните разценки по месеци, представляващи и дължимото им се трудово възнаграждение
за всеки от месеците. В тази връзка
съдът кредитира заключението на вещото лице по съдебно-икономическата
експертиза, в която се казва, че във връзка със спецификата
на извършваната основна производствена дейност, в дружеството се ползва Номенклатура
на операциите, които се извършват. В тази номенклатура на всяка операция е присвоен
уникален код, посочено е времетраенето ѝ в часове – наречено нормовреме и
е посочена разценката ѝ в лева. Посочени са шифри, които касаят групи на операции.
Съгласно вътрешните правила за работните заплати, разценката на операциите е завишена
съответно като: за детските модели със 120%, за серии до 50 броя със 150 %, а за
сложни модели с 50 %. Вещото лице е посочило, че организацията на работния процес
включва изработване на технология на съответния модел и създаване на технологична
работна карта за конкретната поръчка и модел. Изработването им се извършва от технолог
в дружеството. В технологичната карта се описват всички операции, които следва да
бъдат изпълнени за определен брой изделия. Организацията и ръководеното на производствения
процес се извършва от бригадири. Технологът и бригадирът на всяка една бригада извършват
разпределение на всички операции по работници. При приключване на съответната поръчка,
всеки един работник попълва в технологичната карта броя на ушитите детайли или извършени
операции срещу името си (персоналния номер) и кода на операцията. В края на всеки
един месец данните от технологичните карти се обработват и сводират от отдел ТРЗ
и се изчислява заработката на всеки един работник.
Съгласно разпоредбите
на чл. 266, ал. 1 и 2 от КТ, дължимото трудово възнаграждение при непълно изпълнение
на трудовите норми зависи от причините за неизпълнението: ако тези причини не могат
да се вменят във вина на работника/служителя, той получава не по-малко от уговореното
възнаграждение за пълно изпълнение, а при негова вина – той има право само на трудово
възнаграждение, съответстващо на изработеното. В конкретния случай от
експертизата по категоричен начин се доказва, че работничките, поименно
посочени в Предписание № 1 и Предписание № 2 от протокола, не са изпълнили
нормите си за месец март октомври 2021 год. Експертизата е категорична, че три
работнички са изпълнили възложените им норми през целия проверяван период и са
получили трудово възнаграждение в размер над минималната работна заплата за
страната. В тази връзка, заключението е логично, обективно и компетентно изготвено,
в съответствие с представените по делото доказателства и като такова, съдът го кредитира
изцяло.
За прецизност в тази насока,
следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от КТ обхваща случаите, в
които работникът не изпълни трудовите си задължения за постигане на определени количествени
показатели, установени в трудовите норми по независещи от него причини – липса на
суровини, възникнали аварии в машини, съоръжения и др. подобни. В тези случаи, работникът
би получавал трудово възнаграждение според изработеното, но не по-малко от уговореното
трудово възнаграждение за пълно изпълнение на трудовите норми. Настоящия случай,
установи се не е такъв, именно защото определени работнички не са изпълнили
нормите си за съответния месец и това е довело същите да получат нетно трудово възнаграждение
под минималната работна заплата за страната. От събраните писмени и гласни
доказателства се установи по категоричен начин, че дружеството е формирало размера
на трудовото възнаграждение на работничките, спазвайки ал. 2 на същата
разпоредба, според която при неизпълнение на трудовите норми по вина на
работника или служителя, той има право на трудово възнаграждение според
изработеното.
Предвид гореизложеното,
съдът намира, че обжалваният Протокол за извършена проверка № 2226896 от 16.09.2022
год. на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик потвърден с Решение от 21.10.2022
год. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ гр. София е незаконосъобразен, тъй като е издаден в противоречие с материалния
закон, поради което следва да се отмени, предвид разпоредбата на чл. 146, т. 4
от АПК.
Съобразно изхода на спора
и своевременно направеното искане от страна на процесуалните представители на жалбоподателя,
съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на жалбоподателя сторените
от него разноски по делото в размер на 1950,00 лв., съгласно представения списък
на разноските, от които 200,00 лв. държавни такси, 500,00 лв. – депозит за вещо
лице и 1 250,00 лв. адвокатско възнаграждение, всичко възлизащо в размер на 1 950,00 лева.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
последно от АПК, Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Протокол за извършена проверка №
2226896 от 16.09.2022 год. на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик,
издаден на „КРИС“ АД, ЕИК112078755, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик,
ул. „Мильо войвода“ № 2, представлявано от Изпълнителния директор Б. Й., потвърден
с Решение от 21.10.2022 год. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ гр. София.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, със седалище и адрес на
управление гр. Пазарджик, ул. „Екзарх Йосиф“ № 15, да заплати на „КРИС“ АД, ЕИК1120787545,
със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Мильо войвода“ № 2, представлявано
от Изпълнителния директор Б. Й., направените по делото разноски в общ размер, възлизащ
на 1 950,00 (хиляда деветстотин и петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от
решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.
|
СЪДИЯ: |
|
|
|
|