Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………
..........................., гр.
Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ касационен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети декември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ Ж.
ТАНЯ Д.
При участието на прокурора СИЛВИЯН
ИВАНОВ и със секретаря Миглена Петкова и, разгледа докладваното от съдия
ТАНЯ Д. кас. адм. нак. д. № 3178/2019 г. по описа на АдмС-Варна и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на
Териториална дирекция Северна Морска в Агенция „Митници“ (ТД), подадена чрез
гл. юрисконсулт М.Р., против Решение № 1986 от 04.11.2019 г. по АНД № 2677/2019
г. на Районен съд – Варна (ВРС), с което е отменено Наказателно постановление
(НП) № 396/2018/2019г. от 15.05.2019 г., издадено от Зам. директора на ТД
Северна Морска в Агенция „Митници“.
С жалбата се прави искане да се отмени
процесното решение на ВРС като незаконосъобразно, постановено при неправилно
приложение на материалния закон и при съществено нарушаване на процесуалните
правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно
процесуалния кодекс (НПК). Според касатора неправилно съдът приема, че не са
събрани категорични доказателства, обосноваващи извод, че наказаното дружество
е избегнало да заплати отчасти дължими държавни вземания. Възразява се срещу
направения от ВРС извод, основан на липсата на изготвен окончателен доклад. Позовавайки
се на разпоредбата на чл. 11, § 2 и чл. 12, § 1 и § 4 от Регламент (ЕС, Евроатом)
№ 883/2013 на ЕП и Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията,
провеждани от Европейската служба за борба с измамите, касаторът изтъква, че
предоставената от ОЛАФ информация потвърждава съмненията на митническите органи
относно занижената митническа стойност по конкретната митническа декларация.
Сочи се, че писмото на ОЛАФ е официална служебна кореспонденция и официален
документ. Конкретно с жалбата се сочат представената Бланка на ОЛАФ, подписана
от директор на отдел, писмо № ОСМ (2018)18661/03.09.2018 г. на ОЛАФ, към което
са представени 23 износни декларации за доставки на палмово масло за РБ на „МИЛКИ
ГРУП БИО“ ЕАД и износната малайзийска декларация № J15212003312 от 18.12.2017 г., като касаторът се
позовава и на посочването в износната декларация на фактура, различна от
представената в хода на административнонаказателното производство, отнасяща се
до съответната вносна операция в РБ. Обръща се внимание, че в процесната
износна декларация е посочена стойност, превишаваща с около 30% стойността,
декларираната в българската вносна митническа декларация, което е посочено и в
писмото на ОЛАФ. Счита се, че износната митническа декларация, макар и частен
документ, дава пълна характеристика на стоките по отношение на вид, количество
и цена, и нейната стойност представлява договорната стойност на стоките,
продадени за износ в митническата територия на Съюза, съобразно изискванията на
чл. 128, § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение № 2015/2447. Твърди се, че
липсата на фактурата на по-високата стойност не е пречка за определяне на
по-висока митническа стойност по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) №
952/2013, вр. чл. 128, § 1 и § 2 от Регламент № 2015/2447, поради което
неправилно ВРС е приел, че от съдържанието на износната декларация не може да
се формира окончателен извод за действителната договорена или реално платена
цена. Настоява се, че представените в хода на съдебното производство обяснения
от износителя – FELDA IFFCO SDN BHD, че упоменатият във фактурата вътрешен
номер на договор от SAP системата на износителя
е само за вътрешна справка на IFFCO, не кореспондират със събраните от административнонаказващия орган
доказателства.
На следващо място се сочи, че ВРС не е
коментирал в мотивите си констатациите на OLAF за систематично занижаване на
стойността с около 30% при декларирането на внос и за уговорен максимален
размер на отстъпката – до 30% за всяка доставка. Настоява се, че видно от представения
от дружеството търговски договор конкретна търговска отстъпка не е уговорена
между страните към момента на приемане на митническата декларация, поради което
по аргумент от чл. 130, § 1 от Регламента за изпълнение № 2015/2447 не следва
да се взема предвид отстъпката при определяне на митническата стойност по чл.
70, § 1 от Кодекса.
В подкрепа на твърдението за неоснователност
извода на ВРС за липсата на категорични доказателства, обосноваващи избягването
отчасти на заплащането дължими държавни вземания, касаторът сочи, че митническите
органи са извършили задълбочен анализ на митническата стойност на внесените в
ЕС стоки с код по КН 15119099 с произход Малайзия, като е установено, че с
изключение на месеците февруари, август и ноември, митническата стойност на
процесната стока в РБ е по-ниска. Настоява се, че в решението на ВРС липсват
мотиви по отношение тези констатации на митническите органи.
По изложените съображения касаторът счита,
че нарушението е безспорно установено и ВРС е постановил неправилно решение. Искането
е да се отмени обжалваното въззивно решение и да бъде потвърдено НП. В хода на
делото се поддържат изложените в жалбата доводи и направените с нея искания
Ответникът по касационната жалба – „МИЛКИ
ГРУП БИО“ ЕАД, чрез адв. С. Ж., с писмен отговор излага подробни съображения за
неоснователност на жалбата. Намира за правилни изводите на ВРС относно
доказателствената стойност на писмото на OLAF и на износната митническа
декларация, като в тази връзка се позовава и на писмо № ОС/2018/0052 LC/2018/0247 от 28.02.2019 г. на Генералния директор
на ОЛАФ до „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД, с което се уведомява дружеството, че
проверката не е приключила и не е издаден окончателен доклад, както и на Решение
на СЕС от 15 септември 2011 г., ДП Груп, С-138/10, EU:C:2011:587, т. 35. По
отношение установеното разминаване в стойностите с около 30% сочи, че същото се
дължи на договорената търговска отстъпка, която не е отразена в износната
декларация. Искането е обжалваното решение да бъде оставено в сила. По делото
са представени писмени бележки и се прави искане за присъждане на направените
разноски за двете съдебни инстанции.
Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне
в сила на обжалваното решение на ВРС. Изтъква се, че решението на ВРС е
правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и закона и не са
налице основания за отмяната му.
Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, които се
извеждат от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния
акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид
обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК,
намира за установено следното:
Касационната жалба е редовна и допустима -
подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока
по чл. 211, ал. 1 от АПК.
С обжалваното пред ВРС Наказателно
постановление № 396/2018/2019г. от 15.05.2019 г., издадено от Зам. директора на
ТД Северна Морска в Агенция „Митници“ е прието, че на 07.03.2018г. на МП
Пристанище Варна от „МИЛКИ ГРУП БИО“ЕАД е извършено административно нарушение,
изразяващо се в деклариране с митническа декларация за едновременно допускане
за свободно обращение и крайна употреба MRN 18BG002005H0003454 на стока „7403
колета по 20 кг нето тегло, RBD палмова мазнина IFFCO HQPO 36/39; 579 колета (11 580 кг) от ЕАД 18BG002002J0000887; 2 292 колета (45 840 кг нето)
от ЕАД 18BG002002J0001806; 4 532 колета (90 640 кг него) от ЕАД 18BG002002J0002024, с обща фактурна стойност
в кл. 22 USD 80 484,67, митническа стойност 138 941,92 лв., бруто
тегло 152 501 кг, нето тегло 148 060 кг, тарифен код ********** и държава
на произход Малайзия", с начислени държавни вземания за 579 колета (11 580
кг) от ЕАД 18BG002002J0000887 и 2 292 колета (45 840 кг нето) от ЕАД
18BG002002J0001806 в размер на 4 849,55 лв. мито и 11 917,28 лв. ДДС,
общо 16 766,83 лв., вместо деклариране на стоката 579 колета (11 580 кг) от ЕАД
18BG002002J0000887; 2 292 колета (45 840 кг нето) от ЕАД 18BG002002J0001806 с
фактурна стойност в кл. 22 USD 44 732,10, митническа облагаема стойност 75 359,41
лв. и дължими държавни вземания в размер на 6 782,35 лв. мито и 16 428,35
лв. ДДС, вследствие на което е избегнато частично заплащане на публични
държавни вземания в размер на: 1 932,80 лв. мито и 4 511,07лв. ДДС,
чийто общ размер на щетата – 6 443,87 лв. не надхвърля 35 на сто от
митническата стойност на стоката.
За посоченото нарушение наказващият орган приема,
че на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ЗМ „МИЛКИ ГРУП
БИО“ ЕАД, ЕИК ********* следва да носи административнонаказателна отговорност
за извършеното нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ, във връзка с чл. 70, §
1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета, във вр.
с чл. 128, § 1 и 2 от Регламент № 2015/2447 на Комисията. Наложена е
имуществена санкция на дружеството в размер на 6 443,87 лв., представляваща
100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.
ВРС приема от фактическа страна, че
нарушението е установено с акт за установяване на митническо нарушение (АУМН) с
№ 335 на 24.11.2018 г., срещу който е постъпило възражение, прието за
неоснователно.
Въззивният съд прави извод, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, предвид спазването на формалните изисквания на ЗАНН
(издаването на НП и на АУМН от оправомощени за това лица, наличието на
изискуемите реквизити по ЗАНН, връчването на двата акта, разглеждането на
възраженията на нарушителя по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН).
За да отмени обжалваното НП, въззивният
съд приема, че от събрани доказателства по делото не се установява нарушението
да е доказано, т.к. не са налице доказателства, че процесната палмова мазнина е
продадена на по-висока от декларираната при вноса стойност, а и не става ясно
как митническите органи са стигнали до извод за приетата за действителна
продажна цена на въпросното количество. Позовавайки се на чл. 103, чл. 108, ал.
1, чл. 110 и чл. 117, ал. 1 от Кодекса за търговското мореплаване, ВРС намира,
че е ирелевантно за определяне на митническата стойност и към проверката за
нейната достоверност обстоятелството, че в коносамента липсва посочване на
договора с доставчика. Направен е извод, че безспорно се установява от
представените проформа фактури /цитирана в търговската фактура/, издадени
именно въз основа на тези договори, че фактурите са свързани именно с договори
№ BUL/SV/171120/254/01 от 20.11.2017 г. и BUL/SV/171108/249/01/08.11.2017 година
Според ВРС неправилно е тълкувано във
вреда на наказаното лице и обстоятелството, че не е представил износната
декларация, като съдът е взел предвид същността на износната декларация и е
посочил, че тя не удостоверява действителната договорена и реално платена сума.
Налице е позоваване на нормата на чл. 5, т. 12 от МК, според която митническата
декларация е актът, с който дадено лице изразява в установена форма и по
установения начин желанието си за поставяне на стоки под определен митнически
режим, като посочва където е уместно специфични мерки, които следва да бъдат
приложени. Посочено е, че наказаното лице не е титуляр на режима „износ"
по смисъла на чл. 5, т. 35 от МК, освен това приемането на износната декларация
по чл. 172 от МК - поради естеството й на едностранен акт, не представлява
„решение" по смисъла на чл. 5, т. 39 от МК - Решение от 15 септември
2011г., ДП Груп, С-138/10, EU:C:2011:587, т. 35. Според ВРС износната
декларация се съставя едностранно от износителя на стоките и вносителят не може
да носи отговорност за верността на данните, отразени в нея, като вносителят
може да отговаря единствено за верността на данните във вносната декларация,
която кореспондира със стойността в договора, фактурата и извършените плащания
на дружеството. Направен е извод, че въззивното дружество не може да носи
отговорност за верността на данните, отразени в износната декларация, при
условие, че подадената от него вносна декларация отговаря на стойността на
фактурата, приложена към вносната декларация и извършените плащания.
В подкрепа на направения извод ВРС сочи Доклад
BG005800/1/6/09.07.2018 г., издаден от Митница Столична при Агенция „Митници“
относно спазване на митническото законодателство от въззивното дружество за
периода от 20.04.2015 г. – 20.04.2018 г., включително, в който контролните
органи са посочили, че при извършената проверка на банковите извлечения се е
установило, че през проверявания период не са нареждани изходящи валутни
преводи без основание към външнотърговски контрагенти.
Според ВРС писмото на ОЛАФ не съдържа реквизитите на
окончателен доклад по чл.11 от Регламент (ЕС, Евроатом) № 883/2013 на ЕП и
Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от
Европейската служба за борба с измамите и не е подписано от генералния
директор, както изисква нормата, поради което няма обвързваща доказателствена
сила по реда на чл. 127, ал. 1 от НПК, каквато би имал окончателния доклад, а представлява
само кореспонденция с уведомителен характер. В
подкрепа на така направения извод, ВРС се позовава и на писмо № ОС/2018/0052
LC/2018/0247 от 28.02.2019 г. на Генералния Директор на ОЛАФ до „МИЛКИ ГРУП
БИО" ЕАД, според което проверката не е приключила и не е издаден
окончателен доклад.
Прието е, че митническите органи не са
извършили анализ, съобразно изискванията на чл.141 от Регламента за прилагане и
съответно не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от
трето лице. Като не е извършен анализ на разликата в договорените количества от
„МИЛКИ ГРУП БИО“ и от „Глобъл линкс“, на търговската марка и качеството на
стоките – каквото е изискването на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за
изпълнение, както и анализ относно различния производител на стоките по двата
вноса, което обстоятелство е релевантно по арг. от чл. 141, § 5 от Регламента
за изпълнение, а и не е налице обосновка, че продажбите са на същото търговско
равнище, като е съществена разлика и между договорените количества от
жалбоподателя и от „Глобъл Линкс“ ЕООД и става въпрос и за различно търговското
наименование на стоките. Направен е извод, че от посочените статистически данни
за количества и цени не може да се извърши преценка дали се касае за
средностатистическите цени именно за сходни стоки, тъй като липсват данни за
търговската марка/производител, качеството на стоките и търговското равнище.
Настоящата касационна инстанция намира обжалваното решение на районния съд
за правилно, като постановено при липса на касационните основания по чл. 348 от НПК, респ. не са налице основания за отмяната му.
Касационният състав споделя изводите на
районния съд, които се основават на обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото. ВРС е извършил преценка на релевантните по
делото факти, които се извеждат от всички относими доказателства (разгледани
поотделно и в тяхната съвкупност) и ръководейки се от закона е постановил
правилен съдебен акт.
Съгласно посочената в НП санкционна норма
– чл. 234, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ЗМ, в случая
административнонаказателната отговорност на „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД е ангажирана
за митническа измама, изразяваща се в избягване на частично заплащане публични
държавни вземания – мито.
Неоснователни са оплакванията на касатора
за допуснати от ВРС процесуални нарушения и липсата на изложени мотиви по
отношение обстоятелствата, въз основа на които митническите органи са стигнали
до извод за невярно декларирана митническа стойност, респ. за извършено
нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ.
Въпреки обемността на административната
преписка и множеството изнесени факти в АУМН и НП досежно съмненията относно
достоверността на декларираната митническа стойност, проведената процедура по
чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане и акта, с който същата е приключила, на
практика изводът, че от страна на „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД е извършена „митническа
измама“ е обоснован единствено с данните от представената от ОЛАФ износна
митническа декларация.
Всички изложени в АУМН и НП съображения по
отношение констатираното занижаване на стойността при вноса с около 30%, за
установените данни за стойността на идентични стоки с произход Малайзия,
декларирана при внос на територията на ЕС от трети лица, както и данните от
кореспонденцията с ОЛАФ, са относими към процедурата по чл. 140, § 2 от
Регламента за прилагане, но не и към административнонаказателното производство,
приключило с обжалваното НП.
Визираната от митническите органи износна
декларация, която по аргумент от чл. 12, § 4 от Регламент (ЕС, Евроатом) № 883/2013
е годно доказателство, правилно е приета от ВРС, че не е достатъчна, за да
обоснове извод, че митническата стойност на процесната стока по смисъла на чл. 70,
§ 1 и 2 от МК – т.е. че действително платената или подлежаща на плащане цена на
стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия
на Съюза, е именно тази, посочена в износната митническа декларация.
Правилно ВРС приема, че в подкрепа на
декларираната при износа стойност не са събрани никакви доказателства, включително
цитираната фактура, както и че износната митническа декларация не е документ,
който според МК удостоверява действителната договорена или реално платена цена.
Съгласно чл. 5, т. 12) от МК митническата декларация е актът, с който дадено
лице изразява в установена форма и по установения начин желанието си за
поставяне на стоки под определен митнически режим, като посочва където е
уместно специфични мерки, които следва да бъдат приложени. „МИЛКИ ГРУП БИО“ не
е титуляр на режима „износ“ по смисъла на чл. 5, т. 35) от МК, освен това
приемането на износната декларация по чл. 172 от МК - поради естеството ѝ
на едностранен акт, не представлява „решение“ по смисъла на чл. 5, т. 39 от МК
(Решение от 15 септември 2011г., ДП Груп, С-138/10, EU:C:2011:587, т. 35).
Следователно, стойността на стоката
декларирана при износа не обвързва българските митнически власти с
удостоверителна сила и подлежи на преценка, каквато в случая не е извършена.
Наличието на фактура, представена от вносителя с различна стойност на стоката
от стойността, която е декларирал износителят, не може да се обоснове извод, че
заявеното от износителя документира действително договорената и подлежаща на
плащане цена, а фактурата на вносителя е с неистинска стойност. Фактурите са
частни свидетелстващи документи и изцяло в тежест на митническата администрация
е да докаже, че стойността на стоката, посочена от износителя, е действително
договорената и подлежаща на плащане стойност по смисъла на чл. 29, §1 от
Регламента. Доказателства за това не се установява да са били събрани преди
издаване на НП, нито се представят в съдебната фаза пред ВРС. Липсва и валидно
установяване с окончателен доклад на ОЛАФ, че фактурата, представена при вноса
е неистинска. По отношение пък на посочените в износната декларация номер на
фактура и номер на договор, още с жалбата си до въззивния съд оспорващият сочи,
че плащания към продавача от страна на наказаното дружество по така посочените
фактура и договор няма, като се позовава на това, че дружеството е дало
разрешение за разкриване на банкова тайна и митницата е извършила проверка на
плащанията, без са е установено нещо различно от декларираното при вноса на
въпросните стоки.
Предвид изричното посочване в мотивите на обжалвания
съдебен акт, че констатациите на ОЛАФ не представляват окончателен доклад с
обвързваща доказателствена сила съда, то е неоснователно твърдението на
касатора за липсата на коментар от ВРС на констатациите на ОЛАФ за
систематичното занижаване на стойността с около 30% при декларирането на вноса
в РБ. Следва само да се отбележи, че представената от ОЛАФ информация, от една
страна, не представлява констатации във формата на окончателен доклад, респ.
заключение от разследване на ОЛАФ, което да има статут на допустимо
доказателство в административното или съдебното производство (както е разписано
в съображение 28 от Регламент № 883/2013, на което се позовава касаторът). От
друга страна, фактът на наличие на изпратената от ОЛАФ и получена от РБ
информация, не освобождава компетентните органи на РБ от задължението за
преценката й и надлежно обосноваване при вменяване извършване на определено
деяние в съответствие с националното законодателство.
По отношение уговорения размер на
отстъпката и значението му за определяне на митническата стойност: Съгласно
чл.70, §1 и 2 от МКС митническата стойност на внасяните стоки е договорната им
стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките
при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза,
коригирана при необходимост /в съответствие с чл.71 и чл.72 от МК/.
Митническата стойност следва да отразява реалната икономическа стойност на
внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа
стойност - Решение от 16 ноември 2006г., Compaq Computer International
Corporation, С-306/04, EU:C:2006:716, т. 20. Не се установява по
безпротиворечив начин от доказателствата по делото, че наказаното дружество е
платило или че се е задължило да плати цена за въпросната стока, различна от
посочената от наказаното дружество в митническата декларация стойност на
стоката. В този смисъл доводите на наказващия орган, във връзка с уговорения
размер на отстъпката за „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД, правилно не са взети предвид от
ВРС.
Поради това, изводът, че не е безспорно и
категорично доказано от издателя на НП, че именно фигуриращата в малайзийската
износна декларация стойност е митническата стойност на внесената стока, е
правилен и кореспондиращ с доказателствата и закона.
При правилно приложение на материалния закон и в
съответствие със съдопроизводствените правила районният съд е обосновал извода
си за незаконосъобразност на наказателното постановление.
Предвид
изложеното касационната жалба се явява неоснователна.
При
извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на
решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена,
съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са
основания отмяна, обезсилване или обявяване на нищожност.
С оглед изхода на спора, по направеното от ответника
по касационната жалба искане за присъждане на разноски, съдът намира, че следва
да му се присъди на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН сумата в размер на 780 лв.
за платено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, за което са
приложени доказателства за реалното му заплащане. По отношение платеното
адвокатско възнаграждение от наказаното лице за правна защита и съдействие за
пред ВРС съдът съобрази, че пред въззивната инстанция не е направено искане за
присъждането му и ВРС не се е произнесъл да разноски, а и предмет на
разглеждане по настоящото дело е единствено правилността и законосъобразността
на решението на ВРС. Освен това към момента на разглеждане и произнасяне на
въззивния съд нормата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН не е била действаща.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1986 от 04.11.2019 г. по АНД № 2677/2019 г. на
Районен съд–Варна.
ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на МИЛКИ
ГРУП БИО“ ЕАД с ЕИК ********* сумата в размер на 780 (седемстотин и осемдесет)
лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение по КАНД № 3178/2019 г.
на АдмС-Варна.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: